Кома - животът продължава

Когато близките чуят такава диагноза, сърцето им замира. Техни роднини са на границата на живота и смъртта. И тънката нишка, която задържа близкия човек на този свят, може всеки момент да се скъса. Съгласно медицинската литература комата е безсъзнателно състояние, обусловено от нарушени мозъчни функции. Такова състояние се различава от клиничната смърт. При комата човек е лишен от съзнание, но жизнените процеси не се прекратяват. Докато при клиничната смърт липсват видими признаци на живот.

Няма да се спираме на статистика за хората в кома, била тя хронична или будна. Не можем да твърдим, че има точни данни за техния брой и тяхното състояние. През последните месеци и години българските медии непрекъснато коментират подобни случаи.

Ние не възнамеряваме да анализираме и критикуваме политиката на Министерството на здравеопазването и цялата ни здравна система по отношение на такива болни.
Ще акцентираме на надеждата, че дори и безнадеждно болните могат 6 един момент да се върнат към живот. Да се върнат към пълноценен живот. Така ще помогнем на нашите читатели да повярват, че наистина безнадеждно болни няма. И не защото сме решили да се правим на оптимисти, а защото в световната медицинска практика има доста факти, доказващи това.

ЕМОЦИОНАЛЕН ИЗБЛИК МОЖЕ ДА СЪБУДИ ЧОВЕК ОТ ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН КОМАТОЗЕН СЪН

„Той изведнъж отбори очи и започна да гледа филма" - не спира да разказва на своите приятели бащата на петгодишното сицилийско момче Джорджо. Той излязъл от травматичната кома, когато неговите родители му пуснали видеокасета с филма на Роберто Бенини „Животът е прекрасен".

Малкият Джорджо Марини се намирал в крайно тежко състояние след пътнотранспортно произшествие. Лекарите от реанимацията вече не знаели какво да предприемат, за да го върнат към нормален живот.

Тогава отчаяният баща на момчето изведнъж се сетил, че известно време преди нещастието цялото семейство гледало този филм. А той много се харесал на момчето. Бащата видял последен шанс в този експеримент и не сбъркал. Малкият постепенно започнал да се оправя.

На друго момче пък помогнало, представете си, куче. Благодарение на посещенията в болницата на кучето-терапевт Дикенс и неговата стопанка момче 6 продължителна кома се събудило. А лекарите не давали никакъв шанс за оцеляване. Когато малкият се събудил, разказал, че помни нечии ласки, които приличали „на докосване от облак". Става дума за кучето Дикенс.

СЛЕД ИЗЛИЗАНЕ ОТ КОМА НЯКОИ ХОРА ПРИДОБИВАТ НЕОБИЧАЙНИ СПОСОБНОСТИ

Това го има и на кино, но ние визираме истински случай. Идвайки на себе си след втора кома, Женя Комарова придобила дарбата на ясновидството, макар и за известно време. „Аз чувствах болките на другите хора - си спомня тя. - Даже можех с ръце да премахвам главоболие. Но след втората кома тези мои способности изчезнаха по някакъв начин. Изразходвах всичките си сили за възстановяване. Но и сега понякога, при някое трагично събитие ме обзема необяснима тревога".

КОМАТОЗНО БОЛНИТЕ СЪЩО ИМАТ БЪДЕЩЕ

В това можете да се убедите, ако чуете историята на известния състезател Алекс Занарди. Този човек не престава да възхищава със своята силна воля и жажда за живот. Двадесет месеца след катастрофата и продължителната кома той се върнал на фаталното за него трасе, зад волана на същия този болид, с който преди това се е разбил. Върнал се, за да премине оставащите тринадесет кръга, като по този начин символично завършва състезанието. „Аз искам да подаря на хората празник - обяснява Алекс. - Искам да помогна на всички хора, които са се оказали в такава ситуация, да се справят с нея. Със своето връщане искам да им кажа: „Не се предавайте!"

И ние имаме с какво да се похвалим 6 това отношение. Макар и по-скромно. „Хората не трябва да се отчайват, чудеса стават". Това са думи на шефа на неврологията във Военномедицинска академия, доц. д-р Красимир Генов. Той дава за пример Илиян, който тежко е пострадал при катастрофа на 8 декември 2005 година. „Наблюдавам Илиян вече трета година - продължава доцент Генов. - Състоянието му беше много тежко. Три месеца след травмата започнахме активно лечение със стимулация на мозъка и създадохме един комплекс за рехабилитация на легло. Възстановителният процес трае вече три години и продължава. Една година след инцидента обаче той е в съвсем друго положение. Ползва крайниците си, движи се самостоятелно, абсолютно е възстановил мозъчната си функция и мускулатурата си, контактува нормално. Преди една година започна да учи в Икономическия университет, всичко върши сам" - разказва с гордост лекарят.

Прочети и запомни!
Специалисти като доцент Генов твърдят, че трябва да се създаде специализирано заведение, в което да се продължава лечението на такива болни. Под грижите на лекари, рехабилитатори, близки хора, сестри и санитари болните могат да бъдат комплексно обслужвани и пълноценно лекувани, може би не само държавата, а и фондации трябва да се заемат с такъв важен проект. Всъщност става въпрос за повече такива специализирани заведения. Пак доцент Генов споделя, че идея за подобен център има още от 2000 година. И колкото и да не ни се иска, пак всичко опира до средства.

Но няма как да не се впечатлим от думите на доцент Генов, който казва: „Да, проблемът е жесток - няма къде да се отиде след такава тежка мозъчна травма. Аз обаче оставам оптимист."