Те са много, но и зависят от много условия. От родителите си обаче получаваме не „готовата" болест, а онези нарушения в структурата на тъканите, които могат да я предизвикат. Хипертонията и разширените вени например са свързани с особеностите в строежа на белтъка, който изгражда кръвоносните съдове. А атеросклерозата всъщност тръгва от дефицита на клетките, които обезвреждат „лошия" холестерол. При алергията пък се наследява типът имунна реакция към „враждебното" вещество.
Много важни са и т.нар. външни фактори - например, колкото и „закръглени" да са били родителите, ако детето им е непрекъснато на нискокалорична диета и се движи достатъчно, „контурът" му ще е много по-фин. Зависимостта на „закодираните" болести от околната среда е потвърждава и от това, че през последните петдесет-шестдесет години те значително са се разпространили, защото и навиците, и начинът на живот са се променили. Затова много често сърдечносъдовите заболявания и захарният диабет поразяват не наследствено обременените, а онези, които злоупотребяват с мазнини и водят застоял живот (В ранна възраст те са едва пет процента, но след петдесетте нарастват почти десет пъти.)
Друга група наследствени заболявания са нервно-психическите, сред които най-разпространени са шизофренията, епилепсията, маниакално-депресивният синдром и болестта на Алцхаймер, която през последните години обхвана около осемдесет на сто от хората над седемдесет години.
В последната група влизат онези болести, които най-много зависят от околната среда - например алергията. (От нея страдат 40 процента от населението на земята. Според някои учени, при следващите поколения този процент ще надхвърли шейсет.)
По-особен е случаят с алкохолната зависимост, коя- то май също се предава по наследство. Много сериозни са неврохимичните разстройства, които възникват у децата на алкохолиците по време на вътреутробното им развитие. Според изследователите обаче подобна предразположеност се проявява при тези, които живеят и работят в условя на големи емоционални и психически натоварвания. Чрез алкохола те се опитват да се преборят със стреса. Не са без значение и фамилните навици, но понякога тъкмо в семействата на алкохолици израстват деца, които не могат да понасят спиртните напитки, а тези, за които алкохолът е бил „табу", след време започват да злоупотребяват с него.
Какъв е процентът на заплахата
• Късогледство. Ако единият от родителите има такова отклонение в зрението, заплахата за децата е 30 на сто, а ако и майката и бащата са късогледи,опасността нараства до петдесет процента.
• Сърдечносъдови болести. Ако един от родителите има такова заболяване, опасността за децата е 30 на сто, а ако са засегнати и двамата, тя достига петдесет процента.
• Разширени вени. Ако само единият родител има варикоза, заплахата за децата е 55 на сто, а ако боледуват и двамата - около 80%.
• Захарен диабет. Ако боледува единият родител, вероятността да „предадат" диабета на децата си не надвишава 30 на сто, но ако и двамата са диабетици,тя достига до 70 процента.
• Бронхиална астма и алергия. Ако единият родител е с такава диагноза, заплахата за децата е 30 на сто, а ако боледуват и двамата - 70 процента.
|