Всеки трети българин страда от разширени вени

По данни на Българското национално дружество по ангиология и съдова хирургия 30% от мъжете и 47% от жените у нас страдат от разширени вени. "Много често проблемът се подценява, което води до сериозни последици. Изследване е установило, че всеки втори инвалид в света е стигнал до това състояние вследствие на някаква форма на венозно заболяване", каза проф. Тодор ЗАХАРИЕВ, председател на Българското дружество по ангиология и съдова хирургия и национален консултант по тази специалност.

Заболяванията на венозната система водят до нарушение на венозния оток в краката. В началото започва с привидно безобидни симптоми като тежест в краката, болка, отичането им в края на деня. Ако не се лекува, болестта прераства през стадия разширени вени и довежда до разранявания на краката и усложнения като тромбофлебит и попадане на тромби в белия дроб. Така наглед едно безобидно заболяване може да завърши с фатален край. Разраняванията са т.нар. варикозни язви. Веднъж появили се, те много трудно заздравяват. Целта на специалистито е този проблем да се обхване в по-ранен стадий и да се предотврати развитието на тежките форми на заболяването.

С увеличаване на възрастта расте и рискът от разширени вени. Най-засегнати са хората между 35 и 50 години - 36%, между 51 и 64 г. - 48%, и възрастните над 65 г. - 52%.
Много често подутините по краката са съпроводени от тежки хронични заболявания. Водещо е артериалната хипертония - 67%, следвана от хемороидалната болест - 30%, остеоартрит - 29%, исхемична болест на сърцето - 28%, диабет и сърдечна недостатъчност.

Най-честите симптоми, по които може да разберете дали вече страдате от разширени вени, са тежест в краката, болка, чувство на подуване, болка по хода на вените, мравучкане и нощни крампи. Не трябва да се пропускат и външните изменения на съдовете под формата на звездички, а впоследствие и разширени вени. Кожата в областта на глезените става суха и чувствителна към травми. В такива случаи хората незабавно трябва да потърсят консултация с лекар, за да се избегнат усложненията и образуването на язви или рани.

Според доц. Кузман ГЮРОВ, шеф на Клиниката по съдова хирургия и ангиология към ВМА, причините за появата на разширени вени са много, комплексни и лечението трябва да е съобразени с тях.
На първо място като предпоставка е семейната обремененост. Има цели фамилии, които независимо от начина на живот или външните фактори страдат от разширени вени. При 75% от регистрираните случаи този фактор е определящ.

На второ място е начинът на живот -работят прави неподвижно или седнали, но без да се движат. Липсата на мускулна активност предопределя настъпването на венозния застой.

В периода на бременност и раждане жените са особено рискова група. В последните месеци на бременността, освен промените в хормоналния статус на дамите, се проявява механично обременяване на вените от нарастването на плода и притискането на големите вени в малкия таз. Разбира се, не е задължително всяка жена, която е родила, да страда от разширени вени. След раждането голяма част от вените се прибират.

"За да не се стигне до лечение, трябва да се води правилен начин на живот. Когато се появят отоци в краката, е абсолютно наложително да има стягаща превръзка. Много важно е приемането на флавоноиди, които трябва да се прилагат продължително време. Само комплексният подход може да предотврати страданието. Когато нещата напреднат, се стига до оперативно лечение на варикозните вени и язви", допълни проф. Захариев.

Много често пациентите не отиват на лекар от нехайство или страх от хирургична намеса. Но тя невинаги е необходима. Когато съдовете са съвсем малки или на повърхностни малки кожни капиляри, те подлежат на склерозираща терапия. Това е най-лекият метод. Във вените се инжектират склерозиращи вещества и те изчезват. Други методи са лазерната и радиофреквентната аблация.

"Непрекъснато излизат нови форми, с които се цели да се избегне хирургичният разрез. За съжаление не всички пациенти са подходящи за тези щадящи и безкръвни методи на операция, въпреки че болните ги предпочитат. А и материалите за безкръвните интервенции са много скъпи, Здравната каса не ги покрива и пациентите трябва сами да ги плащат, което често е непосилно", обяснява доц. Гюров. Поради всички тези причини често се прибягва до класическа операция, която представлява завързване и изтръгване на голямата подкожна вена от глезена до гънката на бедрото. Това е т.нар. стрипинг.

Не трябва да се прибягва към хирургична намеса, когато голямата подкожна вена има възможност да бъде тонизирана с медикаментозни средства. По-дългото й време на живот е важно, защото се използва като пластичен материал в съдовата кардиохирургия.

Специалистите напомнят, че когато се направи операция, не означава абсолютна панацея. С отстраняването на вената се премахват моментните прояви и дискомфорт. След 7-8 години е възможен рецидив, ако се води заседнал начин на живот или не се обърне внимание на малките венички, които постепенно прогресират.

Усложненията на хроничната венозна болест я определят като заболяване с висока здравна и социална цена. Във Великобритания например разходите за лечение на венозните заболявания се оценяват между 294 и 650 милиона лири годишно, а в САЩ - между 2,5 и 3 милиарда долара и загуба на 2 милиона работни дни годишно.