Левкемията е трудна за разгадаване болест

По принцип съществуват две възможности за увреждане на костния мозък: едната е при цялостно токсично заразяване, а другата е радиоактивно облъчване ( като от Чернобил). Оздравителната реакция на костния мозък се нарича левкемична реакция. При този процес костният мозък започва да произвежда голям брой незрели клетки, както червени, така и бели -т.е. незрели еритроцити и левкоцити. Най-незрелите от левкоцитите се наричат левкобласти.

В традиционната медицина се е наложила налудничавата идея, че тези бласти са злокачествени, тъй като се произвеждат големи количества от тях. Те обаче в никакъв случай не са злокачествени и никой досега не е наблюдавал делене при тях. Напротив, след няколко дни те биват разградени в черния доб, така че на пра тика са „еднодневки", които биват „спирани в движение". Следователно не могат да нанесат никакви вреди.

Преди време се смяташе, че тези бласти, които са по-големи от еритроцитите, могат да запушат кръвните пътища. Това също е налудничаво схващане, тъй като в левкемичната ваготонична оздравителна фаза вътрешният диаметър на кръвоносните съдове се разширява 3 до 4 пъти, така че в този аспект не съществува абсолютно никаква опасност. Освен това досега нито един хистопатолог не е наблюдавал под микроскоп такова запушване с бласти.

Същото може да се каже и за схващането, че в левкемичната фаза има прекалено малко левкоцити или бласти. Пациентът винаги има от 5000 до 10 000 нормални левкоцити, които от гледна точка на разреждането са дори много повече от достатъчно. При оздравителната фаза, след токсично или радиоактивно облъчване, се регулира броят на левкоцитите, който може да стигне до близо един милион, което зависи от размера на увреждането. Този вид увреждане на практика никога не се случва. То обаче не се различава в кръвната картина от това, което е настъпило вследствие на вътрешен конфликт на обезценяване на Аз-а. И тук левкемичната фаза е оздравителна.

Фазата на увреждане е предхождащата и се нарича активната фаза на конфликта. Тя същевременно е и раковата фаза. В тази фаза се образуват остеолизи, т.е. дупки в костната тъкан чрез атрофия на костните клетки. В тази фаза организмът произвежда най-малко червени и бели кръвни клетки. Това състояние на организма е т.нар. анемия.

Анемията (малокръвието), ракът на костите и активната фаза на биологичното обезценяване на Аз-а на практика са едно и също нещо. В мозъка по време на активната фаза на конфликта се конфигурират т.нар. концентрични кръгове в отговарящата за това част от мозъка и по-точно от бялото мозъчно вещество,

Част от тези конфликти на обезценяване на Аз-а, които са може би най-чести при хората и животните, реално не могат да бъдат решени. Болният умира от анемия и атрофия на костните клетки. Ако конфликтът е продължил прекалено дълго, но в крайна сметка е решен, левкемичната фаза се характеризира с висок брой на левкоцитите. Ако отокът в мозъка е голям, може да предизвика усложнения (опасност от мозъчна кома). Това се получава винаги, ако болният не обърне внимание на проблема, както става почти винаги при болните от това заболяване.

ОФИЦИАЛНАТА МЕДИЦИНА НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ ДУШАТА НА ПАЦИЕНТА
Симптомите на левкемията са типични, както при всички оздравителни фази след раково заболяване. Пациентът е отпуснат и уморен, често с висока температура. През първата фаза на лечението има доказан спад на еритроцитите и левкоцитите, чрез разширяване на техните съдове (типично за ваготоничната оздравителна фаза) и разреждането на кръвта с кръвен серум. Същевременно пациентът има силни болки, породени от разтягането на периоста (костната обвивка) на мястото, където под костната обвивка са възникнали костни остеолизи, които сега започват да се рекалцифицират.

С тази фаза на умора и болки майката природа има съвсем разумна цел. Болният, човек или животно, трябва да си почива добре, защото периоста на костта се повдига от едема вътре и през тази фаза костта няма почти никаква стабилност. Затова е повишен и рискът от счупвания, особено при възрастни
хора и пациенти с остеолизи на шийката на бедрената кост.

При малките деца намаляването на костната маса в повечето случаи е генерализирано, тъй като те са преживели и генерализиран конфликт на обезценяване. Официалната медицина не се интересува нито от мозъка, нито от душата на пациента. Традиционните лекари изхождат от абсурдната мисъл, че трябва да нормализират по изкуствен начин повишения брой на левкоцитите, и то веднага. Нещо, което майката природа прави, но чак след като костните остеолизи са се рекалцифицирали, т.е. оздравели са.

Разбира се, това вървиръка за ръка с факта, че заедно с мозъка трябва да оздравее и психиката.

Когато лекарите от официалната медицина открият костната остеолиза, която се смята за оздравяване в тази левкемична фаза, те говорят за остеосарком. Всяка левкемична оздравителна фаза. на практика съответства на малък, голям или на няколко на брой остеосаркоми. За щастие, в повечето случаи те не се диагностицират.

Различните видове левкемия са: миеломна, лимфоцитна и моноцитна. Преди време те бяха строго разграничавани една от друга. Но, откогато знаем, че те се сменят често в рамките на една и съща оздравителна фаза, вече не се обръща голямо внимание на тези разграничения, както преди.

ВСЯКО ЛУМБАГО Е ЕДНА МАЛКА ЛЕВКЕМИЯ
За най-безобидна се смяташе т.нар. хронична или старческа левкемия и лимфоцитната левкемия при малки деца.

Двата вида, в повечето случаи, не бяха смятани за истинска левкемия. За нещастие днес се диагностицират около 30-40 пъти повече случаи на левкемия отпреди.

По принцип всяко лумбаго е малка левкемия. Преди на никой педиатър не би му хрумнало да прави пункция на костен мозък при лимфатична детска левкемия. Правеше се контролен преглед на 3 месеца, след което се установяваше, че болестта е изчезнала.

Острата и хроничната левкемия се различават по това, дали конфликтът е бил еднократен или многократен. След като знаем всичко това, защо трябва да умират още хора от левкемия, особено деца?

Наричаме левкемията късмет, дори когато пациентът временно страда от силни болки. Както химиотерапията, така и морфинът противоречат на природата, чрез тях се уврежда допълнително и многократно вече увреденият костен мозък.

Върхът на лудостта е т.нар. трансплантация на костен мозък. При нея костният мозък на пациента се разрушава напълно чрез химиотерапия и лъчетерапия. После се инжектират в кръвния поток на пациента клетки от костен мозък на чужд донор, а при възможност и от собствения костен мозък от т.нар. пълна ремисионна фаза. Досега нито един учен не е успял да установи дали наистина радиоактивно маркираната клетка е достигнала до костния мозък и е израснала там. Напротив, чуждите клетки се разграждат много бързо и скоро след това не могат да бъдат открити. Оживяват само минимална част от пациентите, при които облъчването не е било пълно и организмът успява сам да се справи, като регенерира.