Булимията е заболяване на нервната система

Булимията е заболяване на нервната система Истинската булимия засяга в еднаква степен и мъже, и жени, и то през втората половина от живота, докато мнимата засяга най-вече млади момичета.

Многото знания пораждат тъга, а малкото - заблуди. Пример за такава заблуда е една измислена, мнима болест. Информации за нея “обикалят” “диетичните” страници и интернет сайтове, като по този начин пречат на желаещите да отслабват правилно.

Ако попитате познат лекар за булимията, той вероятно ще ви разкаже, че терминът, преведен от гръцки, означава “вълчи глад”. Това състояние се съпровожда с периодични пристъпи на преяждане. Като отделно заболяване, само по себе си, булимията не се среща. Тя може да бъде само симптом на заболяване на нервната система. Когато например тумор увреди центровете н мозъка, които отговарят за апетита и чувството за насищане. Среща се и при психически заболявания като олигофрения и шизофрения.

Това състояние е изключително рядко, лекар може да изкара двадесет години практика и да не срещне пациент, страдащ от булимия. И веднага възниква въпросът: защо тогава непрекъснато се натъкваме на този термин? И на въпроси на млади жени: “Аз имам булимия. Какво да правя?”

Обяснението е просто. Под булимия лекарите разбират едно, а хората, далеч от медицината - съвсем друго. Това е нещо, което много се различава от истинското преяждане. Предизвикано от грубо, болезнено нарушение регулацията на хранене и чувството за насищане. От гледна точка на медицината, многобройните случаи на това състояние не значат булимия. А от какво страдат тогава тези болни, ако не е булимия?

ПРЕЯЖДАНЕТО ПРИ МНИМАТА БУЛИМИЯ НЕ Е ПРОЯВА НА БОЛЕСТ, А ЗАЩИТНА РЕАКЦИЯ
Ще се опитаме да обясним по какво битовата, лъжлива, мнима булимия се различава от истинската.

ПЪРВА РАЗЛИКА
Това, за което говорим, се среща само при хора, така или иначе загрижени за своето тегло и стремящи се да отслабнат. В случая обаче не е важно дали въпросният човек има наднормени килограми или не. Важното е, че той не се харесва в този си вид и иска да отслабне. Спазва строги диети, отказва да се храни вечер и така нататък.

ВТОРА РАЗЛИКА
Тя се заключва в това, че при “нашите” болни липсва основният симптом на истинската булимия. А именно, неподдаващ се на никакъв контрол процес да се консумира храна. Тези хора, които ние виждаме сред нас и които страдат от “булимия”, не тъпчат всичко в устата си. Те си сядат на масата, ползват лъжица и вилица, като нас. Естествено, при тях няма никакво увреждане на центровете, отговарящи за апетита, никакъв тумор на мозъка и прочие.

ТРЕТА РАЗЛИКА
Преяждането при мнимата булимия не е болезнено, т.е. не е проява на болест, а защитна реакция. Просто организмът, изтерзан от диети и гладуване, се е разбунтувал и отново, и отново иска храна.

ЧЕТВЪРТА РАЗЛИКА
Истинската булимия засяга и мъжете, и жените в равна степен. Често това се случва през втората половина от живота на човек. А мнимата булимия основно засяга млади хора, най-вече девойки.

ХРАНИТЕЛНИЯТ ИНСТИНКТ МОЖЕ ДА СЕ КОНТРОЛИРА
А сега да проследим действията и разсъжденията, които карат човек да мисли, че страда от “булимия”. И ще отбележим, че тези действия и разсъждения са типични признаци на мнимото заболяване.

• Теглото ми се покачва, трябва нещо да направя. Не е важно колко тежи човек, в чиято глава е заседнала мисълта: “Аз съм болен от булимия”. Важното е, че той е намерил у себе си излишни килограми и е решил да спазва диета. Най-често тези хора си избират така наречените бързи диети, изобилстващи от забрани. След 18 часа не трябва да ядете, в никакъв случай не яжте хляб, никога не се докосвайте до сладко и така нататък. На пръв поглед нищо толкова страшно, човек се отказва от тези вкусотии за известно време. Та нали храненето отчасти се контролира от съзнанието, в по-голяма степен то се ръководи от хранителния инстинкт, подсъзнателното чувство, на което човек много трудно може да се противопостави. Храненето е наша жизнена потребност. Ако животното престане да яде, ще умре. През вековете еволюция е изработен инстинкт, подбуждащ животното(човека) отново и отново да търси храна, като проявява в това търсене чудеса от изобретателност. Ако заставите себе си да дишате по-често или по-рядко, няма да се получи, няма да можете. Опитайте да задържите дишането за по-дълго време. Ще издържите известно време, но в един момент дихателният инстинкт ще се намеси и ще ви застави да си поемете дъх. Същото е и с приемането на храна. До определена степен храненето може да се регулира. Но само докато организмът приема това състояние. При по-продължително и строго въздържане от храна, рано или късно ще започне да ви мъчи глад, който ще стане непоносим и ще ви застави да похапнете. Няма значение, че имате натрупани мазнини в запас. Това е аргумент само от гледна точка на разума. Инстинктът обаче не се подчинява на разума. От негова гледна точка, ако веднъж се е появила потребност от храна, значи трябва да ядете и това е. Затова, за всеки случай ви препоръчваме да запомните следното: инстинктът - бил той хранителен, сексуален или какъвто и да е друг, може да се контролира само в рамките, в които той го позволява.

• След срива привличането от яденето още повече се засилва. Да, засилва се и това също е проява на инстинкта. Човек яде отново и не може да се засити. И най-много го привлича това, от което по принуда се е отказал. И всеки опит за противопоставяне прави състоянието непоносимо. Именно в този момент се заражда мисълта, че нещо с него се е случило. Апетитът го е превърнал в животно. А дали това не е булимия? Мисълта плаши човека, кара го още по-упорито да се опитва да се сдържа. Но тези опити още повече разпалват хранителния инстинкт. Страхът от преяждане предизвиква преяждане, преяждането засилва страха и кръгът се затваря.


« върни се назад

Автор: Редактор
Посетена за седмицата: 1961 пъти (02 септември 2008   23:08)

  27 декември 2011 14:23   |   poli   |   pleven   |  
До Дими-Радвам се да разбера че си започнала да се самоконтролираш,но нека все пак да ти кажа че това е процес, който отнема дълго време и ако се случи да се върнеш към старите навици, то знай че всъщност това е нормалната реакция на организма и в никакъв случай не означава провал.Ето нещо, което открих докато се опитвах да се надлъгвам със себе си-ако направиш всичко по силите си, за да не повърнеш поредния път и успееш да задържиш храната в стомаха си, то тя ще започне да се смила и понеже стомаха е свикнал да работи на облекчен режим той ще се чувства толкова претоварен, че при следващия пристъп на вълчи глад, ще се задейства защитен механизъм ,който ще ти попречи да приемеш много храна и така постепенно ще ти стане невъзможно да се тъпчеш.Опитай тази тактика -може да не се задейства от първия път но със сигурност ще има ефект-след преяждане никой не е в състояние да се нахвърли на храна.
  26 декември 2011 11:45   |   Дими   |   Пловдив   |  
До Поли: Благодаря искренно много,наистина радвам се ,че си отделила време да дадеш съвет на непознат човек,мъча се някак си да се справя,защото вече съм 44 кг и не се чувствам добре изобщо,вече се старая да не повръщам толкова или поне не до вечерта,искам да повярвам в себе си и мисля,че скоро ще се справя,Още веднъж искренни благодарности и Весели празници !
  28 ноември 2011 18:20   |   Поли   |   pleven   |  
До ДИМИ: Мило дете,пиша ти за да ти кажа че твоят проблем някога беше и мой.Оттогава минаха много години-приблизително 9-10.Но за мен остана урокът от това приживяване- решението на нашите проблеми е в нас самите, никой не е по-силен от собствената ни воля, никой не знае по-добре от нашият разум кое е най-доброто за нас.Ето какво се случи с мен: Бях млада и като всички исках да съм слаба,което ме вкара в омагьосания кръг на булимията.Един ден прочетох в интернет за тази болест и така се уплаших че почти си загубих съня.Знаех че трябва да направя нещо, но не знаех какво- лутах се и търсех решение във всички публикации и всички форуми, но не намирах никъде написан един метод , който да следвам.Междувременно първото нещо, което се сетих че трябва да направя е да спра повръщането на всяка цена дикато намеря изход .Така и направих-трябва да кажа че не беше никак лесно да пропусна облекчението след хранене но страхът от провала някак ме крепеше........След месеци търсене на вярната рецепта разбрах че съм я намерила сама за себе си
Искрено ти пожелавам това и на теб! Помни че ти си единствената която МОЖЕ да реши проблема! Вярвай в това!
  02 юли 2011 15:54   |   Дими   |   Пловдив   |  
Аз съм на 19 години и от година и половина,нямам нормален хранителен режим.Въпреки,че го осъзнавам ми е много трудно да спра.Казвам,че нямам нормален режим на хранене защото всеки божи ден,след всяко хранене аз повръщам,висока съм 168см преди година тейах 68 кг в момента тежа 49,единственото нещо което не повръщам това са сладките нещасладолед,вафли,кекс и т.н Осъзнавам,че имам сериозен проблем никой от родителите ми не се е усетил,това го пазя в тайна,но ме пратиха на изследвания и след като ми направиха кръвни изследвания лекарката ми каза,че ми няма нищо и че това се дължи на разтежа.Майка ми ми взе преди около седмица витамини,които подобрявали теглото.Изобщо незнам какво да правя,знам,че не е редно всеки път си казвам,че ще спра но е по силно от мен,точно за това нямам никаква воля,а знам,че вече не приличам на себе си и ме е страх какво ще се случи.Всичко това мисля,че се дължи на постоянното ми депресирано състояние и чувството ми за малоценност.Моля Ви,ако някой има или е имал същия проблем,нека ми помогне по някакъв начин.Незнам дали тук е правилното място,но просто реших да пробвам.Благодаря предварително.
  15 декември 2010 11:45   |   Борислава   |   sofia   |  
Аз съм на 24 години и имам 3 годишно дете, след раждането минаха няколко мсеца и аз си възвърнах предишните килограми даже повече свалих-с помощта на разхлабителни средства. Но в последните 1-2 години нещо ми се струва че имам някакъв проблем. Принципно обичам храната,сладките нещанаправо ги обожавам, тестените нещабаници, кексове и др.- но някакси гледам през деня да не ям защото в мен изплува мисълта че прекалено ще ми се подуе корема и всъщност предимно вечерям ама страшно се натъпквам и ми е вкусно, но след 20 мин. идва момента в който ми е много тежко едвам се движа, доспива ми се, започвам да изпитвам ВИНА че толкова много съм яла и изпивам разхлабителното което пия всяка вечер за да мога до сутринта да съм "със спаднал корем". По цял ден мисля какво ще ям за вечеря и винаги съм освирепяла от глад .Преди да забременея се хранех редовно- 3 пъти дневно нямах проблеми със запека. И принципно нямах проблем с теглото тогава бях горе-долу в норми. Сега тежа между 40-41 кг. и съм висока 155 см. Всички казват че съм слаба, а аз се приемам като нормална. И как да кажа след раждането на детето ми като че ли все повече се старя да изглеждам добре, а преди не се притеснявах толкова.
  12 януари 2010 14:44   |   петя   |   втърново   |  
аз винаги съм имала проблеми с теглото и независимо от кг.все се възприемам като дебела.обаче не само че не пазя диети,ами и ям огромни количества храна.понеже ме е срам ,ям когато съм сама,избягвам да се храня с други на маса.ношем ставам,отварям хладилника и тъпча каквото ми падне в устата си.докато храната не стигне до гърлото ми.не мога да се спра.не мога да ям като другите хора.за мен храната носи спокойствие и забвение,ядейки забравям проблемите си и себе си,носи ми удоволствие.но след като изям 3000ккл.за 10мин.ме наляга отвратителното чувство за освинване и малоценност.искам да се излекувам,но не мога сама.близките ми не приемат това за психичен проблем,а поредната провалена диета.искам да контролирам храната си и да не се срамувам да се храня нормално,да не ям за удоволствие и утеха,но не мога да се спра.към кого да се обърна.
  13 юни 2009 22:21   |   мария   |   бургас   |  
аз съм на месо от една година но отвреме на време изяждам такова голямо количество храна че направо се плаша имало е случай даже да повръщам това прави ли ме булимичка лошото е че като се наям и то доста добре после ми става съвесно и ми идва да повърна искам по някакав начин да махна изядената храна
  12 май 2009 14:07   |   Neli   |   Varna   |  
на диети съм постоянно, но има дни в които изяждам огромни количества храна, като това не е продиктувано от глад.това чувство за мен е непознато, вероятно заради изключително бавния ми метаболизъм, както и дефекацията изършваща се не по често от веднъж седмично.обяснението е едно - фзичко идва от психикаа и лишенията, на които сама се подлагам.След яденето обикновенно изпадам в депресия и се самообвинявам.Въпроса ми е това прави ли ме булимичка и как да се справя с проблема като от години се боря с не-малкото ми килограми по този мъчителен за мен начин.

lekar.bg препоръчва: