Венозният застой в малкия таз създава проблеми

Това заболяване дълго се скриваше под абстрактната диагноза “хронична тазова болка” - състояние, при което жената изпитва чести болки ниско в корема. Но преди време се установи виновникът на женските страдания. Това се оказа варикозно разширение на вените на малкия таз, обкръжаващи матката, яйчниците и пикочния мехур.

Патологията е сродна с варикозата на краката и често се съпътства от нея. Ще напомним, че вените са уникален трафик, по който се движи кръвта в обратна посока - отдолу нагоре. За да не се стича назад под действието на силата на тежеста, природата е създала специални клапи, които пропускат кръвта само в една посока. Но при определени причини (прием на орални контрацептиви, тежко раждане, хиподинамия) налягането на венозната ръв превишава възможностите на клапите. Еднопосочният поток на кръвта се нарушава и възниква венозен застой. Всичко това води до хронични тазови болки. Преди са предписвали на жените антибиотици, хормонални препарати, лекували са несъществуващо възпаление на придатъците и дисфункция на яйчниците.

Това лечение само задълбочава проблемите. Особено при прилагането на хормонални препарати, които подпомагат сгъстяването на кръвта. А прогресирането на болестта се съпътства с усложнения: вените на малкия таз са основен източник на образуване на тромби, при това венозният застой може да доведе до безплодие, неспособност да се износи бременността.

Лечението на патологията се състои в назначаване на средства, които намаляват гъстотата на кръвта и укрепват стените, както и лечебна физкултура, носене на стягащо бельо. При по-тежки случаи се прибягва до хирургична намеса. Например лапароскопската операция, при която хирургът превързва разширените вени. В някои центрове се прилага още пощадяща методика - оклузия на вените на яйчниците: във вените се слага спирала, която нормализира кръвотока в увредения участък.

И в двата случая не се нарушава общото кръвообращение, функциите на пломбираните вени се изземват от съседните съдове.