СПИН

Според Декларацията на учени и лекари в Дърбан, Южна Африка през 2000 г. ХИВ е причинителят на Синдрома на придобита имунна недостатъчност. Той продължава да се разпространява с бързи темпове. В момента е четвъртата по честота причина за смърт в целия свят. През 2006 г. от СПИН са починали 2,9 милиона души.

Според данни на UNAIDS, броят на хората, живеещи с ХИВ по света, през 2007 г. е 33.2 милиона души.

Африка остава най-засегнатият район на света. Две трети от заразените са африканци, а три четвърти от смъртните случаи също настъпват в този регион. В последните 3 години броят на новозаразените нараства стремглаво навсякъде, но особено в Източна Азия, Централна Азия (бившите Съветски републики) и Източна Европа. Броят на заразените с вируса на ХИВ в тази част на света през 2006 г. се е увеличил с една пета (21%) спрямо 2004 г.

В България до 23 ноември 2007 към Министерство на здравеопазването са регистрирани 803 ХИВ серопозитивни лица. Броят на новорегистрираните през 2007 г. ХИВ-позитивни е 114 души, от които 95 мъже и 19 жени. 83,3% от новорегистрираните са мъже и 17,5% - жени. През отчетния период са регистрирани ХИВ-позитивни лица във възрастови граници - от 16 до 68 г.

Начини на предаване
Въпреки че, ХИВ може да се изолира от много телесни течности, по-голямата част от заразяванията стават чрез семенната течност, цервикалния секрет (от шийката на матката) и кръвта. Видът на разпространение в различните части на света се повлиява от културните особености и честотата на различните начини на пренасяне на инфекцията.

Полово предаване
Тук се включват както вагиналните, така и аналните полови контакти. Сексуалното предаване е най-разпространеното в света. Други сексуално трансмисивни болести, особено тези, предизвикващи генитални улцерации, увеличават още повече риска от предаване на вируса на СПИН.

Установено е, че предаването на ХИВ от мъже на жени и на пасивния партньор при хомосексуални анални контакти е по-лесно, отколкото обратното. Повече от половината регистрирани случаи на заразени във Великобритания се дължат на сексуално общуване между мъже. Въпреки това хетеросексуалното предаване също зачестява. В Централна Африка хетеросексуалният път на заразяване е основният за епидемията. Повече от половината заразени възрастни в този регион са жени. В България хетеросексуалният път на предаване на инфекцията също е водещ - около 80% срещу 20% за би- и хомосексуалния. Според експерти броят на заразените по би- и хомосексуален път е много по-висок от официално регистрирания.

Вертикално предаване - от майка на дете Вертикалният път на предаване на инфекцията е най-честият за заразяване на децата. През 2006 г. по света живеят 2,3 милиона деца, заразени с ХИВ. 9 от 10 са в най-засегнатия регион на света - на юг от Сахара и Централна Африка. Рискът от предаване на вируса на детето се увеличава при напреднало заболяване на майката и висок вирусен товар.

Предаване чрез кръв, кръвни продукти и донорство на органи
В някои развиващи се страни кръвта не се изследва. В тези райони честотата на заразените при кръвопреливане остава висока.
Предаване чрез заразени игли

Използването на общи игли и спринцовки от интравенозните наркомани продължава да бъде основен път за предаване на вируса на СПИН в развиващите се страни, както и в части от Югоизточна Азия, Латинска Америка и Източна Европа. В някои страни обучението и еднократното използване на игли и спринцовки е довело до значителното ограничаване на този път на заразяване.

Здравните работници имат повишен риск от заразяване при нараняване с игла, инфектирана с ХИВ позитивна кръв.

Няма данни вирусът на СПИН да се разпространява чрез социални и битови контакти, както и чрез кръвосмучещи насекоми, като комари и бълхи.

ХИВ (Human immunedeficiency virus) -вирусът на СПИН

Първата публикация, свързана със СПИН, се появява през 1981 г. в САЩ. Този нов синдром имал различни наименования, включително и „Гей синдром", защото се смятало, че се среща само при хомосексуалисти. Въпреки че синдромът бил наименован, никой не знаел какво точно го причинява. През 1982 г. учени от Института Пастьор във франция започват проучвания, свързани с появата на подобни неясни случаи. През 1983 г. те изолират вирус, наречен LAV. Същата година учени от Националния раков институт в САЩ откриват вируса HLTV - III. На 23 април 1984 г. във Франция изолират вирусът ХИВ. През 1985 г. лекарите вече използват тест за откриване както на заразени хора, така и на заразена кръв с вируса на СПИН. По това време учените вече знаят, че не само хомосексуалистите, а всеки в контакт със заразена кръв или телесни течности може да се разболее, в това число новородени и деца. През 2000 г. в Дърбан, Южна Африка, учени и лекари приемат декларация, според която ХИВ е причинителят на СПИН.

Вирусът на имунния дефицит (ХИВ) принадлежи към семейството на ретровирусите. Съществуват поне два субтипа - ХИВ-1 и ХИВ-2. Вторият се среща основно в Западна Африка. Ретровирусите притежават ензима обратна транскриптаза, с чиято помощ вирусната РНК се превръща в ДНК, която се вгражда в генома на клетката гостоприемник. Вирусът на СПИН претърпява много генетични изменения и съществуват много подтипове.

ХИВ прониква в различни клетки на имунната система на човека. Най-засегнати са Т - лимфоцитите. Тяхното намаление води до нарушаване на защитните функции на имунната система.

Диагноза
Инфекцията с ХИВ се открива или чрез вирус специфични антитела, или чрез директно установяване на вируса. Най-често използваният тест се базира на откриване на lgG антитела. Рутинните тестове за скрийнинг се основават на специфична техника, наречена ЕLISА. Периодът от заразяването до откриването на тези антитела в кръвта може да бъде до 3 месеца. Това е т.нар. прозоръчен период. Антителата нямат протективна функция и персистират до живот. Те преминават през плацентата и се изолират от всички новородени от ХИВ позитивни майки. Анти - ХИВ антителата не са достоверен маркер за активна инфекция и при незаразени бебета те изчезват през първите 18 месеца.

В някои лаборатории съществуват специфични техники за изолиране на вируса, които подпомагат диагнозата и се използват за научни изследвания.

Клинична изява

Инкубационен период
Първите 2 до 4 седмици след заразяването са безсимптомни.
Първоначално заболяване
При някои хора 6-8 седмици след заразяването се развива неспецифично заболяване. Основните симптоми са повишена температура, болки по мускулите и ставите, подуване на лимфните възли, болки в гърлото. Неврологичните симптоми включват главоболие, светлобоязън, невропатия и др. Заболяването продължава до 3 седмици и възстановяването обикновено е пълно. Смята се че, болестта напредва по-бързо при пациентите с подобни оплаквания.

Клинично латентен период
По-голямата част от хората, заразени с ХИВ, са безсимптомни за сравнително дълъг, но различен период. Въпреки това, вирусът продължава да се размножава и човекът е заразен. Според различни проучвания времето от заразяването до развитието на СПИН е около 10 години, въпреки че при някои болестта са развива за по-кратък период, а други остават безсимптомни до 15 години. Напредналата възраст е свързана с по-бърза прогресия на болестта. Смята се, че полът и бременността не оказват голямо влияние върху прогресията.

Симптоматична ХИВ инфекция
С напредването на инфекцията вирусният товар се увеличава, а Т-клетките на имунната система намаляват. Пациентът развива разнообразни симптоми. Клиничната картина е резултат от директното действие на вируса и от последващата имуносупресия.

Ефекти на самия вирус

Неврологични заболявания
Засягането на нервната тъкан става още в началото, но неврологичната симптоматика се развива с напредване на заболяването. Развива се деменция, която има различни стадии - от намаляване на концентрацията до характерови промени и психомоторно забавяне. Полиневропатията засяга най-често долните крайници, като в най-тежките случаи се изразява със силна болка в стъпалата, която нарушава съня и затруднява движението. След въвеждането на антиретровирусната терапия тези прояви се срещат значително по-рядко.

Очни увреждания
Различни бактерии, вируси и паразити засягат най-вече ретината.

Кожни и лигавични прояви
Кожата често се засяга от ХИВ свързани заболявания. Проявите са най-разнообразни. Сърбежът често се среща. Кожата става суха и раздразнителна.

Хематологични усложнения
Анемията и тромбоцитопенията (намаляване на броя на тромбоцитите) са характерни прояви на напредналите стадии на инфекция.

Гастроинтестинални прояви
Загубата на тегло и диарията се срещат изключително често при заразените с вируса на СПИН.

Бъбречни усложнения
Въпреки че се среща сравнително рядко, ХИВ свързаната нефропатия води до значително увреждане на бъбреците. Най-често се проявява при африкански чернокожи мъже и се засилва от използването на хероин.

Дихателни усложнения
Горните дихателни пътища и белите дробове са физиологичната бариера срещу пренасяните по
въздушнокапков път патогени. Всяко увреждане води до увеличаване на инфекциите на горните и долните дихателни пътища.

Ендокринни увреждания
Срещат се различни увреждания на жлезите с вътрешна секреция, в това число намаление на тестостерона и нарушение на функцията на надбъбречните жлези.

Сърдечни усложнения
Описани са разнообразни увреждания на сърцето.

Състояния, дължащи се на имунен дефицит
Имунният дефицит позволява развитието на много опортюнистични инфекции. Това са заболявания, причинени от микроорганизми, които обичайно не са болестотворни или необичайна проява на познати патогени, както и появата на някои тумори. Податливостта към инфекциите се увеличава с напредването на имунния дефицит. Броят на Т-лимфоцитите се използва като маркер за предсказване риска от инфекции. Пациенти с Т-лимфоцити над 200 имат нисък риск за развитие на СПИН свързани опортюнистични инфекции.

В развитите страни заболеваемостта и смъртността, свързани с тези инфекции, значително са намалели след въвеждането на
антиретровирусната терапия.

Специфични състояния, срещани при ХИВ инфекция

Гъбични инфекции
• Pneumocystis carinii - този организъм предизвиква най-често пневмнония. Заболяването се среща при пациенти с напреднал имунен дефицит.
• Cryptococcus - при болни от СПИН, най-често причинява менингит.
• Candida - лигавичните инфекции са често срещани при заразените с ХИВ. Засягането на устната кухина е една от най-честите прояви.
• Hystoplasmosis - това усложнение е често срещано в САЩ. Засягат се най-вече белите дробове.

Паразити
• Toxoplasmosis - Toxoplasma gondii е най-чесТИЯТ причинител на енцефалити и на мозъчни абсцеси.

Вирусни инфекции
• Cytomegalovirus - той е причина за значителен брой заболявания при болни от СПИН, особено в напредналите стадии. Основните прояви са ретинит (възпаление на ретината), колит, язви на хранопровода, енцефалит.
• Herpes вируси - вирусите Herpes simplex и Varicella zoster се срещат често и протичат тежко.

Бактериални инфекции
• Mucobacterium tuberculosis - причинителят на туберкулозата се развива лесно при леко намален имунитет. Поради това тя се среща в ранните стадии на развитието на ХИВ инфекцията.

Неоплазми
• Сарком на Капоши - туморът се развива по-често при хомосексуалисти и при хора, придобили СПИН по сексуален път.
• Лимфом - повечето хора, заразени със ХИВ, развиват лимфоми. Често те са доста агресивни.

Лечение
Въпреки въвеждането на антиретровирусните препарати, все още не съществува дефинитивен лек срещу ХИВ и СПИН. Пациентите трябва да живеят с хронично, прогресивно, инфекциозно и непредсказуемо заболяване. Целта на лечението е да се поддържа физическото и психическо здраве на пациента, да се предотврати предаването на вируса и да се осигури възможно най-добро качество на живот. ХИВ инфекцията най-добре се овладява от мултидисциплинарен екип. Поверителността трябва да се спазва. Психологическа подкрепа е необходима както за пациента, така и за неговото семейство и приятели.

Превенция и контрол
Антиретровирусните лекарства са поддържащи и са привилегия на малка част от хората по света. Изработването на ваксина е дълъг и труден процес, който за сега остава без резултат. Предотвратяването на предаването на инфекцията е от основно значение за контролиране на епидемията. Основните ефективни стратегии са лечение на сексуално предаваните болести, непрекъснатото използване на презервативи, чисти игли и спринцовки и използването на антиретровирусни лекарства за намаляване на предаването от ХИВ позитивни майки на бебета. Изследването на кръвните продукти значително е намалило този начин на разпространение в развитите държави, но е скъпо и не повсеместно разпространено. Наличието и достъпността до центрове за анонимно тестуване за ХИВ дават възможност за получаване на индивидуална здравна култура и намаляване на риска от заразяване.

Достъпната информация и промяната в поведението са основните фактори за намаляване на разпространението на инфекцията.