За да получат кислород и храна, за да се освободят от въгледвуокиса и отпадъчните вещества, примитивните форми на живот в древния океан са разчитали на простия физически принцип, наречен „дифузия". При този процес молекулите "пътуват" от зони на висока към зони на по-ниска концентрация.
Феноменът обаче се оказвал ефикасен само в случаите, когато придвижването ставало на разстояния не по-големи от няколко милиметра. Затова по-големите организми се нуждаели от много по-мощен механизъм. Природата разрешила проблема с развитието на кръвоснабдителната система - биомолекулите се придвижвали до далечни точки с нейна помощ.
При по-голямата част от организмите основната сила, задвижваща този поток, е сърцето. Кръвта разнася из цялото тяло г зовете и нужните на организма вещества.
Богатата на кислород кръв влиза в контакт с тъканите чрез мрежа от съдове. Артериите карат кръвта от сърцето към артериолите, които пък я придвижват до капилярите. За да циркулира потокът, сърцето трябва да генерира сила, която да се пребори със съпротивата, която среща кръвта при движението си .
Артериалното налягане измерва силата, която кръвта упражнява върху кръвоносните съдове, когато сърцето се свива и отпуска (минимално и максимално кръвно налягане). Човешкото сърце изпомпва около 5 литра кръв през 15 км кръвоносни съдове около 1000 пъти на ден. Прекъсването на този поток дори за кратко време може да причини изпадане в безсъзнание. Достатъчно е малко спадане на кръвното, за да се лиши мозъкът от кислород и човекът да се омаломощи, ако не и да припадне. Въпрос на минути е да се разпростре това състояние и върху други органи. Тогава човек изпада
състояние на шок. Ако то продължи по-дълго може да настъпят трайни увреждания или дори смърт.
|