Да ходиш насън...

Често разтревожените родители търсят информация в Интернет, за да разберат повече за детския лунатизъм. И могат напълно да се объркат от противоречивите и понякога плашещи информации. Веднага ще ви успокоим. Не се подвеждайте от тези страшни прогнози.

Когато през нощта детето ходи от стая в стая, а на сутринта нищо не помни и не може да обясни какво се е случвало през нощта. Психоневролозите обясняват, че разхождайки се на сън, детето действа в състояние на свито съзнание и не може да контролира своите действия. Това най-често се случва с невротичните деца: плачливи, впечатлителни, Тези, които често се оплакват от главоболие и умора. Обикновено те не спят спокойно, а ходенето насън не е единственият симптом на нарушения им сън. Такива де а сънуват кошмари, мятат се в леглото, страхуват се от тъмното, не искат да остават сами в стаята.

85 на сто от лунатиците са с невротични нарушения. Обикновено това са деца от 6 до 12 години, най-често момчета. Повечето от тях са прекарали различни родови травми и други нарушения по време на вътреутробното развитие.

Всъщност не е трудно да помогнете на децата си. Преди всичко им създайте спокойна атмосфера у дома - не възбуждайте детето, не го дразнете, не го ругайте, не го засипвайте с непосилни интелектуални и емоционални задачи. Децата трябва да живеят така, както живеят всички хора с по-ранима нервна система. Да се разхождат повече, да плуват, да не гледат много телевизия. А лекарят им назначава седативни препарати и лекарства за подобряване на съня. Бъдете сигурни, че децата ще израстат този проблем. Само трябва да имате търпение.

ХОДЕНЕТО НАСЪН Е СИМПТОМ ПРИ НЕВРОЗА, РЯДКО ПРИ ЕПИЛЕПСИЯ И МНОГО РЯДКО — ПРИ ХИСТЕРИЯ

Ходенето насън не е болест, а само симптом на специфично състояние. То може да се наблюдава не само при невротични разстройства, но и при епилепсия. По принцип някои хора смятат, че сомнамбулизмът предшества епилепсията. Но това не е съвсем вярно. Много са малко болните с епилепсия, които ходят насън. За да се установи дали детето страда или не от епилепсия, се налага специално изследване. Лекарят трябва да изключи тази вероятност. При епилепсия и ходене насън детето изпада в по-дълбоко изменение на съзнанието, отколкото при невроза. То „се разхожда" по едно и също време през нощта. Тези „разходки" са кратки, само няколко минути. В този случай се налага преди всичко да лекувате основното заболяване.

Сомнамбулизмът може да е симптом и на хистерия, но това се случва изключително рядко и се отнася само за хора от определен тип: хистероиди с патологични черти в характера. Такива, които през цялото време се стремят да бъдат в центъра на вниманието. За тях е свойствена демонстративността, показността. Обикновено в хистерия изпадат жените. Но детските психоневролози не забелязват такива пристъпи при децата. И повтарят, че трябва да се лекува основното заболяване. Тогава и ходенето насън като симптом ще изчезне.