Лечение на хигромата

Уплътненията с кръгла форма по сухожилията на китката, ръката, крака, т.е. в долните части на крайниците, с големината на грахово зърно или орех - това са хернии на синовиалната мембрана на сухожилието, които се наричат хигроми, ганглии или синовиални кисти. Това не е подуване, а изпъкване на течността във фиброзната обвивка.

Синовиалната киста е плътно, единично, малко подвижно образувание с еластична консистенция, което се появява по хода на сухожилията в долните части на крайниците, но може да се образува и на други места. Сходни с нея по състава си кисти, но с различен механизъм на произход понякога се наблюдават на белезите след хирургична интервенция.

За образуване на хигромата в някои случаи няма сериозна причина, а в други - м же да възникне след травма, претоварване на ставата, включително и монотонни и повтарящи се движения. Хигромата обикновено е безболезнена и не причинява усложнения.

Някои от пациентите не й обръщат внимание в продължение на много години. В този случай единственото нещо, което може да обезпокои пациента, е неприятният външен вид на образуванието. В повечето случаи кистата изчезва, но обикновено се появява след известно време отново. Проблемът е в това, че тя е свързана със синовиалното пространство на ставата, както и с това, че течността, която я изпълва, може да прелее от едно място на друго.

Лечение на кистата се препоръчва тогава, когато тя причинява неудобство при движението, има болка, бърз растеж или ако пациентът иска да я премахне от естетически съображения.
Най-ефективният метод за лечение е операцията на хигромата, въпреки че не се дава 100% гаранция за пълно възстановяване. Затова експертите не препоръчват операция за отстраняване на кистата, ако тя не притеснява пациента. Временно решение може да бъдат консервативните методи на лечение:
•пункция на хигромата и отстраняване на течността от нея;
•въвеждането на кортикостероиди;
• използването на стегнати превръзки.

Кистата спада, но в крайна сметка проблемът се връща. Древната хирургическа техника, която се състои в спукване на кистата под местна упойка, е много болезнена и често води до усложнения. Само си представете: пука се обвивката на кистата, течността се излива от нея, което означава, че има травматично възпаление, често причиняващо развитието на гноен процес. За лечението на възпалените кисти се използват противовъзпалителни, аналгетици и ставни блокатори.

Най-радикалният метод за лечение на хигромата е пълното й отстраняване. Това е много трудно, но ако се отстрани само част от тумора, тогава той ще се появи отново. Успехът зависи до голяма степен от уменията на специалиста по хирургия, но в същото време - и от индивидуалните особености на организма на всеки един пациент. Дори не бива да отхвърляме и фактора късмет. Хирургичната операция обикновено се извършва с местна упойка. Необходимостта от обща анестезия решава хирургът, като това се прави при наличието на големи кисти. Продължителността на операцията е около половин час.

От степента на опитност на хирурга зависи дали ще се отстрани изцяло хигромата. Ако това не се направи, тогава тя ще продължи да расте и ще се появи отново. За да се избегнат рецидиви, трябва внимателно да се анализират причините за възникване на хигромата и да се опитате да ги избегнете в бъдеще - правилно да си подбирате обувките, опитайте се да облекчите болната китка по време на работа, разпределяйте равномерно натоварването между двете си ръце и т.н.