Как ни влияе климатът

Науката, която изучава връзката между времето и здравословното състояние, се нарича БИОМЕТЕОРОЛОГИЯ.

Как организмът реагира на промените, зависи от възрастта, пола, общото състояние, условията на местоживеене. Най-уязвими са децата, хората в напреднала възраст и страдащите от хронични патологични състояния и особено в случаите на рязка смяна на условията. Атмосферното налягане, температурата и влажността на въздуха са основните фактори, които засягат по-чувствителните. Сред основните оплаквания са повишена раздразнителност, агресия, тревожност, депресия, лесна уморяемост или понижена способност за концентрация. Тежки главоболия, дори мигренозни, смущения в съня, проблеми от сърдечносъдов характер или болки по ставите и мускулите могат не ядко да търпят динамика, зависима от метеорологичните условия.

Все още няма категорични данни за връзката между здравословното състояние и времето. Има предположения за влиянието на електромагнитни вълни, за разпределението между отрицателно и положително натоварени частици, както и за ендогенни особености, като тези от ендокринно или имунологично естество. За някои атмосферни фактори обаче има категорични доказателства относно позитивното или негативното влияние върху човешкия организъм.

Така например добре позната на медицината е ролята на ултравиолетовите лъчи за формирането на витамин D в кожата, но не е за подценяване ефектът им при повечето кожни заболявания, особено тези със злокачествен характер.

Най-често и най-масово е засягането на здравето ни от температурните промени. Високите температури са свързани с обилно изпотяване, а при липса на прием на достатъчно течности това може да окаже сериозен, дори фатален ефект при един по-крехък организъм. Още по-лоша е картината в условията на висока влажност на въздуха. Тогава един от основните способи за корекция на телесната температура - изпарението на потта от кожната повърхност, остава блокиран, а това изтощава допълнително организма, потиска се работоспособността, повишава се сърдечната честота и артериалното налягане, влошава се общото състояние, стига се до синкопи, до топлинни или слънчеви удари или при патологичен терен и до миокарден инфаркт. Топлият влажен въздух затруднява и дишането, и по-специално дифузията на газовете в белите дробове.

Добре известно ни е, че ниските температури понижават реактивността на организма, повишават податливостта към простудни и някои инфекциозни заболявания. Още по-голям е ефектът при влажен въздух с висока скорост на движение, при който преохлаждането настъпва лесно. Тези условия обикновено водят до обострянето на хронични бронхити и дори до появата и влошаването на астматични пристъпи. Допълнително за това допринася и формирането на смог при ниски температури. Атмосферните замърсители през студените месеци на годината остават в близък контакт с нас, а това удължава контакта на респираторните пътища с вредните газове. Отделен е въпросът, че крайно ниските температури, с добавени към тях висока влажност и ветрови условия, могат да причинят хипотермия и измръзвания дори и при иначе здрави лица.

Атмосферното налягане и особено промените в него често водят до появата на оплаквания сред по-чувствителни хора. Обикновено това са болки в ставите и главоболие при понижаване на неговите стойности.

Някои хора могат дори да предвидят промени във времето в зависимост от появата на подобни симптоми. Засега няма категорични данни относно причинно-следствената връзка между времето и ставните оплаквания, но най-голямо значение се отдава на влиянието, което атмосферното налягане оказва на вътреставното налягане или вътреставните рецептори.

Мигрената отдавна се асоциира с промените в метеорологичните условия. От години се работи по изясняване на патогенезата и връзката й с промените във времето, но засега липсват достатъчно ясни научнообосновани доказателства. Въпреки това тази зависимост винаги се отчита при появата на оплакванията на заболяването.

Лошото време, ниските температури и скъсената продължителност на деня могат да потиснат всекиго. През зимните месеци обаче е пикът на обострените афективни разстройства и по-точно на депресиите. В тази насока обаче има достатъчно събрани доказателства за дисбаланс между мелатонина и серотонина. Те са важни медиатори на настроението, на агресията, на работоспособността.