Синдром на хроничната умора

Симптомите са разнообразни и включват задължително силна умора и обща слабост, както и множество други, които се различават при индивидите: депресия, нарушение в мисленето, нарушения на съня, генерализирани болки, главоболие, болки в гърлото, в мускулите и ставите, подути лимфни възли, предимно в шийната област, повишена температура, втрисания, анорексия, гадене, виене на свят, синдром на възбудимия пикочен мехур. Някои пациенти съобщават за влошаване на оплакванията от определени храни, подправки', захар, алкохол и кафе. В много случаи появата на симптомите се предшества от простудно заболяване.

Диагнозата се поставя, след като се изключат всички други възможни заболявания. Критериите за поставяне на диагнозата са наличие на умора която сериозно пречи на нормалния начин на живот и продължава поне 6 месеца.

Повечето от симптомите се поддават на лечение чрез медикаменти или рехабилитация. В никакъв случай не бива да се препоръчва по-дълга почивка за възстановяване от умората, защото това води до още по-силна уморяемост.

Заболяването не е фатално и повечето пациенти се възстановяват след различно дълъг период от време. Клиничното протичане не може да се предвиди, но прогнозата е по-лоша при пациенти в напреднала възраст, при наличие на хронични соматични или психични заболявания.

В заключение ще кажем, че синдромът на хроничната умора не е въображаемо заболяване, не се припокрива с депресията и неврастенията, а представлява обособен синдром с типични клинични и имунологични характеристики.