ЛЕЧЕНИЕТО НА СТЕРИЛИТЕТА Е ДВА ВИДА - МЕСТНО И ХОРМОНАЛНО, НО ПОЧТИ ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ВОДИ ДО УСПЕХ
Процедурите са дълги, обстойни и често неприятни за жената, но са абсолютно необходими, за да се разбере какво става с нея. На тяхна основа лекарят поставя диагноза, без която не би могъл да помогне на двойката в стремежа й да има потомство.
Прочети и запомни!!
• Кривата на температурата: с рязкото покачване при овулацията се сигнализира, че действително има такава.
• Спермограмата и изследването на цервикалната лигавица след полов акт позволява да се провери наличието на сперматозоиди и състоянието на слузта. Дозировката на хормоните в кръвта дава сведения за евентуални смущения в производството на хормоните, отговорни за р довността на менструалния цикъл.
• Прави се ехография на тазовата област: тя може да покаже евентуалните аномалии на матката, на тръбите или на яйчниците.
• Следва рентгенов преглед на матката, който единствен може да потвърди или отхвърли предположението за запушване на едната или на двете тръби. През маточната шийка се инжектира контрастна течност, чието преминаване, следено от рентгеновия апарат, позволява да се установи проходимостта на тръбите.
Допълнително се извършват и следните процедури:
Селиоскопия:
• Преглед чрез хирургическа интервенция, който се извършва в клиника. Светещата тръба, вкарана през пъпа, позволява да се прегледат директно вътрешните полови органи. Биопсия на ендометриума:
• От матката се изваждат ендометриални клетки, за да се провери състоянието им и да се установят увреждания на маточната лигавица. Подтиквани от отчаянието на жените, които нямат деца, медицината и хирургията направиха гигантски крачки напред, така че днес лекуването - местно или хормонално, в зависимост от причината за безплодието - е успешно.
КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА СТЕРИЛИТЕТА?
• Липса на овулация. Лекува се с медикаменти, стимулиращи директно яйчниците, за да се предизвика овулация, без да се преминава през присъщия на здравата жена процес. Жените, подложени на подобно лечение, трябва да знаят, че при него рискът от зачеване на повече от едно дете е увеличен.
• Аномалии на шийката на матката. Уврежданията и инфекциите се лекуват местно, при аномалии на слузта лечението е хормонално.
• Слепване на стените на матката. При подобно слепване загнездването на оплодената яйцеклетка е невъзможно; стените могат да се отлепят чрез поставяне на спирала.
• Инфекция на ендометриума. Подобно на всяка друга инфекция ендометритът се лекува с антибиотици. След унищожаването на микробите пораства нова и вече здрава маточна лигавица.
• Запушване на тръбите. Това е обичайна последица от възпалението на едната или на двете тръби на матката, дължащо се при 60 процента от случаите на инфекции, предизвикани от предавани по полов път болести, които достигат през влагалището до матката и накрая засягат и тръбите. Сред многобройните причинители на подобни инфекции можем да посочим на първо място хламидията и гонококите. При липса на резултат след проведено продухване на тръбите се прибягва до микрохирургическа интервенция (извършвана под микроскоп), чрез която се възстановява повредената тръба. При невъзможност да се въздейства върху едната или върху двете повредени тръби единственото оставащо средство е да се заобиколи препятствието. В този случай яйцеклетката и сперматозоидът, взети от двамата родители, се срещат инвитро - в епруветка. Впоследствие оплодената яйцеклетка ще бъде вкарана в матката.
|