Парализата представлява пълната загуба на волевите мускулни движения за една или повече групи мускули. Когато тази загуба е относителна, говорим за пареза. Най-общо парализата на лицевия нерв се проявява с невъзможност за осъществяване на елементарни мимически действия като повдигане на веждата, пълно затваряне на окото, повдигане на устния ъгъл, както и с нарушение във вкусовото възприятие, слюнчената и слъзна секреция.
По-голяма честота на заболяването се среща при по-възрастните хора, като мъжете и жените са засегнати в еднаква степен. Обикновено в 65% от случаите се засяга изолирано само дясната половина на лицето, като в 10% се наблюдава рецидив на заболяването. Диабетът и бременността повишават риска от появата му. Освен това в 10% от случаите заболяването има фамилен характер. По отношение на причината, водеща до парализа на нерва, все още еднозначно мнение няма. Най-често се касае за т.нар.идиопатична (неизвестна) генеза на заболяването. В този случай то носи названието парализа на Бел, по името на неговия откривател. Според много автори основен фактор за появата на парализата на Бел се явява вирусната инфекция и простудата. Поради това заболяването се среща най-често през студените месеци на годината и след експозиция на главата на студено - въздушно течение, отворен прозорец и т.н. В хода на инфекцията в канала, през който преминава нерва, настъпва оток, което води съответно до натиск върху нервните влакна и съдовете, които го кръвоснабдяват.
Друга честа причина за заболяването са травмите в областта на главата и най-вече фрактурите (счупвания) на слепоочните кости. Третата по честота причина за заболяването се явява инфекцията с херпес зостер вирус, която по правило протича доста тежко и често пъти завършва с остатъчна парализна симптоматика. Макар и рядко, парализата може да е резултат от оперативна интервенция в областта на околоушната жлеза, долно-челюстната става или при мозъчни тумори в близост до самия нерв. В около 5 % от случаите причината за парализата се явява наличието на туморен процес.
|