Диагностицирането на паразитните заболявания през последните години придоби голямо значение. То е проблемно, доколкото протичането на инфекцията няма ясна клинична проява и може дълго да остане незабелязано и за специалистите. Масовата урбанизация и лошите хигиенни навици са причини за пренасянето на различни паразитози (болестни състояния, които паразитите причиняват в организма).
Паразитизмът е антагонистична симбиоза на два организма. Единият е паразитът, който се храни с части или с жизненонеобходими продукти от втория жив организъм, наречен гостоприемник. Паразитът причинява общи или локални вредни въздействия със своите секрети и екскрети (фекалии, урина, конюнктивален и носов секрет, слюнка и др.). Той има специфичното свойство да прониква лесно в гостоприемника, като потиска имунните му механизми. (Продължителното инвазиране довежда до промяна и намаляване на имунитета.) Освен това паразитът изгражда свои защитни бариери, наподобяващи антигенните фракции на гостоприемника, и по този начин организмът трудно го разпознава, за да го изхвърли. А гостоприемникът е естествена среда, осигуряваща храненето на паразита, неговото развитие и размножаване.
Някои паразити, като бълхи, въшки, кърлежи, комари и др., "обитават" кожата на животни и хора. Други, като малария, тении и метили проникват в тъканите на тялото. Тяхната огромна размножителна способност е свързана със запазването на вида им. Паразитите увреждат организмите, като при навлизането, мигрирането и прикрепянето им те нарушават целостта на клетките, лигавиците и органите. По този начин предизвикват малки кръвоизливи. След закрепването си паразитите нарастват многократно, което им позволява да притискат органи, както и да запушват органи и системи в организма. Тъй като в тялото се разпространяват по кръвен и лимфен път, паразитите предизвикват остри инфекции, защото пренасят бактерии от червата. Те могат да доведат до илиуси (сплитания на червата), волвулуси (завиване на черво около оста му, в резултат на което се нарушава проходимостта му и спира чревният пасаж), перфорации на органи. Тези усложнения се причиняват най-често от аскарисите (големи глисти). В други случаи пък настъпват остри хеморагични ентероколити.
Механичните болестни промени са характерни за паразитозите. Те могат да бъдат локални, като нарушават сериозно функцията на някой орган, както и да разпространят действието си върху целия организъм. Дразненето нахраносмилателния тракт например често довежда до нарушаване функциите на секреторност на храносмилателните органи, както и до дразнене на цялата нервна система. При храненето си от гостоприемника паразитите намаляват в организма редица вещества, които са му необходими -витамини, желязо, захар, белтъци и микроелементи. В детска възраст те увреждат функциите на жлезите с вътрешна секреция - щетовидна жлеза, панкреас, надбъбречни. По този начин вредителите могат да доведат до изоставане във физическото и психическото развитие.
Паразитите алергизират организма, което настъпва при разпада на тъканите под тяхно влияние. Това важи особено за трихинелозата, при която може да се развият алергичен миокардит и васкулит (възпаление на стената на кръвоносен съд).
В следващ брой ще се спра по-подробно на ехинококозата (кучешката тения) - най-често срещаната паразитоза.
|