Детските страхове са... полезни

Да възпиташ хлапе, което не се бои от нищо и поради това е способно на всякакво безразсъдство, не е най-добрата идея, твърдят специалисти.

Функцията на страха е да ни защити от излишен риск и да изведе уплашения от опасността. Да възпиташ дете, което не се страхува от нищо и поради това е способно на всякакво безразсъдство - не е най-добрата перспектива. В този смисъл боязливото дете причинява значително по-малко вълнения на родителите си. То е внимателно и с него по-рядко се случват нещастия. Но бедата е в това, че границата между нормалния страх и страха, който пречи на детето да живее нормално, е размита. Страховете могат да разяждат душата и да предизвикат различни разстройства:

• тикове;
• натрапчиви движения;
• енуреза;
• зае ване;
• лош сън;
• раздразнителност;
• агресивност;
• затвореност.

За да се разберат по-добре тревогите на детето, е необходимо да се знае възрастовата динамика на страховете. Първото осъзнаване на страха (страх от животни) се наблюдава след 2-3-годишна възраст. Примерно от 4-годишна възраст възниква страхът от приказни същества. Развитието на самостоятелността и фантазията от 3 до 5 години поражда въображаемите страхове: самота, тъмнина, затворено пространство.

Детската фантазия населява тъмнината с чудовища, вампири и други страхотии. Към 5-7-годишна възраст се появяват страховете от извънземни сили. Това е възрастта, максимално наситена със страхове. Водещият от тях е страхът от смъртта, особено у чувствителните и впечатлителни деца. В училищна възраст се появяват страховете от ходене на училище, от диктовките, от учителите, от оценките, от забележките.

Най-податливи на страхове са прекалено обгрижваните деца. Светът за тях е грозен и враждебен. Иначе защо възрастните ще ги пазят на всяка крачка? По принцип самите родители на тези деца са тревожни и страховете им “се предават по наследство.” Ако страховете се повтарят, непременно се обърнете към специалист.

Ако непрекъснато повтаряте на детето да внимава, постоянно му напомняте, че може да си причини болка или да се разболее, то ще започне да усеща неизбежна опасност от обкръжаващия свят и ще стане много страхливо. Заплахите, заканите, наказанията – това е не само най-страшният, но и най-вредният за психиката на детето модел на възпитание.

Той ражда най-дълбокия страх - страхът от загубата на любовта на родителите. Той, от своя страна, може да бъде причина за други страхове и различни видове проблеми в поведението.

НЯКОЛКО СЪВЕТА ЗА РОДИТЕЛИТЕ, ЧИИТО ДЕЦА ИЗПИТВАТ БЕЗПРИЧИННИ СТРАХОВЕ
• Приемайте детето такова, каквото е, давайки му възможност да се променя.
• Вашето дете трябва да чувства стабилност, спокойствие, доброжелателност.
• Насищайте живота на детето с позитивни емоции: по-често го гледайте “с добри очи”, осъществявайте тактилен (чрез докосване) контакт в съответствие с възрастта на детето, слушайте го “активно”.
• Отнасяйте се с разбиране към страховете и тревогите на детето: не му се смейте и не се опитвайте да преодолеете насила страха.
• Занимавайте детето с някакъв вид дейност в продължение на целия ден. Ако не му се иска да се занимава с нищо, то може би се връща към преживяванията си.
• Проиграйте с детето ситуацията, която предизвиква у него тревога. Разгледайте я във всичките й подробности, изрепетирайте неговото собствено поведение в трудните моменти.