Ако мускулите не изпълняват командите на главния мозък

Симптомите на миастенията се предизвикват от нарушение в предаването на нервните импулси към мускулната клетка. Мозъкът и самите нервни клетки не се засяват. За всяко движение на тялото ни са необходими мускулни съкращения. Командата за съкращение се предава до мускулната клетка от главния или гръбначния мозък по т.нар. моторни неврони. От техните окончания се отделя веществото ацетилхолин, което преминава към мускулните клетки и се свързва там със специални рецептори. Това позволява предаването на нервния импулс към мускулната клетка. При миастения е намален броят на ацетилхолиновите рецептори. Това намаляване се причинява от нарушена активност на защитната система на организма -имунната система, която започва да произвежда антитела срещу цетилхолиновите рецептори и ги разрушава.

Установяването на този факт стана причина миастенията понастоящем да се разглежда като автоимунно заболяване, т.е. като заболяване, при което имунната система на организма започва да произвежда антитела срещу собствените си белтъци. На основата на този факт бяха разработени съвременните методи на лечението на миастенията.

При повечето болни се открива увеличение на тимусната жлеза, което има доброкачествен характер и по-рядко се развиват истински злокачествени тумори. Все още не е ясно каква роля играе тимусът при възникване на заболяването. Оперативното му отстраняване води до подобрение на клиничната картина.

Лечението на миастения гравис включва приложението на различни медикаменти и отстраняването на тимусната жлеза. В зависимост от тежестта на клиничната картина, давността на заболяването и възрастта на пациента, се прилага единият или комбинация от двата метода.

При внимателна преценка и индивидуален подход към всеки болен може да се постигне добър жизнен комфорт, без оплаквания.

На преден план стоят лекарствени средства, подобряващи предаването на нервните импулси. Подобно на медикаментите, използвани при главоболие и диабет, тези средства намаляват оплакванията, но не лекуват заболяването. Те се прилагат при почти всички пациенти, като се дозират според тежестта на оплакванията.

Много важно за цялостното лечение е ранното отстраняване на тимусната жлеза. Днес операцията се извършва без достъп, разсичащ гръдната кост.

При една трета от болните, особено млади в начална фаза на заболяването и средно тежка клинична картина, с тази операция се постига значително намаляване на оплакванията, а след различно дълъг период от време - и пълно излекуване.

С лечебна цел се прилага плазмаферезата, която е един относително безопасен метод.

Но тя е твърде сложен и скъп метод за лечение, което ограничава приложението му само до болни в миастенна криза и при пациенти, които не се повлияват от гореописаните методи на лечение.