От слабата имунна система страда кожата

Системният лупус еритематодес е автоимунно заболяване, което предизвиква възпаление в различните тъкани на организма. При автоимунните болести имунната система (съставена от определени органи, клетки и молекули-посредници), която нормално е предназначена да предпазва организма от инфекциозни агенти, чужди тела, тъкани и др., по грешка атакува собствените тъкани и органи в тялото. Един от механизмите, с които имунната система атакува чуждите за организма елементи, е образуването на антитела. Те са специални белтъчни молекули в кръвта, които се свързват с бактериите, вирусите или чуждите тела и подпомагат унищожаването им от някои клетки или директно ги унищожават.

Болните от системен лупус еритематодес произвеждат в кръвта си антитела, ко то атакуват тъканите на собственото им тяло. В зависимост от това кои клетки, тъкани и органи са засегнати, лупусът може да причини увреждане на кожата, сърцето, белите дробове, бъбреците, ставите и нервната система, да предизвика промени в кръвта и т.н.

На латински „лупус" означава „вълк", а „еритематодес" -червен. През XIX век лекарите кръстили така заболяването, защото оприличавали обривите по лицето, които често съпровождали болестта, с ухапано от вълк.

Лупусът може да бъде разделен на три подгрупи:

ДИСКОВИДНИЯТ (КОЖЕН) ЛУПУС
Той се характеризира само с появата на кожен обрив. Наблюдава се при около 20 на сто от болните със системен лупус еритематодес. Промените по кожата (в дерматологията се наричат „кожни лезии") представляват неравни, рязко отграничени от околната кожа и отлюспващи се плаки, които могат да заздравят с образуване на белези. Тези лезии обикновено се наблюдават по лицето или по други изложени на слънчева светлина кожни повърхности. При дисковидния лупус могат да се наблюдават неправилно очертани, оголени (плешиви) участъци по скалпа и хипо- или хиперпигментация (намалено или увеличено количество на отложен кожен пигмент) в стари такива кожни увреждания. В редки случаи дисковидният лупус еритематодес може да прогресира и да се „превърне" в системен лупус еритематодес.

СИСТЕМНИЯТ ЛУПУС ЕРИТЕМАТОДЕС
е хронично, автоимунно, възпалително заболяване на кожата и съединителната тъкан, при което автоимунната система на тялото атакува собствените тъкани и органи чрез образуването на насочени към тях антитела.

Антителата атакуват определени клетки в различни тъкани и органи или се свързват с „плуващи" в кръвта молекули и образуват имунни комплекси. Имунните комплекси се отлагат в малките по калибър съдове и предизвикват възпаление в тях и допълнително увреждане на околната тъкан. Характерно за системния лупус еритематодес е възпалението в различни тъкани и органи и развитие на васкулит и периваскулит (възпаление на кръвоносните съдове и заобикалящите ги тъкани). Засегантите са предимно малките по калибър съдове. В зависимост от това, кои тъкани, органи и съдове са засегнати, се определя различната изява на това мултисистемно заболяване.

Ходът на заболяването е непредвидим и индивидуализиран. При всеки пациент болестта протича по различен начин. Системният лупус не е заразен, инфекциозен и не е злокачествено заболяване. Тежестта на системния лупус варира в изключително голяма степен - от съвсем леки случаи, изискващи минимална медицинска намеса, до такива, характеризиращи се със значителни и потенциално фатални увреждания на жизненоважни органи, като белите дробове, сърцето, бъбреците, нервната система, кожата, ставите, храносмилателната система, очите, клетките на кръвта и др.

Заболяването се характеризира с редуващи се тласъци (обостряния) и ремисии (периоди на подобрение на симптоматиката на болестта). Тези фази на болестта имат различна продължителност и смяната им настъпва спонтанно или под влияние на лечението.

Обострянето (тласък) представлява повишена активност на заболяването, характеризираща се със силно изявени клинични оплаквания и/или абнормни стойности на лабораторно изследваните показатели. Периодите на ремисия се характеризарат с подобрение на клиничната картина и нормализиране на лабораторните показатели. Подобрението може да трае седмици, месеци и дори години. Болестта показва склонност към затихване с времето. Някои от пациентите никога не развиват сериозни усложнения.

ЛЕКАРСТВЕНО ИНДУЦИРАНИЯТ ЛУПУС
Той се развива след различен по продължителност прием на определени лекарства и се характеризира с клинични симптоми, подобни на тези при системния лупус еритематодес.

ХАРАКТЕРНИ ЗА ТОЗИ БОЛЕСТЕН СИНДРОМ СА:
• плевро-перикардно възпаление (възпаление на обвивките на белите дробове и сърцето);

• повишена температура;

• кожен обрив;

• артрит.

Наблюдават се също така и серологмчни промени (промени в нормалните стойности на различните антитела, определяни в кръвния серум).

КАК ДА СЕ ЛЕКУВАМ?
Клиничните и лабораторните белези обикновено отзвучават постепенно след спиране на приема на даденото лекарство. Редица лекарства се смятат за възможни активатори на лекарствено-индуциран лупус. Това е доказано със сигурност за медикаменти като хлорпромазин, хидралазин, изониазид, метилдопа и прокаинамид и се твърди за някои бета-блокери (ацебутолол, атенолол, лабеталол, метопролол, окспренолол, пиндолол, пропранолол), каптоприл, карбамазин, циметидин, дифенилхидантоин (фенитоин), етосуксимид, метимазол, феназин и хинидин.

Окончателно излекуване от системен лупус не съществува. Диагнозата „системен лупус еритематодес" е доживотна и лечението може да продължи дълго във времето. Целта на лечението е да облекчи симптомите и да предпази органите от увреждане, като намали възпалението в тъканите и контролира автоимунната активност на заболяването. Пациентите с леко изразени симптоми може и да не се нуждаят от лечение, или такова се осъществява в кратки курсове, през определен период от време. При по-тежките случаи е необходимо прилагането на мощни противовъзпалителни и потискащи имунната система лекарства. За облекчаване на възпалението се използват обикновено лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (към групата спадат аспирин, ибупрофен, напроксен, сулиндак, целекоксиб, нимезулид и много други).

КАКЪВ Е ЕФЕКТЪТ ОТ ТЕЗИ ЛЕКАРСТВА?
Той е различно изразен при отделните пациенти и може да се наложи смяната на няколко от тях, докато най-подходящият медикамент бъде намерен. Най-честите странични ефекти на нестероидните противовъзпалителни (възникващи обикновено при по-продължителна употреба) са:

• стомашен дискомфорт;

• болка в корема;

• язва;

• кървене от стомашно-чревния тракт.

Рискът от тези ефекти понякога налага прилагането на лекарства, потискащи киселата стомашна секреция или предпазващи стомашната лигавица. Кортикостероидите са по-мощни от нестероидните средства по отношение намаление на възпалението и възстановяване функцията на засегнатите органи, когато болестта е силно активна. Кортикостероидите могат да бъдат приемани през устата и като инжекционни форми в системното кръвообращение или локално (местно) в ставите и други тъкани. Те обаче имат голям брой странични ефекти, когато се прилагат дълго и във високи дози. По-чести от нежеланите ефекти са наддаване на тегло, изтъняване на кожата, остеопороза, увреждане на костта и хрущяла на някои стави, диабет, катаракта (перде на окото), опасност от инфекции и др. Затова стремежът при лечение с кортикостероиди е те да бъдат давани за възможно най-кратко време. Курсът на лечение с кортикостероиди никога не се прекъсва внезапно, тъй като това може да провокира тласък на заболяването.

Хидроксихлороквинът (Резохин) е синтетичен антималариен препарат, който се използва при лечението на системен лупус еритематодес, когато оплакванията са лесна умора, кожни и ставни увреждания. Сред страниничните му ефекти са диария, стомашен дискомфорт и промени в ретината на окото, което налага контролни прегледи при офталмолог. При трудно поддаващо се на лечение кожно увреждане при системен лупус еритематодес от полза могат да бъдат и антималарийни лекарства (хлороквин и квинакрин), както и дапсон и ретиноева киселина. Ако и това лечение не повлияе на кожните лезии, в лечебната схема влизат кортикостероиди и имуносупресори (потискащи имунитета лекарства).