Диабет при децата

Захарната болест или диабетът може да се прояви през всички периоди на детската възраст, но този риск се увеличава особено през пубертета.
Появата на диабет в семейството най-често се свързва с наследствена обремененост в съчетание с неблагоприятни въздействия от външната среда, например вирусни инфекции.

Според съвременното схващане това заболяване при децата е последица от дълбоки нарушения в регулацията на имунната система, в резултат на които загиват клетки от задстомашната жлеза, произвеждащи хормона инсулин. Недостатъчното му количество от своя страна води до повишено съдържание на глюкоза в кръвта, тъй като без инсулин тя не може да навлезе в клетките. Оттук страда и нейното разграждане, а при него се освобождава енергия, необход ма за всички обменни процеси в организма.
Настъпва така нареченият енергиен глад. За да задоволи нуждите си, организмът започва да разгражда мазнините и белтъците, складирани в подкожната мастна тъкан и мускулите. Ето защо в началото на заболяването децата отслабват на тегло.
При това апетитът се повишава, наблюдава се силна жажда, често уриниране, не са редки случаите и на подмокряне през нощта. Кожата става суха, устните и бузите - червени, езикът-обложен, появява се така нареченият ацетонов дъх. Характерът се променя: детето става капризно. Малко по-късно апетитът намалява и започва прогресивно усилващо се повръщане. Състоянието бързо се влошава и ако не се предприемат своевременно мерки, може да завърши с кома.

Лечението включва: инсулин, хранителна диета, свободен двигателен режим.

Дозировката на инсулина се определя в клинични условия.

Диетата изключва сладки храни, но в същото време е необходимо да се положат специални грижи и да се осигурят всички необходими за нормалния растеж на детския организъм хранителни съставки.
Най-подходящо е детето да се храни 6 пъти на ден, но храната да бъде в малко количество.

Стимулирайте болните деца за активен двигателен режим, тъй като двигателната активност е фактор, намаляващ нивото на кръвната захар.

Накрая нещо не по-малко важно от непосредственото лечение: възпитанието на болното дете не бива по нищо да се отличава от възпитанието на здравите.
Това ще му помогне по-лесно да преодолее болестта си, а и да не се чувствува като бяла врана сред другите деца.