Диабетикът престава да се нуждае от инсулинови инжектирания и дори вече не спазва диета, дават надежда специалистите
Нов тип терапия на инсулинозависим диабет с присаждане на панкреасни клетки започва във Военномедицинската академия до месец, съобщи шефът й ген. Стоян Тонев.
На диабетиците ще бъдат имплантирани бета-клетки от панкреас на здрави донори, съвместими с реципиента. Клетъчната трансплантация може да е самостоятелна или комбинирана с присаждане на бъбрек в случай на съпътстваща бъбречна недостатъчност.
"С АНТИДИАБЕТ профили е ви
за кръвна захар показват, че... сте здрави!
Спасителната алтернатива не е новина за света - първата успешна операция е направена още през 1966 г. от университета в Минесота, САЩ. В наши дни от експеримент това се е превърнало във вече утвърден терапевтичен метод, разказва доц. Ивон Даскалова от клиниката по ендокринология пред \"24 часа\".
След процедурата при пациентите се наблюдава високо ниво на инсулин в кръвта, без това да води до хипогликемии, обяснява специалистката.
Диабетикът престава да се нуждае от инсулинови инжектирания и дори вече не спазва диета. Особено важно е, че благодарение на трансплантацията се забавят или възпрепятстват изцяло диабетните усложнения - нефропатия, невропатия, ретинопатия и др.
Трансплантацията на бета-клетки обаче не е панацея и има строги показания, но пък възрастови ограничения няма, подчертава вестникът.
Проблемът е, че ефекта от процедурата има \"срок на годност\". Първоначално е бил 2-3 години, но сега дори и над 10. Освен това както след органна трансплантация, трябва да се приемат имунопотискащи лекарства, което повишава риска от вирусни и гъбични инфекции.
Toзи метод се оказва някаква надежда, но все още според мен минусите са повече от ползите за пациента. Най-надеждния контрол си остава с инсулин.