Новите технологии и методики при лечението на диабета

Учените все още работят над изкуствена задстомашна жлеза, която ще реши проблемите на болните от диабет. Но в днешни дни резултатът от техните усилия не ни се струва толкова фантастичен, както преди години. Впрочем, преди 20 години малко хора биха повярвали в съществуването на такива инсулини и захаропонижаваши препарати, които се употребяват в днешно време.

Таблетната форма на инсулина и до днес съществува само в мечтите, защото той се разрушава под въздействието на храносмилателните ферменти.
Може би някои нови лекарствени форми ще се появят, но засега няма данни за тях. По-рано са се опитвали да въвеждат инсулин в липозомите. Човекът е пил мастна емулсия, съдържаща няколко хиляди единици инсулин, с надеждата, че някаква част от т х ще «прескочи» стомаха и ще се всмукне. Но такава «инсулинова бомба» действа прекалено стихийно, при това неефикасно. За това сега се разработва метод на въвеждане на инсулин чрез инхалации, очаква се да се появи след 2-3 години.

При лечението на ДИАБЕТ ОТ I-ви ТИП възниква оптимален ефект при съчетаването на инсулините с кратко и с продължително действие. Инсулинът с кратко действие е нужен, за да се оползотвори глюкозата, постъпваща с храната. А основният (с продължително действие) инсулин се въвежда, за да се оползотвори глюкозата, отделянето на която се стимулира от черния дроб. Дори и при здрав
човек задстомашната жлеза даже и през нощта, когато той спи, отделя 0,5-1 единици - инсулин в час. Той е длъжен да присъства в организма като хормон, регулиращ въглехидратната (захарната), белтъчната, мастната обмяна и др. Свръхкратките инсулини се всмукват и за-почват действие 10-20 минути след въвежда-нето. Инжектирането може да се направи преди ядене или веднага след него.
Добре е и това, че те се «отвеждат» бързо: след 4-5 часа този вид инсулин практически не остава в организма. Новите инсулини с продължително действие се всмукват в продължение на дни и не са опасни за развитието на хипогликемия (ниска кръвна захар, от която може да последва шок и кома - тогава нивото на кръвната захар пада под 2,7 милимола на литър). Иглата може да се прави един път на ден и в течение на 24 часа лекарството имитира основно отделяне от жлеза-та. Съществуват комбинирани инсулини, съчетаващи в себе си кратката и продължителната форма. За тях са достатъчни една-две игли на ден.

При лечението на ДИАБЕТ ОТ II-ри ТИП също станаха големи промени. Появиха се много лекарствени форми, които позволяват да се компенсира надеждно въглехидратният обмен. Съществуват препарати със свръхкратко действие, стимулиращи изработването на собствен инсулин. Те се всмукват бързо, повишават отделянето на инсулина и се разрушават. Такива краткодействащи препарати предотвратяват необходимостта от често и малко хранене, за да се избегне хипогликемията. Друга посока представляват препаратите, способни бавно, в течение на едно денонощие, да отделят активно вещество, което поддържа продължително нормалното ниво на кръвната захар без рязкото й понижаване.

Чест проблем на болните от диабет от II-ри тип е не недостигът на инсулин, а намаляването на чувствителността към него: инсулинът се свързва лошо с рецепторите (приемниците) на инсулинозависимите тъкани или възникват така наречените пострецептрони (следприемни) нарушения, когато даже свързаният инсулин не оказва своето въздействие на клетките. За решението на тези проблеми съществуват препарати, които повишават чувствителността на тъканите към собствения инсулин


ВПРО ЧЕМ! 3a началните форми на заболяването (когато не е необходима сериозна медикаментозна помощ) съществуват препарати, ограничаващи всмукването на въглехидратите от храната в стомашно-чревния тракт. Освен своето непосредствено предназначение те притежават «дисциплиниращо» странично действие. Ако, приемайки такова лекарство, диабетикът наруши диетата, това задължително ще окаже влияние на стомашно-чревния тракт. Промените във фекалните маси сигнализират: ти си ял нещо, което не трябва.

ДИАБЕТЪТ ЗАСИЛВА ВСИЧКИ БОЛЕСТИ

За диабета е характерно бързото отслабване на паметта, намаляване на работоспособността и развиване на слабоумие

През последните 25-30 години в диабетологията се получи същинска технологична революция. По-рано лекарите можеха само да наблюдават как при болните от диабет протича оформянето на все повече и повече изразени съдови и органни усложнения. Днес е създадена държавна система на актив-на помощ с много нива, осигуряваща високо качество на живота на болните от захарен диабет. На мястото на инсулините от животински произход (говежди и свински), използването на които се съпровождаше от алергии и от усложнения, дойдоха високоефикасни генноинженерни човешки инсулини, непредизвикващи странични действия.

КОГАТО ЧОВЕК САМ СТАВА ВРАГ НА СЕБЕ СИ
Диабетът е начин на живот, а не трагедия. Болният човек трябва просто да помни, че в живота му има ограничаващ фактор и не само това. Проблемите често са свързани не с недостатъци в opганизацията на лечението, а с това, че човек става враг сам на себе си. Той не следи кръвната си захар, мисли, че всичко става от само себе си, води безумен начин на живот, т.е. вреди си, с каквото може. Когато човек си състави самостоятелна програма за самоубийство, лекарите са безсилни. Нивото на медицината сега е такова, че може да се решат всички проблеми, свързани с диабета. Освен това контролът на болните от захарен диабет в нашата страна в момента е на такова ниво, че според последните статистики продължителността на живота им е станала по-голяма, отколкото преди. Накратко казано - успех и нормален живот осигуряват лечението, диетата и физическите натоварвания съчетани с желязна дисциплина.


СПЕЦИАЛНИТЕ ДИЕТИ САМО ПОДОБРЯВАТ САМОЧУВСТВИЕТО

Днешното виждане на специалистите по диабета, което се внушава на болните, е, че диабетът не е болест, а начин на живот. Трябва да се знае колкото се може повече за заболяването, за усложненията и за това, как да ги избягваме, да сме в час с последните научни постижения, да умеем да пазим диета и правилно да правим инжекциите - с една дума да не зависим изцяло и напълно от лекаря, а да бъдем в състояние да вземаме прости решения самостоятелно и грамотно.
Това е изгодно и за лекаря, който от опекун се превръща в приятел и в съветник, и за пациента, който не живее с постоянно усещане за страх
пред неизвестна и опасна болест, а разбира как и от какво се променя неговото състояние и какво може да направи самият той. Всеки може да получи от лекаря си брошури и специализирани учебни материали за диабета, да не говорим за консултациите. Всеки сам може да си е лекар, но все пак това не значи, че трябва да забравим за лекаря. Получените знания трябва да се използват адекватно, а лекарите трябва да се посещават редовно. Периодичните изследвания при специалист са изключително необходими, за да може да се следят евентуалните промени в дозировката на инсулина или на другите лекарства. Вижда-нето, че с физически натоварвания и специална диета може да се лекува диабет, са несериозни.
Диабетът се лекува медикаментозно и с определени дозирани физически натоварвания.

ЧАСОВНИЦИ С ГЛЮКОМЕРИ ЩЕ КОНТРОЛИРАТ КРЪВНАТА ЗАХАР
Доскоро резултатите за лечението на диабета се определяха по захарта в урината. Този метод вече остаря, защото захарта се появява в урината само тогава, когато нейното ниво превиши бъбречния праг (повече от 9-10 милимол на литър при норма 3-5,5). Преди се смяташе за допустимо, когато болният излезе от клиниката с ниво на захарта 9-11 милимол на литър. Днес лекарите целят нивото на захарта при болните да е в норма или да е приближено до нормалните показатели. А в такъв случай е безсмислено да се контролира нивото на захарта в урината.




















































































































































































































































































































Сега болният от захарен диабет може във всеки момент да се възползва от глюкометър или от визуална тест-лента и сам да опреде-ли нивото на захарта в кръвта си. Наближава денят, когато в аптеките ще се появят часовници с глюкомери. Няма да се налага да пробождаме кожата си, за да правим анализ. Достатъчно ще е да носим часовника си на ръката - на всеки 10 минути в него автоматично ще постъпва информация за нивото на захарта.