Жена ми говори какви ли не чудеса за витамин С - предпазвал от грип, бил противоинфарктно средство. И понеже имам проблеми със сърнето, ме кара да го пия. Наистина ли ше ме предпази от инфаркт? И въобше има ли лечебни свойства витамин С и какви са те?
През последните години наистина се появиха доста съобщения, опровергаващи твърденията за лечебните възможности на Витамин С. В статия в британския вестник «Таймс» се разказва за сензационно откритие на лекари от университета «Лайсестър» в графство Лечестшир. По техни данни стандартната доза на широко рекламирания като противоинфарктно средство Витамин С боди не към профилактика, а към задълбочаване на някои болести.
По бреме на изследванията 30 здрави жени и мъже били раздел ни на две групи: 6 течение на 6 седмици едната група получавала Всекидневно Витамин С, а другата - нещо безвредно под формата на същия Витамин (плацебо).
Първата група се чувствала много по-добре от втората и всичко вървяло отлично до достигането на Всекидневната доза от 500 мг Витамин С.
При увеличаване на дозата над 500 мг се появявали проблеми. При 600 мг от «чудния» витамин в кръвта се увеличило количеството на свободните радикали, разрушаващи ДНК. Това, от своя страна, може да стане причина за ракови заболявания, за болести на сърцето и за ускорено стареене.
Привържениците на витамин С винаги наблягат основно на свойството му да свързва радиоактивните радикали, способни да предизвикат разрушаване (окисляване) на генетичния материал (ДНК) на човека и водещи до стареене.
Но резултатите от изследвания на английски учени, публикувани в списание «Нейчър», практически опровергават догмите от последните години. Група от тридесет напълно здрави доброволци получавала терапевтично традиционната доза 500 мг аскорбинова киселина на ден. След това техните левкоцити (бели кръвни телца) се проверявали за специални маркери, появяващи се в кръвта при окисляване на ДНК (оксогуанин и оксоаденин).
Ако витамин С действително за-държа окислителните процеси в организма, то тяхната концентрация теоретично трябва да спада. В действителност нещата стояли различно. Концентрацията на оксогуанин действително намалявала, но на оксоаденин нараствала. След като доброволците прекратили приемането на витамина за няколко седмици, количествата на единия и на другия маркер 6 кръвта стигнали нормата.
Изследването показало, че витамин С при повишени дози може да оказва не само защитна, но и потенциално увреждаща функция. Проведените изследвания веднага предизвикали реакцията на английските медици: предписваните дози за всекидневна употреба на аскорбинова киселина спаднали до 60 мг на ден.
Диетологът Уини Чан заявява: «Трябва да убедим хората да не приемат в големи дози синтезираните по химичен път витамини и микроелементи, които често могат да имат токсичен ефект. По-добре е да ги набавят по естествен път чрез балансирани разнообразни диети.»
Предизвикват тревога опитите на някои родители да лекуват простуди-те на децата си с големи дози витамин С. Тези, които смятат, че редовният прием на витамин С може да предотврати простудата, грешат. Да предотвратят простудата, не могат дори внушителни дози от този витамин. Могат само да облекчат протичането й. Във връзка с това руската детска лекарка А. М. Тимофеева казва следното: «Един ден в кабинета ми дойдоха деца, които без всякаква причина бяха получили кожна алергия (нямаше грешки в диетата им). В урината им бяха открити значително количество оксалатни соли. Оказа се, че родителите им са ги лекували с големи дози витамин С по време на острото респираторно заболяване. Но той не е лекарство, а просто витамин!»
При някои деца разлагането на витамин С до неговите крайни продукти може да е нарушено поради недостиг на ферменти, регулиращи обмяната. При нормални дози от аскорбиновата киселина тези нарушения биха били компенсирани, но при по-големи настъпва декомпенсация.
Недоразградените продукти на обмяната - оксалатните соли - предизвикват алергия. Могат да травмират бъбречните канали и да станат причина за тяхното заболяване (пиелонефрит), в последствие да предизвикат камъни в бъбреците.
