Атеросклерозата /артериосклероза/ представлява общо съдово заболяване на организма, свързано с нарушение на мастната обмяна.
То се характеризира с увреждане на големите и средните артерии: Голямата стена задебелява и по вътрешната й страна се образуват атеросклеротични плаки, които стесняват артериалния лумен /просвет/. Атеросклерозата е едно от най-честите и разпространени заболявания. Нейните усложнения са често причина за смърт и инвалидизиране.
Атеросклерозата е болест предимно на възрастните хора, но през последно време тя все по-често засяга и лица в зряла и млада възраст.
Причините за развитие на болестта са сложни и ненапълно изяснени. Съществува връзка между честотата на атеросклерозата и някои вредни фактори на външната среда /т.н. рискови фактори/. Колкото повече рискови фактори действуват едновременно, толкова вероятността за развитие на атеросклероза е по-голяма.
Рисковите фактори се разделят на три групи - метаболитни, ендогенни и екзогенни. От метаболитните фактори най-голямо значение има увеличеното количество на липидите в кръвта.
Счита се, че това е основен рисков фактор за развитие на атеросклероза. Колкото е по-високо съдържанието на липида холестерол в кръвта, толкова по-често и по-тежко е увреждането на артериалната стена. Към ендогенните фактори се отнасят възрастта и полът - атеросклерозата у жени се развива по-късно в сравнение с мъже. Съществува и наследствена обремененост. Много по-често боледуват лица, чийто родители и близки роднини боледуват от атеросклероза.
Много хронични заболявания способстват и ускоряват развитието на атеросклероза: хипертонична болест, захарен даибет, заболявания на черния дроб и половите жлези, затлъстяване, подагра и други. Към екзогенните фактори спадат хранителният режим с консумация на много мазнини от животински произход, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол. В редица случаи екзогенните фактори остават неизяснени.
Болестната картина е твърде разнообразна. Преобладават оплаквания от нарушено кръвоснабдяване на жизнено важни органи. При атересклерозата предимно на мозъчните артерии болните се оплакват от шум в ушите, намаление на слуха, главоболие,световъртеж, намаление на паметта, треперене, безсъние, нарушено равновесие в покой и при ходене, често развитие на мозъчен инсулт.
При атеросклероза предимно на сърдечните артерии често е налице стенокардия, лесна умора, ритъмно нарушение. Редовно усложнение е настъпване на сърдечен инфаркт. При аортна атеросклероза оплакванията са като при атеросклероза на сърдечните артерии. Твърде често аортната болка е много силна и продължителна. При атеросклероза на бъбречните артерии и тяхните клонове се развива артериална хипертония, понижение на бъбречния кръвоток с настъпване на бъбречна склероза и бъбречна недостатъчност.
Характерно усложнение на атеросклерозата е запушване на съда или разкъсване на артериалната стена с последващ инфаркт, кръвоизлив или гангрена. Разпространената атеросклероза протича с оплаквания, съответствуващи на тези при предимна локализация в мозъка, сърцето, бъбреците и от съпътствуващата артериална хипертония.
Лечението е консервативно. Назначава се диета бедна на мазнини и то от растителен произход. В храната преобладват белтъчини от млечен произход и въглехидрати, зеленчуци и плодове. Употребата на готварска сол силно се ограничава или изключва. Тютюнопушенето и злоупотреба с алкохол се забраняват. Назначават се лекарства, които понижават нивото на липидите в кръвта и подобряват кръвооросяването /пирамем, цинаризин, фезам, новфилин, еуфелин, прениламин, дузодрил, липостабил, атеропракт, гевилон, леципек и други/. Лечебният ефект е несигурен и краткотраен.
Понастоящем не съществува специфична профилактика.Профилактично значение имат диетичен режим с повече зеленчуци и плодове, белтъчини от млечен произход, умерена употреба на въглехидрати и малко количество мазнини от растителен произход, ограничена употреба на готварска сол. Превантивно значение се отдава на умереното физическо натоварване, климатолечението, забрана на тютюнопушенето и отбягване на злоупотреба с алкохол.
