Всеки от нас ежедневно се среща с чужди за човешкия организъм вещества и структури. За щастие обаче ние не сме беззащитни: нашата имунна система може не само да разпознае «врага», но и да го унищожи, отделяйки особени вещества, наречени антитела. Външната проява на този «сблъсък» представлява възпалителна реакция, характеризираща се с повишена температура, поява на локални отоци и зачервяване на кожа и лигавици, отделяне на секрети и др., която се възприема като болест.
Имунната система обаче невинаги влиза в борба с външните дразнители, тъй като тя притежава способността да оцени доколко те представляват опасност за нашия организъм. Ако липсва реална опасност, то няма защо да се хаби излишна енергия за защита. Такъв е случаят например с цветния прашец, към който повечето от хората реагират нормално, след като той не ги застрашава с нищо. Понякога обаче човешкият организъм, разпознаващ безпогрешно «чужденеца», не успява да се справи със задачата да различи има ли заплаха, или не. И тогава безобидният цветен прашец се превръща във враг, предизвикващ мощна имунна реакция.
Симптомите на сенната хрема, на бронхиалната астма, на непоносимостта към някои хранителни продукти, задухът, предизвикан от мириса на цветя, са били описани още от бащата на медицината Хипократ, но едва в началото на XX век лекарите изяснили, че в основата на толкова различни заболявания стои една и съща причина - «странното» реагиране на организма на някои външни дразнители. Едва през 1906 г. в медицинските среди се заговорило за алергия (в превод от гръцки «алое» означава страда, а «ергос» - действие).
Алергичните реакции често възникват и се развиват много бързо - за няколко минути или даже
секунди, а понякога - часове след контакта с определения дразнител. Това зависи от защитния вариант, към който прибягва имунната система.
Когато за пръв път организмът срещне съответния дразнител, предизвикващ алергия (той се нарича алерген), на пръв поглед не се случва нищо особено. В действителност обаче, още при първия контакт организмът на алергичните хора реагира, произвеждайки определени антитела. Те се фиксират на повърхността на някои кръвни клетки и когато алергенът се появи отново, го разпознават и дават сигнал за отключване на алергична реакция. Тя се дължи на особените вещества, отделяни от тези клетки, най-важното от които е хистамин. Той се разпространява много бързо в съседните тъкани и предизвиква спазми на гладката мускулатура в човешкия организъм и увеличаване на някои лигавични секреции. Може да се каже, че хистаминът е основен виновник за воднистата бистра хрема и сълзящите очи при хората със сенна хрема и за задуха при страдащите от бронхиална астма. Други алергични симптоми могат да бъдат главоболието, уртикарията, разстройството, а по-рядко могат да се наблюдават нарушения във функцията на бъбреците, болки в ставите и други. В това няма нищо учудващо, тъй като алергията представлява общ процес, който може да обхване целия организъм.
Продължителността на алергичните пристъпи зависи от много фактори. В повечето случаи алергичните прояви отзвучават след спиране на въздействието на съответният алерген върху организма, както е например в случаите със сенна хрема. Алергичните оплаквания обаче могат да имат и по-голяма продължителност и да се усложнят от бронхиална а ма, от алергичен оток на ларинкса или кожата и др.
Алергия може да има буквално към всичко, включително и към лекарства, използвани за лечение на алергичните прояви. Най-често обаче в осно вата на алергичните реакции стоят няколко групи причинители - алергени:
- Домашен прах. Алергията към домашен прах се дължи най-вече на микроскопичните кърлежи, намиращи се в него. Освен това домашният прах съдържа и редица други алергизиращи вещества - косми, перушина, различни видове бактерии, влакна от вълнени и памучни изделия и други. Установено е, че към домашен прах, който се съдържа в най-големи количества в килимите, мокетите, възглавниците, дюшеците, завивките, завесите и др., са алергични 50-60% от страдащите от алергична хрема, астматичен бронхит и бронхиална астма. Свързана с алергията към домашен прах е и алергията към хлебарки и техните екскрети.
- Особено силна алергична реакция може да предизвика ужилването от пчела.
- Тичинков прашец на цъфтящите дървета и треви.
- Храни. В детска възраст най-честите причинители на алергия са млякото, пресните плодове и яйцата, а възрастните реагират алергично на плодове, зърнени храни, яйца, риба и миди.
- Домашни животни. Най-честата алергия е тази към котките, но алергични реакции могат да се наблюдават и към кучета, хамстери, птички, храна за рибки и др.
- Лекарства. Алергията към лекарства и най-вече към антибиотици и болкоуспокояващи като аспирин е изключително често срещано явление в днешно време.
- Метали. Хромът, използван в кожарската, печатарската и циментовата промишленост, както и неговите съединения, намиращи се в препаратите за почистване например, също стават причина за чести алергични реакции. Що се отнася до никела, може би той е най-често срещаният алерген сред девойките и жените, тъй като се използва за направата на никелирани бижута, клипсове, ципове, катарами, верижки, никелирани прибори и др.
'- Оцветители. Оцветителите се използват често, за да придадат по-привлекателен вид на хранителни и нехранителни продукти, но те също могат да отключат сериозни алергични реакции. Особено силни алергени са т. нар. азооцветители, съдържащи веществото азолен, поради което от 1992 г. тяхното прилагане в консервната промишленост в западноевропейските страни е силно ограничено.
А ето и съответните обозначения върху етикетите на продуктите, посочващи наличието на силно алергизиращи химически оцветители: Е 102 - лимонено-жълт цвят, Е 110 S - жълто-оранжев цвят, Е122, Е 123 и Е 124 - червени цветове, и Е 127 - розов цвят.
- Консерванти. Те предпазват съответния хранителен продукт от микроорганизми - бактерии, гъби и други, но лошото е, че също като оцветителите могат да отключат алергична реакция. Това важи най-вече за бензоената киселина и за нейните производни, а също и за сулфитите, които се съдържат в най-голямо количество в опакованите сушени плодове и във виното, където производителят дори не е длъжен да ги обявява.
Обозначения за: бензоена киселина - Е 210, натриев бензоат - Е 211, калиев бензоат - Е 212, серен диоксид - Е 220, натриев сулфит - Е 221, натриев хидрогенсулфит - Е 222, натриев дисулфит - Е 223, калиев дисулфит - Е 224, калциев дисулфит - Е 226, калциев хидрогенсулфит - Е 227.
- Подобрители. Подобрителите се използват най-вече в колбасарската промишленост. Най-силният алерген от тях е натриевият глутамат - Е 621.
- Ароматизатори. Веществата, които прида апетитния аромат на кремове, десерти и напитки ЙТ що могат да предизвикат алергия и независимо каЪ во пише на опаковката, трябва да се има предвид всички ароматизатори представляват продукт нах/ мията.
- Сгъстители. Те се използват при прахообразните супи, кремове и млечни десерти. Най-силно алергизиращи сгъстители са: Е 412 - вид брашно, наречено гуаркер, Е413иЕ414-гума арабикум.
В света от различни видове алергии страдат около 20% от населението и неслучайно се заговори за епидемия от алергични заболявания, още повече че според Световната здравна организация техният брой непрекъснато расте. Доста широко разпространено е мнението, че основен виновник за това е химиза-цията на заобикалящата ни среда. Наистина вездесъщата химия е в основата на зачестяващите случаи на кожна алергия, но при дихателните алергии нещата не са така прости. Основен виновник за тези алергии са някои вродени особености на имунната система и предразположеността към тях се предава от поколение на поколение. Установено е, че ако и двамата родители са алергични, налице е вероятност до 70% и тяхното дете да страда от алергия. Ако само единият родител е алергичен, опасността и детето да бъде алергично намалява наполовина, а ако и двамата родители не са алергични, съществуващият риск тяхното дете да бъде с алергия е едва 7%. Все пак и тук голяма роля играе химизацията на заобикалящия ни свят и промишлената замърсеност на въздуха.
Учени от цял свят съобщават, че в големите промишлени центрове, където има много заводи и автомобили, броят на алергичните хора е много по-висок, отколкото на село. Интересно е изследването, направено от сътрудници към Института по хигиена околната среда в Дюселдорф, обхванало 48 деца от силно замърсения Кьолн и 72 деца от малкото градче Боркен в района на Мюнхен. Със съгласието на родителите от децата до шестгодишна въраст били вземани кръвни проби, които били тестувани за откриването на бензол, толуол и олово. Бива установено, че в кръвта на децата от Кьолн толуолът бил със 71% повече, бензолът - с 56% повече а оловото - с 16% повече, в сравнение с децата на село. Обяснението е, че гореизброените вещества се отделят от ауспусите на автомобилите и от многобройните заводски комини. Изследванията показали категорично и пряката зависимост между химическата замърсеност на околната среда и процента на децата с алергия към растителни полени. Докато в Боркен алергични били едва 9% от децата, то в Кьолн децата с алергии били повече от 16%. Установило се също, че повече от 25% от децата, които прекарват повече от един час по улиците с интензивен автомобилен поток, са склонни към алергични реакции, докато при децата, прекарващи по-малко от час на тези улици, процентът бил под 11. По този начин било доказано категорично, че съществува правопропорционална зависимост между изгорелите газове от колите и броя на хората с алергии.
На какво се дължи тази зависимост? Учените вече са установили разлики в състава на поленовия прах от растения от един и същи вид, които са вирели на различни места. Колкото по-силно е бил замърсен въздухът в районите, където виреели растенията, толкова по-голямо количество газови органични молекули са били полепнали по повърхността на растителните полени, и те в много по-голяма степен провокирали алергични реакции, отколкото чистите растителни полени. Освен това по гореспоменатия начин се формират и качествено нови алергени, които биха могли да отключат алергична реакция.
Интересно е съобщението на австрийски физиолози от Института по всеобща и експеримериментална патология към Университета във Виена. В него се твърди, че алергизиращи могат да бъдат не само полените на брезите, но и техните листа, ако дърветата растат на места с интензивно автомобилно движение. Други изследвания показват, че в стресови ситуации, а за растенията под стресова ситуация се разбира силното замърсяване на околната среда последните синтезират по-голямо количество белтъци които биха могли да окажат алергизиращо действие върху човека.
