Киста на яйчника: Сигурните симптоми и лечение, видове

Киста на яйчника: опасно ли е, каква е причината. Видове кисти. Симптоми, диагностика. Какво е лечението – консервативни и оперативни методи. Народна медицина за киста на яйчника. Добри клиники и специалисти – къде

Киста на яйчника – това е доброкачествено новообразувание, което най-често е “на краче”, с течно съдържание, склонно да нараства при събирането на секрет във вътрешността му.

Този проблем възниква най-често при жени в репродуктивна възраст, по-рядко в групата на над 50-годишните.
Що за болест е това? Ето кои са важните въпроси за киста на яйчника: защо се появява, какви са симптомите и възможните последици за женския организъм, и особено – защо е важно лечението да започне още при първите признаци.

Какво е киста на яйчника, причини

Терминът “киста” (от гръцкото “kystis” – торбичка, мехур) се използва в медицината за обозначаването на патологични кухини в различни органи или прилежащи към тях. Съставени са от капсула и течно съдържимо; нарастват бавно при натрупването на секрети. Кистите са най-разпространеният тип новообразувания от доброкачествен тип, които могат да възникнат във всички органи и тъкани: зъби, бъбреци, черен дроб, млечни жлези, панкреас, щитовидна жлеза, полови органи – мъжки и женски, и пр.

Киста на яйчника е често диагностицирано заболяване; в 30% от случаите може да бъде открито при жени с нормален месечен цикъл, в 50% – с нарушен. В периода на менопауза киста на яйчника могат да развият около 6% от жените.

Кистите на яйчника се отличават от други новообразувания по наличието на капсула, която се изгражда от тъканта на самия яйчник. Клетките на такава киста не се делят безконтролно, както е при раковите клетки. Стените й са тънки и нараства за сметка на събираната вътре в нея течност. В много случаи тази патология изчезва сама след 2-3 месеца.

Под названието “киста на яйчника” фигурира всъщност една голяма група новообразувания, които се отличават помежду си по строеж, причини за поява, развитие и лечебни подходи.

Доброкачествена киста на яйчника

Терминът “киста” обикновено се отнася до доброкачествени новообразувания от описания тип. Практиката е такива кисти да се проследяват в рамките на 3-5 месеца, след като се анализират всички данни от комплексните изследвания за дадена пациентка. Тук влизат снетата анамнеза, ехографски преглед, кръвни изследвания, туморни маркери и пр. Ако има данни за злокачествен процес, трябва да се предприеме съответна терапия.

Фоликуларна (функционална) киста при овулация

Фоликуларна киста се диагностицира у 9 от 10 жени с такава диагноза, тя е най-разпространеният тип сред всички други. Развива се в резултат от “презряване” на фоликул, който не се развива нормално и нараства поради събирането на течност вътре в него. Този вид киста обикновено не нараства повече от 8 см и по правило се “разнася” и изчезва до настъпването на следващата менструация.

Друг тип функционална киста е кистата на жълтото тяло. Двете имат някои сходни черти, само че фоликуларната киста се развива нараства на мястото на презрелия и неразпукал се фоликул, а тази на жълтото тяло – на мястото на нерегресиралото жълто тяло от фоликула. Кистата на жълтото тяло се среща рядко. И двата вида са резултат от хормонални нарушения.

Еднокамерна киста при менопауза

Рискът от появата на кисти в менопауза е по-висок през първите пет години от тази житейска фаза. Обикновено това са еднокамерни кисти – т.е. със структура на мехурче; те се считат за новообразувания с малък риск от злокачествено израждане. Въпреки това проследяването им е препоръчително.

киста на яйчника

При киста на яйчника е необходима бърза и точна диагностика

Кисти при бременност

За да настъпи бременност е необходимо да има овулация – а образуването на фоликуларните кисти е свързано точно с буксуването на този процес. След като зрялата яйцеклетка не се отделя “по технология”, а се трансформира в киста – бременността няма как да настъпи. При наличието на такъв тип киста все пак е възможно забременяването, но само ако са налице два готови  фоликула и единият овулира, а другият се превръща в киста.

При киста на жълтото тяло настъпват различни хормонални дисбаланси, които се отразяват негативно на готовността на матката да приеме евентуално оплодена яйцеклетка. Такава киста може да предхожда бременността, но може също да се появи през първия й триместър. Необходимо е проследяване, като прогнозата е благоприятна, кистата постепенно се стопява. Съществуват обаче и други видове кисти, които не пречат на забременяването, но могат да създадат сериозни проблеми при протичането на бременността – например дермоидните.

По принцип съвместяването на двете състояния – киста на яйчника и бременност, е трудна работа. Обикновено при планиране на бременност се пристъпва към лечение на кистата, възстановяване и едва тогава работа за зачеване.

Разлика с поликистозни яйчници

За поликистозни яйчници се говори като за хормонално заболяване, при което зрели уйцеклетки системно не могат да се отделят от яйчниците.  Наблюдава се при нарушени функции на различни органи: хипоталамуса, хипофизата, надбъбречните жлези, щитовидната жлеза и самите яйчници. Преобладаващи са случаи с формиране на поликистозни яйчници в детска възраст, при 10-12-годишни момичета, които са преживели стрес, психични травми, хронични възпаления на сливиците, остри вирусни инфекции и пр. Резките смени на климата и лошата екообстановка също са провокиращи състоянието фактори.

Ясно е, че в случая става дума не за единично явление, а за системен проблем и лечението следва да се започне в ранна възраст, при установени проблеми с месечния цикъл и външни симптоми като прекалено омазняване на кожата и косата, акне, окосмяване, бързо трупане на килограми.

Шоколадова киста (ендометриоза)

Т.н шоколадова или ендометриална киста по същество е фрагмент от маточната лигавица, който се развива извън кухината й; може да бъде разположен върху яйчник или върху друг орган от коремната кухина. При жени в репродуктивна възраст тези живи фрагменти реагират на ритъма на месечния цикъл.

Шоколадовите кисти, както и още един вид – дермоидните, се определят като опасни патологии. Те, за разлика от функционалните, не могат да претърпят обратно развитие или регресия, дори са податливи на злокачествено израждане. Изискват точна диагностика и контрол, при възможност отстраняване.

Дерматоидна киста (дермоидна)

Дерматоидната или дермоидна киста е определяна като вродено образувание – формира се още в ембрионален етап, докато бебето е в майчината утроба. В такава киста могат да бъдат открити всевъзможни съставки от различни тъкани – мастна, косми, дори зъби и нокти.

Муцинозна киста. Цистаденоми

Муцинознните кисти по правило са многокамерни и запълнени със слуз, образувана от вътрешния слой на кистозната обвивка. Такъв тип кисти нерядко могат да се открият у жени около 50-те.

Цистаденомите са образувания с ясно оформена капсула, считани за много опасни. Преди време са били наричани кистоми и при диагностицирането им е било препоръчвано отстраняване на двата яйчника заради висок риск от онкологична трансформация. В зависимост от формата и съдържанието си цистаденомите се разграничават на серозни, папиларни и муцинозни. Пследният подвид има склонност към интензивно разрастване и може да достигне до 15 кг.

Разлика между киста и тумор

В някои източници киста на яйчника се разглежда като частен случай на яйчниковите тумори. Туморите по правило са новообразувания от плътна тъкан, докато кистата представлява мехур с течно или полутечно съдържание, с една камера или многокамерно. Отделните кисти се различават помежду си по вида на съдържимото и оформянето на капсулата.

Симптоми на киста на яйчника

Голяма част от кистите на яйчника дълго време не развиват смущаваща симптоматика и се откриват случайно при профилактични гинекологични прегледи. Ако обаче те са големи по обем, причиняват вагинално течение или кървене, предизвикват болки – това се възприема като сигнал, че нещо в репродуктивната система не е наред.

Подут корем, тежест

Нарастването на корема и особено – асиметричното му подуване и усещането за тежест, правилно насочва към възможна киста на яйчника. Едно от обясненията може да е събирането на течност в коремната кухина, провокирано от развитието на кистата, или от големия й размер.

Болки в таза – постоянни, преди менструация, по време на акт

Болки могат да се появят във връзка с различни усложнения поради формиране и развитие на киста на яйчника:усукване на крачето, разкъсване на капсулата, кървене или секреция на гной от кистата. Постоянни болки може да има поради растежа на кистата и притискането на съседни органи.

киста на яйчника

Болките са един от симптомите на проблема

Най-разпространеният и понякога единствен симптом са болките по време на менструация и овулация. Впрочем, развитието на кисти променя хормоналния фон, така че са възможни менструлни смущения – например аменорея или липса на цикъл. В други случаи менструацията може да е много обилна и болезнена, цикълът да стане нередовен и пр.възможни са чести вагинални кървения и зацапване. С появата на кисти могат да се свържат и болките по време на полов акт или след него.

Болки в червата. Усещане на възли под кожата

Натискът върху съседни органи при нарастването на киста на яйчника – в зависимост от разположението й, може да е върху пикочния мехур и/или червата. Това често е болезнено или причинява смущения от рода на незадържане на урина или запек. Същевременно при опипване в колната част на корема могат да се усетят възлести образувания; притискането на сектори от вените на долните крайници пък води до варикозни изменения и поява на сини “възли” по краката.

Болки в гърдите и ребрата, чувствителност

Нарастващите по обем кисти могат да причинят повдигане на коремните органи и натиск върху диафрагмата, което води до болка в гръдния кош и подребрието. Вече споменахме, че при неглижиране на проблема една от разновидностите на кистите може да достигне до огромни размери и тегло 15 кг.

Гадене, повръщане, слаб апетит. Отпадналост

При киста на яйчника са възможни и симптоми като гадене и повръщане, особено след полов акт или физическо натоварване като тренировки, вдигане на различни тежести и пр. С това са свързани и симптоми като отпадналост, слаб апетит или слабост и отпадналост.

Силно напълняване

Хормоналният дисбаланс при киста на яйчника се отразява на метаболитните процеси в организма; метаболизмът се забавя и това причинява видимо напълняване. Понякога напълняването е рязко, скокообразно.

Безплодие

Смущенията във функционирането на яйчниците логично се отразяват на възможностите за репродукция; трудностите със зачеване и износване на бременност са предизвикани от хормоналния дисбаланс, рядка или липсваща овулация.

Главоболие. Кратка загуба на съзнание

Световъртеж и главоболие, епизоди с кратка загуба на съзнание, усещане за слабост, силна жажда и последващо обилно отделяне на урина – всички тези симптоми могат да са показателни за развитие на киста на яйчника. Хипотезата изглежда още по-достоверна, ако са налице и други от изброените по-горе симптоми.

Торзия (завъртане) на „крачето“ или спукване

Кистата почти винаги е подвижно образувание, което се прикрепва за яйчника с тъканно “краче”. Ако кистата се завърти и крачето се окаже притиснато, може да последва нарушаване на кръвоснабдяването, некроза и перитонит. Клиничните прояви на такова състояние, известно и като “остър корем”, са резки и силни болки в корема, повишена температура от порядъка на 39 градуса, повръщане, напрежение на мускулите на коремната стена. Възможно е кистата да се усуче заедно с яйчника и маточната тръба. В такива случаи е наложителна спешна коремна операция.

При някои видове кисти, особено при ендометриоидните, има голяма вероятност от спукване на капсулата и изливане на съдържимото в коремната кухина. Друго усложнение е инфектирането и гнойният процес. В такива случаи спешната операция също е задължителна.

Изследвания за киста на яйчника

Диагностиката за киста на яйчника започват със снемането на анамнеза и гинекологичен преглед, но после трябва да бъдат проведени допълнителни лабораторни и апаратни изследвания, за да бъде потвърдена диагнозата в подробности. При уточняването на историята на заболяването лекарят събира данни за понесени от пациентката бременности, аборти и раждания, операции на органи от репродуктивната система, характер на месечните кръвотечения и пр. Чрез гинекологичен преглед се установява състоянието на магината, матката и яйчниците, размер на органите, възможни аномалии и пр.

Преглед с ехограф, ултразвук

Апаратната диагностика включва ултразвуково изследване през коремната стена, чрез което се преценява състоянието на органите от малкия таз и коремната кухина. Прави се и трансвагинален оглед, при който датчикът се въвежда във влагалището. Така може да се верифицира диагнозата, да се локализира кистата и да се уточнят размерите и видът й.

Ако се провежда доплерово диагностично изследване, лекарят проследява кръвоснабдяването на кистата и движението на кръвта вътре в нея. Този вид наблюдение насочва към различаване на обикновената киста от раково образувание.

Кръвни тестове, туморни маркери

Кръвните тестове проследяват стойностите на различни хормони като естроген и тестостерон; проследяват се и туморни маркери с идеята да се установи риск от злокачествен процес или наличие на ракови клетки. Повишените стойности на туморния маркер СА-125  в менопауза например насочват към злокачествен процес, докато при жени в репродуктивна възраст е възможно да се свържат с обикновени кисти, ендометриоза или възпалителен процес.

киста на яйчника

Чрез лапароскопия може и да се диагностицира, и да се отстрани киста на яйчника

Проверява се така също версия за извънматочна бременност, защото това състояние и развитието на киста имат някои сходни характеристики.

Сканиране, компютърна томография

Този метод се провежда за диференциална диагностика. Точният оглед в разрези позволява да се отличи кистата от други възможни новообразувания.

Ядрено-магнитен резонанс

Чрез такова изследване се оценява общото състояние на яйчниците, наличие и количество на фоликулите, характерът на кистозното образувание.

Микроскопско изследване с операция

Лапароскопските методи позволяват да се наблюдават непосредствено засегнатите органи. Освен това при самата лапароскопия кистата може да бъде отстранена и впоследствие подложена на микроскопски тъканен анализ.

Лечение при киста на яйчника

След като диагнозата киста на яйчника е потвърдена, много жени започват да се тревожат за това – какво ще се случи с тях и колко опасен е този проблем. На първо място трябва да се успокоим и да не забравяме, че всеки стрес се отразява негативно на заболяването и усложнява положението. Дали лечението ще бъде консервативно или ще се наложи операция, трябва да каже специалистът. Изборът на методиката на лечение зависи от причините, предизвикали патологията, размерът на кистата, характеристиката й, възрастта на жената, наличието на съпътстващи заболявания, бременност.  Обикновено се започва с  наблюдение в продължение на 1-2 месеца. Нерядко този срок е достатъчен за регресията на една функционална киста, при което лечение не се налага.

Наблюдение

Тактиката на изчакване или наблюдение, съчетана впоследствие с консервативна терапия, е оправдана при функционална киста на яйчника или при липсата на усложнения. Назначават се различни медикаменти, препоръчват се диети, лечебна гимнастика, иглорефлексотерапия, балнеотерапия. При липсата на положителен ефект от консервативната терапия или при растеж на кистата е препоръчителна операцията – образуванието се премахва и тъканта се подлага на хистологичен анализ. При онкологична находка се прилага съответстващо лечение.

Противозачатъчни

Приемът на противозачатъчни в продължение на два-три менструални цикъла е един от възможните подходи на консервативната терапия. Прилагат се монофазни или двуфазови орални контрацептиви, често в съчетание с витамините А, В1, В6, Е, С, К или с хомеопатични средства.

Хормонално лечение с медикаменти

Често се използват и хормонални препарати от типа на дуфастон, които съдържат голямо количество прогестерон ; това забавя растежа на кистата. Лечението е продължително, средно около половин година. Хормоналното лечение може да се съчетава с прием на обезболяващи и противовъзпалителни като ибупрофен, ацефеин и пр. Освен това е разумно да не се престараваме с физическата активност, за да избегнем усукване или разкъсване на кистата.

Операция

Когато консервативните подходи се окажат безполезни или кистата е от вид, който изключва консервативно лечение, трябва да се премине към операция. Така се постъпва при дермоидна, муцинозна или ендометриоидна киста.  Класическата операция с “отваряне” на корема се прави, когато е необходимо да се направи по-обстоен, директен оглед на органите или ако кистата е спукана и съдържимото е попаднало в коремната кухина, когато е започнал кръвоизлив.

Лапароскопия

Лапароскопията е миниинвазивна интервенция, при която не се прави разрез в коремната стена за да се достигне до органа с киста. Изследването на новообразуванието, както и отстраняването му в някои случаи, става през малки отвори, през които се въвежда миникамера и специален инструментариум. Този подход е щадящ и се отличава с минимален риск от усложнения, намалена кръвозагуба и бързо възстановяване.

Операция на злокачествена киста, лапаротомия

Лапаротомията е оперативно лечение, при което се прави разрез на коремната стена. Този открит метод се предпочита, когато има данни за злокачествен процес и е наложително бързото отстраняване на кистата. Едновременно се прави оглед и на съседни органи, диагностицират се сраствания в малкия таз и пр. Най-често кистата със злокачествена характеристика се изрязва заедно с поразения яйчник.

Добри гинеколози и специализирани онколози

Доста положителни оценки има в мрежата за работата на специалистите по гинекология от Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология в София. Цитират се имената на проф. д-р Галина Чакалова, доц. Д-р Цветанка Дянкова, доц. д-р Петя Костова, лекарите Красимир Ангелов, Робърт Стоянов, Валери Меламед.

В Пловдив такива специалисти са д-р Арман Христамян, д-р Видев, д-р Камен Ямаков, д-р Божидар Славчев и др.

Във Варна: д-р Светлозар Филев, д-р Стефан Иванов, проф. д-р Явор Корновски.

  • Б.а. Тази информация е по данни от публикации в интернет. Точният път в търсене на добър гинеколог онколог – при необходимост, е чрез контакти с личния лекар и гинеколог. Няма по-адекватна и актуална информация от тази, която можете да съберете сами и на живо.

Народно лечение и алтернативни методи

Ако ви е поставена диагноза киста на яйчника, не се предавайте на черни мисли: в повечето случаи новообразуванието може да се излекува с медикаменти, да регресира от само себе си или в краен случай, да  бъде отстранено безкръвно, чрез лапароскопия. Но ако след излекуваната киста се появява нова, и това се повтаря непрекъснато, хормоналното лечение може повече да ви навреди, отколкото да реши проблема веднъж завинаги. Тогава може би си струва да помислите за алтернативни методи. Посъветвайте се с вашия лекар за домашно лечение с билки – има терапии с лековити треви, които са проверени в практиката на не едно поколение и са спасявали както от кистите, така и от предлагано оперативно лечение.

Рецепти с глухарче

Глухарчето е една от билките с доказана полза при лечението на киста на яйчника. Полезните ефекти са поне два: отварата от корен на глухарче намалява съдържанието на течност в кистата, и второ – предотвратява появата на нови кисти. Вижте как може да се приготви домашен цяр против кисти с глухарче:

  • За първата рецепта ще ни трябва пресен или сух корен от билката. Коренът се смила и една чаена лъжичка от продукта се залива с чаша вряла вода. Съдът се похлупва за 15 минути, след което запарката се прецежда. Приема се по 1/3 от чашата със запарката два пъти дневно – един час преди закуска и два часа след вечеря. Този режим се спазва пет дни поред преди датата на месечния цикъл.
  • Два цели пресни корена от глухарче се измиват и накълцват. Масата се залива с половин литър вода и сместа се оставя на тих огън, на водна баня за три часа. Отварата се прецежда веднага след снемането от огъня, след което се оставя да се охлади и се прелива в стъклена бутилка с капачка. Съхранява се в хладилник. Вземат се по три супени лъжици три пъти дневно, един час преди хранене, пет дни преди датата на месечния цикъл.

Рецепта с репей

Лечението е със сок от пресни листа. Набраните млади листа се измимат и подсушават с кърпа, след което се накъсват и смилат с мелничка за месо. Получената маса се презежда и изстисква през марля, сгъната на 4 пласта. Сокът е годен в продължение на три дни, асо се съпранява в стъкленица, в хладилник. Пие се по следната схема:

  • Първи и втори ден след свършването на цикъла – два пъти дневно по една чаена лъжичка преди хранене;
  • Трети и четвърти ден – три пъти по една лъжичка;
  • От петия ден до началото на следващия цикъл – три пъти дневно по една супена лъжица.

По време на цикъл терапията се прекратява. Препоръчва се този режим в рамките на два-три месеца, след което се прави ултразвуково изследване на яйчника с кистата.

Рецепта със зелени орехчета

Зелените орехчета за тази рецепта се берат до края на юни, когато диаметърът им не надвишава 2.5 см, още са меки и могат да се пронижат с клечка за зъби. От такава суровина се приготвя спиртна настойка за лечение на киста на яйчника. Вижте как:

  • Набраните орехчета се измиват с гореща вода и се разрязват на по 4 до 8 парченца. Сипват се в еднолитров буркан – количеството им трябва да е ¼ от целия буркан. После доливаме догоре със спирт или водка, затваряме плътно с капачка и прибираме на тъмно за един месец. Цялата операция се извършва с медицински ръкавици, тъй като орехчетата оцветяват кожата в кафяво. Тъмно кафява става за месец и спиртната настойка. Готовото лекарство се прецежда в бутилка с капачка и се съхранява в хладилник. Взема се по една супена лъжица три пъти дневно преди хранене, в продължение на 3-4 месеца. Прекъсва се по време на цикъл.

За още методи на лечение при киста на яйчника ЧЕТЕТЕ ТУК:

Киста на яйчника и поликистозни яйчници– симптоми и лечение

За допълнителна информация: На английски: Ovarian cyst. На немски: Ovarialzyste. На испански: Quiste ovárico. На руски: Киста яичника. На турски: Yumurtalık kisti. На гръцки: Ωοθηκική κύστη

Източници:

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Киста на яйчника: Сигурните симптоми и лечение, видове
5 (100%) 3 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

4 коментара по “Киста на яйчника: Сигурните симптоми и лечение, видове

  1. Има ли дами, които са се излекували от такава киста с билки или хомеопатия? Търся начин да избегна операцията, която ми препоръчаха.

    • Докато не чуете 2-ро, 3-то и т.н. мнение не се подлагайте на операция. Изчакаите 1 или 2 цикъла за да разберете нараства ли [предполагам че са ви казали размери]. При всеки е индивидуално но с противозачатъчни лекарсва или други хормонални препарати е възможно да се „излекувате“ от киста. Попитайте защо имате киста на яйчника. Това според мен е симптом а не болест. Билковото лечение и балансирано хранене също помагат за около 3 месеца. Ако не Ви е болезнено прекалено и нямате сериозни оплаквания или симптоми просто изчакайте от опит😉

  2. Отстранява ли се целия яйчник при лапароскопска операция на шоколадова киста 3 см?

  3. Откриха ми двукамерна киста на десен яйчник 64мм .След редовна М и последващо кафяво зацапване.Преглед при гинеколог,изписан Дуфастон 2 по 1тб,без ефект .СА 125 норма,

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *