Хълцане – виж сигурните начини да го спреш!

Хълцане: защо се случва и наистина ли е опасно. Съвети за бързи действия при хълцане на бебе. Болестите, които причиняват системно хълцане. Упражнения, режим и правила за спасение. Народната медицина при хълцане; суеверия. Диагностика и лечение с медикаменти или оперативно

Хълцане – всеки знае какво е това. Според определението то е неспецифичен симптом, който най-често се проявява при гастроентерологични патологии или при неправилно хранене.

Характеризира се със спастично, пристъпно съкращаване на диафрагмата и може да бъде с различна интензивност и продължителност. Ако смущението се случва често и е твърде изтощаващо, на всяка цена трябва да се направи консултация с лекар. Само специалистът може да определи причината, като направи съответните изследвания. Негова работа е и начинът, по който проблемът може да се разреши.

Защо се получава хълцане, механизъм

Хълцането е безусловен рефлекс, който се проявява чрез серия от съкращения на диафрагмата в отговор на някакво раздразване, с едновременен спазъм на гръкляна и затваряне на гласовата цепка. Има различни мнения по въпроса – защо въпросното хълцане е така силно изразено, също като кашлянето и кихането? Ето най-разпространените:

  • Това е рудиментарен рефлекс, съхранен от времето, когато живите организми са пребивавали във водна среда.
  • Това е навик, който помага за движението на течности в белите дробове на ембриона. След раждането рефлексът става непотребен и угасва – но не съвсем, и може да се прояви при някакво дразнение;
  • Хълцането е начин да се освободи блуждаещия нерв, който регулира работата на редица важни органи; възможно е той да бъде притиснат временно в областта около хранопровода и чрез хълцане се измъква и така може да функционира по-нататък.
Диафрагма, диафрагмен нерв и хълцане

Да видим как точно се случва коментираното хълцане. В отпуснато състояние диафрагмата, тази важна мускулна тъкан, има форма на купол, разделящ коремната и гръдната кухина. При напрежението, което придружава всяко вдишване, диафрагмата се свива, а обемът на белите дробове се увеличава. Междуребрените мускули също действат за увеличаването на този обем, като повдигат ребрата. При хълцане съкращението на мускулите става бързо и спазматично, като в същото време гласовата цепка се затваря и притокът на въздух се прекратява. Така се получава и характерният звук на хълцането. Хлъц.

Хълцането възниква независимо от волята на човека – защо? Всяко дразнение на блуждаещия нерв провокира обратна команда от съответните зони на главния и гръбначния мозък, отговорни за механизма на хълцането. Нервният импулс по рефлекторната дъга достига междуребрените мускули и диафрагмата, като ги кара да се съкращават. Рефлекторната дъга представлява пътят от диафрагмата през блуждаещия нерв до мозъка, сетне обратно към блуждаещия нерв, към диафрагмения нерв и мускулите на диафрагмата.

хълцане

Механизмът на хълцането е добре изследван

Как да се спасим от хълцането? Очевидно трябва да се прекъсне предаването на нервния импулс по дъгата. Това става, когато дихателният център си връща функцията на управление над диафрагмата и мускулите, участващи в акта на дишането.

Опасно ли е хълцането?

Периодичното кратко хълцане е познато на всеки и то не представлява опасност за здравето или живота. Но системното, продължително и мъчително хълцане не е обикновено рефлекторно явление, то може да се окаже проява на тежки заболявания на сърцето, главния мозък или да е свързано с някакъв вид тумор. Самото хълцане и в такива случаи не застрашава живота и не влошава протичането на тези заболявания, но трябва да се възприеме като сигнал да се консултираме с лекар. Редно е да си изясним причината за хълцането и ако е необходимо – да проведем лечение. От самото хълцане не се умира – но човек може да умре от заболяването, за чието развитие алармира хълцането. В света няма описан нито един случай, когато възрастен или дете умира от хълцане.

Друга работа е психологическият дискомфорт. Постоянното хълцане наистина пречи във всекидневието, подобно нещо е мъчително и за хълцащия, и за хората около него. Не можеш да го контролираш, пречи ти да се храниш и да спиш, не ти позволява да водиш нормален социален живот. Направо те отчайва.

Алиментарни фактори за хълцане

Епизодичните прояви на коментираното хълцане могат да бъдат провокирани от какво ли не. Такова хълцане започва направо изневиделица! И както е започнало – спира, без да се повтори дълго време. В подобни случаи играят роля т.н. алиментарни фактори като преяждане, много смях, прием на някои медикаменти. Всички тези фактори причиняват временно дразнене на разклоненията на блуждаещия нерв и причиняват епизодичното хълцане. След като се прекрати въздействието на алиментарните фактори върху нервните рецептори, пристъпът на хълцане се прекратява. За това са необходими от една до 20 минути.

Много смях. Бързо ядене, гълтане на въздух

Една от причините може да бъде поглъщането на въздух след силен крясък, много смях, пеене, продължително говорене. Смехът нарушава работата на центъра на дишането – при него едно дълбоко вдишване се редува с няколко кратки и резки издишвания. Подобни нарушения настъпват и при бързото поглъщане на храна.

хълцане

Грешките в храненето са честа причина за хълцане

Храни с въздух, газирани напитки

Същият ефект може да има, когато при хранене се поема въздух, когато се ядат “подуващи” храни, когато се смесват храна и газирани напитки или твърде много вода по време на хранене. Големите количества газирани и подсладени напитки също отключват рефлекса на хълцането.

Пикантна храна, преяждане

Храненето с пикантни или солени блюда, пържено, люто може да раздразни стомашната лигавица или хранопровода; раздразнението активира блуждаещия нерв и закономерно реакцията е хълцане.

Подобен механизъм работи и при преяждане. Преяждането води до увеличаване обема на стомаха; това причинява притискане на диафрагмата и дразнене на блуждаещия нерв. Хълцането може да е предшествано от спазми на мускулите, разположени при входа и изхода от стомаха. При това положение нито храната, нито въздухът могат да напуснат стомаха и усещането е за неприятна и мъчителна тежест. При кърмачетата хълцането след нахранване е по същата причина.

Препиване с алкохол. Цигарен дим

Силното алкохолно опиянение, пиенето с тежки мезета – придружено с разговори, говорене с пълна уста и поемане на въздух, също е сред обясненията за епизодично хълцане. Така се случва и когато се пие на гладен стомах или когато алкохолни коктейли се смучат през сламка.

И пушенето също може да бъде последвано от хълцане; цигара плюс чашка кафе създава условия отново за поглъщане на въздух и задействане на вече описания механизъм. Дори непушач, пребиваващ в среда с цигарен дим, може да вдиша или погълне въздух с дразнители и да му се случи същото.

Студени напитки или храни, също и горещи

Твърде студената или гореща храна причинява подобни раздразнения, които могат да бъдат последвани от краткотрайно хълцане. Особено рисково е редуването на храни с твърде големи температурни разлики. За горещата храна например се знае, че дразни диафрагмалния нерв.

Прием на лекарства

Лечението с някои медикаменти е сочено като възможна причина за краткотрайно хълцане. Някои източници посочват като чести причинители на хълцане средствата за наркоза. На практика хълцането е страничен ефект от приема на определени медикаменти: причината е в нарушаване работата на нервната система. Освен упойките – така могат да действат сулфаниламидните препарати, лекарства против храносмилателни проблеми, продукти против киселини и гадене. Последните причиняват в някои случаи спазми на диафрагмата. По подобен начин при някои потребители въздействат и миорелаксантите, сънотворни, успокоителни; продукти, съдържащи стероиди.

Хълцане при бебе и при децата

Малките деца и особено бебетата нерядко са измъчвани от хълцане и това в повечето случаи е свързано с физиологичните особености на възрастта. Присъща й е незрелост на нервната система, поради което нервните окончания на блуждаещия нерв и регулиращите центрове в главния мозък са много чувствителни към различни дразнители. Реакцията е съкращаване на диафрагмата и хълцане.

хълцане

Недоразвитата нервна и храносмилателна система обяснява честото хълцане при бебета и деца

Друг фактор е все още неразвитата докрай храносмилателна система: ферментите са малко, спазмите на червата – чести, стомахчето също е с малък обем. Всичко това създава предпоставки за преяждане и подуване на коремчето. При недоносените деца несъвършенствата на системите са още по-ясно изразени, при тях и хълцането е по-често.

Какво да правим, когато бебето хълца?

На първо място трябва да установим каква е причината за появата на хълцане, особено ако то се повтаря често. Ако изключим болестните състояния като причина, други обяснения могат да бъдат преяждането или твърде бързото хранене, преохлаждане, преживяване на стрес – от силен шум, миризми, непозната обстановка и пр.  има няколко правила, чието спазване би  помогнало да спасим бебето от хълцане. Ето за какво става дума:

  • Ако бебето е на кърма, майката следва да избягва храните, които причиняват повишено газообразуване; избягват се също пикантни храни, мазно, пържено, люто. Ако бебето е на изкуствено хранене, трябва да се подбере адаптираното мляко, което е подходящо за неговата възраст, състояние, а защо не и предпочитания.

Детето не бива да преяжда. Бебето на кърма само спира да суче, когато се почувства сито. Изкуствено хранените често преяждат по различни причини. Една от тях е, че препоръчителните дози на опаковката обикновено са максималните за дадена възраст, а загрижените майки ги приемат като задължителни.

  • 10-15 минути преди хранене е добре бебето да полежи по корем. Това подобрява чревната моторика, като в същото време се освобождават газове и храносмилателната система се подготвя за новия прием на храна.

Не забравяйте след хранене да подържите детенцето в изправено положение, за да може храносмилателната му система да се освободи от погълнатия въздух и да го предпазим от повръщане, задавяне и подуване на корема.

  • Щом детето се е нахранило, трябва да се изчака времето за следващия прием на храна – а да не се дохранва след 15-20 минути. Така газообразуването се усилва и е по-вероятно да започне хълцане и оригване.

Спазвайте пауза от поне 2.5 – 3 часа между храненията. Свободното хранене – а не по часовник, не бива да се отрича, но все пак на мъника му трябва време да преработи вече поетата храна.

  • Не се опитвайте да бъдете спартанци, не оставяйте бебето да се дере от плач дълго време: вземайте го по-често на ръце и му пейте. Нищо не успокоява така добре, както майчината ласка и глас.

При хълцане може да помогне внимателният масаж, леко потупване по дупето, поглаждане по гърба.

  • Много често хълцането спира, ако вниманието на детето бъде отвлечено: покажете му нова или любима играчка, погалете го, измислете закачка. Не си и помисляйте да спирате хълцането, като плашите детето!

Не допускайте преохлаждане или преотопляне!

Хълцане в утробата и на майката при бременност

Хълцането е една от промените, които претърпява бъдещата майка по време на бременността. Това е свързано с промени в хормоналния фон, с разместването на органи и нарастването на матката, с нарушенията на емоционалния баланс. Разбира се, повечето нови неща са преходни, но е възможно едно хълцане да насочи към здравословен проблем. Затова при повтарящи се състояния от този тип трябва да се търси лекарска консултация. В месеците на ранната бременност водещи при хълцането причини са храносмилателните нарушения, токсикозите – с гадене и повръщане, с влошената заради прогестерона чревна моторика. При напреднала бременност влияят фактори като наедряването на плода и притискането на диафрагмата, повишеното в някои случаи кръвно налягане, преяждането, емоционалните напрежения.

По време на бременността хълца не само майката, но и бебето й. Бебето хълца редовно и с първите раздвижвания на плода майката усеща и неговото хълцане. В повечето случаи става дума за нещо нормално. Много учени поддържат теорията, че хълцането е зададено от природата като фактор на обичайното развитие. Вероятно това е един от начините да се регулира циркулацията на околоплодните води по дихателните пътища на бебето и така те да се подготвят за дишане след раждането.

  • Пристъпите на вътреутробно хълцане възникват няколко пъти в денонощието и всеки от тях продължава 5-15 минути. Някои жени не осъзнават какво точно се случва, но това не пречи на всяко бебе да го прави. Тези, които го разпознават, описват хълцането в утробата като леки ритмични тласъци или щракване. Причините за този тип хълцане са развитието на нервната система и подготовката на белите дробове за дишане; поглъщане на по-голямо количество околоплодни води; емоционалното състояние на майката – стрес, тревога или силна радост, може да отключи бебешкия механизъм на хълцането. С две думи, вътреутробното хълцане не е страшно, то е част от техниката на бебешкото развитие. Но хълцането може да е и знак за дискомфорта на бебето. Ако пристъпите продължават повече от 20 минути и се случват при всяко раздвижване, трябва да се потърси лекар. Причината може да се окаже недостиг на кислород или хипоксия, а това забавя развитието на бебето, възможни са патологии на централната нервна система, преждевременно раждане и пр.

Кога е симптом за заболяване. Упорито, често хълцане

Споменахме, че хълцането може и да не е безобиден рефлекс – резултат от епизодични дразнения или въздействие на външни фактори. То може да е свързано с различни заболявания; да е често и продължително и засегнатият да не е в състояние да го преодолее чрез познатите техники.

Психически причини. Сезонни алергии. Хълцане насън

Ако хълцането се повтаря често и без видима причина, без връзка с хранене, алкохол, температура на въздуха, може да се търси обяснение в емоционална посока. Някакво осъзнато или неосъзнато поведение на човека предизвиква онова състояние, което сме приели да назоваваме хълцане.

Ето едно обяснение за емоционалната основа на хълцането: то може да е изява на една патологична привързаност към някого или към нещо. Тялото дава знак на мисълта, че човекът трябва да се спре в нещо. Това е бунт на вътрешния “аз” против онова, към което твърде силно сме се привързали и сме развили зависимост. Такава привързаност може да се развие не само към човек – но също към компютърна игра, ритуал, храна и пр. Така хълцането се разбира като вик на организма срещу ненормалното поведение на личността. В други случаи емоционалната приповдигнатост е толкова завладяваща, че не може да бъде прекратена волево – като смях, плач, тяга към храна или ментална възбуда. Тогава възниква хълцане – нещо като спирачка, задействана за да прекрати изтощаващата реакция на психо-емоционално изригване. Честите пристъпи от този вид са причина да се консултирате със специалист и да получите оценка за психо-емоционалната си стабилност. Специалистите сочат също връзка между хълцането и някои диагнози като истерия, депресия, маниакално-депресивен синдром.

хълцане

Хълцане насън – това съсипва

Хълцане причинява и непоносимостта към определени храни или алергия. Става дума за свръхчувствителност на имунната система към някакво вещество, дразнител, което нерядко е хранителен продукт.

  • Специално внимание си струва да се отдели на проблема с хълцане насън. Всъщност то може да е резултат от дразнене на блуждаещия нерв от вече коментираните външни фактори като преяждане, злоупотреба с алкохол или простуда. Но може да е свързано с болестни промени в сърдечния ритъм и съкращенията на диафрагмата, болести на вътрешни органи, проблеми с главния или гръбначния мозък, сърдечно-съдови заболявания, бъбречна недостатъчност, възпаление на дихателните пътища, рак.   
Болно гърло. Проблеми с дишането

Хълцането не е типичен симптом за заболяванията на дихателни органи, но и не е изключение да се свързва с тях. Въпросните патологии могат да причинят дразнене на нервните рецептори от системата на блуждаещия нерв и това да провокира звучния спезъм. Така може да се случи при фарингит, ларингит, трахеит, както и при достатъчно сериозните бронхити, плеврити и пневмонии. Проблемите в дишането се развиват на фона на повишена температура, пресипналост, болки вгърлото и задух, шумно дишане и кашлица, а при плеврит и пневмонии – болки в гърдите. Ако при подобно състояние болният започне да хълца, то не е епизодично – случва се постоянно почти до самото оздравяване. Симптомите се облекчават с топла напитка и дихателни упражнения; помещенията трябва често да се проветряват.

Оперативна намеса в корема, абсцес

Оперативните намеси в коремната кухина са свързани с определени рискове, които медицината все по-успешно успява да предотврати. Въпреки това заболяванията от този род са нещо сериозно; стига се до различни разстройства на храносмилането, чернодробните функции, до постоперативни инфекции, абсцеси и пр. Един от рисковете при подобни намеси е засягането на нервни сегменти, на разклонения от блуждаещия нерв. Ако бъде увреден основният ствол на нерва, може да се стигне дори до спиране на сърцето, блокиране на дишането и смърт. Хълцането в този смисъл е по-лека последица, която може да се получи в резултат от леко засягане на нервните окончания. В такъв случай хълцането е постоянно и изтощаващо, то не минава от само себе си, необходимо е лечение. Прилагат се невролептици и силни психотични препарати.

Езофагит, ГЕРБ (рефлукс)

Хълцането се определя като един от основните симптоми на заболяванията от храносмилателната система – такива като езофагит, гастрит, гастроезофагеален рефлукс, язва на стомаха и на дванадесетопръстника, колити, панкреатит, рак на стомаха и други тумори в коремната кухина. Освен хълцане в подобни случаи болният може да се оплаква от гадене и повръщане, разстройство или запек, тежест в корема след хранене, болки, оригвания. Хълцанията от този род може да не са редовни, но понякога са упорити и не минават в продължение на денонощие и повече. Овладяването им изисква лечение на основното заболяване и спазване на диета, препоръчана от лекар.

Диабет и висока кръвна захар. Хепатит

При диабет настъпват изменения в метаболитните процеси; в кръвта, освен повишени стойности на захарта, могат да се установят токсични съставки от обмяната на веществата. Именно те са и причина за възникването на т.н. токсично хълцане. Така се случва и когато са налице проблеми с бъбреците. Освен това прогресията на диабета е свързана със засягане на нервната система, което в даден момент може да засегне вече описаната рефлекторна дъга и да се проявят ефекти от рода на хълцането.

Токсично хълцане може да се получи и при злоупотреба с алкохол, както и при системно пиене и увреждане на черния дроб. Този важен филтър може да страда също от инфекции, хепатит, от отравяне с тежки метали и пр. Болният черен дроб може да увеличи обема си, да притисне диафрагмата и да се задейства механизмът на нервно дразнение, последвано от хълцане. Ако такова хълцане е упорито и продължава повече от два дни, визитата при лекаря не бива да се отлага. Формулата за справяне с проблема и тук е известна: на организма трябва да се помогне да се освободи от токсичните компоненти, за да се нормализират основните функции на засегнатите органи и системи.

Менингит. Множествена склероза

Менингитът и множествената склероза спадат към неврологичните патологии, сред чиито симптоми се споменава и хълцането. Към тези диагнози можем да прибавим още състоянията след инсулт, енфецалит, епилепсия, рак на главния или гръбначния мозък и пр. освен от хълцането пациентите страдат от главоболие, мускулна слабост, парези и паралич, гърчове и пр.при този тип заболявания хълцането не се проявява винаги – но ако започне, то е постоянно и може да продължи дори с години. Медицината честно си признава, че не винаги може да се справи с подобен проблем. Действа се по линия облекчаване симптомите на основното заболяване, овладяване на причините  за него, което понякога е достатъчно. В повечето случаи на пациента се препоръчват успокоителни, невролептици и миорелаксанти.

Метаболитни отклонения

В някои случаи упоритото хълцане може да насочи лекаря към метаболитни нарушения от различен тип – споменатите отклонения при диабет, електролитен дисбаланс, при поставяне на упойки, прием на барбитурати, прием на стероиди. Метаболитни нарушения могат да настъпят и вследствие дисбаланса на хормони и/или ензими в организма. При всички случаи терапията следва да е насочена към възстановяване на нормалното състояние, при което проблемът хълцане ще се реши от само себе си.

Болни бъбреци, панкреас

От подобен тип са и нарушенията в организма, произтичащи от възпалителните процеси във важни регулиращи органи като бъбреците и панкреаса. При панкреатит или при бъбречна недостатъчност се нарушава тотално химията на организма, което отнася развитието на случаите към токсичния тип хълцане.

Други причини

Хълцането при сърдечни заболявания не е често явление, но може да се разглежда като първи симптом на аневризма на аортата, коронарна недостатъчност и инфаркт на миокарда. Други причини за хълцане са инфекциозните заболявания, токсикозите с различни отровни вещества, химиотерапия при рак. При токсични въздействия върху нервната система хълцането може да бъде разгледано именно като проява на такава реакция. Тогава то е упорито и преминава след прилагането на различни очистващи процедури.

Опасности от постоянното хълцане

След като приехме, че случайното хълцане не е опасно, а продължителното и упоритото е по-скоро сигнал за здравословен проблем, да видим дали все пак то не вреди по някакъв начин на организма.

Изтощаване на мускулите. Болки. Обща слабост

Продължителното хълцане е изтощаващо, тъй като постоянно ангажира мускулите по един екстремен начин. Не е изключено това да е причината в някои случаи за болки в корема, гърдите и гърба, в зависимост от ангажираните мускулни групи. Като припомним и това, че патологичното хълцане винаги е свързано с някакво заболяване, лесно ще разберем защо след серия от хълцане човек се чувства отпаднал и тотално обезсилен.

Влияние върху храненето и съня

Със сигурност хълцането влошава качеството на съня, както и нормалното хранене. В първия случай има риск след серия хълцане, която те събужда, да не можеш да заспиш до сутринта и на другия ден да си напълно неработоспособен. При хълцане в процеса на хранене пък ще е най-добре приемът на храна да се прекъсне до отминаване на пристъпа: иначе човек рискува най-малкото да се задави.

Как да спрем да хълцаме. Търсене на лек

В общи линии проблемът хълцане не може да се отнесе към болестите, т.е. в повечето случаи лечението е ненужно. Има начин неприятното “нещо” да се прекрати, като се приложат различни практики и трикове. Ако не спре от само себе си или не го овладеем до десетия път, ще трябва да се позанимаваме по-дълго време. Ето защо е добре да действаме веднага – не е трудно. Част от триковете са съвсем прости и  могат да се изпълняват при всякакви условия, а други са направо екстремални. За всеки човек си има най-добър начин и той трябва да го открие на принципа проба-грешка.

хълцане

Дълбоко вдишване и задържане на въздуха – на тази основа има различни техники за спиране на хълцане

Какво всъщност е необходимо, за да спрем хълцането?

  • Да отпуснем диафрагмата.
  • Да “разсеем” нервната система от зациклилия рефлекс.
  • Да нормализираме дишането, да стимулираме центъра му в главния мозък.

Вижте как се прави!

Задържане на дишането + топла вода

Направете няколко дълбоки вдишвания и задръжте издишването. Ефектът ще се усили, ако преброите наум до 10, 20 или 30. Ако поскачате на място, направите няколко наклона или каквото и да е физическо упражнение. По време на задържането може да пийнете вода, студена или топла. Важното е издишването да се задържи, след което да го направим бавно и спокойно.

  • Друго дихателно упражнение е често вдишване и издишване в продължение поне на минута.
  • Още едно дихателно упражнение – надуйте балон или правете сапунени мехури. Това не само ще отпусне диафрагмата, но и ще ви донесе положителни емоции, които ще ви разсеят от рефлекса на хълцането.
  • Стар трик е и дишането в хартиен плик, но не се увличайте твърде много.

Дихателните гимнастики стимулират отговорните мозъчни центрове поради увеличения процент на въглероден двуокис в кръвта. Мозъкът автоматично издава команди, които са насочени към овладяване на контрола върху дишането. Същите упражнения помагат да се освободи блуждаещият нерв от възможното дразнение и по-бързо да се успокои и нормализира функциите си.

Пиене на вода на малки глътки със запушени уши

При задържането на въздуха помага пиенето на вода на малки глътки; може да изброите до 10-12, или пък да направите няколко големи и бавно да издишате. Ефективността на триковете с вода нараства, ако добавите детайл за отвличане на вниманието. Може например да пуснете в чашата с вода нещо и да внимавате да не го погълнете, например парченце плод. Или през цялото време да въртите чашата по часовниковата стрелка. Може също да пиете, като наклоните тялото си напред и се стараете да пазите равновесие едновременно с гълтането. Практикува се и пиене на вода на малки глътки и със запушени уши – но за това ще ви трябва помощник.

Водата има отвличащо действие: успокоява рецепторите на блуждаещия нерв и отпуска диафрагмата и нервната система.

Вземане на въздух и преглъщане на слюнка 3 пъти

Това не е трудно и помага, особено ако сте някъде навън и не можете веднага да си набавите вода. Преглъщането “на сухо” имитира номера в малките глътки вода.

Ако друг държи чашата, докато пием

Друг вариант на водната “гимнастика”: Ако друг човек ви държи чашата с вода, ще се напрягате да установите синхрон, да следите дали чашата е достатъчно наклонена и пр. Така въздействието на водата ще се съчетае с отвличането от рефлекса и хълцането бързо ще се прекрати.

Навеждане на главата назад и отпиване

Още една възможност да съчетаете въздействието на водата с физическо усилие, което ангажира вниманието ви в посока, различна от хълцането. При това трябва да се пазите да не се задавите – това ще ангажира мускулите на гълтача по начин, който ще съдейства на рефлекторната дъга да се разпадне.

Лъжичка мед, конфитюр, захар. Лимонов сок. Оцет

Вземете малко захар или сол в устата. Може да се посмуче ментово бонбонче или лъжичка мед. Има доста положителни отзиви за този метод; казват, че може да помогне и при мнго упорито хълцане. Същият ефект има и ако подържите в уста до стопяване таблетка витамин С или резенче лимон.

Фъстъчено масло или лют сос

Друг номер е да се намаже коренът на езика с малко горчица. Приемът на пикантна храна или нова за навиците ви храна също може да помогне при преодоляването на едно хълцане. Дразненето на вкусовите рецептори и на стомаха са в състояние да отвлекат блуждаещия нерв от хълцането и той да се превключи на друга функция. Този метод е полезен при хълцане от премръзване, влошено храносмилане и от нервност.

Пликче с лед на гърлото. Смучене на лед

Други методи са насочени към рязката промяна на температурата: вземане на топъл душ или вана отпускат диафрагмата и хълцането спира. Същата работа върши и студеното – опитайте да решите проблема, като глътнете парченце лед или си сложите пакетчето с ледени кубчета на гърлото.

Валериан върху бучка захар

Народната медицина препоръчва да спрем неприятното хълцане с бучка захар и две капки валериан. Бучката се държи в устата, докато се разтвори; напрегнатият гълтач се успокоява и хълцането се разрежда и спира.

Упражнение: Разтягане на диафрагмата (повдигане на ръце и задържане на дъха)

Споменахме за изпълнението на различни физически упражнения, чиято цел е да се отвлече вниманието от хълцането, да се разпредели вниманието върху повече мускулни групи и координацията между тях – така рефлекторната дъга лесно се разпада и ние се спасяваме.

Едно от препоръчваните упражнения е да хванем пръстите на двете ръце едни за други и да ги изпънем вертикално над главата. Може в същото време и да се изправим на пръсти; условието за успех е в същото време да задържим издишването. По този начин въздействаме върху диафрагмата и е голяма вероятността да освободим ангажираните нерви от участие в механизма на хълцането.

Масаж на диафрагмата. Загряване на областта под лъжичката

Тъй като хълцането може да се разглежда като спазъм на диафрагмата, ясно е, че отпускането и успокояването на тази мускулеста тъкан ще помогне за спирането му. Отпускащият масаж действително върши работа.

Специалистите сочат като мярка и загряването – външно, чрез топли компреси в долната част нагръдния кош, под лъжичката или на тила. За тези компреси, чието използване задължително консултираме с лекар, може да се използва затоплена маса – варени зърна ечемик или трици. Затоплянето може да става и вътрешно, с прием  на чай или горещи отвари от лайка, анасон, джоджен, семе от копър.

Прескачане на метла

Прескачането на метла отнасяме към традиционните методи, които понякога будят недоверие и присмех. Квалифицираме ги като заклинания и магии, но нерядко наистина помагат. В този случай терапията протича ето така: вземаме обикновена метла и я поставяме легнала на пода, обърната с широката част надясно. Прескачаме я седем пъти – и готово! Може би не си струва да търсим логично обяснение – например съчетаването на физическо упражнение с фиксиране върху друга точка, броенето. Невярващите да опитат при първа възможност!

Предизвикване на уплаха у хълцащия (рисковано)

Да стреснеш някого докато хълца – това също е сочено като ефективен, но доста груб начин за спирането на неприятния спазъм.  Съвет: избягвайте го, особено при малки деца. Дори и да проработи, не си струва да го практикувате, защото на практика това си е един изкуствено провокиран стрес и едва ли въздействието му е полезно.

Дишане в хартиен плик за повече въглероден диоксид

При дишане в хартиен плик трябва внимателно да ограничим достъпа на чист въздух; номерът е в повишената концентрация на въглеродния двуокис. След няколко вдишвания и издишвания процентът на двуокиса в кръвта се увеличава, а това автоматично задейства отговорните мозъчни центрове за възстановяване нормалния ритъм на дишането.

Масажи на тила

Практиката подсказва и друг подход: масаж на тила или на зоната около ключицата и гръдната кост. Там също могат да се активират нервни рецептори, като балансът на дразненията помага за освобождаване на ангажираните разклонения и успокояване на съкратителния рефлекс при хълцането. На същите места могат да се поставят за по десетина минути синапени затоплящи лапи, ефектът е добър.

Какво прави лекарят, за да спре хълцането

За изпълнението на някои техники, насочени към спиране на хълцането, е необходима медицинска квалификация; изпълняват се от лекар, медицинска сестра или рехабилитатор.

Дразнене на фаринкса с шпатула

Този метод определено  изисква квалификация. Касае се за дразнене/притискане към корена на езика – зоната на фаринкса, с шпатула. При това се активира рефлекса на гадене, но не бива да се прекалява и да се достига до повръщане. Тзи тип дразнение неутрализира спастичното хълцане.

Масаж на очните ябълки

Помага също и внимателният масаж на очните ябълки: опитайте, като затворите очи и действате върху двете едновременно, внимателно. В този случай ефектът идва от дразненето на фрагменти от вегетативната нервна система.

Масаж на сънните артерии от доктор

Активиране на вегетативната нервна система настъпва и при масажа на сънните артерии като подход за спиране на хълцането. Този метод трябва да се прилага само от лекар, тъй като манипулациите върху сънните артерии могат да бъдат рискови при неумели действия.

Промивка на стомаха

Стомашните промивки се споменават като професионален подход за прекратяване на продължителното хълцане. В какви случаи се прави това, може да реши единствено специалистът. Изпълнението също е работа за специалисти и се прави в болнични условия.

При опасното продължително хълцане

Ако хълцането е продължително, ако пристъпите са няколко пъти на ден, ако е придружено с болки в гърдите, затруднения при гълтане или киселини – това означава траен здравословен проблем. Не се опитвайте да спрете хълцането с глътки вода, хартиен плик или прескоци през метла, идете на лекар.

Установяване на главната причина

Посещението при лекаря ще изясни причината за вашето хълцане и ще бъде последвано от лечебен план и процедури. Фокусът правилно се насочва към основното заболяване, което причинява хълцането. При лечението се третира на първо място именно основното заболяване и в много случаи успешното му провеждане решава неудобството с хълцането. Понякога пък е необходимо да се препоръчат и препарати, с чиято помощ се овладява именно описаната неприятна симптоматика.

Лекарства при продължително хълцане, хапчета

 

Някои медикаменти имат специфичен ефект, засягащ хълцането: приемът им може да предотврати пристъпите или да ги направи по-кратки, както и в отделни случаи да ги спре.

Метоклопрамид. Хлорпромазин. Халоперидол
  • Метоклопрамид е лекарство против повръщане; препоръчва се при здравословни отклонения като диабетна гастропареза, гадене и повръщане, гастроезофагеален рефлукс. При тези отклонения е възможно да се получат спастични хълцания; приемът на медикамента може да ги предотврати успешно. Лекарството не се дава на деца под 14 години и при склонност към кръвоизливи.
  • Хлорпромазин – този медикамент има антипсихотично действие; помага при повръщане и хълцане на психична основа.
  • Халоперидол е още един антипсихотик; определян е и като антиеметик, т.е. предотвратява повръщане и хълцане. Приемът му може да причини странични ефекти като нарушения на пулса, повишена температура, влошено качество на съня, неволеви движения, задух и др.
Антиконвулсанти. Валпроат. Фенитоин. Карбамазепин

Антиконвулсантите са медикаменти, които спасяват от припадъци; използват се при епилепсия, за овладяване на мускулни схващания от различно естество – при епилепсия, еклампсия, интоксикации, при тетанус.

Валпроат, валпроева киселина: препаратите, които съдържат този компонент, въздействат на определени центрове в главния мозък, както и на нервните пътища, като съдействат за отпускането им. Това помага да се преодолеят спазмите, които са основа на хълцането.

Фенитоин – механизмът на този компонент в множество лекарствени композиции не е напълно ясен, но е известно, че действа като мускулен релаксант, стабилизира мембраните на нервните клетки и по този начин се ограничават възбудимостта и нервните спазми.

Карбамазепин: действието му е сходно с това на фенитоина.

Мускулни релаксанти. Седативи без бензодиазепини

Мускулните релаксанти са лекарствена група, чиито съставни могат да се прилагт при болестни състояния с хълцане. Разбира се, това може да става само под лекарски контрол; за случаи като описваните често се препоръчват Orphenadrine (Norflex – 100 mg табл. 2 х дневно) или Baclofen (Lioresal – 10 mg табл., 2 х на ден) – по medinfo.bg. тези лектарства отпускат мускулите и намаляват тяхната възбудимост, включително и на диафрагмата.

Седативите също са приложими в подобни случаи, но без бензодиазепини – по puls.bg. Седативните препарати потискат нервните импулси в кората на главния мозък, успокояват и притежават спазмолитичен ефект.

Други лекарствени средства

Продължителното и изтощаващо хълцане може да бъде лекувано още и с психостимуланти – амфетамини, ефедрин. Могат да се прилагат и местни анестетици, ако хълцането не може да се овладее с други средства. Така например при хълцане, свързано с разстройства на храносмилателната система, се препоръчва вътрешен прием на новокаин – но не по-често от два пъти дневно в продължение на три дни.

Операция

Оперативното решение на проблема с хълцането е крайна мярка, към която се прибягва много рядко. Христоматиен е примерът с млад британец, който хлъцнал 10 милиона пъти за четири години. Опитал всякакви методи за спиране на хълцането, включително хипноза, но нищо не му помогнало. Спасила го операцията.

  • При подготовката за такива операции диагностиката обикновено открива мозъчни тумори, които притискат нерви и са обяснението за постоянното хълцане. И в този случай се касаело за подобно нещо; веднага след мозъчната операция хълцането на клетника спряло.

Изследвания и диагностика при хълцане

Какво трябва да се направи, ако даден човек страда от чести епизоди с хълцане? Като начало трябва да се установи защо се случва това. Диагностицирането започва със снемане на анамнеза; тя трябва да установи дали човекът е боледувал по-рано и има ли в момента някакви сериозни заболявания. Сред тези заболявания са различни поражения на централната нервна система, инсулти и инфекции, травми, тумори, дегенеративни нарушения; захарен диабет, алкохолизъм, болести на черния дроб и жлъчния мехур, болести на храносмилателната система, бъбречна недостатъчност, плеврит и пневмонии, нарушения на водно-солевия баланс и пр. Приемът на някои медикаменти също може да се окаже причина за често и дълго хълцане.

  • Следващата стъпка е физикалното изследване: методите включват оглед, преслушване, палпации, проверка на рефлекси чрез почукване и пр. В търсене на причината за патологично хълцане е важно да се разгледат достъпните области – гръдният кош и коремната кухина, носоглътката, зоната на диафрагмата, хранопровода и стомаха.
Лабораторни изследвания

Те започват с пълна кръвна картина, която изяснява показатели като хемоглобин, левкоцити, утайка, креатинин и пр. проследяват се биохимични показатели; важно е да се установят стойностите на електролитите в кръвта, количеството азот в кръвта и урината и пр.

Изследване чрез лъчения

Лъчевата диагностика позволява да се определи защо хълцането не спира след прилагането на традиционните методи и каква всъщност е причината за него. Възможно е да се установи наличието на тумор, който притиска диафрагмата или нерви, които водят към нея, или пък поразени мозъчни участъци. В такива случаи помагат рентгенографиите на гръдния кош и магнитно-резонансната томография на коремната кухина, гръдния кош и черепа.

Други изследвания

Съвременната медицина разполага и с други технологии за диагностициране на определени болестни проблеми като ендоскопията и пункциите. При пункциите се взема материал за хистологично изследване от трудно достъпни зони на тялото, а при ендоскопските изследвания с помощта на специална микрооптична апаратура се прави точен оглед в реално време на вътрешни органи. Ендоскопските изследвания позволяват едновременно с огледа да се изпълнят и някои процедури – например вземане на тъкан за изследване или извършване на микрооперации в наблюдаваната точка.

Суеверия: Хълцане и час, какво означава? (гадаене)

Коментираното хълцане винаги е било възприемано от хората като нещо неразбираемо и неприятно. Съществуват различни суеверия, свързани с хълцането. Така например ако започнеш да хълцаш по време на хранене или непосредствено след него – значи твой неприятел завижда на успехите ти. В други случаи се казва, че хълцаш, защото някой си мисли или говори за теб. В такива случаи народът казва, че трябва да прекараш в ума си приятели и роднини, които отдавна не си навестявал, и можеш да попаднеш в мислите си на точния човек – това спасява от хълцане.

  • В миналото от хълцане са спасявали различни знахари, които “хващали” нечистата сила, причинила хълцането, и я изхвърляли от дома на пострадалия. При това се счита, че работата не е много сигурна, ако закопаеш злото в земята или го “удавиш”, най-добре е да бъде изгорено. Има и трикове за спасение като четене на молитви, чертаене на кръст върху голи гърди с острието на нож и пр. съществуват и практики на баене, при които от урочасания хълцането се изпраща обратно към подателя.

Оказва се, че по хълцането може да се гадае: то “означава” различни неща в зависимост от деня и часовете, в които се случва. Ето примери:

  • Понеделник: някой настойчиво мисли за вас; вторник – ваш роднина или близък тъгува за вас, липсвате му; сряда – предстои ви разговор по телефона или по скайп, есемес и пр., изобщо новини ще има; четвъртък – хълцането напомня за среща в този ден, любовна или делова; петък – избягвайте кавги и спорове, това вещае раздяла с любим човек; събота – задава се сцена на ревност откъм половинката, хълцането е предупреждение; неделя – успокойте се, след хълцането започва време на спокойствие.

Времето ви според часа, в който сте хлъцнали, може да бъде белязано от любовна среща, неприятност в работата, неочаквано обаждане и пр. Може дори да се направи координатна таблица, в която разшифроването на смисъла зад едно хълцане зависи от деня на седмицата и часа: например ако хлъцнете във вторник между 13 и 14 часа, ще впечатлите интересен непознат. А пък ако това стане в петък към 19 часа, ще се срещнете със стари приятели.

Още информация: На английски: Hiccup. На немски: Schluckauf. На испански: Hipo. На руски: Икота. На турски: Hıçkırık. На гръцки: Λόξυγκας.

Източници:

http://www.tiensmed.ru/news/ikota-ab1.html

https://medaboutme.ru/zdorove/spravochnik/slovar-medicinskih-terminov/ikota/

http://simptomer.ru/simptom/ikota

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Хълцане – виж сигурните начини да го спреш!
5 (100%) 2 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Хълцане – виж сигурните начини да го спреш!

  1. Лекичко го потупайте по гръбчето, да не хълца.
    Дайте му малко водичка с копър и с по малко захар да не се получи диабет, по стандарт лечение / обучение на бъдещи майки / но внимателно да не се задави.

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *