Стрептококи: всичко за опасните патогени

Бактериите стрептококи и заболяванията, които причиняват. Причини, симптоми и диагностика. Вторични инфекции и последици. Профилактика и лечение. Народна медицина, билки

Стрептококи: тази дума е стряскаща, веднага я свързваме с болести, и то сериозни. Тези патогени тормозят хора и животни. Опасните стрептококи живеят и се размножават къде ли не: в дихателните органи, стомашно-чревния тракт и пикочно-половата система на жената и мъжа. Могат да се развиват и по кожата. Преобладаващо количество се заселват в носа, устната кухина, гърлото, дебелото черво. В някои случаи могат да бъдат открити в уретър и влагалище. В природата тези бактерии могат да останат жизнени по повърхността на растенията, в гъбите, в почвата.

Какво са бактериите стрептококи

Опасните стрептококи са способни да причинят тежки инфекции в човешкия организъм. Определят ги като условно-патогенна микрофлора, и ето защо. Практически въпросните стрептококи винаги са налице в човешкия организъм и дори не са опасни, докато имунната система е в състояние да контролира количеството и поведението им. Ако обаче един човек “смъкне гарда”, бактериите тутакси започват интензивно да се размножават. Това се случва при стрес, простуда, хиповитаминоза и пр.Размножавайки се, стрептококите отделят в организма голямо количество продукти от жизнените си процеси и на практика го тровят. Така те провокират различни заболявания на дихателната, храносмилателната и пикочно-половата система.

Профилактиката срещу зараза със стрептококи е в укрепването на имунната система. Все пак не бива да сме черногледи по отношение на въпросните бактерии: някои от тях са полезни, например Streptococcus thermophilus. Последните се използват редовно при производството на кисели млека, йогурт, моцарела и пр.
Колкото до заразяването с истинските патогени, пътищата на инфекцията са два: въздушно-капков и контактно-битов.

Заболявания, причинявани от стрептококи

При отслабена имунна система стрептококите образуват възпалително огнище в мястото на проникване. Чрез ферменти и патогенни фактори микробите попадат в кръвта и в лимфата, проникват във вътрешни органи и предизвикват в тях патологични промени. Възпалението на сърце, кости или бели дробове винаги е придружено с локален лимфаденит.

стрептококи

Отслабената имунна система е условие за инфекция със стрептококи

Стрептококовите токсини провокират интоксикация, диспепсия, алергични симптоми; това се изразява в треска, гадене и повръщане, главоболие, объркване на съзнанието. Клетъчната обвивка на бактериите се възприема от собствената имунна система като алерген, което води до увреждане на бъбречната тъкан, сърцето, ставите, развитие на автоимунни възпаления – гломерулонефрит, ревматоиден артрит, ендокардит.

Червен вятър. Импетиго. Скарлатина. Стрептодермия

Червен вятър – това е мъчително инфекциозно заболяване, което първоначално се проявява чрез симптомите на интоксикация: висока температура, треска, главоболие и мускулни болки. По тази причина понякога бъркат диагнозата на болестта и я определят като грип. Разбира се, опитният инфекционист ще разпознае т.н. еризипел или червен вятър, особено ако вече се е появил специфичният обрив. Причинител на тези симптоми е β-хемолитичен стрептокок от А-група, каквото и да означава това. 15% от всички хора са носители на този стрептокок, без да се разболяват. За да се разболеят, т.е. да се появи мъчителният червен обрив по лицето или крайниците, са необходими определени фактори – наранявания по кожата като драскотини, натъртване, убождане, протриване. Освен това – генетична предразположеност, рязка смяна на телесната температура – измръзване или преотопляне; стрес, прекалено дълго излагане на силно слънце и пр.

Импетиго е заболяване, характерно с образуването на повърхностни групи мехурчета с гнойно съдържание. В ранния стадий на заболяването по кожата се образуват червени петна, после се образеват мехурчетата; следва пукането им и появата на струпеи с кафеникаво-червени корички. Всичко това е свързано с мъчителни усещания на сърбеж и болка. Децата боледуват от импетиго по-често от възрастните. При възрастните симптоматиката може да се развие например при мъже във връзка с бръсненето. Причинители на импетиго могат да са стрептококи, стафилококи или и двата патогена. Заболяването е от силно заразните и често се развива в детски градини и ясли, където децата пребивават продължително време в общи помещения. Импетигото дава опасни усложнения – възпаления на вътрешни органи, затова трябва да се лекува своевременно и компетентно.

Скарлатина: тя се определя като детска инфекциозно-възпалителна патология, изразена чрез треска, обриви и ангина. Симптоматиката на заболяването е обусловена не от самите стрептококи, а от въздействието на еритрогенните токсини, отделяни от бактериите в кръвта. От скарлатина обикновено боледуват децата на възраст 2 до 10 години. Патологията се развива чрез токсичен, алергичен и септичен синдром. При правилно лечение с антибиотици заболяването приключва благополучно. Ако обаче лечението е било неадекватно, могат да се развият усложнения като гнойни възпаления на ушите, на лимфните възли, ревматоидни състояния с треска, миокардит, гломерулонефрит.

стрептококи

При правилно лечение скарлатината протича без усложнения

За стрептодермия може най-общо да се каже, че представлява стрептококова инфекция на кожни участъци. В зависимост от локализацията и дълбочината на проникване на патогенната микрофлора в кожните пластове, се различават отделните разновидности на на стрептодермия. Заболяването се предава от човек на човек или при контакти със заразени повърхности, но условие за това са други заболявания или нарушена цялост на кожата. Важни са също фактори като хигиена, условия на живот, хранене и пр. Гнойните обриви могат да са локализирани в носа, в цепнатинки в ъгълчетата на устата, китките и ходилата, на кожата около ноктите.

Остър тонзилит, ангина. Бронхит. Пневмония. Фарингит

Попадайки в гърлото, нашествениците стрептококи причиняват възпаление на сливиците – тонзилит, което обикновено протича в остра форма. Възможно е при липсата на подходящо лечение тази зараза да причини усложнения от автоимунен тип, каквито са миокардитът или гломерулонефритът.

Възпалението на сливиците, назовавано най-общо ангина, се развива при наличието на благоприятстващи фактори:

  • Отслабена имунна защита;
  • Снижаване на общата резистентност на организма;
  • Простуда;
  • Негативно въздействие от страна на фактори на външната среда.

Когато стрептококи попаднат върху лигавиците на сливиците, те започнат да се “окопават”, да се размножават и да отделят фактори на патогенност. Това причинява локално възпаление. Но микробите проникват заедно с токсините си в кръвта и в лимфата и провокират остър лимфаденит, обща интоксикация на организма с поражения върху централната нервна система. Развиват се симптоми като треска и гърчове, менингеални признаци, тревожност и пр.

Стрептококовата ангина протича с болки в гърлото, особено при преглъщане; температура и обща слабост, болезненост на шийните лимфни възли, оток на лигавиците, гнойни налепи по сливиците и в гърлото. По-рядко може да има болки в корема. Заболяването обикновено протича в рамките на пет дни с подходяща терапия. Медикаментите се подбират така, че да не натоварват бъбреците и ставите.

Ако инфекцията обхване цялата зона на гърлото – фаринкса, и причинителят й е стрептокок, говорим за стрептококов фарингит. Симптомите са дрезгав глас и болезненост при преглъщане и говор, температура, обща отпадналост. Подобни симптоми има и при вирусни инфекции, затова стрептококовият причинител следва да бъде изолиран чрез микробиологичен анализ. Ако изследването на секрет от гърлото покаже наличие на стрептококи, в лечението се включва задължително подходящ антибиотик.

В някои случаи стрептококовата инфекция слиза надолу в органите на дихателната система и причинява възпалителен процес в бронхите; развиват се стрептококов бронхит и/или бактериална пневмония. При бронхит възпалението обхваща лигавиците на бронхите – “тръбичките”, по които вдишаният въздух достига до белодробните алвеоли. По лигавиците се образуват зони на оток и усилено отделяне на гъст секрет, което затруднява достъпа на чист въздух до белия дроб и се развива кислороден глад на тъканите. Бронхитът е в десятката на най-разпространените заболявания по цял свят.

Пневмонията е тежко инфекциозно заболяване, при което възпалението обхваща самия бял дроб. Инфекцията, при отслабена имунна система, може да достигне до дробовете за по-малко от едно денонощие след заразяването на горните дихателни пътища.

  • Допълнителни фактори, които усложняват протичането на една пневмония, са напредналата възраст – над 65 години, или твърде ранната – до две; хронични заболявания като диабет и сърдечно-съдови; преживян стрес; алкохолизъм и тютюнопушене; продължително пребиваване в затворени помещения със застоял или замърсен въздух; лоша хигиена и пр.
  • Дълбока” кашлица,  болки в гърдите, висока температура, отпадналост, прекалено потене, ускорен пулс – това са симптомите, които могат да насочат към диагностициране на пневмония. Развитието й се потвърждава чрез рентгенова снимка. Бактериалната пневмония изисква задължителна антибиотична терапия и лежащ режим; възможни са сериозни усложнения.
Стрептококи в носа

Попадайки в носната кухина, коментираните стрептококи причиняват ринит или хрема. Обикновено стрептококовата хрема не е изолиран проблем и като правило се засяга и гърлото, т.е. възпалението атакува носоглътката в цялост. Най-често възпалителният процес се развива на фона на простуда и понижен имунитет – на практика това са отключващите фактори за активност на стрептококите, които и до момента са били налични в носната кухина. Симптомите на този вид ринит са познати: всичко започва със сърбеж и кихане, след което по лигавицата се усеща дразнене и парене, започва отделяне на секрети. Може да има състояния със запушен нос, зачервяване – външно – на зоната около ноздрите; главоболие, притъпяване на обонянието и пр. през първите дни отделяните секрети са течни и прозрачни; те постепенно се сгъстяват, могат да променят цвета си в жълтеникав или зеленикав. Цветът на секретите ориентира към възможна бактериална инфекция и за противодействието на имунните клетки, които са ангажирани с унищожаването на патогените.

стрептококи

При доказана стрептококова инфекция следва антибиотично лечение

Стрептококовият ринит е опасен с възможността на премине в хронична форма, което означава да има латентни клетки в носоглътката и при благоприятни условия те отново да се активират.

В бъбреците. Гломерулонефрит

Гломерулонефрит – това е една сериозна диагноза, която най-общо означава нарушена бъбречна филтрация. Т.е. бъбреците не успяват да пречистят кръвта от отпадни компоненти и токсини, които следва да бъдат изхвърлени от организма чрез урината. Това се случва заради стрептококови инфекции, които увреждат ангажираните с очистването бъбречни клетки. Резултатът е опасен: намалява обемът на отделяната урина, а също и вредните компоненти в състава й. На практика това означава, че отпадните продукти остават в тялото, а тези важни органи постепенно развиват т.н. бъбречна недостатъчност. Гломерулонефритът нерядко е последица от преболедувана ангина, скарлатина, тонзилит или гнойни инфекции на кожата със стрептококов причинител. Ето как се развиват нещата на практика:

  • Пациентът се разболява от споменатите заболявания, лекува се и болестта отминава. След десетина дни до две седмици той вече се чувства здрав;
  • По време на боледуването в организма му се развиват алергични реакции – те са следствие от вътрешната борба срещу патогените. Изработват се антитетала, които се свързват болестотворните микроби; тези свързани компоненти навлизат в кръвообращението и достигат до различни зони на тялото;
  • Споменатите свързани компоненти постъпват в бъбречната тъкан, отговорна за филтрацията на кръвта; получава се опасно натрупване, което именно е причина за гломерулонефрита.

Стрептококите не са единствената причина за гломерулонефрит. Болестта може да се развие след продължително преохлаждане във водата; след заболявания като малария или туберкулоза; в резултат от ваксиниране – при отслабена имунна система; като последица от алергични реакции към медикаменти или попаднали в организма токсини.

Гломерулонефритът може да протича в хронична или в остра форма. Хроничната може да не бъде забелязана веднага от пациента, но острата е достатъчно изразена и следва да бъде сигнал за посещение при лекар. Бъдете нащрек, ако почувствате следното:

  • Продължителна тъпа болка в кръста;
  • Отоци, с които се събуждате – и които по обяд са изчезнали;
  • Оцветяване на урината в червеникаво;
  • Гадене и повръщане, липса на апетит;
  • Главоболие, леко и постоянно повишение на температурата до 37.5 градуса.

Такива симптоми не бива да се неглижират! Ако действително се касае за остър гломерулонефрит – той може да доведе до негативно въздействие върху сърдечно-съдовата система и главния мозък.

Ревматизъм. Остра ревматична треска. Остеомиелит

Ревматизъм – това е възпалително заболяване на съединителните тъкани, което често свързваме с напредналата възраст. За жалост проявите на ревматизъм често поразяват деца на възраст три години и повече, до около 15. И тези поражения започват от коментираните в текста стрептококи. Резултатите от продължителната стрептококова инфекция стават осезаеми в сърдечно-съдовата и опорно-двигателната система.

стрептококи

Пораженията на ревматизма започват от банална стрептококова инфекция

Развитието на ревматизъм се провокира от стрептококови инфекции в носоглътката. При попадането си в организма патогенът активира имунни тела, които започват да атакуват въпросните стрептококи. Същността на проблема с ревматизма е ето каква: молекулите на стрептококите приличат на молекули от съединителните тъкани в сърцето и кръвоносните съдове на човешкия организъм. Имунните антитела започват да атакуват и собствените си тъкани, което е същността на възпалителния процес – ревматизъм. За да се избегне подобен кошмар, трябва да се укрепва имунната система и да не се допуска острите инфекции да преминават в хронични.

  • Как да разберем, че ни измъчва ревматизъм? Ето симптомите: болки в сърдечната област, ускорен пулс, задух; обща слабост и главоболие; образуване на ревматоидни възли по ставите. Ако неглижираме тези признаци, със сигурност ще развием хронично страдание: лечението му може да продължи с години. Ще настъпи сърдечно увреждане, възможно – сърдечна недостатъчност. Ще бъде засегната съдовата система – не са изключени епизоди като инсулти, варикоза, бъбречни болести, страдания на черния дроб, дихателните органи, зрението. Ако цялата тази симптоматика се обостри, може да се стигне и до летален изход.

Острата ревматична треска е опасно болестно състояние, което може да засегне възрастовата група 5-15 години вследствие на стрептококова инфекция. Инфекцията засяга целия организъм и атакува сърцето по описания по-горе механизъм. Нчалото на този сериозен болестен проблем е атака от остър стрептококов фарингит при отслабена имунна система. До месец след началото на заболяването инфекцията достига по кръвен и лимфен път до различни зони на организма и атакува сърдечно-съдовата система и опорно-двигателния апарат. Симптомите са гадене и повръщане, повишена температура и треска, слабост, болки в мускулите и подуване на ставите, кашлица, обриви и пр. при диагностицирането на остра ревматична треска трябва да се проведе неотложно лечение с няколко задачи: да се овладее стрептококовата инфекция, да се подкрепи сърдечната дейност, да се неутрализират възпалителните огнища в организма (omedicine.info/bg).

Друго усложнение на стрептококовата инфекция е остеомиелитът. Той се определя като отдалечено огнище на гнойното възпаление. По същество е гнойно-некротично увреждане на костите и костния мозък. Основен признак на остеомиелита е състоянието с болки, повишена температура, болки в мускулите, видими абсцеси и изтичане на гноен секрет от фистули около поразените кости. Най-често проблемът възниква след травми или операции, когато в уязвимите места са проникнали стрептококи. При липса на лечение е възможно да се развие сепсис и летален изход.

Пародонтит. Ангуларен стоматит, хейлит

Пародонтитът – това е известно – също е възпалително заболяване. То се изразява чрез възпаление и кървене на венците, изпадане на зъби и възпаление на т.н алвеоли, пласт от челюстта, в който са разположени зъбите. В основата на пародонтитът е инфекцията, причинена обикновено от стрептококи. Заселвайки се и активно съществувайки в устната кухина – те отделят токсини и киселини, които поразяват и разрушават не само зъбите, но и всички контактни тъкани. Развитието на заболяването е свързано с увреждане на зъбния корен и на самата челюстна кост, ако не се вземат мерки за ликвидиране на инфекцията в ранна фаза.

стрептококи

Ангуларен стоматит и хейлит също може да се развие от стрептококи

Стрептококи са една от причините и за проблем, известен като ангуларен стоматит. Това е състоянието, при което в ъгълчетата на устните се образуват цепнатини или болезнени ранички. Както и в другите случаи със стрептококова инфекция, възпалението се развива на фона на отслабен имунитет. Често е съпътстващо на друго възпаление в устната кухина или носоглътката. Благоприятстващи фактори могат да са дефицит на някои витамини, хронично заболяване от типа на диабет, прием на определени медикаменти, механично увреждане и пр.

Колкото до хейлит – това е раздразнената червена ивица около устните, нацепвания или ранички по самите устни и пр. Стрептококите и тук са един от причинителите на проблема. Стрептококовият хейлит обикновено атакува долната устна, външно или в горната зона на вътрешната й – лигавична – повърхност.

Абсцес, сепсис. Менингит. Акне

Абсцесът е локално струпване на гной, предизвикано от местна или обща хронична инфекция. Той може да възникне самостоятелно или като усложнение от травма или болест – ангина, пневмония. Може да порази мускули, кости, подкожна тъкан, вътрешни органи или пространството между тях. Причина за абсцеса е в болестотворните организми – включително стрептококи, които попадат в организма през увредени лигавици или наранена кожа. Абсцес може да се развие във вътрешен орган без видима причина; вече многократно бе казано, че патогени могат да са налице в организма и да не ни разболяват, ако имунната ни система е здрава. Щом тя поддаде под въздействието на някои неблагоприятни фактори, бактериите и вирусите се активират и започват главоломно да се множат, вредейки на здравето.

Абсцесът може да се разгледа и като опит на организма да се предпази от опитите на патогените да развият нашироко инфекцията. Този опит се изразява в създаването на капсула, която акумулира инфекцията на едно място – докато здравите тъкани са предпазени от възпалителния процес.

Ако локалното стрептококово огнище не е овладяно, има риск стрептококи да попаднат в кръвообращението и тогава нещата драматично се усложняват. Кръвният ток разнася патогените до различни органи и тяхното развитие там води до необратими увреждания и полиорганна недостатъчност. Развива се стрептококов сепсис с висок процент вероятност за летален изход. При сепсис болестното състояние на поразения човек много бързо се усложнява; той вдига висока температура, губи течности, влошава се електролитният му баланс, зле функционира сърцето, чувства се отпаднал; към клиничната картина се добавят увеличен далак и черен дроб, забързано и плитко дишане, ускорен но слаб пулс, впоследствие срив на артериалното налягане и септичен шок.

За стрептококов менингит се говори при възпаление на обвивките на главния и/или гръбначния мозък. Основни симптоми на менингита са главоболие, висока телесна температура, нарушения на съзнанието, повишена чувствителност към звуци и светлина, схващане на врата. Менингитът може да е самостоятелно заболяване или усложнение от други инфекции; заболяването е с висок процент леталност, ако причинителите са бактерии – например стрептококи, или гъбички. С тази диагноза болните трябва да се лекуват само в болница, при това от опитни инфекционисти.

След казаното дотук за подобни тежки заболявания изглежда несериозно да говорим за акне, но това е само на пръв поглед. Този привидно кожен проблем също е свързан с възможна намеса на стрептококи, а усложненията и тежките локални инфекции могат да имат наистина тежки последици. Тук нещата не опират само до козметичния проблем, а до същността на акнето като поява на локални гнойни огнища по кожата. Неадекватното лечение на акне или липсата на лечение може да стане причина за усложняване на инфекцията и до развитието й в системен проблем.

Ендокардит. Лимфаденит. Васкулит

Ако стрептококовата инфекция засегне сърдечните клапи, това може да означава сериозен проблем, известен като ендокардит. Рискът от инфекциозен ендокардит е повишен в случаите, когато пациентът по начало е със сърдечни проблеми от рода на дегенеративни или ревматични увреждания на сърцето, кардиомиопатия, оперативни интервенции в сърцето и пр. Признаците за подобно заболяване са грипоподобни, както и тахикардии. Прогресията засяга функциите на миокарда; възможни са и ъбречни усложнения.

Лимфаденит е възпалението и уголемяването на лимфни възли, прилежащи към мястото на локализираната инфекция. Най-често подобна промяна се наблюдава в лимфните възли по шията, под мишниците и в слабините. Възможно е едновременно засягане на повече лимфни възли в случаите със системна инфекция от бактерии, включително стрептококи и стафилококи.

За васкулит най-общо бихме казали, че е сборно название на съдово заболяване – възпаление и разрушаване на стени на кръвоносни съдове. Могат да са засегнати различни като размер и важност съдове, а сред причината за това отново е групата стрептококи. Васкулитите по характер на съдовите промени приличат донякъде на склеротичните метаморфози: стените на съдовете стават по-дебели и съдовият просвет намалява; това означава влошено кръвоснабдяване и непълноценно кръвообращение. Васкулитите са резултат от бактериална инфекция, но при въздействие на външни неблагоприятни фактори и предразположеност на организма към подобна слабост.

Агалактия

Агалактия или В-стрептококови инфекции са болестните възпаления, причинени от Streptococcus agalactiae. Такива стрептококи присъстват във влагалищната микрофлора на една трета от жените, но не развиват заболяване до определен момент. Всъщност инфекциите в този случай са най-опасни за новородените, при които може да се достигне и до смърт. Ако при бременна жена се установи масирано присъствие на стрептококите във влагалището, при това близо до раждането, има риск бебето да бъде заразено, минавайки през родовия път. За да се избегне подобен риск е необходимо бременната да се тества за патогените през 35-37 гестационна седмица, и при диагностицирането им да се лекува с антибиотици (genicalab.com).

  • Тази група стрептококи са идентифицирани за първи път при изучаването на мастит при кравите. Впоследствие е установено, че въпросните бактерии предизвикват у новородените менингит и сепсис, а у техните майки – послеродова треска и сепсис. Бактериите са много опасни всъщност; ако не предизвикат смърт – причиняват сериозни усложнения.

Заболявания на пикочо-половата система

Урогениталните инфекции със стрептококи по правило се предават по полов път. Друг вариант е активирането на патогените, които са налични по лигавиците на тези органи, при отслабена имунна система, наранявания, оперативни интервенции.

Най-често развиваните заболявания са свързани с възпаление на лигавиците на половите органи. Симптомите са сърбеж, изтичане на гнойни секрети, болезнено отделяне на урина, болка ниско в корема, повишена температура. Уретрит, цервицит и цервиковагинит са най-често установяваните проблеми. Тези инфекции се понасят сравнително леко, но ако ги пренебрегнем могат да преминат в хронична форма и да бъдат последвани от много по-сериозни страдания. Сред тях са ерозия на маточната шийка, ендометрит или развитие на полипи.

Ако инфекцията се разпространи по възходяща линия, тя може да достигне до бъбреците и да причини наистина тежки болести като пиелонефрит или възпаление на бъбречното легенче, или гломерулонефрит. С времето бъбречната тъкан се трансформира и я заменя съединителна, което влошава дейността на бъбреците. Възможно е да се развие бъбречна недостатъчност.

Вторични инфекции. Стрептококи и стафилококи

Стрептококовата инфекция може да се развие в качеството си на вторична – т.е. да се присъедини към стафилококова, към инфекция от ентерококи или други видове. Най-често такова натоварване се получава при малки деца, хора в напреднала възраст и работещи в офиси.

Причини за поява на стрептококи

Условията, при които един човек се разболява от стрептококова инфекция, обикновено са съствени от две части: контакт с инфекцията и отслабен имунитет. Човек може обаче да се разболее сериозно и при обикновен контакт с този вид бактерии.

Как стрептококите може да попаднат в организма? Въздушно-капков път

Рискът от заразяване със стрептококова инфекция обикновено нараства в периодите на простуди – тогава концентрацията на различни патогени във въздуха, особено в затворените помещения, нараства неимоверно. Става дума за вируси, бактерии, гъбички. Пребиваването в офиси, обществен транспорт, културни събития с голямо струпване на хора е основен и обичаен път за заразяване със стрептококи. Кихането и кашлянето трябва да се  приемат като сигнал да се махнете оттам или най-малкото – като команда помещението да се проветри.

Въздушно-прахов път

Прахът обикновено е съставен от микроскопични частици тъкани, хартия, мъртви клетки от кожата, животински косъм, цветен прашец и различни представители на микроорганизмите, причиняващи инфекции: вируси, гъбички, бактерии.

Ако прекарвате време в запрашено помещение, това значи, че изпитвате въздействието на още един рисков фактор за стрептококова инфекция.

Полов път

Инфектирането става при интимен контакт с човек, който е носител на стрептококите или развива инфекция след заразяване с тях. Този вид бактерии имат свойството да живеят и да се размножават активно в урогениталната мъжка система – в уретера, и при жените – във влагалището.

Фекално-орален (алиментарен) път

Инфектирането със стрептококи става при нарушаване на хигиенни правила, например при хранене с мръсни ръце.

Контактно-битов път

Заразяването става при съвместно използване на кухненска посуда с болен човек; освен това – използване на общи кърпи, постелъчно бельо, кухненски принадлежности. Рискът да се заразиш при такива условия нараства, ако се случи травма на лигавиците в носа или устата, а също при одраскване или друго нараняване на кожата. Много често по време на работа хората се заразяват, когато пият вода от една и съща чаша или директно от бутилка на друг човек.

Медицински път

В този случай заразата се пренася по време на преглед, при хирургична интервенция или стоматологично вмешателство; обяснение би могло да бъде зле извършената дезинфекция на инструментариума.

Фактори, отслабващи имунната система

Ако решим да обобщим – условие за възникване и развитие на стрептококовата инфекция е отслабената имунна система. Но има и други фактори, които правят това наистина възможно.

Хронични заболявания

Ако един човек страда от хронични заболявания – това всъщност свидетелства за вече отслабен имунитет. За да не се усложни протичането на болестта и стрептококовата инфекция да не я натовари допълнително с негативи, следва да се обърне внимание на лечението и да не се допуска още по-сериозно разболяване.

Най-разпространените страдания и патологични състояния, при които стрептококи атакуват един болен човек,  са измръзванията, остри вирусни инфекции, грип, тонзилит, туберкулоза, захарен диабет, СПИН, болести на ендокринните жлези, травми на лигавиците в носоглътката, в органите на урогениталната система.

Други рискови фактори

Сред другите рискови фактори, които улесняват заразяването със стрептококова инфекция, на първо място се споменават алкохол, тютюнопушене и наркотици.

Ето какво още:

  • Недостиг на сън, стрес, хронична умора;
  • Нездравословно хранене;
  • Заседнал живот, слаба физическа активност;
  • Дефицит на витамини и микроелементи, хиповитаминоза;
  • Злоупотреба с лекарства – антибиотици, съдосвиващи продукти;
  • Посещение на салони и студиа за разкрасяване със съмнителна фигиена, особено за пиърсинг и татуировки;
  • Работа в замърсени помещения – в химическата или строителната промишленост, особено без защитни средства за дихателните пътища.

Симптоми за стрептококи

Клиничната картина на стрептококова инфекция е изключително разнообразна – в зависимост от локализацията на органа, който поражда инфекцията; от щама на бактериите, общото здравословно състояние и имунната система; от възрастта на пациента. Ето кои са най-често срещаните признаци на този вид инфекции:

  • Болки в гърлото и променен тембър на гласа;
  • Образуване на налеп, обикновено гноен, по сливиците;
  • Увеличаване на лимфните възли;
  • Обща слабост, болки и дискомфорт в ставите и мускулите;
  • Повишена температура, стойности от 37.5 до 39 градуса;
  • Студени тръпки и/или треска;
  • Зачервяване на кожата, сърбеж, поява на мехурест обрив и плаки;
  • Болки в корема, липса на апетит, гадене и повръщане, диария, жлъчни проблеми;
  • Болезнени усещания и сърбеж в зони и органи от уро-гениталната система; отделяне на секрети;
  • Ринит, синузит и усложнения от тях;
  • Нарушени обонятелни възприятия;
  • Болезнени усещания в органи от дихтелната система, ангина, ларингит, фарингит, трахеит, бронхит; пневмония;
  • Главоболие, виене на свят, объркване на съзнанието;
  • Обезводнявне на организма;
  • Безсъние;
  • Нарушени функции на органите, в които има огнища на стрептококовата инфекция.

Усложнения от стрептококи

Хората трябва да са наясно, че стрептококовите инфекции са нещо достатъчно сериозно и опасно и не бива да бъдат пренебрегвани. Нелекуваната инфекция лесно може да премине – при отслабена имунна система – в тежки заболявания, понякога и с животозастрашаващ характер. Вижте кои могат да са те:

  • Гломерулонефрит, менингит; миокардит, ендокардит, перикардит – т.е. възпалителни увреждания на сърцето;  васкулит, гноен отит, загуба на гласа, абсцес на белия дроб, ревматизъм, ревматоиден артрит, пулпит, тежки форми на алергия, хроничен лимфаденит, червен вятър, сепсис.

Групи стрептококи, видове

Познати са 29 вида стрептококи, класифицирани в 6 групи. Съществуват различни начини за организирането на патогените в общности с характерни белези и причиняващи специфични болестни проблеми. В по-стари диференциални анализи се говори за хемолитични и нехемолитични, но по-често се говори за стрептококи от групи А, B, C, D, за пиогенни, орални, ентерококи, анаеробни и пр. Групирането в А, В… и т.н. групи достига до 17 подвида,  последният S.  Особено важни са първите 4 и обикновено се започва с група А – това става не само защото азбучно те са първи, а защото са изключително опасни за здравето.

Група А

Стрептококите от група А  освен опасни са и твърде многочислени: към тях принадлежат 49 патогена от всичките 53, които са открити в човешкия организъм. Могат да бъдат открити в дихателни органи, в устната кухина, чревния тракт, по половите органи. Чрез кръвта, където лесно проникват, могат да се пренасят във всяка част на тялото. Другото название на тези бактерии е  Streptococcus pyogenes, пиогенни стрептококи. Названието съдържа гръцкия корен pyon, гной. Тези стрептококи причиняват гнойни възпаление, но това не е всичко за опасното им въздействие. Именно те след преминаването на основното заболяване продължават да вредят на организма и водят до усложнения като ревматизъм и гломерулонефрит.

За всички стрептококи от група А е характерно наличието на М-протеин в клетъчните мембрани: това са 80 вариации на белтък, който предпазва стрептококите от човешките фагоцити. Знаем каква е ролята на фагоцитите: те са част от имунната ни система и задачата им е да изяждат чуждите тела, попаднали в кръвта ни. С две думи – стрептококите от група А имат изначална защита срещу имунната ни система. Освен това те са снабдени и със специална защитна капсула. Устойчивостта на А-патогените не позволява на човешкия организъм да си изгради имунитет срещу цялата група, а само към конкретен стрептокок. Ако сте боледували от ангина, причинена от патоген с протеин М1 в мембраната, вие ще имате устойчивост срещу него. Но ако ви “нападне М2, пак ще се разболеете от ангина.

Група В

В група В са стрептококите агалактия, за които вече стана дума. Всъщност това са две названия на един и същ тип стафилококи, чието основно местообитание е уро-гениталната система на човека. В процеса на раждане заразената майка предава патогените на бебето си и в резултат на това се развиват изключително тежки инфекции. Два процента от новородените развиват сепсис и половината от тях умират. Оцелелите нерядко страдат от нарушения на главния мозък. При това сепсисът е в доста коварна форма и може да се прояви както в първите дни след раждането, така и в рамките на три месеца по-късно. При такава инфекция новороденото е сънливо, суче вяло, страда от дихателна недостатъчност. Внимателната диагностика може да установи хипотония на артериите, наличие на въпросните бактерии в кръвта. Не са изключени тежки заболявания като менингит и пневмония.

Диагностика на стрептококи и изследвания

Материал за микробиологичен анализ при подозрения за стрептококова инфекция може да се вземе по няколко начина. Изследват се секрети от носа, устната кухина и гърлото, от влагалището или уретъра, при подозрения за червен вятър – от заразената кожна зона. Класическият подход предполага на първо място анализ на проби от кръв и урина. Прави се също биохимичен анализ на кръв и урина; бактериологично изследване на секрети от носоглътката. Другите диагностични методи са ултразвукови изследвания на вътрешни органи, рентгенография на бял дроб, електрокардиография.

Кръвни изследвания. Анализ на урината

Пациентите със съмнения за стрептококова инфекция дават кръв и урина на първо място – за общ анализ. Показателите от лабораторното изследване могат да насочат към определена инфекция, да се установят промени като например отклонения в стойностите на червени и бели кръвни клетки, наличие на кръв в урината и пр. Прави се също биохимичен анализ, както и бактериологични посявки за точно установяване вида на патогените.

Ако например има подозрения за проникване на стрептококи в кръвта, трябва да се направи бактериологично изследване на проба от 5 мл. Кръвта се оставя в специални стерилни стъкленици с хранителна среда и в рамките на 8 дни в случаи на сепсис се констатира бактериален растеж. Следващата стъпка е да се разпознае точно за какъв стрептокок става дума.

При изследването на секрети пробата се взема със специално стерилно тампонче, отново се поставя в подходяща хранителна среда при температура 37 градуса; следващите стъпки с разпознаването на точния вид стрептококи са аналогични.

Стрептококи във влагалищния секрет. При бременност

При изследването на влагалищни секрети – по една или друга причина – е възможно да се констатира масирано присъствие на стрептококи. Вземането на проба и анализът почиват на общите правила за този вид диагностика. Особено важна е тази част от диагностиката в случаите, когато се касае за бременна жена. Вече говорихме за високия риск от тежки инфекции или дори смърт при новородени, когато родилката е имала нелекувана стрептококова инфекция във влагалището. По принцип при бременните особено опасни са два вида стрептококи: пиогенес и агалактия. Streptococcus pyogenes е причинител на послеродовия сепсис, а Streptococcus agalactiae на преждевременни раждания и инфектиране на новороденото.

Streptococcus pyogenes е причина бременните да боледуват от тонзилит, пиодермия, ендометрит, вулвовагинит, цистит, гломерулонефрит, послеродов сепсис. Възможно е заразяване на плода и развитие на неонатален сепсис.

Streptococcus agalactiae причинява възпаление на отделителната система у бременните или ендометрит, а при бебетата има висок риск от сепсис, менингит, пневмония, неврологични разстройства.

По време на бременност нараства опасността от заразяване при контакти, което означава стриктни антисептични мерки преди и по време на ражданията.

Бактериологичен посев. Носен секрет, гърлен секрет

Бактериологичен посяв/посявка се извършва с материал от телесни течности и секрети от лигавици с болестни изменения. По-горе описахме последователността на диагностичните процедури, с поставяне на секрети или течности в подходяща хранителна среда и “отглеждане” на бактериални щамове. Появата на видими бактериални колонии след определено време означава, че патогенът е наличен във взетите проби. По-нататък следва точното му идентифициране и предлагане на медикаменти, по правило антибиотици, за лечението на установената инфекция.

Ултразвук. Рентгенография и ЕКГ

При ултразвуковото изследване се получава информация за състоянието и патологии на вътрешни органи; изображението се генерира в реално време. Не боли, образът на проблемния орган се вижда и анализира на специален екран. Този метод е широко използван при диагностициране, но и при проверка за хода на терапията при вече известна диагноза.

ЕКГ или електрокардиография правят за проследяване на сърдечния ритъм; установяват се нарушения на вътресърдечната проводимост, промени в сърдечната тъкан, признаци за нарушен електролитен обмен; проследяват се пораженията при инфаркт или токсичните поражения на сърдечния мускул.

При рентгенографията се следва състоянието и вътрешната структура на определени органи, обикновено на белите дробове. Това става чрез рентгенови лъчи, които проектират изображение върху специални плаки. Чрез рентген може например да се потвърди хипотезата за пневмония, а при комплексно диагностициране да се определи и видът й като бактериална или стрептококова. Рентген се препоръчва и като контролна мярка, за да се прецени дали провежданата терапия е дала резултат.

Лечение на стрептококи

Лечението на стрептококовата инфекция обикновено преминава в няколко стъпки:

  • Антибактериална терапия;
  • Укрепване на имунната система;
  • Възстновяване нормалната чревна микрофлора, която обикновено е нарушена при лечение с антибиотици;
  • Детоксикация на организма;
  • Прием на антихистаминови препарати – дават се на децата и при алергии към антибиотици;
  • Симптоматични терапии;
  • При наличието и на други заболявания, обръща се внимание и на тяхнто лечение.

Задължително е лечението да започне с посещение при лекаря, който ще установи със сигурност какъв е здравословният проблем и ще препоръча адекватно лечение. Важно е при стрептококова инфекция да се действа с точен, а не с широкоспектърен антибиотик. Така ще се избегне потенциално усложнение или твърде дълго налучкване на подходящия медикамент. При лечението на стрептококови инфекции може да се наложи консултация със специалист в зависимост от засегнатите органи: педиатър, дерматолог, гинеколог, хирург, уролог, пулмолог и пр.

Антибактериална терапия

Лечението на бактериална инфекция, особено на причинените от стрептококи, налага прилагане на антибиотици. Често лечението започва с широкоспектърен антибиотик, докато излязат резултатите от микробиологичния анализ и установяването на точния вид патогени. След като се установи кой е най-подходящият антибиотик и форма за въпросния патоген, терапията се сменя с цел по-ефективно въздействие.

Антибиотици за вътрешен прием. Антибиотиците могат да се приемат под формата на таблетки или капсули, да се инжектират или да се въвеждат венозно чрез система. Изборът зависи от точната диагноза и състоянието на пациента.

  • Азитрокс (азитромицин). Ампицилин, амоксицилин. Азитромицинът (азитрокс) е представител на макролидната група антибиотици. Приемът му блокира развитието на стрептококите и създава условия за овладяване на причинената от тях инфекция. Препоръчва се при лечение на инфекции на дихателните пътища, червен вятър, импетиго, акне, цервицит, неусложнен уретрит, вторични кожни инфекции. Възможно е да предизвика странични ефекти от рода на алергични реакции – включително шок, гадене и повръщане, сънливост, депресия, сънливост или безсъние – нарушено качество на съня, главоболие, халюцинации, тремор, смущения в зрението и слуха, промени в кръвната картина, отклонения в чернодробните функции. Приемът е веднъж дневно в дози от 500 до 1000 мг. При лечението на деца дозата се изчислява индивидуално в зависимост от възрастта и килограмите.
  • Ампицилинът е от типа широкоспектърни пеницилини. Въздействието му уврежда клетъчните мембрани на стрептококите и възпира тяхното развитие и растеж. Полезен е при лечение на стрептококови инфекции, засягащи различни зони на организма. Има доста несъвместимости с други медикаменти, включително антибиотици с бактериостатично действие. Приемът е 3-4 пъти в денонощие, според вида на инфекцията и лекарските препоръки.
  • Амоксициклин също е от типа на пеницилиновите продукти; има широкоспектърно действие. Приемът е на 8 или на 12 часа, т.е. 2-3 пъти дневно. Действието му спира бактериалния растеж. Лекува инфекции на дихателните пътища и на отделителната система. В комбинация с кларитромицин лекува стомашни инфекции от хеликобактер пилори. Грешка би било, ако се прилага при вирусни инфекции.
  • Аугментин, Ванкомицин. Ретарпен (бензилпеницилин). Аугментинът е съчетание от амоксициклин и клавуланова киселина.  Амоксициклинът е от типа пеницилини, които при определени условия се оказват обезсилени и не действат. При съчетаване с клавулановата киселина това не може да се случи и медикаментът убива стрептококите. Върши работа при инфекции в дихателната и отделителната система, синусите и средното ухо, кости и стави, кожа. Може да причини увреда на черния дроб, затова се избягва при пациенти с проблеми от този вид.
  • Ванкомицинът може да се приема перорално, но може също да се вкара в организма чрез венозна инфузия. Лечението с този медикамент трябва да бъде под лекарски контрол; формата на прием се определя в зависимост от вида на заболяването и степента на повлияване. Лекарството помага при тежки стафилококови и стрептококови инфекции; препоръчвано е при засегнати стави и мускули, при ендокардити и сепсис.
  • Ретарпенът е депо-пеницилин за тежки инфекции със стрептококи; прилага се дълбоко мускулно. Лекува остър тонзилит, скарлатина, червен вятър, гнойни рани от ухапвания, сифилис (framar.bg).  прилага се като профилактика срещу ревматизъм, гломерулонефрит, скарлатина и пр.
  • Доксициклин, Кларитромицин, Левофлоксацин. Доксициклинът е тетрациклинов антибиотик. Подходящ е при инфекции на дихателната и отделителната система, при полово предавани болести, очни инфекции, малария, при ухапване от кръвосмучещи паразити – кърлежи, въшки. Медикаментът е противопоказан при бременност и кърмене; не бива да се дава на деца под 8 години. Не е подходящ при заболявания на хранопровода, свързано със затруднено преглъщане. Дневната доза при стрептококови инфекции е две капсули, приети наведнъж или една по една с интервал от 12 часа. Терапията продължава поне 10 дни.
  • Кларитромицинът е макролиден антибиотик; блокира развитието на патогенните клетки. Лекува тежки инфекции от типа на пневмонии и остро възпаление на средното ухо. Добър е при бронхит, синузит и фарингит. Препоръчват го при червен вятър и целулит.  Дозите за възрастни са 250 до 500 мг, два пъти дневно – през 12 часа.
  • Левофлоксацин: антибиотик от хинолоновата група. Действа бактерицидно; след като унищожи причинителя на една тежка инфекция, организмът може да се справи успешно с възпаления на органи от дихателната и отделителната система, на кожата и меките тъкани. Приемът е една таблетка от 500 мг веднъж дневно. Възможни са странични ефекти от рода на алергични реакции на кожата и дихателната система, водниста диария, болки в сухожилията, припадъци, чернодробни проблеми и пр. Продуктът е само за възрастни; не се прилага при бременност и кърмене.
  • Роксистад (рокситромицин). Ровамет (спирамицин). Роксистад е макролиден антибиотик, ефективен при заболявания на дихателната и уро-гениталната система. Помага при инфекции на кожата и меките тъкани. Прилага се при пациенти, които по някаква причина не могат да бъдат лекувани с бета-лактамни антибиотици (framar.bg). Не се прилага при пациенти със сърдечни заболявания и променен сърдечен ритъм, както и при проблеми на кръвоносните съдове от типа – влошено преминаване на кръвта през коронарните артерии. Ровамет е комбинация от съставки с макролидни и имидазолови характеристики. Основното му приложение е в стоматологията: за овладяване на инфекции с различна локализация в устната кухина, при интервенции, профилактично срещу усложнения при хирургично лечение. Не се препоръчва при свръхчувствителност или страдания като сърдечна недостатъчност и проблеми със сърдечния ритъм. Прилага се с внимание в случаите с чернодробни заболявания и се прекратява приемът, ако се появят симптоми от типа пожълтяване на кожата, гадене и повръщане, повишена температура, усещане на постоянна умора, потъмняване на урината и изсветляване на екскрементите.
  • Оспен (феноксиметилпеницилин). Цехиксим, Цефтазидим. Оспен е пеницилинов продукт, препоръчван при леки до умерени инфекции. Медикамент с широк спектър на действие, предлаган в няколко форми – таблетки и сироп, предназначени за различни възрастови групи. Препоръчван при инфекции на дихателните пътища, скарлатина, кожни инфекции, при рани от ухапвания и профилактично след малки хирургични интервенции. Да се внимава при пациенти с пеницилинова свръхчувствителност. Необходимо е внимание и при прилагането на широк кръг от медикаменти заради взаимни въздействия и промяна в ефективността.
  • Цефиксим – това е цефалоспорин от трето поколение; съвременен антибиотик, сроден с пеницилините. Препоръчва се при остри инфекции на дихателната и отделителната система; лекува неусложнени състояния, резултат от полово предавани болести като гонорея. Може да провокира алергични реакции или продължителна диария, водеща до псевдомембранозен колит с животозастращаваща прогресия. Лечението с този антибиотик изисква специално внимание, ако пациентът е с бъбречни проблеми. Необходим е контрол върху показателите на кръвната картина.
  • Цефтазидим според информация от framar.bg се прилага инжекционно; пазарният вариант е прах за суспензия, която се въвежда венозно или мускулно само от медицински лица. Дозите и концентрацията на разтвора се определят строго индивидуално в зависимост от здравословния проблем, възраст, килограми и пр. Медикаментът е приложим за всички възрастови групи, включително бебета.
  • Цефтриаксон, Цефотаксим. Цефуроксим, Еритромицин. Цефтриаксонът също е медикамент за венозно приложение. Използват го при тежки инфекции като сепсис, менингит, възпаления на стави и кости, коремни и бъбречни инфекции и пр.  профилактично се използва за предотвратяване на възпаления след големи хирургични интервенции. Цефалоспоринов антибиотик; ако пациентът е алергичен към един продукт от групата, не трябва да бъде лекуван и с цефтриаксон.
  • Цефотаксим също е бета лактамен антибиотик, цефалоспорин от трето поколение. Както и цефтриаксон – има бактерицидно действие. Блокира процесите на инфекция, като убива патогенните микроорганизми, в случая – стрептококи. На аптечния пазар у нас се предлага като прах за приготвяне на разтвор; въвежда се мускулно или венозно. Препоръчван при тежки инфекции на долните дихателни пътища, на отделителната система, на органи в коремната кухина и перитонит, при Цезарово сечение и др. да се избягва при бременност и кърмене – в тази група прилагането е допустимо само в краен случай.
  • Цефуроксим също е цефалоспорин, но от по-старата втора генерация. Има хорма за перорален прием – таблетки; приложението е подобно на вече описаните цефалоспорини. Таблетките се приемат по време на хранене; дозите са в зависимост от диагнозата и възрастта на пациента. При някои болести е възможно бактерициден ефект да се постигне с еднократен прием, например при гонорея – дозата е един грам, докато при Лаймска болест терапията е 20 дни по 500 мг дневно. Медикаментът има и инжекционен вариант. Може да се прилага в подходящи дози и при малки деца.
  • Еритромицин: познато име, антибиотичен агент от групата макролиди. Предпочитан като активна лекарствена съставка заради ниската си токсичност. Има форми за перорален прием и за локално външно приложение – крем, маз, гел. Потиска размножаването на патогенни микроорганизми, включително стрептококи. Бързо се развива резистентност към продуктите с негово участие; в съвременната практика е по-рядко използван.

Антибиотици за местно приложение. Освен медикаментите от типа антибиотици за системно приложение – перорални таблетки и суспензии, инжекционни и интравенозни разтвори, широко се използват и продукти за локално/външно приложение. Те могат да са под формата на спиртни разтвори, аерозоли, кремове, гел и мехлем. Широка употреба имат продукти като биопарокс и хексорал. Лечението на стрептококови инфекции се повлиява добре от пеницилинови антибактериални продукти. Ако пеницилините провокират алергична реакция, най-добре е да се заменят с макролиди. Тетрациклините са определяни като група със слаба ефективност, когато се касае за стрептококови инфекции.

  • Биопарокс, Хексорал. Биопарокс е продукт с антибиотична съставка фузафунгин; прилага се под формата на спрей за нос и гърло. Препоръчван при ринити, възпаления и болки в гърлото, суха кашлица, синузит с причинител стрептококи. Има бактериостатично действие. Характерна особеност на фузафунгина е, че действа само локално и не преминава в кръвообращението. Въпреки популярността на продукта той е считан от ред специалисти за опасен заради алергичните реакции, които нерядко причинява.
  • Хексорал е антисептичен медикамент, успешен срещу инфекции в устната кухина и гърлото. може да има и противогъбично действие. Прилага се като спрей за лечение на проблеми в посочените зони, в стоматологичната практика и профилактично, за всекидневно поддържане на устната хигиена. Добро средство срещу халитоза.
  • Хлорхексидин, други. Хлорхексидин е познат течен продукт за дезинфекция; има антибактериален ефект, може да се намери в удобни едноразови дози. Служи за обработка на инфектирани рани – това става с помощта на марля или тампон, или чрез директно обливане на раната с разтвора. Понася се добре, включително от чувствителна и изтощена кожа. Има и някои продукти за хигиена на устната кухина с хлорхексидин – конци за зъби и лечебен гел, пасти за зъби и води за уста.
Укрепване на имунната система

За укрепване и стимулиране работата на имунната система, при инфекциозни заболявания често се назначават имуностимулатори – продукти от типа на имунобор, гриповит имуно, имунаблес и др.

Природен имуностимулант е витамин С, който се намира във високи дози в шипки, лимони и други цитруси, киви, боровинка, магданоз и др. Други природни имуностимуланти са прополис, ехинацея, черен бъз, цинк.

Възстановяване на микрофлората

При прилагането на антибактериални препарати загива голяма част от полезната чревна микрофлора, която е изключително важна за нормалното функциониране на храносмилателната система. За нейното възстановяване се препоръчва прием на пре- и пробиотици от типа на линекс, биогайя,  лактофлор, витамикс, пробиотик и др.

Детоксикация

При стрептококови инфекции организмът трябва да понесе въздействието на различни  токсини и опасни ферменти, които са отпаден материал от жизнените функции на патогените. Тези компоненти усложняват протичането на болестта и изчерпват вътрешните сили на организма. За да се ускорят възстановителните процеси е необходимо пациент с подобни проблеми да пие много течности, около три литра в денонощие. Препоръчва се и изплакване на носоглътката със слаб солен разтвор или разтвор от фурацилин. Познати са и различни програми за детокс, за избора сред които е редно да се направи консултация с лекуващия.

Антихистамини при алергия

Прилагането на антибактериални препарати, особено при малки деца, понякога е свързано с прояви на алергия. За да се избегнат те, а и за да не се стига до усложнения, се назначава прием на антихистаминови препарати като дупрастин, кларитин или ериус.

Терапия според симптомите

Антибиотичната терапия при стрептококови инфекции нерядко се нуждае от допълнителни продукти, за да се неутрализират някои съпътстващи симптоми. Например при гадене и повръщане може да се назначат мотилиум или церукал; при повишена температура се правят охлаждащи компреси и се дават парацетамол и ибупрофен; подходящи назални капки се избират от лекуващия и при запушен нос.

Хомеопатия. Стрептококцинум на Боарон

Има доста резерви за ползата от хомеопатичните продукти при лечение на стрептококови инфекции. Практиката обаче доказва ефективността им, преди всичко при хронични състояния като допълващ терапията продукт. Има положителни отзиви за подобрения при хроничен бронхит, ревматизъм, гастрит, язва на стомаха (samuelhahnemann.bg ). Стрептококцинум на Боарон е добър вариант и за профилактика на остри състояния и подкрепа на имунната система за устойчивост срещу тази група патогени.

Лечение с билки и народни средства

Народната медицина и в случаите със стрептококови инфекции може да бъде от полза. Разбира се – при използването на каквито и да било отвари, запарки и екстракти трябва да се консултираме със специалист. Ето кои природни средства ще ни помогнат в подобен случай:

  • Кайсии: Тези прекрасни плодове вършат чудеса при стрептококови инфекции. Трябва да ги приемаме два пъти дневно – сутрин и вечер, на гладно. Ако инфекцията ни е по кожата, с прясно очистен плод мажем проблемната зона 1-2 пъти дневно и оставяме да действа 10-15 минути.
  • Черна боровинка: Тя е храна на бъдещето; един от хранителните продукти с анти-ейдж ефект. Съдържа високи дози витамин С и е природен антибиотик. Правилото е след всяко хранене да добавяме към менюто по една чаша измити свежи плодчета.
  • Шипка: Една шепа суха шипка заливаме с половин литър вода; кипваме сместа и оставяме да ври пет минути, след което оставяме под капак да престои до пълно изстиване. Пие се след прецеждане по 150 мл, два пъти дневно. Действа осезаемо и с висок ефект, ако се комбинира с кайсиево пюре.
  • Лук и чесън: Те са природни антибиотици, спор няма. Толкова са ефективни, че може и да не приготвяме специални продукти от тях – трябва просто редовно да ги консумираме като съставки в обичайното меню.
  • Върши работа и екзотичният биденс – красиво градинско цвете, роднина на маргаритките, произхождащо от Мексико. Познато у нас като декоративен вид. 20 г суха растителна маса биденс се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят под капак до изстиване. Прецеждаме и пием 4 пъти дневно по 100 мл.

Профилактика на стрептококите

Профилактиката на стрептококовите инфекции е организирана около няколко важни правила:

  • Спазване на строга лична хигиена на първо място: по-често миене на ръцете, зъбите, хранене само с чисти ръце;
  • Поне два пъти седмично вкъщи трябва да се прави обстойно почистване, като се изтриват с вода или разтвори всички повърхности;
  • Да не се допуска преохлаждане на тялото;
  • Движете се повече; спортувайте, калявайте тялото си;
  • Не оставяйте на самотек възпалителни огнища в организма си: инфектирани сливици, зъбни кариеси, конюнктивити, гнойни пъпки и обриви, възпалителни процеси в уро-гениталната система;
  • По-често проветрявайте помещението, в което работите или прекарвате свободното си време, вкъщи;
  • Избягвайте големи струпвания на хора, особено в затворени помещения и най-вече в сезона на вирусните пикове;
  • Ако вкъщи имате болен, отделете му персонални прибори за хранене, предмети за лична хигиена, кърпи, чаршафи;
  • На работното място избягвайте прием на храна от общи съдове или пиене на вода от една и съща бутилка.
  • Старайте се да се храните пълноценно, избирайте продукти с повече витамини и микроелементи;
  • Избягвайте стресовите ситуации;
  • Ако в работното помещение или вкъщи работи климатик или почиствате с прахосмукачка, не забравяйте да почиствате филтрите редовно; мийте листата на стайните растения, за да са в състояние да ви помагат при почистването на въздуха;
  • Откажете се от салони и студиа за разкрасяване, солариуми, салони за татуировки, съмнителни стоматологични кабинети, където санитарните норми са спорни.

Към какъв лекар да се обърнем?

Ясно е, че първата ни стъпка при всеки здравословен проблем е към личния лекар. Той може да постави първична диагноза и да назначи лечение, като всичко това в немалко случаи е достатъчно и при спазване на лекарските съвети е път за решаването на проблема.

В други случаи лекарят ще поиска точни анализи – на кръв и урина, може да поиска микробиологичен анализ и посявка, или рентгенова снимка – всичко за уточняване на диагнозата.

Не са изключение и казуси, при които е необходима намесата на специалист; личният лекар трябва да даде направление в зависимост от хипотезата си за стрептококова инфекция, която изисква потвърждение и уточняване на лечебния план. Този специалист може да е педиатър, пулмолог, оториноларинголог, дерматолог, гинеколог, уролог. Важното е в подобни случаи да потърсим навреме лекарска помощ, за да преодолеем най-бързо и без усложнения връхлетялата ни инфекция от стрептококи.

За още информация: На латински, английски и испански: Streptococcus. На руски: Стрептококки. На турски: Streptokok. На немски: Streptokokken. На гръцки: Στρεπτόκοκκος.

Източници:

http://medicina.dobro-est.com/streptokokk-simptomyi-prichinyi-vidyi-analizyi-i-lechenie-streptokokkovoy-infektsii.html

http://fb.ru/article/216343/streptokokk–chto-eto-takoe-vidyi-streptokokkov

http://uhonos.ru/infekcii/streptokokk/

 

Оставете мнения и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Стрептококи: всичко за опасните патогени
5 (100%) 1 vote

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Стрептококи: всичко за опасните патогени

  1. Относителният баланс в организма,наричан още здраве е доста капризно и нетрайно по време и качество състояние, и тъй ,като медицината отдавна се превърна в тотална търговия, посещенията при част от медицинските лица почти винаги е свързано с риск, който избягваме единствено , като се лекуваме сами, няма да ви убеждавам ,че една средна интелигентност + достатъчна мотивация, са по малкият риск от самолеченията, както и не бих отрекъл медицината , като наука, но горкият Хипократ, нима това са били;; неговите представи за медицина , както и на хилядите представители и последователи на тая хуманна дисциплина в началото, нито на Иля мечников , нито на Макс Петенкофер ; Паул Ерих; Флеминг; Едуард Дженър;Милан Хашек , Питър Медауер, естествено, че няма да се спирам на на всички възторжени наивисти , както биха ги нарекли сега, ние постепенно еволюираме в качествено нов вид- Хомус икономикус , и съгласете се това вече не е Хуманна медицина , а обикновена икономическа дисциплина.

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *