Упойка, пълна упойка и всички рискове на обезболяването

Упойка, пълна упойка – необходимост при различни терапии и оперативно лечение. Пълна упойка – случаите, когато е задължителна. Рискове и възможни усложнения по възрастови групи. Упойка при лечение на деца, при раждане, при зъболечение. Техники и медикаменти за анестезия. Последици

Упойка, пълна упойка – за повечето от нас тези думи имат точно определено значение. Упойката или анестезията е предназначена да защити организма ни от операционни травми. Упойка – това не е просто начин да ни спестят болката, а по-скоро средство за осигуряване на собствената ни безопасност при хирургични интервенции от различен тип. Въпросната упойка, в частност пълна упойка, наистина е благо и положителен компонент във всяка медицинска интервенция, но самата тя може да причини различни неприятни последици и тежки усложнения.

Много от актуалните днес  медицински лечебни методики сами по себе си крият опасности и могат да провокират усложнения – колкото и парадоксално да звучи това. На първо място тук ни идват наум истории със сложни операции, които са протекли тежко или дори с фатален край; част от усложненията са свързани с използваната упойка. Да видим сега за какво всъщност става дума

Какво е пълна упойка (анестезия). Видове анестетици

В съвремието са познати много класификации на тема упойка, говори се за различни видове анестезия. Много от тях са доста сложни и като терминология, и като обяснение на същността. За масовия пациент е необходима по-простичка класификация с обяснения, които позволяват да се разбере и от лаика за какво точно става дума. Ето една такава класификация, която можем да определим като универсална:

  • Обща анестезия или наркоза;
  • Регионална – спинална, епидурална;
  • Местна.

Съществуват подвидове като седация, вътревенозна наркоза, ендотрахеална наркоза, инхалационна и пр. Всъщност в повечето от тези случаи става дума за видове обща анестезия.

Какво е обща упойка

Обща анестезия, пълна упойка (обща наркоза) – това е един от най-сложните видове обезболяване. Основната разлика между въпросната пълна упойка и другите видове обезболяване е изключването на съзнанието на пациента. При пълна упойка не чувстваме болка, нямаме спомен за оперативната интервенция и мускулите на цялото ни тяло са отпуснати, отслабени. Можем да сравним това състояние с дълбок сън, постигнат с помощта на специални медикаменти.

Как се поставя пълна упойка

За поставянето на пълна упойка се използват специални медикаменти – анестетици, които се въвеждат венозно, или се прилага т.н. инхалационна наркоза, при която се вдишват газообразни продукти. Колко “дълбока” е осъществяваната пълна упойка, т.е. в каква степен е изключено съзнанието на пациента, зависи от подаваните дози анестетик. Режимът се определя от етапа на операцията и от състоянието на пациента, първоначално и в хода на операцията. Болезнените и с по-висока травматика етапи на интервенциите изискват по-дълбоко обезболяване. В края на операцията анестезиологът прекратява подаването на медикамента, концентрацията му в главния мозък непрекъснато намалява и започва процес на връщане в съзнание – до пълно възстановяване.

Анестезия при операции
упойка, пълна упойка

Каква упойка да се приложи, зависи от множество фактори

Като част от предоперативната подготовка анестезиологът избира вида на най-подходящата упойка и информира пациента какво точно представлява тя. Независимо каква ще е тази упойка, венозно вкарвана или инхалационна, анестезиологът и екипът му пунктира някоя от периферните вени и поставят абокат, най-често на китката или на сгъвката на лакътя. По този начин се осъществява готовност за подаване на венозна упойка или на различни разтвори по време и след операцията. При пациенти в напреднала възраст или пациенти деца може да се наложи локално обезболяване на мястото, където се поставя абокат.

  • Преди началото на операцията и преди поставянето на упойка се проверява артериалното налягане и на един от пръстите се монтира клипс, а на гърдите – електроди, свързани със специализирана апаратура, която ще следи как работят сърцето и белите дробове. Мониторингът е постоянен и е важен с оглед промените, които настъпват в организма при самата интервенция, както и при подаването на определени дози анестетици. След като цялата тази подготовка е завършена, може да се пристъпи към обезболяване и впоследствие – към извършването на съответната операция.
Има ли опасност да не се събудя?

Вариантът да не се събудя означава смърт, поражение на главния мозък. Това се случва според статистиката веднъж на 100 000 операции с пълна упойка. По същество става дума за поражение на главния мозък. Ако един пациент е относително здрав и операцията му ще е планова, а не по спешност, рискът да не се събуди е точно толкова. Рискът обаче нараства, ако пациентът е в напреднала възраст, оперират го по спешност и самата операция е мащабна и тежка, ако има хронични заболявания – особено страдания на сърцето или белите дробове, ако общото му състояние преди операцията е много тежко. Особено висок е рискът при пациенти, преживели инсулт, а също и при операции на главния мозък, шията, сънни артерии или сърце.

Факти и усложнения. Странични ефекти

Вредна ли е коментираната пълна упойка? Има ли тя значение за здравето му след прилагане, отразява ли се на продължителността на живота ми? Тези и други подобни въпроси вълнуват пациента и близките му на практика винаги, дори и да няма подобни въпроси.  За жалост няма еднозначен отговор и специалистите, опитвайки се да бъдат точни и предпазливи, биха казали така: една упойка може да бъде по-скоро вредна, отколкото полезна; тя по-скоро би съкратила живота на пациента, отколкото  да го продължи. Но и в тези отговори има много условност, и те не могат да са общовалидни.

упойка, пълна упойка

Да изляза от упойка след операцията, а не докато тя продължава…

Постфактум всеки анестезиолог може да квалифицира как е преминало едно действие под наркоза. Заключенията могат да бъдат – добре или зле. Добре, когато оперцията е минала според плана и правилата, без ексцеси, сърцето и белите дробове са функционирали нормално, не е имало усложнения поради използването на дадената упойка. Зле, когато нещо се е объркало, развили са се усложнения вследствие на упойката, имало е отклонения в сърдечната дейност и дишането, и пр.

Ако обезболяването е минало добре, може с висока степен на сигурност да се каже, че то няма да се отрази на продължителността на живота – макар да не е гарантирано, че ще липсват късни ефекти от рода на косопад или влошена памет. Ако пък упояването е квалифицирано от специалиста като зле преминало, може да се очаква  негативен ефект върху продължителността на живота на пациента.

Защо са опасни упойките? (последствия)

За упойките се говори все пак като за нещо, свързано с риск, с опасности, заради възможните странични ефекти, усложнения и последствия. Най-силни са опасенията, че няма да се събудиш, т.е. обясним и актуален е страхът от смъртта в ситуация, когато не си в състояние да правиш усилия да я избегнеш. Понякога страхът от упойката е по-голям от опасенията за хода на самото лечение, за прогресията на болестта, която се лекува оперативно и това се нуждае от наркоза.

Последствията от прилагане на пълна упойка могат да са различни. Те зависят от много фактори: общото състояние на пациента, сложност и продължителност на операцията, вид на въпросната упойка, спазването на правилата на обезболяване от страна на анестезиолога, но и на пациента. Трябва да е ясно, че анестезиологът на практика се намесва във физиологията на дихателната и сърдечно-съдовата система; че се използват потенциално смъртоносни препарати за цели, които не са изначално лечебни. Затова и поставянето на упойка, и дори фактът, че пациентът се намира в реанимация се определят от специалистите като потенциално опасни.  Разбира се – грамотният анестезиолог, добрият специалист е наясно с всичко това и никога не би допуснал в практиката си фатални грешки.

Пълна упойка и амнезия

Прилагането на пълна упойка може да причини дълговременна загуба на паметта, амнезия, при някои пациенти. Такава реакция на организма е следствие от прилаганите медикаменти. Доказано е чрез множество научни анализи, че под действието на дадена упойка временно се блокират някои гнезда в паметта. За съжаление тези гнезда не винаги могат да се справят с химическото въздействие и не винаги успяват нормално да излязат от това състояние и да се върнат към обичайното си функциониране. Известно е например, че близо една трета от преживелите интервенция под пълна упойка страдат от някои когнитивни нарушения. Тази специфична дисфункция на мозъка обикновено продължава около три дни след операцията.

В повечето случаи  пациентите съзнават, че нещо с тях не е наред и се оплакват от бъркотия в паметта и от лошо функциониране на мозъка като цяло. Лекарите обясняват, че амнезията в резултат на прилагането на пълна упойка е кратковременна последица. Въпреки това такива хора след операция под пълна упойка са в повишен риск да развият слабоумие. Здравната статистика сочи и това, че всеки десети пациент, преживял такъв тип анестезия, започва да страда от когнитивна дисфункция три месеца след операцията.

Опасност от деменция.  Промяна в поведението

Разстройствата на мозъка след прилагане на пълна упойка създават опасност от развитие на слабоумие, деменция. Близките на такива хора, особено тези в напреднала възраст, често признават, че преди операцията те не са били “такива”.

Истината е, че използването на пълна упойка при хора в напреднала възраст увеличава вероятността те да развият старческа деменция или болестта на Алцхаймер. Говорим за нарастване на вероятността с 35%.  Фактически вслзването им са най-различни и за една от тях вече стана дума – т.н. послеоперативна когнитивна дисфункция. Симптомите й са същите като на старческата деменция. Доказано при пациенти от третата възраст това състояние се проявява у всеки втори и продължава от няколко месеца до година-две. Има теория, според която пълната упойка отключва и ускорява проявата на деменцията, тъй като и тя, и когнитивното разстройство след операция имат един и същи механизъм: в нервните клетки на пациента се образуват “тапи” от бета-амилоиден протеин. Продуктите за обезболяване причиняват в нервните тъкани възпаление, което може да доведе до деменция и Алцхаймер.

Главоболие. Задушаване. Гадене. Виене на свят

Има много причини, които обясняват главоболието след упойка. Това могат да са лекарствата, използвани за анестезия, самата операция, обезводняването или прекомерните притеснения на пациента. Най-често главоболието преминава няколко часа след излизането от упойка, самостоятелно или с помощта на обезболяващи. Силно главоболие могат да причинят усложненията след епидурална или спинална упойка.

упойка, пълна упойка

Кога има усложнения след пълна упойка?

Много често последица от прилагането на пълна упойка е прилошаването, гаденето, поривите за повръщане – това се случва при около 30% от пациентите. Ако пациентът спазва някои правила, тази симптоматика ше се прояви в по-слаба степен или дори никак. Правилата:

  • В първите часове след операцията не трябва да се става и дори да се сяда в леглото;
  • Въздържайте се няколко часа от прием на храна, а вода – когато лекуващият препоръча;
  • Силните болки могат да са причина за прилошаване и гадене – ако много ви боли след операцията, задължително искайте обезболяващи.
  • Дишайте дълбоко и издишвайте бавно – тази техника също помага срещу гаденето.

Остатъчното действие на обезболяващите може да предизвика спад на артериалното налягане; такъв ефект може да причини и обезводняването, което често е последица от оперативната интервенция. Спадът на кръвното причинява замайване, слабост; пациентът има усещане, че наближава припадък.

В някои случаи следоперативният етап е придружен с дихателни проблеми; не се изключва опасност от инфекции и развитие на пневмония или бронхит. Рисковете по отношение на дихателната система могат да се редуцират, ако се вземат някои предпазни мерки. Например ако пациентът е пушач, добре е да остави цигарите поне месец – месец и половина преди плановата операция. Ако пък си има хронично белодробно заболяване, то трябва да е максимално обгрижено медицински преди интервенцията.

Гаранция за добро дишане след операцията е подходящото последващо обезболяване. Така ще има условия и за освобождаване от събрани секрети в дихателната система, за предотвратяване на възможните инфекции.

Говорене след упойка

Говоренето след като се събудите от пълна упойка може да се окаже проблем: често състоянието се характеризира с болка в гърлото. Може това да е само усещане за дискомфорт – но може и да е истинско болезнено усещане при всеки опит за говорене и при преглъщане. Може да е налице и постоянна сухота в устата. Най-често тези симптоми, които са следствие – а не усложнение от прилагането на пълна упойка, преминават за няколко часа. Ако все пак те не изчезнат два дни след операцията, това трябва да бъде споделено с лекуващия.

Пълна упойка и алкохол. И пушене

Пушенето е фактор с негативно отражение при сърдечно-съдови и колоректални операции – доказано. При пластичните операции пък е рисков фактор за отхвърляне на присадените тъкани. Пушенето причинява хронични възпаления на дихателните пътища, кашлица, повишена продукция на секрети, хронична обструктивна болест на белите дробове. Доказана е зависимостта между пушенето и заболявания от рода на белодробен рак, рак на стомаха, на пикочния мехур, на гръкляна.

Не само активните, но и пасивните пушачи често имат усложнения при прилагането на пълна упойка, особено във фазата на събуждането. На пушачите обикновено се препоръчва отказ от цигарите преди операцията; но трябва да е ясно, че ако това са само няколко дни преди интервенцията, ефектът ще е никакъв. Става дума поне за месец и половина, за да има ефект. Изборът на анестетици и самият режим на обезболяването при пушачите имат специфика, която трябва да се отчете: така например при тях е налице намален кислороден резерв в организма, повишена активност на чернодробните ензими, увеличена реактивност на дихателните пътища. Специалистът е наясно, че при такава характеристика е необходимо въвеждането на по-високи дози опиоиди, и пр.

Съвместима ли е коментираната упойка с алкохола? Какво точно се случва в организма, когато в него попаднат едновременно анестетик и алкохол? Доколко това е вредно и опасно? Въпросите могат да продължат, но е ясно едно: не пийте, ако ви предстои някаква операция, дори да е само с местна упойка. Вашият черен дроб и бъбреците ще трябва да се справят с алкохолните метаболити в същото време, когато сте под упойка. Така вашият организъм ще е претоварен и ще работи в усилен режим, а това е рисково за споменатите органи и за нервната система в цялост.

Повечето хора биха с вслушали в предупрежденията да не близват спирт преди операция, но понякога се налагат интервенции по спешност. И ето какво се случва с пияния пациент:

  • Алкохолът при едновременното въздействие на упойката претоварва сърдечно-съдовата система и потиска дишането. Ако пациентът има сърдечно заболяване, това може да доведе до смърт.
  • Киселините, образувани при разлагането на спирта, дразнят стомашната лигавица; упойката усилва този ефект и може да се развие стомашно-чревен кръвоизлив.
  • Действието на упойката може да бъде отслабено от алкохола, т.е. обезболяването е недостатъчно – може да се получи болеви шок или пациентът да се събуди по време на операцията.
  • Съчетанието от алкохол и упойка обещава тежък изход от наркозата, дори по време на операцията всичко да е било в рамките на нормалното. Пациентът ще се чувства като при много тежък махмурлук.

Не бива да се пие и известно време след операцията с пълна упойка, поне 14-18 дни. Пийването за отпускане – че всичко вече е свършило, трябва да се отложи. Ако ли не – увеличават се рисковете от инфекция, забавено зарастване на оперативната рана, кървене.

Възстановяване от пълна упойка

След събуждането си от поставената упойка – това става на самата операционна маса, пациентът е сънлив и затормозен, но може да установи контакт с лекаря. След завръщането си в болничната стая той прдължава да се намира в състояние на т.н. посленаркозен сън. Продължителността на този сън е различна; обикновено 1-2 часа, но понякога до пълното пробуждане минават и по 6 часа.

Времетраене на упойката

Действието на упойката принципно продължава толкова, колкото е необходимо за операцията. Работа на анестезиолога е да поддържа необходимия режим, при който хирурзите са в състояние спокойно да си свършат работата.  В постоперативния етап окончателното излизане от наркоза е до 12 часа за пациенти без съпътстваща патология и с нормално телосложение. Пациентите с наднормено тегло, алкохолици, наркомани, емоционално неуравновесени, с нарушени функции на бъбреците и черния дроб, хората в напреднала възраст – всички те имат нужда от повече време за възстановяване. Това време може да е и две денонощия.  Разбира се, всичко е индивидуално.

Излизане от упойка след операция

След операция под пълна упойка хората излизат от наркоза индивидуално и, може да се каже, непредсказуемо. Колко време продължава това излизане и как точно протича, зависи от множество конкретни обстоятелства. Едни пациенти се събуждат бодри буквално минути след интервенцията и след час са готови да изпият първата си глътка вода. Други часове наред се измъчват от неприятни симптоми. Много е важно дали са били спазени препоръките за предварителна подготовка преди операцията – например режимът на хранене и прием на течности и своевременното им прекратяване.

За колко време пациентът ще излезе от упойка зависи и от вида на медикаментите и продължителността на прилагането им. Ако хирургичните интервенции не са били сложни и продължителни, анестезиологът може да събуди пациента още в операционната; след час да пийне малко вода, а ако се чувства добре – след 5-6 часа да си вземе и няколко глътки топъл бульон. Такива пациенти по-рано получават разрешение да седнат в леглото и да ходят. Колкото по-рано стане раздвижването след операция, толкова по-леко ще протече постоперативният период.

За отбелязване е и това, че излизането от упойка е придружено с усещането на болки с различна интензивност в зоната на интервенцията. Възможни са и последиците от типа на гадене, световъртеж и главоболие, за които вече стана дума. Няма смисъл всичко това да се търпи – добре е пациентът да съобщава за усещанията си; съвременната медицина разполага с достатъчно добри средства за корекция на тези проблеми.

Хранене след пълна упойка

След една операция под пълна упойка организмът на пациента се възстановява индивидуално в зависимост от фактори като възраст, тип на операцията, наследственост, общо здравословно състояние, наличие на хронични заболявания. Ако операцията е била продължителна и тежка, ясно е, че човекът е бил много време в безсъзнателно състояние. От това, както и от вида на използваните анестетици зависи също как ще се възстанови болният. Това може да стане по-бързо и без усложнения, ако се спазват определени правила, включително хранителния режим.

Спазването на диета след операцията е необходимо, тъй като междувременно в организма на пациента може да се развие дефицит на витамини, протеини, обезводняване, да се прояви склонност към ацидоза. Необходимата метаболитна корекция изисква определен тип хранене в първите няколко дни след операцията. Ако интервенцията е засегнала храносмилателната система, режимът на хранене е по-строг и щадящ.

  • Като обща препоръка в първите дни след излизането от упойка са забранени пълномасленото мляко, газирани напитки, концентрирани и силно подсладени сиропи, храни с много растителни фибри.

Ако е опериран сегмент или орган от храносмилателната система, в продължение на два до четири дни храненето е чрез сонда и системи. След този срок започва щадяща диета, първо само течна храна – сокове и бульон в продължение на 2-4 дни, след това пасирани супи, сетне пюрета.

След пълна упойка трябва да се спазва диета дори и ако операцията е била лека и е продължила по-малко от половин час. Ако няма някакви усложнения, един час след събуждането може да се пийне малко вода със стайна температура. След пет часа може да се вземе и малко храна. Обикновено в менюто на оперираните се включват бильон от пиле или пуйка, леки крем супи, желета, нискомаслено кисело мляко, редки зърнени каши. Приемът на вода и храна трябва да става на малки порции, често – до 7 пъти дневно. Колко време да се спазва диетата – зависи от начина, по който върви възстановяването. И, разбира се, от преценката на лекаря.

Събуждане след пълна упойка. Умора

След събуждането от пълна упойка при някои болни се проявяват въздействията на упойките върху главния мозък. Става дума за влошаване на паметта, отслабената концентрация на вниманието, разстройството на умствената дейност. Такива усложнения се проявяват постепенно и са временни, отзвучават в общи линии в рамките на една година.

Една от опасните последици в тази посока е т.н. астеничен синдром, свързан с изменения във функциите на централната нервна система.  Умората и намалената работоспособност са сред първичните симптоми на синдрома, както и прояви от типа на влошено качество на съня, депресивни състояния и колебания в настроението. Вторичните, по-слабо изразени симптоми са разсеяност, трудно запаметяване, намалена способност за обучение.

Халюцинации след упойка

Прояви като халюцинации, хиперактивност, агресивност след излизането от пълна упойка обикновено не могат да се предвидят. В повечето случаи са въпрос на индивидуална реакция, остатъчно въздействие на анестетика, някакъв здравословен проблем, който е останал неизвестен за лекуващите и пр. По принцип подобни прояви не са правило и има начини да бъдат овладяни, и са преходни, а пациентът може да бъде под наблюдение за известно време.

Пълна упойка при деца, видове

упойка, пълна упойка

Детето трябва да е подготвено психически за поставянето на упойка

Прилагането на анестезия при деца има своя специфика; използват се пълна упойка или местно обезболяване.

Изборът на пълна упойка означава, че се провежда  сериозна медицинска интервенция в детския организъм. Възможни са три варианта по начина на обезболяване: инхалационен, чрез венозно вливане или мускулна инжекция.

  • Инхалационният позволява малкият пациент да заспи в рамките на 20-30 секунди. Обикновено се прилага при провеждането на различни високотехнологични изследвания – компютърна томография, магнитен резонанс – ако детето е твърде възбудено, плаче и отказва да лежи спокойно.
  • Венозно вливане – необходимо при извършването на операции. Така се обезпечава продължително обезболяване. Понякога обаче има трудности с въвеждането на медикамента, защото децата се боят от игли и инжекции, дърпат се и плачат, преживяват силен стрес. При такива условия е възможно медицинското лице да е затруднено да се справи, да се увреди тъкан и пр. това е причината понякога да се съчетават двата типа анестезия – инхалационен като предхождащ, и венозен.
  • Мускулно въвеждане – използва се сравнително рядко. Обикновено инжекцията се прави в болничната стая, като родителят държи детето си на ръце – за успокояване. След като то заспи, екипът го поема и пренася в манипулационната или в операционната зала.

Що се отнася до местната упойка – тя си е сериозно изпитание дори за възрастните. Децата обяснимо се травмират и изпитват страх при вида на собствената кръв, лекари и сестри с маски, всякакви непознати инструменти, чужда обстановка. Затова в чист вид местна упойка не се използва за малки деца. Тя е приложима само в съчетание с пълна упойка – този подход се нарича комбинирана анестезия и се счита за най-надежден вариант на детското обезболяване.

Рискове при анестезия в детска възраст

Операците под упойка при деца се провеждат по същите общи правила, както при възрастните, но има и специфика заради потребностите на възрастта. При децата, заради анатомо-физиологичните разлики, по-често в сравнение с възрастните възникват критични състояния, за извеждането от които е необходима реанимация и интензивна терапия. Съвременната медицина все пак разполага и с щадящи средства, които редуцират негативните въздействия и възможни последици от прилагането на упойка, особено на пълна упойка.

Много е важно родителите да са наясно какво предстои и да са активни както в предоперативния период – с физическата и физиологична подготовка на детето, така и в диалога с медицинския екип. Те трябва да дадат пълна информация по въпроси като това – как е преминала бременността и раждането на детето и имало ли е някакви усложнения; кърмено ли е детето или е било на изкуствено хранене; от какво е боледувал малкият пациент; как е реагирал на поставянето на ваксини; има ли в семейството членове с изразена алергия.

  • Непосредствено преди обезболяването детето не трябва да се храни и да приема течности; при бебетата на кърма буферният период е четири  часа, а при тези на изкуствено хранене – 6 часа. Мъниците трябва да са здрави – изключват се инфекциозни заболявания на дихателната система и храносмилателния тракт. Ако имат хронични заболявания, те не бива да са в остра фаза. При отслабена имунна система има риск от възникване на дихателни проблеми при поставянето на упойка, както и от усложнения при зарастването на раните от операцията.

Що се отнася до възможните последици и усложнения, те са от сходен тип като при възрастните и затова е изключително важен подборът на медикаменти и режимът на обезболяване. Важна е също предварителната подготовка, отчитането на възможните рискови фактори с предварителното им неутрализиране. Специалистите декларират, че има съвременни обезболяващи, които са подходящи дори за новородени. Теоретично риск от усложнения съществува, но в практиката вероятността от усложнения е сведена до минимум.

  • В същото време в медицинските среди има професионална дискусия за негативните последици от прилагането на пълна упойка при деца. Твърди се например, че наркозите са причина за различни когнитивни разстройства – нарушения на паметта, влошена концентрация на вниманието, мисленето, способността за обучение. Освен това има хипотеза, че понесената в ранна възраст анестезия е една от възможните причини за развитието на синдром, известен като дефицит на вниманието и хиперактивност. Наличието на известни статистически данни в тази посока са причина за провеждани и сега допълнителни изследвания за въздействието на отделни анестетици върху главния мозък на детето. Идеята е действително да се избегнат негативни последици от прилагането на наркоза при деца.
Упойка при бебе

За малките деца, особено за бебетата, едно много важно условие е родителите край него да са спокойни. Ако майката излъчва напрежение, притеснена е, страхува се, бебето съвсем първосигнално ще реагира на това състояние – а така не е добре за общия фон на медицинските процедури, които предстоят. Затова е изключително важно около бебето да се осигури спокойна и ведра, дружелюбна атмосфера. То може да е заинтригувано от новата обстановка и непознатите лица, от необичайни шумове и миризми, но това може и да го притесни или уплаши. До самото поставяне на упойката е добре с бебето да има родител, който да го успокоява. Припомняме и правилото – четири до 6 часа преди даването на упойка бебето да не яде и пие нищо; това ще неутрализира риска от дихателни усложнения.

Друг важен момент както за бебетата, така и за по-големите деца е при излизането от упойка родителят да е до тях.

Поставяне на упойка с маска

В случаите, когато определена интервенция или диагностична процедура не може да се проведе без обезболяване, но е кратковременна, обикновено се избира поставянето на упойка с маска. “Приспиването” става бързо, липсват страхове и стрес поради предстоящото убождане с игла и пр. инхалационният подход, както при всеки тип наркоза, все пак изисква детето да бъде наблюдавано от анестезиолог и при необходимост да се вземат мерки за безопасност. Както при всяка упойка, и в този случай съществува потенциална опасност например от алергична реакция и анафилактичен шок, сърдечно-съдова недостатъчност, проблеми с дишането и пр. Колкото и малък да е процентът на подобни епизоди при съвременното обезболяване за деца, никой няма право да го неглижира.

Изчистване на упойка

Излизането от упойка, а впоследствие и пълното изчистване на организма от медикамента, може да продължи от 15 минути до два часа като първа фаза. Този интервал от време обикновено е изпълнен с неприятни усещания и нежелани реакции на организма. Това може да е световъртеж, сънливост, слабост и прилошаване. Негативните последици могат да се редуцират на първо място с предварителната подготовка на детето, за която вече стана дума. То трябва да “влезе” в процедурата максимално спокойно и уверено, че няма страшно и че родителите му ще бъдат постоянно до него. Може да бъде до последно с майка си и да вземе в болницата любима играчка – родителят и играчката да са първото нещо, което вижда при събуждането си след операцията.

При бебетата и най-малките деца е възможно с излизането от упойка да се наруши обичайният ритъм на съня, но в рамките на 1-2 седмици той се възстановява. Съвременната анестезиология препоръчва ранна активация на пациента в постоперативния период: колкото може по-бързо да става раздвижването, а за децата това – при отсъствието на болка – не е трудно. Час след събуждането при малко травматичните операции започва и даването на вода и впоследствие на други течности, или след около 4 часа при по-сериозните интервенции, без тези на храносмилателния тракт.

Съществен компонент от излизането от упойка е изборът на обезболяващи, които  неутрализират болките вследствие на оперативните намеси и предотвратяват негативни прояви като гадене и повръщане.

Каква упойка да избера за секцио, раждане, аборт?

Обезболяването при раждане е медицинска манипулация, която позволява на родилката да се почувства максимално комфортно и да й бъдат до голяма степен спестени неприятни преживявания, страх и болка, които биха я възпрели да мисли в бъдеще за ново раждане. Потискането на болката и неутрализирането на свързания с нея страх предпазва от нарушения в родовата дейност у немалко жени. Обезболяването на раждането е основано на прилагането на различни медикаментозни и немедикаментозни методики, които намаляват нивата на психическа тревожност.

  • Особеното е това, че при раждане не могат да се използват всички медикаменти за обезболяване, с които съвременната медицина борави. Много от тях причиняват пълна загуба на чувствителност и отпускане на мускулатурата – а родилката трябва да съхрани чувствителността си по време на раждането. Мускулите й не бива да са отпуснати, защото това означава прекратяване на родовия процес и прилагането на стимулиращи препарати. Пълна упойка е приложима при раждането със секцио, докато при естествено раждане се говори за спинална или епидурална упойка.
Боли ли при раждането с упойка?

По време на раждане се усещат два вида болки. Първата е свързана с контракциите на матката и разтягането на маточната шийка. Тази болка, известна като висцерална, е тъпа и трудно се локализира. Много често се усеща не в мястото на възникването, а в кръста. Вторият вид болка се появява непосредствено преди появата на бебето на бял свят, причинявана е от разпъването на тъканите в най-долната част на родовия канал при придвижването на бебето към изхода му. Това е соматична болка; тя е остра и се локализира в зоната на влагалището и правото черво.

упойка, пълна упойка

Поставянето на епидурална упойка се поверява на опитен анестезиолог

Често предпочитан вариант на обезболяване при раждане е прилагането на епидурална упойка. На родилката в този случай са й спестени силните болки или те са редуцирани, но може да се запази усещането за натиск по време на контракциите и туширането от страна на акушерите. Възможни са също преходни усещания за слабост и тежест в долните крайници, както и временни парализи. Подобни са усещанията при спиналната упойка, която нерядко се поставя в движение и действа около три часа. В повечето случаи обезболяването с епидурална упойка се обсъжда предварително и се прилага с идеята, че действието на медикаментите може да продължи до 72 часа.

Секцио с пълна упойка

Секцио или Цезарово сечение се прави под пълна упойка, ако се касае за спешен случай или по някаква причина не може да се приложи епидурална/спинална. Анестетикът се въвежда венозно и се изпълнява т.н. ендотрахеална интубация – т.е. в трахеята се вкарва тръбичка за връзка с апарат за изкуствено дишане (puls.bg). Да оставим настрана усещането на родилката, че пропуска цялото раждане – но при този вариант има някои рискове, например упойващото вещество да достигне до плода и да спре временно дишането му. Предпочитането на секцио с пълна упойка, без за това да има медицински показания, означава в същото време да бъдат спестени болките от раждането за сметка на по-дълъг възстановителен период, в който също ще има нужда от обезболяване. Същевременно това е бърз начин, поддаващ се на планиране – това също може да са причини за предпочитанията.

Аборт и упойка

Най-често абортът се изпълнява под пълна упойка или при седация. Седацията е повърхностен сън, при който е възможно усещане на дискомфорт и болка, но след процедурата пациентката няма спомен за това. Границата между дълбоката седация и сънят под пълна упойка е тънка; тя се изразява в степента на потъване в съня, затова тези две разновидности на обезболяването могат да се разглеждат като една техника.

За “приспиване” при аборт се използват неинхалационни анестетици като мидазолам и пропофол, или опиоиди от типа на фентанил. В някои клиники се прилага и кетамин, за който според някои специалисти има данни за странични ефекти от рода на палюцинации и като дългосрочна последица – нарушения на паметта.

Аборт под пълна упойка, ова естествено е по-комфортният вариант. Но рискът от нарушения на дишането е по-висок и се изисква наличие на специализирана апаратура за подобни случаи. Такава техника обаче не винаги е налице  в залите, където се извършват аборти. Съветът на доста специалисти е да се избира аборт при седация, а не под пълна упойка.

Епидурална упойка, цена, видове, приложение

Обезболяването чрез епидурална упойка е с нарастваща популярност заради високата ефективност, достъпност и безвледност за бебето. Този вариант гарантира максимален комфорт за родилката при минимално въздействие върху плода в рамките на целия родов акт. Същността на метода е във въвеждането на местен анестетик – например лидокаин, в зоната между два съседни прешлена на гръбнака – трети и четвърти, в областта на пояса; т.н. епидурално пространство. В резултат на това се блокира предаването на болковия импулс по нервното трасе и родилката не усеща болка. Въвеждането на препарата не засяга гръбначния мозък, затова няма опасност той да бъде увреден.

Епидуралната упойка удължава процеса на раждането в сравнение с естественото раждане без упойка, но като цяло няма необратими негативни въздействия върху бебето и родилката. Това е причината да се практикува доста широко и е препоръчителна в следните случаи:

  • Гестоза на родилката;
  • Преждевременно раждане;
  • Твърде млада възраст на родилката;
  • Тежка соматична патология, например захарен диабет, високо кръвно налягане и пр;
  • Нисък праг на болката при родилката.

Това всъщност означава, че при наличието на някое от изброените състояния на бъдещата майка е редно тя да ражда с епидурална упойка. Този вид обезболяване следва да е достъпен и по желание, ако в родилното има опитен анестезиолог.

  • При епидуралната упойка медикаментът започва да се въвежда, ако е налице разкритие от мащаба на 3-4 см. Ако изборът на раждане с упойка е направен по-рано, катетърът за медикамента се поставя по-рано – докато контракциите са по-редки и по-слабо болезнени, така че родилката да може да лежи в поза ембрион 20-30 минути, без да се движи. Медикаментите могат да се въвеждат инфузионно – чрез система, при което в епидуралното пространство постъпва определено количество от обезболяващото на капки в продължение на час, като по този начин ефективно се неутрализират усещанията за болка. Възможно е и фракционно въвеждане, когато се инжектират точно определени дози през някакви интервали от време.

Съвременната практика избира продукти от типа на лидокаин за епидуралното обезболяване, но ако по някаква причина този тип продукти са неприложими, възможна е замяната им с морфин. Използва се и  комбинация от наркотичен аналгетик и местен анестетик, която позволява да се работи с по-малки лекарствени дози и да е по-успешна. Намалява се рискът от срив на кръвното и странични токсични ефекти.

Цената на епидуралната упойка е 200 до 300 лв в различните болници; в някои от столичните влиза в пакет за раждане с избор на екип, чиято цена варира от 1200 до 2500 лв.

Спинална упойка (в гръбнака) и странични ефекти от нея

Спиналната упойка се изпълнява в същата зона както епидуралната – поясната, но с някои различия. Използва се по-тънка игла и обезболяващото средство се въвежда в пространството, съдържащо гръбначномозъчна течност. Много бързо се появява усещането за загуба на чувствителност, вцепенение на тялото от кръста надолу, един вид временна парализа. Въведената упойка действа точно определено време; в това състояние родилката остава в пълно съзнание и може да участва в процеса на раждането.

  • Много жени се страхуват от това, че при инжектирането на анестетика иглата може да засегне гръбначния им мозък и да се получи някакво увреждане. Вероятността за това при опитен анестезиолог е минимална, тъй като иглата се въвежда по-ниско от точката, където свършва гръбначният мозък.

Възможно е при поставянето на спинална упойка родилката да почувства парене, натежаване на крайниците, натиск в зоната на таза – всичко това са преходни усещания, които отслабват много бързо и чувствителността се губи. Когато упойката престане да действа, родилката отново започва да усеща и може да се движи.

Спиналната упойка се различава от епидуралната по това, че анестетикът се въвежда непосредствено в гръбначномозъчната течност – а епидуралната не преминава през мембраната, обгръщаща гръбнака. Освен това при спиналната упойка имаме еднократно въвеждане на медикамента, а не непрекъснато вкарване на медикамента през катетър. Спиналната започва да действа по-бързо, но ефектът й е по-кратковременен.

Трябва ли да се ражда с упойка?

За съжаление оценките за раждането под упойка са диаметрално противоположни; в обществото има два лагера, които буквално се хващат за косите в споровете за и против упойките при раждане.

Привържениците на естественото раждане считат обезболяването за недопустимо; дори да ви боли нечовешки – стиснете зъби и търпете, ставайки жертва на новия човек. Това е радикално разбиране на нещата; не по-малко радикална е и другата позиция, според която обезболяването е необходимо на всяка родилка – независимо дали за това са налице медицински показания, състояние на бебето, възможни рискове и пр. Двата лагера  спорят, така да се каже, на живот и смърт. Всъщност нито едните, нито другите са абсолютно прави; не може да се игнорират нито последствията от непоносимите болки, нито възможните странични ефекти и последствия на обезболяването.

Все пак няма как да не признаем, че обезболяването при раждане е ефективна медицинска манипулация. Тя позволява да се овладее болката и свързаният с нея стрес, да се избегне хипоксията на плода. Т.е. очевидно има ползи от обезболяването. Но в същото време анестезията е медицинска манипулация и както при всяка такава могат да възникнат странични ефекти, опасни за майката и за бебето. Страничните ефекти са преходни, т.е. временни, но се дават някакво отражение върху психиката и емоциите на родилката.

Всъщност най-правилно е да се приеме, че обезболяването е оправдано не заради някакъв среден стандарт, а ако ситуацията го изисква. Отговорът на въпроса – да се обезболява ли едно раждане, трябва да отчита състоянието на конкретна родилка и плода, наличието на съпътстващи патологии и протичането на самото раждане.

Обезболяването е оправдано от медицинска гледна точка тогава, когато родилката трудно понася родилните мъки,или  бебето страда от хипоксия. В такава ситуация ползата от анестезията е по-голяма от възможните рискове на страничните ефекти. Винаги е логично да се избира онзи вариант, при който вероятността от съвкупните неблагоприятни последици – психологически, физически и емоционални, за майката и за детето, са минимални.

Опасности и странични ефекти

Раждането под пълна упойка може да бъде последвано в първите часове след интервенцията от болки в гърлото и кашлица, загуба на гласа, незначителни травми на устните и езика – ако анестезиологът е работил грубо. Други  последици са главоболието, както и вече коментираните световъртеж, гадене и неприятна мускулна слабост. С критичен характер са усложнения от типа на алергични реакции, инфекция на дихателните пътища, пневмония.  Пълната упойка може да се отрази и на бебето – възможно е да се установят сънливост и обща слабост, временни дихателни проблеми, енцефалопатия. Звучи стряскащо, но всъщност се случва доста рядко; а и съвременната медицина е в състояние да помогне на новороденото  по-бързо да понесе въздействието на наркозата.

При епидурална упойка има известен риск с последващо незадържане на урина, продължаващо главоболие и в много редки случаи – с травмиране на нерв или на гръбначния мозък, но това са изолирани случаи, резултат от работата на неопитен анестезиолог.

Местна упойка за зъб при зъболекар, дентална

упойка, пълна упойка

Дентистът преценява каква упойка е необходима при зъболечението

В съвременната практика обикновено при лечение или вадене на зъб се прилага местна упойка. Тя не крие особени рискове за здравето, което не може да се каже за пълната упойка. Благодарение на нея “от зъболекаря не боли” – а това е причината в много случаи да избягваме контактите с него. Преди прилагането на упойка при стоматологични интервенции обаче все пак трябва да се направи известна подготовка и стоматологът да се информира за определени характеристики на пациентското здраве.

  • Прилагането на упойка е противопоказано, ако пациентът има сериозни проблеми със сърцето; ако е прекарал инсулт в рамките на предходните 6 месеца; ако е алергичен към определени медикаменти – изяснява се точно кои; ако има захарен диабет. Прилагането на упойката е в различни форми: възможен е инжекционен, при който медикаментът се вкарва с тънка игла във венеца; възможна е и апликация с гел или използване на спрей. Формата се избира в зависимост от конкретния проблем, дали ще се работи върху един зъб, група или върху челюстта и пр. В някои случаи упойката се инжектира през кожата на главата в зоната на фонтанелата – т.н стволова упойка, ако се касае за травма на челюстта, невралгия или проблем, който налага хирургична интервенция.

При лечението на кариес и пулпит, при вадене на зъб най-подходящият метод е обезболяването чрез инжектиране в пародонта, при което не се получава схващане на езика, устните и челюстта, нещо, което за децата пациенти например е доста травмиращо психически.

Какво се прави след дентална упойка при зъболекар?

След процедура с упойка при дентиста пациентът може да има още 1-2 дни болки в точката на убождането, боцкане или мравучкане, сърбеж, продължаваща безчувственост. При всички случаи се усеща подуване, оток; отварянето на устата е леко затруднено и лигавицата в тази зона е оточна и възможно с хематом.

Какво се прави – какво не се прави след дентална упойка през първите 1-2 рискови дни. Режимът не е много специален: поддържа се стриктна хигиена на устната кухина, приемът на храна изключва твърди, пържени, пикантни продукти; избягват се горещи и много студени храни и напитки. Прави се жабурене с билкови отвари – лайка, смрадлика. Целта е да се избегне рискът от инфекции и усложнения. Търси се медицинска помощ без изчакване, ако лекуваната зона започне да се подува и отича, ако болките там нарастват. Повишената температура също е тревожен знак. Поне 24 часа не бива да се шофира заради остатъчните въздействия на упойката; избягват се психически и физически натоварвания. При необходимост се вземат аналгетици или антибиотици по лекарско предписание.

Вадене на мъдрец с пълна упойка

В някои случаи крайните кътници, известни като мъдреци, създават истински сериозни ситуации с опасност за тежки възпалителни процеси, това е ясно за всички. Отстраняването им не винаги е лесно и бързо, възможни са ситуации с необходимост от оперативна намеса. Прилагат се както местна, така и пълна упойка – последното в случаите, когато отстраняването на мъдреца изисква хирургична манипулация, разрязване на тъкан и отстраняване на костно вещество Такава операция може да продължи и около час, да е придружена с много силни болки и тогава се прилага, със съгласието на пациента, пълна упойка. Нерядко манипулациите включват и поставяне на шевове и дрен. Възстановяването след стоматологична интервенция под пълна упойка има сходни характеристики с всяка друга интервенция, при която е била използвана обща анестезия.

Упойка на зъб при бременност

При обезболяването на устната кухина за стоматологична интервенция на бременна жена лекарят избира такъв медикамент, който съдържа съдосвиващи компоненти. Това ще забави проникването на микрочастици от продукта в плацентата. Практиката е в подобни случаи да се използват медикаменти от рода на ултракаин или убистезин.

Убистезин (и Форте) на ампули

Убистезинът е медикамент, съдържащ активните компоненти артикаин хидрохлорид и адреналин; специализират за обезболяване при дентални интервенции. Локален анестетик със съдосвиващ ефект. Не се използва при алергия към съставките, при деца под 4-годишна възраст, при хипотония и тежки сърдечни увреждания, при склонност към кръвоизливи и възпалена тъкан в мястото на инжектиране. Наличието на адреналин го прави неподходящ за пациенти със стенокардия, наскоро преживелите инфаркт, хипертония и тежка застойна сърдечна недостатъчност, пациенти с байпас, с бронхиална астма. Рискови пациенти, за които се преценява индивидуално дали прилагането е безопасно, са такива с бъбречни увреждания, диабет, глаукома, тиреотоксикоза. Прилага се при специални условия при бременни и кърмачки; след обезболяване с медикамента кърмещите майка изцеждат и изхвърлят първата кърма.

Убистезин форте съдържа компонента епинефрин в по-висока концентрация, сравнено с тази на адреналина в базовия продукт убистезин. Прилага се в случаите, когато е необходимо по-продължително обезболяване. Двата продукта имат приблизително еднакви цени, около 42 лв за опаковка от 50 ампули по 1.7 мл – разова доза. Продуктът е произведен в Германия.

Скандонест (Scandonest) за инжекции

Продуктът е подходящ за лечение при пациенти с диабет, сърдечни заболявания, с проблемна щитовидна жлеза. Не се прилага при деца под 4-годишна възраст, пациенти с порфирия и епилепсия, алергичните към компоненти на продукта. Начинът на прилагане и цената на продукта са подобни на тези, за които стана дума в предходния текст. Изборът на точно този медикамент, както и прилагането му, се извършва само от стоматолог, след подробно запознаване с общите здравословни проблеми на пациента.

Ултракаин DS (и Форте)

Още един подобен продукт, френско производство. Ултракаинът се продава в три варианта, с два типа концентрация на епинефрин и без него. Липсата на съдоразширяващо вщество намалява продължителността на обезболяването до 20 минути. Продуктът е за бързи дентални интервенции. Подходящ за деца над 4 години и за бременни. Всяка от формите има своите противопоказания – например алергични реакции, отражение върху сърдечната дейност, върху хормоналния баланс и пр. Подходящият вариант ултракаин може да избере единствено зъболекарят. Една ампулка от 2 мл струва приблизително 50 стотинки.

Цена на упойка, анестетик, спрей, инжекция, газ, приложение

Изборът на упойка, както вече трябва да е ясно, предполага ангажиране на опитен анестезиолог, или – ако се касае за дентална процедура, на стоматолог с най-добрия избор. Каква форма и кой точно да е продуктът, зависи от комплекс обстоятелства. Отчитат се здравословното състояние на пациента, възможни патологии, при спешни случаи – възможност за бърз ефект и пр. Подборът е свързан и с това какво точно е предназначението на медикамента, каква продължителност на “съня” трябва да се постигне, и пр.

Пълна упойка, как варира? Спинална

Точната цена на упойката, която сте пожелали, се установява директно при постъпването в съответната клиника. Обикновено тя е част от пакет, с който се доплащат услуги извън поеманите от Здравната каса. За този тип упойки вв форумите се коментират в момента цени от порядъка на 150 до 300 лв. В тази сума очевидно се отчита и самата манипулация, както и последващият контрол върху обезболяването.

Инжекции Диприван
упойка, пълна упойка

Подборът на една или друга упойка зависи от комплекс фактори

Диприван е медикамент от типа общи анестетици; 10-милилитрова ампула от този продукт струва 18-20 мл. Предназначена е за постигане на безчувственост/”заспиване” по време на хирургически интервенции. Може да се използва при възрастни и деца над един месец в подходяща доза. В малки количества постига седация, т.е. полусън с намалена чувствителност. Тази упойка постига задачата си в рамките на 15-16 секунди; излизането от упойка също е бързо. Има някои противопоказания, свързани с алергия към компоненти от медикамента, към соя и фъстъци. Има предупреждения за индивидуална оценка на безопасното приложение при пациенти със заболявания на сърцето, бели и черния дроб, бъбреците. При деца на 1 месец до три години упойката може да се прилага само за кратки процедури в рамките на не повече от 30 минути. Приложението на продукта е венозно, само от анестезиолог.

Спрей “Лидокаин”, гел

Лидокаин е един от най-често използваните анестетици за локално обезболяване. Действието му се изразява във временно потискане на нервната проводимост в зоната на анестезията. Потискат се усещанията за болка, топлина и допир. Медикаментът може да се използва под формата на спрей или гел; позната е и течната форма – лидокаин в ампули. Най-честото му приложение е за малки хирургични интервенции, за обезболяване при диагностични процедури или за локално обезболяване преди поставянето на друг тип анестетик.

Лидокаин спрей се поставя с особено внимание в зоната на лицето; необходими са предпазни мерки срещу вдишване. Цената на една опаковка упойка лидокаин спрей е около 10 лв. Лидокаин гел с 2% активен компонент, и лидокаин унгвент – с 5%, са с идентично предназначение и прилагането им осигурява продължително обезболяване. Продуктът прониква в дълбочина и блокира проводимостта на нервните влакна. Цените в зависимост от количествата се движат около 2-3 лв за тубичка.

Лидокаин на ампули – 1 или 2%, се прилага само от медицински лица както за обезболяване, така и при епизоди с нарушения на сърдечния ритъм – камерни аритмии, след инфаркт и пр. цената на ампулите е около лев бройката.

Артикаин (Articaine)

Артикаинът е локален анестетик; често използвана активна съставка в местни упойки, например в ултракаин. Използва се основно в стоматологичната практика за обезболяване при екстракция на зъби, лечение на кариеси, поставяне на коронки, лечение на рани и абсцеси и пр.

Анестезол

Анестезолът, популярен също и като обезболяващ спирт, представлява разтвор на бензокаин, левоментол и хидрохлорид прокаин. Използва се локално – за обезболяване при нараняване, натъртване, протриване на кожни участъци. Полага се с памучен тампон 2-3 пъти дневно. Цената на един флакон от 100 мл е два лева.

Алкаин при операции

Това е локален анестетик, използван в офталмологията при хирургични инвазии. Препаратът е предназначен за бързо обезболяване за кратко време на определена фокусирана зона: например при отстраняване на естествената леща на окото. Успешно обезболява работното поле при манипулации като измерване на очното налягане, премахване на шевове, , вземане на секрет, изваждане на чуждо тяло и др. Упойката се поставя само от лекар; това става чрез накапване на 1-2 капки във всяко око, ако манипулацията засяга и двете. Ако операцията е по-продължителна, обезболяването може да се продължи чрез ново накапване. То се прави на 5-10 минути до три пъти в рамките на една интервенция.

Продуктът има свои противопоказания, съобразяването с които е задача на лекуващия. Така например продуктът не бива да се прилага от немедицинско лице; не се препоръчва при тежки сърдечни заболявания и свръхактивност на щитовидната жлеза, и др. Цената на едно флаконче от 15 мл е 8 лв.

Бенокси, упойка за очи, капки

Бенокси е локален анестетик за краткотрайна употреба в офталмологията. Приложението му, за разлика от други упойки, не причинява разширяване на зеницата и не пречи на зрителната акомодация. Обикновено се прилага при диагностични процедури с изразена болезненост, при отстраняване на чуждо тяло от окото, преди обезболяването с други средства и пр.

Бенокси не бива да се използва за деца под двегодишна възраст, при алергии и ако окото е инфектирано. Цената на 10-мл флаконче е 5 лв.

Доксипрокт, упойка за хемороиди

Доксипрокт е вид мехлем за обезболяване на хемороиди; сред активните му съставки е лидокаиновият хидрохлорид – именно този компонент действа като анестетик. Прилагането на унгвента трябва да бъде разпоредено от специалист; обикновено се препоръчва при болестно променени хемороиди преди и след оперативно отстраняване.

Медикаментът се прилага до 2-3 пъти дневно; най-добре е това да става сутрин след дефекация и тоалет, и вечер преди лягане. Продължителността на употребата е до две седмици. Ако в рамките на този срок не настъпи подобрение, терапията следва да се коригира. Цената на една тубичка унгвент от 30 г е 8 лв.

Регионална анестезия

Регионалната анестезия е често прилаган тип обезболявне; същността й е в изключването на чувствителността на някаква част от тялото. За изпълнението й се използват същият тип медикаменти, както при местното обезболяване. При регионалната анестезия локалният анестетик въздейства върху група нерви, като осигурява за известен срок от време загуба на чувствителността на крайник, на долните крайници или на цялата долна половина на тялото. Този блок е достатъчно продължителен и обезболяващият ефект се запазва до няколко часа след

Регионалната анестезия може да се изпълнява самостоятелно или в комбинация с пълна упойка или седация.

Ректална анестезия, при ректоскопия (изследване на дебелото черво)

Ректоскопията е визуално изследване на лигавицата в зоната на правото черво с помощта на ректоскоп. Това е тръбичка с приспособление за показване на образ в дълбочина от 30-35 см от аналния отвор. Такова изследване се прави профилактично или при оплаквания от рода на болки, системни нарушения на дефекацията, кървене, наличие на кръв и слуз в екскремента.

Процедурата е болезнена, затова част от подготовката за провеждането й е поставянето на регионална упойка. Най-често пациентите пожелават обезболяване; поставнето на такава упойка струва в различните клиники 100-150 лв.

Ендоскопска гастроскопия с упойка

Ендоскопската гастроскопия е надежден метод за изследване състоянието на хранопровода, стомата и дванадесетопръстника. Провеждането на процедурата включва вкарване на специално миниустройство с тръбичка в дълбочина на храносмилателния тракт, оглед на лигавиците, възможно вземане на материал за хистологичен анализ, отстраняване на дребни образувания и пр. неприятните усещания и болки се спестяват, разбира се, с помощта на регионална упойка. В зависимост от конкретната ситуация може да се използва също обща седация и пълна упойка. Процедурата може да бъде изпълнена и без упойка, стига пациентът да е в състояние да понесе всичките й неприятни моменти.

Обща венозна и краткотрайна венозна анестезия

Както и самото название показва, в този случай анестетикът се въвежда венозно – чрез инжектиране на еднократна доза или чрез поддържане за по-продължителен срок с поставяне периодично на точно определени дози. При извършването на краткотрайни диагностични процедури или интервенции еднократната доза е достатъчна. Този тип обезболяване не натоварва дихателните пътища и в повечето случаи възстановяването след приключване действието на упойката е по-бързо.

Лумбална упойка

Лумбална анестезия е общо название на епидурална и спинална упойка – когато анестетикът се вкарва в точно определена точка на лумбалната зона. По принцип лумбалните упойки имат за задача да обезболят и “изключат” за определен срок цялата долна част на тялото. Прилагат се например при раждане или при смяна на големи стави – тазобедрена и колянна.

Упойка при татуиране

Ако изобщо се използва упойка при татуиране, то естествено става дума за локално обезболяване. Самите майстори на татуировките обаче не са особено запалени по работа в условия на обезболяване. Става дума за прилагане на повърхностна анестезия, при която кожата не просто губи чувствителността си – но става груба, еластичността й се губи и не е особено добро поле за работа. Т.е. анестезията при татуиране затруднява работата на майстора. Освен това е доказано, че използването на обезболяващи затруднява оздравителните процеси след татуирането.

Ако все пак клиентът на едно тату-студио настоява за упойка, може да я получи – само при условие, че 24 часа преди процедурата не близва алкохол. В повечето случаи се използват продукти на лидокаинова основа.

За още информация: На английски: Anesthetic. На немски: Narkose (Anästhesie). На испански: Anestésico. На турски: Anestezi. На гръцки: Αναισθητικό. На руски: Анестезия.

Източници:

https://onarkoze.ru/oslozhnenija-anestezii

Упойка при раждане

Упойка при деца

Упойка за зъб

Още топ материали, свързани с темата:
Упойка, пълна упойка и всички рискове на обезболяването
5 (100%) 3 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Упойка, пълна упойка и всички рискове на обезболяването

  1. Здравейте!
    Интересува ме, спиналната упойка какви странични ефекти би имала при жена на възраст 85 г. Упойката е правена за операция на лимфен възел в слабините в следствие на диагноза рак на кожата. Какви последствия може да има след такава операция?

    Благодаря!
    С уважение: Димова

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *