Стенокардия: симптоми, усложнения, лечение

Какво е стенокардия и можем ли да се разминем със заболяването. Какви са признаците за стенокардия; най-ефективните медикаменти, терапии и режим на живот. Исхемична болест на сърцето. Оперативно лечение; прогнози. Атеросклероза, инфаркт, необратими промени. Прогнози; диети; физическа активност. Живот със стабилна/нестабилна стенокардия

Стенокардия е болестно състояние, което свързваме с болка в сърдечната област – причинява я недостатъчното кръвоснабдяване на сърдечния мускул. С две думи, стенокардията е по-скоро не самостоятелно заболяване, а съвкупност от симптоми, обединени от специфична болка. Стенокардитичният синдром или просто – стенокардията, е проява на исхемичната болест на сърцето.

Какво е стенокардия или гръдна жаба?

Коментираната стенокардия често е наричана гръдна жаба, тъй като нейна същност са болките от различен тип, локализирани зад гръдната кост, в централната зона на гръдния кош и в т.н. сърдечна област. Обикновено стенокардията се описва като усещане на болка, тежест, притискане, дискомфорт, парене, свиване или болка зад гръдната кост.

Неприятните усещания в гръдния кош могат също така да обхванат лявата ръка над лакътя, рамото, шията и гърлото, долната челюст, лопатката и лявата част на гърба. Болките са причинени от недостатъчното кръвоснабдяване на сърдечния мускул при исхемичната болест на сърцето. Моментите, в които възниква силен дефицит на кръвоснабдяването на сърдечния мускул, се наричат исхемия. При всяка исхемия има дефицит на кислород, който е свързан с отслабеното кръвоснабдяване; сърдечният мускул не получава достатъчно кръв – респективно кислород, и страда поради неудовлетвореност на потребностите. Именно дефицитът на кислород е пряката причина за появата на болка и болестно състояние на сърцето, което е познато като стенокардия.

Развитие на стенокардия и атеросклероза

Исхемията на сърдечния мускул обикновено е предизвикана от атеросклероза на коронарните/сърдечните кръвоносни съдове. При атеросклероза по стените на съдовете има напластени склеротични плаки с различен размер, които свиват просвета на съда и влошават кръвоснабдяването. В резултат на описаните промени по коронарните артерии към сърдечния мускул постъпва по-малко от необходимата кръв и органът започва да гладува. В моментите на особено силно изразено гладуване се развива пристъп, който от гледна точка на физиологията се нарича исхемия, а от позицията на клиничните прояви е стенокардия.

Иначе казано, стенокардията е основна клинична проява на хронична исхемична болест на сърцето. При тази проява миокардът усеща изразен кислороден глад, тъй като по стеснените и втвърдени съдове към сърцето не постъпва достатъчно количество кръв. ни сердца, при которой миокард ощущает выраженное кислородное голодание, поскольку по сосудам с узким просветом к нему не поступает достаточного количества крови. Ситуацията с исхемичната болест на сърцето, чиято основна проява е стенокардията, условно може да се сравни със стар, ръждясал водопровод, чиито тръби са запушени с различни утайки – затова от крана водата тече едва-едва, на тънка струйка. По същия начин по коронарните съдове протича твърде малко количество кръв, което не е достатъчно за нормалната работа на сърцето.

Исхемичната болест на сърцето е хронично страдание; тя протича дълго време и основната й проява – стенокардията, тормози болния човек с години. Стенокардичните пристъпи се проявяват в отговор на повишени потребности на сърцето от кислород – при физическо натоварване, силно емоционално преживяване или стрес. В състояние на покой стенокардичните болки не се проявяват.

Пристъпите на стенокардия, в зависимост от условията на живот, наличието на провокиращи фактори и адекватно лечение могат да се повтарят с различна честота. Възможно е да са поняколко епизода в рамките на един ден, както и в рамките на месец. Грамотният човек трябва да е наясно със симптомите на стенокардичния пристъп и с мерките, които следва без отлагане да се вземат в такъв случай. Важно е, защото кислородният глад на сърдечния мускул не е безобидно състояние.

Симптоми на стенокардия

стенокардия

Склеротичните промени в сърдечните артерии са причина за пристъпите на стенокардия

Основен симптом на стенокардията е рязката, задушаваща, понякога пареща болка зад гръдната кост. Болката при стенокардия е краткотрайна, от три до 15 минути. Много често тя гравитира към лявата ръка, рамото, шията и по-рядко към челюстта.

Стенокардията не се проявява по никакъв начин извън пристъпите. Те могат да са провокирани – освен от споменатите по-горе причини, също и от ниските външни температури или силен вятър. Много често пристъпът се проявява при бързо ходене в горещо или твърде студено време, а също при продължително или бързо ходене след обилно ядене, както и при изкачване по стълба. Болките преминават самостоятелно или след приема на нитроглицерин; за да подейства лекарството са необходими две-три минути. Нитроглицеринът разширява кръвоносните съдове, притокът на кръв към сърцето се усилва – така кислородният глад е задоволен е пристъпът на стенокардия отминава.

Човекът с исхемична болест на сърцето интуитивно разбира, че при отсъствието на физическо натоварване болката се прекратява. Затова страдащият от стенокардия при продължително ходене често спира, за да изчака нормализацията на състоянието си и да избегне пристъп. По тази причина за хората с този проблем се говори като за контингент, който зяпа по витрините. Описаните симптоми са класическите; има и други, нетипични прояви на исхемия на миокарда. Такова е например чувството за недостиг на въздух, затрудненото дишне, а също и тревогата, усещането на страх – като при паническа атака.

Аритмия

Аритмия и стенокардия са най-разпространените сърдечни патологии, свързани помежду си, но с различна симптоматика. Това са болестни прояви с различна природа. Аритмията е следствие от нарушен сърдечен ритъм, изменение в честотата и последователността на съкращенията. Проявява се, ако даден човек има сърдечно заболяване или страда от артериална хипертония. Понякога аритмията се проявява при жени в менопауза. Черепно-мозъчна травма също може да причини аритмия. Да не говорим за фактори като стрес, тютюнопушене, физическо или нервно пренапрежение.

Стенокардията може да бъде следствие от аритмични нарушения, които водят до кислороден дефицит. Участъкът от сърдечния мускул, който е с влошено кръвоснабдяване, може да се увреди необратимо и да развие тъканна некроза.

Тахикардия

Тахикардията е специфично състояние на организма, при което честотата на сърдечните съкращения е над 90 удара в минута. Това е един от видовете аритмия. Лекарите анализират тахикардията като симптом, причинен обикновено от силни емоционални преживявания, повишена физическа активност, употреба на някои храни и медикаменти, както и заболявания на сърдечно-съдовата или ендокринната система.

В някои ситуации тахикардията може да причини такива опасни за живота състояния като остра сърдечна недостатъчност (исхемична болест в остра фаза), инфаркт на миокарда и прекратяване на сърдечната дейност.

Световъртеж

При част от пациентите пристъпите на стенокардия може да протекат по т.н. колаптоиден (свързан с колапс, припадък) вариант. Те описват състоянието си като свързано с виене на свят – световъртеж, причинен от спада на артериалното налягане. Задено с това пациентът усеща гадене и слабост.

Други симптоми

При някои пациенти пристъпът на стенокардия започва със схващане на четвърти и пети пръст на лявата ръка, с рязко настъпваща мускулна слабост на горните крайници. След известно време се появява характерната стенокардична болка и останалите типични симптоми.
Често пациентите описват стенокардичния пристъп като задушаване, рязко ограничаващо физическата активност и усещано при вдишване и издишване. Може да се получи и пристъп на кашлица, който се усилва при опит за движение.

Диагностика и изследвания

Диагностиката при хипотеза за стенокардия включва комплекс от изследвания, но се започва със снемането на анамнеза. Важно е пациентът да опише точно симптомите, които е почувствал, и да отговори максимално адекватно на въпросите на лекаря.  На първо място е задължително да се установи дали са налице следните симптоми: усещане за притискане, парене, тежест и болка в сърдечната област; усещането може да е локализирано в сърдечната област, но и да се разпространява към лявата ръка, лявото рамо и лопатката, шията. По-рядко симптомите се усещат в долната челюст, дясната половина на гърдите, дясната ръка и горната част на корема. Пристъпът продължава между една и 15 минути.

стенокардия

Диагностицирането на стенокардия започва със снемане на анамнеза

Пациентът следва да обясни при какви условия се е почувствал зле – изведнъж и без причина, при бързо ходене или изкачване на стълби, при обилен прием на храна, при ходене срещу силен вятър и пр. друга подробност е как се овладява състоянието: при прекратяване на натоварването или след прием на нитроглицерин. Ако са налице всички описани симптоми, то наистина става дума за типична стенокардия. Ако са налице само два признака, стенокардията е нетипична. Ако пък симптомът е само един, болката не е свързана със сърцето. В този случай е необходимо да се провери дали не става дума за язва на стомаха или дванадесетопръстника, за патология на хранопровода, остеохондроза на гръдния отдел на гръбнака, херпес зостер, пневмония или плеврит.

След това лекуващият ще насрочи  обичайните лабораторни изследвания като общ анализ на кръвта, измерване на кръвната захар, електрокардиография – в покой и в състояние на физическо натоварване, денонощен мониторинг за работата на сърцето с помощта на ЕКГ, сцинтиграфия при хизическо или медикаментозно натоварване, а също и коронарография, ако лекарят прецени това за необходимо. Комплексният анализ на получените данни ще изясни картината на точното състояние и ще даде верен ориентир за лечението на човека със стенокардия.

Кръвни изследвания

След формулирането на диагнозата – типична или нетипична стенокардия, следват лабораторните изследвания. Прави се общ кръвен анализ и се уточняват стойностите на общия холестерин, липопротеините с висока и с ниска плътност, триглицериди, хемоглобин.

Електрокардиография (ЕКГ), ехокардиография

За да е сигурен в преценката си за състоянието на пациента, лекарят прави и електрокардиография. ЕКГ е кривата линия, с чиято помощ се изяснява активността на сърдечния мускул. Благодарение на това изследване се определя честотата на сърдечните съкращения, хипертрофията на предсърдията, измененията в коронарното кръвообращение, инфаркт на миокарда, нарушения на ритъма и проводимостта и много други промени в сърдечната дейност. Такова изследване се прави и за хора, които често имат симптоми на сърдечно-съдови или неврологични заболявания. такива симптоми са световъртеж, неправилно сърцебиене, припадъци. Всичко това е следствие от дисаритмии.

Кривата на електрокардиограмата представлява синусоида – вълнообразна линия с ясно изразени зъбци. Ако сърцето работи нормално, трябва да се виждат 6 такива зъбци.

Ехокардиографията е изследване с ултразвукови вълни, при което монитор показва образи на функциониращото сърце. Така кардиологът оценява как бие то, как изпомпва кръвта, какво е състоянието на сърдечния мускул, кухините и клапите.

Мониторинг на сърцето, сцинтиграфия, коронарография

Мониторингът на сърцето е продължително изследване, 24 часа и повече, което проследява непрекъснато функционирането на сърдечния мускул в обичайната за пациента среда. Данните от това проследяване се събират чрез специален преносим апарат, т.н. холтер. Чрез тази методика се изследват сърдечни аритмии, стенокардии и пр. без болничен престой – а при реалните условия и натоварванията, които са обичайни за конкретния пациент.

Сцинтиграфията представлява сложно изследване, при което патологичните промени в даден орган или система се проследяват чрез въвеждането на радиоактивни вещества. Специална апаратура проследява изображенията – т.н. сцинтиграми, в които патологичните огнища се разпознават по натрупването или отсъствието на реактива в изследваните органи.

Коронарографията се определя като най-доброто и точно изследване за изясняване степента на протичането на стенокардията и обема на поразените сърдечни кръвоносни съдове. Тя може да изясни къде точно има поразена тъкан, запушен или стеснен кръвоносен съд. В хода на изследването може да се види възможна промяна в състоянието на артериите, спазми и пр.

Лечение

Всички терапевтични методи при лечението на стенокардия преследват три основни цели:

  • Профилактика на инфаркт на миокарда и внезапна сърдечна смърт;
  • Недопускане заболяването да прогресира;
  • Намаляване броя, продължителността и интензивността на пристъпите.

Най-важна роля в постигането на първата цел има промяната в начина на живот на пациента. Добра прогноза за развитието на заболяването има при изпълнението на следните условия: отказ от пушене, умерена физическа активност, диета и редукция на килограмите – ограничава се потреблението на готварска сол и наситени мазнини, редовно се консумират плодове, зеленчуци и морски дарове.

Плановата медикаментозна терапия на стенокардия включва приема на антиангинални или антиисхемични препарати, които намаляват потребността на сърдечния мускул от кислород; нитрати тип депо, с продължително въздействие; b-адреноблокатори – анаприлин, блокатори на калциевите канали, предуктал и пр.

Ограничаване на физическата активност

Всяка физическа активност или силните емоции принуждават сърцето да работи по-бързо; пулсът се ускорява и сърцето започва да изпомпва кръвта интензивно. Ако в кръвоносните съдове има препятствие за изпълнението на такава програма, например склеротични плаки, сърцето започва да изпитва кислороден глад. Това е моментът, в който засегнатият човек започва да чувства болка.

За избягването на такива ситуации е необходимо на човека със стенокардия да се осигури покой. Колкото по-сериозно е състоянието с въпросната стенокардия, толкова по-ограничена трябва да е физическата активност и по-внимателно избягването на стрес и силни емоции.

Физическо натоварване все пак трябва да има, но то да е по силите, да е съобразено със състоянието на пациента. Какво точно следва да бъде, ще каже кардиологът след всички изследвания и назначена лекарствена терапия, следвана от рехабилитация.

Общи принципи на лечението

При лечението на стенокардия е целесъобразно прилагането на антисклеротични препарати статини, на антиоксиданти, антикоагуланти. При напреднало заболяване могат да се приложат и хирургични методи на лечение:

  • Аортокоронарно шунтиране, когато от собствен кръвоносен съд – вена, се прави допълнителен сърдечен кръвоносен съд и той замества нефункциониращо трасе. Симптомите на стенокардия при това изчезват, тъй като се овладява кислородният глад;
  • Поставяне на стент в проблемна зона на сърдечен кръвоносен съд – така съдът разширява просвета си и кръвоснабдяването се подобрява.

Лекарства при стенокардия

Ако все още не е ясно – приемете, че стенокардия, това не е хрема, не минава ей така, не бива да се опитвате да се справите сами. Има лекарства, които могат да осигурят добра поддържаща терапия, но само специалист може да избере подходящите за вас. Той най-добре ще ви посъветва за диета и адекватна физическа активност, които ще са добри във вашия случай.

Ограничаване на болките

Неутрализирането на болката, основен симптом при стенокардия, може да стане чрез прилагането на медикаменти от няколко групи.

1.Нитрати. Нитроглицерин

Нитратите са препарати с антиангинален и съдоразширяващ ефект. Те могат да са скратко или продължително действие (депо), както и средносрочни. Изборът на един или друг лекарствен продукт зависи от точната диагноза и състоянието на пациента.

Типичният медикамент, при това с бързо действие, е познатият нитроглицерин: при сърдечна болка се взема таблетка под езика. Ако това средство не подейства, пациентът трябва да бъде изследван за възможен инфаркт или за заболяване, което не е свързано със сърцето.

Ако човек, който е диагностициран със стенокардия, трябва неизбежно да понесе някакво физическо натоварване, 5-10 минути преди това е добре да приеме подходящ нитрат, препоръчан от лекар. При по-тежки състояния се препоръчва също комбинация от нитрат и бета-адреноблокер, особено вече преди сън.

2.Бета адреноблокери

Бета адреноброкерите намаляват честотата на сърдечния ритъм и съответно – потребността на сърцето от увеличено количество кръв и кислород. Това е формулата на действие при тези лекарства, така те овладяват болките при стенокардичен пристъп.

Бипрол. Дилатренд. Кориол: Бипрол е достъпен продукт, който се изписва при ангина пекторис – състояние, свързано със запушване на сърдечни артерии и високо артериално налягане. Медикаментът се приема веднъж дневно, по едно и също време; таблетките трябва да се глътнат цели. Започва се с едно хапче от 5 мг и при необходимост дозата се увеличава, но не повече от 20 мг дневно. Пациенти с бъбречни и чернодробни проблеми не бива да вземат повече от 10 мг. Лекарството не се приема по време на бременност.

Дилатренд също е бета адреноблокер. Активната му съставка е карведилол; ефектът от приема е разширяване на кръвоносните съдове и оптимизиране на кръвообращението в сърдечния кръг. Препоръчва се на хора със сърдечна недостатъчност и пристъпи на стенокардия. Кориол е още един медикамент с активна съставка карведилол; бета адреноблокер, подходящ за хипертоници, хора с хронична сърдечна недостатъчност – приема се за предотвратяване на стенокардични пристъпи.

Беталок. Вазокардин. Егилок: Те са ново поколение бета арденоблокери. Беталок съдържа метопрололов сукцинат и е с контролирано освобождаване; приема се веднъж дневно и действа в продължение на 24 часа. препоръчва се за пациенти със стенокардия, преживелите инфаркт – за предпазване от рецидив, при хипертония – срещу риска от инфаркт и инсулт.  Беталок е ефективен и при мигрена; продуктът помага лечението и процесите на обезболяване, свързани със заболяване и на главния мозък и бъбреците.

Вазокардин е друг метопрололов продукт; помага при високо кръвно, осигурява добра профилактика срещу повторен инфаркт, срещу стенокардични пристъпи и хронична сърдечна недостатъчност. Да се избягва при диабет, бронхиална астма, бременност и кърмене. Егилок е поредният метопрололов лекарствен продукт, използван при хипертония и пристъпи на стенокардия. Рискови пациенти по отношение на продукта са тези с чернодробни и бъбречни зяболявания. Преценката – дали могат да приемат този или подобни продукти, при което очакваната полза превишава потенциалната среда, тази преценка трябва да направи лекуващият и да разреши/откаже използването на лекарството.

3.Блокатори на калциевите канали: Притежават антиангинално действие, благодарение на което често се използват при лечението на стенокардия. Класифицирани са в две подгрупи:

  • Производни на дихидропирина;
  • Лекарства от нехидропириновата група.

Производните на дихидропирина – амлодипин, нифедипин, са с продължително действие. За повишаване ефективността им често са приемани заедно с бета адреноблокатори.

Производни от нехидропириновата група – верапамил, дилтиазем. Те са вариант за случаите, когато има някакви противопоказания за прием на бета адреноблокатори или при наличието на бронхиална астма, склероза на долните крайници, хронична обструктивна болест на белите дробове. Споменатите лекарства от тази подгрупа не могат да се комбинират с бета адреноблокатори поради риска от силна брадикардия.

4.Инхибитори

Този тип лекарства блокират преобразуването на ангиотензините (компоненти, регулиращи свиването на кръвоносните съдове) и чрез този специфичен механизъм предотвратяват спазмите на кръвоносните съдове. Освен това те нормализират артериалното налягане и защитават сърдечния мускул от патологични отклонения. Такива популярни лекарства са каптоприл, лизиноприл и еналаприл.

  • Каптоприл – медикаментът се препоръчва при есенциална хипертония – умерена до тежка, бъбречна хипертония и хронична сърдечна недостатъчност. Този медикамент не е подходящ за пациенти с алергия към някоя от съставките, за пациенти с промени в кръвната картина – засягащи бели кръвни клетки и тромбоцити, при бременност и кърмене, при оток на ларинкса (едем на Квинке). Приеманата доза се определя индивидуално с отчитане на комплекс от фактори – възраст, включително детска, диагноза, здравословно състояние и съпътстващи заболявания – важно е например дали пациентът е приемал диуретици, и пр.
  • Лизиноприлът може да се намери под формата на таблетки от 5, 10 или 20 мг. Дозата се избира от лекуващия в зависимост от състоянието на пациента. Подходящ при комплексна терапия на сърдечна недостатъчност, за поддържаща терапия след инфаркт, при диабет с усложнения, засягащи бъбречните функции и начална нефропатия. Съчетаването на няколко медикамента, сред които и лизиноприл, изисква внимателно отчитане на възможните странични ефекти и лекарствените взаимодействия.
  • Еналаприл е медикамент за лечение на хипертония и сърдечна недостатъчност. Обикновено се приема между храненията един или два пъти дневно, в зависимост от лекарската препоръка  – тя отчита в индивидуален план подходящата доза  в зависимост от състоянието на пациента. Започва се с два приема от по 2.5 мг дневно; следва плавно увеличение под лекарски контрол, докато се достигне минималната ефективна доза. най-често тя е 10 до 20 мг на един или два равни приема.

5.Поддържаща терапия

Поддържащата терапия е ориентирана към подобряване протичането на патологичния процес и предотвратяване на възможни последващи пристъпи на стенокардия. Задача на тази терапия е да предпази пациента от възможни усложнения, включително инфаркт на миокарда.

  • Антикоагуланти – предпазват кръвоносните съдове от образуване на тромби, потискат нарастването и откъсването на вече образувани тромби и образуването на фибринови нишки;
  • Лекарства против аритмия – те работят за нормализиране честотата на сърдечните съкращения, подобряване на дихателната функция, облекчават протичането на стенокардичния пристъп, исхемичната болест и други заболявания на сърдечно-съдовата система. Популярен медикамент с такова действие е лидокаинът.
  • Седативни лекарства – успокояват нервната система, което е много важно при силни емоционални преживявания; тъкмо при такива ситуации се получават стенокардични пристъпи. При усещането на болка от стенокардия страдащият човек бива овладян от чувство на първичен страх, а това усложнява положението му – затова продукти като валериана и персен са добро допълнение към комплексната терапия.

Диета при стенокардия

Диетата е важна част от лечението при стенокардия. От качеството на храната всъщност зависят стойностите на холестерина в кръвта, проявите на атеросклероза и произтичащите от тях сърдечно-съдови заболявания.

Човекът със стенокардия трябва да намали калорийността на менюто си с 10-15%, а при наднормено тегло и с 20%. Приеманите мазнини не бива да са повече от 60-80 г в денонощие. Протеините се изчисляват на около 1.5 г за килограм телесно тегло в рамките на 24 часа. Общото количество на въглахидратите следва да е около 350-400 г. Избягват се солените храни и като цяло потреблението на сол.

  • Какво не бива да се яде при стенокардия? Мазна, пикантна, пушена, с много подправки храна. Да се избягват всякакви колбаси, мазни млечни продукти, майонези, кетчупи. Силно се ограничават животинските мазнини, сланина, мазните меса – свинско, шаран, краве масло и маргарин. Най-добре е изобщо да бъдат забравени бързите въглехидрати от пасти и торти, закуски от бяло брашно, мармелади – или поне да се похапват рядко и в ограничено количество.

Наблегнете на нискомаслени продукти, леки меса, бели риби, зеленчуци и плодове, ядки в разумни количества. Полезни са овесените ядки, елдата, печивата с лимец, билков чай, пресни неподсладени плодови и зеленчукови сокове. Добре е да се избират зелени зеленчуци и оранжеви плодове.

Стенокардия и хирургическо лечение

Хирургическо лечение на стенокардия се препоръчва само тогава, когато неинвазивната терапия не е постигнала необходимите резултати или ако коронарният съд има твърде стеснен просвет или е запушен с тромб. Най-често прилаганите инвазивни методи за лечение на стенокардия са:

  • Коронарно шунтиране – когато увреденият участък на коронарния съд се изолира и кръвообращението буквално се “премества”, включва се в друг участък на артерията, под запушването.
  • Балонна ангиопластика – когато в стеснения участък на артерията се въвежда специален балон, при чието разширяване се увеличава просветът на кръвоносния съд. По-траен ефект има методът, при който в увредения участък се вкарва специална “пружинка”, стент, който поддържа достатъчно широк просвет на артерията задълго.

Профилактика

Профилактиката на коментираната стенокардия изисква спазването на някои основни правила и препоръки, а именно:

  • Тотален отказ от алкохол и цигари; спазване на описаната диета, с минимизация на нездравословните храни; включване в менюто на храни, богати на витамини и микроелементи; подходяща физическа активност; контрол върху теглото; избягване на стресови ситуации – включително до смяна на работното място при възможност; навременно решаване на здравословните проблеми – особено на сърдечно-съдовата система, преди да навлязат в хронична форма.

Причини за стенокардия

Основна причина за пристъпите от стенокардия е атеросклерозата. Накратко – проблемът е в поразяването на коронарните съдове и затлачването им с атеросклеротични плаки, които намаляват или напълно запушват просвета на кръвоносното трасе. Така сърцето не получава необходимото количество кръв, а заедно с това и кислород и хранителни вещества. Това най-категорично проличава в ситуациите с голямо натоварване – физическо или емоционално, когато сърцето особено силно се нуждае от допълнителна порция кръв.

Атеросклероза

Атеросклерозата променя кръвоносните съдове – те губят здравината и еластичността си, а заради отложените по вътрешната им повърхност склеротични плаки намалява тяхната пропускливост. Причината за образуването на въпросните плаки са липопротеините с ниска плътност, т.н. лош холестерол. Този вид липопротеини имат лошото качество да се наслагват по пътя на кръвния поток в артериите и да намаляват просвета им. Когато това се случи, увреденият участък започва да функционира при дефицит на кислород и хранителни вещества.

Още по-лошо е, ако в кръвоносния съд се образува тромб. Ако се откъсне, той може да се придвижи заедно с кръвния поток и да достигне до мястото на стеснението, запушвайки напълно трасето. Това неминуемо причинява прекратяване на кръвоснабдяването и тежки поражения на организма, включително смърт. На този фон пристъпите на стенокардия са първият тревожен звънец, който алармира за напредващата атеросклероза. Особено ако при физическо натоварване или силни емоции сърцето започне да боли.

Исхемична болест на сърцето (ИБС)

Исхемичната болест на сърцето е патологично състояние, което се изразява в недостатъчно кръвоснабдяване и кислороден глад на сърдечния мускул, миокарда. Заболяването е известно и като коронарна болест на сърцето.

Най-често причина за исхемията е образуването в артериите на склеротични плаки, които стесняват и дори запушват кръвоносните съдове, като нарушават нормалния ток на кръвта. Заболяването се придружава от стенокардични пристъпи и аритмия, но понякога може да се развие и инфаркт на миокарда, рязко спиране на сърдечната дейност и смърт.

Други причини

Сред причините, които водят до пристъпи на стенокардия, специалистите сочат спазми на коронарните съдове, аномалии в развитието на кръвоносните съдове на сърцето, тромбоза и тромбоемболия на кръвоносните съдове.

Билки и рецепти за лечение

Всеки заинтересован може да намери рецепти за билкови отвари и настойки, които помагат при стенокардия. Специалистите няма да отрекат например, че билковият чай демир бозан носи облекчение при сърдечна болка и бодежи в сърдечната област. Да не забравяме все пак, че този проблем е достатъчно сериозен и самолечението не е най-добрият избор. Ако залагате на народната медицина, все пак потърсете лекарско мнение за това – как една билкова рецепта може да се впише в комплексната терапия с медикаменти! Някои от народните рецепти със сигурност ще допринесат за общо подобрение на показателите ви. Ето как:

  • Използвайте лимонова кора: преди всяко хранене подъвчете няколко минути парченце измита лимонова кора; при хранене спазвайте препоръчителното меню при сърдечно-съдови заболявания;
  • Чесън, лимон и мед: В трилитров буркан се слагат килограм пчелен мед, сокът от десет лимона и пет глави изчистен и счукан чесън. Всичко се обърква, поставя се капачка и се оставя на тъмно и хладно да престои една седмица. След това от сместа се приема всяка сутрин на гладно по две супени лъжици. Сместа се държи в устата колкото може по-дълго и се гълта по малко. Този режим продължава, докато сместа свърши.
  • Четири супени лъжици глог се сипват в термос и се заливат с литър вряла вода. Термосът се затваря и се оставя така за една нощ. Настойката се пие на глътки в рамките на един ден.
  • Мента и валериан: Четири супени лъжици суха мента и една лъжица валериана се насипват в термос, заливат се с литър вряла вода и се оставят да киснат една нощ под капак. Настойката е готова на сутринта, изпива се на глътки в рамките на деня.

Усложнения от стенокардия

Ако болката в сърдечната област не стихва за около 15 минути дори и след прием на нитроглицерин, веднага трябва да се вика спешен медицински екип. В такъв случай е възможно усложнение на база стенокардия; за поражение на сърцето – обикновено се касае за инфаркт на миокарда.

Инфаркт на миокарда

Инфарктът по определение е опасно за живота патологично състояние, което е резултат от нарушено постъпление на кръв в някаква сърдечна зона. Инфарктът на миокарда по същество е остро състояние, което се развива на фона на съществуваща исхемична болест на сърцето (видяхме, че стенокардичните пристъпи са присъщи на това заболяване). Нарушеното кръвоснабдяване на сърдечния мускул – миокарда, за 15-20 минути, причинява некроза на онази част от него, която е останала без хранене. Такова състояние се усеща от засегнатия човек като силна болка зад гръдната кост. Сърцето е моторът на живия организъм и ако функциите му бъдат прекратени, това означава смърт.

Основна причина за инфаркт са тромбозите – запушване на сърдечна артерия. Това може да стане при различни обстоятелства, например при силно физическо натоварване, стрес, при раздвижване на кръвен съсирек или на фрагмент от склеротична плака, откъснат  от натрупвания по вътрешната стена на кръвоносния съд. Пушенето, неконтролираната хипертония могат да причинят продължителен спазъм на артериите, което също води до кислороден глад на сърдечния мускул.

Терминът “инфаркт” може да се използва не само при сърдечни патологии. Исхемичният мозъчен инсулт също се нарича така, както срещаме и инфаркт на черния дроб, на далака, на бъбреците и пр.

Други усложнения

Сред усложненията, свързани с коментираната стенокардия, са патологични състояния като недостатъчност на кръвообращението, сърдечна блокада, аритмии. Недостатъчното кръвоснабдяване може да е постоянно, но неголямо и при спокойно състояние да не се усеща. Всяко натоварване на сърдечния мускул – било физическо или емоционално, може да провокира спазъм на кръвоносните съдове и именно тогава да се появи описваната по-горе болка. Затова е важно да се знае какво не бива да се прави при стенокардия. Много хора например са убедени, че при такъв пристъп ще се облекчат, ако поставят на гърдите си нещо студено. Грешка! Студът ще свие допълнително кръвоносните съдове и състоянието на болния още повече ще се влоши.

Сред тежките усложнения на стенокардията може да се посочи също т.н. сърдечен арест – внезапно спиране на сърдечната дейност; най-тежката последица от описваните патологични състояния е внезапната смърт.

Стенокардия и спорт

Може ли да спортува човек с диагностицирана стенокардия? Хиподинамията или обездвижването е една от предпоставките за сърдечно-съдови заболявания, но прекалената физическа активност също е противопоказана при този вид заболявания. Като работеща профилактична мярка срещу сърдечните проблеми се сочи лечебната физкултура – това означава изпълнение на гимнастически комплекси под контрола на рехабилитатор. След усвояването им те могат да се изпълняват и в домашни условия.

Необходима е консултация със специалист, който да препоръча степента на физическо натоварване за конкретен пациент. Ходенето пеш и плуването са сред стандартно препоръчваните физически занимания.

Видове стенокардия

Стенокардията се определя по комплекс от признаци като нестабилна или стабилна.

Нестабилна стенокардия

Нестабилната стенокардия се характеризира с пристъпи на болка с различна продължителност и интензивност; тези пристъпи са непредсказуеми. Възможно е да се появят и в състояние на покой. Болката се поддава по-трудно на овладяване, дори при прием на нитроглицерин. Рискът за развитие до инфаркт е по-висок в сравнение с този при стабилна стенокардия. Някои изследвания различават разновидности на нестабилната стенокардия, както следва:

  • Стенокардия, проявена за първи път: повторен пристъп може да има до един-два месеца след първия;
  • Прогресираща стенокардия: развитието е на фона на влошаваща се стабилна стенокардия;
  • Ранна постинфарктна, постоперационна стенокардия: болевият синдром се проявява от 3 до 14 денонощия след прекаран инфаркт;
  • Спонтанна стенокардия – вазоспастична, вариантна, стенокардия на Принцметал: характеризира се с внезапни пристъпи на болка зад гръдната кост, без видима причина и обикновено в състояние на покой. Обикновено вазоспастичната стенокардия не е свързана с атеросклеротични поражения на коронарни съдове. Обяснението за проявата е в спазми на съдовете.
Стабилна стенокардия

Стабилната стенокардия е свързана с различни напрежения – физически натоварвания, силни преживявания, стрес, т.е. става дума за случаите, когато пулсът се ускорява и сърдечният мускул изпитва потребност от повече кислород.

В зависимост от степента на физическо натоварване, при което се появява характерната болка зад гръдната кост, стабилната стенокардия се дели на четири функционални класа:

  • Първи  – характеризира се с редки прояви, при много големи физически натоварвания на организма;
  • Втори – при него пристъпите са чести дори при незначителни натоварвания, например при изкачване на стълбите н един етаж, бързо ходене на 300 метра и пр. пристъпи от този вид може да има и непосредствено след събуждане сутрин, когато организмът става активен и излиза от състоянието на покой. В последния случай има реално усилване на кръвообращението и намаляване на антифибринолитичната способност, т.н. циркаден ритъм на стенокардията.
  • Трети – пристъпите на болка са чести, дори само при изкачването на няколко стъпала или след ходене на разстояние 150 метра;
  • Четвърти – с чести пристъпи на болка при най-малко раздвижване, както и безпричинно в състояние на покой.

Източници:

http://simptomy-lechenie.net/stenokardiya-chto-eto-takoe/

http://www.tiensmed.ru/news/stenokardia-bc2.html#nov12

http://medicina.dobro-est.com/stenokardiya-simptomyi-prichinyi-vidyi-i-lechenie-stenokardii.html

Още топ материали, свързани с темата:
Стенокардия: симптоми, усложнения, лечение
5 (100%) 2 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *