Ингвинална херния и др. видове. Лечение, цени за операция по здравна каса

Определение за херния; кога се образува, класификации. Как я разпознават пациентът и лекарят. Какви са възможностите за консервативно лечение.

Още в текста: Режим на живот, профилактика. Рисковете на операция от херния; добри клиники, цени. Възстановяване; как да се предпазим от рецидиви
Херния: най-общо това е излизането, “изсипването” на орган от мястото, което по правило заема в тялото.
Това става през нормално съществуващи или патологично сформирани отверстия в прилежащи тъкани.
Въпросният орган може да се намести във вътрешни кухини или “джобове”, под кожата, в междумускулното пространство.
В зависимост от засегнатия орган и мястото, където става разместването, могат да се различат мозъчни, мускулни, коремни хернии. Последните са най-разпространени.

Общи симптоми на херния

Ако сте наясно със симптомите на една херния, вие можете да вземете своевременни мерки за лечението си. Има различни видове хернии, не при всички хора симптомите им се проявяват еднакво. Тези симптоми могат да се проявят внезапно, но могат и да се развиват бавно. Свързани са с усещане на дискомфорт и болки с различна интензивност. Внимавайте за следното:

• Поява на издутина в корема, слабините или скротума; издутината се появява при напън или кашлица, и изчезва ако си легнете;
• Слабост, усещане на тежест, парене или болка в корема, слабините и скротума;
• Болки при кашлица, вдигане на тежко, напън;
• Усещане, описано така – като че ли нещо вътре в корема се е скъсало.

Признаци и протичане

Отначало тези симптоми може да са леки, но постепенно се усилват и влошават и създават усещане за постоянен дискомфорт. Болката може да е локализирана непосредствено в зоната на хернията, но може да се разпростира по бедрото, крака, гърба или гениталиите. Болката може да стане в някои моменти нетърпима.
Болката и дискомфортът се усилват при продължителна физическа активност. Ако последва почивка, усещанията се облекчават частично или напълно.

Ако ви се появи някой от споменатите признаци, консултирайте се с лекар. Лекарят може да потвърди диагнозата и да ви предложи варианти за лечение. Дори да ви боли малко, необяснимото подуване да е от седмица и да се надявате да мине без лекар – все пак го посетете. Ранната диагностика и правилното лечение ще ви спестят много усложнения и неприятности.

Стадии на образуването

Първоначално се усещат леки болки и се напипва подутина в засегнатото място; палпацията може да открие и изходната точка на хернията – ако по време на въпросната палпация пръстите се задържат там, при кашляне се усеща тласък от страна на вътрешните органи.

При прогресия е възможно хернията да се заклещи в описания изход; това е свързано с усилване на болката. Не са изключени и възпалителни процеси. При по-голяма херния може да се развие и чревна непроходимост.
Най-опасно усложнение е притискането, заклещването на хернията. Невъзможността на проблемната маса да се върне на обичайното си място е свързано с нарушаване кръвообращението на органите, които са разпологени в хернийния сак. Перспективата е некроза и животозастрашаващи състояния. Ако такъв пациент не бъде опериран навреме, може да развие перитонит.

Най-общо причините за поява на хернии от коремен тип, най-разпространените, са слаби места или придобити дефекти на коремната стена. Допълнителни фактори са вдигането на тежко, кашлицата и пр.

Диагностика

Диагностиката на една херния изглежда така:

• На първо място са субективните оплаквания на пациента. Той може например да се жалва от издутина в корема или слабините, която се появява при вдигане на тежко. В зоната на това издуване може да има и болка. Ако болката е постоянна, очевидно нещата са започнали да се усложняват
• Инструментални подходи: използване на съвременна апаратура за оглеждане на вътрешните органи – ехография, ултразвуково изследване, рентген.
• Физически методи на обследване: лекарят опипва проблемното място, при възможност установява размера на хернията, големината на процепа в отслабената тъкан – откъдето преминава хернийният сак, и пр. Ако лекуващият проследява пациента по-продължително време, той може да констатира промени и да го насочи към оперативно лечение.

 

Разбираемо, установяването на точното състояние става чрез комбиниране на подходящите за конкретния случай методи.

Видове херния, симптоми и особености

Класификацията на херниите може да стане по няколко признака. Така например според местоположението си могат да са външни или вътрешни, според обема – пълни и непълни, вродени – различни видове, или придобити. Най-често класифицирането е комплексно, по общ показател за локализация с типични признаци:

• Коремна херния;
• Ингвинална;
• Пъпна;
• Епигастрална;
• Хиатална;
• Бедрена;
• Дискова и пр.

Коремна херния

Коремната херния е най-разпространената патология от този тип; лекува се оперативно. От заболяването страдат средно 50 човека на 10 000. Най-често я развиват деца в предучилищна възраст и възрастни над 50 години.

Външно хернията изглежда като издутина; при палпация се усещат болки и може да се опипа плътна маса. При т.н. заклещване органите, които се намират в хернийния сак, започват да страдат от влошеното кръвоснабдяване и може да се развие некроза. Загиващите тъкани могат да създадат животозастрашаващо състояние на целия организъм, затова колкото може по-бързо трябва да се направи операция.
В редки случаи появата на коремната херния е придружавано от гадене и повръщане, често оригване, влошаване на общото състояние, запек.

Обикновено болките са умерени, тъпи, на приливи. Ако ги има – защото е възможно хернията да не причинява болки и пациентът дори да не подозира за проблема си. Ако в легнало положение се прибира – пациентът може да приеме, че това не е истински проблем. Ако все пак издутината в легнало положение не изчезва и не може да се “намести”, да се прибере навътре дори с малко помощ, работата е необратима и без операция няма как да се реши проблемът. Ако пък коремната херния е локализирана във вътрешността на кухината, резонно има риск от чревна непроходимост и бързото действие със скалпел е задължително.

Пъпна херния (умбиликална) + при бебе, лепенки

Пъпната херния е сравнително рядко срещана при възрастни, не повече от 10%. В последно време обаче процентът нараства и това се обяснява с увеличения процент на хората с наднормено тегло и увеличената продължителност на живота. От пъпна херния по възрастови групи са най-застрашени жените на около 30 години. Главна причина за това е отслабването на коремната стена в пъпната зона при бременност и раждане. Когато пъпната херния е с малък обем, тя не създава особени проблеми на пациента. Лошото е, когато обемът е значителен. Този вид херния може да се разпознае по болките в корема и гърба, чести състояния на запек, куркане на червата, оригване, гадене, усещане на тежест в зоната на пъпа.

В повечето случаи при изявена пъпна херния на възрастния пациент се препоръчва операция и това дава възможност за окончателно решение на проблема.

Проблемът е по-остър при малки деца, новородени и бебета. Счита се за нормално новороденото да е с уязвима пъпна зона на мястото на пъпната връв. Постепенно това място укрепва и се стеснява, а хернията изчезва. Пълното изчезване на пъпната херния при бебето става през втората половина от първата година на живота му. Тогава се активират коремните мускули – това е свързано с новите движения, които детето усвоява, и това допълнително свива пъпния отвор.

Понякога обаче пъпната херния не изчезва по описания начин или се появява отново. За това си има причини, например чести състояния със запек, продължителна кашлица, недостатъчна физическа активност. При малките деца пъпна херния по-често развиват момиченцана, близо два пъти повече в сравнение с момченцата.
Как да разпознаем пъпна херния у малко дете? Когато детето е във вертикална позиция, в зоната на пъпа се появява въпросната издутина. В легнало положение коремчето е изравнено. При пъпна херния детето е раздразнително, плаче често, няма апетит и не иска да играе с други деца.
По принцип дори децата, които са имали пъпна херния и след навършването на годинка, успяват да се справят с проблема докъм четвъртата година. Тя изчезва с укрепването на коремната мускулатура. Ако пъпната херния не създава сериозни проблеми на въника, по-добре е нещата да се разрешат чрез консервативни методи.

• На детето се препоръчват масажи и физически упражнения за укрепване на коремната стена. Масажът се изпълнява, като детето се слага да легне по гръб. Масажира се внимателно коремчето по часовниковата стрелка, след което се слага да легне по корем и се масажира гръбчето. Това се прави по 5-7 минути всеки ден. Ако все пак към петата годинка на детето проблемът е все така изразен, трябва да се направи консултация с хирург.

Един от начините да се предпази детето с пъпна херния от инциденти е да се използва специална лепенка/пластир. Разбира се, това трябва да се направи по лекарска препоръка. Лепенката фиксира хернията в правилна позиция и предотвратява усложнения, най-сериозното от които е вече споменаваното заклещване и притискане. Лепенката може да се набави от аптеката, но поставянето за първи път е работа за медицинско лице. На родителя трябва да се покаже точната методика, за да не се допуснат някакви грешки. При набавянето на лепенките трябва да се избира продукт с естествени съставки, за да не се предизвика алергична реакция. Споменатите пластири са от различен тип, макар да изпълняват една и съща – фиксираща – функция. Някои могат да издържат 10 дни, други се сменят на 2-3. Те са водонепропускливи и не трябва да се махат при къпането на бебето.

Най-честа практика е терапията с лепенки да се проведе за един месец, след което лекарят преценява дали има положителна промяна и необходимо ли е поставянето на лепенки да продължи.

Хиатална херния

Хиаталната херния е патология, изразена в дефект на диафрагмата. При нея част от стомаха може да премине в гръдния кош. Хиаталните хернии се класифицират в две основни групи:

• Плъзгаща се (аксиална) – при нея в гръдния кош се приплъзва стомахът заедно с хранопровода; връзката между двата компонента се разполага над диафрагмата;
• Параезофагеална – при нея връзката остава на нормалното си място, премества се само част от стомаха; този вариант се счита за по-опасният.

Възможна е и комбинация от двата типа патологични промени. Хиаталната или диафрагмена херния се среща по-често при жени; процентът на засегнатите нараства с възрастта.

Хиаталната херния обикновено е последствие от отслабване на мускулите на хранопровода поради процеси на стареене, злокачествени промени на тъкани, травми, или е късна проява на диафрагмен дефект. Когато се повиши налягането в коремната кухина, част от хранопровода и стомахът поради отслабването на мускулатурата преминават нагоре. Това се случва при движение по наклон, напрягане, кашлица, вдигане на тежко, носене на тесни дрехи. Вътрешното налягане в коремната кухина може да се повиши при задържане на течности, бременност, наднормено тегло.

Аксиалните хернии могат да протичат безсимптомно и да останат нелекувани. Съмнения за такъв проблем могат да се появят, ако имате постоянно киселини. Киселините се появяват от 1 до 4 часа след хранене и паренето се усилва след уригване или повръщане. Друг симптом са болките в горната част на гръдния кош, подуване на корема и спазми, които стават по-интензивни след хранене и по време на сън.

Нещата изискват специализирана помощ, ако се получат усложнения. Тогава преглъщането е затруднено, тъй като в хранопровода прониква стомашен сок – особено след много гореща или студена храна, алкохол, обилно нахранване. Възможно е и кървене от травмирания хранопровод или стомашно раздразнение. Преместването на стомаха в гръдния кош и притискането му на непривичното място може да причини силна болка. В такъв случай има риск от перфорация на стомаха и трябва да се оперира.

Параезофагеалната херния не е свързана с обратен излив на стомашни сокове към хранопровода, затова откриванет й почти винаги е плод на случайност. При този тип диафрагмена херния неприятните преживявания са спестени, но рискът от заклещване е реален и може да е с животозастрашаващ ефект. Диагностицирането на такава херния обикновено е последвано от операция.

Епигастрална херния

Епигастралната херния също е локализирана в коремната област, и по-точно в зоната на т.н. linea alba или бялата линия. Това е срединната линия в горната част на корема – над пъпа. Мястото се нарича също епигаструм, откъдето и названието на този вид херния. Тук се срещат и срастват групите на широките и правите коремни мускули и преминават множество кръвоносни съдове и нерви. Ако в зоната по някаква причина точките на това проникване се отпуснат и разширят, през тях могат в определени моменти да се изплъзват от вътрешността фрагменти от мастни тъкани или части от органи, например примки от тънките черва.  Когато тази херния е в ранна фаза, терапията може да коригира дефекта и нещата да се поправят. Ако обаче настъпи срастване на хернията с подкожните мазнини, процесът е необратим и трябва да се направи операция.

В 60% от случаите епигастрална херния развиват млади мъже на възраст 20-35 години. При жените е рядко срещана разновидност и почти винаги се появява след 40-те.

Ингвинална херния, слабинна, спортна херния, изсипване

Ингвиналната или слабинна херния е най-разпространен вид и това лесно може да се обясни с анатомичните особености на човешкото тяло в тази рискова зона. От 80 до 90% от всички хернии са именно от този вид. При това заболяването е “приоритет” на мъжете, които са до 97% от пациентите с този вид хернии. По същество ингвиналната херния е преминаване на органи от коремната кухина през ингвиналния канал; мъжката анатомия улеснява тази патология, тъй като по същото “трасе” тестисите излизат и се спускат в скротума през ембрионалното развитие на детето момче. При жените същото се случва, макар и рядко, по следата на т.н. маточна връв.

Ингвиналната херния обикновено представлява заоблена издутина в слабините; възможно е хернията да се спусне към скротума, съхранявайки овалната си форма. Първоначално тя не създава особени притеснения, още повече, че може да се почувства само в изправено положение.

Този вид херния не е толкова проблемна с размерите си, колкото с риска от притискане, заклещване. Подобно нещо може да се случи внезапно, например при кашлица или при напън да се повдигне нещо тежко. Заклещените в хернийния сак вътрешни органи могат да останат без кръвоснабдяване, да развият некроза и  дори да се стигне до смъртта на пациента.

Херния на тестисите

При този вид ингвинална херния коремен орган се спуска в скротума по описания по-горе механизъм. Че това може да се случи може да се предвиди, ако двата тестиса са с различни размери. Причината за въпросната мъжка херния може да е  високо налягане в коремната кухина, продължителни и тежки физически тренировки, травма, възрастово на мускулатурата, наднормено тегло или рязко отслабване, недоразвитие на слабинния канал – трябвало е той да се затвори вътреутробно, преди раждането на момченцето, но това не се е случило. Заболявания като варикоцеле или  хидроцеле също могат да провокират проблема.

• Разпознаването на този проблем обикновено не е сложно поради спецификата на симптомите. Пациентът усеща дискомфорт и болка в слабините при ходене; това се усилва при опит при опит човекът да се наведе или да повдигне нещо. Усещат се също оток, тежест и парене, при палпация се опипва овално, твърдо образувание. При заклещване в процепа, през който хернията се е изплъзнала от коремната кухина, пациентът се оплаква от гадене и повръщане, запек, кръвни съсиреци в екскрементите. Такова заклещване се случва по-често при бебета и деца, отколкото при възрастни. Децата преживяват състоянието с плач, отказват да се хранят.

Лечението обикновено е оперативно, но според конкретния случай се преценява дали това трябва да стане незабавно. Ако хернията е заклещена, друго решение няма. Ако е малка и се поддава на “наместване”, лекуващият може да се опита да възстанови нормалното разположение на засегнатия орган с наместване. Във всеки случай състоянието на пациента следва да се проследи внимателно до трайно решаване на проблема.

Бедрена (феморална) херния

Феморалната или бедрена херния отново е изплъзване на орган от коремната кухина през бедрения канал. Образуванието, което изглежда като тумор в зоната на слабините, в легнало положение изчезва. При прав стоеж или ходене е болезнено; болката може да обхване цялата горна част на бедрото. Тя се усилва при ходене, физически натоварвания, промени на времето.

Причината за появата на бедрената херния може да е естествена слабост на съединителните тъкани от коремната стена; травма; твърде бързо отслабване; постоперативни белези и ръбове; парализа на нерви по коремната стена.

Лечението обикновено е оперативно. Всъщност т.н. бедрен канал не съществува анатомично като постоянно оформен; той се прокарва под натиска на хернийното образувание на място, в което плътността на преградите е по-слаба и податлива. Веднъж формиран обаче, той може да служи като постоянно трасе са приплъзване на хернията. Винаги има потенциален риск от застой, притискане, заклещване, и тогава следва да се оперира без никакво отлагане. Този вид херния може да се срещне още назован като слабинна или спортна, тъй като големите физически натоварвания са сред основните рискове за проявата й. Разговорно това се нарича също изсипване.

Херния при жените

Ингвиналната херния е по-често срещаният тип при мъжете, както и пъпната. От което не бива да си правим заключението, че това не се случва на слабия пол! Все пак типична за жените е бедрената херния. Най-често тя се развива във възрастовия диапазон 40-60 години у жени с наднормено тегло, или при млади жени по време на бременност и като следствие от бременността. В женски вариант хернията най-често заема позиция в горната част на бедрото, непосредствено под слабинната гънка.

Особености

В много случаи една херния при жените може да остане неразкрита до драматичен епизод със заклещване на чревна примка например. Хернията с право се счита за мъжко заболяване, но малкият процент жени, които имат такъв проблем, в никакъв случай не са пощадени от всички болезнени симптоми и рискове. При жените много по-рядко се появява предателската издутина, така че патологията остава скрита. Рефлексът на една жена при появата на смущаващи симптоми е да иде при гинеколог, а не при хирург. Това се обяснява и с факта, че обичайната “женска” херния в този случай е разположена значително по-дълбоко, отколкото при мъжете.

Симптоми, херния при бременност

Симптомите се проявяват при жените по специфичен начин: болката е локализирана в зоната на яйчниците, може да се появи при дефекация или по време на секс; появява се периодично и има променлив характер. Първоначално диагнозата може да се обърка и да се ориентира към киста или миома. В зависимост от мащаба на патологията проблемът може да се отстрани лапароскопски, като се съчетае с консервативна терапия за неутрализиране на симптоматиката.

При бременност е възможно да се развие както бедрена, така и пъпна херния. Риск от пъпна херния например има при бременните над 30 години, едър плод или многоплодна бременност; когато това е втора или трета бременност и коремната стена е с отслабена мускулатура. Оперативното лечение на пъпната херния няма как да стане преди раждането, затова се провежда поддържаща терапия и бременната е под наблюдение. Положението е рисково – развитието на плода изтласква всички коремни органи и обичайното “наместване” няма как да се случи. Най-лошо е, ако се случи заклещване и се създаде живото застрашаваща ситуация. В подобни случаи на застрашената бъдеща майка трябва да се определи режим на живот и хранене, които да сведат до минимум риска от въпросните усложнения.

Приблизително по този начин стоят нещата и при възникване на бедрена херния.  Контактът със специалист трябва да помогне на жените в риск от херния на бременността още в самото начало да следват подходяща профилактика и да избегнат появата или усложненията от херния. Подходящи са специалните масажи, гимнастика, носене на бандаж, режим с достатъчно движение и почивка, подходяща диета.

Херния след операция

Постоперативната или вентрална херния се развива нерядко след хирургическо лечение на органи от коремната кухина. Хернията от този вид логично е локализирана в зоната на разреза/белега, където коремната стена остава отслабена. В хернийния сак могат да се окажат примки от чревния тракт или част от булото.

Причина за развитието на постоперативна херния може да е технически неправилно изпълнение на финалния шев, възпаление и гноен процес след операцията, лошо качество на оперативните материали.

• Има също и външни фактори, които увеличават риска от появата на подобна херния. Това са затлъстяването, диабетът, хронични страдания като тези на белите дробове, панкреаса и др. Повишен риск съществува и при нарушена структура на съединителната тъкан, нарушен постоперативен режим – например употреба на алкохол, неспазване на диета, отказ от носене на бандаж, тежки физически натоварвания.

Доста често усложненията са последица от извършването на операцията от херния по спешност. В такива обстоятелства лекарят не винаги може да изпълни всички технологични изисквания и условия за безопасно протичане на интервенцията. Така например обикновено не остава време за правилно подготвяне на стомашно-чревния тракт и резултатът е повишено вътрешно коремно налягане. По този начин се забавя процесът на зарастване и възстановяване целостта на разрязаните тъкани.

Постоперативната херния се развива постепенно, като следва вече описаните стадии в обичайните случаи. Първоначално на критичното място се появява издутина и се усеща лека болка при вдигане на тежко или при резки движения. С прогресията на проблема болезнеността нараства, болките стават по-силни и постоянни. Появяват се спазми, метеоризъм и запек, гадене. Развива се интоксикация, проявена в слабост, нежелание за физическа активност. Образуванието на мястото на операцията може да нараства с различна интензивност, като обхваща все по-голяма площ. Няма обратно развитие, така че при подобен проблем пациентът трябва да се готви за операция – отново! Ситуацията е неотложна, когато освен болките се прибавят смущения като липса на дефекация или кръв в екстрементите, невъзможност хернията да се прибере при легнала позиция на засегнатия човек.

Дискова херния, дископатия

Дисковата херния е сред проблемите, които са най-изразени във възрастовия диапазон 20-50 години; този вид патология е честа причина за временна загуба на трудоспособност и дори на инвалидизация. Отчетено е, че половината операции в неврохирургията са посветени именно на този недъг.

Дисковата херния е по същство дистрофично нарушение, при което в маждупрешленния диск настъпва разрив, деструктивно разпадане на външния фиброзен пръстен. Тогава вътрешната – мека, еластична част променя позицията си, премества се, излива се към междупрешленния канал и притиска намиращите се там нервни окончания. Усещанията са силно болезнени; те са опасни и с риска да се развие пареза или паралич на мускулатурата в долните крайници, да се получи нарушение на чувствителността, да се затруднят функциите на тазовите органи. Образуваната по този начин дискова херния притиска нервите и изпраща към главния мозък сигнали, които се разчитат като  изпратени от крака. Частта от нерва, която е извън притиснатия сектор, престава да функционира – от това следва намаляване на чувствителността и слабост на крайника.

Всички пациенти с дискова херния се оплакват на първо място от болките. Такива болки могат да възникнат още в юношеството – при силно натоварване, седене или лежане в неудобна поза. Възможно е да се появи внезапна, не много силна болка в зоната на пояса – това именно е най-уязвимото място на гръбначния стълб. След това в рамките на денонощие се появяват болка и слабост в единия от краката, понякога болката се мести към ходилото или прасеца. При кашлица и кихане, при движение и напрежение боли в определени точки на гърба и краката. Болките могат да са толкова силни, че да се наложи болният човек да лежи известно време.

Други видове и класификация

Според друга популярна класификация херниите могат да се разделят на две големи групи – вродени и придобити.

Вродена херния може да се наблюдава при деца с неправилно развита коремна стена. Предразположеността към такава патология често е наследствена, но все пак това не е задължително. Възможността се реализира при определени фактори като възраст, тегло, физическа активност.

Придобита херния се развива под въздействието на тежък физически труд, неправилно хранене, силна кашлица, туберкулоза, продължителни състояния със запек, затлъстяване, дефицит на протеини, затруднено отделяне на урина, безконтролни викове и смях. Утежняващ фактор могат да се окажат проявени здравословни проблеми като разширени вени и хемороиди.

Общо и специфично лечение на видовете херния

Спецификата на всяка операция от херния се определя от вида й и от здравословното състояние на пациента. Трайното решение на проблема е операцията, а консервативните методи са палиатив – те се прилага и в случаите, когато възрастта или здравето на пациента не позволяват операция.

Ако операцията от херния е планова, пациентът се изследва по стандартни показатели; в навечерието на операцията се прави очистителна клизма, както и сутринта, в деня на операцията. Пациентът се изследва за стойностите на кръвните показатели, алергични реакции на антибиотици и обезболяващи и пр. ако се очаква оперативната нмеса да е значителна, две седмици преди интервенцията пациентът носи стягащи превръзки на корема, обучава се на гръдно дишане и изпълнява подходящи комплекси лечебна физкултура.

При заклещена херния се оперира по спешност. В рамките на час и половина трябва да се извърши цялата подготовка за интервенцията. След операцията пациентът остава на легло за два дни, след което при липса на усложнения се разрешава захранване с течна храна и прием на течности. След като проходи, оперираният трябва да носи пристягащ колан в продължение на две седмици и да ограничи физическите натоварвания за месец.

Операция от херния, цена

Оперативното лечение на херния се заплаща по Здравна каса – за здравно осигурените лица. Правилата са уредени по Клинична пътека № 167. Възможно е в болницата да предложат избор на екип оператори, за което в ценоразписите е обявена платима от пациента такса от 200 лв. дължима е и потребителската такса, около пет лева на ден, за времето на престоя. Най-често този престой при липса на усложнения е един до три дни. Пациентът заплаща цената на т.н. платно, ако лекуващите преценят необходимостта от поставянето му. Допълнително се заплащат консумативи за лапароскопска операция, при положение, че е избран този вариант на интервенцията.

Ако пациентът не е здравно осигурен, може да се наложи да плати такса от порядъка на 600-700 лв за самата операция и болничните грижи по време на престоя.

Какво е платно за херния, цени

Платното за херния – мрежичка, е високотехнологичен помощен продукт. Платното се поставя като укрепващ компонент при операциите от херния. Целта е да се подкрепи уязвимото място, допуснало изплъзване на орган от обичайното му разположение. С платното се постига заздравяване и синтезиране на собствени компоненти в съединителната тъкан, които не допускат рецидиви.

Материалът, за който става дума, в годините е изработван от различни суровини и по все по-усъвършенствани технологии. Той трябва да е от  материал, който организмът не отхвърля; да не е първопричина за инфекции, дискомфорт, затруднения. Съществуват етапи на опити с биоразградими платна, които обаче са показали твърде бърз разпад и не са били в състояние да осигурят необходимата защита.

Сега предлаганите у нас продукти са клинично изпитани, безопасни, с възможности за скрояване според потребностите на конкретния пациент. Такъв продукт се заплаща от пациента и може да струва от 150 до 300 лв според марката и размера. При избора е най-добре да се посъветваме с хирурга, който ще ни лекува. Пазарът на този тип продукти е доста богат; има китайски и индийски платна по 50 лв, както и други – значително по-качествени и пригодени за лапароскопски операции, чиято цена може да е над хиляда лева. Най-честата практика насочва към платната по 300 лв.

Лапароскопска операция на херния, лапароскопия (безкръвна)

Предимствата на този вид операции от херния едва ли трябва да се коментират специално. Ясно е, че ако се предпочете този вариант, възстановяването ще е много по-бързо; самата операция е щадяща и с по-нисък риск от пост оперативни усложнения.

При лапароскопската интервенция пациентът трябва да доплати сам над осигуряваното от Здравната каса, още 900 до 1200 лв. Тези пари са за консумативи на техниката, както и за коментираното платно и такер. Последното е приспособлението, с чиято помощ се прикрепва платното.

Консервативни методи

Консервативните методи при лечението на херния се считат само за временна мярка освен в случаи, когато оперативното решение не е възможно по някаква причина. Така например при бременни операцията се отлага за след раждането, а в други случаи не може да се разчита на нея – при хора в преклонна възраст или онкоболни.

Консервативното лечение може все пак да забави процеса или да подобри качеството на живот, като се неутрализират факторите причина за проблема. На първо място трябва да се установи главната причина за появата на хернията и по възможност да се елиминира. Да се прави редовно лечебна гимнастика за укрепване на мускулатурата и коремната стена. Вършат работа професионалните масажи и приемът на медикаменти, които неутрализират проблема симптоматично, например обезболяват или предпазват от възпаление. Препоръчва се също спазване на диета, която нормализира работата на стомашно-чревния тракт; храните от лечебното меню не трябва да подуват корема или да причиняват застойни състояния, запек.

Един от редовните съвети за консервативно лечение е носенето на пристягащ пояс, бандаж. Този способ не лекува и само помага да се понесе по-леко времето до удобния момент за операция. Такъв бандаж не се носи продължително време, защото това допълнително отслабва мускулите и в един момент започва да ускорява развитието на хернията. Добре е например бандаж да се носи десетина дни преди операцията от коремна херния; счита се, че това помага за следоперативното възстановяване.

Лечението с медикаменти е фикция; може да е етапно и симптоматично, но с него не се постига краен резултат. Има опити проблемът да се реши чрез прием на хранителни добавки с колаген, които да укрепят съединителните тъкани, но очакваният ефект не е потвърден. Програмираният прием на добавки и витамини обаче може да съдейства за по-бързото следоперативно възстановяване и за профилактика на рецидиви.

Упражнения при херния, кинезитерапия

Движението  е ефективен лечебен метод, способен да помогне реално при много заболявания. Специалистите все по-често го прилагат като самостоятелна тактика, а не като допълнение към медикаментозното лечение. Особено добре се отразява кинезитерапията при профилактика и лечение на дисковите хернии.

Кинезитерапията предлага комплекси от упражнения, които активират мускулатурата в застрашените зони. При редовното им изпълнение се постига подобрено кръвообращение в мускулатурата, тъканите се хранят пълноценно, костната и хрущялната тъкан са в добра кондиция.

Знаем, че болката е сигнал за някакъв проблем в организма. Рефлексът ни е да посегнем към обезболяващите – макар да сме наясно, че по този начин само ще потиснем болката, а проблемът ще си остане. Нещо повече, обезболяването изолира нервното трасе от предаването на импулси и в перспектива това затруднява възстановяването на нормалните движения.

Посъветвайте се с кинезитерапевт за най-подходящите упражнения, с които да се предпазите от херния/дискова херния или да я контролирате по-успешно. Вижте три предложения за активности от framar.bg:

• Легнете на пода с изпънати крака, опрете се на лакти и отлепете бавно торса, задръжте се на тази опора максимално. Повторете 7-10 пъти.
• Легнете на пода по гръб, сгънете краката в коленете, изпънете ръцете до тялото. Повдигайте бавно таза, като се опирате на ходилата. При максимално висока позиция задръжте и също така бавно отпуснете. Повторете 6-7 пъти.
• Позиция тилен лег, с опънати встрани от тялото ръце и единия крак сгънат в коляното. Повдигаме бавно изпънат другия крак – задържаме колкото можем в най-високата достигната позиция. Сменяме; повтаряме 7-8 пъти.

Колан за дискова херния

Дисковата херния се среща много често и все повече при млади хора. Специалистите свързват това с ограничената подвижност на съвременния човек, с твърде големите физически натоварвания и пр. Като част от консервативната терапия лекарите препоръчват специално за дискова херния да се носи специален колан/бандаж за по-равномерно разпределяне на товара върху уязвимата зона на гръбначния стълб.

Тези колани се изработват от специален материал, който не пропуска въздух и може да се хигиенизира. Различните модели имат различни пластини, които ги правят по-сигурна опора в определени точки. Подобен бандаж трябва да предпази кръста от резки, непредсказуеми движения, които могат да са вредни в такова състояние.

Ето на какви изисквания трябва да отговаря коланът за дискова херния:

• Да поддържа зоната на кръста. Поставя се при всевъзможни физически натоварвания, например когато трябва да се вдига нещо тежко. Това предпазва от прогресиране на заболяването и защитава от нови пристъпи на лумбалгия.
• Да създава щадящо укрепление за мястото с излив. Тази допълнителна опора чрез пояса намалява натиска върху нервните окончания и редуцира болката.
• Да фиксира определени фрагменти на гръбначния стълб. Поясите са най-разнообразни, с помощта на лекаря може да се избере най-подходящият за конкретен пациент. Някои от тях фиксират неподвижно допълнителни прешлени, което щади уязвимата точка и спестява болки от разместванията.

Изборът на точния пояс е важен, защото при неподходящо решение нещата могат да се усложнят – да възникнат застойни явления, отоци, деформации. Отново с лекарска помощ трябва да се определи и колко време може да се носи този пояс. Най-често то е в рамките на няколко часа всеки ден.

Лечение в Павел баня, физиотерапия

Пребиваването в Павел баня често е препоръчвано при случаи на дискова херния. Лечебното действие на минералната вода е безспорно, балнеопроцедурите могат да са част от поддържащата терапия при този проблем, както и да съдействат за оп-бързото възстановяване след оперативно лечение. Режимът на ползване на минералната вода – подводна гимнастика, вани, съчетано с масажи и апликации с лечебна кал, може да има укрепващ ефект. В този известен лечебен и възстановителен център се практикуват също физиотерапевтични процедури (магнито- и електротерапия, ултразвук), чиято  цел е снемането на болката. Провеждат се и екстензии, при които гръбначният стълб се опъва по осовата линия, като по този начин се увеличава разстоянието между прешлените и се освобождават прищипани нерви. Същевременно се облекчават от натиск зоните, в които има изливи на меката съставка от междупрешленния диск.

Лечение на херния при децата

Проблемите около появата на пъпна херния при бебета и деца, както и начините на лечението й вече бяха разгледани (вижте по-горе). Възможно е в първите години от живота на едно дете да се прояви и ингвинална херния. Понякога родителят не забелязва проблема, докато образуванието е още малко и защото най-често обслужва мъника в легнало положение – а тогава хернийното сакче се прибира в коремната кухина. Ако обаче настъпи прословутото заклещване, поведението на детето заради болката, както и последващите симптоми – гадене и повръщане, плач и викове, всичко това означава да се търси медицинска помощ без никакво забавяне.

Има ситуации, при които изместените органи могат да бъдат върнати обратно на естественото им място чрез мануални техники, но това са изключения. По-често се препоръчва оперативно лечение, като същевременно се вземат мерки както при възрастните – за режим на правилно хранене, гимнастика за укрепване на мускулатурата, предпазване от затлъстяване.

Както и при възрастните, консервативното лечение е палиативно, т.е. то се провежда по-скоро като подготовка за същинското, оперативно. Операция от херния на дете планово може да се прави след навършване на 6-месечна възраст, а в спешен порядък и по-рано. Навреме хванатият проблем позволява работата да се свърши чисто чрез лапароскопска технология, в рамките на 30-40 минути, под наркоза.

Възможни усложнения, спукана херния

Възможно е една херния дълго време да се понася с всичките й неудобства и болка, но без сериозни усложнения. Лошото е, когато образуванието се заклещи по пътя, който си е проправило и по който се приплъзва ту към обичайното си място, ту изпъквайки навън, под кожата. Ако  по някаква причина този път силно се стесни, хернията остава блокирана и стегната като с пръстен. При това положение кръвоснабдяването вътре в сака се нарушава и тъканите в него са заплашени от некроза. Освен болките пациентът усеща гадене и повръща, отпаднал е и като цяло не се чувства нормално. Такова състояние изисква спешни действия: по най-бързият начин пациентът трябва да бъде опериран, тъй като има риск за живота му. Всякакви самодейности като например опити да се “намести” хернията независимо от силните болки, може да окажат фатален ефект и да се увредят непоправимо органите, които са в пернийния сак. Острата и силна болка в проблемната зона, която ескалира постоянно, еднозначно изисква спешна медицинска намеса. Допълнителен риск има, когато в блокирания херниен сак настъпи спукване на чревна примка, с излив на съдържимото и бързо възпаление с интоксикация.

Усложнената херния налага операция по спешност. Естеството на подобна операция е такова, че не може да се извърши цялата предварителна прецизна подготовка; по-висок е рискът от инфекция, не може да се постави платно поради риск от отхвърляне и пр. По тази причина хирурзите съветват на хернията да се гледа като на проблем, който трайно и сигурно се решава чрез планова операция.

По-подробно за ингвинална херния

Ингвиналната или слабинна херния много често е проблем на хората, които се занимават с тежък физически труд или спортуват активно. Друг фактор е нарушената работа на стомашно-чревния тракт, честите състояния със запек – тези неща увеличават вътрекоремното налягане и са предпоставка за появата на херния. Налягането може да нараства на пристъпи при силна и продължителна кашлица; доказано е, че хроничните заболявания на дихателната и храносмилателната система също са провокиращ фактор по темата.

Негативна роля играят също възпалителните заболявания на половите органи и простатата. Провокиращ фактор са и възпаленията на зони от отделителната система.

Вродена и придобита ингвинална херния

Този вид херния представлява около 75% от всички случаи, преобладаващо засегнатите са мъже. Както споменахме, причините за появата й могат да са даденост на вътреутробното развитие, наследственост – или въздействие на фактори, свързани с начина на живот. По тези показатели ингвиналната херния може да е вродена или придобита (arsmedica.bg).

Вродена – предимно проявена при момчета, проявява се още в първата година след раждането. Пътят на изсипване следва трасето в слабинната зона, по което тестисите се спускат в скротума; по-често е от дясната страна.

Придобита – при мъже на 20-40 години, под въздействието на споменатите външни фактори.

Индиректна, двустранна

Индиректната слабинна херния се нарича още и външна, тъй като е видимо проявена и херниият сак може да се спусне в скротума. Може да е едностранна – както споменахме, по-често вдясно, тъй като десният тестис се спуска по време на вътреутробното развитие втори и принципно неговата позиция е по-слабата. В някои случаи индиректната херния може да се развие и двустранно.

При деца, при жени

При жени ингвиналната херния се среща около 10 пъти по-рядко в сравнение с мъжете. Причината често е бременност, рязко отслабване и пр. И в този случай нормалното решение е операцията; поради анатомичните особености на женското тяло поставянето на платно обикновено не е необходимо. Оперирането на една слабинна херния особено при млади жени не трябва да се отлага поради риска в хернийния сак да е включен яйчник или тръба, което е свързано с осуетяване на репродуктивните способности. В ранен стадий лечението е напълно успешно чрез лапароскопска оперативна процедура.

При деца този вид херния е най-често срещаният, проявява се при 2-3% от всички деца, основно момчета (puls.bg). Хернията е типично индиректна едностранна, много рядко двустранна. При момчета е възможно след първата година хернийното трасе да се затвори при възстановено разположение на изместения орган. По тази причина е възможно отлагане на операцията, ако състоянието на детето позволява. При малки момиченца диагностицирането на такава херния означава бързо опериране, за да не бъде засегнато развитието на яйчник.

Симптоми, диагностика

Симптомите на ингвинална херния са на първо място болката и опипването на специфичното образувание. Тъканта на хернията се различава по еластичност от околната тъкан. Има и още симптоми, придружаващи прогресията на този проблем:

• Гадене, подуване, храносмилателни разстройства – когато в хернията е ангажирана част от червата;
• Нарушено изпускане на урина – ако е засегнат пикочният мехур;
• Напрежение при кашлица – хернията става напрегната, усещат се тласъци при пристъпите на кашлица;
• Хронични болки в кръста, тазобедрените стави и мястото, където е разположена хернията;
• Повишаване на температурата – това говори за възпалителен процес; повръщане и остра болка в корема – ако е заклещена чревна примка със сляпото черво. По тази причина заклещването на една херния може да се обърка с остър апендицит.

Първоначално диагнозата се поставя чрез снемане на анамнеза, преглед и палпация. Това позволява да се установи видът и параметрите на хернията. Част от общата диагноза са изследванията на кръвни показатели и урина. Прилагат се и съвременни апаратни изследвания: ултразвуково – то уточнява размера и съдържанието на хернийния сак. При оглед на коремната кухина се проследява каква част от засегнатите органи са въвлечени в образуванието. Ако е засегнат пикочният мехур, може да се направи цистография – в пикочния мехур се въвежда контрастно вещество и се преценява какво е състоянието на засегнатия фрагмент.

Ако хернията не е проявена външно, но пациентът се оплаква от болки в малкия таз, в слабините и тазобедрените стави, се препоръчва херниография. Това е изследване с рентген и въвеждане на контрастно вещество. След въвеждането пациентът е канен да кашля и създалото се напрежение очертава хернийното образувание, ако има такова. Чрез иригоскопия по подобен начин се прави оглед на дебелото черво.

Операция на ингвинална херния, възстановяване

Ефективността на консервативното лечение при ингвинална херния е ниска,  освен това то забавя същинското разрешение на проблема и нерядко води до усложнения. Затова пък носенето на бандаж, диетата и подходящото хранене съдействат за по-бързото и успешно възстановяване след една операция. Така има и по-голяма вероятност да не се допуснат рецидиви и необходимост от нова операция.

На практика плановата операция е единственото разумно решение при ингвинална херния. Независимо дали тя ще е класическа или отворена – или лапароскопска, протича в три стъпки:

1. Осигурява се достъп до хернията: при класическата операция чрез разрез, при лапароскопията чрез пробиване на отвори за проникване на техническите микроприбори;
2. Отстранява се хернийният сак; проблемното място – отвор, канал, се зашива или се възстановява целостта на тъканите;
3. Извършва се пластична обработка на освободеното от хернията място.

Операцията на двустранна ингвинална херния изисква два разреза при класическа операция, при едностранната един стига. Всеки от вариантите има плюсове и минуси, които се преценяват предварително с оглед характеристиката на самата херния и състоянието на пациента.

Спазването на режим след операцията позволява възстановяване в рамките на месец. Обикновено се препоръчва избягване на физически натоварвания за три до 6 месеца, това зависи от общото състояние, възрастта и пр.

Профилактика, диета

Нерядко след операция от ингвинална херния се получават рецидиви и се налага повторна операция и повече. Причините за това могат да са различни: ако операцията е била по спешност, ако не е изпълнена качествено, ако се е получило възпаление, ако не е спазван режим и диета и пр.

Профилактиката включва редовно изпълнение на комплекс от упражнения за укрепване на коремната стена или гръбначните мускули – в зависимост от разположението на хернията, както и общо укрепване. Повтаряме: упражненията се правят всеки ден, а не само когато се появи проблем!

Храненето трябва да е ориентирано към поддържане на оптимално тегло: не гладувайте, но и се пазете от трупане на наднормени килограми. Освен това не преяждайте: яжте малки порции 5-6 пъти дневно, през равни интервали от време. Наблягайте на леки храни като риба и пилешко месо, плодове и зеленчуци. Откажете се от всякакви колбаси и пикантни храни.избирайте нискомаслени сирена и извара, ядки, зърна – елда, чиа, просо=

Погрижете се r за качествен масаж. Ако страдате от дискова херния – при необходимост носете корсет или укрепващ колан.

Източници:

• http://www.diagnos-online.ru/zabol/zabol-369.html
• http://www.ayzdorov.ru/Lechenie_grisha_vidi.php
• http://www.medicalj.ru/diseases/gastroenterology/608-gryzha

Първоначално публикувано на:16.05.2017 @ 15:28