Хипотиреоидизъм: болестта и нейното лечение

Хипотиреоидизъм – същност на болестното отклонение. Класификация, симптоми, диагностика. Защо боледува щитовидната жлеза, как заболяването влияе върху организма. Терапии и хранене. Възможно ли е пълно излекуване? Хипотиреоидизъм и бременност; наследява ли се отклонението

Хипотиреоидизъм е заболяване на щитовидната жлеза, свързано с отслабена функция и дефицит на продуцираните от нея хормони. Това причинява забавяне на всички процеси в организма: слабост, сънливост, увеличение на теглото, забавено мислене и говорене, хипотония, при жените – смущения в месечния цикъл. Прояви на хипотиреоидизъм при възрастните се свързват с т.н. микседем, а при децата – с кретенизма. Тежките усложнения засягат работата на сърдечно-съдовата система: брадикардия, атеросклероза на коронарните съдове, особено тежка е хипотиреоидната кома. Пациентите с хипотиреоидизъм се лекуват чрез синтетичен тиреоиден хормон.

Какво е това хипотиреоидизъм. Хормони и щитовидна жлеза

хипотиреоидизъм

Точната диагноза предпазва от тежки усложнения

Хипотиреоидизъм – това е функционално нарушение в щитовидната жлеза, което се отразява на целия организъм. Нарушена е способността на жлезата да синтезира специфичните хормони тироксин – Т4, трийодтиронин, калцитонин.

Последица от това са редица функционални и дори анатомични разстройства във всички органи и тъкани. Хормоните на щитовидната жлеза участват във важни биохимични реакции, регулиращи метаболизма на протеиновия и минерален обмен, както и синтеза на стероидни и полови хормони, растеж и развитие на костно-мускулната система, функционалните способности на сърцето и главния мозък. Хипотиреоидизмът не просто затруднява работата им, но и нарушава анатомичната им структура.

Коментираното отклонение е най-разпространената форма на функционални нарушения на щитовидната жлеза; казано обобщено – то е резултат на продължителен, устойчив недостиг на хормоните на жлезата или отслабване на биологичното им действие на клетъчно равнище. Хипотиреоидизмът може да не бъде разкрит много дълго време; процесът е с незабележимо начало, “подмолен”, с размита симптоматика. Честите състояния на слабост и сънливост се свързват с натоварвания и преумора, с бременност, преживени напрежения и пр. Средно от този проблем страдат един процент от всички хора. При жените в репродуктивна възраст процентът е двоен, а при възрастните жени могат да бъдат засегнати до 10%.

Дефицитът на посочените хормони причинява системни изменения в работата на организма. Те регулират енергийния обмен в клетките на органите и при недостиг тъканите намаляват потреблението си на кислород, намалява се разходът на енергия и преработването на енергетичните субстрати. При описаното болестно състояние се нарушава синтезът на различни енергозависими клетъчни ферменти, необходими за нормалните жизнени процеси в клетките. При занемарен хипотиреоидизъм възниква специфичен оток: микседем, най-видимо изразен в съединителните тъкани. Това отклонение се изразява в прекомерното натрупване на глюкозаминогликани в тъканите – т.е. компоненти с висока хидрофилност, които задържат течности.

Основните му симптоми

Нека да разгледаме накратко основните симптоми, които могат да ни насочат към хипотеза за хипотиреоидизъм (по-късно ще се спрем подробно на всеки един от тях):

  • При децата това са задържане във физическото развитие, нерядко засягащо важни органи като сърцето, бъбреците и черния дроб; силно изоставане в психическото развитие.
  • При възрастните се засягат нервната дейност, психиката, храносмилателната система, репродуктивните способности. Променят се дори външният вид – оточно лице и крайници, суховата кожа с болнав, жълтеникав вид. Случват се нарушения на слуха, гласът става нисък и хриплив. Човекът с хипотиреоидизъм често изпада в депресии, постоянно усеща умора и е сънлив, забавени са мисловните му процеси, затруднена е концентрацията, нарушават се говорните умения – т.н. заплитане на езика, мъчителна артикулация. При липса на адекватно лечение нарушенията се задълбочават, възможни са епизоди с фатален край като инсулти и инфаркти, хипотиреозна кома и пр.

Видове хипотиреоидизъм

Както всяко заболяване, и коментираният хипотиреоидизъм има специфика на проявленията и последиците, свързани и с причините за възникването. Съществуват няколко типа класификации на болестта на щитовидната жлеза, които отчитат тези специфики и насочват към адекватното за конкретния случай лечение.

Субклиничен и явен хипотиреоидизъм

Такова разделение се прави според тежестта на нарушените функции на щитовидната жлеза. Говорим за лека форма или субклиничен хипотиреоидизъм, и за явен, клиничен. Точното диагностициране може да стане чрез изследване на серумните нива за хормона тироксин – FT4. Логично понижените нива съвпадат с външно изразени симптоми на патологията, докато при леката форма хормонът е в рамките на референтните стойности (medinfo.) Явният хипотиреоидизъм може да се изрази в здравословни проблеми като сърдечни смущения, наддаване на тегло, констипация, депресивни състояния, проблеми с паметта, нарушен месечен цикъл и др.

Вроден и придобит

Както самите названия свидетелстват, в случая разделението е в зависимост от основните причини за отклоненията във функциите на щитовидната жлеза.

При вродената форма се касае за генна мутация, която е свързана с формирането на щитовидната жлеза, или пък за вроден порок на този орган. Аномалията в развитието може да е провокирана от различни фактори – инфекции по време на бременността, алкохолизъм на майката, тютюнопушене и пр.

Придобитата форма, както названието показва, е резултат от въздействието на някакъв фактор. Факторите-причинители са следните:

  • Отстраняване на щитовидната жлеза, струмектомия.
  • Йонизираща радиация – при лъчева терапия на раково заболяване или в резултат на техногенна катастрофа, свързана с радиоактивно заразяване.
  • Лечение с препарати, които съдържат радиоактивен йод.
  • Тиреоидити – възпалителни процеси в щитовидната жлеза, причинени от патогени или резултат на автоимунни реакции.
  • Йододефицитни състояния и ендемитна гуша.
  • Предозиране на медикаменти, потискащи синтеза на тиреоидни хормони.
Първичен, вторичен, третичен

Как и защо се развива хипотиреоидизъм, дали първо възниква това заболяване или е следствие от други нарушения? Тук класификацията изглежда по следния начин:

Първичен хипотиреоидизъм – възниква при патология на самата щитовидна жлеза и се характеризира с повишени стойности на тиреотропния хормон.
Вторичен – свързан с поражения в хипофизата;
Третичен – резултат от нарушени функции на хипоталамуса.

Първичният хипотиреоидизъм се развива в резултат на възпалителни процеси, ахлазии или хипоплазии на щитовидната жлеза, наследствени дефекти при биосинтеза на тиреоидни хормони, субтотална или тотална тиреоидектомия, дефицит на йод. В редица случаи причината за първичната хипотиреоза остава неясна и те се определят като идиопатични.

Вторичната и третичната форма са по-рядко наблюдавани и се свързват с увреждания на хипоталамуса и хипофизата. Те са резултативни, отвеждащи към туморни образувания, оперативни вмешателства, облъчване, травми и кръвоизливи.

Периферен и транзиторен

При някои форми на заболяването е възможно да се произвеждат необходимите хормони, но те да не достигат до съответните тъкани или да се проявява тъканна резистентност, невъзможност за усвояване. Тук се говори за периферен и транзиторен хипотиреоидизъм.

При периферен хипотиреоидизъм може да се касае за автоимунни процеси, в чийто ход се образуват антитела към хормоните на щитовидната жлеза. Може да има вродено или наследствено нарушение на онези тъканни рецептори, чрез които тиреоидните хормони осъществяват действието си. Влияят също и ферментопатии на бъбреците и черния дроб, водещи до нарушения при трансформирането на тироксин в трийодтиронин. Не са изключени и дефекти в транспортните протеини, които пренасят хормоните във вътрешността на клетките.

хипотиреоидизъм

Такива състояния могат да се развият по време на бременност – транзиторен хипотиреоидизъм

Транзиторният хипотиреоидизъм се определя като състояние с възможност за затихване; протича без необратими увреждания на щитовидната жлеза или хипоталамуса. Възможно е да се развие в резултат на лекарствен прием – така могат да подействат оралните контрацептиви, метадон, амиодарон, сулфаниламидни антибактериални препарати и др. Други причинители са йодосъдържащите антисептици за локално външно приложение – особено ако се нанасят върху детска кожа; не е изключено така да се случи по време на бременност. И някои храни, ако се приемат продължително и в големи количества, действат така: лук, бобови храни, чесън, маково семе, просо, сладки картофи, жълта ряпа.Стандартното лечение с хормони и лекарства

Гипотиреоата или хипотиреоидизъм е заболяване, което изисква щателна диагностика и назначение на адекватно лечение. Съществуват оптимални тактики – на базата на дългогодишен, богат световен опит, които позволяват контрол върху болестта и поддържане на нормално качество на живота. Много неща зависят и от самия пациент: ако той не потърси помощ навреме и не изпълнява препоръчаната терапия, симптомите бързо прогресират и могат да доведат до хипотиреозна кома и смърт.

В зависимост от поставената диагноза се определя и последващото лечение. Лекарите-ендокринолози не препоръчват специална терапия при следните състояния:

  • транзиторна или периферна хипотиреоза без изразени симптоми;
  • субклиничен хипотиреоидизъм с хормонални показатели близо до рамките на нормалните (референтни) стойности.

При всички случаи се препоръчва диета, която е част от комплексното лечение.

Лечение със синтетични хормони (хормонална терапия)

Като изключим споменатите случаи, всяка диагноза хипотиреоидизъм изисква заместителна терапия. По този начин се неутрализират симптомите на недостатъчност на щитовидната жлеза. Какъв препарат да бъде приложен, се решава индивидуално и се избира от следните синтетични хормони:

  • Натриев левотироксин;
  • Тироксин;
  • Трийодтиронин;
  • Тиреоидин.

Дозирането е работа на лекуващия. Задължително се отчита това, че при напреднала периферна форма на болестта се вземат едновременно два препарата, аналози на хормоните Т-3 и Т-4, или комбиниран продукт.

Л Тироксин (L Thyroxin) до края на живота

Медикаментът съдържа активния компонент левотироксин – тиреоиден хормон от синтетичен тип с гарантиран ефект на естествения. Продуктът се прилага при всички възрастови групи в съответни дози. Приема се, за да компенсира дефицита на този хормон при понижени функции на щитовидната жлеза; предпазва от рецидив на гуша след оперативното й лечение; при злокачествено образувание на щитовидната жлеза след операция; като част от комплексно лечение на някои усложнения, свързани с функциите на жлезата.

1.Как действа? Как се ползва?

Смисълът на хормонално заместителната терапия и в този случай е: приеманият лекарствен продукт да поеме функциите на липсващия или недостигащ естествен компонент. След като веднъж е определена подходящата според лекуващия дневна доза, тя се приема наведнъж – сутрин, на гладно. При пациентите бебета таблетката се разтваря в 10-15 мл вода непосредствено преди приема и се дава наведнъж.

В терапиите могат да се включат рецепти от народната медицина

При щитовидна жлеза с понижени функции лечението започва с ниска начална доза от порядъка на 25-50 микрограма левотироксин натрий дневно. Тази доза подлежи на корекции според повлияването, което означава периодичен лекарски контрол. Дневният прием може да се увеличава през интервали от 2 до 4 седмици, като максималната дневна доза за възрастни е 200 микрограма. При деца се изчислява индивидуална доза от 100-150 микрограма на квадратен метър телесна повърхност. Ако се касае за дете с вродено заболяване, терапията следва да започне колкото може по-рано; предвижда се дневен прием от 10-15 микрограма на кг за първите три месеца от живота на бебето. След това се изчислява и прилага поддържаща доза според хормоналните показатели в кръвта. Ако детето е с придобит хипотиреоидизъм, лечението започва с дневна доза до 50 микрограма; както и при възрастните, тя може да се увеличава плавно до постигане на пълно заместване.

Терапията с L Thyroxin е доживотна.

2.Странични ефекти

В началото на лечението е възможно да се проявят някои странични ефекти, които се дължат на предозиране или на прекалено бързо нарастване на дневната доза. те са свързани с рязкото усилване продукцията на щитовидната жлеза и могат да причинят сърцебиене и различни сърдечни смущения като тахикардия или аритмия. Освен това пациенти се оплакват от болка и стягане в гърдите, мускулна слабост, крампи, тремор и горещи вълни, безсъние, тревожност, диария и загуба на тегло, главоболие, нарушен месечен цикъл. В по-редки случаи е съобщавано за увеличено мозъчно налягане при деца, както и за повишена температура, гадене и повръщане.

При някои пациенти се наблюдават алергични реакции, изразени в зачервяване, сърбеж и обриви по кожата, както и дихателни смущения. В такива случаи приемът се спира; лекуващият преценява кога приемът може да се възобнови и в какви дози.

3.Отслабване/Напълняване

Дефицитът на хормони на щитовидната жлеза може да причини натрупване на наднормени килограми – за това вече стана дума. Приемът на L-тироксин може да постигне обратен ефект, тъй като балансирането на хормоните води до нормализация на метаболизма и ускорено освобождаване от задържани течности, токсини и шлаки. Доста хора разчитат на този момент и приемат, че препаратът е успешно средство за отслабване. Ако бъде третиран по този начин от хора, чиито функции на щитовидната жлеза са нормални, L-тироксинът може да създаде проблеми – на практика ще се получи повишено съдържание на хормона, което също е патология и вреди на здравето.

Лиотиронин

Лиотиронин, лиотиронин натрий или Т3 е синтетичен хормон, отнесен към естествения трийодтиронин. Медицинското му предназначение е да подпомага продукцията на хормони от щитовидната жлеза. Продуктът е особено ценен в бодибилдинга като помощно средство за отслабване заради способността му да ускорява метаболизма и изгарянето на мазнините. Същевременно повишава синтеза на протеини и редуцира холестерола. За да се приема като средство за редукция на мазнините/килограмите, трябва да се направи консултация с лекар – за сигурност, че щитовидната жлеза работи без проблеми. От това зависи каква ще е приеманата доза.

Лиотиронинът изисква компетентен прием, иначе може буквално да разцентрова една здрава щитовидна жлеза. Погрешната употреба често причинява опасни симптоми като задушаване и сърцебиене, аритмия, главоболие и изпотяване, гадене, психични нарушения.

Liotrix

Това е комбиниран продукт – съдържа хормоните Т4 и Т3 в пропорция 4:1. Освен при вроден хипотиреоидизъм се използва при лечението на Фашимото, гуша и рак на щитовидната жлеза. Той също е коментиран като средство за отслабване, но специалистите не препоръчват такава употреба заради допустими опасни въздействия и животозастрашаващи състояния на сърдечно-съдовата система (framar.bg).

Други

Лекуващият може да прецени, че пациентът с хипотиреоидизъм се нуждае и от други лекарствени продукти, например йодни, и да ги въведе в една комплексна терапия. Ако лекуваният страда от отоци, може да се изпишат малки дози диуретици. Депресивните състояния пък налагат прием на седативни препарати.

Клиники и специалисти

Много от заболяванията на щитовидната жлеза се лекуват; поддържащата терапия понякога трябва да се провежда през целия живот. Хипотиреоидизмът може да се контролира, при това успешно и със съдействието на самия пациент да се поддържа добро качество на живота му. В сайта на Сдружението на засегнатите от болести на щитовидната жлеза има списък на добрите български болници с клиники и отделения за лечение на тиреоидни заболявания. Сред тях са софийската болница “Акад. Иван Пенчев” с клиника по тиреоидни и метаболитни костни заболявания и Клиника по ендокринна хирургия, специализирани секции и клиники в Александровска болница, “Света Йоанна”, университетските болници “Свети Георги” в Пловдив и “Света Марина” във Варна, болница “Токуда” в столицата и отделението по ендокринология в болницата на МВР – София. Подробни координати и информация за лечението на тази група заболявания – сред които хипотиреоидизъм – вижте ТУК  .

Препоръчителна диета. Хранене

Диетата е един от принципите за лечение на болните от хипотиреоидизъм. Лечебното хранене цели да нормализира обменните процеси, да предотврати ранното развитие на атеросклероза, да възстанови доброто кръвоснабдяване на тъканите и да намали наднормените килограми. Налага се ограничаване на животинските мазнини и “бързите” въглехидрати. Основните нутриенти се разпределят по следния начин в рамките на едно денонощие:

  • Протеини – 80 г, от тях 55% растителни белтъчини;
  • Мазнини – до 80 г, от тях 35% растителни;
  • Въглехидрати до 400 г, включително захар до 50 г.

Енергетичната стойност на рациона е 2200-2400 килокалории.

Задължителни са някои правила, чието спазване поддържа общо добро здравословно състояние и съдейства за поддържащото лечение с хормонални препарати и други медикаменти. Не бива да се преяжда – храната се приема на 5-6 хранения през деня, на малки порции. Пърженото е недопустимо; топлинната обработка е варене, варене на пара или печене. Препоръчват се смлени или накълцани продукти, за да се улесни храносмилането. Солта е ограничена в рамките на 5-6 г за денонощие, препоръчително е да е йодирана. Яденето не бива да е нито много студено – нито много горещо. Свободните течности се ограничават до литър и половина, тъй като организмът при това заболяване е склонен да задържа течности и се образуват отоци.

При поставена диагноза хипотиреоидизъм е най-добре да забравите за алкохола. Етиловият спирт забавя метаболизма, а при нашия случай това е основен проблем и без пиене. Горещо са препоръчвани зеленчуците и храните с повече фибри; така храненето обогатява организма с витамини и съдейства за нормализацията на метаболизма.

Препоръчителни храни за естествено лечение

Кои са полезните храни при коментираното заболяване на щитовидната жлеза? На първо място – протеиновите, и тези с богато съдържание на йод, В-витамини, витамин С, линолова киселина. Добри са млечно-киселите продукти, които не обременяват чревния тракт. Подходящи са пълнозърнестият – вчерашен! – хляб, нетлъстите меса, морска риба, кисели млека с ниска масленост, йогурт, айран и извара, изсикнато сирене, кашкавал от краве мляко, белтъчни омлети, зърнени каши, зеленчуци – пресни, на салата, печени и варени на пара; плодове – особено киви, банани, авокадо, вишни, грозде; билков чай – шипков е най-добре, слаб зелен и черен чай, малки дози слабо кафе; зелени подправки.

Храни, които трябва да се ограничат

Специалистите препоръчват ограничаването и дори избягването на храните, които съдържат компонентите гоитрогени. Те препятстват усвояването на йод; съдържат се в крстоцветните зеленчуци – всички видове зеле, както и марули, спанак, праскови, ягоди. Топлинната обработка намалява това действие, затова посочените храни могат в неголеми количества да се хапват готвени. В ограничено количество се приемат също краве масло, хрян, майонеза, сладка, мед, макарони, ориз.

Забранени храни

В списъка на забранените храни е соята и всички продукти, които съдържат соя. Освен това продукцията от бяло брашно – питки, закуски, пасти и торти; тлъсти меса, вътрешности, хайвер, сланина, маргарин, бобови храни, гъби, гъсти мазни супи, осолени и пушени храни, гъби. Нямат място в менюто водата от крана – заради компонентите за дезинфекция, напитки като кока кола, силното кафе.

Причини за хипотиреоидизъм

Причините за появата на това болестно отклонение са най-разнообразни; това определя и начина, по който се развива коментираният хипотиреоидизъм и вида на пораженията върху отделни органи и организма като цяло. Различен тип е и лечението при диагностицирания тип заболяване на щитовидната жлеза. Може да се касае за резултат от автоимунно въздействие, за вродено състояние поради генна мутация, за резултат от облъчване, от злокачествено заболяване на щитовидната жлеза и др.

Тиреоидит на Хашимото

Т.н. тиреоидит на Хашимото е една от основните форми на автоимунно поражение на щитовидната жлеза – в резултат на което се развива хипотиреоидизъм. Възпалява се паренхимната тъкан на жлезата и постепенно нейната продукция на тироидни хормони намалява. Това се отразява на общото състояние, като сред първите признаци са умора, отпадналост, депресия. Нерядко тези симптоми се свързват с преумора от различни занимания, понякога с вирусно заболяване, затова същинското отклонение се открива със закъснение.

При Хашимото болният човек, по-често жена, страда от болки в стави и мускули, необяснимо трупане на килограми, констипация, постоянна умора, дразнене в гърлото, обилно кървене при месечните цикли, депресия, подпухнало лице, проблеми с паметта. Заболяването изисква редовно спазване на описаната по-горе диета, както и прием на добавки с витамини – В, С, D и Е, комбинации с цинк, желязо, магнезий и особено важния за жлезата селен.

Лечението при болестта на Хашимото е насочено към съхраняване на останалата незасегната тъкан на жлезата. В това могат да помогнат някои хомеопатични продукти като Graphites или Calcarea fluorica, Osteocynesine. Според фитотерапевти автоимунното поражение е обратимо, ако е в съвсем начална фаза и се прилага лечение с пчелно млечице и клеева тинктура. Чрез билки, сред които блатен тъжник, глог, бял оман, комунига, исландски лишей и др. пък можело да се предизвика рестарт на имунната система и игнориране на автоимунните въздействия.

В крайна сметка сериозен и резултатен контрол върху проблема може да реализира хормонозаместващата терапия: приемът на една таблетка левотироксин наутрализира хормоналния дефицит и се отразява благотворно върху повлияваните от тиреодефицита процеси.

Лечение с радиоактивен йод при базедова болест

Използването на радиоактивен йод в диагностиката и терапията на тиреоидните заболявания е причина за проявата на нова форма на хипотиреоидизъм. Нарушението най-общо настъпва, след като функционално се изключи по-голяма от необходимото част от щитовидната жлеза. От това следва намалена секреция на тиреоидни хормони – състояние, съответно усещано като дефицитно за функционирането на организма. В някои случаи това е неизбежно следствие от основната лечебна цел – например при карцином на щитовидната жлеза. Унищожаването на неопластичната тъкан или блокирането на нейния растеж се “заплаща” с  дефицита на хормоните. Съвременната медицина обаче, както вече видяхме, е в състояние да компенсира дефицита чрез заместваща терапия.

В други случаи нарушението може да е следствие от грешки в терапията: да кажем, налице е невротичен синдром, който насочва към хипертиреоидизъм, т.е. повишена продукция на хормони от щитовидната жлеза. Прилага се доза радиоактивен йод, която действа прекалено агресивно за случая и причинява състоянието с дефицит. Но най-често хипотиреоидизъм след лечение с радиоактивен йод се получава при терапии на гуша или тиреотоксикоза. И то – не толкова заради неправилно изчислена доза, а поради нееднаквата индивидуална чувствителност на пациентите. Последната особеност на практика превръща една оптимална доза радиоактивен йод в твърде голяма за конкретния човек. За нарушението “принос” имат и някои вторични реакции в тъканта на жлезата, които са свързани с деструкцията й под въздействието на лъчите и които не могат предварително да се предвидят.

Лъчетерапия

Лъчетерапията е един от методите за лечение на злокачествени заболявания. При нея се атакуват точно определени области от тялото; когато са в съседство с разположението на щитовидната жлеза – главата, шията, може да се очаква симптоматика на хипотиреоидизъм. Такива последици според някои източници има и у една трета от пациентите с лимфом, които са лекувани по този начин. Симптомите на хипотиреоидизъм след лъчетерапия са слабо проявени, но впоследствие може да суе развие форма на хипотиреоидизъм. Затова обикновено се препоръчва контрол върху хормоните на щитовидната жлеза (limfom.info).

Операция на щитовидната жлеза

Хипотиреоидизъм може да се развие и след операция на щитовидната жлеза. При това може да се касае за отстраняване само на част от нея или за пълно – тиреоектомия. Липсата или силно пониженият обем на жлезистото тяло е логичната предпоставка за дефицит на специфичните хормони. При онкологични заболявания това е единственият сигурен начин за трайно решаване на здравословния проблем, като е възможно отстраняването на до 90% от тялото на жлезата.

Определени медикаменти

Един от случаите на вторичен хипотиреоидизъм е резултат от токсичното действие на някои лекарства. Трябва да се внимава за подобен ефект при продължително прилагане на сънотворни, седативни, наркотични препарати. Те могат да станат пусков фактор за развитие на усложнена хипотиреоза, след като доказано намаляват активността на обменните процеси. Такъв ефект има например от лекарствата, съдържащи литий.

В резултат на бременност

Възможно е една бременна жена да развие хипотиреоидизъм в даден етап и това следва внимателно да се проследява. Ако процесът се отключи в първия триместър може да се стигне до загуба на плода, спонтанен аборт. Ако нещата се развиват в по-напреднал етап на бременността, понижената функция на жлезата е в състояние да провокира преждевременно раждане. Друга последица е прееклампсията – животозастрашаващо състояние, с висок риск както за плода, така и за майката. Ако понижената функция на щитовидната жлеза не се проследи и не се приложи адекватно лечение по време на бременността, това ще има негативно отражение върху цялостното развитие на бъдещото дете.

Последиците от бременността могат да причинят хипофункция на щитовидната жлеза и след раждането, в рамките на 6 месеца (puls.bg).

Хипотиреоидизъм при деца

Хипотиреоидизъм при деца – това е патологично състояние, характерно с пълна или частична недостатъчност на хормоните на щитовидната жлеза. През първите седмици от развитието на плода върху ембриона действат тиреоидните хормони на майката, но към 10-12-та седмица в организма му започва да функционира собствена щитовидна жлеза. Тиреоидните хормони  са много важно условие за нормалното развитие на ембриона. Те регулират диференцирането на костната тъкан, формирането и функционирането на кръвотворната, дихателната и имунната система, съзряването на структурите на главния мозък и пр. Дефицитът на тези хормони при децата има по-тежки последици, отколкото при възрастните; при това хипотиреозата е толкова по-опасна, колкото по-малко е детето. Децата с този проблем изостават в растежа, половото съзряване и интелекта. Нарушават се обменните процеси при всички групи вещества, както и процесите на терморегулация.

Симптоми

Понижената функция на щитовидната жлеза при новородени има клинични прояви, определяни като незначителни: закъснение на раждането до 40-42 седмица, високо тегло от порядъка на 4 кг, оточно лице, клепачи и език; оток на пръстите на ръцете и краката, тежко дишане. Новородените с хипотиреоза имат продължителна жълтеница, бавно зараства пъпчето и има повишен риск от проява на пъпна херния, рефлексът за сучене е слаб.

С развитието на детето симптомите стават по-ясно изразени. Задържа се физическото и психомоторното развитие на детето – то е вяло, сънливо, с изразена мускулна хипотония, хиподинамика, изоставане във физическото развитие – ръст и килограми; забавено затваряне на фонтанелата, забавена поява на зъби и формиране на навици като обръщане, задържане на главата, сядане, изправяне.

Дефицитът причинява брадипсихия – това е безразличие към околната среда, с оскъдни емоционални и гласови реакции. Детето не играе самостоятелно, контактите му са проблемни и неуспешни, липсва детското “бърборене”. Характерни са също поражения на сърдечния мускул, отслабен имунитет, бледа и суха кожа, чупливост на косата, ниска телесна температура, анемия, констипация.

Симптомите на вроден хипотиреоидизъм при деца могат да са по-силно или по-слабо изразени. Ако недостигът е проявен при ранното вътреутробно развитие, съществуват необратими нарушения в развитието на централната нервна система – кретенизъм, тежка умствена изостаналост, деформации на скелета, “малък човек”, нарушения на психиката, на слуха и речта.

При лека форма на хипотиреоза признаците могат да се появят по-късно, към втората до шестата година и дори в периода на полово съзряване. Ако детето се роди здраво и тиреодефицитът се развие по някаква причина след втората му година, нарушенията в умственото развитие не са сериозни. В по-късна и преходна, юношеска възраст може да настъпи затлъстяване, изоставане в половото съзряване, лошо настроение, забавено мислене, понижаване на успеха в училище.

Лечение

Леченито на вроден хипотиреоидизъм при деца трябва да започне веднага при диагностицирането му. При новородените това е още една-две седмици след раждането, за да се избегнат сериозни отражения върху психо-соматиката.

В повечето случаи се налага пожизнена хормонозаместителна терапия с левотироксин. Започва се с начална доза от 10-15 микрограма на килограм телесна маса в денонощие; тя подлежи на корекция под лекарски контрол. Допълнително се дават витамини – А и В12, ноотропни средства – пирацетам, пълноценно хранене, масаж, лечебна физкултура.

Билки и др. средства при хипотиреоидизъм

Диетите и билките са приносна част от лечението на хипотиреоидизъм. Не бива да се забравя обаче, че за да има успех от него, основна роля има хормонозаместващата терапия. Необходими са периодични изследвания, за да се поддържа точно необходимата доза от хормоналния продукт. Приемът на други средства – билкови продукти, добавки и пр. е по-ефективен, ако е в началната фаза на заболяването.

Селен

Недостигът на селен в организма е една от предпоставките за влошени функции на щитовидната жлеза. По-скоро той има значение за трансформирането на неактивния хормон Т4 в активния Т3. нивото на микроелемента в организма може да се поддържа чрез балансирана диета, в която са включени морски риби и морски дарове. Ако все пак дефицитът е силно изразен и това вече е повлияло на щитовидната жлеза, лекуващият може да препоръча прием на селен под формата на хранителна добавка. Първоначално се взема доза от 200 микрограма дневно или 2х1 стандартни хапчета до постигане на оптимални нива, след което се намалява наполовина за следващите 3-4 месеца (hapche.bg).

Бразилски орех

Ядките и особено лешниците и бразилският орех имат място в диетата при хипотиреоидизъм. Бразилският орех се отличава с изключително богатото си съдържание на селен, както и на всички важни микроелементи и витамини. За здравето на щитовидната жлеза е от значение съдържанието на селен, както впрочем и за имунната система и антиоксидантната защита на организма. Освен това той участва в антиейдж процесите – т.е. забавя стареенето и подобрява храненето на клетките. За здравето на щитовидната жлеза е важен и фактът, че селенът от бразилския орех формира  селенопротеини, предпазващи деликатния паренхим от окислителни увреждания.

Необходимо е все пак да се знае, че предозирането с тази полезна храна може да има токсичен ефект. Ако заради хипотиреоидизъм е добре диетата да включва такива ядки, те не бива да са повече от 3-4 на ден.

Прием на йод

Заедно с дефицита на селен – недостигът на йод в организма е негативен фактор с последици върху щитовидната жлеза. По тази причина например се препоръчва употребата на йодирана готварска сол, но при болестни състояния това е недостатъчна мярка. Йодният дефицит отчасти се попълва с храни като морски водорасли, бобови, картофи, яйца, но пък бобовите при хипотиреоидизъм са забранени. Добър вариант са авокадото, кокосовото масло, червените боровинки и черният дроб от треска.

Руската народна медицина препоръчва в случаи като коментирания прием на йод във водка. Две капки йод в 50 мл чиста водка е решението на проблема. От сместа се приема по една супена лъжица, разтворено във вода, два пъти дневно един час преди хранене. Лечебният курс е една седмица, следват 10 дни пауза и нов лечебен модул от една седмица (framar.bg).

Други

В практиката на народната медицина като лечебни растения, полезни при хипотиреоидизъм, са сочени билката очеболец, женшеновият корен, червеното цвекло. Полезни са още кафявите водорасли, боровите иглички и шишарки, натуралният сок от сурови моркови, червено цвекло и картоф.

Лечение с борови шишарки: 15 млади шишарки се измиват и смилат; заливат се в стъклен буркан с 50 мл водка или ракия. Сместа престоява 10 дни на хладно, след което се прецежда. От получения спиртен извлек се вземат три пъти дневно по 5 капки, разтворени във вода; режимът е за три седмици (framar.bg).

Хомеопатия за лечение на хипотиреоидизъм

Използването на хомеопатични лекарства при хипотиреоидизъм е строго индивидуално и зависи от характеристиката на всеки отделен пациент. Такава терапия е възможна като допълваща, като лекарствения препарат/препарати се подбира в зависимост от причината за проблемите с щитовидната жлеза, прогресията на заболяването, възрастта на пациента и общото му здравословно състояние, хранителни навици, естество на основната терапия и пр. Най-често при такава диагноза се работи с хомеопатичните продукти калкареа карбонка, сепия официналис, ликоподиум клаватум, графитес, нукс вомика. Калкареа карбоника е сред най-често препоръчваните от лекарите хомеопатични продукти като средство за контрол върху заболяването на щитовидната жлеза (framar.bg).

По-подробни симптоми на хипотиреоидизъм

Клиничните прояви на хипотиреоиизъм зависят от причините му, от възрастта на пациента, от прогресията на хормоналния дефицит. Симптоматиката в цялост се характеризира с полисистемност, но оплакванията обикновено се организират около една система или група органи. Тези симптоми най-често са присъщи и за други заболявания, затова понякога диагностицирането на същинския проблем става бавно. Интензивността на симптомите освен това няма връзка със степента на развитие на болестта, т.е. болестта в напреднала фаза може да има леки клинични прояви – и обратно. Възможно е също заболяването в умерена степен да няма никакви ясно проявени симптоми.

Засилено усещане за студ (хипотермия)

Засиленото усещане на студ с пристъпи на втрисане е свързано със забавянето на обменните процеси при хипротиреоидизъм. Реално се получава снижаване на телесната температура – заради вялата продукция на енергия, като често усещането е за студени крайници.

Тежък запек

Един от белезите на понижена продукция на тиреохормоните е запекът. Тази форма на констипация се нарича още ендокринен запек. Ендокринен запек може да се получи при заболяване на щитовидната  и паращитовидните жлези, както и при захарен диабет.

При хипотиреоидизъм е отслабена моторната функция на стомашно-чревния тракт. По статистически данни 61% от болните с такъв проблем страдат от запек и метеоризъм. Патологията на чревния тракт се обяснява с липсата на тонизиращо въздействие, каквото имат хормоните на щитовидната жлеза. Отслабва активността на гладките мускули в червата и се забавят вълните на чревни съкращения, т.е. перисталтиката. Същият е ефектът и върху активността на дебелото черво.

Бледа и суха кожа. Кожни заболявания. Акне

При прогресията на болестта настъпват изменения във външния вид, които са добре изразени при съединителните тъкани. Кожата е бледа и суха, тази на лицето – с жълтеникав оттенък, с отоци – на клепачите, на лицето като цяло и на крайниците. Последното се свързва със задържане на течности в съединителните тъкани. Влошената циркулация на телесни течности и отслабеният имунитет са обяснение за честите кожни инфекции, обриви и поява на акне. Част от тази симптоматика е състоянието на ноктите – удебеляване, и на косата, която изтънява и става чуплива. Нерядко е налице дифузен косопад.

Дрезгав глас, макроглосия

Тежката форма на заболяването причинява забавяне на говора – като че ли езикът се заплита, артикулацията е затруднена и гласът е нисък и дрезгав. Отслабва заедно с това и слухът – всички тези промени са причинени от отоците в гърлото, на езика и средното ухо.

Сънливост (особено при микседем). Припадъци

Прогресията на хипотиреоидизма се проявява и в различни нарушения на съня. Често човекът с този проблем е сънлив и уморен през деня, а през нощта го измъчва безсъние. Зачестяват прояви като хъркане, сърдечни смущения по време на съня, сънна апнея. Тези белези за влошено качество на съня са придружавани и от други нервни смущения, депресивни състояния, тревожност, фиксация върху спомени за негативни преживявания и пр.

Крайна проява на смущенията, причинени от хипофункцията на щитовидната жлеза, е т.н. микседем. Това е масивна оточност на цялото тяло с буквално разпънато лице. Сърцебиенето е разредено, артериалното налягане спада, развива се сърдечна недостатъчност. Обследването намира задържане на течности във всички телесни кухини – коремна, плеврална, перикардиална. Телесната температура се понижава с няколко градуса под нормалната. Ако на човек в такова състояние не се окаже адекватна помощ, той може да изпадне в микседематозна кома. Леталността при такава кома без лечение е 80%, а при лечение – около 40%.

Повишение на холестерола в кръвта

При хипотиреоидизъм нарастват стойностите на т.н. лош холестерин в кръвта. Тези промени ускоряват атеросклерозата, която води до исхемична болест на сърцето. Рискът за сърдечно-съдови заболявания нараства при прогресията на заболяването и влияе дори при субклиничната форма на хипотиреоидизма. При автоимунния тип хипофункция се отчита повишено напрежение на кръвоносните съдове. Заместителната терапия може да забави напредъка на исхемичната болест на сърцето и да препятства образуването на плаки по кръвоносните съдове.

Неизяснено напълняване

Не са редки случаите, когато необяснимото напълняване при щателни изследвания за причините, в частност – според функциите на щитовидната жлеза, отвежда до диагностицирането на нейната хипофункция. При хипотиреоидизъм се забавят процесите на обмяна, което допуска по-слаба и вяла трансформация на постъпленията в енергия – срещу отлагането на мазнини. Натрупването на наднормени килограми и затлъстяването е една от последиците на хипотиреоидизма. При успешна хормонална терапия обменните процеси се нормализират и при спазвани принципи на диетично хранене теглото може да се редуцира.

Мускулни болки, тежест и вдървеност

Понижената функция на щитовидната жлеза и дефицитът на нейните хормони могат да са причина за мускулни болки, схващания – крампи, тежест на долните крайници и скованост. Не винаги тези признаци се свързват веднага с функциите на щитовидната жлеза. Възможни са също отоци – на коленете и малките стави на крайниците, мускулна слабост. Медицината отбелязва и прояви като синдром на карпалния тунел при лъцете и тарзален синдром при краката, които са най-общо казано смущения в изпълнения на основни движения – хващане на дребни предмети, болки и бърза умора при задържане на някакъв предмет в ръцете, или болка в петата-свода на ходилото-от вътрешната страна на глезена.

Периорбитални и претибиални отоци

Периорбиталният оток – т.е. оток около едното или около двете очи, е непосредствено предизвикан от задържане на течности в тези зони. Причината за това в някои случаи е хипофункцията на щитовидната жлеза; вече стана дума, че съединителната тъкан поради забавените обменни процеси започва да задържа и да се насища с течности. Лицето и в частност зоната около очите са особено чувствителни към този процес. Претибиалните отоци по същата логика се образуват в тъканите около големия пищял.

Болки и скованост в ставите, оточност. Болките в ставите и ставните връзки са един от симптомите, които биха могли да се свържат с отслабена функция на щитовидната жлеза – но не само. Първопричина са нарушенията на метаболитните процеси и влошено функциониране на нервната система; промени в съединителната тъкан, втвърдяване на сухожилните връзки, задържане на течности. Освен болезнени и трудно подвижни, ставите могат да са и оточни и това най-ясно се изразява в колянните стави и малките стави на крайниците.

Подпухналост на лицето.Отокът и подпухването на лицето е също част от симптоматиката на заболяването, която обаче може да се прояви и при други болестни състояния – например при бъбречно заболяване. Освен оток на лицето тази кондиция на кожата и подкожните тъкани може да се установи също и по крайниците. Отокът на лицето, заедно със специфичния болезнен – жълтеникав тен и локализирана подпухналост около очите, придават на болния човек специфичен изглед, маска, която е различима и насочва към проблем с щитовидната жлеза.

Мускулна слабост, особено на краката

При хипотиреоидизъм не са рядкост оплакванията от ставни и мускулни болки. Налице са отоци на мускулната тъкан, при което се притискат нерви и усещането от това е за умора и слабост, болки, схващания, скованост на ставите и сухожилни възпаления. И при понижена, и при повишена функция на щитовидната жлеза е възможна т.н. миопатия, поражение на скелетните мускули. Патологията е силно осезаема, когато се прояви в проблеми с долните крайници – болки в ходилото и глезена и затруднено ходене. С това могат да са свързани също болките в пръстите на краката.

Обилни менструации

Нарушенията във функциите на щитовидната жлеза причиняват хормонален дисбаланс, който при жените се изразява в отклоненията на месечния цикъл. Това е “видимото” разстройство на репродуктивната система, разпознавано или по твърде краткия интервал между два поредни цикъла, или в прекалено обилното кървене. Освен това е възможно да се прояви аменорея или липса на цикъл в 6 поредни месеца и повече, или да се развие мастопатия. Че с репродуктивната система нещо не е наред, може да се установи и при неуспешните опити за забременяване. Дефицитът на тиреохормони може да бъде причина за безплодие, както и за отслабване на  либидото – така е и при мъжете. При лек тиреодефицит, който не е диагностициран, е възможно проблемът да се отрази негативно при вече настъпила бременност и да се стигне до спонтанен аборт.

Депресия

Депресията е една от възможните последици от хипотиреоидизъм с поражения на нервната система. Всъщност състоянията на потиснатост не са единствените белези на тези поражения: могат да се отчетат също влошена памет и внимание, отслабване на познавателната активност и интелектуалната мощ, на интереса към живота. Всичко това е на фона на влошено качество на съня, безпричинна тъга, плачливост, безнадеждност. При деца над три години и при възрастни тези състояния могат да се овладеят и да са под контрол при назначаване и провеждане на заместителна терапия. Ако заболяването е вродено и не се провежда заместителна терапия, последиците за нервната система и за организма като цяло са необратими.

Други

Отбелязват се също изменения в сърдечно-съдовата система: брадикардия, диастолична артериална хипертензия в лека форма и образуване на излив в перикарда, перикардит. Спътник на всичко това е главоболието, което става постоянно; развива се анемия. Храносмилателната система започва да изпитва дефицит на необходими ферменти, апетитът намалява, чести са пристъпите на гадене, може да се развие хепатомегалия или увеличение на черния дроб и дискинезия на жлъчните пътища.

Диагностика, изследвания на хормони и др.

Хипотезата за хипотиреоидизъм може да бъде формулирана на база на клинични признаци и снета анамнеза, но категоричното й доказване и определянето на адекватно лечение изисква специфични изследвания. Такива са кръвните тестове и анализи – на тиреохормоните тироксин – Т4, трийодтиронин – Т3, както и на хипофизния хормон. При отслабена функция на щитовидната жлеза Т3 и Т4 са понижени, а хипофизният или тиреостимулиращ хормон TSH може да е с отклонения както към увеличаване, така и към намаляване. Освен това следва да бъде проверена стойността на специфичните тирео-антитела за изследване на възможни автоимунни реакции като причина за отслабени функции на щитовидната жлеза.

Други изследвания, които могат да бъдат назначени, са биохимичният анализ на кръвта, ултразвук на жлезата, сцинтиграфия и тънкоиглена биопсия. Биохимичният анализ би установил при хипофункция увеличени стойности на холестерола и проблем с липидния обмен. Задачата на ултразвуковото изследване е да получи информация за размера и структурата на жлезата. Чрез сцинтиграфия се проверява функционалната активност на жлезата, възможно наличие на възлести образувания, тъканни трансформации и пр. Биопсията е начин да се потвърди или отхвърли съмнение за онкологичен процес в щитовидната жлеза.

Ето как изглеждат най-общо нормалните стойности на хормоните по възрастови групи:

Хормон                                                                                Нормални стойности

Общ тироксин (T4)                                                             152-292 наномола/литър при новородени до 28-ми ден; 83-172 nmol/l при бебета и деца;  57-148 nmol/l при възрастни

__________________________________________________________

Общ трийодтиронин (T3)                                                    1.6-3.8 nmol/l при деца; 1.3-3.28 nmol/l при подрастващи; 1.2-3.1  nmol/l при възрастни

__________________________________________________________________                                                                                                                                                         (по framar.bg )

Усложнения, които може да възникнат

Усложненията при хипотиреоидизъм са различни в зависимост от възрастта, в която е възникнало отклонението, както и от общото здравословно състояние и прогресията на болестта. Така например при вродено заболяване децата са с нарушени функции на централната нервна система; проявява се умствено изоставане – олигофрения, понякога и в крайната й степен кретенизъм. Детето изостава на ръст, в половото си развитие, податливо е на инфекциозни заболявания с дълго хронифицирано протичане. Често страда от хронична констипация.

Хипотиреоидизмът при бременни се проявява чрез различни аномалии на плода – сърдечен порок, патологии в развитието на вътрешни органи. Възможно е раждане на дете с функционална недостатъчност на щитовидната жлеза. При възрастни пораженията са не по-малко сериозни, но при навреме назначена хормонозаместваща терапия последиците могат да бъдат редуцирани.

Гуша

С термина “гуш” или “струма” се назовават цяла група заболявания на щитовидната жлеза, изразени в нейното патологично разрастване.  Причините за проява на това отклонение и начините, по които то се развива и лекува, са различни. Независимо какъв е характерът им трябва да е ясно, че неглижирането на симптоми от типа на уголемена жлеза може да е с тежки последици и заболяване на други органи.

Основна причина за проявата на т.н. ендемичен токсичен вариант е дефицитът на йод, причинен от недостиг на съединенията му в рамките на дадена територия. Йодният дефицит е причина за намалена секреторна активност на щитовидната жлеза, т.е. хипофункция с вече разгледаните последици. При споменатите условия ендемичната гуша е заболяване с висока честота, т.е. отклонението засяга голям брой хора на съответната територия. И при това заболяване ранните стадии могат да останат неразкрити и едва когато уголемяването на жлезата стане видимо, болният си дава сметка за проблема и свързва този проблем с други, вече проявени симптоми – затруднено дишане и преглъщане, усещане за камък в гърлото, световъртеж и затруднено извиване на главата. При хипотиреоза към тези симптоми се прибавят също ниското кръвно налягане, метеоризъм, чести заболявания на дихателната система. Терапията е индивидуална; ако болестта е в ранна фаза, хормоналният вариант може да се окаже достатъчен за контролиране на патологичния процес. Често се налага оперативно лечение заради силно разрасналата се тъкан в по-напредналите стадии.

Сърдечни проблеми вследствие на висок холестерол

При променен липиден обмен поради недостиг на тиреохормони се наблюдава повишена стойност на холестерола. Увеличението е за сметка на т.н. лош холестерол, което е негативен фактор на въздействие върху сърдечно-съдовата система. Настъпва отлагане на холестеринови плаки по вътрешната стена на кръвоносните съдове, стесняване и редукция на тяхната еластичност. Намалява пропускливостта на кръвоносните пътища и редица тъкани изпитват кислороден глад. При сниженото кръвно налягане, характерно за хипотиреоидизма, работата на сърдечно-съдовата система е силно затруднена. Освен това може да настъпи събиране на течност в зоната на перикарда и плевралната кухина, а това нарушава правилния сърдечен ритъм и дишането. При повишен холестерол също се развива исхемична болест на сърцето и могат да настъпят живото застрашаващи събития като инфаркт на миокарда, склероза на мозъчните кръвоносни съдове и исхемичен инсулт.

Нарушения на психиката

Връзката между понижената функция на щитовидната жлеза и някои психични нарушения е открита отдавна. В медицината често се споменава за скрита хипотиреоза  в общности от условно здрави хора, както и за висок процент на хора с понижена функция на щитовидната жлеза при диагностицирани болни с депресии. Ако такива пациенти се лекуват само с антидепресанти, в повечето случаи липсват очакваните положителни резултати. При комбинирано лечение с добавяне на хормонален препарат – Т4, ефективността на антидепресанта чувствително се повишава. Биохимичният механизъм, причиняващ депресия при хипотиреоидизъм, може да се свърже с нарушена обмяна на серотонин в тъканите на главния мозък.

Микседем, микседемна кома

Микседемната кома е животозастрашаващо състояние, което е характерно с усилване на всички клинични прояви на хормоналната недостатъчност на щитовидната жлеза. Фокусът е върху сърдечно-съдовата и нервната система. Най-често в такова състояние изпадат пациенти в напреднала възраст, по-често жени. Повечето случаи на микседемна кома са регистрирани през зимата – вероятно при ниските външни температури и по-честите заболявания от дихателни инфекции, простуди и вирусни зарази с последващи пневмонии.

При микседем прогресията на хипотирео-симптомите е бавна, може дори да се говори за развитие с години. Настъпват състояния с отоци, пржомяна на кожата – суха и с лющене, жълтеникава, ноктите задебеляват, косата е тънка, пада и се чупи. Пациентът се оплаква от постоянна умора, сънливост, със забавен говор и мислене е, трудно се концентрира. Състоянието подлежи на контрол, ако симптоматиката не е достигнала до твърде напреднал стадий. При кома някакъв външен фактор може да бъде “капка”, от която негативните натрупвания преливат; мозъкът изпада в хипоксия и настъпва коматозното състояние. Този външен фактор може да е някакъв медикамент, стрес, травма, преохлаждане, непълноценно дишане поради пневмония и пр. изпадането в микседемна кома преминава през три фази – като първата се разпознава по необичайната сънливост, объркване на съзнанието, а същинската е свързана с трайно изпадане в безсъзнание и обикновено това е необратимо.

Унаследяване и вродени дефекти у бебетата

Вроденият хипотиреоидизъм на практика е слаба функция на щитовидната жлеза, която може да се разпознае още при новороденото. Това състояние се причинява от някои изследвани обстоятелства:

Ако нарушението е проявено още по време на вътреутробното развитие, може да се говори за наследствени причини;

Възможно е самата щитовидна жлеза на детето да е невъзприемчива към йод или да е нарушено транспортирането на вещества, необходими за изработването на хормоните;

Причина може да е болестно поражение на хипоталамуса, отговорен за хормоналната продукция;

Ако вродената хипотиреоза се диагностицира достатъчно рано и ако за развитието на детето се грижат компетентни специалисти – педиатър, ендокринолог, невролог, то има шансове за добро развитие и израстване. Не е зле да се отбележи, че вроденият хипотиреоидизъм само в до 20% от случаите е резултат от дефектни гени; във всички останали проценти е по-скоро въпрос на случайност.

Придобитото заболяване може да се прояви под въздействието на същите фактори, както при възрастните, но при децата има по-сериозни последици ако не се лекува. Засяга физическото и умственото им развитие, мисленето и психиката. По принцип понижените нива на тиреохормони могат при вродената форма да засегнат формирането на вътрешните органи, както и на дейността на нервната система, формирането на скелета, висшата нервна дейност и пр. Придобитата форма в по-късна детска и юношеска възраст засяга паметта, концентрацията, възможността за формулиране на съждения, физическата активност. Настъпва рязко увеличаване на теглото, сънливост и апатия, безразличие към околната среда и пр., депресивни състояния.

Източници:

http://zdravotvet.ru/gipotireoz-simptomy-diagnostika-prichiny-lechenie/

http://www.ayzdorov.ru/lechenie_gipotireoz_chto.php

http://www.krasotaimedicina.ru/diseases/zabolevanija_endocrinology/hypothyroidism

Хипотиреоидизъм: болестта и нейното лечение
3.67 (73.33%) 3 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *