Дребна шарка морбили: Сигурното лечение, симптоми и снимки

Какво е дребна шарка морбили, можем ли да я разпознаем. Основните симптоми по стадии. Точното диагностициране, изследвания, съвети за домашни грижи.

Още в текста: ö Терапии при морбили. ö Усложнения – при деца, при възрастни. ö Медикаменти и народни лекове. ö Има ли връзка между дребна шарка и аутизъм ö
Дребна шарка морбили: един от страховете на родители с малки деца е свързан с това заразно заболяване.

Най-податливи на заразата са мъниците на възраст от две до пет години. Веднъж преболедували, те не се заразяват повторно – описанията на подобни рецидиви са крайно изолирани. Заболяването е тежко и винаги протича с много високи температури. Ако са проведени правилно съответните ваксини и профилактика, рискът от заразяване е минимален. В някои случаи болестта може да даде тежки усложнения с трайни поражения върху здравето.

Какво е това морбили (дребна шарка)?

Морбили или дребна шарка е остро инфекциозно вирусно заболяване. Лесно се предава при контакт, протича с висока температура, с признаци на обща интоксикация, катар на горните дихателни пътища, специфичен обрив и възпаление на очите. Дребната шарка е един от “шампионите” на детските заболявания по числеността на заразените. Най-сложно е протичането и лечението на заразата при децата под двегодишна възраст.

Причини и причинител на дребна шарка морбили

Непосредствен причинител на заболяването е патоген от типа на миксовирусите. Той е много нестабилен и бързо загива извън човешкия организъм. Тази нестабилност обаче се компенсира със силно изразената податливост и възприемчивост към вируса от страна на организма с нестабилен имунитет.

Контактът с болен човек е директният път за предаване на заразата. Най-силно заразен е носителят в първия, началния етап на болестта – катаралния, и в първите 3-4 дни от появата на обрива. След четвъртия ден болният от морбили вече не е опасен за околните.

Причините един човек да се зарази с морбили, а друг – не, гравитират около стабилността на имунната система. Имунитет към споменатия вирус се изгражда или чрез ваксиниране, или след преболедуване от дребна шарка. Ето как можат да се обобщят причините за разболяването от морбили:

  • Липса на имунитет, пропуснати ваксинации;
  • Близък контакт с човек/хора, болни от морбили;
  • Общо отслабване на имунната система.
Заразяване с дребна шарка
дребна шарка морбили

Високата температура е един от първите признаци; появата на обрива не оставя никакви съмнения

Инфекцията се предава по въздушно-капков път. В околната среда вирусът попада при кашлица, кихане, говорене, викове – заедно с миниатюрни капчици сълзи и слюнка. Вирусът може да се разпространи с въздушните потоци и извън рамките на стая, дори в съседен апартамент. Предаването чрез трети лица или чрез докозвани предмети и повърхности е по-малко вероятно, тъй като – вече стана дума – вирусът е доста нестабилен и бързо загива извън тялото.

Човешкият организъм има висока възприемчивост към този патоген. След преболедуване се създава доста добър имунитет, но болестта може да “повтори% в 1 до 3% от случаите. От морбили боледуват основно децата от предучилищната възрастова група. Ако не са прекарали заболяването в детските си години, могат да се заразят и възрастни.

Новородени и бебета до 6-месечна възраст се заразяват извънредно рядко, тъй като все още са с имунитета, предаден им чрез плацентата от майчиния организъм.

Входни врати за заразата са лигавиците на дихателните пътища, само в по-редки случаи конюнктивната обвивка на окото. След като заразените с вируса капчици телесна течност проникнат в един организъм, патогените започват бурно да се развиват и увреждат завладените зони на лигавиците. Оттам проникват в кръвта и се разнасят из целия организъм, стимулирайки симптоми на обща интоксикация. Вирусът се установява там, където му е най-комфортно: в храносмилателния тракт, дихателните пътища, устната кухина, очите, кожата. В някои случаи успява да се добере дори до тъканите на главния мозък, провокирайки тежък енцефалит.

Инкубационен период

Инкубационният период, когато заразата вече се развива в организма, но проявите й все още са скрити, в повечето случаи продължава девет-десет дни. След това идват същинските етапи, разграничени от медицината в три фази:

  • Катарален период, начален стадий;
  • Период на обрива;
  • Период на пигментацията.

Симптоми на болестта. Периоди в развитието

дребна шарка морбили

Болните деца стават раздразнителни и плачливи

За коментираната дребна шарка морбили са присъщи някои характерни симптоми, които позволяват по-лесно да се диагностицира заболяването. Наистина, през инкубационния период тези признаци не са проявени, но болният човек вече заразява околните, без да знае за това. След началото на същинските прояви се наблюдават симптоми, подобни на тези ри класическите вирусни инфекции.

Ето всъщност кои са основните признаци на дребната шарка:

  • Висока температура, която нерядко достига до 40 градуса по Целзий;
  • Суха кашлица и пресипване;
  • Фоточувствителност, болезнено възприемане на светлината, зачервяване на очите, сълзене и подпухване на клепачите; често се развива конюнктивит;
  • Поява на бели петна по лигавиците на венците и вътрешната стена на бузите;
  • Бял налеп по езика и сливиците;
  • Поява на обрив по цялото тяло, бърза смяна на пигментацията. Обривите започват да се появяват по главата и шията, след което поразяват тялото, ръцете и едва след това се спускат към коленете и ходилата.
Как започва детската шарка

Преходът от инкубационен към същински период на шарката започва с повишаване на температурата, хрема и кашлица. Специфично е това, че сутрешната температура е по-висока от вечерната. Оплакванията напомнят на настинка и грип – появяват се вялост и липса на апетит, липса на тонус и сили, главоболие.  Болното дете често сменя настроенията си, плаче без видима причина, сънят му е нарушен. Този т.н. катарален период продължава до 3-4 дни, след което настъпва успокояване и понижаване на температурата – но още на следващия ден тя отново се повишава.

Първи признаци в начален стадий

Категоричен белег за морбили е триадата от симптоми – хрема, суха кашлица и конюнктивит. Въпреки това диагнозата все още не може да се постави, особено от не-медицински лица, защото такива признаци се проявяват и при простуди и грип. Специфични за шарката са т.н. петна на Коплик по лигавицата на устната кухина. Това са дребни бели образувания, подобни на прашинки грис, които са разположени по венците, по вътрешната част на бузите, и са заобиколени с червени кръгчета. Такова развитие на заболяването може да се разпознае само от опитен лекар.

Подробните ранни симптоми на морбили
дребна шарка морбили

Петната на Коплик по устната лигавица

Петната на Коплик могат да се задържат два-три дни, след което изчезват, но местата им остават зачервени и с кадифен изглед. Възможни са и други симптоми като бял налеп по езика, или червени петна по небцето и сливиците. Признаците на отпадналост и липса на апетит са трайни и постелният режим е най-подходящ като грижа за болното дете. Специалистите дори препоръчват в подобни случаи да се разчита на домашно посещение на лекаря, а не визита в поликлиниката, тъй като нашият пациент на практика е опасен за другите посетители там.

Вторият стадий: Истинската шарка

Вторият стадий започва, след като температурата за кратко време е поддържала по-нормални стойности и петната на Коплик са изчезнали. Настъпва ново влошаване на общото състояние с висока температура и треска, която може да се задържи 2-3 дни. Едновременно с новия температурен пик по тялото започва да се появява обривът от молбили: това са много ситни алени пъпчици, на групички, които излизат най-напред по лицето, зад ушите и по скалпа, сетне слизат към шията и горната част на гръдния кош. На втрия ден след появата на първите пъпки обривът обхваща цялото тяло, а на третия се спуска до стъпалата. Докато последните петна по крайниците са още ярки и свежи, първите по бузите и шията започват да избледняват.

Другите симптоми
дребна шарка морбили, лечение, симптоми

Обривът обхваща тялото отгоре надолу за 2-3 дни

Обривите могат да са с различна интензивност; отделни пъпки и близко разположени групички, около които кожата е силно зачервена и се образуват обширни петна с алена окраска. Това създава дискомфорт, по-големите деца се оплакват от сърбеж, опъване и болка по кожата, от главоболие. Сънят и апетитът остават влошени, продължава усещането за слабост и липса на тонус, енергия. Хремата е интензивна, преглъщането и говорът са затруднени заради зачервяванията по небцето и гърлото. Очите са раздразнени, остават отоците по лицето.

Увеличените лимфни възли

Увеличените лимфни възли са един от признаците на дребната шарка. Увеличават се тези на тила, страничните на врата откъм гърба, и зад ушите. Подуването може да се установи още преди да се появи обрив и най-често са остатъчно подути и след затихването на болестта. При опипване в активната фаза на заболяването са болезнени.

Проявления в третия стадий
дребна шарка морбили, снимки и лечение

Лимфните възли в тази зона остават известно време увеличени и след оздравяването

Средно три денонощия след появата на първите обриви проявите на шарката започват да затихват в същия ред, в който са се появявали. Болестта навлиза в третата си фаза – периода на пигментация. Обривите губят своята яркост, стават синкави, избледняват и се превръщат в кафеникави петна. В този вид те могат да се задържат до две седмици. Понякога петната се белят леко. До изчезванет на всички симптоми може да се наблюдават остатъчни прояви като слабост, раздразнителност, бърза умора.

Диагностика

Коментираната дребна шарка морбили по някои симптоми много прилича на вирусните заболявания, а при появата на обрива може да се сбърка с други видове шарка и диагнозата да се обърка. Точната диагноза е първо условие за успешното и бързо лечение, затова е важно да се работи прецизно. Както вече стана дума, по-добре е при пациент дете да се вика лекар вкъщи – по обясними причини. Лекарят може да назначи лабораторни изследвания и анализи дори когато е разпознал симптомите на морбили. Ето как се потвърждава подобна диагноза:

  • Анализ на кръвна проба – при инфекциозните заболявания има изменения в плазмата, повишена утайка и лимфоцити;
  • Може да се изследва за патогени гърлен секрет;
  • Общ анализ на урина – възпалението личи по увеличените левкоцити и наличието на белтък;
  • Рентгенова снимка – ако има съмнение за пневмония.
  • Ако се предполага, че е засегната нервната система, може да се направи консултация с невролог и изследване на главния мозък.
С кои други заболявания може да се сбърка
морбили дребна шарка брусница МКБ10 B05

В тази класификация (МКБ-10) дребната шарка морбили е отбелязана като брусница с индекс B05

Някои от симптомите на дребна шарка могат да заблудят в диагностицирането, тъй като са подобни на признаците на други заболявания. Вече споменахме, че началната фаза на морбили напомня симптомите на вирусните инфекции или на простудно заболяване – хрема, повишена температура, отпадналост, “въртене” на ставите. Важно е да се разграничат заболяванията със сходни характеристики с оглед по-бързото въздействие и улесняването на оздравителния процес, както и за да се предотвратят възможни усложнения.

Рубеола

Рубеолата, както и дребната шарка, се отнася към инфекциозните заболявания със заразяване по въздушно-капков път. От  нея боледуват предимно деца, а когато се зарази възрастен – болестта протича доста тежко. И при двете инфекции първоначално се появяват хрема, кашлица и висока температура. Но докато при морбили температурата е трайно много висока, дори до 40 градуса, при рубеолата е по-умерена и се движи до около 37.5 – 38 градуса.

Дребната шарка като цяло протича по-тежко; основната отлика обаче е в петната на Коплик при морбили, докато при рубеола такъв зърнист обрив в устата липсва. Различен е и външният обрив, който при рубеолата не образува сливащите се алени петна, следвани от промяна на пигментацията и люспене на засегнатите зони в процеса на оздравяване. Отокът на лимфните възли при рубеола е по-силно изразен и по-продължителен.

И двете заболявания са нежелани по време на бременност. Само че при рубеолата има по-висок риск за протичането й; възможен е спонтанен аборт или аномалии на плода, ако бъдещата майка се разболее от рубеола.

Паротит (Заушка)

Паротитът или т.н. заушка, свинка също е вирусна инфекция, изразена в остро възпаление на слюнчените жлези. Болестта започва с рязък скок на температурата до 39 градуса, с ясно локализирана болка в областта на ухото и под него. Болката се усилва при дъвчене и преглъщане. Едновременно с това се усилва отделянето на слюнка. В горната част на шията и бузата се появява оток и докосването до това място е много болезнено.

Характерните симптоми се задържат 3-4 дни и отслабват. При стабилна имунна система всичко отминава сравнително лесно – температурата, отокът, болката. Но нерядко заболяването дава усложнения в жлезистите органи и провокира панкреатит или “удря” в мъжките полови жлези. Прекараният панкреатит може да има други последици и да се развие диабет. Възпалението на половите жлези при момчетата може да има като последица безплодие в зряла възраст. Особено тежко развитие паротитът дава при преход към мозъчната обвивка и провокиране на менингит.

Разлика между морбили и варицела

Всъщност единственото сходство между морбили и варицела е в това, че са вирусни заболявания. Само че дребната шарка морбили се причинява от парамиксовируси, а варицелата – от баналния херпесен вирус. Херпесният вирус атакува кожата и лигавиците, а причинителят на морбили предизвиква също и кашлица, хрема, симптоми на ангина, поражения на лигавиците в устната кухина, сливиците и пр.

Двете болести се различават и по инкубационните си периоди. При морбили , 7 до 14 дни, при варицела до 21. Обривът при варицелата се появява още в първия ден след изтичането на инкубационния период, а при дребната шарка след 3-5 дни. Има немалко различия както в симптоматиката, така и в лечението. Най-важната разлика е в самото протичане: при варицелата прогнозата е винаги благоприятна, докато при морбили не е изключен дори летален изход. И при двете заболявания преболедуването създава имунитет.

Изследвания

Поставянето на диагноза морбили в първия етап на заболяването не винаги е точно, тъй като симптоматиката е доста сходна с тази на вирусните заболявания. Все пак появата на обрива веднага дава уточняваща посока и позволява да се предприемат адекватните мерки за лечение достатъчно рано. Тестове и вирусологични изследвания обикновено се правят при хипотеза за епидемия, за да се предприемат съответни мерки от рода на режим, приготвяне на специална ваксина и пр. (puls.bg). По-често се правят кръвни анализи, особено при усложнения, или се назначават допълнителни изследвания.

Анализ на кръвта. Тест за морбили

Данните от назначения кръвен анализ при морбили показват отклонения от типа на плазмоцитоза и лимфоцитоза, ускорена утайка. Това потвърждава наличието на инфекция в организма; ясно е присъствието на патогенен вирус, но не може чрез стандартното изследване да се определи какъв точно е той. Ако е наложително да се знае с точност, може да се препоръча тест или серологично изследване. При него се търсят в кръвна проба вирусни частици или по-скоро антитела, и според находката се определя причината за заболяването. Споменатият тест обикновено се прави при признаци на усложнения.

Взимане на проба (мазка) от гърлото

Изследването на гърлен секрет може бързо да потвърди диагнозата при необходимост. За целта се взема малко количество материал от повърхността на лигавицата, която обикновено е болестно изменена и е силно зачервена или с налеп. Изследването потвърждава или отхвърля диагнозата дребна шарка, ако заболяването протича нетипично и липсват някои от обичайните симптоми. това изследване дава достоверна информация още в ранните етапи на болестта.

Общ анализ на урината

Най-често лекуващият разпорежда едновременно анализ на проба от урина заедно с кръвната. При наличието на споменатата вирусна инфекция урината показва обичайното отклонение – наличие на белтък и увеличено количество левкоцити.

Рентгеноскопия на белите дробове

Едно от възможните усложнения на дребната шарка засяга белите дробове. Възможно е пациент с морбили да развие пневмония, ако вирусът-причинител на заболяването достигне до белодробната тъкан по кръвен път. В такива случаи предположението за белодробно усложнение се проверява чрез рентгенова снимка. Нерядко вирусната инфекция създава условия за развитие и на вторична бактериална инфекция, която при лица с много слаба имунна система може да се окаже фатална.

При поражения върху нервната система: ЕЕГ на мозъка и консултации с невролог

Насочването за електроенцефалограма и консултация с невролог може да се наложи при симптоматика, която свидетелства за засягане на нервната система и функциите на главния мозък. Изследването е важно при хипотези за серозен менингит, енцефалит, енцефалопатии.

Усложнения от дребната шарка

Дори при най-леко протичане на дребната шарка, имунната система остава след преболедуването отслабена и има нужда от специални грижи за укрепването й. Не са редки случаите с усложнения, които могат да се изброят в следния ред:

  • Ларингит или ларинго-трахео-бронхит: възпаление на лигавицата в гръкляна, трахеята и бронхите. Понякога всичките тези процеси протичат едновременно и се проявяват чрез пресипване на гласа, кашлица, хрипове в гърдите, болезненост при преглъщане.
  • Пневмония, от лека до тежка – в зависимост от състоянието на имунната система, възрастта и пр.  понякога пневмонията преминава в белодробен абсцес и плеврит. Болните от дребна шарка стават силно възприемчиви към стрептококови инфекции.
  • Стоматит или възпаление на лигавицата в устната кухина: на практика то е постоянен спътник на дребната шарка. Не е безобидно, тъй като белите петънца по венците могат да провокират злокачествена трансформация на клетки и да се развие онкологичен процес на лицето с фатален край.
  • Тежки усложнения от морбили са заболяванията на нервната система с проява на мозъчни инфекции – енцефалит, менингит, менингоенцефалит или възпаление на главния мозък/ обвивките му. Такива усложнения могат да се развият от третия до 15-и ден на заболяването. Менингитът се овладява по-лесно, докато менингоенцефалитът може да даде до 40% смъртност.
  • По-рядко след морбили може да се развият отит, ангина, пиелонефрит и болести на сърдечно-съдовата система. Като цяло усложнения развиват 30% от преболедувалите от морбили.
Аутизъм

Има ли връзка между боледуването от морбили и аутизма? Не са малко изявените специалисти, които поддържат тезата за връзка между вирусните инфекции и отключването на автоимунни реакции. Вирусните инфекции са “заподозрени” и за провокирането на аутизъм. Установено е, че при деца с аутизъм специфичните антитела към морбили са значително – в пъти повече в сравнение с децата без аутистични прояви. Няма твърдение, че аутизмът е причинен непосредствено от боледуването от дребна шарка или от съответната ваксина, но косвена връзка се предполага като доста логична. Посоката на въздействие е от вирусната инфекция – към автоимунна реакция – автоимунно въздействие върху мозъка – аутизъм.

Повтаря ли?

Преболедуването от дребна шарка морбили създава траен, стабилен имунитет и повторното заразяване е почти невъзможно. Все пак медицинската статистика отчита до три процента случаи с повторно боледуване. По принцип това са случаи със силно отслабена имунна система.

Лечение на морбили

След като се изясни диагнозата, грижите за болния, най-често дете, трябва да започнат незабавно. До момента няма стандартизирана, универсална терапия за случаите на морбили; няма лекарство за унищожаване на вируса и лечението е симптоматично, с отчитане на индивидуалните прояви. Изключително важни са хигиенните условия и специфичното хранене, обграждането с внимание и създаване на позитивни нагласи. Важно е също да се вземат мерки за предотвратяване на усложнения и вторични инфекции. В повечето случаи лечението се провежда в домашни условия. Ако състоянието на едно дете, особено под едногодишна възраст, е усложнено, то трябва да се хоспитализира.

Какво да правим при морбили у децата

През острата фаза на болестта детето трябва да е на постелен режим; грижата за комфорта му включва добра хигиена, тишина, подходящо хранене и прием на препоръчаните от лекуващия медикаменти. Когато високата температура спадне и мъникът се почувства по-добре, той може да се заиграва, да гледа филмчета или да му се четат приказки. Детето трябва да е настанено в стая с редовен достъп на чист въздух и топла, но не прекалено.

Грижи за детето (стъпка по стъпка)

Първите мерки, които се вземат при диагностицирането на морбили, е да се изолира болният в подходяща стая. Задължително е подът и гладките повърхности в стаята да се почистват често с влажна кърпа или моп. Децата и бременните жени, които са били в контакт с болния през заразния период, могат да се ваксинират с човешки имуноглобулин.

Лечение в домашни условия

Много важен момент в домашното лечение е редовното оводняване – приготвяне на билкови чайчета, сокове, компоти, които да поддържат водния баланс особено при високи температури. Приемът на течности да е два пъти по-висок от обичайното. Храната трябва да е лека, предимно растителна и на малки порции. Полезни са цитрусовите сокове и пресните салати, в които се добавя лечебната водна леща. Зеленото растение има температуро понижаващ и противовъзпалителен ефект и се сочи от народната медицина като лек, подпомагащ оздравяването от морбили.

Друга препоръка е честото жабурене с лек разтвор със сода бикарбонат. Слабите отвари от шипка, мащерка, мента, липа или в комбинации облекчават възпалената устна кухина и гърло и ускоряват реепителизацията на засегнатите зони.

Ето и няколко полезни рецепти, чието изпълнение облекчава измъченото от морбили дете:

  • Отвара от водна леща – за лесно понасяне на обривите. Една супена лъжица стрита на прах билка се залива с половин чаша вода и се вари 5-6 минути. След това се оставя на стайна температура под капак за 45 минути, прецежда се през марля, изстисква се и запарената билка. На децата до тригодишна възраст се дава по 30 мл от запарката, 3-4 пъти на ден преди хранене. Течността трябва да е затоплена. По-големите деца могат да изпият получената доза наведнъж. Тази билка няма токсично въздействие и приемът й е безопасен.
  • При силна кашлица помага настойката от корен на медицинска ружа. За една доза са необходими чаена лъжичка стрит сух корен и 200 мл вряла вода. Двете съставки се смесват в съд с похлупак, съдът се увива в хавлиена кърпа и се оставя да престои половин час. Следва прецеждане, изстисква се през марля остатъкът от билката. Децата от 2 до 5 години приемат 2-3 пъти дневно по четвърт чаша от настойката, а по-големите – по половин чаша.
  • Топла настойка от корен на магданоз ускорява възстановяването на възпалените лигавици. Супена лъжица сух, наситнен корен или лъжица и половина пресен се залива в термос с 200 мл вряла вода. Престоява 3-4 часа и се прецежда през марля. Децата на 2-3 години пият по една супена лъжица 3-4 пъти дневно, половин час преди хранене. По-големите деца могат да приемат по четвърт чаша от полезната настойка.
Карантина

Едно от първите действия при диагностициране на морбили е да се въведе карантина – т.е. болният се изолира и се ограничават контактите с него изключително до хората, които полагат грижи. Карантината е задължителна до пет дни след първата поява на обрива.

Основно лечение

Както вече бе казано, няма медикамент, който да унищожи вируса на дребната шарка и основното лечение е насочено към овладяване на болестните симптоми. Прилагат се следните групи медикаменти:

  • Антихистаминови – за предотвратяване на възможни алергични реакции;
  • Температуропонижаващи в подходяща за съответната възраст дома – панадол, ефералган, парацетамол;
  • Витамини;
  • Антибактериална терапия – ако се развива вторична бактериална инфекция; подходящи са антибиотици от типа на клацид и сумамед.
Ваксина (имунизация) за морбили, паротит и рубеола

Ваксината против морбили, паротит и рубеола е едно от средствата за предпазване от дребна шарка. Ваксината се поставя два пъти според графика в имунизационния календар: първа при навършване на 12-месечна възраст, и втора при навършване на 12-годишна възраст. Живата ваксина цели изграждане на антитела от специфичен тип, които предпазват от заразяване с болестта при наличие на условия за разпространение на съответния вирус.

Лекарства, които се използват

Медикаментите, които се прилагат при лечението на морбили, имат за цел облекчаване на симптоматиката. Прави се индивидуален подбор, като се проследява състоянието на болния и се препоръчва съответстваща на възрастта и състоянието дневна доза. В повечето случаи лекарствените препарати се дават под формата на сиропи, тъй като приемът в детска възраст е улеснен от тази форма и дозирането е по-точно.  Не се прилага аспирин въпреки доказаните му полезни въздействия, тъй като при пациенти деца има риск от т.н синдром на Рей, патологични промени в черния дроб и мозъка, с опасност от  летален изход.

Имуностимуланти, антибиотик

Лекуващият може да препоръча хранителна добавка или лекарствен продукт, чието действие укрепва имунната система и подпомага преодоляването на последиците от заболяването. Обикновено при леко протичане на болестта до оздравяването минава половин месец, но имунната система е изтощена и има нужда от подкрепа.

Антибиотиците не лекуват самата вирусна инфекция, но може да се наложи приемът им заради усложнения. Най-често това става при пневмонии и бронхити, които са следствие от проникването на вируса в дихателната система по кръвен път.

Антихистаминни препарати

Приемът на антихистаминови препарати може да бъде препоръчан от лекуващия заради признаци на алергична реакция.

Лекарства, намаляващи температурата
дребна шарка морбили

Дребната шарка има разпознаваеми белези

Най-често използваните медикаменти за понижаване на температурата са ибупрофен и парацетамол, както и техни аналози. Прилагането на нестероидни противовъзпалителни има за цел да овладее температурата; упражняват също обезболяващ и противовъзпалителен ефект. Важно е продукт с описаното въздействие да бъде подбран от лекар. Освен това дневната доза и продължителността на приема също трябва да са определени от лекуващия.

Витамини за укрепване на общото състояние

Както продуктите с укрепващ имунната система ефект, така и витамините се препоръчват за укрепване защитните сили на организма. Традиционно подкрепа оказва универсалният витамин С, както и – за случая – витамин А, с чието съдействие се ускорява реепителизацията на атакуваните от болестта лигавици.

Антибактериална терапия

Става дума за антибиотиците при вторична бактериална инфекция, възможна на фона на отслабената имунна система и възпалителен процес поради заразата с морбили. В частност – визират се капки за очи с антибактериален ефект, тъй като една от силно засегнатите зони при морбили са очите.

Хомеопатия

Хомеопатичните лекарства могат да се прилагат като средство за неутрализиране на някои от неприятните болестни симптоми при морбили. Така например Euphrasia officinalis може да облекчи дискомфорта в окото, да неутрализира зачервяването, паренето и усещането за чуждо тяло. Този продукт помага също срещу отока на клепачите и постоянното сълзене. Allium cepa действа редуциращо на обилното отделяне на назален секрет, освен това неутрализира неприятните усещания при появата на белия налеп в устната кухина. Belladona се препоръчва при продължително поддържане на висока температура, а Pulsatilla – при обезводняване и вялост (zdrave.org) .

Билки и народни средства

Понякога изпитаните средства на народната медицина вършат достатъчно и не се налага прием на множество различни медикаменти. Така например баналната запарка от лайка е чудесно средство за изплакване и жабурене – така възпалението в устната кухина се понася много по-лесно.

Чай от малини

За приготвянето на това класическо средство против възпаление и висока температура е необходима една супена лъжица сушени малини. Плодчетата се кипват в чаша вода и се оставят да покиснат половин час. Пие се три пъти дневно по 150 мл. Това е напълно безопасно, простичко и с много добър ефект средство за облекчаване на състоянието и подобряване на самочувствието.

Отвара от липа

Още едно класическо творение на народната медицина! Супена лъжица сух липов цвят се залива с 200 мл вряла вода и се оставя да поври няколко минути на водна баня. Пие се по половин чаша кутрин и вечер преди хранене. Липата има противомикробно и противовъзпалително действие. Лекува кашлицата и нормализира температурата.

Плодове от калина

Плодове от калина или червена боровинка – сухи, се заливат с вряла вода в термос (200 мл вода на супена лъжица). Достатъчно е да се запари 3-4 часа и продуктът е готов. Взема се три пъти дневно по 4 лъжици. Течността трябва да се подържи 1-2 минути в устата, за да въздейства на травмираната лигавица, след което се преглъща. Така се постига добър противовъзпалителен ефект по цялото дихателно трасе.

Много други рецепти и грижи за детето

Народната медицина действително разполага с множество съвети за целебни отвари и настойки, които на първо място облекчават болното гърло и спасяват от неприятната кашлица. Избрахме две от най-лесните за приготвяне рецепти:

  • Настойка от лайка за гаргара: Супена лъжица сух цвят от лайка се стрива на прах, сипва се в затоплен порцеланов съд и се залива с чаша вряла вода. Похлупва се за 15 минути, след което се прецежда и е готово за гаргара. Тя се прави 2-3 пъти дневно, като след всяка процедура половин час нищо не се яде или пие.
  • Отвара от градински чай за жабурене и гаргара: 5-6 г суха билка се сипва в чаша вряща вода и се оставя на слаб огън за десетина минути. Оставя се да изстине, прецежда се и е готова за употреба. Използва се 3-4 пъти дневно.

Могат да се приведат доста подобни примери; няма да сбъркаме с  рецептите от народната медицина, защото в повечето случаи се разчита на доказан и признат от официалната медицина ефект. Същевременно не бива да се забравя грижата за болното дете, което е измъчвано от сърбящите обриви – за целта могат да се използват облекчаващи сърбежа лосиони. За устните, които при висока температура изсъхват и се напукват, вършат работа билковите вазелини и вазелини с прополис. Храненето е част от лечението, а там е добре да се ограничат мазните и с много фибри храни, да се наблегне на сокове и пресни плодове и зеленчуци.

Някои специалисти препоръчват през третия етап, когато е възможно да се проявят симптоми на колит, да се слага два пъти на ден грейка на корема, но само по лекарска препоръка. Добре е веднъж дневно да се прави облекчаваща клизма.

Особености на дребната шарка при възрастните

Симптомите на дребна шарка при възрастни са същите като при децата: рязко повишение на температурата, поява на петна в устната кухина и по цялото тяло. Но болестта в този случай все пак има някои особености. Вижте за какво става дума:

  • Заболяването протича по-тежко, отколкото в детска възраст.
  • Температурата по-често бележи пик, изразени са симптомите на интоксикация – постоянно гадене, повръщане, слабост, постоянно главоболие и раздразнителност.
  • Още един симптом е загубата на ориентация във времето и пространството.
  • Петната на Коплик се появяват и развиват по същия начин, но обривът по кожата е по-интензивен, петната стават по-големи и често са слети.
  • При възрастните, болни от морбили, по-често има тежки усложнения.
  • Катаралните симптоми – зачервяване и болки в гърлото, хрема, са изразени по-слабо.

Боледуването въпреки проведена в детска възраст ваксинация се обяснява с “остаряването” на имунитета или по-скоро с отслабване на имунната система. При възрастните по-често се развиват и вторични бактериални инфекции, което още повече разгражда имунитета.

Дребна шарка и бременност

И най-леката и безобидна инфекция може да бъде опасна за една бременна жена и бъдещото дете в утробата й. През плацентата проникват множество вируси и бактерии, затова бъдещите майки винаги се определят като рискова група по отношение на инфекциозните заболявания.

По отношение на заразата от морбили медиците не са на едно мнение. Някои считат, че боледуването от морбили през бременността се понася леко и не е опасно за плода. Според други заразяването през първите осем седмици е високорисков фактор, който може да причини вродени пороци у плода в 85% от случаите. При заболяване в по-късен етап тази цифра намалява и към 12-та седмица спада до 50%. Препоръката към бременните жени в този случай е да ограничават контактите си в случай че около тях има известни сезонни случаи на морбили. И пълна изолация, ако  някой от тези случаи е в семейството. Ако една жена е била ваксинирана доста отдавна и планира да става майка, още преди да забременее е добре да помисли за подновяване на този имунитет чрез допълнително ваксиниране.

Атипична дребна шарка

Има няколко варианта за протичането на дребната шарка, които в повечето случаи са свързани с имунитета на конкретния човек.

  • Атипична шарка, която се развива след въвеждането на ваксина или имуноглобулин в инкубационния период на вече настъпило заболяване. Т.е. човекът се ваксинира, след като вече е заразен. В този случай инкубационният период е доста дълъг, а първият етап е само два дни при норма от 4 до 8. Всички начални симптоми, включително високата температура, липсват или са изразени много слабо. Обривът се появява веднага с петна по бузите, а пигментацията при затихването е слаба и за кратко, само седмица.
  • Морбили при хора със срината имунна система. Болестта протича извънредно тежко; на практика веднага с проявите на характерните симптоми започват усложнения, множество инфекции и нерядко следва летален изход.
  • Някои източници сочат още един атипичен вариант на морбили. Т.н. атипичен морбили синдром започва изведнъж с много висока температура, кашлица и болки в корема. След 1-2 дни се появява обрив, който се движи в обратна посока – започва от крайниците. Появяват се отоци на крайниците, доста често – пневмония, която може да се развива в продължение на три месеца.  Такава форма може да се развие при използване на ваксина, която не е съхранявана правилно и материалът се определя като отслабен. В миналото такъв тип прояви са свързвани с използването на ваксина от умъртвени вируси (puls.bg).

Профилактика на дребната шарка

Профилактиката на дребна шарка морбили засяга плановата ваксинация и профилактиката при огнище на заразата. За втория случай вече стана дума – важни са всички мерки, които предполагат изолация, ограничаване на контактите – карантина, спазване на съответната хигиена и грижи за болния и контактните с него деца и възрастни.

Общите профилактични мерки включват следното:

  • Провеждане на ваксинации – ваксините се поставят масово в детска възраст;
  • Укрепване на имунитета – прием на поливитаминни препарати, здравословно хранене, разходки на чист въздух, спорт, закаляване;
  • Избягване на котнакти с болни от морбили, независимо от всички предприети профилактични мерки;
  • Поддържане на здравословна и чиста среда в дома, работното място, детската градина, училището.

За още информация: На латински: Morbilli. На английски: Measles. На немски: Masern. На гръцки: Ιλαρά. На турски: Kızamık. На руски: Корь.

Източници:

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Дребна шарка морбили: Сигурното лечение, симптоми и снимки
5 (100%) 2 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *