Бъбречна недостатъчност: причини, симптоми, лечение

Бъбречна недостатъчност и как се усеща проблемът. Диагностика. Защо се развива бъбречна недостатъчност и може ли да се провежда профилактика. Терапевтични методи.

Още в текста: Трансплантация на бъбрек – кога е възможна, как се прави. Обречени ли са болните?

Бъбречна недостатъчност – това е нарушение на отделителната функция на бъбреците, при което в кръвта се натрупват токсини – азотисти шлаки, които при нормално състояние се изхвърлят с урината.
Бъбречната недостатъчност може да бъде остра и хронична. При острата състоянието възниква внезапно с характеристики, които в отсъствие на адекватни мерки са живото застрашаващи.

При хроничната се касае за необратимо нарушение на бъбречните функции, продължаващо три и повече месеци. Хроничната бъбречна недостатъчност е белязана с нарушение на отделителните способности на бъбреците; променят се показатели като креатинин и пикочна киселина, редица органи и системи започват да усещат въздействието на токсичните натрупвания.

Симптоми и признаци на бъбречна недостатъчност

И острата, и хроничната форма на бъбречна недостатъчност могат да причинят намаляване или увеличаване на обичайното количество отделяна урина. При хроничната се наблюдават и чести възпаления на отделителната система, както и незадържане на урина.

Причина за последното са настъпили увреждания на бъбречните каналчета. Подобни увреждания причиняват отделяне на големи количества течности, т.е. полиурия. Полиурията е присъща на ранните стадии на бъбречна недостатъчност. При хронична бъбречна недостатъчност е възможно и обратното – да се намали обемът на отделяната урина, но обикновено това се случва при неглижиране на заболяването, при неговото занемаряване. Освен тези изменения смущенията във функциите на бъбреците могат да причинят протеинурия – проникване на протеини в урината, което я кара да се пени, и хематурия – отделяне на тъмно оранжева урина при наличието в нея на червени кръвни телца.

Симптоми на остра бъбречна недостатъчност

бъбречна недостатъчност

Бъбречна недостатъчност обикновено се развива като усложнение от друго заболяване

Острата бъбречна недостатъчност е внезапното, много бързо намаляване или прекратяване функциите на двата бъбрека. Рязко се нарушава обмяната на веществата, в организма главоломно растат азотистите съединение. Това се случва заради отказ на нефроните – структурни единици на бъбреците, до които не достига кръв и те изпитват кислороден глад. Състоянието може да се развие в рамките на седмица, но и само за няколко часа. Ако веднага се вземат мерки и се проведат адекватни медицински процедури, лечението може да постигне пълно възстановяване на бъбречните функции. Добре е да се отбележи, че острата бъбречна недостатъчност винаги е усложнение от други патологични процеси в организма.

В началния период на преден план изпъкват симптомите на заболяването, което е причина за развитието на бъбречна недостатъчност. Това са признаците на самото заболяване, както и симптоми на отравяне, шок. Диурезата силно се намалява, отначало отделяната урина спада до 400 мл за денонощие, а сетне и до 50 мл – развива се т.н. анурия. Пациентът изпитва гадене, повръща, намалява се апетитът му. Става сънлив и с объркано съзнание, могат да се появят халюцинации, припадъци. Кожата става суха, бледа и с безпричинни подкожни кръвоизливи, появяват се отоци. Дишането е дълбоко и учестено; улавя се тахикардия, нарушен сърдечен ритъм, повишава се артериалното налягане. Коремът се подува, изпражненията са редки до течни.
При навреме предприето лечение диурезата се възстановява и отделяната урина може да достигне до 5 л за денонощие. Постепенно се преодоляват всички симптоми на остра бъбречна недостатъчност. За пълното възстановяване обаче са необходими поне 6 месеца, но може и две години.

Хронична бъбречна недостатъчност – симптоми
бъбречна недостатъчност

При ехографско изследване са видими промени във вида на болния бъбрек

В начален стадий хроничната бъбречна недостатъчност се проявява чрез малко симптоми и на практика може да бъде диагностицирана само чрез лабораторни изследвания. Същинската хронична недостатъчност идва тогава, когато са поразени 80-90% от нефроните. Ранни клинични признаци могат да са слабостта и бързото уморяване. Появяват се полиурия – с с отделяне на 2-4 л урина в денонощие, и никтурия или често уриниране нощем. При прогресията на бъбречната недостатъчност постепенно в картината се въвличат всички органи и системи. Нараства слабостта, появяват се гадене и повръщане, кожен сърбеж, неволни мускулни потрепвания.

Пациентите могат да съобщават за сухота в устата и горчив вкус, липса на апетит, болка и тежест “под лъжичката”, редки изпражнения. Оплакванията са също от задушаване, болки в сърдечната област, повишаване на кръвното налягане. Нарушава се кръвосъсирването, в резултат на което се наблюдава кървене от носа, от стомашно-чревния тракт, подкожни кръвоизливи.

В по-късните стадии се развиват астматични пристъпи, белодробен оток, нарушения на съзнанието до коматозни състояния. Болните са склонни към инфекции – простуди и пневмонии, които обратно усложняват състоянието и ускоряват прогресията на хроничната бъбречна недостатъчност.

Причина за бъбречната недостатъчност може да е прогресиращо поражение на черния дроб; подобно съчетание се нарича хепаторенален синдром. При него настъпва развитие на бъбречна недостатъчност при липсата на клинични, лабораторни или анатомични признаци на каквито и да било причини за дисфункция на бъбреците. Такъв тип бъбречна недостатъчност обикновено е придружена с олигурия – отделяне на по-малко от половин литър урина за 24 часа; утайка в рамките на нормалното и ниска концентрация на натрий в урината – под 10 ммол/л. Болестта се развива при нелекувана чернодробна цироза, усложнения от жълтеница, асцит и чернодробна енцефалопатия. Понякога този синдром може да бъде съпътстван и от скоротечен хепатит. При подобрени чернодробни функции може да се очаква подобрение и за бъбречните.

За прогресирането на хроничната бъбречна недостатъчност имат значение и такива фактори като хранителни интоксикации, хирургични интервенции, травми, бременност.

Диагностика, изследвания

бъбречна недостатъчност

Бъбречна недостатъчност при поликистоза

Съвременната медицина разполага с немалко технологии и оборудване, които са в състояние бързо да установят отклонения във функциите на бъбреците и да мотивират точната диагноза. Към тях спадат лабораторните анализи, инструменталните изследвания с ултразвук, рентген, биопсии и пр. Като правило точната диагноза се поставя при съчетаването на няколко типа данни, включително субективни от снетата анамнеза на пациента.

Стойности на креатинин

Известно е, че креатининът е един от отпадните продукти на обменните процеси в организма. Образува се при аминокиселинно-протеиновото усвояване, свързано с превръщането на креатинфосфатите в енергия. Енергията се разходва, а креатининът се изхвърля от организма чрез урината.

При нарушени бъбречни функции – бъбречна недостатъчност, изчистването на организма от креатинин не се извършва в необходимата степен. Вижте какви трябва да са обичайните стойности на креатинина при нормално функциониращи бъбреци в ммол/л:

При деца: 45 – 105; при подрастващи: 27 – 62; при мъже: 47 – 110; при жени: 44 – 80.

Отделянето на креатинин в кръвната плазма е относително постоянно, тъй като живият организъм постоянно произвежда енергия за различни функции на органи и системи. Когато бъбреците са здрави, стойностите на креатинина са в рамките на нормалното “от – до”, което зависи от различни фактори в рамките на една и съща група: възраст, натоварване, хранене и пр. Отклоненията от нормата са едно от доказателствата за болестно състояние. Натрупването на креатинин, т.е. стойности над пределната, свидетелстват за състояние, свързано с бъбречна недостатъчност.

Степени на бъбречна недостатъчност

Необратимите бъбречни увреждания, определящи състоянията на бъбречна недостатъчност, могат да се класифицират в няколко степени, от най-лека до най-тежка. Ето как:

  1. ХБН, (компенсирана) бъбречна недостатъчност първа степен – болестно състояние на бъбреците без необратима недостатъчност, с нормална или повишена скорост на гломерулната филтрация (пречистване на кръвта); стойностите на креатинин са от порядъка на 133-159.1 ммол/л;
  2. ХБН II – поражение на бъбреците с умерено забавяне на гломерулната филтрация, креатинин от 159.2 до 353.6 ммол/л;
  3. ХБН III – изразена недостатъчност, средна степен на забавена филтрация, креатинин 353.6 до 707.2 ммол/л;
  4. ХБН IV – напреднала степен на бъбречна недостатъчност, изразени поражения без възможност за компенсиране, креатинин от 707.2 до 1362 ммол/л;
  5. ХБН V – терминална фаза, не функционират 90% от нефроните, креатининът е над 1362 ммол/л.

За отбелязване е, че в началните стадии по-ясно доловими са симптомите на основното заболяване, докато признаците за болестни отклонения при бъбреците се отбелязват периферно, например заради постоянното усещане на умора и вялост, жажда, сухота в устата и пр.

Кръвни изследвания

Общият анализ на кръвта може да установи анемия – намалени стойности на хемоглобин и еритроцити, признаци на възпаление – ускорени утайки, умерено нарастване на левкоцити; склонност към кръвоизливи при намален брой тромбоцити.

Биохимични изследвания

Биохимичният анализ на кръвта установява вече споменатите високи стойности на продуктите от азотистия обмен – проследява се остатъчен азот в кръвта, креатинин, урея. Нарушените функции се отразяват в нарушен електролитен обмен – налице са повишени стойности на калий, фосфор и намаляване на калция. Намалява се общото белтъчно съдържание в кръвта. Установява се хипокоагулация, т.е. намалена способност за съсирване. Нарастват общите стойности на липидите и холестерола.

При бъбречна недостатъчност в напреднали стадии настъпва повишаване киселинността в организма; установеният водно-електролитен дисбаланс и подкиселяването на вътрешната среда се управляват чрез контрол върху поеманите течности и прием на бикарбонати.

Хормони и урина

При анализ на урина може да се установи протеинурия – поява на белтъчини в урината; хематурия – наличие на еритроцити; цилиндрурия. Последното означава наличие в урината на т.н. протеинови цилиндри – образувания от белтъчен тип, слепени клетъчни фрагменти, които са преминали през бъбречния филтър. Появата им означава увреждане на нефроните; колкото повече са цилиндрите в урината, толкова по-сериозно е увреждането.

Хроничната бъбречна недостатъчност се отразява на спад в производството на важния хормон еритропоетин (отговорен за производството на еритроцити в костния мозък). Резултат на този процес е анемията; при бъбречна недостатъчност в напреднал стадий са налице негативни отражения върху кръвотворенето и сърдечно-съдовата система.

Изследват се и хормони на околощитовидните жлези – паратхормон (puls.bg).

Ехография, ехокардиография

Застрашените от бъбречна недостатъчност хора с други заболявания не трябва да бягат от профилактичните прегледи

Ехографията е изследване на отделителната система с ултразвук, при което специалистът има възможност да получи образ на бъбреците и другите части на системата, наличие на малформации, деформации на съдове – кръвоносни и уретри, камъни в бъбреците и пр. При бъбречна недостатъчност самите бъбреци имат специфичен вид, който лекарят разпознава. Това е бърз и точен метод за установяване тежестта на пораженията в болните бъбреци.

С ехокардиографията се проверява състоянието на сърцето при вече налична хипотеза за бъбречна недостатъчност. Комплексното обследване включва и рентгенография на бъбреците, като при началните I и II степен може да се предложи изследване с контрастно вещество. Има смисъл да се провери и костната плътност, тъй като едно от следващите отражения на бъбречна недостатъчност е влошени показатели за костна плътност и състояние на ставите.

Изследвания, установяващи причините

Ако установените здравословни проблеми са фиксирани върху бъбреците като начало, следваща стъпка е да се изяснят причините за болестното състояние (в случаите, когато не е имало предварителна диагноза за друго заболяване). Тогава се налага да бъдат направени консултации с други специалисти и да се проверят други възможни отражения на бъбречната недостатъчност – върху функциите на нервната система, очните дъна и пр. Стратегии на лечението следва да предложи специалист нефролог.

Част от споменатите изследвания могат да посочат и причините за бъбречната недостатъчност. Сред тях са хроничният гломерулонефрит, хипертония, диабет, вирусен хипатит В и С, подагра, малария, васкулити. Без съмнение връзка има с диагнози като хроничен пиелонефрит и бъбречнокаменна болест. В някои случаи се касае за аномалии в развитието на отделителната система, поликистоза на бъбреците, действие на токсини и медикаменти.

Лечение на остра бъбречна недостатъчност

Всеки от стадиите на бъбречна недостатъчност предполага специфични терапии, диета и режим на живот. Нещата изглеждат примерно така:

  • При първи стадий: лекува се основното заболяване. Целта е да се овладее възпалителният процес в бъбреците и да се неутрализират симптомите на влошени функции.
  • При втори стадий: наред с лечението на основното заболяване трябва да се установи колко бързо настъпват негативни промени във функциите на бъбреците и да се забави темпото. Такива въздействия могат да се реализират с препарати от типа на леспенефрил и хофитол. Леспенефрил е продукт с растителен екстракт от Lespedezi capitatae dilutum. Активен компонент е биофлавоноидът леспедин, който подобрява диуретичната активност и действа противовъзпалително. Хофитол е друг продукт с натурална основа – композиция от листа на артишок, хининова киселина, флавоноиди. Двата препарата балансират обменните процеси и подобряват бъбречните функции.
  • При трети стадий трябва да бъдат установени и възможните усложнения; прилагат се препарати за забавяне прогресията на бъбречната недостатъчност. Лекуват се и се контролират артериална хипертензия, анемия, калций-фосфатни нарушения, инфекции и дързечно-съдови усложнения.
  • При четвърти стадий трябва да започне подготовката на пациента за заместителна терапия. Наложителна е хемодиализа.
  • При пети стадий се реализира трансплантация на бъбрек. Пациентът се поддържа с хемодилиза и перитонеална диализа.
Лечение на причината за недостатъчността
бъбречна недостатъчност

В ранните стадии билките помагат

Лечението на бъбречна недостатъчност нормално се насочва към основното заболяване, ако състоянието е вторично, т.е. резултат от неговата прогресия. Най-често бъбречна недостатъчност от хроничен тип се развива при захарен диабет от първи и втори тип, както и при артериална хипертензия и гломерулонефрит. Лечението на основното заболяване се провежда според спецификата му, а пациентът периодично се проследява при лекар-нефролог за отклонения в бъбречните функции. Под контрол трябва да са артериалното налягане, очните дъна, килограмите, да се правят електрокардиограми, ехография на органите в коремната кухина, контролни анализи на кръв и урина.

Специфични медицински намеси са наложителни в спешен ред за случаите на остра бъбречна недостатъчност, които възникват внезапно и при неочаквани външни въздействия. Вижте за какво става дума при формулирани пет типа въздействия върху бъбрека:

  • Шоков бъбрек: Острата бъбречна недостатъчност е резултат от травматичен шок с масивно увреждане на тъкани, при намален обем на циркулиращата кръв след травми и изгаряния. Това може да се случи при катастрофи, бедствия, нещастни случаи, при тежки операции, при увреждане и разпад на черния дроб и панкреаса, инфаркт на миокарда, измръзвания, преливане на несъвместима кръв, аборти.
  • Токсичен бъбрек: Бъбречната недостатъчност е резултат от отравяния с живак, бертолетова сол, арсеник, змийска отрова, гъби. По същия начин се увреждат бъбреците при отравяния с лекарствени препарати – аналгетици, антибиотици, сулфонамиди, с контрастни вещества при рентгеноскопии. Към тази група спадат и някои предотвратими интоксикации като алкохолизъм, наркомания, токсикомания, професионални контакти със солите на тежки метали, йонизиращи лъчения.
  • Инфекциозен бъбрек: Развива се при инфекциозни заболявания  като хеморагична треска и лептоспироза. Възможно е да има такива последици при обезводняващи инфекции като дизентерия и холера, при бактериален шок.
  • Бъбречна недостатъчност при обструкция (непроходимост) на уретрите. До такова състояние може да се достигне при бъбречнокаменна болест, бъбречен тумор, при травми на уретрите, тромбоза и емболия на бъбречни артерии.
  • Бъбречна недостатъчност при остри възпаления – пиелонефрит или гломерулонефрит.
Бримкови диуретици – Фуроземид

Бримковите или високопрагови диуретици са една от групите медикаменти с ефект, насърчаващ интензивното отделяне на течности от организма. Лекарствата от този тип действат отпускащо на кръвоносните съдове, активират диурезата, намаляват натоварването на сърцето. Бримковите диуретици са успешно средство в случаите, когато е необходимо да се действа бързо и острата бъбречна недостатъчност е един от тези случаи. Същите медикаменти са подходящ вариант при отоци от сърдечна недостатъчност, белодробни отоци, цироза на черния дроб.

  • Бримковият диуретик  фуроземид започва да действа през първия час от приема; действието му продължава до осем часа. Прилага се при остра бъбречна недостатъчност по лекарска препоръка; показан е при отоци на белия дроб; при отоци, свързани с чернодробни и сърдечни заболявания; при хипертония, някои състояния на бременността, ПМС. Има някои противопоказания за използването на фуроземид – например при намален обем на кръвта или дехидратация. Не се прилага при бъбречна недостатъчност, причинена от токсични въздействия или при чернодробна кома. Не е подходящ и при намалено съдържание на калий и натрий в кръвта. Не се препоръчва при бременност и кърмене.

Дозирането на медикамента става в зависимост от възрастта и общото здравословно състояние, съвместно с лекуващия. При таблетна форма хапчетата се вземат сутрин или сутрин и след обед, с вода или мляко. Трайно освобождаване от отоците става след два до четири дни (framar.bg). Инжекционната форма на фуроземид е предпочитана при потребност от много бърза реакция или ако пациентът не е в състояние да погълне таблетка. Инжектирането на фуроземид може да става само в медицинско заведение и процедурата се изпълнява от квалифицирано лице. Приложението е венозно, в редки случаи мускулно. В практиката инжекционната форма се прилага само за първоначално овладяване на състоянието, след което терапията продължава с таблетки.

Уравновесяване на течности и електролити

При остра бъбречна недостатъчност е много важно да се следят стойностите на електролитите и циркулиращите в организма течности. Това състояние се характеризира със задържане на течности, а приемът на нови и нови количества би причинил преоводняване със затруднена сърдечна дейност. По тази причина се налага да се следи количеството на отделяните течности – чрез измерване на урината и отчитане на прояви като повръщане и изпотяване; пациентът може да пие само толкова, колкото е изгубил (puls.bg). Специално се следи и за съдържанието на електролити – основно калий, тъй като при нарастването му възниква необходимост от провеждане на диализа.

Увеличените стойности на калия, т.е. хиперкалиемията, в някои случаи могат да се неутрализират само чрез диета – изключват се храните, които съдържат повече калий. Ако обаче състоянието не се повлиява или стойностите са по-високи от 6.5 ммол/л, и особено ако се появят отклонения в сърдечната дейност, диализата става разумно решение. Междувременно  на пациента може да се вкара венозно малка доза калциев хлорид или бикарбонат, както и глюкоза с инсулин. Пациент с такава характеристика следва да е под наблюдение и на поддържаща терапия.

Киселинно-алкално равновесие

Острата бъбречна недостатъчност променя баланса на киселинно-алкалните компоненти в организма; при изследвания се установява склонност към подкиселяване на вътрешната среда. Високата киселинност действа отслабващо и дори разрушително, докато нормалните стойности на рН стабилизират организма и му помагат да се справи успешно със заболяванията. При киселинност над нормата се влошава снабдяването на органи и тъкани с кислород, зле се усвояват важните минерали и възниква дефицит на такива важни компоненти като калций, калий, натрий и магнезий. Подкиселенета среда е благоприятна за всякакви паразити, патогенни микроорганизми и гъбички, развиват се симптоми на интоксикация.

При увредени бъбреци елиминирането на излишните кисели компоненти с урината се затруднява, което довежда и до нарушаване на киселинно-алкалния баланс.  Регулирането при установени чрез изследвания отклонения става чрез подходяща диета (сред алкализиращите храни са варивата – боб, леща, грах, зелен фасул, домати, патладжан, авокадо, лимон, джинджифил, елда, див ориз, тиквички, карфиол, зехтин и др.). Ако се налага, се препоръчват специални хранителни добавки или медикаменти.

Евентуална диализа, ако диуретиците не помогнат

Ако диуретиците не са в състояние да помогнат и при всички усилия на медиците състоянието на пациент с остра бъбречна недостатъчност продължава да се влошава, може да се приложи диализа за избягването на усложнения. Това се счита за профилактично провеждане на диализата и начин да се овладее и контролира състоянието му. Показателите за това са споменатата хиперкалиемия, неподдаващо се на въздействие с медикаменти задържане на течности, уремия, перикардит.

Прилагането на диализа при остра недостатъчност може да е инцидентно, но може да се наложи известно време да се прави и редовно. Като алтернатива на хемодиализата понякога се предлага перитонеална диализа. Това е възможност за контрол на извънклетъчните течности, която се постига чрез бавна филтрация на кръвта. В кръвоносната система се включва високопроницаем филтър чрез артериовенозен шунт и така става възможно извеждането на 5 до 12 л плазмен уртрафилтрат за денонощие без използването на помпи. При всички споменати средства и лечебни технологии особено важно си остава храненето на пациентите с остра бъбречна недостатъчност.

Диета при остра недостатъчност

Пациентите с остра бъбречна недостатъчност трябва да спазват нископротеинова диета – не повече от 20 г белтъчини дневно. Храненето залага на въглехидрати и мазнини – каши с вода, краве масло, кисело мляко, кефир, хляб, мед. Ако пациентът не е в състояние да се храни – следват венозни вливания на питателни смеси и глюкоза.

Лечение на хронична бъбречна недостатъчност

Лечението на хроничната бъбречна недостатъчност е комплексно – като начало се търси и изследва стадия на основното заболяване, което е причинило увреда на бъбреците. Така например при възпалителни процеси може да се действа с подходящи антибиотици; при диабет се прилагат избраните от ендокринолог противодиабетни продукти; при хипертония кардиологът препоръчва адекватен комплекс, който не би натоварил токсично черния дроб и бъбреците. Такова поведение на лекуващите е неотменно при диагностицирането на заболяването и връзките му с други болести, но на практика то следва да се провежда непрекъснато.

Търсене и лечение на причината (основното заболяване)

Вече знаем, че началните фази на хроничната – вторична – бъбречна недостатъчност могат да останат недиагностицирани, а болестни отклонения от различен тип да се свържат само с първичното заболяване. По правило най-много такива случаи има при друго бъбречно заболяване – за хроничната недостатъчност това са камъните в бъбреците.

Причините за появата на камъни в бъбреците са добре изследвани и механизмът е ясен, но въпреки това много хора страдат от въпросния проблем и не са в състояние да предотвратят голямото изпитание за бъбреците си. Бъбреците са филтър, който чисти тялото от токсини, а при наличието на камъни и песъчинки тези функции отслабват, увредената бъбречна тъкан не е в състояние да извършва сложните процеси. Възможно е някои необясними неразположения като болка в зоната на бъбреците, обриви, бърза умора, подуване на корема – да са свързани именно с бъбречнокаменна болест. Елементарни изследвания на кръв и урина, които се правят във всяка лаборатория, могат да внесат повече яснота за същността на проблема. Ако реагирате достатъчно бързо, нещата биха могли да се овладеят дори само с диета и билки – без да се достига до необратими увреждания и състояния на бъбречна недостатъчност.

Диета при хронична недостатъчност

Диетата при хронична бъбречна недостатъчност е с отговорна роля. Тя следва да е много точно определена в зависимост от стадия, наличието на други хронични заболявания, стадия – обостряне или ремисия. Лекуващият заедно с пациента трябва да състави списък на разрешените и забранените храни, и дори да бъдат определени количествата и броя на храненията в рамките на деня.

Тук трябва да обърнем внимание на нископротеиновата диета – тя е с ограничаване на животинския белтък, фосфор, натрий. При такава характеристика диетата забавя прогресията на бъбречната недостатъчност и намалява опасността от появата на усложнения. Приемът на протеини трябва да е строго дозиран.

  • При първи стадий на болестта протеините трябва да са 0.9 до един грам на килограм тегло, калий до 3.5 г в денонощие, фосфорът – до един грам. При втори стадий протеините се намаляват до 0.7  г/кг, карий до 2.7, а фосфор до 0.7 г за 24 часа. От трети до пети стадий протеините са до 0.6 г/кг, калий до 1.6 г и фосфор до 0.4 г. Препоръчват се растителни протеини, основно соеви.

Основен компонент в храненето са мазнините и въглехидратите. Мазнините трябва да са от растителен произход, достатъчно като количество, за да осигуряват енергия за организма. Растителен е основният състав храни – освен бобовите, също и ядки, гъби и пр. При повишени стойности на калия се изключват някои сушени плодове като стафиди и кайсии, пържени и печени картофи, шоколад, кафе, банани, грозде, ориз. При високи стойности на фосфора се редуцират бобовите храни, гъби, бял хляб, мляко.

Стимулиране на диурезата с лекарства

При високи стойности на урея неизбежно следва прием на диуретици. Коментираният по-горе бримков диуретик фуроземид има място и при хроничната недостатъчност, но в комбинация с други диуретици от тиазидната група. Докато фуроземидът е бързо действащ, мощен диуретик, тези от тиазиден тип могат да упражняват ефекта си от 6 до 48 часа. Съчетаването изисква висок професионализъм от страна на лекуващия и поведение на съдействащ пациент от страна на болния. В случай като този е важно извеждането от организма на излишните течности чрез насърчаване на диурезата. Ако обаче терапията е неправилно подбрана, могат да настъпят усложнения или дори смърт. Съществуват например калий-съхраняващи диуретици; ако при хронична бъбречна недостатъчност се получи пик на калий, нещата наистина стават опасни (puls.bg).

Електролитно и киселинно-алкален баланс

При хроничната недостатъчност трябва системно да се проследява киселинно-алкалният баланс, за да не се допусне подкиселяване на кръвта – състоянието е познато като ацидоза. Балансът е необходимо условие за нормален достъп на кислород до всички тъкани и устойчивост на организма срещу различни болестни състояния. Важно е да се следят и показателите за натрий, калий и калций, фосфор и хлор. Споменатите показатели могат да се поддържат чрез правилен хранителен режим, но ако е наложително – и чрез подходящи добавки и лекарства.

Лечение на резултатната хипертония

Хипертонията може да бъде причина за бъбречна недостатъчност, но може също да е и следствие от прогресия на бъбречното заболяване. В такъв случаи лекуващият се консултира с кардиолог, за да се избере правилно терапията срещу високо кръвно. Комплексът от лекарства за хипертензивния проблем следва да щади бъбреците.

Лечение на бъбречна анемия

Увредените от заболяването бъбреци не са в състояние да произвеждат важния хормон еритропоетин, който контролира производството на кръвни компоненти в костния мозък. По тази причина при хроничната недостатъчност честа последица е анемията. Този вид анемия може да се овладее чрез подкожно инжектиране на хормона; хормоналният продукт може да се комбинира според случая с фолиева киселина, както и с желязо (puls.bg).

Профилактика на костните промени

Прогресията на хроничната бъбречна недостатъчност засяга и костите, като създава риск от отслабване и чупливост, а пациентите са оплакват от болезнени състояния. Симптоматиката е свързана с променени стойности на калция и фосфатите. Терапевтичният подход включва първоначални промени в храненето, чрез които фосфатите се намаляват, и се провежда заместителна терапия с калций и витамин D-3.

Групи по самоподпомагане

У нас е регистрирана Фондация на пациентите с хронична бъбречна недостатъчност и хемодиализираните. Според обявените й програмни документи сред основните задачи на организацията е повишаване здравната култура на хората с бъбречна недостатъчност, пропаганда и защита на правата им, защита на интересите, материално и морално подпомагане. Както можем да си представим – при такъв сложен здравословен проблем акцентът е върху моралната подкрепа и усилията за информираност.

Диализа, хемодиализа и хемофилтрация

При четвърти и пети стайдий на бъбречната недостатъчност се достига до състояния, когато медикаментите и диетата не са в състояние да балансират негативните промени в организма поради силно нарушените функции на отделителната система. Тогава се налага да бъдат прилагани извънбъбречни методи за пречистване на кръвта, при които от организма се извеждат натрупаните токсини и се възстановява нарушеният водно-солеви баланс. Кръвната плазма се прекарва през специални филтри и по този начин се поддържат жизнените параметри в очакване на крайното решение – трансплантация на бъбрек. Актуалните методи на такава поддържаща терапия са диализите – хемофилтрация, хемодиализа.

Хемодиализа. Продължителност, странични ефекти

Към хемодиализа се пристъпва, когато това е наложително по спешност и се преценява необходимостта от животоспасяваща намеса. По-често хемодиализата е метод за поддържане на живота при хронична бъбречна недостатъчност с 90-процентен отказ на бъбречните функции. Диализата позволява да се пречисти кръвта, да се балансира съдържанието на вода и компоненти като калий, натрий и фосфор, да се поддържа артериалното налягане в нормални граници.

При хемодиализата се използва специална апаратура, включваща филтри и диализат – разтвор със строго определен състав и задача да осигури пречистването на кръвта през филтрите. Опростено казано, диализаторът замества функциите на неработещите бъбреци. Кръвта на пациента се извежда от собствените му съдове, пречиства се и се връща обратно свободна от токсините. При процедурата трябва да се постигне нормален водно-солеви баланс, т.е. филтрацията да не лиши болния от необходимите електролити.

Свикнали сме да научаваме за тази процедура от информации, засягащи здравното обслужване и работата на специализирани болнични звена. Извършването на хемодилизата е специализирана медицинска дейност и в повечето случаи се извършва в болнични условия. Възможно е и домашно обслужване, но това е възможно само когато пациентът е закупил собствена апаратура.

Специалистите не предприемат преждевременно включване на хемодиализа заради някои странични ефекти от прилагането на метода. Именно затова се определя и моментът на трайно включване – едва когато необратимите промени са поразили 90% от възможностите на бъбреците и стойността на креатинин в кръвта е над 885 ммол/л (puls.bg). За пациента това означава да ходи за процедури три пъти седмично; самата процедура продължава от 4-5 до 8 часа, изпълнението е индивидуално. Времето зависи от фактори като общо здравословно състояние, възраст, количество на натрупаните токсини, вид и състояние на апаратурата, качество на диализата и пр.

Какво постига хемодиализата? Най-общо: поддържане и удължаване на живота (framar.bg). Хората на хемодиализа същевременно понасят редица негативи, като на първо място освен психичните изпитания е и необходимостта да ограничат много от доскорошните си занимания, за да спазват графика на процедурите. Възможни са странични ефекти от процедурите като крампи, понижаване на кръвното налягане и оттам – гадене, виене на свят и слабост. Според медиците тези странични ефекти отзвучават 2-3 месеца след началото на диализните процедури.

Цена, връзка с креатинин. Диализа и пълно излекуване

Както можем да предположим, хемодиализата е скъп начин за поддържане на живота. Същевременно според медицинската статистика пълно излекуване чрез диализа е възможно само за не повече от 1-2 процента от пациентите. Коментарите на специалистите отбелязват тенденцията все повече хора да се нуждаят  от хемодиализа; разходите за този тип лечение се доближават до тези за онкоболните. Ако един човек на хемодиализа не получи нов шанс чрез трансплантация, той може да живее на диализа с години.

И така, диализата е решение при креатинин над 885 ммол/л. Какво се случва след това? Според уважавания нефролог д-р Николай Тодоров от болница “Света Анна” в София, в България има около 3000 болни на диализа. Тъжната статистика сочи доста висока смъртност сред тях, като една от причините е ниското финансиране на лечението по разчетите на Здравната каса. Към момента то е 144 лв за процедура и включва всичко – от транспорт на пациента, през консумативи, до всички манипулации и извършването на самата хемодиализа, до заплащането на медицинския персонал. Видимо малкото пари се компенсират, като апаратурата се експлоатира над предела и се купуват евтини консумативи (inews.bg).

Перитонеална хемодиализа. Хемофилтрация

Перитонеалната хемодиализа е също тип филтриране на кръвта с цел тя да се пречисти от токсини и излишни компоненти. Само че в този случай извънбъбречното пречистване става не чрез изкуствени филтри; като филтър работи вътрешната обвивка на коремната кухина, т.е. перитонеум. В коремната кухина се вкарва диализат през специален катетър; оставя се да престои известно време, през което на осмотичен принцип става пречистването през мембраните на перитонеума. Следва изтегляне на диализата заедно с токсичните съставки.

Перитонеалната хемодиализа е по-малко популярна в сравнение с класическата хемодиализа. При нея са възможни няколко режима на пречистване.

  • Постоянната диализа се извършва в амбулаторни условия при нея има постоянно вливане и изливане на диализат, изпълнява се средно 4 пъти в денонощие. Диализатът престоява в коремната кухина до 6 часа, а самата смяна на разтвора отнема около половин час.
  • Цикличната се провежда нощем и продължава 10 до 12 часа.
  • Има и трети вариант – интермитентна диализа, която се провежда няколко пъти в седмицата. Времетраенето на една процедура може да достигне до 24 часа.

Трудно е да се прецени кой вариант е по-добрият или по-щадящият. Има случаи, когато класическата хемодиализа с апарат е невъзможна поради състоянието на кръвоносните съдове, тогава се прилага перитонеална. Тя също не дава само положителен ефект: съществува например риск от перитонит, т.е. възпаление на перитонеума с много тежки и живото застрашаващи последици. Случва се например при неволно замърсяване на катетъра. И при двата типа пречистване пациентът е обречен на непрекъснати контакти с медиците. На тях трябва навреме да съобщи, ако забележи например зачервяване или оток в онези свои телесни зони, където се поставя катетър или се включва системата за хемодиализа. Същото е и ако при перитонеална диализа отработеният диализат е мътен (puls.bg) .

Хемофилтрацията е пречистване на кръвта чрез прекарване през изкуствени високопроницаеми мембрани, наподобяващи бъбречните нефрони. Едновременно с това отделяният филтрат се заменя със специален разтвор. За разлика от хемодиализата този метод имитира бъбречната функция, като разтворените в плазмата компоненти преминават през мембраната под действието на трансмембранно налягане – то е подобно на естественото в бъбречните гломерули. Хемофилтрация се прави при някои отравяния, при хиперхидратация, при бъбречна недостатъчност – остра и хронична. Прилага се като първи избор при неподвижни болни с полиорганна недостатъчност или при масови събития, когато специализираното обурдване не достига. Не може да се прилага при кръвоизливи, хеморагичен инсулт, артериална хипотензия.

И най-съвършената и правилно подбрана диализа/филтрация при продължително изпълнение води до усложнения в други органи и системи, основно защото не може напълно да замени функциите на бъбреците. Трансплантацията на бъбрек е друга възможност, която обаче по много причини не е масово изпълнима.

Операция: Трансплантация на бъбрек

Трансплантацията на бъбрек е животоспасяваща процедура, при която донорски орган поема функциите на болния собствен. До такава процедура може да се достигне при хронична бъбречна недостатъчност в терминален стадий, следствие на заболявания като хроничен гломерулонефрит, хроничен пиелонефрит, бъбречна поликистоза, диабетна нефропатия, травми и аномалии в развитието на бъбреците, онкологични новообразувания.

Колко струва и как се прави

По информация от медицинските среди официално стойността на една бъбречна трансплантация е около 75 000 лв, но в тази сума не са предвидени разходите за откриване на донор или за установяване на мозъчна смърт у потенциален донор и за поддържане на жизнените му функции до връзка с подходящия реципиент.  Именно намирането на адекватен орган е невралгичният момент в изпълнението на това крайно решение, като се счита, че в България има достатъчно добри и квалифицирани медици да извършат самата трансплантация.  По тази причина на черния пазар също се коментира темата с бъбреци за трансплантация, като има “продавачи” на жив бъбрек при цена около 60 000 евро. Нелегални трансплантации се правят по цял свят; твърди се, че присаждане на бъбрек в САЩ може да достигне до 200 хиляди долара.

Самата трансплантация официално и при благоприятно  стекли се обстоятелства е предхождана от вписване в листата на чакащите, където се приготвя пациентско досие с всички необходими  показатели и данни. Междувременно чакащият ходи на хемодиализа, спазва диета и изпълнява всякакви лекарски предписания. Непосредствената подготовка за трансплантацията включва всички обичайни анализи и манипулации на предоперативния етап за сериозна интервенция. Операцията се извършва под наркоза от хирурзи уролози. Новият бъбрек се поставя в коремната кухина и се правят връзки с кръвоносната и отделителната система. Старите бъбреци остават по местата си освен в случаите, когато могат да причинят инфекция или хипертоничен пристъп. Отделянето на урина може да започне непосредствено след операцията или след няколко дни.

Донори, продължителност

Донорът на бъбрек за трансплантация може да е жив човек или например загинал при инцидент, катастрофа; може да е родственик или непознат. И при най-близко родство задължителен етап е сравняването на набор от показатели, които да определят съвместимостта на органите и перспективата на реципиента да живее с този орган. Най-добри са шансовете на онези, които могат да получат орган от жив донор и донорът е техен близък родственик. Тогава и самата трансплантация може да се извърши без голямото чакане, на което са обречени повечето хора с бъбречна недостатъчност. По цял свят търсенето на органи многократно превишава предлагането, затова и се вихри черен пазар за органи.

Кандидатите за донори минават през специализирани изследвания – набор от над 10, а непосредствено преди процедурата постъпват в съответната клиника за проверка на здравословното състояние.

Самото трансплантиране продължава 3-4 часа. След операцията човекът с присаден бъбрек получава следоперативна терапия в рамките на две седмици, но лечението и възстановяването му продължава в домашни условия и при спазването на специален режим. Ако е работено с жив донор, той също остава в болницата за няколко дни.

В Александровска болница, в Турция, в Испания

Александровска болница в столицата – Клиника по нефрология и трансплантация, се счита за водещо звено в трансплантирането на органи; там се работи с регистър на чакащите – могат да се впишат в листата пациенти с бъбречна недостатъчност при креатинин над 400 ммол/л. На тази клиника е поверено наблюдението и лечението на бъбречно трансплантираните пациенти от цялата страна.

Поради трудности с намирането на органи за трансплантиране българите със сериозни здравословни проблеми търсят решение зад граница, като се възползват от т.н. медицински туризъм. Турция е сочена като една от водещите страни в тази посока. Според данни в медиите там се правят годишно по 15 000 бъбречни трансплантации по цени, 2-3 пъти по-ниски в сравнение с тези в европейските клиники. Работи се с модерна апаратура и технологии и практикуват изявени специалисти от цял свят. Като възможна посока на търсене е сочена турската здравна група “Мемориал”. Счита се, че една успешна бъбречна трансплантация в Турция може да се направи срещу около 32 000 долара; отделно – пътни и битови разходи.

Испания е друга посока на опитите за съхраняване на живота при хора с бъбречна недостатъчност. Според специалисти страната е с либерална здравна система и допуска трансплантиране на органи за чужденци, които имат здравна осигуровка в Испания. Вече се практикува вариант, при който болният българин пътува до Испания при близки и започва работа с осигуровки за няколко месеца. Това му позволява да се включи в листата на пациенти, чакащи трансплантация.

И още един вариант, който българите проучват – Хърватия. Твърди се, че в тази страна почти няма чакащи за трансплантация на бъбрек, освен хора в много напреднала възраст. Същевременно посоки от рода на Пакистан се затварят заради затегнатия черен пазар там, но и заради многото усложнения, които трансплантираните получават след завръщането си у нас.

Възстановяване

Пациентът с трансплантиран бъбрек прекарват 10 до 14 дни под наблюдение в съответната клиника. В някои здравни заведения от висока класа, където операцията се изпълнява лапароскопски, при добро състояние човекът може да си иде вкъщи и след два дни.

Постоперативният период всъщност не е проста работа, защото новият бъбрек трябва да се “намести” в чуждото тяло. Това не винаги е лесно. Така постоперативният период, освен с обичайните за хирургична интервенция рискове, е съпроводен с опасност от отхвърляне. Затова много стриктно се проследява възможната реакция от такъв тип; приемат се сложна комбинация от медикаменти, правят се контролни замервания, следи се дали всъщност бъбрекът започва да изпълнява онова, заради което е трансплантиран.

Живот след трансплантация на бъбрек

Хората с трансплантиран бъбрек имат различни шансове да живеят по-добре след операцията. Те зависят от общото състояние, възрастта, начина, по който организмът приема новия орган. Трансплантираният живее с доста ограничения и трябва да спазва различни условия – диета, режим на работа и почивка, контакти и пр. Трябва системно да ходи на контролни прегледи, да пие един куп медикаменти, да следи за кръвното и захарта си и пр.

Част от лекарствата при тези пациенти потискат имунните реакции, т.е. те са с отслабена имунна система и са по-податливи на вирусни и простудни заболявания, инфекции и пр. Ако здравият човек приема една настинка за нещо дребно и преходно, при трансплантирания това може да стане сериозен проблем с последици.

Добре да се напомни, че винаги е за предпочитане да се предотврати проблем като бъбречната недостатъчност, отколкото да се лекува, пък било и най-успешно. Но ако все пак се наложи лечение, според статистиката излиза следното: стриктно и качествено, професионално изпълняваната трансплантация може да удължава живота с повече от 10 години. Половината пациенти с трансплантиран бъбрек живеят над 10 години.

Възможни усложнения след трансплантацията

В постоперативния период освен обичайните усложнения от рода на инфекция, възпалителен процес, температура и пр., основен проблем може да бъде ефектът на отхвърлянето. Възможно е то да се случи много скоро след операцията или бъбрекът изобщо да не заработи. Може обаче процесът на отхвърляне “да тлее” продължително след това, като по този начин ще има допълнителни поражения върху организма.

Счита се, че при потисната имунна система е по-голяма вероятността да се развият онкологични заболявания. Други възможни усложнения са метаболитни отклонения – наддаване на тегло, както и по-интензивно окосмяване, обриви и акне, катаракта, стомашно-чревни или чернодробни усложнения.

Лечение с билки

Немалка част от рецептите на народната медицина с билки са предназначени за лечение на бъбреците. При бъбречна недостатъчност всяко лечение от този тип трябва да се консултира с  лекар, особено ако състоянието е сериозно, пациентът е на диализа или дори е с трансплантиран бъбрек.

Някои от рецептите са добри при възпаления, други при бъбречни камъни. Иска се познаване на терапиите, за да се избере най-доброто от народната медицина за конкретно състояние. Добри резултати при ранна фаза на бъбречна недостатъчност дават отвари и запарки от царевична коса, бял равнец и мечо грозде. Ето как се правят:

  • С царевична коса: Супена лъжица от билката се залива с вряла вода – една чаша, и се оставя на слаб огън за 20 минути, после кисне за още 20 встрани и се прецежда. Приемат се по две супени лъжици на всеки два часа.
  • С бял равнец: Две чаени лъжички суха билка се заливат с вряла вода. След един час запарката се прецежда; разделя се на 3-4 равни части и се изпива в рамките на един ден.
  • С мечо грозде: То е добър диуретик и антисептик, с изявени противовъзпалителни свойства. Една супена лъжица се залива с 250 мл вода и се вари половин час на водна баня. Оставя се да изстине и се прецежда. Изпива се на четири равни дози за един ден.

При бъбречни заболявания специфични оздравяващи ефекти имат още листата от ягоди, глухарчето, дяволска уста, коприва, полски хвощ, жълт кантарион. Как точно да се приемат и съвместими ли са с другите медикаменти на бъбречно болния, трябва непременно да прецени лекар. Възможно е билкови продукти и хранителни добавки на билкова основа например да укрепват имунната система – а при пациенти с трансплантиран бъбрек това да е вредно, тъй като може да се отслаби ефектът от приеманите задължителни имунопресивни средства.

Източници:

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Бъбречна недостатъчност: причини, симптоми, лечение
4.4 (88%) 5 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Бъбречна недостатъчност: причини, симптоми, лечение

  1. Благодаря за полезните информативни статии във Вашия сайт-страна!
    Благодаря за съветите по отношение за Природата!

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *