Гонорея (трипер). Симптоми, лечение: какво се случва, ако се заразим

Какво е болестта гонорея – причинител, предаване, лечение. Симптоми и изследвания. Какви медикаменти се използват при лечението на трипер. Помага ли народната медицина. Гонорея и други полово предавани болести

Може да се каже, че проблемът гонорея (трипер) има интернационални измерения, болестта е позната в цял свят.
Гонорея (трипер) е полово предавана (венерическа) болест, причинявана от патогените гонококи.

Какво е гонорея (трипер)?
При това заболяване патогенни микроорганизми поразяват лигавиците на половите органи; по-рядко засягат лигавиците на устната кухина, носа, гърлото и правото черво. Кожата в засегнатите телесни зони боледува по-рядко. В съвремието коментираната гонорея (трипер) се определя като социално значимо заболяване, тъй като за съжаление разболява все повече хора в трудоспособна възраст. Среща се във всички възрастови групи, но най-сериозно е положението при подрастващи и млади хора на възраст 18-30 години. Сред подрастващите по-често се заразяват момичетата, а сред възрастното население – мъжете.

Причините за разпространяването на заразата са комплексни: увеличена численост на населението в рисковите групи; социални катаклизми от рода на войни и природни бедствия, при които се влошават санитарно-хигиенните условия; безразборни полови контакти; злоупотреба с алкохол и наркотици; проституция.

Причинител на гонореята – вирус или бактерия?

Причинител на гонореята e гонококовата бактерия Neisseria gonorrheae. Клетъчната обвивка на този патоген е изградена от три слоя, като външният има специфични израстъци – чрез тях гонококите се прикрепват здраво за епитела на заразения, осигурявайки си подстъп към по-дълбоките пластове на кожата. При навлизането в кожната структура агресивният патоген предизвиква ответна реакция на имунната система и последващ възпалителен процес.

Клетките на имунната система – неутрофилите, се активират и се струпват в зоната на заразяването. Те започват интензивно да поглъщат бактериите-агресори. Патогените обаче не загиват, а продължават да функционират, дори да се размножават, поддържайки възпалителния процес. В рeзултат на това се формират гнойни маси, които съдържат множество загинали неутрофили, в чиято вътрешност се намират активни гонококи. Гнойта се събира на повърхността на засегнатите лигавици или се отделя с урината.

Съдържание:

С развитието на инфекцията, ако тя не се третира медикаментозно, могат да бъдат засегнати нови участъци на лигавиците и да бъдат обхванати ключови точки като простатата у мъжете или матката и яйчниците у жените. Разбира се, тогава вече става дума за тежки усложнения. Гонококите могат да проникнат и в други органи чрез лимфата, а в редки случаи – и чрез кръвообращението, причинявайки тежки гнойни поражения.

Тази група гонококи се отличават с много висока устойчивост. При третиране с антибактериални препарати са в състояние да преминат в така наречените L-форми. Тогава те не се размножават, но оцеляват дълго време и са способни при благоприятни условия отново да се активират. Извън организма загиват при изсъхването на течността, с която са били отделени. Загиват веднага и при температура над 41-55 градуса. Убиват ги също сапунът и солта. Чувствителни са към множество антибиотици и антисептици.

Заразяване

Източник на зараза може да стане болен човек, който дори да не е наясно, че е носител на гонококи – ако въпросната гонореа (трипер) протича в скрита или хронична форма. Заразяването става по следните пътища:

  • Полов път: той е най-разпространеният – в 95% от случаите. Баналният начин е чрез несащитен полов контакт, секс без презерватив. Половата близост със заразен партньор обаче не видаги причинява инфекция. След контакт със заразена жена вероятността един мъж да се разболее е 20%, докато вероятността една жена да пипне болестта от заразен мъж е 80%. Разликата се обяснява със спецификата в устройството на половите органи и по-специално на уретрите. При жената този сектор на отделителната система е по-къс и широк, което е благоприятно условие за проникване и разпространение на инфекцията.
  • Контактно-битов път: гонококите се пренасят от болен към здрав човек чрез бельо, кърпи, предмети за лична хигиена. Това е в по-малко от един процент от случаите, по разбираеми причини – патогенът трудно оцелява във външна среда.
  • Вертикален път: отнася се за заразяване на бебе от болна майка по време на раждането. При зарзени родови пътища гонококите могат да инфектират очите, устната кухина и половите органи на новороденото.
Инкубационен период

Инкубационен период, както знаем, е времето от проникването на инфекцията в организма до проявата на първите клинични признаци на заболяването. Това време е необходимо на имунната система да разпознае причинителя на инфекцията и да реагира, изработвайки специални противоинфекционни антитела. Именно така възниква и възпалителната реакция.

Инкубационният период при гонорея (трипер) може да е само 12 часа, но не е изключено да бъде няколко седмици, до три месеца. Всичко зависи от активността на патогените, състоянието на имунната система, общото здравословно състояние, пола и пр. Първите клинични признаци на заразата се проявяват при мъжете след 3-4 дни, а при жените след десетина. По-дълъг е инкубационният период при възрастни хора, болни със СПИН – заради неспособността на имунната система в тези случаи да реагира бързо. По-бързо се проявява заразата и в случаите с висока първоначална доза на получените гонококи.

По време на инкубационния период липсват клинични и дори лабораторни признаци на заразата и това е опасно, защото инфектираният човек е способен да я предава и на други. Това обяснява и защо честата смяна на партньорите е главният фактор в разпространението на болестта.

В клиничната практика заболяването се класифицира по няколко основни признака, които са важни за прилагането на адекватна терапия. Обикновено се говори за следните форми на гонорея (трипер): остра, хронична, скрита.

Форми на трипера

В повечето случаи болестта започва като проблем в остра форма, но не са изключени подостра и т.н. торпидна, вяло протичаща форма. Ако не усещат здравословния си проблем като “авариен”, немалко хора предпочитат да не търсят медицинска помощ дълго време – неудобно им е да го направят, а и страданията са търпими, не като при острата форма. Независимо от формата на трипер заразеният е опасен за околните, а прогресията на болестта винаги е свързана със сериозни увреждания.

Остра и хронична гонорея

Ако от първите клинични прояви на болестта са минали по-малко от два месеца, може да се говори за свежа или “прясна” гонорея. През този встъпителен период организмът мобилизира силите си за отпор на патогените. Нещата се развиват по няколко начина в зависимост от под-типовете форми на трипер:

  • Остра форма – в този случай болният понася ярко изразената симптоматика на инфекцията, свързана с повишена активност на имунната система срещу гонококите. В резултат на прогресиращото развитие на възпалителния процес заразените епителни клетки започват да се разрушават, така че са възможни видими промени от рода на разраняване;
  • Подостра форма – активността на възпалителния процес е намалена; в резултат на това болестните симптоми се размиват, но не изчезват и създават дискомфорт на болния човек;
  • Торпидна форма – съвсем вяло протичаща, някои от симптомите почти не се проявяват.

Хроничната форма има някои специфики, например гонококите престават да играят решаваща роля в проявите на клинични симптоми. Променя се както поведението на патогените, така и тактиката на имунната система. Активната болба с агресора затихва. Гонококите се “окопават” в поразените клетки и тъкани и изчакват момент, в който имунната система ще е отслабена и ще могат да разгърнат потенциала си. Такава активност може да възникне и в стресови ситуации, свързани със събития като измръзване, хирургична интервенция, друго инфекциозно заболяване.

При хроничната форма болестта протича почти без симптоми; при 95% от заразените мъже в рамките на три месеца не се наблюдават каквито и да било субективни симптоми. Признаците се разгръщат при обостряне на заболяването и след няколко дни могат сами да изчезнат, което само затруднява диагностицирането. В заразените тъкани обаче протичат негативни промени, за които заразените хора трябва да си дават сметка. Например в уретрите започва разрастването на съединителна тъкан, която може да стесни пикочния канал и да затрудни отделянето на урина.

Скрита гонорея
“Демир

Скритата форма на болестта протича на практика безсимптомно; тази форма по-често се наблюдава при жените. В тези случаи пациентът е инфектиран и може да разпространява заразата, но няма изявени симптоми поради устойчивостта на имунната си система. Субективните усещания липсват или са слаби, а възпалителен процес не се развива. При мъжете все пак има някои смущаващи симптоми, като например отделянето на мътен секрет от уретера след спорт, секс и продължително ходене, или слепването на уретерния изход след нощен сън. Такива прояви обаче не са особено тревожещи и не биха накарали пациента да търси лекар.

Симптоми на трипера

Симптомите на гонорея (трипер) се наблюдават локално – касае се за проявите на възпаление в мястото, откъдето заразата е проникнала в организма. Добавяме специфични черти от формата на заболяването и пола на пациента.

Симптоми при мъжете

Острата нова гонорея при мъжете обикновено започва с уретрит – възпалителен прцес в лигавицата на пикочния канал. Симптомите възникват изведнъж и бързо прогресират, което стряска засегнатия и бързо го отвежда при лекаря. Ето нещо повече за симптоматиката в споменатите случаи:

  • Уретрит, възпаление на уретера: възпалителният процес поразява на първо място лигавицата в предните дялове на пикочния канал, т.н. преден уретрит. Впоследствие инфекцията може да обхване целия пикочен канал. При възпалението настъпва разширяване на кръвоносните съдове, зачервяване и оток. Засегнатата зона е зачервена и оточна, усеща се специфично парене при отделянето на урина.
  • Болки и сърбеж: най-силни са тези усещания сутрин след събуждане, а първото отделяне на урина е жестоко изпитание, съпроводено с парене и болки. Заразеният мъж изпитва болка и при секс, по-точно по време на еякулация.
  • Отделяне на секрети от уретера. Те са гъсти и гнойни, понякога жълти, зеленикави или кафяви, с неприятна миризма. Отначало се появяват само слек сутрешното уриниране, но постепенно секретирането става постоянно, като започва цапане на бельото и идват ред неудобства за болния. Ако уретритът е обхванал целия канал, при отделянето на урина може да се забележи кръв, свързана с разрушаването на лигавицата в пикочния канал. Кръв може да има и в спермата.
  • Нарушения при уриниране. Възпалителният процес в уретрите води до стесняване на просвета в пикочния канал , което затруднява отделянето на урина. Каналът може да е стеснен и поради натрупването на гнойна маса.
  • Повишена температура. Обикновено температурата си остава нормална, но при гнойни усложнения може да достигне до 39-40 градуса. Причина за това е отделянето в кръвта на особени компоненти – пирогени. Пирогените се съдържат в клетки от имунната система и отделянето им се свързва с развитието на възпалителния процес. Те въздействат на центъра на терморегулация в главния мозък, като по този начин чрез повишената телесна температура се прави опит да бъде потиснато въздействието на патогените.

След 3-5 дни острият етап в развитието на болестта приключва и тя преминава в подостра или торпидна форма. Болката и кървенето при отделяне на урина отслабват, продължава секретиране с гноен или слузесто-гноен характер в редуцирани количества.

Признаци при жените

При жените в повечето случаи гонореята протича в скрита, безсимптомна форма. Само 10-15% от заразените с гонококи жени се обръщат към лекар заради смущаващи признаци. По-често им се случва да отидат на изследване след препоръка на лекар, който е установил гонорея в остра форма при партньора им. Ето кои все пак са характерните прояви на трипер при заразени жени:

  • Обилно гнойно или слузесто-гнойно течение от уретера, усилващо се сутрин след сън.
  • Възпалителни промени при входа на влагалището – зачервяване, оток, болезненост на нежните тъкани.
  • Събреж, парене и болка при уриниране или по време на секс.
  • Повишена телесна температура – обикновено 37, 38 градуса. Трябва все пак да е ясно, че независимо от едно безсимптомно портичане опасността от усложнения си остава. Ако ктлиничните признаци липсват, жената едва ли ще тръгне по лекари – но междувременно процесът ще се развива и рано или късно последиците за органите от малкия таз ще се проявят. Ето защо при съмнения за зараза трябва да се търси лекар, дори признаците да са слабо проявени. Навреме установената зараза, потвърдена и с изследвания, е гаранция за пълно излекуване чрез адекватен подход.
Гонорея на гърлото (гонококов фарингит)

Поражението на гърлото при гонорея обикновено протича безсимптомно. В повечето случаи при преглед се открива зачервяване и оток на гърлото и сливиците, както и наличието на неголямо количество бял или жълт налеп. Болните се оплакват от дразнене в гърлото, болезнени усещания в регионалните лимфни възли – по шията и под челюстта.

Ако е засегната лигавицата на устната кухина, гонореята провокира гингивит или възпаление на венците, или стоматит – възпаление на лигавицата в устната кухина. При такава диагноза се отбелязва и наличието на болезнени язви в точките на болестно проникване.

Поражения на кожата, язви

Пораженията на кожата след попадане върху отделни зони на гонококи се среща много рядко. Обяснението е, че за да се вгради в един организъм, патогенът трябва да е в активно състояние, жив и енергичен. Върху кожата той може да попадне от външната среда, а там, както вече видяхме, трудно оцелява. Ако са налице кожни увреждания вероятността от инфекция е по-висока. Точките, през които са проникнали гонококите, развиват локални възпалителни реакции и там се оформят болезнени, зачервени и често мокрещи ранички до 2 см в диаметър. Такива ранички могат да се появят в интимната зона, върху външните части на половите органи и вътрешните страни на бедрата.

Поражение на очите

Заразата прониква в окото/очите обикновено чрез мръсните ръце. Често гонококите атакуват и очите на новородените, докато бебетата изминават родовия път у заразената си майка. Клинично присъствието на гонококи в зрителните органи се установява чрез симптомите на гонококовия конюнктивит. Инкубационният период рядко е по-дълъг от 3-5 дни, след този срок картината на инфекцията се разгръща с пълна сила. Гонококовият конюнктивит винаги започва със зачервяване на конюнктивата/окото; забелязва се оток на клепача, засилено отделяне на сълзи – постепенно те придобиват вид на гнойно сълзене. Заразеният се чувства некомфортно на светло, очите му са раздразнени от светлината. Ако тази инфекция не се лекува, възпалението може да обхване роговицата и да причини тежки усложнения от рода на язва и пробив.

Заразяване на новороденото

Споменахме, че новородените могат да се заразят с гонококи при естествено раждане – ако майката е инфектирана с гонорея (трипер). Гонококите нахлуват в уязвими зони на детското телце, докато то изминава инфектирания родов път. Освен очите често са засегнати и други лигавици и клиничните прояви се наблюдават след около пет дни. Гонококовата инфекция причинява както очните възпаления, за които говорихме току що,у така и възпаление на носната лигавица, могат да се диагностицират уретрит, вагинит, както и септични състояния след проникването на гонококи в кръвообращението. Болното бебе е неспокойно, често отказват хранене, качеството на съня им е влошено. От пикочните канали на такива деца често изтичат гнойни секрети, понякога и примесени с кръв.

Гонорея и артрит (гонартрит)

При около един процент от заразените с гонококи има вероятност от т.н. дисеминирана гонорея или гонококов артрит (doctorbg.com). състоянието е последица от разпространяването на патогените в кръвта, и чрез кръвообращението – в сърцето, кожата и ставите. Симптоматиката на подобно състояние е тежка – могат да се развият ендокардит, менингит, разранявания по кожата, отоци и болки в ставите. Тази усложнена инфекция изисква внимателно и целенасочено антибиотично лечение.

Други видове гонококова инфекция

Сред възможните прояви на инфекцията е аналната гонорея. Поразена зона е лигавицата в крайната зона на правото черво. Риск да развият такъв тип инфекция имат вече болните от гонорея (трипер) момичета и жени, поради анатомичната близост на поразяваните телесни зони. Патогенът лесно преминава от една в друга – съседна – точка от тялото, особено при лоша лична хигиена.

Подобен риск има и за пасивните хомосексуалисти. Симптомите рядко могат да се сбъркат с нещо друга: сърбеж и парене около ануса и чести тенезми. Тенезмите са повтарящи се, болезнени лъжливи позиви за дефекация. По време на въпросните напъни се отделят малки количества екскременти, смесени със слуз, кръв и гной, или само гнойни секрети. Не са изключени и мъчителни състояния на запек, които се обясняват с увреждания на лигавицата в правото черво.

Изследвания за гонорея, диагностика

Диагностицирането на гонорея (трипер) не е никак сложно – понякога е напълно достатъчно да се вземе от пациента информация за симптомите, времето и характера на сексуалните му контакти. Важно е все пак да се потърси лекар, а да не се започва самолечение.

При какъв лекар се ходи? Уролог? Венеролог?

Пациентът мъж може да се обърне при началната симптоматика на заболяването към уролог, но правилният избор е т.н. кожен лекар, или дерматолог-венеролог. Макар опитният венеролог да е наясно с характера на проблема само от снемането на анамнеза и прегледа, той на всяка цена ще препоръча клинични изследвания за потвърждаване на диагнозата. При хипотеза за гонорея (трипер) следвания трябва да си направи не само конкретният пациент, но и партньорите в интимния му живот.

Къде се прави бърз тест и какво представлява?

Тест за гонорея (трипер) може да са направи в микробиологична лаборатория срещу 20 лв. Т.н. бърз антиген тест проверява дали е налична бактерията Neisseria gonorrhoeae, причинител на болестта. Тази проверка става чрез въздействие върху проба-секрет със специални вещества-агенти. Появата на оцветяване означава, че тестът е положителен и изследваният е заразен с гонококи.

Намазки, микроскопски тест

Намазките дават възможност за класическо бактериоскопично изследване; всъщност именно това е най-надеждното доказване на инфекцията. То протича по следния начин:

От пациента се взема биоматериал за проба – секрет от засегнатата зона, която може да е в обсега на половите органи, носа, гърлото, очите. Пробата се нанася върху предметно микроскопско стъкло и се добавя специален химикал. Гонококовите клетки се оцветяват и стават видими при микроскопското наблюдение.

Методът наистина е надежден, но само при острата форма на гонореята. Тогава бактериите се отделят с гной, секрети или сълзи от засегнатия орган. При хроничната гонорея обикновената намазка не винаги върши работа, затова в такива случаи се препоръчват още изследвания.

ПВР (Полимеразна верижна реакция)

Полимеразната верижна реакция е съвременен метод на изследване, който открива гонококите дори при незначителна концентрация в биопробата. Методът се основава на факта, че всеки жив организъм на планетата, включително патогенните микроорганизми, е носител на уникална генетична информация. Тя е представена чрез ДНК и идеята в случая е да се провери за наличието на гонококовата ДНК.  Изследваният материал се третира с набор от ферменти, чиято задача е точно тази: да разпознаят агресора. Ако той е налице, неговата ДНК под въздействието на ферментите се възпроизвежда многократно и диагнозата се потвърждава.

Този метод на изследване има много предимства: чрез него се потвърждава заболяването дори при ниска концентрация на патогените. Той е много точен и грешките на практика са сведени до нула. Освен това е бърз – заключенията са готови само няколко часа след вземането на биоматериал за изследване.

Посявки, бактериологично изследване

Посявката или бактериологическото изследване също е в списъка на задължителните лабораторни изследвания при подозрение за трипер. Това изследване е по същество отглеждането на патогенната бактерия в специална хранителна среда. От пациента се взема биопроба, която се пренася в подходяща хранителна среда. Гонококите, ако са налице, започват да се делят интензивно и след известно време образуват колонии. По този начин не само се доказва инфекцията, но могат да се установят и антибиотиците, с чиято помощ инфекцията най-лесно ще се овладее.

Важно е да не се забравя, че материал за изследване се взема на чисто, т.е. без пациентът да е приемал каквито и да било медикаменти за тази зараза. Ако той вече е започнал някакво самолечение, бактерията може да покаже лъжливо отрицателен резултат или само да се забави нейният растеж, без да е ликвидирана.

Лабораторна диагностика

Лабораторните методи за откриване на гонококи, както и за оценка на общото състояние на пациента, са доста и позволяват да се направи точна и полезна диагностика. При диагностиката на гонорея могат да помогнат следните методи:

  • Обща кръвна картина – чрез нея се потвърждава възпалителен процес в организма. При нормално здраве количеството на белите кръвни клетки левкоцити е постоянно, около 4 до 9х109 на литър. При активирана поради инфекция имунна система левкоцитите рязко нарастват и концентрацията им в кръвта се оказва над нормата. За възпалителен процес свидетелстват също отклонения в показатели като скорост на утайката на еритроцитите.
  • Общ анализ на урината: това не е специфичен метод при изследване за гонорея, но може да потвърди признаците на инфекция. Показатели за заболяването са многото левкоцити и еритроцити в урината.
  • Проба на Томпсън: специфично изследване, с чиято помощ може да се локализира патологичния процес при гонорея. Прави се на мъже, като се взема първата сутрешна урина. Препоръчва се в деня преди изследването да не се ядат червени плодове и зеленчуци, за да не се оцвети урината. Проби от урината се зареждат последователно в три стерилни чаши, като струята не се прекъсва. Всяка от пробите се изследва самостоятелно. Ако в първата чаша има гной, а във втората и третата няма, инфекцията е засегнала уретера. Ако има находки и във втората или и в трите чаши, инфекцията е овладяла задната част на уретера, простатата и семенниците.
  • Пряка имунофлуоресценция – чрез тази реакция се откриват гонококи в изследвания материал дори когато той е “богат” и на други патогени.  Материалът за изследване се подготвя върху предметно стъкло под формата на намазка. После се нанася специален оцветител, а след това има обработка с флуоресциращ серум. Серумът съдържа антитела, които могат да си взаимодействат единствено с компоненти от мембраната на гонококите. Както може да се предположи, планираното съединяване на изброените елементи се случва при наличието на трипер и тогава гонококите, разглеждани под микроскоп, започват да светят.
Други

Диагностиката на гонореята понякога налага и инструментални методи на изследване. Те са дори задължителни, ако има външни признаци за усложнения и ако заболяването е запуснато. Ето кои са най-често прилаганите:

  • Уретроскопия – въвеждане в уретера на гъвкава тръбичка с микроскопична камера, чрез която се прави оглед на лигавицата. При оглед с този прибор се установява и възможно наличие на ранички, точки с кървене или стеснения от гнойни натрупвания.
  • Колпоскопия – апаратът позволява да се направи оглед на лигавицата във влагалището, при голямо увеличение със специална оптична система.
  • Цервикоскопия – позволява оглед на маточната шийка с помощта на прибор-хистероскоп, снабден с добра оптична система.
  • Диагностична лапароскопия – през малки разрези в коремната стена се въвеждат тръбички с миниатюрни видеокамери, с чиято помощ се прави оглед на репродуктивната система, включително маточните тръби. Установява се дали са засегнати от гонореята, проходими ли са и каква терапия е необходима.

Лечение

Лечението на гонореята трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата и да продължи колкото е необходимо, докато оздравяването се потвърди и лабораторно. Важно е да се запомни, че при прекъсването на терапията е възможен рецидив или преход на болестта в хронична форма: тогава лечението става още по-сложно.

Възможно ли е гонореята да си отиде без лечение? Това просто няма как да стане. Клетките на имунната система не могат да ликвидират абсолютно всички гонококи, попаднали в различни зони на организма. Да не забравяме, че тези клетки не спират интензивно да се размножават след това. С времето реактивността на имунната система към гонококите отслабва и гонококовата флора се загнездва в лигавиците, където продължава съществуването си тихо и кротко. Така болестта преминава в торпидна или хронична форма. Именно това е опасното състояние, което позволява да се развият страховити усложнения.

Колко време се лекува?

За да се определи колко време да се приемат предписаните лекарства, следва да се уточни формата на гонорея (трипер). Неусложнените, остри състояния често се овладяват за 10-12 дни, но трябва да се спазва режим без алкохол, газирано, кафе и силен чай, пикантни храни. Хроничният трипер налага по-продължително лечение, месец – месец и половина средно. Всеки случай е индивидуален и понякога положителните резултати идват по-късно. Затова след приключването на основния терапевтичен курс се правят контролни изследвания, за да се провери ефикасността на лечението. При необходимост то продължава по преценка на лекуващия.

Карантина

Пациент с доказана гонорея трябва да бъде поставен под карантина, т.е. да се въздържа от полови контакти до пълното си излекуване. Не бива да се смята, че сексът с презерватив ще е безопасен в 100% от случаите.

Лечение с антибиотици

Ефективното лечение на гонорея е с антибиотици, като видът им и дозировката, както и продължителността на приема се определят индивидуално. За острата форма антибиотиците обикновено са достатъчни, а при хроничната трябва да се използват и други медикаменти. Най-често се използват пеницилини, тетрациклини, макролиди; помагат също промивките с калиев перманганат, разтвор на сребърен нитрат,фурацилин; имунната терапия – прилагане на гоноваксина, физиотерапия – магнитотерапия и лазерна терапия. При хроничните състояния може да се наложи прием на нестероидни противовъзпалителни и спазмолитици.

Има и такива случаи, при които медикаментите се препоръчват под формата на супозитории, свещички, за да не се натоварва черният дроб и да не се губи от редуцирано усвояване на лекарството при перорален прием.

Дайте мнение и Вие тук!
Доксициклин

Медикамент за лечение на гонорея от групата на тетрациклините. Широкоспектърен антибиотик, който действа особено успешно при полово предавани болести. Много често се препоръчва прием на 2х100 мг дневно за срок от 7-10 дни при комбинирана инфекция от трипер и хламидии. След това се прави контролно изследване и при необходимост терапията продължава.

Доксициклинът  може да даде странични ефекти, обикновено свързани с алергични реакции – затруднения в дишането, обриви, мускулни болки и болки в ставите. При по-нежки случаи или продължителен прием могат да настъпят смущения в дейността на панкреаса и черния дроб. Други ефекти са стомашният дискомфорт, смущения в сърдечната дейност, влошено зрение и слух. Медикаментът не се прилага при бременност и кърмене.

Панцеф (цефиксим)

Панцеф е антибиотик – тип цефалоспорин. Прилага се под формата на таблетки или гранули за приготвяне на суспензия. Дневната доза обикновено е една таблетка от 400 мг. Приемът е наведнъж или разделен на две равни части през 12 часа. Най-често гонококовите инфекции се третират еднократно със споменатата доза, след което терапията продължава с други медикаменти.

Панцеф се счита за по-успешно средство в сравнение например с ципрофлоксацин. Плюс е ефективността при краткосрочна терапия, което допуска да се приема и по време на бременност – под лекарски контрол. Сред страничните ефекти са алергични реакции и засягане на стомашно-чревния тракт.

Ципринол

Ципринол е търговско наименование на продукт тип ципрофлоксацин. Широкоспектърен хинолон, който при гонорея се препоръчва само за еднократен прием в доза от 250 или 500 мг според индивидуалната характеристика на пациента.

Ципрофлоксацин

Успешно средство за лечение на инфекции на отделителната система. При лечение с него трябва да се приемат много течности, но не и мляко или портокалов сок. Приемът е 2х500 мг дневно за седмица. Ако контролните изследвания след това покажат недоизлекуване, приемът на ципрофлоксацин продължава по лекарско указание.

Цефтриаксон

Цефтриаксон е цефалоспоринов антибиотик, прилаган интравенозно. Използва се при тежки инфекции, сред които менингит, отравяне на кръвта, инфекции на кости и стави. Лечението на гонорея е сред сочените за  успешно овладявани с цефтриаксон. Прилага се само в болнични условия в дози и с продължителност, определени индивидуално.

Цефиксим

Антибиотик на таблетки от 100 или 400 мг, или суспензия. Цефалосприн, подходящ за възрастни и деца в адекватни дози. При възрастни и подрастващи над 12 години те са най-често 2х400 мг, приети наведнъж или на две равни части през 12 часа. За деца от 6 месеца до 12 години по-подходящата форма е суспензия; тези до 6-месечна възраст не трябва да приемат медикамента под никаква форма.

Ципробай

Ципробай е още един вариант на ципрофлоксацин. Флуорхинолон, чиято функция е да убива определени патогенни бактерии – причинителят на гонореята е сред тях. Използва се за лечение и профилактика на инфекции с Neisseria meningitidis. Сред страничните ефекти от приема се споменават депресии и психози, диария, хипогликемия при диабетици, невропатии.

Приемът като доза и продължителност сеопределя от лекуващия; терапията с този антибиотик може да продължи до 21 дни.

Цифран

И още един “близнак” на ципрофлоксацин. Представен е под формата на таблетки от 250 и 500 мг. Може да се използва при деца и юноши с кистозна фиброза. Ефективен при вдишване на антраксни спори. Има доста странични ефекти, за които трябва да се следи.

Таривид

Това е флуорхинолон, чието първо предназначение според фармакологичната характеристика е лечението на гонорея. Усвоява се много бързо; не става за бременни и кърмачки. Достатъчен при трипер се счита приемът – еднократно – на 2 таблетки от 200 мг.

Сумамед

Сумамед е макролиден антибиотик; съдържа азитромицин. Рискова група по отношение на него са пациентите с чернодробни, бъбречни и сърдечни заболявания. ако при гонорея е избрано лечението със сумамед, трябва да се вземат две таблетки по 500 мг наведнъж – еднократно.

Народно лечение, билки, домашни средства

Народната медицина разполага с успешни терапии, съдействащи за пълното излекуване на гонорея (трипер). Същевременно не забравяйте, че става дума за бактериална инфекция; колкото и успешно да е народното лечение, без антибиотик работата не става. Така че билките могат да съдействат, но не и самостоятелно да се справят с такава зараза. Ето някои проверени рецепти за коментираните случаи на гонорея:

  • Отвара от лайка. Действа противовъзпалително и антисептично. За приготвянето на настойката се вземат четири пълни супени лъжици суха билка, заливат се с половин литър вряла вода и се варят 10-15 минути на водна баня. След това отварата се оставя да изстине и се прецежда. Използва се за ванички, компреси при генитални инфекции, или за гаргара 3-4 пъти дневно, както и за клизми.
  • Настойка от бял равнец. Дъбилните компоненти и етеричните масла в билката действат противовъзпалително, противомикробно и подпомагат епителизацията на рани. Успешно средство при остър трипер. Приготвя се както лайката – 4 супени лъжици билка заливаме с гореща вода и варим 15 минути на водна баня. Два часа след това прецеждаме и пием по две супени лъжици три пъти дневно, половин час преди хранене.
  • Отвара от жълт кантарион. Има същите ефекти като лайката и белия равнец. 50 г суха билка заливаме с половин литър вряла вода и варим на водна баня половин час. Оставяме да изстине, прецеждаме и използваме за гаргара три пъти дневно – два часа преди или един час след хранене.
Хомеопатия

Гонореята е твърде сериозно заболяване, за да си правим експерименти с лечението и да търсим спасение без антибиотици. Специалистите ще ви кажат, че наистина антибиотикът е решението. Но какво да направим, ако се окаже, че избраният подходящ антибиотик не може да свърши напълно ефективно работата си?! В такива случаи се препоръчва комплексно въздействие, в което може да участва и хомеопатичен продукт. Проблемът е, че този продукт не може да бъде избиран от самия пациент, а само от надежден лекар хомеопат. Какви точно хореопатични средства да се приемат паралелно с антибиотиците или редувайки, може да определи уединствено специалистът.

Усложнения и близки заболявания

Нелекуваната гонорея може да създаде много сериозни проблеми на болните хора, дри когато боледуването не ги притеснява особено. Първият негативен резултат при занемарена гонорея е невъзможната бременност. Занемареният трипер може да причини увреждания на репродуктивните системи и у мъжа, и у жената. Нещата стават още по-сериозни, ако заедно с гонореята е налице зараза с още някоя полово предавана болест.

Какво се случва, ако не се лекува?

При мъжете може да се развие хронично възпаление на различни зони от репродуктивната система. Нарушават се основни и поддържащи функции, като спермотенезата, поражения на простатата и всевъзможни лигавици, тъкани, канали При жените не са изключени частични и общи възпаления на органите в малкия таз – включително матката и маточните тръби, което поставя под въпрос забременяването.

Едно от най-тежките усложнения  е сепсисът, т.е. заразяването на кръвта с бактерията на трипера. Заразената кръв доставя патогена до всеки орган и са възможни какви ли не състояния с инфекции в различни телесни зони.

Гонорея и сифилис

Сифилисът е тежко заболяване от групата “полово предавани”; причинява се от патогена Treponema palladium. Лечението напомня по избора на средства това на гонореята – с доксициклини или пеницилин. Заболяванията са свързани, но всяко от тях протича по своеобразен начин; общото е възможността от пълно излекуване в ранен стадий чрез антибиотична терапия. Обикновено при диагностициране на едно от заболяванията се прави серологично изследване за възможна двойна инфекция гонорея + сифилис. И в двата случая лечението изисква лекарска намеса, изследвания и адекватен прием на препоръчаните антибиотици и други лекарства.

Гонорея и хламидии

Известно е, че в до 40% от случаите на гонорея (трипер) пациентът е заразен и с хламидии. Терапията изисква отчитането на подобна възможност, така че лабораторните изследвания трябва да отхвърлят или потвърдят двойната инфекция. При положително заключение лечението третира и двата типа патогени.

Гонорея и кандида

Кандидозата е – както знаем – гъбична инфекция и това прави възможното съчетаване с бактериалния тип инфекция при трипер доста комплицирано. П о принцип симптоматиката на двете инфекции е доста сходна, така че заразеният човек обикновено започва да се чуди коя от двете беди го е сполетяла. А може всъщност да са и двете едновременно.

Кандидозата все пак не развива такива опасни състояния, както нелекуваният трипер. По тази причина е глупаво да си поставяме сами диагнозата, свързана с кандида, когато на практика може да сме се уредили с гонококовата инфекция. Каквито и да са неудобствата и психозадръжките да търсите помощ по такъв повод – направете го! Свържете се с надежден специалист, който да ви помогне както в ориентацията за характера на здравословния проблем, така и в средствата за решаването му.

Гонорея и цистит

Цистит или възпаление на пикочния мехур е една от възможните последици от прогресията на гонорея (трипер). Лечението на основното заболяване естествено води до неутрализиране на инфекцията и отстраняване на причината за нея, т.е. лекувайки гонореята разчитаме на излекуване от цистит. Тъй като циститът може лесно да премине в хронична форма, необходима е продължаваща терапия с продукти за укрепване на имунната система и билкови препарати от типа на червена боровинка и златна пръчица.

Други

Идентичен път на зараза – подобно на гонорея – имат групите микоплазми и уреаплазми. Всички заболявания, които се предават чрез полов контакт в различни форми, могат да се проследяват комплексно и да се търси комбинираното им лечение.

Профилактика

Профилактиката на гонореята може да е първична – за предотвратяване на заразата, или вторична, чиято цел е предпазването от рецидиви при вече лекуван трипер. Всъщност независимо от широкото разпространение на тази болест, стара колкото човечеството, предпазването от нея не изглежда особено трудно при спазването на някои правила.  Те се отнасят до личната хигиена и половия живот. Ето какво включва профилактиката на трипера:

  • Промяна на половото поведение. Максимален риск от зараза има при безразборните полови контакти. Не забравяйте, че болестта може да протича в скрита форма и у партньора да липсват каквито и да било нейни симптоми. Може дори самият той да не знае, че е болен. Това обаче не означава, че не може да заразява. Така че в подобни обстоятелства сексът без презерватив е проява на глупост дори при осъзнаването на факта, че и при защитен секс няма стопроцентова гаранция за безопасност.
  • Установяване на полово предавана болест у партньора.  Ако сте решили да заживеете с някого, трябва да сте наясно с подобни рискове и е нормално да знаете дали човекът до вас е здрав. Няма да е обидно двойката да си направи тест за скрити форми на полово предавани болести, включително гонорея.
  • Пълноценно лечение на гонорея: ако е диагностицирана инфекция у единия от членовете на постоянна двойка, и другият трябва да изпълни целия терапевтичен курс, иначе ще има рецидиви.
  • Профилактичен скрининг на хора от рискови групи. Такива са подрастващите и хора на възраст 18-30 години, водещи твърде разкрепостен полов живот; хомосексуалисти. В рискова група попадат и семейни двойки, които в продължение на една година правят неуспешни опити за зачеване – възможно е причина за това да са усложнения заради скрита форма на гонорея.

Названието на английски и латински е Gonorrhea (gonorrhoea). На немски: Gonorrhoe. На руски: перелой. На гръцки: Γονόρροια. На турски: Belsoğukluğu. На испански: Gonorrea.
Източници:

Първоначално публикувано на:07.12.2016 @ 10:29

За Марта Савова

marta-savovaМарта Савова е дългогодишен журналист с насоченост в областта на здравната и социалната тематика, политиката, културата и финансите.За контакт: martasavova@yandex.ru.За информацията си използва главно своите контакти в медицинските среди, сред които има професори и национални консултанти, а също и материали на webmd.com, kp.ru и други авторитетни източници.

Прочети още

Панцеф

Панцеф (цефиксим): антибиотик за опасни инфекции

Начини на приложение и рискове при употреба на панцеф (цефиксим). Антибиотик при гонорея (трипер). При …

3 Мнения

  1. Март Илиев

    Радвам се, че сте обърнали специално на ципрофлоксацин при гонорея внимание, а също така и говорите за гонореята на гърлото, защото тя е неимоверно неприятна. Един приятел имаше такава, а не е нещо много особен. Страдаше ужасно, докато се оправи след тайния инкубационен период, който остана, разбира се. Тя, гонореята също ходи и по жените. Той опита какви ли не таблетки, включително и милгама, но тя има гадни странични ефекти. Накрая стигна до някакво лечение на симптомите на трипера с фурацилин.

  2. Kaloqn nikolaev

    vsi4ko stana za sekundi vednaga mi kaza 4e e zarazena i as go izmix vednaga nqmam priznaci no zapo4nax da vzimam doksiciklin moje li da sam zarazen

    • Лекар.БГ

      Разбира се. Заразяването с гонорея (трипер) става много бързо! Отивайте на лекар!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *