Trombi

Тромбофлебит: ефективни методи за лечението му

Заболяването тромбофлебит: причини и симптоми. Разновидности. Терапии без медикаменти, лекарства, народна медицина. Как да се предпазим от тромбофлебит, хранене и режим

Тромбофлебит: що е то? Сред съдовите заболявания има едно, което медицината определя като най-коварно, с трудно предсказуеми последици. Това именно е въпросният тромбофлебит.

Откъсването на тромб е опасното развитие на всеки тромбофлебит
Откъсването на тромб е опасното развитие на всеки тромбофлебит

Почти винаги става дума за проблеми с вените на долните крайници, много рядко – на горните, шията и гърдите.

Казано обобщено: тромбофлебит е възпаление на венозните стени, което причинява образуването на тромб, “тапа” от съсирена кръв. Заболяването има две разновидности:

Тромбофлебит на дълбоките вени;
Тромбофлебит на подкожните, повърхностни вени.

Причини за тромбофлебит (thrombophlebitis)

Могат да се изброят ред причини за развитието на тромбофлебит, те наистина никак не са малко. Като основни все пак можем да посочим поне три:

  • Генетична или наследствена предразположеност към образуване на тромби и състояние на тромбофилия;
  • Травми на венозната стена;
  • Варици, разширени вени: това болестно състояние е характерно със забавено движение и застой на венозната кръв.
Възпаление на вените, тромбоза

Възпалението на повърхностните вени с образуване на коагулант, тромб – тромбоза, е естествената асоциация с названието тромбофлебит. Най-често причина за възпалителните процеси с повишен риск от образуване на тромби е неглижираната варикозна болест и хроничната венозна недостатъчност. Повърхностният тромбофлебит има опасното качество да дава рецидиви, както и да се развива в негативна за здравето посока и да причинява тежки усложнения. Основен симптом на тромбофлебита е уплътнението на вена в някаква зона, зачервяване и болка. В някои случаи се повишава температурата. Тромбът е склонен да се откъсва от позицията си и да се движи, като може да проникне и в дълбоките вени. Споменатата тромбоза е нещо много опасно, защото коагулантът може да причини тромбоемболия в белодробната артерия, заразяване на кръвта или сепсис, тромбоза на дълбоките вени.

Каква е разликата с флебит

Флебит е само болестното състояние с възпалени венозни стени, без образуване на тромб в даден момент. Рискът от появата му обаче е много висок; въпрос на гледна точка е да се определи дали и как възпалението стимулира образуването на тромб, или обратно – тромбът, задържайки нормалното венозно кръвообращение, провокира възпалителни процеси. Най-често флебит се развива след травми или наранявания на вена, при обездвижване по време на продължително пътуване, при поставяне на венозни катетри и вливания, при постоперативно залежаване, след премахване на лимфни възли, при тежки изгаряния.

Видове тромбофлебит и симптоми

Възпалителен процес в стените на кръвоносните съдове, придружен с тромбоза, може да се развие във всяка точка на венозната система. Затова медицината класифицира случаите с тромбофлебит, които могат да имат различна симптоматика, по три признака:

  • По вида на възпалението – гноен и негноен, като при наличието на гной задължително се прилагат антибиотици;
  • По локализацията на патологичния процес – тромбофлебит на дълбоките вени, който развиват около 10% от пациентите с тази диагноза, и често срещаният повърхностен;
  • По начин на протичане – остър и хроничен; вторият тип може да се развие няколко месеца след остро състояние на тромбофлебит.
При повърхностни, често разширени вени
Повърхностният тромбофлебит се разпознава лесно
Повърхностният тромбофлебит се разпознава лесно

Както и самото име подсказва – това е възпаление на повърхностни вени с формиране на тромб. Състоянието може да е резултат от венозни инжекции или вливания, след продължителен престой на катетър във вената, след травма, но също и без видими причини при наличието на рискови фактори. Това е доста често усложнение, което се случва при продължително лечение с цитостатици. Имат “принос” и фактори като наследствеността, продължителният престой без движение – при дълго пътуване в автобус или самолет, приемът на хормонални контрацептиви. Тромбофлебитът може да се прояви повторно в здрав участък на венозната система, което е причина да се говори за мигриращ флебит. Специалистите често свързват това с развитието на туморна тъкан.

Ето и какви симптоми могат да се почувстват или наблюдават при заболяването:

  • Болка по хода на вената,болка в мястото на продължително инжектиране;
  • Венозно уплътнение, което при натиск е болезнено;
  • Локално повишение на температурата;
  • Общо повишение на температурата и грипо подобни симптоми.
При дълбоки вени
Фигурин бързо отслабване при Хашимото

При тромбофлебит на дълбоките вени симптомите зависят от мястото, където е тромбът, както и от размерите му. Тромбофлебит в зоната на прасеца може да се прояви първоначално със силна болка в прилежащия мускул, придружена с усещането за разпъване, раздуване на мускула. Болката се усилва, ако човекът спусне крака си и се опита да стъпи. Долната част на засегнатия крак започва да отича, кожата посинява, температурата на тялото се повишава. Ако не се вземат мерки – след две денонощия цялата долна част на тялото се покрива с мрежа от изпъкнали вени. Всяко движение на стъпалото на засегнатия крак причинява болка в мускула на прасеца.

Ако тромбът се намира в бедрената вена, симптомите на тромбофлебит не са така специфични и тежки. Пациентът може да усеща болки по вътрешната повърхност на бедрото; мястото е с подута и зачервена кожа и подкожните вени се очертават. Тромбът обаче може да е разположен близо до слабините така, че симптомите да са по-тежки: драмата започва с остра болка в целия крак, той подпухва и посинява. Пациентът вдига температура, тресе го. В горната част на бедрото и по слабините се появяват подути повърхностни вени.
Най-тежка е ситуацията, когато тромбофлебит развива магистралната вена: ако тромбът все още не я е запушил напълно, пациентът усеща болка ниско в корема, едностранно, а също в кръста. Човекът е отпаднал и с леко повишена температура.

Остър, подостър и хроничен

Признаците на тромбофлебит най-ясно се проявяват при острата му форма. Първият симптом е внезапната поява на силна болка по посока на кръвотока. Кожата в засегнатия участък променя цвета си – става синкава, с очертана мрежа на повърхностните кръвоносни съдове. Температурата започва да се повишава, докато засегнатият крайник, обикновено това е кракът, остава хладен. Пациентът инстинктивно се опитва да държи крака си приповдигнат, защото това му носи облекчение. В такъв случай засегнатият трябва да легне и веднага да бъде извикан лекар. До идването му не бива да се предприемат никакви мерки от рода на масажи, втриване на мазила, компреси и пр. Това може да провокира откъсване на части от тромба и попадането му в белия дроб или друг орган.

Подостър вариант може да се развие при т.н. постинжекционен тромбофлебит. Развива се при склеротизацията на варикозни вени, ако по време на процедурата липсва необходимата компресия, притискане. В обработваната вена – на мястото, където с катетър се вкарва склерозиращият агент/медикамент, постепенно се развива възпалителен процес и се оформя тромб. За разлика от острата форма, тук не се наблюдава внезапно начало с нетърпима болка, но ситуацията е опасна заради реалния риск от откъсване на тромба и емболия.

Хроничният тромбофлебит, за разлика от острия, няма ярко изразени признаци и симптоми. Че нещо не е наред, се периодично, при по-големи натоварвания – например след продължително ходене. В състояние на покой липсва каквато и да било симптоматика. Отоците са слаби, затова засегнатият не е разтревожен и не бърза да търси лекар. Хроничният тромбофлебит се обгрижва чрез бинтове или чорапи, които създават постоянна компресия. Използват се гелове и мехлеми, лечебна физкултура, физиотерапия, препоръчват се балнеопроцедури с минерална вода и кал.

Болка във вените на ръцете

Ако ръката започне изведнъж да ви боли по странен, непознат до момента начин, огледайте внимателно проблемното място. Възможно е там да се появи разширена вена, зачервяване, да има лек оток и при опипване да усещате уплътнение. Много е възможно да се касае за възпаление на вената и формиране на тромб – опасно състояние, заради което без отлагане потърсете лекар.

Симптом на тромбофлебит в ръката може да е и повишената температура – локално и в цялото тяло. Ако не вземете мерки, развитието може да се окаже с летален изход. При засегнати дълбоки вени симптомите могат да са трудно забележими, но признаците на тромбофлебит в ръката все пак са достатъчно ясни. Ето кои са те:

  • Изпъкнали вени с твърди възелчета; почервеняване на кожата над проблемната точка; неголеми хематоми и очертаване на решетка от повърхностни капиляри; неприятно парене и локално повишение на температурата.

Симптоматиката е много сходна с тази при засегнати вени на краката.

Запушване на вена на крака

По-горе разгледахме симптоматиката при тромбофлебит на долен крайник. Особено драматична става ситуацията, когато венозният просвет се запуши напълно. В зависимост от разположението на запушването може да се развие изключително опасно състояние: острата болка обхваща не само крайника, но и слабините дълбоко, кракът бързо отича и отокът “пълзи” нагоре. Подпухването може да обхване седалищните части и дори коремната стена. Отокът постепенно се уплътнява, кожата посинява и побелява, върху нея се очертават подути кръвоносни съдове. Пациентът вдига температура от порядъка на 38-39 градуса; тресе го и изобщо няма желание да се движи. Той е буквално обезсилен и се наблюдават признаци на самоотравяне на организма.

Какво е флеботромбоза
Тромбофлебин може да се развие и вследствие венозни инжекции и вливания
Тромбофлебин може да се развие и вследствие венозни инжекции и вливания

Флеботромбоза обикновено се нарича тромбозата на дълбоките вени, за която вече стана дума по-горе. Акцентът е не толкова върху възпалението на венозните стени, колкото върху образуването на тромби, както и опасността от откъсването им и създаването на животозастрашаващи ситуации. Рискът е в зависимост от мястото, където се е образувал тромб, и от това доколко е запушена съответната вена.

Тромбозата на дълбоките вени също се разпознава по отока и посиняването, но болка и обща реакция на организма почти липсва. В някои случаи е възможно да се усети леко повишение на температурата и неразположение.

Флеботромбоза на долните крайници обикновено развиват пациенти, които прекарват дълго време на легло поради друго заболяване. Проблемът се разпознава първоначално по усещането за тежест в засегнатия крайник и неголям оток. Макар картината да е неясна и да липсват изразени тревожни сигнали, има реален риск от откъсване на тромба и запушване на белодробната артерия. Такива инциденти се случват по-често именно при флеботромбоза, а не при повърхностен тромбофлебит.

Белодробна емболия

www.lekar.bg/2014/10/15/белодробна-емболия/

Откъсването на тромб от дълбока или повърхностна вена води към пренос на фрагмента по кръвообращението и отвеждане към белодробната артерия. В зависимост от размера на тромба запушването или тромбоемболията може да протече мълниеносно – смъртта настъпва в рамките на 30 минути. По-малките тромби не убиват веднага, а причиняват тежко разстройство на дишането и кръвообращението и налагат лечение в реанимация. Тромбоемболията в малките артерии на белите дробове създава условия за развитието на тежки белодробни възпаления и хронична сърдечна недостатъчност.

Подуване на краката

Трябва да се различават подуването на краката при тромбофлебит от това при други здравословни проблеми. Основната разлика е следната: при тромбофлебит е засегнат един от крайниците, докато при оток поради сърдечна недостатъчност например отичат и двата. Не бърайте с масажи, компреси, билкови вани или вани със соли, ако усещате силни болки, зле ви е, вдигате температура и най-важното: отокът е локализиран само в единия крак и след отдих в легнало положение не спада. Всяка активност може да влоши положението, като провокира откъсване на тромб и запушване на важен кръвоносен съд!

Диагностика

Независимо от това какъв тип тромбофлебит ще се лекува, нещата започват от провеждането на комплекс от диагностични мерки. Самолечение на подобно заболяване е изключено заради спецификата и опасните последици, които може да се получат поради некомпетентност.

Патологията на венозната система не може да се оценява “на око”, макар винаги да има и видими симптоми на заболяванията й. Инструменталните методи са задължителни и като максимално информативно се сочи ултразвуковото ангиосканиране на вените. Именно чрез него се установяват и случаите на тромбофлебит в дълбоките вени на долните крайници. Друг вид изследване е рентгеноконтрастната флебография. Лабораторните методи на изследване – общ анализ на кръвта, тест на тромбодинамиката, се използват за допълнителна диагностика. На всички пациенти, особено тези с остър тромбофлебит, се препоръчва рентген на гръдния кош. При такова изследване може да бъде открита тромбоемболия на белодробната артерия.

Ултразвукови методи (доплерография и дуплексно, триплексно ангиосканиране на вените, узи соноеластография)

Диагностицирането на тромбофлебит при днешното състояние на технологиите не е проблем. Прилагат се инструментални методи на изследване, например ултразвукова доплерография.

Най-точна диагностична информация дава ултразвуковото дуплексно ангиосканиране с цветово кодиране на кръвообращението. Това изследване позволява да се оцени състоянието на венозните стени и венозния просвет, наличие на тромботични маси, характер на образувания тромб и вероятността от раздвижването или обратното му развитие. Ако се сканират подкожни вени, с абсолютна точност се установява разположението и размерът на тромба.

Т.н. реовазография  проследява хемодинамиката и микроциркулациите в проблемните крайници. Отчита се движението на кръвта във венозната система в състояние на покой или при физически натоварвания. Методът не е сред най-практикуваните поради сложния регламент на провеждане и обработка на данните.

Компютърна томография, КТ-ангиография

Изследването на кръвоносната система е едно от приложенията на компютърната томография. Това е неинвазивен метод, при който съвременната техника сканира и представя в 3 D формат проблемните участъци с болни вени. Модерните томографи са прецизни и в рамките на 1-2 минути изпълняват заданието си, като обработват, архивират и съхраняват информацията за изследваната част от тялото на пациента. Изследването е високоинформативно и ненатоварващо.

КТ-ангиографията именно е приложението на компютърния томограф при изследвания на кръвоносните съдове – състояние и характер на кръвообращението.  След заснемането на съдовете с минимално облъчване се изработва точното им реконструктивно изображение и се анализира състоянието на системата и възможностите за лечение.

Анализи на кръвта, възможните отклонения

Лабораторните анализи на кръвна проба са задължителна част от диагностицирането на тромбофлебит. Общият анализ със сигурност ще покаже ускорена утайка и завишено количество на левкоцитите, което се обяснява с възпалението на участък от венозната система. При острата форма на тромбофлебит има и положителна реакция на С-реактивните протеини. Освен това повишени стойности има и фибриногенът, което показва склонност на кръвта да се съсирва повече от нормалното. Това е едно от условията за образуването на тромб, при възможните застойни състояния на кръв във вените.

Специалистите могат по определена методика да съставят коагулограма, която при развиващ се тромбофлебит показва усилена склонност към кръвосъсирване. Може да се направи Д-димер тест: това е изследване за протеинови фрагменти, които се получават при разпадането на кръвен съсирек.

Общият анализ на кръвта и биохимичните й изследвания позволяват да се допълни общата картина на диагностициран тромбофлебит, за търсене на оптимален вариант на лечение и промените в хода на вече препоръчана терапия.

Лечение, в търсене на лек за възпалени вени

Лечението на тромбофлебит може да бъде консервативно или чрез хирургични методи; оптималниат вариант може да се избере само от специалист, и то след подробни изследвания. Консервативната терапия е насочена към овладяване на възпалителния процес във вените, като едно от средствата е носенето на еластични превръзки, чорапи и бельо, използването на ластични бинтове за пристягащи превръзки. Препоръчва те и комбинация от вътрешни и външни лекарствени средства: превръзките с хепаринова маз например съдействат за разнасянето на тромбите, а вътрешният прием на нестероидни противовъзпалителни средства помага да се неутрализира възпалителният процес с болки и оток. Препоръчват се също антикоагуланти, антибиотици, флеботоници на растителна основа.

Изборът на консервативна терапия не означава крайно решение; болестта е коварна и във всеки един момент може да се получи усложнение. Затова пациентът с тромбофлебит трябва да бъде наблюдаван от специалист и терапията да се актуализира в съответствие с промените в здравословното му състояние.

Спиртни компреси

Принципно компресите се препоръчват при тромбофлебит на повърхностните вени за облекчаване на болките, но дали това да се прави, все пак трябва да каже лекуващият. Народната медицина практикува компреси с мед, сурови картофи, хлебна сода.  Най-добре е след лекарското одобрение да се правят компреси със спирт, не повече от 50-процентов.

Шиниране за вдигнати крака при остър и подостър тромбофлебит

При остър тромбофлебит, особено на дълбоките вени, се препоръчва лежане – така се предотвратява рискът от емболия. Засегнатият крак се шинира и повдига, за да се отдръпне насъбраната венозна кръв и да намалеят отока и болката. Препоръчва се прием на много течности, до 2-3 литра в денонощие, ако няма противопоказания от страна на сърдечно-съдовата система.

Ако се касае за повърхностен тромбофлебит, на болния се разрешава да сяда, да се обръща и да се освобождава от шината за 10-20 минути. Кракът трябва да се дърфи в хоризонтално положение.

В някои случаи са позволени затоплящите компреси, но не и при остър тромбофлебит, особено в първите няколко дни на кризата.

Физиотерапевтични методи

Те помагат, но трябва точно да се прецени видът им и в кой момент да се извършват. Препоръчителни са ултравиолетово облъчване, инфрачервени лъчи и пр.Вършат работа при хроничен стадий на повърхностен тромбофлебит.

Ластичен чорап за разширени вени, чорапогащи

Ластичните бинтове, чорапи и чорапогащи имат едно основно предназначение: да насърчават венозния отток. Обикновено след изясняването на диагнозата първата превръзка с ластичен бинт прави демонстративно медицинско лице, тъй като имат специфика в поставянето й. Възможно е специалистът да препоръча носенето на ластичен чорап или чорапогащи, в зависимост от разположението на проблемния венозен участък. Тези изделия се предлагат в различни размери и с различна еластичност и изборът на най-подходящ артикул също трябва да стане с помощта на специалист.

Лекарства за възпалени вени

Няма универсална схема за медикаментозното лечение на тромбофлебит; медикаментите се избират индивидуално в зависимост от характеристиките на заболяването и състоянието на пациента. Възпалението обикновено се овладява чрез нестероидни противовъзпалителни от типа на ибупрофен, диклофенак, волтарен, адвил и др. Антибиотиците се прилагат по изключение – само ако протича гноен процес, но това се случва доста рядко. Особеност на флебита е възпалителен процес без класическото инфектиране от патогенни микроби.

типични лекарствени продукти за терапии при тромбофлебит са хепарините, както и лекарствени продукти “за разреждане” – за да се намали рискът от поява на коагуланти или тромби.

Антикоагуланти и противопоказания

При установен риск от тромботични усложнения на пациента се дават антикоагуланти. Обикновено острите състояния налагат венозно вливане, често това са нискомолекулярни хепарини, като следващата стъпка е продължителен прием – перорално, на други антикоагуланти. Най-често пероралният прием продължаваняколко месеца, за да се избегнат рецидиви.

Познати антикоагуланти са далтепарин, надропарин, директни тромбинови инхибитори като бивалирудин, кумарини – варфарин, аценокумарол и др. Антикоагулантите балансират периметрите на съсирване и предотвратяват образуването на тромби във вените. Използването на този тип лекарства изисква постоянен контрол, тъй като е възможно при нерегулиран прием да се създадат условия за опасни кръвоизливи.

Въпреки безспорната им полза, антикоагулантите могат да бъдат опасни при някои рискови групи пациенти. Такива са хората с тежки заболявания на черния дроб и бъбреците, алергични към съставките на лекарствените продукти, бременни, с възпаление на перикарда, заболявания на кръвта, свързани с дефицити хемофилия, след скорошна хирургична операция и др.

Хепаринова група

Това са продукти с ефект върху съсирването на кръвта: предпазват от нежелана коагулация. Основен представител е хепаринът, но са познати множество лекарствени средства с различен тип приложение. Чрез тези медикаменти може да се постигне предотвратяване образуването на тромби, и баланс на триглицеридите в кръвната плазма. Такива са зибор, клексан, фраксипари и др.

Дайте мнение и Вие тук!

Хепаринова маз или паста, хепаринов гел: Лекарствата-хепарини за локално външно приложение под формата на маз или гел облекчават състоянията с болка и оток и подпомагат разнасянето на задържаната венозна кръв. Популярен представител на групата е гелът за разширени вени лиотон. Този хепаинов продукт позволява по-бързо да се преодоляват състояния с оток и болка, добър е при подкожни хематоми или синини, при травми, мускулни контузии, травмирани сухожилия. Особено ценно е въздействието му при рисков тромбофлебит на повърхностни вени. Най-често той е част от комплексно лечение; прилагането му локално върху проблемна възпалена вена предотвратява образуването на тромб или подпомага “стопяването “ му.

Хепарин: Той е лекарствен разтвор за инжекционно приложение. Антикоагулант, чийто ефект се проявява бързо и продължава около 6 часа след инжектирането. Подобрява кръвообращението и е с лек съдоразширяващ ефект. Препоръчва се като средство за лечение и профилактика при венозна тромбоза, емболия, приложим при артериални и сърдечни операции; използва се като антикоагулант при кръвопреливане. Въвежда се венозно или подкожно, като дозите и продължителността се определят от лекар в зависимост от здравословния проблем.

Този медикамент не се прилага при пациенти с левкози, апластична анемия, аневризма на сърцето, хеморагичен инсулт, при тежки нарушения във функциите на бъбреците и черния дроб. По-продължителното прилагане на продукта може да провокира кръвоизливи и остеопороза.

Хепароид: Хепароидът е дерматологичен продукт: унгвент за локално външно приложение. Използва се при травми и възпаления, като редуцира кръвосъсирването в проблемните повърхностни локации. Продуктът потиска възпалителния процес и намалява риска от образуване на подутини и тромби като последица от нараняване или възпалителен процес на венозни стени. Върши работа и в случаи с твърди и подути белези, както и при оперативни белези и такива от травми – омекотява ръбцовата тъкан и съдейства за изглаждането на епитела. Подходящ е за деца и възрастни, като е задължително да се спазват препоръчваните дозировки и продължителност на прилагането.

Има някои ограничения, чието спазване е задължително. Продуктът хепароид не се полага върху лигавици и открити рани. Не бива да се използва по-дълго от препоръчан конкретен срок от порядъка на 1-2 седмици. Да се избягва обработката на големи участъци от кожата.

Антитромботични средства – фондапаринукс

Фондапаринукс (арикстра) е антитромботично средство под формата на дозиран разтвор за инжекционно въвеждане. Прилагането му е частен случай от грижата за предотвратяване на дълбока венозна тромбоза; използва се при ортопедични операции с голяма кръвозагуба и кръвопреливане. Не се препоръчва при деца и подрастващи под 17 години.

Медикаментът се въвежда дълбоко подкожно, като се избират променящи се точки на кореба. Прави се веднъж на ден.

Венотоници

Самото име подсказва, че става дума за лекарства – таблетки, мехлеми, гелове и пр., които нормализират тока на кръвта във вените и подпомагат придвижванеот й към сърцето. Венотоници се прилагат при венозна недостатъчност, застой на венозна кръв и намален тонус на венозните стени, както и при последващи усложнения като образуване на тромби, тромбофлебит, тромбоемболия. Всичко това е свързано и с нарушено хранене на околните тъкани, възпаления и инфекции, образуване на трофични рани, локални кръвоизливи.

Венотониците постигат терапевтичен ефект в ранните етапи от заболяванията на вените. Дори и тогава обаче те не могат да излекуват проблемните вени, а само блокират или забавят патологичните процеси. Прилагат се за неутрализиране на симптоми като болка, отоци, “тежки крака”, като профилактика и за предотвратяване на усложнения. Венотониците се включват в комплексната терапия преди и след операции от венозна недостатъчност.

Венотон: Венотон е венотоник под формата на таблетки и крем; комбинираното приложение на произведения в Македония продукт укрепва венозните стени, подобрява еластичността им и предпазва от застойни състояния.

Венотон S пък е български продукт на билкова основа – съдържа маслени извлеци от бял оман, лайка, смрадлика, невен, кори от дъб, вазелин и бронопол. Полага се с леки масажни движения при повърхностни болни вени, като облекчава болките и съдейства за оптимизиране на кръвообращението.

ВеноСтронг: ВеноСтрог е гел на билкова основа с аналогично предназначение. Биоактивните компоненти на продукта са извлечени от конски кестен, листа от червено грозде, миши чемшир, хамамелис, кипари и лавандула. Водеща е ролята на конския кестен, благодарение на който венозните стени укрепват и възстановяват еластичността си, подобрява се венозното кръвообращение и намаляват отоците и болката. Прилагането на гела е лесно и приятно, липсва неприятното омазняване като при други продукти тип “унгвент”.

Ендотелон: Още един венотоник – този път под формата на таблетки за перорален прием. Приемът му подобрява тонуса на вените и укрепва стените на малките периферни кръвоносни съдове. Резултатът – подобрено хранене на околните тъкани, оптимизирано кръвообращение. Общият ефект е свързан с цялостно подобряване на симптомите, свързани с венозна и лимфна недостатъчност: умора, тежест, отоци и болки, крампи, разраняване и незарастващи рани.

Флебодия: Терапевтичният ефект на флебодия се дължи на активната съставка диосмин. Приемът на лекарството е под формата на перорални таблетки; благодарение на него може да се постигне заздравяване на венозните стени, подобряване на тяхната еластичност, намаляване чупливостта на малките кръвоносни съдове. Флебодия се препоръчва при хемороиди и разширени вени, влошено кръвообращение вследствие залежаване, при венозна недостатъчност и състояния, предхождащи възпалителни процеси и флебити. При проблеми с вените се приема една таблетка веднъж дневно – сутрин, половин час преди закуска.

Приемът на флебодия може да провокира алергични реакции и стомашни неразположения.

Детралекс: Лечението с детралекс има двоен положителен ефект: от една страна се подобряват тонусът и еластичността на венозните стени. От друга – медикаментът действа укрепващо и предпазва вените от разкъсвания и кръвоизливи, което е сериозна опасност за венозната система и за организма като цяло. Приемът на детралекс се допуска и по време на бременност, но под контрол. Ефект от вземането му е подобреното кръвообращение в долните крайници и малкия таз.

Добрата вест при представянето на детралекс е, че продуктът съдържа микронизирани растителни екстракти, което го прави лесен за усвояване и без странични ефекти; може да се взема продължително. За отбелязване – водещ сред активните компоненти е екстрактът от червено грозде.

При разширени вени и тромбофлебит се препоръчват две таблетки детралекс от 500 мг дневно – една на обяд и една вечер, приемът е по време на хранене.

Рутозид: Още един медикамент, който може би има място при някои случаи с флебит, т.е. възпаление на венозните стени. По принцип лекарството е от т.н. капиляротонични – укрепващи малките кръвоносни съдове; предпазва от кръвоизливи и има противовъзпалително действие. Приложението му все пак е ограничено, тъй като не се използва в случаи с повишена съсирваемост на кръвта, т.е. при индикации за образуване на тромби.

Нестероидни противовъзпалителни

Пример за тази група медикаменти при тромбофлебит е диклофенак – вътрешен прием и мазила за локално външно приложение. Нестероидните противовъзпалителни се въвеждат бързо при остри състояния на заболяването, за да неутрализират основните симптоми – болка, възпаление, понякога и повишена температура. Започва се дори с мускулни инжекции, за да дойде ефектът колкото може по-бързо. Практиката е болестта да се овладява с тази форма три дни, а сетне да се продължи с перорален прием и общата продължителност на терапията да е около 10 дни.

Освен диклофенак добре повлияват медикаменти като ибупрофен и мелоксикам. Обща особеност на нестероидните противовъзпалителни препарати е това, че дразнят стомашната лигавица и някои пациентски групи не могат да се възползват от всички тях. Затова пък мелоксикам могат да вземат хората с тромбофлебит дори ако страдат от язва, чрезни заболявания и бронхиална астма. По принцип нестероидните противовъзпалителни са противопоказани при бременност, тромбоцитопения, епилепсия и психични патологии.

Антибиотици

Антибиотиците са приложими при лечението на тромбофлебит, но само при доказана инфекция и гнойни усложнения. Характерно за флебита е възпалението без типичната инфек;ия, причинена от патогенни микроорганизми. Най-често усложненият тромбофлебит се развива при засегнати повърхностни вени. Освен септичен възпалителен процес антибиотците при тромбофлебит са необходими и при случаите, усложнени с инфектирани трофични язви.

Не е необходимо и няма практика да се прилагат антибиотици с цел профилактика, особено в начални стадии на асептичен процес. Някои антибактериални препарати могат дори да влошат нещата, като провокират образуването на тромби.

Ако е налице гноен тромбофлебичен процес, подходящи са широкоспектърните антибиотици от типа на пеницилини, тетрациклини, доксициклин, амоксицилин. Практикуват се венозни инфекции или в тъканта около възпалената вена. При лечението с антибиотици алкохолът е забранен; поддържа се умерена физическа активност и се носят ластични чорапи или бельо. При всяка възможност пациентът трябва да си ляга и да вдига проблемния крак нависоко.

При тромбофлебит на краката по време на бременност не се прилагат антибиотици, тъй като процесът по правило е асептичен.

Тромболитици

Ако са налице признаци за образуване на тромби, в ранните етапи на този процес се прилагат тромболитици. С тяхна помощ може да се предотврати стабилизацията и откъсването на тромб, което може да бъде последвано от белодробна емболия. Такива лекарствени продукти са стрептокиназа, алтеплаза, урокиназа, фибринолизин, както и ензимните трипсин, химотрипсин. Тромболитиците могат да разтворят вече формирания тромб и да възстановят кръвообращението.

Този тип медикаменти се прилагат само под контрол и в случаи, ако е застрашен животът на пациента. Има висок риск от кръвоизливи.

Операция

Тромбофлебитът не винаги е смъртоносен. Около 90% от пациентите с такава диагноза се лекуват амбулаторно. Понякога обаче се налага оперативно лечени: защо и кога, решава специалистът със съгласието на пациента.

Повърхностният тромбофлебит най-често се лекува с консервативни терапии; вършат работа проверените от народната медицина компреси. Ако обаче има образувани варикозни възли със силна болка, лекарите могат да решат да ги “обезвредят” чрез микроинтервенции.

Повърхностният тромбофлебит е опасен, когато е възходящ, т.е. развива се нагоре, към слабините. Това може да доведе до проникване на тромба в дълбоката вена и до откъсването му. В тази ситуация е наложителна бърза намеса на хирурга с “обезвредяване”, прекъсване на достъпа до дълбоката вена и по този начин се дробове. Тази операция се прави под местна упойка в случаите, когато тромбът е достигнал до средата на бедрото – а по-ниско може да се спаси положението и без операция.

Народна медицина

Лечението на тромбофлебит с народни средства помага да се облекчи ходът на болестта, да се намалят болките и отоците. Става дума за проверени практики, с които е съгласна и медицината и които са проверени от много поколения. Някои от тях могат да се окажат и по-полезни от синтетичните медикаменти. Като много успешни например се сочат пчелните продукти – мед, прополис, пчелен прашец. Помагат също ябълковият оцет и гъша мас.

Компреси

Помагат, но е важно в кой момент какви компреси са допустими. В една фаза на тромбофлебит е добре да се правят студени компреси, в друга – топли. Има компреси с билки, спирт, ябълков оцет, сода и др. при хладните компреси се практикува бинтоване с еластичен бинт.

Предлагаме тази проверена рецепта от bilka.info за меден компрес:

  • Парче памучен или ленен плат се сгъва на компрес с подходящ размер, намазва се с мед и се налага върху болното място. Слага се пласт хартия и се бинтова, като се сменя не всики три часа през първите три дни. След това компресът се прави веднъж на ден още 17 дни.
Пиявици, хирудотерапия

Използването на медицински пиявици за лечение на тромбофлебит не е много разпространено, но в последните години към него нараства интересът на заинтересовани хора. Факт е, че ферментите, които пиявиците изпускат в кръвта на пациента, разреждат кръвта и ускоряват кръвообращението. Освен това слюнката на медицинската пиявица съдейства за разтварянето на тромба, а отделеният комплекс от биоактивни компоненти подобрява проходимостта на кръвоносните съдове, укрепва стените им и възстановява увредените места. Кръвта се насища с кислород, който храни прилежащите тъкани.

Важно е да се отбележи, че с този тип лечение трябва да се занимават единствено правоспособни хирудотерапевти. Самите пиявици са специални и са отглеждани на т.н. гладна диета. Мястото, където трябва да бъдат поставени, трябва да бъде стерилно; понякога кожата се обтрива със захарен сироп за по-лесно прилепване. Пиявиците се поставят в шахматен ред встрани от възпалената повърхностна вена, на разстояние около 2 см от нея. Не се слагат директно върху вената, защото това може да причини силно кървене. В зависимост от вида на болното място се работи с 6 до 14 пиявици. След редовен сеанс се прави двудневна почивка; цялостният лечебен модул може да продължи и с месеци.

Магнезий за мазане, магнезиево олио

Друг терапевтичен вариант за тромбофлебит е използването на магнезиево олио. Това е т.н. трансдермално лечение, при което лечебният продукт прониква в организма чрез клетките на кожата. Това е по-добър вариант от перорален прием на магнезий, тъй като продуктът постъпва директно в клетките и не трябва да изминава дългия път през храносмилателната система.

При разширени вени и тромбофлебит еднакво полезни са магнезиевото олио и магнезиевият гел. Те дават възможност местата с венозна недостатъчност или възпаление да се обработват ефективно 3-4 пъти на ден, като по този начин мястото се обезболява, възпалението се тушира, а венозните стени укрепват и възстановяват еластичността си.

Антифлегмин

Антифлегмин е един от продуктите за локално външно приложение при животни. Използва се при възпалено кравешко виме, възпаления на сухожилия, при посттравматични състояния за обезболяване, снемане на отока и блокиране на инфекции. Активно се прилага при лечението на активно спортуващи.

Оказва се обаче, че “животинското” мазило върши чудесна работа при мастит на млади майки, както и при тромбохлебит на повърхностни вени.

Профилактика, диета и хранене

Една от причините  за  възникване на описвания проблем е затлъстяването. Затова всички, които са застрашени от подобно заболяване, трябва да са много внимателни към това как и с какво се хранят и да контролират килограмите си. От някои храни е просто задължително да се откажем в такъв случай, или силно да ограничим консумацията им. Зле действат храни като мазни риби и меса, а полезни са пилешко бяло месо, заешко, пуйка. На масата винаги трябва да имате пресни плодове и зеленчуци, с изключение на банани, грах и фасул.

През зимата се вземат поливитамини. Правилно е да се хруска всеки ден по една скилидка чесън и редовно – стар лук. Ограничават се соленото, сладкото и мазното – краве масло и сметана, колбаси и изобщо храни, които повишават стойностите на холестерина в кръвта. Към полезните прибавяме също ягоди, кафяв ориз, каша от елда, натурални растителни масла и пр.

Физическите претоварвания трябва да се избягват, но подвижността според възможностите следва да се поддържа редовно. Полезно е ходенето пеш, ходенето бос по пясък и трева. Има и специални гимнастически комплекси, чието предназначение е да поддържат активността на кръвоносната система.

Източници:

http://sosudinfo.ru/arterii-i-veny/tromboflebit-nizhnix-konechnostej-simptomy-priznaki-lechenie/#h2_5

http://simptomer.ru/bolezni/serdtse-i-sosudy/700-tromboflebit-simptomy

http://симптомы-лечение.рф/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D1%8B%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D1%8B/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B4%D1%86%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2/60-%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D1%84%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D1%8B%D0%BC%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B8

Първоначално публикувано на:26.10.2016 @ 18:57

За Марта Савова

marta-savovaМарта Савова е дългогодишен журналист с насоченост в областта на здравната и социалната тематика, политиката, културата и финансите.За контакт: martasavova@yandex.ru.За информацията си използва главно своите контакти в медицинските среди, сред които има професори и национални консултанти, а също и материали на webmd.com, kp.ru и други авторитетни източници.

Прочети още

Откъснатият тромб може да доведе до смърт!

Всяка година умират над 2500 души

2 Мнения

  1. След операция на тромб на десният крак горе в згъвката на крака пациента испитва силна болка в коляното и.стъпалото на крака.

  2. Благодаря за полезната информация и средствата за лечение на заболяването!
    С удоволствие ще чета полезните публикации на сайта Ви!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *