Хепатит С: Прецизните симптоми. Лечение с интерферони, харвони и др.

Кои са достатъчните симптоми, по които ще разпознаем хепатит С? С кои нови лекарства се лекува. Лекове от народната медицина. Заразяване. Хепатопротектори и имуномодулатори.

Какво е хепатит С?

«Нежен убиец» – такова страшно име слагат на хепатит С, защото той убива незабелязано, едва ли не с ласка. Но по-точното определение е „подмолен“ – често първият му признак е направо цироза или рак на черн. дроб. Патологичният процес се е развивал тихичко и скрито, докато последствията му буквално избухват, отнемайки възможността за съществено лечение и обрат. Този тип хепатит е най-разпространената причина за всички хронични заболявания на черн. дроб, а вероятността за цироза достига до 50% при пациентите с хронична форма.

Заради огромния процент безсимптомни болни, които дори не подозират за състоянието си, тип С е получил най-широко разпространение сред всички хепатити. Пак по същата причина е нереализуемо да се оцени реалният брой на носителите на вируса. По статистически път е изведено числото 110 хиляди души за нашата страна.

Лекува ли се?

Въпреки опасните усложнения, до които води хепатит С, в голяма част от случаите протичането на патологичния процес има благоприятен характер.

Възможно е в течение на много години вирусът да не се прояви, като междувременно не е потребно специално лечение, а само внимателен медицински контрол. Периодично се следи функцията на черн.дроб и при първи признаци за активиране на заболяването се предприема противовирусна терапия.
Разбира се, и острата форма е лечима, както и част от усложненията. В най-запуснатите случаи прогнозата рязко се влошава заради тежестта и необратимостта на патологии като цирозата например, която дефакто е нелечима, а терапията цели да спре или забави по-нататъшното разрушаване на черн. дроб.

Най-прецизните симптоми, клинична картина

Инкубационният период от началото на заразяването до евентуалните първи проявления на заболяването съставлява от 15 до 160 дни, като средната норма е 50 дни. При 80% от болните процесът протича безсимптомно в течение на много години. За съжаление, в момента на появата на първите симптоми пораженията върху черн. дроб вече може да са прекалено обширни и сериозни.

Остра форма

Развива се у някои болни, като започва с общи признаци на физическо неразположение – така нареченият безжълтеничен период. През него се забелязват следните белези:

• загуба на апетита;
• умора, вялост;
• гадене и повръщане;
• кашлица;
• понякога се вдига съществено температура;
• хрема;
• болезненост в стави и мускули;
• болки в главата до мигрена;
• болезненост в гърлото.

Както забелязвате, почти всичко изброено съпътства обичайните респираторни (простудни) процеси. Болният остава в заблуда относно истинската природа на заболяването си. В този смисъл малцината пациенти с жълтенична форма са късметлии, защото получават навременна и спасяваща ги от ред усложнения информация.

Жълтеничният период следва първоначалните общи симптоми. Най-напред потъмнява урината. Това би следвало да заостри вниманието. Изхвърляната от организма течност получава кафяв цвят на тъмна бира. След това пожълтяват склерите на очите, следвани от лигавиците в устата, което най-ясно се вижда, когато се повдигне езика нагоре. Без съмнение жълтеницата се отразява на дланите. А когато се оцвети в жълто цялата кожа, вече диагнозата е ясна.

С появата на жълтеница, общите симптоми утихват и на болния му става по-леко. Обаче скоро тяхното място се заема от тежест и болезненост под дясното подребрие. При някои се наблюдава обезцветяване на твърдите изпражнения, свързано с блокиране на жлъчните пътища.
При неусложнено протичане на острия хепатит, пълното оздравяване в 75% от случаите настъпва след 3 до 4 месеца от старта на жълтеничния период. В останалите 25% (един на четирима болни) още дълго се наблюдават изменения на биохимичните показатели.

Хронична форма

Тя идва като следствие на острата форма или възниква самостоятелно. Първите характерни симптоми са:

• умора, която нараства постепенно, съпроводена със слабост и сънливост. Често болният не успява да се събуди сутрин, а след като се събуди, не намира сили да стане и да започне деня;
• изменение на цикъла – сън-будуване. Дневната сънливост се редува с нощно безсъние, което често е първи белег за стартираща чернодробна енцефалопатия (влошаване на функциите на мозъка заради токсичните в-ва, отделени от черн. дроб);
• липса на апетит, към който постепенно се присъединяват гадене, подуване на корема, повръщане.

Хроничната форма рядко се съпътства от жълтеница. Именно тя бива определяна като тих убиец, след като преимуществено се проявява в крайния стадий цироза на черн. дроб.

От какво зависи появата на жълтеница

Най-известният симптом на хепатита е жълтеницата. Обаче на него не може да се разчита. Първо, броят на безжълтеничните случаи е огромен, и второ, при жълтеничните той се появява последен. И така – най-явният белег, с който заболяването се асоциира, всъщност не върши работа за навременна диагностика.

Откъде идва пожълтяването? От вещество, наречено билирубин – преходен продукт от разлагането на хемоглобина. На практика той е жлъчен пигмент със съответния цвят. При разстройване на работата на черн. дроб повишено количество билирубин попада в кръвта, разнася се чрез нея навсякъде и придава характерният оттенък. Билирубин попада и в урината, което обяснява потъмняването й до цвят на горена захар или тъмна бира.

Жълтеницата се проявява в разни степени – от съвсем лека през познатото жълто до чернеещ оттенък на кожата и лигавиците. Това зависи от количеството на отделения в кръвта билирубин.

В обичайния случай пожълтяването и самата жълтеница не са опасни, но са знак за вредни процеси, развиващи се в черн. дроб.

Докато урината, кожата и лигавиците потъмняват, изпражненията изсветляват. Причината е една и съща – билирубинът. Кафявият цвят на фекалиите идва от билирубина, който от черн. дроб чрез жлъчния сок достига до тънките черва, смесва се с храната и преминава в дебелото черво. Там той става на стеркобилин, който е с кафяв цвят. При повишени нива обаче цветът на фекалиите се изменя на светлокафяво до жълто.

Главоболие и диария

Хроничната форма, към която не е реагирано адекватно, постепенно задълбочава общото състояние на пациента. Той слабее, страда от мигрена. Пристъпите на редуващи се периоди на диария и запек го изтощават.

По-необичайни прояви на хепатит С

Вирусът на тип С засяга черн. дроб, но не са изключени случаи и на увреди върху имунната и нервната с-ми, бъбреците и други части от тялото. Някои прояви не са добре проучени, а други са с доказана връзка. По данни на Хепактив, болките в ставите са с честота 75%, изтръпването на крайници – 17%, болките в мускулите и сърбежи – по 15% и с 11% се представя усещане за сухота в очите и устната кухина.

Как се предава хепатит С

Съществуват два пътя за предаване на вируса: чрез кръвта и полов. Първият е основният. Един от начините за заразяване е кръвопреливане. По-рано той е бил основният способ за предаване на вируса, но вече донорите се изследват предварително. Така кръвопреливането минава на втори план за сметка на татуировките и пиърсинга, които сега се правят повсеместно. При спазване на правилата за безопасност не се случва, но явно използването на зле стерилизирани игли или такива, които изобщо не са дезинфекцирани, води до рязък скок на заболеваемостта, причинена по този начин.

Лошата хигиена способства за предаване на вируса и в кабинетите на стоматолозите и при маникюристите. По същата логика тип С се предава без задръжки между венозните наркомани, които са най-мащабната рискова група.

Защо при зъболекаря?

Известният хепатолог от УМБАЛ „Иван Рилски“ проф.Красимир Антонов казва в едно интервю за Блиц, че 60% от световните случаи на предаване на хепатит в стоматологичен кабинет са станали на територията на България и Румъния. Той потвърждава, че и у нас кръвопреливането се измества от разкрасителните интервенции и малко по-назад, но все пак като съществен фактор застават стоматологичните интервенции. Професорът нарича случващото се в практиките „пик на инфекцията“ и твърди, че на стоматолозите нееднократно е обръщано внимание. Единственият риск са инструментите и единственият начин за предотвратяване на инфекция – стерилизация и по-широко прилагане на индивидуални инструменти и спринцовки.

А при маникюр и педикюр?

Принадлежностите на маникюристи, педикюристи, бръснари и козметици потенциално влизат в контакт с инфектирана кръв и са средство за предаване на вируса. Дори миниатюрно количество кръв, невидимо без лупа, стига за инфектиране. Остриетата за изрязване на мъртва кожа и мазоли са най-опасни, защото често при подобни услуги се стига до одрасквания и порязвания. Същият риск се открива при изрязването на кожичките край ноктите. Козметиците също боравят с остри предмети, контактуващи с телесни течности.

За да е безопасно, изискването е едно: оборудването да се стерилизира след използване и преди повторно приложение върху следващ клиент. От сдружението на пациентите с хепатит призовава хората без стеснение да се интересуват от хигиената в салоните, които посещават, и да настояват за стерилизация. За да не се стига до клиентски контрол, в някои американски щати направо са забранени дадени остри инструменти за обществените салони.

За какво да се гледа?

Пилите, иглите, ножчетата, ножиците, пистолетите за татуиране, накрайници и други инструменти и съоръжения за разни манипулации задължително да се дезинфекцират между използванията им. Вече има съмнение, че обикновените дезинфектанти вършат достатъчно добра работа, но за това ще стане дума в главата за предохранителните мерки.

Всеки личен предмет от бита, който има досег с кръвта на човека, е врата за приемане на заболяването. Ранички и одрасквания в устата и около ноктите правят опасно споделянето на четки за зъби, ножички, комплекси за маникюр, самобръсначки, ножици, епилатори.

Друга ситуация на подобен досег е раждането, затова предаването на вируса от майката на детето е актуално и не представлява изключение. Незащитени са и медицинските работници заради убождане с инфектирани игли.

Половият път за предаване на вируса на тип С теоретично съществува като възможност, но не е актуален. Установено е, че така се пренася заразата при едва 3 до 5 % от случаите на необезопасен секс.

В 10% от случаите на остра форма източникът на зараза остава неизвестен.

Как не може да се заразим с тип С

HCV вирусът не се пренася по възд.-капков път, заразяването става единствено при непосредствено съприкосновение на кръв с кръв. Затова не е потребно болните да се изолират прекомерно. Те няма да навредят при:

• кашлица и кихане;
• при ръкуване;
• при прегръдка и целувки;
• при споделяне на храна и напитки.

Защо целувката се изключва?

На теория целувката е директен път за вируса на тип С, както и на други причинители на инфекции с кръвен път на пренасяне. Защо? В устните кухини и по езиците на партньорите може да има драскотини, афтички, ранички, венците може да са възпалени, да кървят – въобще има много причини за съприкосновение кръв в кръв. Това е на теория, а на практика няма подобни доказани случаи. Затова се приема, че целуването е безопасно, включително и най-страстните му разновидности.

Става ли чрез комар?

Отново теоретично – да. Кръвта от заразен човек посредством комара попада при друг човек. Има много инфекции, предавани по този способ. Но специално за хепатит С няма регистрирани случаи и затова начинът остава в сферата на вероятностите.

Предаване по полов път

Вирусът на тип С рядко се намира в телесни течности. Затова половият път е вероятен, но рядко се осъществява. Според някои данни, ако в партньорската двойка има носител на вируса и се практикува секс без предпазни средства, вероятността от зараза е под 1%. Въобще половите контакти дават от 3 до 5% от случаите на тип С.
По изключение вероятността се повишава при полов акт по време на менструация.

Същинската рискова група са хомосексуалистите и проституиращите. Само че не е детерминирано дали самият хомосексуален акт е причина за предаване на вируса или факта, че в тези групи повече се употребата наркотици. Все пак съществува заключение, че аналният секс създава условия, защото има реален риск от увреждане и нарушаване на целостта на лигавиците.

Други опасни форми на секс са свързани с по-грубите прояви, садо-мазохистичните практики, използването на предмети и секс играчки и други подобни ситуации, при които съществува риск от разраняване на съприкосновение на кръв с кръв.

Разпространеност на тип С – класификация по честота на проявление:

• мъже и жени с многобройни партньори, особено такива, които не ползват презервативи;
• хомосексуалисти;
• носители на ХИВ;
• постоянни полови партньори, болни от хепатит С;
• хора с други инфекции, пренасяни по половия път;
• инжекционни наркомани;
• хора, нуждаещи се от кръвопреливане;
• хора, нуждаещи се от хемодиализа;
• медицински работници, работещи с кръв;
• деца на инфектирани майки.

  

Кои групи най-тежко прекарват хепатит С:

1. лица, злоупотребяващи с алкохол;
2. лица, страдащи от хронични патологии на черн. дроб, включително други типове хепатит;
3. носители на ХИВ;
4. хора в много късна и много ранна възраст.

Вирус на хепатит С

Той обладава рядко свойство: съществуват огромно количество разновидности на вируса, нещо повече – възможно е у един болен да се срещат едновременно няколко варианта – псевдовидове. На практика те се образуват вече в тялото на приемника, благодарение на уникалната изменчивост на вируса на хепатит С. Тази му способност му позволява да се изплъзва от хватката на имунната система и обуславя все по-широкото прогресиране на патологичните прояви.
Извън човешкото тяло при стайна температура вирусът се съхранява 16 часа, в изключителни случаи – до 4 дни.

Инкубационен период

През инкубационния период вирусът се размножава и се адаптира към съответното тяло. Първите изменения, които причинява, напомнят на грип.

Носителство

При 20% от заразените възниква носителство на вируса на хепатит С. Освен отсъствието и на най-малки симптоми, не се откриват и изменения в биохимичния анализ на кръвта. Но изследванията откриват самия вирус – персистенция (съхраняване на вируса, способност да оживее). По правило вирусоносителите се откриват при случайни обследвания.

Остър и хроничен хепатит С

Какво произтича в тяло, когато приеме HCV? С частиците чужда кръв вирусът попада в кръвния поток и стига до черн. дроб. Неговите клетки – хепатоцитите, са идеално място за размножение на вируса. През обвивката той проникват в клетката и се устройват в ядрото й. По-нататък той така променя работата на хепатоцитите, че създава елементи за строежа на нов вирусен организъм – вирион. Болката клетка на черн. дроб създава до 50 вируса на ден. Разбира се, при такива обстоятелства тя вече не е способна да изпълнява своите преки функции.

Новите вируси се разпространяват и поразяват здравите клетки на черн. дроб и кръвта. След известно време у 15% от заразените възниква остра форма, която се изразява с увеличение на черн. дроб и далака, оцветяване на урината и избледняване на изпражненията, жълтеница, кожни обриви и болки в горната част на стомаха, отдясно. Но в болшинството от случаите човек чувства единствено слабост. В черн. дроб няма рецептори за болка. Затова когато се разрушават неговите клетки, ние не чувстваме нищо. Когато нарушенията станат по-обширни и започне оток, черн.дроб се увеличава по размер. При това се разтяга чувствителната капсула, в която той е разположен. Единствено на този етап възниква болка под десните ребра.

Разрушаването на клетките от вируса се съпровожда със снижение на имунитета. А това, че причинителят присъства в мъничките капиляри на мозъка, обяснява повишената склонност към раздразнителност и бързо настъпване на умора. Така до 70% от болните стигат до депресия.

Зле влияе на състоянието на човека и интоксикацията. Състоянието се влошава заради това, че черн. дроб, който се грижи за очистването на кръвта от токсините, не изпълнява функциите си.

Вирусът на хепатит С е много изменчив. Той е мутирал и се е приспособявал към условията няколкостотин години и почти е достигнал съвършенство. Именнозатова той добре противостои към атаките на имунитета и често преминава в хронична форма.

Генотипи на вируса

СЗО признава съществуването на 11 генотипа на HVC – негови варианти, отличаващи се по строежа на РНК. Означават се с цифри от 1 до 11, като във всяка група има още по няколко варианта, означавани с малки букви (1а, 1в, 2а…).

Защо се интересуваме от генотиповете? Защото те предизвикват различни форми на болестта. Някои подтипове изчезват самостоятелно, без лечение, а други – обратно, зле се поддават на терапия. Ако се знае разновидността на вируса, препаратът, дозата и продължителността на терапията се конкретизират много по-точно. Например генотипите 1 и 4 са по-устойчиви към лечение с интерферон.

Генотиповете на вируса на тип С имат регионално разпространение. В Европа се предава тип 1b, в северната й част – и тип 2b, в западната и южната част – и 2c. В отделни части се открива и тип 3а, докато останалите генотипи с техните от 1 до 3 подтипа са характерни за другите континенти.

Генотип под номер 1 е най-разпространен по света и най-зле се поддава на третиране със съвременните препарати. Това особено важи за подтип 1-в. Прогнозата за протичането на болестта при него е много по-лоша, отколкото при другите разновидности. Генотипите 1 и 4 се лекуват средно от 48-72 седмици. За хората с генотип 1 са необходими по-големи дози лекарства и те зависят от масата на телата им.

Генотиповете 2, 3, 5 и 6 се характеризират с неголямо количество вируси в кръвта, имат благоприятна прогноза и се лекуват за 12-24 седмици.
Номер 3 е генотипът, предизвикващ сериозното усложнение стеатоза – отлагане на мазнини в черн. дроб.

Лечение на хепатит С

Симптомите на хепатит С са установени: какво да правим? Преди всичко се опитайте да не се поддавате на паника, защото патологията се поддава на лечение.

• Първо се обърнете към хепатолог, без да се опитвате сами да поставяте диагноза и още по-малко – да се лекувате.
• Второ, прекратете употребата на препарати в негативна връзка с черн. дроб , включително алкохола.
• Трето, прекратете физическите натоварвания.

Четвърто, погрижете се за околните хора, изключвайки възможността да ги заразите. Отделете личните пособия за хигиена, прочетете за дизенфекцията у дома. Специално се огледайте са драскотини, ранички, порязвания, защото те ще са вратата на вируса към вашите близки. Ако откриете такива, ги покрийте с пластири, а всички режещи инструменти и пособия у дома прекарайте през хлорсъдържащ разтвор. Вирусът загива и при изваряване. Затова са нужни едва 2 минути при 100 градуса температура на водата и около половин час при пране на 60°C

Пето, преминете към лечение или към режим на регулярен контрол върху функциите на черн. дроб, ако няма прояви.

Противовирусни препарати

Има стандарт в лечението на тип С – това е съчетание от пегилиран (с удължено действие) интерферон и рибавирин. При непоносимост, е допустимо и монолечение с интерферон.

Интерферон

Това е белтъчна структура, която се изработва от клетките на човека за борба с вирусите. За приготвянето на лекарството чрез генно инженерство се имплантира съответният участък от човешката ДНК в бактерия ешерихия коли. След това белтъчните молекули се отделят и очистват. Благодарение на тази технология се получава интерферон в промишлени количества.

За лечение на хепатит С подхожда интерферон алфа 2а или 2в в инжекции. Други форми като свещички не помагат.

Механизъм на действие на интерферона:

• защитава здравите клетки от проникване на вируса;
• укрепва стените на клетките, за да не могат да бъдат преодолени от вируса;
• препятства размножаването на вируса;
• активизира работата на гените в клетката, които се борят с вирусите;
• стимулира имунната с-ма за борса с вирусите.

Допълнителното въвеждане на интерферон помага на тялото да се справи с инфекцията, предотвратява развиването на цироза и рак на черн. дроб.

Простите интерферони са най-евтините и затова – най-общодостъпни. Роферон-А (интерферон алфа-2а) повишава устойчивостта на клетките към вируса, усилва имунната с-ма, за да унищожава активно възбудителя. Назначава се по 3 – 4.5 млн МЕ (международни единици) 3 пъти на седмица. Продължителност на терапията – от 6 до 12 месеца.
Интрон-А (интерферон алфа-2b) се съединява с рецепторите върху клетката и променя работата й. В резултат вирусът вече не може да се размножава в нея. Препаратът вдига действеността на имунните клетки, които поглъщат вируса. През началните 6 месеца дозата е 3 млн МЕ 3 пъти на седмица. Лечението може да продължи до година.

Пегилираният интерферон остава в организма на болния за дълъг срок. Това става чрез добавка полиетиленгликол, който усилва действието му. Разновидности препарати:
Пегасис (пегинтерферон алфа-2а). Преустановява деленето на РНК вируса и негово размножение. Имунната защита се укрепва. Клетките на черн.дроб се размножават правилно, без да губят функциите си. Стимулира тези гени в хепатоцитите, които могат да противостоят на атаките на вируса на хепатит С. Доза: 180 мкг 1 път на седмица подкожно в корема или бедрото. Продължителност на лечението – 48 седмици.

Пегинтрон (пегинтерферон алфа-2b). Активира ензимите, които се изработва вътре в клетката за борба с вирусите. Дозата зависи от телесната маса. Средно е около 0.5 мл 1 път на седмица. Продължителност на лечението от 6 до 12 месеца.

Консенсусен интерферон – препарат, получен благодарение на най-новите биоинженерни технологии.

Инферген (интерферон алфакон-1). Отличава се с това, че последователността на аминокиселините е изменена, което усилва действието на препарата. Помага даже на тези хора, при които терапията с други медикаменти не е дала резултат. Дозата е 1 флакон. Въвежда се ежедневно или три пъти на седмица подкожно в корема или бедрото. Минимален срок на лечение – 24 седмици.

Рибавирин

Той е синтетичен, стимулира имунитета и многократно усилва действието на лекарствата на основата на интерферон. Като монотерапия той е слабо ефективен, прилага се в комбинация.

Ребетол. Попада вътре в клетките на черн. дроб, поразени от болестта. Там той не позволява на нови вируси за образуват обвивка около РНК и по този начин задържат тяхното размножение. Количеството капсули зависи от телесната маса. Обикновено се назначава по 2 бр сутрин и 3 бр вечер по време на хранене. Приема се паралелно с интерферон 24-72 седмици. Цената на лекарството е 645 лв, от които пациентът заплаща 17 лв.

Копегус. Потиска размножаването на редица вируси, включително на хепатит С. Прилага се единствено в комбинация с интерферон, не се пие самостоятелно. Дозировка: 2 пъти дневно с храна от 800 до 1200 мг (2 или 3 бр). Цената на лекарството е 615 лв, заплащани изцяло от НЗОК.

Ритонавир

В началото на 2016 година медицинската общност бе информирана за приключването на клиничните изпитания на изцяло перорална терапия за генотип 1 без интерферон, със/ без рибавирин. Лечението е по фиксирана схема: еднократно АВТ-450/ ритонавир с АВТ-267 и двукратно АВТ-333 със/ без рибавирин. Медиците сочат като интересно комбинирането на три различаващи се механизма, които водят до уникалния резултат от 96 до 100% успех в лечението.

Новите лекарства Виекиракс и Ексвиера

Безинтерфероновата терапия чрез препарат под името Виекиракс провокира изказвания в стил „абсолютно“ и „уникално“. Комбинирането на омбитасвир, паритапревир и ритонавир се определят от специалистите като революция в лечението на хепатит С с честота по веднъж на век. Медикаментът води до абсолютното потискане на вируса с пълно и окончателно излекуване на пациента. Това лекарство, както и другата иновативна безинтенферонова терапия Ексвиера (дазабувир) в началото са достъпни само за богати хора с цена от порядъка на 70 до 100 хиляди лева.

Софосбувир (Sovaldi)

Това е нуклеозиден/нуклеотиден инхибитор, ефикасен при всички генотипи на вируса на хепатит С. Отличава се по отношение на резистентността с повишена генетична бариера. Софосбувир е приема еднократно по 400 мг на ден и показва впечатляващи терапевтични резултати. Според медицински публикации, тройно третиране с интерферон, софосбувир и рибавирин води само за 12 седмици до 90% успешно и окончателно приключено с излекуване лечение. Резултатите са от пациенти с генотип 1. По мнение на наши хепатолози софосбувир и рибавирин за 12 седмици е оптимален избор за генотип 2 и добър – за генотип 3.

Новите поколения медикаменти в комбинация дават надежди за изцеление на всички групи болни, които досега трудно са се поддавали на терапия, включително при тежки усложнения като цироза.

Изследванията и подобренията продължават в посока още по-прецизни комбинации и намаляване на продължителността на терапията и под 12 седмици, което към момента е революционно кратък срок. Други чудесни новини са снижаване на риска от резистентност поради факта, че вирусът се потиска още на втория ден, както и липсата на нежелани ефекти.

Harvoni

Това също е базирана на софосбувир терапия – комбинация с ледипасвир. Представя се като първото хапче за еднократно дневно приемане за генотип 1. Не изисква прием на интерферон или рибавирин. Ефикасността е фиксирана при 8, 12 или 24-седмично лечение. Лицензирането на Харвони също се оценява като революция. От тази година базираните на софосбувир терапии стават достъпни и за редовите български пациенти заради възможността да се реимбурсират от Касата.

Хепатопротектори

Те подкрепят черн. дроб в тежкия за него период. Не се борят с вируса, а помагат на поразените клетки по-бързо да се възстановят. Благодарение на тях се повишава качествено общото състояние, намалява чувството за слабост, гаденето и другите прояви на интоксикация.

Есенциале форте – доставя на черн. дроб основни за него фосфолипиди във висока доза, извлечени от соеви зърна. Те са идентични с тези, които произвежда самият орган. Това е растителен продукт, който помага при множество чернодр. заболявания. Подробно за него ТУК: Есенциале форте и макс. Странични ефекти и ползи. Начини на употреба. Какво лекува?

Карсил – активизира синтеза на фосфолипиди в увредените клетки на черн.дроб чрез вещество, извлечено от белия трън. Основната му цел е да предпазва клетките от външни вредни фактори като алкохол и лекарства, инфекции и отрови. Подробно за него ТУК: Карсил (Карзил) + макс. Мнения и прием. Може ли с алкохол? Легалон.

Други хепатопротектори: Хепкарсил, Легалон, Трансметил.

Алфа липоева киселина – нормализира дейността на черн. дроб. Веществото естествено присъства в тялото и нормализира обмена на веществата. Увеличава гликогена в черн.дроб.

Препарати за намаляване на страничните ефекти от лечението

Интерферонът не винаги се понася добре. Младите хора бързо се адаптират, но ако целият организъм е отслабен, трябва помощ. Тя идва под формата на така наречените имуномодулатори. Тяхната работа е да нормализират работата на имунната с-ма, да увеличат количеството на клетките-защитници: левкоцити, лимфоцити, фагоцити, гранулоцити. Други препарати нормализират функциите на кръвта и не допускат кръвотечения. Трети намаляват температурата.

Имуномодулаторите ефективно помагат да се активизира имунният отговор и позволяват на организма по-енергично да се бори с инфекцията. Съществено е да се следят лабораторните показатели за състоянието на черн. дроб. Понякога имунната с-ма проявява неуместен хазарт в желанието си да унищожи инфектираните клетки, така че предизвиква масова гибел на хепатоцити.

Народна медицина

Използването на нар.средства за лечение на хепатит С не се радва на безапелационно доверие. Причината е, че липсва изследване на въздействието на комбинацията от билки с интерферон и другите приложими препарати. От друга страна няма данни, на чиято основа да се заложи единствено на лечебните треви. Затова в тази глава ще посочим няколко средства, които природните лечители изписват за патологии на черн. дроб с уговорката, че прилагането им самостоятелно е опасно и е наложително да се координира с терапевт.

Най-известното средство е белият трън – билката за чернодробни патологии. Той обаче е неприложим, ако е налице цироза. С него не се замества и основното лечение. Дневната доза също не е прецизно изучена. Някои автори посочват от 100 до максимум 400 мг на ден, разпределен на няколко приема. Белият трън със сигурност е противопоказан за комбинирани с ред медикаменти, включително антибиотици и антидепресанти.

Други лечебни треви с положително въздействие върху черн. дроб са лайката, глухарчето и жълтия кантарион. Обичайното им приготвяне е отвара с 1 до 3 лъжички (чаени) на вода в количество 0.25 – 0.30 мл. Варенето е 10-15минути с последващо запарване.

Хомеопатия

Съществуват патологии, при които хомеопатията не предлага адекватно средство, което по нейния принцип на работа да предизвиква подобно действие (лекуване чрез подобие). Една от „непокритите“ болести е хепатит С. Някои медикаменти умеят да противодействат на странични проявления на вируса, но не и да изцерят изцяло.

Изследвания

Наличието на вируса на тип С честичко се открива случайно или в напреднал стадий, когато диагнозата е ясна. За установяването му обаче има многобройни тестове, те се ползват и за проследяване на ефекта от терапията.

Анализите са два типа – неспецифични и специфични, насочени към общите чернодр. увреждания и към

идентифициране на самия вирус и неговия генотип.
Видове неспецифични изследвания:

• билирубин в урината. Високата концентрация на пигмента показва наличие на хепатит. Цената на такъв анализ в различните лаборатории варира от 2 до 5 лв.
• чернодр. ензими в кръвта – показват дали са налице разрушени чернодр.клетки. Това става чрез измерване на количеството на съответните ензими в кръвта, които се освобождават при нарушение на функциите.

Прилагат се четири вида тестове, означенията им са АСАТ, АЛАТ, АФ (алкална фосфатаза – ензим, който се образява в черн. дроб, ползва се за диференциране на жълтеница) и гама-глутамилтранспептидаза. Цената на всеки един варира от 2 до 3 лв. Някои лаборатории предлагат комплексно изследване на всички показатели на пакетна цена от 30 до 60 лв.

Видове специфични изследвания

Те имат за задача да определят точния причинител на патологичната проява. Биват два вида:

1. индиректен – търсят антитела, създадени срещу вируса (anti-HCV). Те се откриват в периферната кръв. Наличието им даден организъм е косвен белег, че в него има и вирус.

Изработването на антитела от тялото изисква време, затова методът не е надежден в стартовите етапи на р-ето на болестта. Логично, антителата остават и след излекуване. С други думи, методът не е достатъчен за определяне на остра инфекция. Затова се ползват директните тестове, които търсят самия вирус.

Изследването се прави на гладно, 12 часа след последното нахранване, при пълен покой. Цената е от 14 до 17 лв.

2. директен – засича вируса чрез негови частици – РНК. Този маркер се проявява от първото попадане на вируса в тялото до неговото окончателно изчистване. Смята се за най-точния и надежден, прилага се от 5-я ден след заразяването. Надежден за ранно лечение и изключва по-нататъшни усложнения. Също така се има за подходящ при скринингови изследвания на хора от рисковите групи. Ползва се и за проследяване на резултатите от провежданата терапия.

Най-голямото предимство на метода е, че дава информация за генотипа на вируса. Недостатък – скъп е и се прави при определени случаи. В лабораторните ценови листи тестът е означен като HCV/ РНК или ДНК – количествен цената варира от 170 до 220 лв.

Някои лаборатории предлагат комплексно изследване на всички показатели без генетичния тест на пакетна цена от 30 до 60 лв.

Ехография на черен дроб

Чрез този способ не се диагностицира хепатит С. Той е полезен за определяне на вида на черния дроб и дали има увеличаване и изменение на формата. Чрез него се виждат омазняване, цироза и други сериозни патологии. Средна цена от 25 до 40 лв.

Кръвна картина

Не е специфична за диагностициране на хепатит С, но измененията са видими при числото на левкоцитите. В началото те се увеличават, а по-късно спадат под нормата. При тежки увреждания увеличението на левкоцитите е значително. При ДКК се засичат леки промени в почти всички показатели с изключение на тромбоцитите, които нормално запазват броя си и намаляват само при утежнени случаи.

Безплатен тест при кръводаряване

Хепатит С може да се засече при кръводаряване, защото тестването на донора за вируса е абсолютно задължително. Прилага се специфичен тест за антитела: Anti – HCV.
Резултатите излизат в два варианта:

• (-) отрицателен – донорът не е болен от хепатит С;
• (+) положителен – донорът има антитела срещу HCV. Наличието му не означава категорично заболяване, той може да е прекарал инфекцията или да е носител.

Усложнения

Има поне десет заболявания, които се посочват като пряко следствие от увреждането на черн.дроб. Две от тях – фиброза и цироза, са с голяма честота и се определят като изключително значими.

Фиброза е образуване на съединителна тъкан в резултат от дълготрайните възпаления в органа. Тялото често ползва този материал за „закърпване“, но той има недостатъкът да бъде непълноценен заместител и пречи на функциите.

Цироза е фиброза в огромни мащаби, обхващащи целия орган. За заболяването разказваме подробно ТУК: Симптоми на цироза на черния дроб. Лекува ли се? Лечение в последен стадий. Лекарства. Употреба на метлено семе.
Чернодробен рак е увреждане, което се концентрира ими върху клетките на органа или върху жлъчните пътища. Патологията е свързана с цирозата и в 5% от случаите годишно се явява нейно следствие.

Чернодробна недостатъчност се получава по-рядко, но патологията е сериозна и води до летален изход. Състои се в пълно увреждане на органа до степен да спре да функционира.

Сред патологиите, които съпъстват хепатит С са гломерулонефрит (възпаление на бъбреците), криоглобулинемия (блокирани кръвоносни съдове), чернодробна енцефалопатия (увреждане на мозъка), порфирия (поява на мехури) и други.
Сред усложненията на хепатит С се включва появата на втора инфекция като следствие от намаления имунитет, нерядко HIV..

Хепатит С и диабет тип 2

Двете заболявания са обвързани по някакъв начин, но все още не е установено на какъв принцип. Нарочни изследвания в САЩ са засекли, че хората с хронична форма на тип С са високо рискови за диабет и инсулинова резистентност, а цирозата повишава още повече потенциалната опасност. Предполага се, че минимум 30% от пациентите с хронифицирала патология са развили и резистентност към инсулина. Механизмът на действие не е ясен, но на болните с хепатит С се препоръчва да следят нивото на кръвн. захар.

Загуба на зрение?

Намаляване на зрението е риск, съпровождащ лечението за НСV. От сдружението на пациентите с хепатит съветват преди началото на терапевтичен курс да се направи преглед и след приключване – втори, за да се проследи показателите да се върнат на предишното ниво. Пациенти споделят за сухота (срещу която помагат изкуствени сълзи), влошаване на зрението, бърза умора

Диета и хранене

Най-значимо е количеството на приеманите витамини. Те не са просто препоръчителни, а безкрайно необходими. Ежедневната доза, постъпва чрез храненето, не е достатъчна. Необходими са витамини на таблетки, най-добре комплексни витамини от рода на «Центрум», «Супрадин», «Допелхерц» и други.

В ежедневното меню присъстват следните продукти:

• пресни зеленчуци и плодчета;
• разнообразни млечни изделия;
• месо (варено);
• риба (от немазните видове);
• бобови;
• зърнени храни, пълнозърнести продукти, семена, ядки;
• огромно количество течности (негазирана вода, супи, натурални сокове,

  

  зелен чай и всичко, което би извело токсините от тялото).

Храни, които затормозяват черн. дроб: сладки, солени, мазни, пържени, пикантни, консерви, полуфабрикати, замразени храни, алкохол и кафе. Неправилното хранене намалява ефективността на терапията.

Внимание! Джинджифилът е съвършено противопоказан при хепатит С.

Алкохол и бира

Алкохолът е изрично забранен без никакви възможности за „почивки“, отсрочки, малки дози по специални поводи и други варианти да се приема някакво количество по време на терапевтичен курс. Спиртът намалява ефективността на лечението, затруднява черния дроб, подлага го на риск от усложнения и въобще създава неблагоприятна прогноза за бъдещото състояние на този важен орган.

Бирата също е алкохол. Дори слабите разновидности натоварват черния дроб. Във форумите се среща въпроса дали безалкохолната „шофьорска“ бира е разрешена, но всъщност няма кой да отговори положително на такъв въпрос. Отговорността остава за пациента.

Отслабване по време на хепатит С

Диетичните режими за редуциране на теглото различно влияят на болния с тип С. Едни, които залагат на гладуването, го влошават, но други, които налагат разумно и балансирано хранене, се оказват добри. При всяко решение относно начина на хранене е потребно да се изхожда от грижата за черн. дроб и да се преценява: как конкретният режим ще се отрази на болния орган – ще го затормози ли допълнително или ще го подкрепи.

Балансираните режими с повече пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци и течности са идентични с диетата, показана при тип С. Така че отслабването е възможно, но с разум!

Съществува ли вече ваксина срещу хепатит С?

Медицинската наука усилено работи за откриване на ваксина срещу HCV. Надеждите бяха, че към този момент (2016 г) такъв препарат вече ще е открит и ще се внедрява, но засега те не се оправдават. Съществуват единствено ваксини срещу тип А и В.

Трудната дезинфекция вкъщи

Един въпрос, който мъчи всяко семейство, сред чиито членове присъства HCV. Острите и режещи предмети е необходимо да бъдат чисти и обеззаразени, постоянно да се следи за ранички, порязвания и неволно предаване на кръв.

За дезинфекциране в домашни условия са подходящи търговските продукти срещу бактерии, вируси и гъбички. Правете разтворите винаги малко по-силни от указаното и дръжте инструментите най-малко 10 минути. За почистване се ползват още хлорсъдържащи препарати и белина, както и алкохол. Белината се разтваря непосредствено преди манипулацията и не се съхранява.

Колко пречи хепатит С на фитнеса и спорта?

При всеки човек тип С протича различно и няма еднозначен отговор. Спортът е важен, за да се поддържа общото състояние на организма, но тежките натоварвания са абсолютно противопоказани. От друга страна постоянното усещане за умора става естествена спирачка срещу спортуването.
Пациентите, които се чувстват добре, могат да правят лека гимнастика или просто да се разхождат по улицата – това е разрешеният спорт за всички. Свежият въздух влияе добре. Главното е да не се насилва тялото и да не се преуморява.

Хепатит С при деца

Тип С при децата се характеризира със склонност към хронифициране с прогресиране към цироза, чернодробна недостатъчност и злокачествени новообразувания. На тип С се пада дял от едва 1 % сред острите хепатити, но сред хроничните той заема цели 41% при хората до 14 години. Хроничният процес обичайно се развива като първичен и нанася сериозни поражения върху черн. дроб.

Друга особеност е, че при малчуганите преобладава атипичното протичане на хепатит С.
При децата най-разпространен път за зараза е при раждането от майката и на второ място – при приемане на венозни наркотици.

При бременност

Ако при изследване на бременна жена се изяви РНК вирус в голямо количество – над 2 млн копия/mL, с вероятност 30% детето е заразено вътре утробно. Ако вирусното натоварване е под 1 млн копия/ mL, заразяване чрез плацентата е слабо вероятно. Но ако през бременността възникнат усложнения, примерно частично отлепяне на плацентата, то рискът за детето се покачва, дори при малко количество вируси.

Детето може да се зарази при раждането и още по-често при усложнения. Известно предпазване е цезаровото сечение.
На фона на бременността хроничният хепатит С протича леко, със сравнително нормални показатели на кръвта. Но ако раждането е тежко и със загуба на кръв, патологията ще се обостри.

В случай че у бременната са открити само антитела, но няма частици от вируси, вероятността от заразяване на детето е минимална. Майчините антитела в кръвта на детето присъстват до 2 години и изчезват. Затова изследвания на детето преди тази възраст няма смисъл.

Мнения и отзиви

Откриването на хепатит С в 60-7-% от случаите хвърля хората в паника. Първите въпроси, които се задават във форумите, са: лечим ли е? Ще умра ли? Колко се живее с хепатит С? Особено плаши обстоятелството, че инфекцията се идентифицира години по-късно.

Следващата стъпка на заинтересованите е да проучат лекарствата и дали има природни, фито лекове. Най-напредналите в изучаването на патологията коментират качествата на препаратите, работата по усъвършенстваните нови медикаменти и достъпа до безплатно лечение.
Понякога потребителите са докрай откровени за „страничния ефект“, наречен депресия:

• Владимир Н.: Психиката направо ми се срина. Ето най-лошото при лечението на хепатита.
• Елена: Лекарят ми обясни, че токсините блъскат в главата.
• Таня Пакова: Казаха ми, че най-добре да се въздържам от забременяване поне година след лечението.
• Д.Г.: Ходя на психолог и пия антидепресанти конски дози. Защото реално си полудяваш.
• Вили: Всичко се преобърна – няма секс, купони, не ми дават и да пуша.
• С. Тянкова: Веднага започваш да цениш живота, както никога!

Има ли епидемия в България ?

По официални данни, у нас 75% от пациентите с тип С не подозират, че са болни. Някои източници смятат, че делът им е дори 90%. Отделно едва един от четирима диагностицирани с хронична форма достига до лечение. Повече за този проблем вижте в следващото видео:

Така се дефинира големият проблем и голямата цел по отношение на хепатит С – необходимостта от откриване на по-голям процент от болните. За това се ползват скрининги, които постоянно се разширяват. Идеята е един ден всичко да се свежда до провеждането на ефективни и широкомащабни проучвания.

Другите видове хепатит

1. Тип А – предизвиква се от вируса HAV, който се пренася чрез фекалии, урина и телесни течности. Основната причина – замърсяване, ниска хигиена, „мръсни ръце“, заразена храна,мишки и хлебарки. И при този тип има заболели, които разнасят инфекцията, без да знаят. Прочетете повече ТУК: Хепатит А. Симптоми, диета и лечение. Изследвания. Заразен ли е? Ваксина.
2. Тип Б – предизвиква се от вируса HBV, който влиза в кръвта и по-малко в сперма и секрети. Предаването е много подобно на това при тип С. Рисковите групи и обстоятелства са идентични. Разликата е, че HBV е супер издръжлив. Вижте още любопитни факти ТУК: Лечение на хепатит Б у нас и в Германия. Симптоми, носител, предаване. Австралийски антиген.

Ще се радваме да ползвате опцията ни за коментари и да споделите вашия опит в лечението и справянето с вируса на хепатит С. Пишете ни.