Rew

Ревматоиден артрит: всичко важно за болестта ТУК!

Ревматоиден артрит – симптоми и причини. Кои медикаменти вършат работа при това заболяване. Ревматоиден артрит при деца: особености. Народна медицина, физиотерапия, балнеолечение. Възможно ли е пълно излекуване

Една от най-разпространените болести, поразяващи ставите, е мъчението ревматоиден артрит. Според статистиката от него страда един на всеки сто човека от населението на планетата. Болестта се развива най-често след 30-годишна възраст; жените боледуват пет пъти по-често от мъжете.

Колянната става е сред често засяганите от ревматоиден артрит
Колянната става е сред често засяганите от ревматоиден артрит

Заболяването се определя като автоимунно, системно заболяване на съединителната тъкан. Типичната му проява е хронично ставно възпаление. Страдат предимно ставите на коленете, китките, глезените
Медицината все още не е изяснила докрай защо изведнъж се появяват тези мъчителни болки в ставите, буквално изневиделица. Разбира се – знае се, че началото по правило е свързано с пробойни в имунната система. Непосредствена причина за това могат да са настинки, стрес, инфекции, травматизъм. Баналните ангини, остри вирусни заболявания и грип допълнително усложняват проявите на ревматоиден артрит. У 80% от пациентите с такава диагноза се откриват антитела към вируса Епщайн-Бар.

Белези и симптоми на ревматоиден артрит

Белезите на ревматоиден артрит са доста ясни и обикновено първоначалната хипотеза за такова заболяване се оправдава. Най-често разкриваните симптоми “от раз” са сушрешна скованост на ставите, която продължава поне един час; артритни изменения на китките; симетричност на ставните поражения; наличие на ревматични възли – подкожни уплътнения в областта на лактите, които се развиват при около 20% от пациентите. В по-късна фаза на заболяването могат да пострадат периферни нерви, кръвоносни съдове, сърцето и белите дробове, бъбреците и други вътрешни органи.

Ето и още симптоми, които биха могли да се свържат с други диагнози – не и ако вече сме разпознали изброените дотук. Става дума за безсъние, умерени повишения на температурата, липса на апетит. Ако даден случай на ревматоиден артрит не се лекува, болестта води до постепенно разрушаване на засегнатите стави.

Болки, подуване, анемия и др. симптоми

Болките в ставите и мускулите са първият осезаем сигнал, че нещо не е наред. Интензивността им е различна в зависимост от това дали началото на болестта е остро или умерено.

Болки в ставите – имат възпалителен характер, постоянни, симетрични – т.е. засягат лява и дясна става едновременно; вечер се усилват, утихват при прием на нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Проявяват се в зоната на китките, коленете и лактите. По-рядко са засегнати тазобедрени, раменни и гръбначният стълб. Броят на засегнатите стави варира в зависимост от активността в протичането на болестта. Ако са засегнати три и повече стави, се говори за полиартрит. Ако болната става е една имаме моноартрит, а при две – олигоартрит.

Болки в мускулите – симптом при състоянията на остро възпаление. Боли продължително, постоянно.

Температура

Няма как да липсва този симптом при наличието на възпалителен процес. Колкото по-сериозни усложнения се развиват, толкова по-високи могат да са първоначално умерените повишения.

Сутрешна скованост

Сковаността на ставите при ревматоиден артрит се проявява сутрин и продължава 30-60 минути, понякога и повече. Касае се за ограничена подвижност, болки в ставите при раздвижването с усилие. Обяснява се с това, че през нощта в ставното гнездо се събира възпалителен ексудат – течност, а освен това през нощта има понижено отделяне на глюкокортикоидните хормони от надбъбречната жлеза. Въпросните хормони потискат възпалителните реакции и отделянето на споменатия ексудат, а сутрин производството им отново се активира и сковаността се преодолява.

Патологични изменения на ставите

В 90 % от случаите на ревматоиден артрит се увреждат ставите на китките. Най-много видими изменения претърпяват костните връзки на дланта и фалангите на пръстите. В началния етап поразеното място отича, може да се установи възпаление на прилежащото сухожилие. Появяват се болки и движенията са затруднени – например истински проблем е ръката да се свие в юмрук. При прогресията на ревматоидния процес настъпват трайни изменения и деформации на китката и пръстите – оформят се сковани състояния на пръстите, напомнящи плавник на морж, лебедова шия, вретено и пр. Развиват се възпалителни процеси с хроничен характер, като теносиновит на китката – това е възпаление на ложето, в което е разположено основното сухожилие. Възпалителният процес разбираемо влошава двигателните възможности на ръцете, проявяват се симптоми като невъзможност да се хване или задържи предмет.

“Фигурин

Основното заболяване може да обхване лакътна става, раменна, колянна, тазобедрена и пр. При всеки вариант заболяването се изразява в болки и ограничена подвижност, а при напредването на ревматоидния процес може да се получи трайно “вкаменяване”, агрегиране и необратимо лишаване от подвижност. Друга последица е атрофията на прилежащи тъкани.

Последица от развитието на ревматоиден артрит може да бъде атрофията на мускулни групи, чупливост на ноктите и некроза на тъканите около тях, смушения в храносмилането, възпалителни процеси във вътрешни органи – например ендокардит, бъбречни заболявания от типа на ревматоиден гломерулонефрит, кръвни аномалии от рода на тромбоцитопения, увреждане на далака, промени в протеиновия синтез – амилоидаза, и пр.

Изследвания за ревматоиден артрит

Ювенилната форма на ревматоиден артрит изисква продължително комплексно лечение
Ювенилната форма на ревматоиден артрит изисква продължително комплексно лечение

Първата стъпка при изясняването на хипотезата за ревматоиден артрит е да се снеме анамнеза и пациентът да бъде внимателно прегледан. Следват стандартните анализи на кръв и урина и накрая се провеждат специфични тестове и лабораторни анализи, чиято цел е да потвърдят наличието в кръвта на специфични антитела – чрез тях е разпознаваем ревматоидният артрит.

Преглед за ревматоидни възли при ревматолог

За опитния специалист наличието на т.н. ревматоидни възли е достатъчно сериозен аргумент в потвърждение на хипотезата за споменатата диагноза. Става дума за малки подкожни плътни образувания – диаметърът им не е повече от 2 см. Според лидиращата теория те са бучици умъртвена тъкан около възпалени малки кръвоносни съдове. В тъканта са натрупани имунни клетки и компоненти на ревматоидния фактор. Възлите се появяват при обостряне на хроничния процес. При затихването на пристъпите възлите се стопяват, понякога само намаляват размера си – понякога изчезват напълно.

При преглед ревматологът потвърждава връзката на тези възли със заболяването, ако те са плътни, безболезнени, подвижни и не са сраснали с околната тъкан.

Такива възли могат да се забележат по крайниците или по точки на тялото, подложени на постоянен натиск, какъвто е лакътят. Количеството възли варира от едно до десет. Възможно е такива възли да се оформят и във вътрешни органи, дори в сърцето и белите дробове.

Тестове

Изследванията започват с кръвни тестове, чиито показатели могат да потвърдят наличието на възпалителен процес в организма. Например при общ анализ на кръвта се отчита намален хемоглобин, умерена левкоцитоза, ускорена утайка на еритроцитите. Биохимичният анализ от своя страна показва повишени стойности на фибриногена, на С-реактивния протеин и други специфични показатели, които също потвърждават възпалителен процес чрез увеличените резултати на белтъчния синтез.

Кръвни изследвания за антитяло цитрулин

Тестът за антитяло цитрулин е най-ранният и един от най-чувствителните в диагностиката на ревматоидния артрит. Той дава положителен резултат за около 90% от случаите.

Какво точно са антицитрулиновите антитела? Цитрулинът е аминокиселина, която се образува при възпалителен процес. Структурните белтъци на клетката, в които присъства цитрулинът, се разпознават от имунната система като чуждороден протеин и започва формирането на специфични антитела и разгръщане на автоимунни възпалителни процеси.

За “ревматоиден фактор”
Ревматоидните възли са видим симптом на болестта
Ревматоидните възли са видим симптом на болестта

Ревматоидният фактор е проявен при 60% от случаите с ревматоиден артрит. При възникването на възпалителен процес – под действието на неизвестен патогенен агент се променя структурата на част от лимфоцитите В (клетки, отговорни за формирането на антитела, т.е. Ig). Увредените лимфоцити съхраняват способността си да синтезират Ig от клас M,G. Тези Ig се разпознават като чужди на организма протеини, с изработване на нормални имуноглобулини срещу тях. По този начин се формират имунни комплекси, известни като ревматоиден фактор.

За “антинуклеарни антитела” (ANA)

Откриват ги много рядко, примерно при около 10% от случаите. Тези антитела са с насоченостклетъчните ядра и често заблуждават при поставянето на диагнозата. Проблемът е, че те са типични маркери за автоимунното заболяване Lupus eritematos sistemic (вълчанка).

Рентген за туберкулоза и др.

Рентгеновото изследване трябва да установи пораженията върху ставните връзки и костите, както и да отхвърли други хипотези – например за костна туберкулоза. Съществуват няколко проверени методики на рентгеновото изследване при ревматоиден артрит, но всичките проследяват какви деструктивни процеси протичат в костта, степените на деформация, налични ли са новообразувания от типа на кисти и пр. При начална фаза на заболяването все още липсват сериозни костно-ставни изменения. Постепенно хрущялната тъкан изтънява и се появяват единични ерозии. Междуставният просвет намалява, откриват се признаци на остеопороза и разрушаване на ставите. Оформят се анкилози – срастване на ставни повърхности и пълно обездвижване на ставите.

Други технологии на диагностика са артроскопията, сциптиграфия, магнитно-резонансна томография, биопсия.

Видове: серонегативен, ювенилен, серопозитивен и др.

Класификацията на случаите с ревматоиден артрит обикновено фокусира вниманието върху форми като серопозитивен, серонегативен, ювенилен артрит. Класификацията има стойност във връзка с терапевтичните подходи, които повлияват най-пълноценно заболяването.

Серопозитивен – в кръвта на изследвания се открива ревматоиден фактор. Това е неблагоприятна за пациента подробност. Както знаем, ревматоидният фактор е вид антитела, които се изработват от самия организъм срещу собствените имуноглобулини от клас G. Факторът се синтезира от клетките на синовиалната обвивка на ставата. Попадайки в кръвта, ревматоидният фактор влиза във взаимодействие с имуноглобулините G и образува имунен комплекс. Този комплекс се задържа в ставите и кръвоносните съдове, които го хранят. Установявайки се в дадена точка, имунният комплекс отключва каскада от възпалителни реакции, които увреждат хрущяла и други компоненти на ставата.

Ревматоидният фактор може да бъде изработен не само при това заболяване. Той може да е белег за наскоро преживяна инфекция; по тази причина определено неголямо количество от фактора може да е налице и без ревматоиден артрит. Т.е. разликата между ревматоиден артрит и инфекция в близкото минало ще е в количеството на фактора. Диагноза ревматоиден артрит е налице, ако стойността на фактора в един милилитър кръв е над 25 МЕ, международни единици. Трябва да се отбележи все пак, че стойностите на фактора, дори когато са от порядъка на 100 МЕ, не могат да са единствено основание за потвърждаване на диагнозата ревматоиден артрит. Необходимо е отчитането и на други специфични характеристики.

Серонегативен – в кръвта на пациента липсва ревматоиден фактор. Такъв резултат има всеки пети човек, болен от ревматоиден артрит. Липсата на въпросния показател дава възможност да се направи прогноза за благоприятно протичане на болестта. В същото време симптомите на болестта са ясно изразени и самото лечение е затруднено от липсата на реакция при базисна терапия. Серонегативният ревматоиден артрит започва остро, бурно и агресивно и овладяването му не е лесна задача. При тази форма се наблюдаван имуновъзпалителни реакции не само в ставите, но също и в други органи с налична съединителна тъкан.

Въпреки отсъствието на въпросния фактор, болестта нанася своите поражения както върху ставите, така и върху други органи. Всъщност факторът не липсва съвсем, а само стойностите му са доста ниски, те са от порядъка на 25-30 МЕ. Като са ниски това не означава, че липсват съвсем!

Ювенилен – формата е присъща на деца и подрастващи. Болестта засяга големи и средни стави, характеризира се с повишена температура, полиморфни обриви, поражения на сърцето, бъбреците и белите дробове, проява на хепатолинеален синдром и лимфаденопатия.

Хепатолинеалният синдром се характеризира с увеличен черен дроб и далак. Обикновено се увеличава само черният дроб – хепатомегалия, което се разпознава по тъпата болка в дясното подребрие. Ако нараства и далакът, боли двустранно. При малките деца обикновено всяка коремна болка е локализирана около пъпа, затова точната й локация изисква професионален преглед с палпация.

Лимфаденопатията представлява увеличаване на лимфните възли. Нарастват онези от тях, които са в близост до болната става. Лимфаденопатията тук има реактивен характер.

Причини за ревматоиден артрит

На първо място при анализа на причините обикновено се отбелязва генетичната предразположеност. В полза на тази теория говори фактът, че болните от ревматоиден артрит по рождение имат специфични гени. Те видоизменят рецепторите по повърхността на клетъчната мембрана така, че имунната система не разпознава собствените клетки и ги атакува със специални антитела. Това действа разрушаващо, унищожаващо.

Съществуват вируси, чието присъствие в организма увеличава риска от заболяването ревматоиден артрит. Такива са вирусите Епщайн-Бар, вирусът на хепатит В, херпесният, вирусът на вълчанката.

Ревматоиден артрит при деца

Касае се за т.н. ювенилен артрит. За признаците и спецификата му вече стана дума. Тук въпросът за лечението е особено важен и винаги трябва да се действа комплексно. Лечение детей с ревматоидным артритом проводится комплексно. При остри състояния болното дете задължително се хоспитализира, а при хронични се наблюдава амбулаторно. Използва се максимално санитарно-курортната форма.
Терапията включва медикаменти, масажи, лечебна гимнастика, физиотерапия. Лечението е продължително и изисква много средства и усилия. За жалост положителните резултати не винаги се постигат.

Официалното лечение

При лечението на ревматоидния артрит се отчита на първо място дали става дума за овладяване на остра фаза, или за поддържаща терапия при хронично състояние.

Лечението на острата фаза представлява процес по овладяване на възпалителния процес. За тази цел се започва с прилагане на нестероидни противовъзпалителни средства.

Вършат работа противовъзпалителни препарати от групата на инхибиторите на циклооксигеназата. Тези медикаменти потискат продукцията на фермента, отговорен за физиологичните и възпалителните реакции. Най-добро решение за тази група е популярният диклофенак – именно той е особено често препоръчван при лечението на остри състояния. Благодарение на диклофенака се намалява болката и отокът на възпалените тъкани, редуцира се и локалната хиперемия. Максималният прием е до 150 мг дневно.

Освен диклофенак в тази посока могат да се прилагат индометацин, напроксен, ибупрофен, всеки от тях в специфична дозировка. Обикновено осезаем ефект от приема се усеща след 3-4 дни. Не е добро решение да се приемат едновременно два продукта от групата, тъй като има по-висок риск от проява на странични ефекти. Ако един продукт не е ефективен, се търси замяна с друг, по-силен. Строго спазвано правило е лекарствата да се приемат след хранене. Продуктите дразнят стомашната лигавица и при продължителен прием могат да причинят ерозивен гастрит или язва на стомаха и дванадесетопръстника. По тази причина заедно с посочения медикамент се приемат гастропротектори, например омепразол.

Друга група са лекарствата от типа селективни инхибитори на фермента, участващ само при възникването на възпалителния процес. Такива са пироксикам и мелоксикам, мовалис. Споменатите медикаменти имат по-малко странични ефекти и действат само на нивото на възпалителния процес. Използват се при непоносимост към препаратите от първата група или при заболявания на стомашно-чревния тракт, черния дроб и други вътрешни органи. Приемът им е съобразен със същите правила, т.е. вземат се след хранене в дози и с продължителност, препоръчани от специалист.

Следва групата на глюкокортикостероидите. Това са хормони – естествени или синтетични, които участват във всички обменни процеси и имат имунодепресивна, противовъзпалителна активност. Глюкокортикостероиди се прилагат, ако липсва ефект от лечението с нестероидни противовъзпалителни продукти. Тази група е препоръчителна както при ставен синдром, така и при поражения на вътрешните органи при системна форма на ревматоиден артрит. Популярни средства тук са преднизолон и метилпреднизолон. Преднизолонът е еталонен препарат с оптимална доза 10-15 мг дневно. Препоръчването на този тип лекарства обаче трябва да отчита дали пациентът не е с високо артериално налягане, какво е състоянието на имунната му система, стойностите на калий, калций, натрий и хлор – т.е. електролитен баланс, а също пол и възраст на пациента. Ето кои са основните принципи за прилагане на глюкокортикостероиди при ревматоиден артрит:

  • Приемът започва с малки дози, които постепенно се увеличават;
  • Приема се само точно определената от лекуващия доза;
  • Спазване на денонощния режим на прием – максималната доза се приема сутрин и постепенно се намалява до вечерта;
  • Когато бъде достигнат терапевтичният ефект, медикаментът започва да се дава в намаляващи дози – редукция се прави постепенно на всеки 5-7 дни до пълно спиране или до минимална поддържаща доза.

При лечението на ревматоиден артрит се прилага и т.н. пулсова терапия. Тя се изразява в приема на големи лекарствени дози в продължение на няколко дни. Методът е оправдан от гледна точка на оценката, че при остри състояния обичайните дози медикаменти не помагат. Методиките на пулсовата терапия са няколко, както и групите използвани лекарства. Тъй като има риск  от проява на опасни странични ефекти, такава терапия се провежда само в стационар и под лекарски контрол.

а/ терапия с глюккортикостероиди – три дни поред се вливат по 1000 мг венозно, ефектът е изразен след три до пет дни от началото на лечението; възпалението е овладяно, болката и отоците намаляват и терапията продължава с поддържащи дози;

б/ терапия с цитостатици – един път месечно в продължение на година се въвежда 1000 мг циклофосфан; ако след година настъпи ремисия, поддържащото лечение продължава с една процедура на три месеца.

Имунобиологична терапия (биологично лечение)

Благодарение на новите биомедицински технологии са създадени биологично активни вещества, които показват високи резултати при лечението на автоимунни заболявания. Биологичната терапия е относително нов метод за лечение и на ревматоидния артрит, в чиято основа лежи “разглобяването” на патогенетичната верига, разгръщаща възпалителния процес.

Една от главните роли в реализацията на възпалителните процеси принадлежи на т.н. цитокини. Това са биологично активни вещества, които се делят на няколко групи. Играят ключова роля в реализацията както на физиологични реакции, така и на патологични прояви.

Биологични лекарства

Тяхното предназначение е да блокират действията на споменатите цитокини или рецепторите им. Биологичните лекарства по същество са високоактивни протеинови молекули или части от тях. Този тип лечение на автоимунните заболявания, включително ревматоиден артрит, се оказва ефективен и много перспективен. То все пак си има и слабости: препаратите са скъпи, а при продължителен прием имунитетът отслабва.

За разлика от “базисните” препарати, ефектът от които идва след месец и повече, действието на биологичните препарати се проявява бързо: например лекарството хумира постига резултати за две седмици, а  ритуксан – за четири. Биологичните лекарства могат да се приемат или самостоятелно, или в съчетание с глюкокортикостероиди и нестероидни противовъзпалителни. Много често водещ е базовият медикамент метотрексат.

Медикаменти в период на ремисия

Когато острите състояния се преодолеят, обикновено се прилага цитостатична терапия. Цитостатиците са лекарства, които потискат активността на всички клетки, особено тези с интензивно деление – клетките на стомашно-чревния тракт, половите жлези, кръвотворната система, туморни. Споменатите медикаменти имат противотуморно, имуносупресивно и противовъзпалително действие. Отличителна черта на цитостатиците е тяхната токсичност, затова приемът им трябва да става много внимателно, за да се избегнат необратими последствия. Ето някои от най-популярните цитостатици:

Метотрексат – медикаментът е определян като “златен стандарт”; приемът му води до потискане на растежа и развитието на клетките. Ефектът от приема му настъпва след продължителен прием, от порядъка на 3-4 месеца. Приемът на този медикамент обикновено започва веднага след поставянето на диагнозата по схема за  поддържаща терапия. Препоръчва се прием на 7.5 до 15 мг седмично. Положителният ефект се проявява в посочения срок при 80% от пациентите. Лечението с метотрексат трябва да следва точно определена от лекуващия схема, с паузи, в рамките на които задължително се взема фолиева киселина.

Хидроксихлорохин (плаквенил) – препарат със слабо имуносупресивно действие, противовъзпалително; най-често се определя като противомаларийно лекарство. Сравнително рядко използвано, при това само като част от комбинирано лечение на ревматоиден артрит.

Сулфасалазин – препарат с умерено противомикробно и противовъзпалително действие. Има способността да се натрупва в съединителната тъкан. Както и хидроксихлорохина, по правило се използва в комбинация с други медикаменти при непоносимост към някои от по-ефективните цитостатици.

Вобензим (wobenzym) – много коментиран продукт, представител на системната ферментотерапия или комбинация от високоефективни растителни и животински ферменти. Липсва от списъка на одобрените лекарства за разпространение в България! Препаратът има противовъзпалителна и имуномодулираща активност. Разрушава имунни комплекси и стимулира изхвърлянето на токсични продукти на метаболизма, които са образувани при възпалителните реакции. При терапия с вобензим се наблюдава значително подобрение на клиничните симптоми, както и на лабораторните показатели, характеризиращи възпалителния процес. Препоръчва се прием на 5-10 дражета три пъти дневно в продължение на 8-12 седмици.

Високата ефективност и липсата на странични ефекти позволяват този препарат да се използва самостоятелно за поддържаща терапия.

Трябва да обърнем внимание върху това, че лекарствата и схемите на използването им при ревматоиден артрит са цяло море. Това обаче съвсем не означава, че всеки пациент може сам да направи избора си. Не е важно само да се укроти болката, а да има ясна визия за начина, по който пациентът ще продължи живота си след поставянето на тази диагноза. Без съмнение това не може да стане без квалифицираното мнение на лекаря.

Отбелязваме, че лекарят е човекът, който ще започне всичко с уточняването на диагнозата, ще определи стадия на заболяването и ще следи развитието му. Именно той, отчитайки хода на патологичния процес в конкретния случай, ще избере подходящото за индивидуалния казус лечение.

Може би следващите названия на лекарства ще ви прозвучат омайващо и почти като синоними на панацея, но посягайте към което и да е от тях само по лекарска препоръка. Ето няколко съвременни медикамента, прилагани при лечение на ревматоиден артрит: арава (лефлуномид), инфликсимаб, анакинра (Kineret), етанерцепт, humira (адалимумаб, хумира), rituxan (ритуксимаб), orencia (абатацепт); simponi (golimumab), cimzia (цертолизумаб пегол), actemra (актемра).

Лекарствата за ревматоиден артрит

Методите и интензивността на лекарствената терапия при ревматоиден артрит зависят от индивидуалните особености на организма на пациента и възможните странични ефекти на самия лекарствен препарат. Най-често при остра фаза се назначават повишени дози, до овладяване на възпалението или докато лекарството не може по-дълго да се взема. Най-трудното при медикаментозното лечение на ревматоиден артрит е да се намери златната среда – да може да се въздейства върху болестта, без това да е за сметка на негативни странични ефекти.

За да се следи за странични ефекти, е необходимо лечението да е под контрол и периодично да се правят кръвни анализи по определени показатели. При проява на странични ефекти или се намалява дозата на лекарството, или се сменя самият медикамент.

Нестероидни противовъзпалителни

Към нестероидните противовъзпалителни посягаме без задръжки, когато страдаме от болки и са ни открили слабо възпаление. Нестероидните обаче не могат да овладеят болестта като цяло и да ликвидират последиците от разрушителното въздействие на ревматоидния артрит върху ставите.

За да има лечебни резултати, нестероидните противовъзпалителни трябва да се приемат в строго определени дози и редовно. Дори и при правилна дозировка обаче понякога минава цял месец, докато се усетят трайно положителните резултати. Ако първоначално определената доза не постига очакваното въздействие, лекуващият може д я увеличи или да замени лекарството с по-подходящо. Освен споменатото вече правило – тези лекарства да се вземат след хранене, важно правило е да не се вземат едновременно два различни нестероидни противовъзпалителни продукта.

Страничните ефекти от лечение с нестероидни противовъзпалителни могат да са доста сериозни. Сред тях са кръвоизливи в стомашно-чревния тракт, задържане на течности в организма и отоци, развитие на сърдечно-съдови заболявания. Всеки път, когато трябва да се разреши прием на такива лекарства, трябва да се претеглят очакваните ползи и възможните негативи.

Нимезулид – нимезулид е често препоръчван медикамент от групата нестероидни противовъзпалителни – клас сулфонанилиди. Може да помогне при болки и възпалителен процес в умерена степен; освен при ревматоиден артрит се използва също при хирургични интервенции – в постоперативно състояние, при болки и възпаление след травма, при дисменрея. Не бива да се дава при алергия към една или повече съставки, при сърдечна недостатъчност и тежки заболявания на черния дроб, при бъбречна недостатъчност, язва или кръвоизлив в стомашно-чревния тракт. Медикаментът не се използва при деца под 15-годишна възраст, а също при бременни и кърмачки.

Диклофенак

Дайте мнение и Вие тук!

Без съмнение – това именно е  лекарството, най-често свързвано с обострени състояния. Продуктът овладява симптоматиката – болка, възпаление. След прекратяването на приема обаче болестта може отново да напомни за себе си.

Има доста противопоказания за приема на диклофенак. Сред тях са свръхчувствителност към някоя от съставките, преживени кръвоизливи – стомашни или мозъчни, наличие на язва. Не бива да се лекуват с диклофенак астматици или пациенти с показана свръхчувствителност към аспирин – с реакции като копривна треска или затруднено дишане, астматичен пристъп.

Резохин

Това е лекарствен продукт с основно предназначение – лечение и профилактика на малария. Същевременно се прилага при лечение на ревматоиден артрит и лупус. Не бива да се дава при алергия към една или повече съставки, при нарушения на кръвотворенето, при зрителни увреждания,хемолитична анемия, миастения гравис. Не се прилага при бременност и кърмене.

Леки препарати (базисни)

Базисни са препаратите, които въздействат върху хода на ревматоидния артрит. Те могат значително да намалят възпалението, да редуцират или предотвратят увреждане на ставите, да съхранят структурно-функционалната им цялост и да осигурят на пациента възможност да живее нормално и да изпълнява обичайните си битово-делови всекидневни занимания. Този тип лекарства действат бавно, но заедно с тях могат да се вземат неголеми дози глюкокортикостероиди за намаляване болките и възпалението. Такъв продукт е споменатият хидроксихлорохин или плаквенил, метотрексат, още – ридаура, солганал, D-пенициламин, сулфасалазин, азатиоприн, циклоспорин, неорал  и др.

Кортикостероиди

За тях стана дума неведнъж: те са лекарства със силно противовъзпалително действие. Вземат се перорално, венозно, а могат да се въвеждат инжекционно и във вътрешността на самата става. Такива лекарства като преднизолон например действат много бързо и облекчават болка и скованост, като същевременно намаляват болезнените усещания в ставите.

При единично прилагане препаратите от тази група сравнително слабо предпазват хрущялната и костната тъкан на болната става от пораженията, причинени от ревматоиден артрит. По-често се дават при тежки форми на заболяването, когато то пречи на пациента да се движи и работи. От медикаментите, които анализираме се очаква да подобрят подвижността на ставите, болката и възпалението и да възстановят пациента до момента, когато други продукти ще дадат по-бавния си ефект.

Кортизон

Този доста спорен хормонален продукт по същество е еквивалент на продукцията на надбъбречните жлези. Прилагането му гарантира спасение от болката и острото възпаление и по тази причина през 60-те години на миналия век, когато е започнало производството му като медикамент, горещо е препоръчван едва ли не като панацея. Сега са известни последиците от прекалена употреба на кортизон и сродните му хидрокортизон, кортизон ацетат и пр.

Една от терапевтичните практики при силни болки и възпаление пациент с ревматоиден артрит да се лекува с въпросния медикамент. Инжектирането на точно определена доза в поразената става спасява доста бързо от мъчителните симптоми. Локалният ефект е почти незабавен, но същевременно има благоприятно отражение и върху други проблемни точки в организма.

Същевременно специалистът, който контролира терапията с лекарството, трябва да следи за някои опасни странични ефекти на хормоналния продукт. Ако инжекциите с кортизон са много на брой и твърде чести, това води до лесно травмиране на тъканите в засегнатата зона. Други странични ефекти при продължителна употреба са трупане на килограми, повишаване на артериалното налягане, инфекции, кръвоизливи, остеопороза.

Има известни спорове дали кортизонът да се използва само за овладяването на остри състояния или да се прилага при дългосрочните терапии. Резервите към втората теза са свързани именно с повишения риск от проява на странични ефекти именно при продължителна употреба. На практика медикаментът не лекува, а само успешно овладява болезнената симптоматика.

Други

Други популярни продукти от тази група са преднизолон и метилпреднизолон. На практика прилагането на лекарствата от хормонален тип е ориентирано към ниски перорални дози при продължителна терапия, или високи дози с инжекционно вътреставно приложение при пулсова терапия. Независимо кой е избраният медикамент, контролът е задължителен заради вероятността от неприятни и дори опасни странични ефекти.

Алтернативно лечение на ревматоиден артрит, рецепти

Позицията на привърженици на народната медицина в случаи с ревматоиден артрит е, че медикаментите на практика само облекчават болестните симптоми, но заболяването не може да се излекува. При това приемът на всякакви хапчета, понасянето на инжекции и венозни вливания като цяло разсипва здравето и по-точно имунната система. Затова много хора търсят алтернативното лечение: щом не може да се постигне краен резултат – пълно излекуване, да търсим немедикаментозно лечение. Доказано терапиите с билки, балнеолечението, климатолечението могат да съдействат за постигането на трайна ремисия при изпълнението на определени рецепти. По-долу привеждаме някои от тях с уверението, че са изпитани в практиката и ефектът им е доказан.

Лечение с джинджифил

Според здравната статистика регионите, в които консумацията на джинджифил е редовна и сравнително висока, имат ниски показатели на заболеваемост от ревматоиден артрит. Джинджифилът е известен с това, че благодарение на биоактивните си компоненти “пали” кръвта: активира кръвообращението, а това е предпоставка за преодоляване на възпалителни процеси и състояния с болки. Джинджифил може да се намери както в прясно състояние – познатите странни на вид корени, или в прахообразна форма. Може да се приема в лечебни дози и под формата на чай и запарка, или да се добавя към някои ястия, например тези с ориз. Азиатската кухня го цени високо и той е редовен щрих към много блюда. Пак там е известен и като лековито растение, полезно при артрит. Ето как да го използваме:

  • Рецепта с джинджифил: Настъргваме парче пресен корен и го заливаме с вряща вода. Коренът и водата трябва да са в пропорция 1:10. Оставяме на котлона за 1-2 минути, отдръпваме и след половин час прецеждаме. Доза от около 300 мл се изпива на глътки за един ден. Запарката се приготвя прясна всеки ден.екзотичен за нашите обичайни ястия. Източните народи го слагат към ориза.
  • Рецепта за запарка: корен от джинджифил се настъргва на не много едро ренде и се пуска във вряща вода, като съотношението е 1:10 милилитра. Вдига се от котлона и стои трийсетина минути. Отстраняват се парченцата се и се изпива до вечерта, без да се държи за следващия ден.
Лечение със сода

Терапиите със сода са аргументирани от факта, че содата има алкализиращо действие и съумява да неутрализира повишената киселинност. По този начин възпалителните процеси са отслабени и болестните симптоми губят остротата си. Лечители препоръчват прием на хлебна сода вътрешно – една малка чаена лъжичка разтворена в половин чаша хладка вода; приема се два пъти дневно. Едновременно с това за намаляване на отока и зачервяването се прави лека разтривка със соден разтвор във вода, съотношение 1:10. Със същия разтвор може да се прави и компрес.

Рецепти на Мермерски

Популярният професор Мермерски препоръчва проверени в практиката рецепти, с чието изпълнение се неутрализират основните проблеми при артрит, в частност – ревматоиден артрит. Важното при тях е точното изпълнение и спазването на продължителността на терапията – едва тогава може да се очаква намаление на възпалението и болката. Ето какво препоръчва той, като се опира и на традицията:

  • Билкова рецепта с повет: Вземат се 10 цвята от билката повет или скребър. Смачкват се в мрамолно или порцеланово хаванче и се оформят две топчета. Поставят се върху две парчета найлон с големина колкото са ходилата ни. Всяко топче се накапва с по три капки зехтин. Стъпваме така, че петите да се паднат върху топчетата и бинтоваме всеки крак заедно с найлона. През следващите два часа не трябва да се стъпва на петите. След като минат, измиваме, намазваме ходилата с вазелин и обуваме вълнени чорапи. Процедурата се изпълнява през пет поредни вечери. Следват два дни почивка, а на третия се прави гореща баня на краката с морска сол. След нея отново се обуват вълнените чорапи.
  • Рецепта с ябълков оцет: за нея са необходими равни части оцет, спирт и сол. Смесваме ги в купа и добавяме бяло брашно – толкова, че да замесим еластично тесто. От него се прави компрес върху болната става – държи се, докато изсъхне. Необходими са десет процедури в последователни дни.
Рецепти на Петър Димков

Част от рецептите на Петър Димков са популярни като “народни практики” и се използват от немалко българи – например болните стави се налагат с намачкан лист от хрян или зеле, като предварително мястото се намазва с мазнина. Самият лист може да бъде “обогатев със счукан аспирин или аспирин и мед. Отгоре се превързва с плътна мека кърпа и истава за цяла нощ. Правят се 7 до 10 такива компреси.

Интересна е една рецепта за подсилване на имунната система, която дава възможност на организма да е винаги готов за изпълнение на предпазните функции срещу патогенни влияния, но в същото време може и да балансира състоянието на имунитета и да се избегнат автоимунните реакции. Знаем, че ревматоидният артрит има амтоимунна природа, затова препоръчваме рецептата и в този случай:

  • Вземат се половин килограм хубав пчелен мед, 25 листа от индрише, пет счукани бадемови ядки – сурови, четири лимона, смлени на каша с кората и без семките, една супена лъжица канела. От тази смес се взема всеки ден три пъти по една супена лъжица, преди хранене.
Зелен чай

Един от полезните ефекти на зеления чай е овладяването на възпалителните процеси при ревматоиден артрит. Не можем да очакваме, че с този чай ще се излекуваме, но противовъзпалителният ефект е доказан и  хубавата напитка може да стане част от комплексната поддържаща терапия на заболяването в период на ремисия. Противовъзпалителното и болкоуспокояващо действие се дължи на специфични биоактивни съставки, които блокират образуването на молекулите на възпалителните процеси. Едновременно с ефекта върху ставите с приема на зелен чай постигаме подобряване на антиоксидантната защита и забавяне процесите на стареене, при които най-често се проявяват заболявания като ревматоиден артрит.

Ябълков оцет

Той може да се прилага както вътрешно, така и външно; известни ограничения има само при хората с тежки заболявания на стомашно-чревния тракт. Вътрешният прием изисква на всяко хранене да се изпиват 100 мл хладка вода с разтворена в нея една лъжичка нефилтриран и нестабилизиран ябълков био оцет. Схемата се изпълнява един месец.

  • За по-бърз ефект има рецепта с доматен сок и ябълков оцет: прясно изцеден сок, половин до 2/3 чаша, към който се добавят две чаени лъжички ябълков оцет. Пие се веднъж на ден, докато има болки.
  • Оцетът е съставка и от мазила за външно приложение и смеси за компреси. Разбъркваме хубаво един суров жълтък с една лъжица терпентин и две лъжици ябълков оцет. От сместа малки количества разтриваме върху болното място.
Водна детелина

Водната детелина е една от билките, препоръчвани за лечение на ревматоиден артрит. Известна е също като горчивче и блатен трилистник. Действа противовъзпалително, като се приема под формата на запарка или чай. Ето как:

  • Супена лъжица билкова маса се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да престои един час. Прецежда се; течността се дели на три равни части – пият се по 100 мл преди хранене три пъти на ден.
Мащерка

Тя е считана за универсална лековита трева, широко прилагана e при различни видове възпаления и инфекции, основно на дихателната система. Мащерката е отличен антисептик. Приготвена и приемана системно под формата на чай, успешно работи за поддържане на ставното здраве профилактично и под формата на компонент от комплексна поддържаща терапия при ревматоиден артрит.

  • Лесна рецепта за чай от мащерка: Чаена лъжичка суха билка се залива с 200 мл вряла вода; след 10 минути се прецежда и се изпива. Може да се прави три пъти дневно.
  • Запарка от мащерка може да облекчи ставните болки и под формата на компреси и частични вани: шепа от сухата билка се залива с литър вряла вода; оставя се да пренощува и на следващия ден потапяме болния крайник или правим компрес.
Лавандулово масло и чаено дърво

Няколко капки от тези етерични масла в топла вана действат отпускащо на мускулите, прилежащи към болните стави.

Компреси

Полезни са топлите билкови компреси с отвари от всякакви лековити треви, които имат противовъзпалително действие. Правилото е топлият компрес да се държи на проблемното място, докато тъканта се охлади напълно. По-лесно е да се правят отпускащо-затоплящи компреси с етерични масла, например с по 2-3 капки от универсалните масла от хвойна и лавандула. Добавят се в съд с около литър гореща вода и хубаво се разбъркват. Маслата образуват тънък филм на повърхността, който се обира с мека хавлиена кърпа и веднага кърпата се увива около болната става (pharmacy-bg.com). Могат да се правят още и компреси с мед, горчица, жълтък и др.

Олио за масаж

Аптечната мрежа предлага различни масажни масла, но при ревматоиден артрит е най-добре да си приготвите сами лечебна смес с онези съставки, които имат обезболяващо и релаксиращо действие. За домашно масажно масло ви трябват 10 мл базово масло – студено пресован зехтин или бадемово. Към него добавяте пет капки лавандулово масло и по две – хвойна и лайка. Болната става се масажира всеки ден 1-2 пъти внимателно, като целта е маслото да се втрие добре в кожата.

Акупунктура

Терапията с лечебни игли има място при ревматоиден артрит, но трябва да сме сигурни в квалификацията на терапевта. Обикновено лечението съчетава два основни подхода: първоначално се блокират точки в близост до болната става – така се предизвикват тягостни усещания в нея. След това се работи върху отдалечени точки с идеята да бъдат неутрализирани първоначалните неприятни усещания. Най-често терапевтите препоръчват поддържащо лечение от модулен тип: провежда се серия от 10 сеанса, следва почивка от една седмица и по същата схема се изпълняват още две серии. Доста хора с описвания проблем се повлияват добре от акупунктурата.

Хомеопатия. Действа ли в случая?

Хомеопатията има своето място при симптоматичното лечение на ревматоиден артрит. Разбира се, не се очаква да постигне пълно изцеление, но в немалко случаи съдейства за удължаване на периодите на ремисия и подпомага поддържането на състояния без болка и скованост. Както и при други заболявания, подложени на хомеопатично лечение, и тук е в сила правилото – продуктът да се избира от специалист, който е добре осведомен за цялостното здравословно състояние и характер на пациента. Самолечение се изключва. Специалистът прави избор между такива лекарствени продукти като броиния, кали бихромикум, калофилум, ледум, рута и др.

Лечение с океанска вода, ходене на море

Кой знае защо всички са убедени, че морските бани са изключително полезни при ревматоиден артрит. При някои хора това може да е вярно в някаква степен, но ходенето на море или почивките на океанския бряг за хора с такава диагноза трябва да бъде съобразено с някои условности.

На първо място – водни бани могат да се правят само ако водата е поне 26 градуса. Престоят на силно слънце не се препоръчва, особено ако болестта е в по-напреднал стадий и вече са налице увреждания на вътрешни органи. Ако пък сте на терапия с хормонални препарати, не бива да помирисвате морския бряг. Ако все пак ви е позволено да смените климата – погрижете се да не стоите на слънце в обедните часове.

Особено големи надежди се възлагат на лечението с вода и кал от Мъртво море. В немалко случаи ефектът е положителен, но трябва да сме наясно, че ако процедурите се правят в момент на обостряне, нещата силно ще се усложнят. Самото затопляне също трябва да е стриктно дозирано, тъй като може да се провокира тласък на възпалението.

Други рецепти

Съществуват различни рецепти за облекчаване болките и сковаността при ревматоиден артрит и не пречи да опитвате, докато откриете най-добрите за себе си. Разбира се, добре е да се консултирате с лекар, който има положително отношение към фитотерапията и хомеопатията. Както и квалификация!

Тук предлагаме две “екзотични” рецепти, които подсказват по-малко популярни идеи:

  • Мехлем от сол и зехтин – рецепта на Слава Севрюкова: 10 супени лъжици морска сол се заливат с 20 супени лъжици зехтин. Сместа се бърка продължително, докато се получи хомогенна смес. Сипва се в стъклено бурканче и се оставя в хладилника; готова е, когато стане съвсем светла. От тази смес се взема по малко и се втрива в болната става три минути, следващия ден удължаваме с още 2-3 и така, докато се достигне до 20. Средно една серия трябва да приключи за 10 дни. След разтриването – вечер, мястото се увива в парче чист вълнен плат.
  • Шунгитова вода – нашумелите камъчета шунгит, половин килограм, се измиват и заливат в чист съд с 10 литра вода. Престояват три дни, след което водата може да се използва за компреси или като добавка във вани. Устновено е, че подобрява циркулацията на кръвта и постига обезболяващ ефект.

Диета и хранене при ревматоиден артрит

Диетата е много важен момент в комплексните усилия за поддържане на здравето след доказан ревматоиден артрит. Правилното хранене позволява да се неутрализират възпалителните процеси и да се балансира обмяната на веществата по един благоприятен начин.

Важните правила – накратко:

  • Изключване на храни, които могат да провокират алергична реакция;
  • Замяна на месото с млечни и растителни продукти;
  • Консумация на повече плодове и зеленчуци;
  • Намаляване на натоварванията върху бъбреците, стомаха и черния дроб;
  • Консумация на продукти с повишено съдържание на калций;
  • Отказ от храни, предизвикващи наднормено тегло.

Ето и по-конкретни разяснения по така формулираните правила. Ревматоидният артрит се обостря, когато се консумират храни от типа алергени, затова е необходимо или да се изключат от менюто, или чувствително да се намали консумацията им. Кои храни са вредни за нас самите, можем да установим чрез т.н. елиминационна диета. Просто е: за една-две седмици изключваме от храненето си определена група продукти. Сетне отново я включваме в храненето си и следим дали няма да се проявят симптоми на заболяването, например болки в ставите или затруднено движение. Така можем да постъпим и с други групи храни-алергени, а те могат да са: цитруесовите – портокали, грейпфрут, мандарини, лимони; пълномаслено мляко – краве, козе; цельное молоко (коровье, козье); зърнени храни – ръж, пшеница, овес, царевица; в списъка са още картофи, домати, чушки, патладжани. Много често ревматоидният артрит се влошава при консумацията на свинско месо.

Друг момент: замяна на месото и месните продукти с млечни и растителни. Според здравната статистика 40% от пациентите с ревматоиден артрит се подобряват при преход към вегетарианско хранене. Много е важно, особено при остри състояния на болестта, месото да се изключи напълно от менюто. Отсъствието на протеини в такова меню може да се компенсира с риба и млечни продукти. Добре е също да се ядат бобови храни – боб, леща, соя, фасул; яйца, ядки – особено орехи и бадеми, растителни масла – зехтин, царевично или ленено масло. От рибите се препоръчват скумрия, тон, сьомга.

Особено важна е усилената консумация на плодове и зеленчуци. В техния състав има голямо количество вещества, които могат да неутрализират артритните симптоми. Затова пациентите с такова заболяване трябва всеки ден да изяждат поне 200 г плодове и 300 г зеленчуци. Все пак трябва да се внимава в избора, защото ве всичките са подходящи. Препоръчват се броколи, брюкселско зеле, моркови, тиква, тиквички, марули, червено цвекло, ябълки и круши, ягоди.

Как да изпълним друго условие – намаленото натоварване на бъбреци, стомах и черен дроб? Отговорът не е труден: чрез отказ от храните, които изискват прекалено интензивна работа на въпросните органи или изобщо им въздействат негативно.  Такива са пикантните блюда и хранителни добавки за усилване на вкуса, консервирани храни, силни месни бульони, мас, маргарин и краве масло, силен чай и кафе, шоколад, газирани напитки. Изключително натоварващи са пържените, пушени и мариновани меса и изобщо блюда. Затова готвенето трябва да ги изключи и да разчита на варене, печене или варене на пара.

Някои от лекарствата, които се приемат при ревматоиден артрит, причиняват дефицит на калция и създават условия за остеопороза. Затова е хубаво чрез храненето да се избягва рискът от крехкост и чупливост на костите с повишена консумация на млечни продукти, соя, фасул, ядки – бадеми и бразилски орех, семена от типа на мак и сусам, магданоз, рукола и марули. За да се усвои по-добре калцият, менюто трябва да редуцира продуктите с високо съдържание на оксалова киселина като спанак, киселец и портокали.

Не бива да се отминава и една такава подробност: пациентите с ревматоиден артрит ограничават физическата си активност, в резултат на което започват да трупат килограми. Наднорменото тегло е негативен фактор и за състоянието на болните стави, които изпитват по-голямо натоварване. Затова в менюто на такива хора калориите трябва да се намалят, като на първо място се редуцират захарта, бялото брашно, рафинираното олио. По-малко следва да са и храните с много мазнини. Ограничението да засегне на първо място любими храни като пица, хамбургер и хот дог, кексове и торти, подсладени газирани напитки, чипс и крекери, пържени картофки, сладка и конфитюри.

Хранителни добавки

Реавматоидният артрит е от заболяванията, от които не можеш да се спасиш завинаги – но можеш да държиш под контрол. Общите нагласи при проблеми със ставите, включително ревматоиден артрит, вече е освен медикаментите да се търсят и подходящи хранителни добавки като поддържащ фактор. Най-често това са продукти, които съдържат глюкозамин, хондроитин, хиалуронова киселина. Идеята е да се потискат възпалителните процеси – с болка и отоци, и да се избягва сковаността на ставите и затрудненото движение.

Артилейн

Артилейн е комбинация от ензимно хидролизиран колаген, хиалуронова киселина, доматен концентрат и витамин С; антиоксидантни компоненти. Приемът на артилейн оказва “смазващ” ефект и подобрява качеството на вътреставната течност, което се отразява положително на подвижността на ставите. Освен това ставният хрущял получава добра защита и се насърчава регенерацията му. Цялостният ефект е укрепване на скелетната мускулатура и оптимизация на подвижността.

Продуктът представлява ампули за пиене; приема се една доза дневно – директно от ампулата или разтворена в малко вода. Една опаковка от 15 ампули струва около 50 лв. Пригответе си 200 лв, ако сте решили да поглезите ставите си с цял профилактичен модул: за него е необходимо да вземате артилейн в продължение на два месеца.

Глюкозамин

Глюкозамин – това е  популярна хранителна добавка, чийто прием компенсира дефицита на глюкозамин в организма. Глюкозаминът е градивен компонент в съединителната тъкан, включително хрущялната. Дефицит може да има или поради възрастови, или поради болестни промени в “химията” на организма. Когато той не може да се справи сам с въпросния дефицит, настъпва изтъняване на ставните хрущяли, болезнено триене на костите, отоци и ограничена подвижност. При ревматоиден артрит ставните проблеми също са свързани с недостиг на глюкозамин и затруднена регенерация на съединителните тъкани.

Хранителната добавка глюкозамин може да е произведена от животински или растителни суровини; ефективността на един продукт зависи от много фактори. Кой е най-подходящият за конкретен човек, трябва да се реши в диалог с неговия лекар. Глюкозаминът може да е и част от комплексно лечение, и компонент от поддържаща терапия в периодите на ремисия.

Саменто (котешки нокът)

Котешки нокът е позната екзотична билка с широко приложение; продуктът саменто – котешки нокът, нашумя покрай надеждата, че с него може да се лекуват злокачествени заболявания. традиционно приложение на билката е при ревматоиден артрит: биоактивните компоненти в растението съдържат съставки, които блокират възпалителния процес в организма. Това помага да се преодоляват с по-малко медикаменти неприятните болезнени състояния и да се отслаби тенденцията към ограничаване на движенията. Продуктите с котешки нокът обаче не лекуват болестта окончателно и не са в състояние да намаляват характерните отоци на ставите (pharmacy-bg.com).

Други хранителни добавки

Борът на най-подходящата хранителна добавка при ревматоиден артрит е наистина труден – заради богатото предлагане и спецификата на всеки продукт. Добре е преди да си купим някой широко рекламиран продукт да се допитаме до лекуващия, както и до компетентен фармацевт. вършат работа и мненията на потребители във форумите. За подобрената подвижност на ставите, намаляване на болките и отоците могат да допринесат продукти като Глюкозамин-хондроитин, етерично масло от бял бор – за масажи, Флексус, Савиен, продуктите Хидраплениш, Хиалурген – ампули, Гел арника на Абофарма и др.

Почивка, балнеолечение и упражнения за укрепване на ставите

Прогресията на заболяването може да се задържи, ако се изпълнява подходяща медикаментозна терапия и ако пациентът съобрази начина си на живот със заболяването. Необходимо е ставите да почиват, т.е. да се осигуряват състояния в покой и достатъчно нощен сън, от порядъка на 8-10 часа.

Препоръчителни са физически упражнения за раздвижване, без силови натоварвания. Добра е утринната гимнастика, която помага да се преодолява сковаността на ставите. Така с лека гимнастика успешно се поддържа обемът на движенията и се слага бариера пред процеси, водещи до остеопороза. При напреднало обездвижване се препоръчва масаж на прилежащите мускули, за да се поддържат техните маса и тонус.

Санаториалното лечение може да добави стабилност на вече постигнатите резултати в лечението на ревматоиден артрит с други средства. Важното е да се изберат процедури, които няма да причинят обостряне на ревматоидния артрит. Могат при определени условия да помогнат минералните и кални процедури, а минералните води вършат работа при наличието на определени съставки, радоновите също, сероводородните, йодобромните. Дори при най-благоприятно въздействие да се внимава с дозите, защото прекаленото наблягане на балнеопроцедурите не винаги е безопасно.

Следва физиотерапията: целта на процедурите, препоръчани от специалист, е да нормализира кръвообращението в поразените стави и да подобри подвижността на ставите, да отстрани мускулните спазми. Прилагат се след индивидуална преценка някои от следните процедури – електрофореза, фонофореза, интерферентен ток, диатермия или криотерапия, лазерна терапия, апликации с морска луга и/или лечебна кал с минерали.

Физиотерапия и балнеолечение могат да се провеждат при стабилна ремисия, когато кръвните анализи са в норма и липсват симптомите на възпалителния процес.

Мнения и отзиви във форумите

Звучат различни гласове, които споделят болки или успешно преодоляване на остри състояния при ревматоиден артрит. Има много “за” и “против” различни лечебни методики или продукти, с чиято помощ по-леко се понася заболяването. Вижте някои от тях:

  • Raybeez от zemianazaem.com: “…и съм на 20 години. Този месец ми поставиха диагноЗата ревматоиден артрит. Това дойде като абсолютен шок за мен ,защото  обичам да спортувам и постоянно се движа ,а сега от два месеца аз едвам ходя. Проблемите са главно в дясното коляно ,десния глезен,както и двете стъпала. На няколко пъти коленете се пълнеха с течност ,която ревматолозите дърпаха ,дори ми намериха и голяма киста на сгъвката на коляното и я дърпаха с пункция. Трябва да отбележа и че ревматолозите дълго време се чудеха каква диагноза да сложат тъй като съм серонегативен ,но имам висока утайка и реактивен протеин от два месеца вече…”
  • Shofilev от zemianazaem.com: “За артрита има много теории извън официално наложената. Не е зле да се замислиш и за паразити – не е малко вероятно. Преди време бях попаднал на информация за самолечение с вода като метод за справяне с множество тежки заболявания, вкл. артрит.”
  • Analizator от zemianazaem.com: “…на тази възраст основно са две причини инфекция или наследствен фактор. Доколкото знам метотрексата подтиска имунната система затова го дават в ревматоидният артрит. Донякъде лекърите го определят като автоимуно заболяване Дали има някой твой роднина болен или боледувал от това заболяване.”
  • Sevi4ka80 от bg-mamma.com: “Древното лекарство джинджифил е царят на терапията на РА – действа чрез 2 и повече механизми. Блокира както образуването на простагландини, така и на други вещества, стимулиращи възпалението, наречени левкотриени. Той има и антиоксидационни свойства, които възпрепятстват възпалителното действие на киселините в ставната синовиална течност. 5 г пресен или 0,5 г стрит джинджифил (по 1/3 ч.л.) 3 пъти дневно след месец отстранява напълно симптомите на РА, а след 3 месеца настъпва пълно излекуване.
    Някой пробвал ли го е?
    Аз се отказах от всякакви лекарства и за сега съм само на разни билки и хранителни добавки.”
  • 1957rumi от bg-mamma.com: “…Защо си изключила и хляба от храненето?И аз отскоро съм вегетарианка,но ям малко хляб.
    Не мога да повярвам,че е истина някой да установява РА само по изкривявания на пръстите.Нали целта е да се лекуваме ,за да не се стига до изкривяване.
    Наскоро прочетох за магданоза и неговите качества.Някой употребявал ли го е в по-големи количества?”

Следва

  • Източници:

http://rheumatology.org.ua/blog/articles/1683/

http://www.doc4u.ru/lechenie-revmatoidnogo-artrita-v-izraile/revmatoidniy-artrit-preparati-dlya-lecheniya.html

 

Първоначално публикувано на:21.10.2016 @ 18:13

За Марта Савова

marta-savovaМарта Савова е дългогодишен журналист с насоченост в областта на здравната и социалната тематика, политиката, културата и финансите.За контакт: martasavova@yandex.ru.За информацията си използва главно своите контакти в медицинските среди, сред които има професори и национални консултанти, а също и материали на webmd.com, kp.ru и други авторитетни източници.

Прочети още

фламексин

Фламексин: Гел и болкоуспокояващи прахчета (саше). Още един убиец на болката

За какво се използва (приложение и действие). На таблетки. На болкоуспокояващи прахчета. Фламексин и/или аулин. …

Едно мнение

  1. Румяна Петкова

    Полезна информация. Колкото и човек да е чел за това заболяване, винаги научава нещо ново. Няма лекари обаче, които да изслушват пациента и тогава да определят лечение, адекватно за него, а карат по познатата схема – даже дозите лекарства много често не са съобразени с конкретния случай. Затова и подобни материали са много полезни за мен, имам 22 години ревматоиден полиартрит и статистически съм доста добре, но тази болест тихичко и неумолимо се развива.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *