Хеликобактер пилори: Изследвания, симптоми и лечение на болестите

Хеликобактер пилори: Къде са най-хубавите изследвания. По кои симптоми се познава бактерията. Начини на лечение. Гастроскопия и други методи и тестове.

Още в текста: ♠ Действие на хеликобактер пилори

helicobacter pylori хеликобактер пилори лечение симптоми изследвания 02

Така изглежда страшният хеликобактер пилори!

♠ Причини за появата ♠ Какво причинява ♠ Ерадикация ♠ Стандартна схема ♠ За и против антибиотиците ♠ Антибиотици ♠ Химиотерапевтични препарати ♠ Антиациди ♠ Добавки ♠ Може ли монотерапия ♠ Може ли без антибиотици ♠ Хомеопатия ♠ Билки ♠ Прополис ♠ Диета и хранене ♠ Заразяване ♠ Видове ♠ Цени ♠ Мнения от форуми ♠

Действие на хеликобактер пилори

Бактерията е открита преди над половин век в лигавицата на човешкия стомах. Тя е виновник за язва, ерозии и полипи, за злокачествени тумори в червата и стомаха.

Причини за появата на бактерията

Заразяването с опасния микроорганизъм става чрез контакт с носители на бактерията. Някои източници сочат, че става и чрез посредничеството на замърсена храна или посуда. Основно опасният агент се пренася чрез слюнката и секретите, които се отделят при кашлица, макар той да не е способен да съществува във въздуха. Хеликобактер пилори е семейно заболяване, защото дори само един от членовете да се зарази, той ще предаде инфекцията на останалите с вероятност 95%.

Попадайки в стомаха, бактерията провокира редица патологични промени, повечето опасни.

Съдържание:

Какво я прави така жизнена? Тя не се поддава на въздействието на солната киселина, в резултат от което микроорганизмите проникват дълбоко в стомашната лигавица, нарушавайки естествените й защитни свойства. Последствията са от гастрит/язва до онкопатология на стомаха, холецистит, хепатит, ендокринни изменения, разни възпаления, включително кожни и дори коронарна болест на сърцето.

Симптоми

Негативните обстоятелства, в които попада инфектираният, се коренят в неговото пълно неведение. Човек даже не подозира за опасния микроб в тялото си. Той действа с „отложен старт“. Активизира се в момент на отслабване на организма, след силен стрес, ангина, при рязка промяна в режима на хранене – примерно диета. Нерядко засегнатият се лекува от разни болести, съвършено безрезултатно. Проникването на бактерията няма симптоми. Всъщност симптомът е появата на конкретна патология, причинена от микроорганизма. Това пречи да се предприемат своевременни мерки и прави хеликобактерията доста застрашителна.

Признаци, които насочват вниманието към евентуално наличие на бактерията са:
  • чести прояви на запек/ диария;
  • алергия;
  • прекалена чупливост на ноктите;
  • гъбични заболявания;
  • неприятен дъх в устата при липса на болни зъби;
  • косопад;
  • периодична проява на болка в стомаха, прекратяваща се при нахранване.

Следете дали болката в стомаха се съпровожда с моменти на гадене, киселини, позиви за повръщане.

Понякога се проявява лошо усвояване на всякакви месни продукти, силна тежест в стомаха.

Болките в стомаха обаче са симптом за най-разнообразни патологични промени в тялото. Ако имате подобно страдание, вижте подробностите тук: към www.lekar.bg/2014/10/24/болки-в-стомаха-2/

Подут корем, газове, киселини, рефлукс

У някои хора инфекцията причинява лек гастрит без изменения в секретирането на солна к-на и без здравен риск. При други – около 10 до 20% от заразените, се наблюдават неразположения като подуване на корема, задържане на газове, образуване на киселини и рефлукс – „изригване“ на стом. сокове към хранопровода. Всичко идва оттам, че бактерията буквално си „играе“ с киселинността в новия си дом. Как?

Хеликобактер пилориБактерията живее във високо киселинната среда на стомаха. Всъщност, тя пуска механизъм, чрез който да намали киселинността и по този начин да оцелее. Самият механизъм обаче първо провокира извънредно повишаване на секретирането на солна киселина, преди нивото да спадне трайно. Така инфекцията в различните етапи се придружава от прекалено висока и прекалено снижена киселинност в стомаха.

Хеликобактер пилори произвежда уреаза – ензим, който се включва в определена химична реакция с краен резултат – снижаване на киселинността в стомаха. По този начин бактерията си осигурява по-комфортната за нея ниско киселинна среда. Но самата уреаза дразни стомаха и той – като защитна реакция, вдига секретирането на киселина. Така първоначално се получава пик на киселинността, която разяжда лигавицата, а после и спад на киселинността. Междувременно обаче бактерията се е справила със защитните сили на стомаха – разградила е слузестото покритие на лигавицата и тя се разяжда дори от слабо киселинния стомашен сок.

Симптомите на снижена киселинност са именно подуване, газове, оригване, киселини, диария, запек.

Косопад, акне, розацея и други поражения по кожа и коса

По отношение на кожата и косата пораженията от ниската киселинност са изсушаване на дермата, пърхот, косопад. Ноктите се лющят и се чупят много лесно. Бактерията провокира възпалителни поражения като акне, псориазис, уртикария, екзема. Тя е възможна причина за розацея. Еднозначна връзка между микроорганизма и заболяването не е доказана, обаче има необорими статистически данни за взаимозависимост между двете патологии. Засечено е, че у пациентите с розацея се изолира и хеликобактер – 2 пъти по-често спрямо здравите. Изследванията продължават.

Какво причинява бактерията?

Казват, че всеки втори човек на Земята е носител на бактерията. Както посочихме по-горе, тя се активира в произволен момент от редица стартови фактори. А може и да не се активира.

Хеликобактер пилори

Болката в стомаха се появява и изчезва внезапно, но отново се връща след известно време

  • около 80% от носителите не проявяват симптоми, не развиват заболяване;
  • при 20% от носителите бактерията се задейства, причинявайки някаква патология;
  • при 85% от случаите със „задействана“ бактерия последствието е гастрит;
  • в останалите 15% се събират опасните и силно увреждащи диагнози.

Правилната диагностика е базова стъпка в пътя към оздравяването. При съмнение, породено от проявата на няколко от гореизброените знаци, се тества за наличие на вредната бактерия. Съвременните методи за диагностика избягват болезнените обследвания, а някои от методите имат ефективност до 90%.

Ерадикация на хеликобактер пилори

По отношение на разглеждания от нас микроорганизъм е широко прието използването на слабо познатия термин „ерадикация“. Думата означава пълно ликвидиране без следа. Ползва се за инфекции, които човечеството се стреми да изличи от лицето на Земята. Мерките срещу хеликобактерията целят същото – ерадикация или безследно изличаване на агента от тялото на засегнатия.

Хеликобактер пилори е изолирана едва преди 34 години. Откривателите й са възнаградени с Нобеловото отличие, защото те откриват пътя за съвременни и наистина действени схеми за терапия. Ерадикацията се провежда посредством вътрешното приемане на комбинации от медицински препарати (така наречената ерадикационна терапия).

Стандартната схема в задължителен порядък включва:
  • лекарствени средства с пряко антибактер. д-е (антибиотици, химиотерапевтични противобакт. препарати);
  • лекарствени средства, снижаващи секрецията на стомашен сок с цел да се създаде неблагоприятна среда за бактериите.
Трябва ли да се лекува?

Както посочихме, не у всеки носител на бактерията се стартира патологичен процес. Затова конкретният случай се консултира с гастроентеролог и други специалисти, според уврежданията. Гастроентеролозите са разработили стандарти, регламентиращи случаите за приложение на ерадикационна терапия по определена схема.

Хеликобактер пилори

Хеликобактер пилори се „заселва“ в стомаха и образува в лигавицата му цели колонии

Показания за прилагане на ерадикационна терапия:
  • язва на стомах и/или дванадесетопръстника;
  • състояние след резекция на стомах, проведена по повод рак на стомаха;
  • гастрит с атрофия на лигавицата на стомаха (предраково състояние);
  • рак на стомаха у близки родственици;
  • MALT-лимфом.
Освен това гастоентеролозите настоятелно препоръчва ерадикационна терапия при следните диагнози:
  • функционална диспепсия;
  • гастроезофагален рефлукс (патология, характеризираща се с изтласкване на съдържимото на стомаха в хранопровода);
  • болести, изискващи продължително лечение с нестероидни противовъзпалителни препарати.
Как да убием хеликобактер пилори надеждно и с комфорт?

Тези две условия се удовлетворяват от стандартната схема за терапия. Тя се отличава с:

  1. Висока ефективност (по клинични данни обезпечава пълна ликвидация в не по-малко от 80% от случаите);
  2. Безопасност за пациента (в широката мед.практика не се допускат схеми, които причиняват неблагоприятни странични ефекти в 15% от случаите);
  3. Удобство за пациента: максимално кратък курс на лечение (общоприетите са 7 и 10-дневни курсове, по изключение – двуседмични); снижаване на количеството на приеманите препарати за сметка на използването на такива с дълъг период на извеждане на активното вещество от организма;
  4. Алтернативност на схемата – замяна на „неподходящ“ антибиотик или химиотерапевтичен препарат с друг).
Първа и втора линия ерадикационна терапия

Двете линии са приети в хода на общи конференции с участие на водещите световни гастроентеролози. Първата, проведена в Маастрихт в края на миналия век, е последвана от още няколко. Всички се наричат „маастрихтски“, макар последните да са проведени във Флоренция. На тях световните светила са постигнали съгласие, че нито една от ерадикационните схеми не дават 100%-ова гаранция за пълно избавление. Затова са формулирани няколко „линии“, така че ако лечението по някоя от схемите от първа линия не даде резултат, да се премине към схема от втора линия.

Схемите от първа линия са трикомпонентни: две антибактериални вещества и едно лекарствено средство, снижаващо секрецията на стомашен сок. При нужда антисекреторния препарат позволява да се замени с Бисмут, имащ бактерицидно и противовъзпалително действие.

Схемите от втора линия са четирикомпонентни: два антибактериални медикамента, антисекреторно вещество и препарата Бисмут.

Видове медикаменти

Хеликобактер пилориАнтибиотици – за и против

Пълното ликвидиране на бактерията е непроста задача, защото притежава чрезвичайно висока устойчивост към антибиотици. Надеждното отстраняване изисква съвместното приложение на няколко антибактериални и антиацидни средства плюс препарата Бисмут. Изчислено е, че подходът помага в 80% от случаите.
Ако пациентът по-рано е приемал даден антибиотик, то бактериите вероятно са придобили резистентност към него. Повторното ползване на същия медикамент няма да доведе до никакъв резултат.

Възможно ли е да се излекува хеликобактер пилори, ако първа и втора линия ерадикационни терапии са се оказали безсилни?

Първа и втора линия терапии се оказват безсилни, когато се касае за особено устойчив към антибактериални препарати щам на бактерията. За да я унищожат, лекарите провеждат предварителна диагностика на чувствителността на щама към определени антибиотици. За целта се прави фиброгастродуоденоскопия.Хеликобактер пилори

Култура от бактерията се посява в хранителна среда и се пробва способността на разни вещества да потиснат ръста на колониите. На тази база се назначава трета линия схема с индивидуално подбрани препарати.

Повишената резистентност на хеликобактер пилори към антибиотици е главният проблем в лечението на тази инфекция. Ежегодно се пробват нови и нови схеми, насочени към новите резистентни щамове. Самото лечение с толкова активни препарати понякога се понася тежко от пациентите и те придобиват чувството, че се влошават. Това поставя под въпрос използването на антибиотици, но на този етап те нямат алтернатива. Нещо повече – те са препарат №1 и единствен в терапията на опасния микроорганизъм. А всички останали средства, включително от нар.медицина, имат подпомагащо и допълващо значение.

Какви антибиотици?

В края на 80-те години е изследвана чувствителността на хеликобактер пилори към антибиотици и се оказало, че те с лекота се унищожават с 21 антибактериални средства. Обаче данните не били потвърдени в клиничната практика. Например антибиотикът еритромицин показал висока ефективност в лабораторните експерименти, но на практика се оказал абсолютно безсилен да изличи бактерията от човешкия организъм. Изяснило се, че киселинната среда изцяло дезактивира редица антибиотици. Отделно ред средства се оказали неспособни да проникнат в дълбоките слоеве на лигавицата, обитавани от болшинството бактерии. Така изборът сред множеството антибиотици се оказал съвсем ограничен.

Към днешна дата най-популярните препарати са амоксициклин; кларитромицин; азитромицин; тетрациклин; левофлоксацин.

Антибиотици от първа линия
Амоксицилин

Хеликобактер пилориАмоксицилин е с шир. спектър на д-е и влиза в повечето схеми за ерадикационна терапия от първа и втора линия. Числи се към полусинтетичните пеницилини, далечен родственик на първия изобретен антибиотик. Той убива бактериите, но въздейства преобладаващо на размножаващите се микроорганизми, затова не се назначава заедно с бактериостатични средства, потискащи активното делене на микробите.

Като повечето пеницилини и амоксицилин има относително неголямо количество противопоказания. Той не се използва единствено при повишена чувствителност към пеницилини, а също и при пациенти с инфекциозна мононуклеоза и склонност към левкемоидна реакция.

Със завишено внимание амоксицилин се прилага при бременни, при бъбречна недостатъчност и при показания за прекаран антибиотико-асоцииран колит (развит в хода на антибиот.терапия).

Амоксиклав е комбиниран препарат, състоящ се от две активни вещества – амоксицилин и клавуланова киселина. Второто обезпечава действеността на препарата по отношение на резистентни към пеницилина щамове микроорганизми. Поради факта, че пеницилинът се явява най-старшият от групата на антибиотиците и с него са свикнали много щамове на бактерията, научили са се да се борят, продуцирайки специални ензими – бета-лактамази, разрушаващи ядрото на молекулата на пеницилина. Клавулановата киселина се явява бета-лактам и поема върху себе си „удара“ на устойчивите бактерии. В резултат разрушаващите пеницилина екзими се оказват свързани, а свободните молекули амоксицилин унищожават бактериите.

Противопоказания за амоксиклав – същите като при амоксицилин, но по-често предизвиква сериозна дисбактериоза – разстройване на обичайния състав на чревн.флора.

Кларитромицин (Клацид)

Хеликобактер пилориИ кларитромицин е популярно средство, ползвано против хеликобактерията. Включва се в много схеми от първа линия. Част от макролидите е – групата на еритромицина. Характеризира се с шир. спектър на д-е, съчетан с малка токсичност.

Приемът на макролиди от второ поколение, към които се числи кларитромицин, провокира неблагоприятни ефекти у 2% от пациентите. Най-честите стр. действия са гадене/повръщане, по-рядко стоматит (възпаление на лигавицата на устата) и гингивит (възпаление на венците), още по-рядко – холестаза (застой на жлъчката).

Резистентността към кларитромицин е относително рядка. Второто му привлекателно качество е неговия синергизъм с антисекреторните препарати, които постискат секрецията на стомашен сок и също задължително присъстват в схемата на ерадикационната терапия. Това значи, че двата вида препарати взаимно засилват действ. си.

Кларитромицин е противопоказан при повишена чувствителност към макролиди. С повишено внимание се прилага до 6-месечна възраст, бременни, особено в първите месеци, при чернодробна и бъбречна недостатъчност.

Азитромицин

Хеликобактер пилориТова е „резервата“, макролид от трето поколение. Предизвиква неприятни ефекти по-рядко от кларитромицин (в 0.7% от пациентите), но му отстъпва по ефективност по отношение на хеликобактер пилори. Азитромицин се ползва като алтернатива, когато кларитромицин предизвиква неприемливи странични еф. като диария. Преимуществото на азитромицин е, че се концентрира в стомашния сок и така антибактер. му действие е по-прецизно насочено. Удобен е и за пиене – 1 път на денонощие.

Антибиотици от втора линия

Това са медикаментите, които идват на помощ, ако събратята им от първа линия са се провалили.

Тетрациклин
Хеликобактер пилори

Тетрациклинът атакува и полезната флора

Притежава относително висока токсичност, затова е оставен на втора линия – тоест ползва се, когато по-щадящите антибиотици са се оказали безсилни. Тетрациклин е бактериостатичен антибиотик с шир. спектър на действ., родоначалник на едноименната група. Токсичността на препаратите от групата на тетрациклините и свързана с особеността им, че техните молекули не притежават избирателност. Те атакуват не само болестотворните бактерии, но и размножаващите се клетки в организма. В частност той е способен да потисне кръвотворенето, провокирайки анемия, левкопения (намаляване на количеството на левкоцитие) и тромбоцитопения (на тромбоцитите), нарушава сперматогенезата и делението на епителните клетки, способствайки за ерозии и язви на храносмилателния тракт и за дерматити по кожата. Освен това тетрациклин нерядко има токсично въздействие върху черн.дроб, нарушавайки синтеза на протеини. При децата нарушава растежа на кости и зъби, води до неврологични нарушения. Затова не се назначава на малки пациенти, недостигнали възрастта 8 години, а заради проникването през плацентата от него се щадят и бременните. Противопоказан е още при левкопения, патологии на черен дроб и бъбреци, язва на стомах/дванадесетопръстник.

Тетрациклин – познатият антибиотик, ползи и предупреждения

Левофлоксацин

Хеликобактер пилориЧисли се към хинолоновите антибиотици – най-новата група. Ползва се само в схеми от втора и трета линия за пациенти, които вече са понесли един или два безплодни опита за ерадикация на хеликобактерията. Ограниченото му ползване е свързано с повишената токсичност. Левофлоксацин не се назначава на непълнолетни под 18 години, защото влияе негативно върху растежа на костни и хрущялни тъкани. Противопоказан за бременни и кърмещи, за пациенти с тежки поражения на центр. Нервна с-ма (епилепсия), както и при индивидуална непоносимост към групата.

От клиничната практика идват множество отзиви за повишена резистентност на бактерията към левофлоксацин.

Химиотерапевтични антибактериални препарати

Метронидазол

Хеликобактер пилориПротивоинфекциозен химиотерапевтичен препарат от групата на нитроимидазолите. Има бактерицидно действие. Попада вътре в клетката-паразит, където се разпада на токсични метаболити, разрушаващи генетичния материал. Нитроимидазолите се назначават за непродължителни курсове на лечение (до 1 месец) и крайно рядко оказват токсично въздействие. При тях се срещат неприятни ефекти като алергични реакции (сърбящи кожни обриви) и диспептични разстройства (гадене/повръщане, намален апетит, металически вкус в устата).

Метронидазол не е съвместим с алкохол (причинява тежки реакции) и оцветява урината в ярко червено-кафяво. Не се ползва в първата 1/3 от бременността.

Исторически препаратът е първото антибактериално средство, успешно приложено срещу хеликобактер пилори. Откривателят на бактерията Бари Маршал нарочно се заразил с нея и развил гастрит, от който успешно се излекувал с двукомпонентна схема, състояща се от бисмут и метронидазол. Обаче сега навсякъде по света се регистрира повишена устойчивост на бактерията към метронидазол. Клинично изследване, проведено във Франция, засякло резистентност при 60% от пациентите.

Кои болести се лекуват с метронидазол

Флажил

Медикамент от групата на имидазоловите производни, също предназначен за ерадикация на бактерията. Не се използва при индивидуална чувствителност към метронидазол. Според производителя, лечението с Флажил не е по-дълго от 10 дни и не е по-често от 3 пъти в годината. Необходима е консултация при разстройство на координацията на волевите движения, дезориентация, виене на свят, залитане.

Медикаментът се прилага с внимание при хронични, тежки и прогресиращи изменения на периферната и центр. нервна система.

Ципрофлоксацин

Хеликобактер пилориАнтибактериален препарат, който принадлежи на групата флуорохинолони. Полезен за терапия при лица, които имат щамове на бактерията, устойчиви на метронидазол и кларитромицин – както поотделно, така и към двата едновременно. Има двоен ефект.

Още преди широкото прилагане на антихеликобактериалната терапия при болни от язвена болест е установено достатъчно честа проява и в различна степен на изразеност на дисбиотични изменения в състава на микрофлората на червата. Тези изменения се заключават в намаляване на лакто- и бифидобактериите и увеличаване на условно-патогенната микрофлора. При прилагане на ципрофлоксацин се изяснило, че той влияе селективно на чревната микрофлора, като в същото време оказва ликвидиращ ефект върху бактерията. Заключението позволява да се счита ципрофлоксацин за подходящ при болни с бисбиотични изменения в микрофлората на червата.

Ципрофлоксацин – успешното решение за цистита

Макмирор (нифурател)

Хеликобактер пилориАнтибактериален препарат, която оказва паралелно бактериостатично (свързва се с нуклеиновата киселина и препятства размножението на микроорганизмите), и бактерициден ефект (потиска жизнено необходимите биохимични реакции в микробната клетка). При краткосрочно ползване не оказва токсимно въздействие върху човека. Сред страничните действия рядко се срещат алерг.реакции и диспепсия (болка в областта на корема, киселини, гадене/повръщане).

Характерното за макмирор е, че в отличие от други противоинфекциозни средства не отслабва, а обратно – усилва имунния отговор на тялото. Единственото противопоказание е индивидуална чувствителност към препарата, която е рядкост.

Обаче макмирор преминава през плацентата и в кърмата. Не се изключва за бременни, но се прилага с внимание. Ако възникне нужда от него по време на лактация, е потребно предварително детето да се отбие.

Макмирор се включва в схеми на ерадикационна терапия от втора линия – след неудачен опит за ликвидиране на бактерията. За разлика от метронидазола, макмирор е по-ефективен, тъй като хеликобактер още не си е изработила устойчивост към него.

Клинични данни потвърждават високата му ефективност при деца в четирикомпонентна схема:

амоксициклин+макмирор+антиацидно средство+бисмут. Някои специалисти препоръчват да се назначава този медикамент в схемите от първа линия, заменяйки метронидазола.

Бисмут (Де-нол)

Хеликобактер пилориДействащото вещество е трикалиев дицитрат, наричан още колоидален бисмут субцитрат. Бисмут се е прилагал за лечение на язва и преди изолирането на хеликобактерията. Попадайки в киселинната среда на стомаха, де-нол образува върху повредените повърхности своеобразен защитен слой, който не пропуска агресивни фактори. Стимулира образуването на защитна слуз, снижаваща киселинността на стомашния сок и способства натрупването на специални ензими, подпомагащи възстановяването на епитела на повредената лигавица. В резултат ерозия бързо епителизира и язвата започва да заздравява.

Едва след откриване на хеликобактер пилори се установява, че бисмут, в това число и де-нол, притежават способността да потискат растежа на бактерията по два начина: чрез пряко бактерицидно действие и чрез преобразуване на средата на обитание на микроорганизма, така че той да се извежда от храносмилателния тракт.

Специално де-нол, в отличие от други препарати на бисмут, се разтваря в стомашната слуз и прониква в дълбоките слоеве, които обитават повечето бактерии. Бисмут попада вътре в микробното тяло и се натрупва в него, разрушавайки външната обвивка.

Медицинският препарат де-нол, когато се ползва в кратки курсове, не оказва системно въздействие върху тялото, доколкото голямата част от него не се всмуква в кръвта, а минава транзит през червата. Затова противопоказанията са единствено индивидуална чувствителност към самото лекарство.

Де-нол не се изписва на бременни и кърмачки, защото минава през плацентата и в кърмата, и при тежки поражения на бъбреците, тъй като се извежда през бъбреците и нарушения на отделителните функции може да доведе до натрупване на бисмут в организма и развитието на енцефалопатии.

Антиацидни средства

Те снижават количеството на секретирания стомашен сок, но сами по себе си не успяват напълно да отстранят хеликобактер пилори. След прекратяване на приемането на тези средства болестите, провокирани от микроорганизмите, почти винаги се връща. Затова на болния се налага да ги приема с години.

Има няколко вида антиацидни с-ва, които се различават по механизма на действие. Стомашният сок се произвежда от париетални клетки, чиято най-съществена част се казва протонна помпа. На практика е ензим, който освобождава водород, който се свързва в стомаха с хлор и образува солната киселина. В схемите срещу бактерията се ползват препарати, които блокират въпросната помпа и по този начин намаляват количеството произвеждана киселина.Хеликобактер пилори

Инхибиторите на протонната помпа влизат в схемите за ерадикационна терапия от първа и втора линия. Освен че снижават количеството киселина, те отстраняват и агресивното му въздействие върху повредените повърхности и спомагат по-бързата епителизация. Третата полза от инхибиторите е, че намалявайки киселинността в стомаха, те подкрепят действеността на иначе чувствителните към киселинна среда антибиотици. Самите инхибитори не са устойчиви на киселина, затова се затварят в капсули, които се разтварят директно в червата. За да действа медикаментът, капсулата се гълта цяла, а не се разтваря в устата. Всмукването на съставките се извършва в червата.

Всички лекарства от тази група имат избирателно действие, което предполага по-малко на брой и не особено чести странични ефекти. Заключават се предимно в главоболие, виене на свят, признаци на диспепсия.
И тази група не се назначава на бременни и кърмачки. Противопоказание е и детска възраст (до 12 години), но само за отделни наименования.

Инхибиторите са лансо-, оме-, панто-, рабе-, езоме- и декслансо празол.

Хранителни добавки

Цитросепт

Основата му са естествени биофлавоноиди от грейпфрут, които подпомагат възстановяването на тялото по време и след различни патологични промени.Те имат противомикробни свойства и подпомагат оздравяването от инфекции. Цитросерт благотворно действа при възпалителни реакции, регулира функцията на стомашно-чревн. тракт, балансира чревн. флора и алкално-киселинното равновесие. Повече за Цитросепт разказваме тук:

Панацеята цитросепт, как да я използваме

Може ли монотерапия?

Не. Съвременната медицина е категорично против залагането на един препарат заради ниската ефективност на такава терапия. Например клинични изследвания показали, че монотерапия с де-нол води до пълна ликвидация на бактерията при 30% от пациентите.

Какви са усложненията при многокомпонентен курс?

Усложненията зависят от индивидуалната чувствителност, наличието на съпътстващи заболявания, състоянието на микрофлората в червата към началото на терапията. По-често срещани са:

  1. Алергични реакции към активните в-ва на медикаментите. Появяват се в първите дни на лечението и напълно изчезват след отмяната на препарата.
  2. Стомашно-чревна диспепсия – гадене/повръщане, дискомфорт в стомаха и червата. Не са силно изразени, лекарите съветват да се изтърпят. Понякога отминават при продължително лечение. Ако не отминат, се назначават коригиращи препарати – против повръщане, диария и други. В тежки случаи, които представляват от 5 до 8% от проявите на диспепсия, схемата се отменя.
  3. Дисбактериоза. Нарушаването на баланса на микрофлората в червата по-често се проявява при ползване на макролиди (кларитромицин, азитромицин) и тетрациклин, които най-пагубно въздействат върху естествената флора. Доста експерти са убедени, че относително краткотрайните курсове антибиотична терапия не са в състояние да нарушат сериозно бактериалния баланс. Затова признаци на дисбактериоза по-скоро следва да се очакват у пациенти с изначално нарушение на функциите на стомаха и червата (съпътстващи ентероколити и други). За профилактика на това усложнение се назначава курс с препарати или просто се засилва приемането на млечно-кисели продукти като кисело мляко, йогурт и други.

Възможно ли е лечение без антибиотици?

Да, може да се мине без антибиотици, но в съвсем малко случаи – при минимално размножение на бактерията, когато няма клинични признаци за патологии (гастрит тип В, язва, желязодефицитна анемия, атопичен дерматит и други).

Понеже ерадикационната терапия представлява сериозно натоварване за организма и нерядко има неблагоприятни странични ефекти, пациентите с безсимтомно носителство се съветват да изберат по-леки препарати, насочени към нормализация на микрофлората и укрепване на имунитета.

Лечение с хомеопатия

Хеликобактер пилори

Природните антибиотици – чесън, мед и лимон

Хомеопатията разглежда присъствието на хеликобактерията в тялото не като инфекциозен процес, а като заболяване на целия организъм. Специалистите-хомеопати са убедени, че общото оздравяване на тялото с помощта на хомеопатични средства автоматично води до възстановяване на микрофлората в стомашно-чревн. тракт и до успешното ликвидиране на опасния микроорганизъм.

Официалната медицина се отнася към хомеопатичните средства без предубеждение, когато те се изписват по показания. Но при безсимптомното носителство на хеликобактер пилори изборът на начин на лечение остава на пациента. Както показва клиничният опит, у много хора бактерията се оказва случайна находка и никак не се проявява в организма. Тук мненията на лекарите се разделят. Едни утвърждават, че е задължително хеликобактер напълно да се ликвидира и изличи от организма, тъй като представлява опасност от развитието на ред сериозни патологии, включително атеросклероза и автоимунни. Други са уверени, че в здравия организъм хеликобактер си живее десетки години, без да причинява вреда.

В заключение, ползването на хомеопатия в тези случаи, когато не е показано назначаването на ерадикационна схема, е напълно оправдано, дори и от страна на официалната медицина.Хеликобактер пилори

Хомеопатичното лечение се насочва към промяна на средата в стомашно-чревн. тракт, така че тя да стане неблагоприятна за хеликобактер. Целта е тя да се неутрализира и да спре да вреди. Назначаването на конкретни препарати се извършва от специалист-хомеопат във връзка с индивидуалното състояние.

Сред средствата, които конкретно се цитират, е екстрактът от люта чушка Capsicum, който съдържа капсаицин. На него се възлага ефекта ликвидиране на хеликобактер пилори. Ползването му обаче не е еднозначно прието. Според някои специалисти продуктът вдига секрецията на солна киселина, с което влошава състоянието на болния. Общото действие на продукта е противодействие на образуването на киселини и газове.

Лечение с билки

Максимално ефективното справяне с бактерията изисква комплексен подход, който съвместява медикаментозната терапия с правилно хранене и действието на нар.средства, които нормализират киселинността на стомашния сок и облекчават болката в корема. Редица отвари и билкови смеси въздействат както на причината, така и на протичането на патологичния процес. Рецептите се различават в зависимост от типа киселинност, която се наблюдава у болния.

С прополис
Хеликобактер пилори

Прополисът – сила, измерима с антибиотиците

Прополисът се сочи като ефективно нар.с-во срещу хеликобактер. Клинични изследвания върху приложението на спиртни разтвори на прополис и други пчелни продукти са правени далеч преди изолирането на бактерията. При това са получени оптимистични резултати – болните, които в допълнение към обичайната терапия са получили мед и спиртна настойка от прополис, са се почувствали значително по-добре. След откриването на бактерията са проведени допълнителни изследвания върху бактерицидните свойства на прополиса и е разработена технология за приготвянето на водна настойка.

Проведено е клинично изпитание с воден разтвор на прополис за лечение при хора от третата възраст. Пациентите в продължение на две седмици са вземали по 100 мл от водния разтвор в качеството му на единствена ерадикационна терапия. Резултатът бил такъв, че 57% от болните са постигнали пълно излекуване, а у останалите е установено значително намаление на разпространението на бактерията. Изводът бил, че многокомпонентната антибиотикотерапия може да се подпомогне, ако не и напълно замени, от воден разтвор на прополис. Природното средство е показано в случаите на противопоказания към използването на антибиотици, доказана устойчивост на щама към антибиотици, ограничено размножение на бактерията.

Съветите на д-р Атанас Михайлов

Хомеопатът и природен лечител също утвърждава прополиса като мощно средство при хеликобактер и редица предизвикани от него патологии на стомаха. Той оприличава пчелния продукт на „превръзка“, който обвива лигавицата. Своеобразният защитен слой предпазва уязвимата тъкан от действието на солната киселина, като в същото време обезболява. При разрушаване на лигавицата тази „превръзка“ играе ролята на изолатор, създаващ условия за възстановяване на ерозията и заздравяване на язвата.

Прополисът има и противомикробно действие, тоест работи като природен антибиотик. Д-р Михайлов отбелязва, че за лечение върши работа готова клеева тинктура, както и приготвена у дома. За това заболяване е подходящ 30% спиртен екстракт, между 20 и 25 капки, разредени с вода. Подходящо е това да става преди времето за хранене – към ½ час. Как се приготвя спиртен разтвор на прополис ще научите тук:

Прополис: Лечение, рецепти и цени. Кой от всички е хубав?

Още по-силно действие има прополисният разтвор, ако се съчетае с ленено масло. 400 капки разтвор се отмерват за 250 мл масло. Те са равни на опаковка от 30 мл готова форма. При това съотношение в една лъжица от супените ще се съдържат нужните 20-25 капки тинктура.

Михайлов препоръчва прополисът да се прилага и като профилактично с-во с/у попадане на хеликобактер пилори в човешкото тяло.

Ленено семе

То се прилага при повишена киселинност в стомаха. Приготвя се по следната рецепта: семето се сварява за пет минути, кисне се около 120 минути и се филтрира. Отварата се пие от болния по 1 лъжица от супените преди храна. Средството ефективно намалява киселинността. Намалява болката в сутрешните часове. Приема се и при неразположение. Помага да се избягват пристъпите.

Друга рецепта: залейте ½ чаша семена с топла водичка в пропорции 1:3 и сложете на средно силен котлон. След като кипне, отмерете 7 минути и оставете да почива 120 мин. Допустимо е отварата да се използва в течение на 2 месеца.

Невен

Една от билките, които имат вълшебно действие върху носителя на хеликобактер. Помага при лечение на гастрит, успокоява болка, убива бактериите. Приема се като чай – преди хранене, по 2 лъжички от чаените.

Хеликобактер пилори

Известна е способността на лайката да успокоява стомаха

Билкова смес

Киселинността в стомаха успешно се регулира със смес от билките лайка, жълт кантарион, змийско мляко, бял равнец. За да се приготви отвара, са нужни равни количества и от четирите растения. От този сбор се отделят 4 лъжици супени и се заливат с вода, предварително докарана до кипване. Не се вари, а се запарва няколко часа. Болният пие от отварата на малки глътки, ограничено количество около ½ час преди нахранване.

Картоф

Обикновеният картоф е достъпно средство срещу повишена киселинност и болка. Настържете няколко парченца на ситното ренде и изцедете сока. Приема се директно, по ½ чаша до четири-пет пъти в деня, малко преди да се седне на масата. Лечението продължава до 4 седмици.

Чесън

Чесновият сок е старо бактерицидно средство. От векове се прилага като природен антибиотик.

Изстискването не е лесно и изисква много материал, а сокът се изпива суров и незабавно. Така той действа срещу чревните бактерии, включително резистентните към синтетични антибиотици. За вълшебните свойства на чесъна разказваме ТУКОсновни рецепти за лечение с чесън. Маски за лице. За вежди, против хеликобактер пилори и още 25+ ползи!

Други природни с-ва
При понижена киселинност в стомаха:
  • 1/2 водна ч. свеж сок от зеле (приготвя се със сокоизстисквачка или на обикновено ренде, като за отделяне на сока се ползва марля. Пие се многократно. Ефектът се усилва, ако сокът леко се нагрее);
  • 1/4 вода чаша отвара от аир (изготвя се като се залеят 4 -5 лъжици супени корени на растението с литър вряща водичка. Запарва се към ½ час, пие се пред храна);
  • чай от цветовете на круша, ябълка и ягода и листа от черв. боровинка (приготвя се от еднакви количества от четирите растения, залети с кипната вода. Когато течността се охлади по естествен път, се филтрира и се пие на мястото на вода между храненията);
  • 1 лъжица от супените сок от живовляк (приготвя се от току-що набрани листа на растение, расло в чиста местност. Наситняват се и се изцеждат. Сокът се разрежда в ½ чаша водичка и се пие 1/2 час пред храна).
Универсални рецепти
  • белтък от кокоше яйце – всеки ден на празен стомах по 1 бр, подправен с малко захар и ½ лъжица от чаените растително масло. Проверен способ за възстановяване на лигавицата в кратки срокове. Действа и срещу силна болка, но ако се глътнат 1-2 бр в момента на пристъпа.
  • масло от морски зърнастец – при язва и гастрит се употребява самостоятелно, по 2 десертни лъжици на гладно. Друга възможност е съчетание със зехтин, натурално какао на прах и мед. От всички съставки се вземат равни части, а една доза от готово средство е 2 десертни лъжици за 2 до 3 седмици.

Хеликобактер пилориДиета и хранене

Въпреки че главната част от лечението е медикаментозната терапия, правилното хранене има своето място и дори е ключов момент. Целта е да се снижи натоварването на стомашно-чревн. тракт и да се подпомогне храносмилането.

Общи принципи на храненето
  1. Болният не бива да прави прекалено продължителни интервали между храненията. Оптималният им брой за ден е 5-6 на брой.
  2. Порциите са неголеми, винаги да остава леко желание за още храна.
  3. Болният се храни бавно, дъвче добре и продължително и си помага с течности.
  4. От менюто се изключват прекалено мазните, пържени и подправени храни, маринованите блюда, газираните напитки и алкохолът. Списъкът със забранените продукти зависи от нивото на киселинност.
  5. Употребата на сол е ограничена до 2 чаени лъжици на ден общо, заедно с количеството, вложено в готвените блюда.
  6. Забранява се студена и гореща храна. Всичко се поднася с комфортна температура, близка до стайната.
  7. Храненето е балансирано с добавени витамини.
Роля на на кафето, цигарите и алкохола

Трите „радости“ в живота повишават риска от появата на язва. Те са дразнители, които влошават състоянието на храносмилателната с-ма. Раздразват лигавицата и забавят възстановяването й. Под влияние на спирта жлезите продуцират по-голямо количество секрети. Някои вина и шампанското оказват влияние върху стомашната киселина. В ограничени количества е допустимо да се пие червено вино, което унищожава бактериалните микроорганизми, има антисептично и успокояващо действие.

Хеликобактер пилори

Списъкът на забранените продукти не е дълъг, но в него се съдържат всички мазни и пържени храни

Други препоръки

Общите правила се спазват и след завършването на терапията. Според статистиката, в повече от 50% от случаите се получава рецидив в първата година след лечението. Приоритетно това се свързва с рязка отмяна на лечебното хранене.

Заразяване

Инфектирането се случва по правило в ранното детство, преди 10-годишна възраст. Микроорганизмите се „заселват“ в лигавицата на стомаха. Основно предаването на инфекцията става само от човек на човек, тъй като бактерията не вирее във въздуха. Обаче за кратко попаднала върху храна или посуда – примерно лъжица, тя се пренася до следващия приемник напълно жизнена. За жалост честа схема е детето да зарази майка си.

Обаче съществуват и други теории, обясняващи заразяването. Учените говорят за орален и фекално-орален механизъм. Често бактерията попада със слюнката на заразения човек върху гърлото на бутилка, ръба на чашата. Така яденето от една чиния, ползването на чужда вилица или немитите преди ядене плодове се оказват пренасящото средство от един на друг човек.

Слюнката се предава и при целувка, но се вярва, че количеството е така минимално, че не предизвиква инфекция. Факт е, че предаването става при орално-анален контакт.

Изследвания и диагностика

Условия за тестване

Достоверността на резултатите от изследванията зависи от условията на провеждането им. При предхождащата терапия с инхибитори на протон. помпа, антибиотици, бисмут и каквито и да е бактерицидни препарати се отразяват върху бактерията и уреазната активност, ползвана за идентифициране на бактерията. Провеждането на точен тест изисква препаратите да се спрат минимум 7-14 дни преди изследването. Когато се проверява резултатът от провеждана ерадикационна терапия, участващите препарати се спират и се изчаква период от 28 дни, преди да се провери за наличие на бактерията.
Тестовете се делят на инвазивни и неинвазивни.

Инвазивни тестове
Хеликобактер пилори

Негативният и позитивният резултат при бързия уреазен тест се различават по цвета си

За тях е нужен материал за изследване от стомаха, като способът за добиването му е ендоскопия (гастроскопия), придружена с биопсиране. Ендоскопията е метод за директно оглеждане на вътрешните органи, който допуска съвместяване с вземане на проба посредством игла или щипка. Пробата служи за уреазен, хистологичен или микробиологичен анализ, според назначението.

При анализа на проби от стомаха има риск от получаване на фалшив позитивен резултат, в случай на замърсяване с микроорганизми от устната кухина. За гарантиране на достоверността на теста е потребно преди ендоскопията да се почистят добре зъбите, езика и гърлото.

  1. Уреазен – бърз, евтин и ефективен за установяване на бактерията. Назначава се при наличие на симптоми за патология като болки, киселини, оригване, наличие на инфектиран в семейството и други. Анализира се частица от лигавицата на стомаха, която се поставя в разтвор, съдържащ урея. Хеликобактер пилори има способността да произвежда ензима уреаза, който превръща уреята в амоняк и въглероден двуокис. Реакцията е придружена с промяна на цвета.
  2. Хистологичен – това е лабораторно изследване на тъкан от стомаха, което има за цел да открои морфологични изменения и наличие/отсъствие на бактерията. Хистологичният метод ползва оцветяване по Романовски-Гимза. Различни модификации на метода повишават неговата специфичност и чувствителност, за да се идентифицира и щама на бактерията, което има голямо значение при повторно инфектиране. Резултатът представлява количествена оценка на наличния микроорганизъм, изразен като:
  • I.слаба (+) – до 20 микробни тела в полезрението
  • II.средна (++) – от 20 до 40 микробни тела в полезрението
  • III.висока (+++) – над 40 микробни тела в полезрението

Заедно с това се оценяват настъпилите в стомаха промени – наличие на гастрит и други.

  1. Микробиологичен – тест с висока чувствителност, но достоверността му зависи от прецизността на извършване на цялата процедура, понеже тя включва изолиране на материал, транспортиране и култивиране на бактерията.

Методът дава най-детайлна информация за бактерията – не само да се идентифицира, но и да се изучат нейните морфологични, биохимични и биологични свойства. Предимство е, че служи и за изучаване на резистентността й към антибиотици.

Хеликобактер е крайно капризен, изисква специални условия за култивиране и скъпоструващо оборудване. Посевите се инкубират при определени условия за 3 до 10 дни, при контрол на провеждано лечение – 14 дни.
Прогнозата е, че тестовете от дадената разновидност ще намират все по-голямо приложение във връзка с увеличаващата се резистентност на хеликобактер пилори към най-често прилаганите средства за лечение – метронидазол и кларитромицин.

Неинвазивни тестове
  1. Серологични – общо наименование на различни тестове, посредством които се издирва формирани ли са антитела. Те са подходящи за хронична инфекция, но не и за оценка на лечението в период до 6 месеца след прекратяване на лекарствата.
Кръвни изследвания

Чрез този вид изследване се проверява присъствието на антитела в кръвта. Не са много прецизни, тъй като дори и наличието на образувани антитела не разграничава дали инфекцията е налице в момента или е протекла в миналото. При кръвните изследвания се установява единствено инфекция – сегашна или минала, а при настояща инфекция не е в състояние да даде количествен показател за бактерията.

Helicob. pylori IgG и IgA

Приоритетно се ползва теста ELISA, който за разлика от кръвния тест е в състояние да даде количествен показател.

Helicob. pylori IgG е хемилуминисцентен качествен тест, посредством който се идентифицират антитела в серума, образувани в резултат от инфекция с хеликобактер. Положит. резултат говори, че или е имало в миналото, или в момента е налична инфекция. Лечението се провежда до отрицателен резултат. За целта се прави повторен анализ поне 20 дни след прекратяване на лекарствата.

Референтна стойност:

  • отрицателен резултат – под 20 u/l;
  • положителен резултат – над 20 u/l.

Някои лаборатории посочват резултати в границите от 12.5 до 20 u/l като съмнителни.

Helicob. pylori IgA доказва начален период на инфектиране или остър процес на възпаление в стомаха или 12-пръстника.

Въпреки че са отделни, тестовете обикновено се правят съвместно и това е препоръката на специалистите, за да се види наличието на двата вида антитела. Чрез втория вид се следи по-ефективно терапията, защото те бързо се изменят под влияние на резултата от медикаментите. Прието е, че 10%-ово намаляване на количеството спрямо първото изследване е белег за добър развой на терапията.

2. Антигенен тест в изпражненията

Основава се на тестовете ELISA или на PCR (полимеразна верижна р-ция). Издирват се антигени или ДНК във фекална проба. Методът е чувствителен и е добър за диагностициране на хеликобактер пилори, както и за преценяване на резултата от проведената ерадикация. Минус е, че резултатът от него се повлиява от проведената терапия.

3. Дихателен тест

Определя се като най-чувствителният, но затова пък и най-скъпоструващ тест. Приложим е за диагностика, и за оценка на проведено лечение. Изследва се проба от издишван въздух чрез Mass или инфрачервена спектрометрия. Резултатът се влияе от приемането на тест-храна или напитка преди вземането на маркирана урея. Тест-храната или напитката се ползват за забавяне на изпразването на стомаха.

Тестът е предпочитан, защото е щадящ и избягва вземането на проба чрез ендоскопия. Той е и сигурен, с почти 100%-ова ефективност. Засича наличие на бактерия по лигавицата на стомаха.

Подпомагащата храна обичайно е 200 мл сокче портокал или 1 г лимонена киселина, разтворена в 200 мл обикн. вода. При деца дозата е 100 мл.

Съществуват и тестове, които търсят хеликобактер пилори в слюнката и урината, но те нямат широко приложение и остават извън рутинната практика.

Къде се правят изследвания

Неинвазивните методи на изследване се провеждат в почти всички лаборатории. Ендоскопските изследвания за вземане на проба от лигавицата на стомаха са приоритет на здравните заведения – болници, гастроентерологични отделения и други.

Ориентировъчни цени на изследвания
Хеликобактер пилори

Чрез ендоскопия се разкрива ясна картина на настъпилите изменения в стомаха

  • Уреазен тест – 20 лв
  • Дихателен тест – 28 лв
  • Антиген в изпражнения ( фецес) – 25 – 40 лв
  • Количествен фецес – 35 лв
  • Антиген от биопсия – 38 лв
  • Helicob. Pylori Ig G в серум (качествен тест) – 10-11 лв
  • Helicob. Pylori Ig G в серум (количествен тест) – 14 – 16 лв
  • Helicob. Pylori Ig A – 15-16 лв
  • Helicob. Pylori IgA + IgG – 26 лв

Цените са ориентировъчни и варират в различните лаборатории.

Мнения от форуми

Инфектирането с опасната бактерия е активно обсъждана тема във форумите у нас и други страни и това е естествено. Приоритетно хората се интересуват от ефикасните схеми на лечение и поверяват дали е възможно избягването на антибиотичната терапия. Пациентите споделят несгодите при приемането на силно дразнещите активни препарати и неблагоприятните реакции, които изпитват върху себе си. Ето някои мнения, които демонстрират трудностите в лечението на устойчивата бактерия:

  • Виолета Драгомирова: Още като малка дъщеря ми се оплакваше от болки в корема. Те се появяваха един-два пъти на месец и минаваха за минути. Като стана на 20 години личната лекарка й назначи някакво специално изследване, от което видяхме, че хеликобактерията е 240 при норма 20. Минахме два курса на лечение и при контролния тест след една година се шокирахме – бактерията пак беше 240. А от толкова антибиотици месечният й цикъл започна да й закъснява.
  • Мими2009: И аз минах курс на лечение, но след два месеца всичко започна отначало. Бактерията е упорита и след време пак се появявала. Не мисля да пия повече антибиотици.
  • Дора: Лекувах я тази бактерия няколко пъти, но тестът показа, че не е убита. Омръзна ми постоянно да пазя. Не мога постоянно да обяснявам на гостите, че съм с хеликобактер пилори и затова си слагам салатата отделно.
  • Холо: Имах силни обриви, не просто големи, а чак зелени. Чух за хеликобактерията, направих анализ – положителен. Пих антибиотици, уж всичко мина, обривите изчезнаха, но след година пак се заразих.
  • Туикс: Миналата година имах киселини, подуване, болки в корема. Лекувах се. След време пак започнаха болките – гастрит. Направих тест – отрицателен. Но болките си продължават.
  • Циана: Два пъти лекувах хеликобатер пилори – през 8 години. Докарах си я след жестока диета и чая Сание. Втория път – пак след гладуване. Пак пих антибиотици. Но вече никакво гладуване и никакъв алкохол. Не пия даже и вино, защото ме дразни. Само правилно хранене, това е!
Още топ материали, свързани с темата:
Хеликобактер пилори: Изследвания, симптоми и лечение на болестите
3.67 (73.33%) 3 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

2 коментара по “Хеликобактер пилори: Изследвания, симптоми и лечение на болестите

  1. В началото на 2017г. откриха хеликобактер при дъщеря ни. Симптомите не се различаваха особенно много от цитираните по-горе. Лекарят ни препоръча курс на лечение с антибиотици. Противници сме на антибиотиците, особенно в тройна комбинация. Обърнахме се към наши партньори от Русия за помощ. Препоръчаха ни хранителна добавка, изцяло създадена за борба с тази бактерия(а и не само с нея). От 10.01 дъщеря ни ежедневно я пие(течна e) и всички симптоми изчезнаха. Наши познати започнаха да я приемат – кой с гастрит, кой с язва, кой с хеликобактер – над 50 човека, в това число и лекари. Обикновенно не по-късно след 5-7 дни на прием болките утихват(не казвам че е изчезнала бактерията). Руските лекари препоръчват да се приема 1 година за 100% изчистване, а след това всяка година по 1-2 месеца профилактично. Не е реклама, „не питай старило, питай патило“. Ако можем да сме полезни на някого – тел.0988776846 Ани.

  2. Благодаря за добавката. Наистина помогна. Е, вкуса и е малко странен но не и неприятен. Благодаря Ани.

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *