Херпангина: що за болест, как се лекува

Ефикасното лечение на херпангина при деца, бебета и възрастни. Как да я различим от гнойна ангина и мононуклеоза. Хомеопатия, бронховаксом, цинабсин и др. средства

Херпангина – това познато ли ви е? Става дума за доста разпространено заболяване, което по много от външните си признаци прилича на обикновената ангина. Двете диагнози имат доста сходства като патология и симптоматика, но всъщност са съвсем различни като причина за инфекцията. Причинител на коментираната херпангина е вирусът Коксаки, който обикновено се свързва със заболявания като конюнктивит, стоматит и менингит.

В названието на болестта присъства съставката “херп”, която намеква за херпесния вирус. От научна гледна точка обаче това не е точно. Херпесният вирус причинява херпангина много рядко. По външните си признаци обаче херпангината провокира асоциации с познатите херпеси, защото причинява обриви от типа “мехурчета” в устната кухина и гърлото. Всъщност това е и единствената формална прилика, която е мотивирала названието херпангина. Все пак освен подобните на херпес обриви има и други симптоми, достатъчно ясни, които позволяват заболяването да се диагностицира точно.

Как да различим херпангина

Заразеният с херпангина човек има симптоми, които първоначално могат да станат причина за грешки в диагностицирането – температура, болки в гърлото, обриви по гърлото и небцето под формата на мехурчета или плаки – подобни на гнойни налепи, мъчително преглъщане. Микробиологичният анализ на секрети би установил заразата от херпангина без грешка, но за това все пак е необходимо време. Има, разбира се, възможност при стриктно сравняване на симптоматиката да се определи дали това е наистина херпангина или обикновена гнойна ангина. Ето как:

Херпангина и гнойна ангина

Както и при обикновената / гнойната ангина болестта започва с повишаване на температурата. В много случаи стойностите са над 39 градуса, при това повишението се случва изведнъж, много рязко. При херпангина са много характерни два температурни пика: един още през първия ден, буквално часове след заразяването, и още един два дни по-късно. Този втори температурен тик също е характерен с много високи градуси. Изобщо бързото развитие на болестта трябва да е сигнална лампа при диагностицирането: сутринта човекът може да е напълно здрав, а по обяд да не може да се държи на краката си. През останалите дни на боледуването температурата е малко над нормалната.

Друг различителен белег е начинът, по който се развива обривът в гърлото. Първоначално гърлото е зачервено и изглежда като при банално възпаление от простуда, но само след няколко часа зачервените зони се покриват с мехурчета. Тези мехурчета нарастват по размери и постоянно се появяват и нови. За два дни вече са покрили целите сливици и дълбоката зона на небцето.

“Животът” на въпросните мехурчета е около 48 часа. Толкова време след появата си мехурчетата побеляват и донякъде напомнят налепите при гнойна ангина. С тази разлика, че под мембраните им всъщност няма типичен гноен секрет. Някои терапевтични практики препоръчват премахване на подобни налепи при гнойната ангина, докато при херпангина това не бива да се прави в никакъв случай. Възможно е в този случай част от мехурчетата, пълни с тълпи от патогени, да се спукат при кашляне, и тогава във въздуха се изстрелват голямо количество от Коксаки-вирусите. По тази причина болните от херпангина трябва да бъдат изолирани, защото в описаната фаза могат да заразят твърде много хора.

На мястото на спуканите мехурчета се появяват малки ранички, което прави преглъщането дори на вода твърде болезнено. В рамките на няколко дни обаче тези ранички се успокояват и зарастват.

Херпангина и мононуклеоза

В някои случаи симптомите на херпангина могат да се объркат с тези на инфекциозната мононуклеоза. Въпросното заболяване също е дело на патогени от вирусен тип, които причиняват общо неразположение и отпадналост, висока температура, главоболие. Характерен признак са увеличените лимфни възли по цялото тяло; и в този случай заразените се оплакват от болки в гърлото. При преглед се установява, че гърлото е покрито със сивкаво-бели налепи по сливиците и небцето.

При инфекциозната мононуклеоза настъпват специфични изменения в кръвната картина – увеличава се броят на белите кръвни клетки от типа моноцити. Специфично е и това, че мононуклеозата обикновено засяга юноши и млади хора. Нарича се още “болест на целувката”, тъй като обичайният път на заразата е чрез слюнката. При херпангина заразата “пътува” обикновено по въздуха и най-атакуваната група са малките деца на възраст до 10-12 години (puls.bg). Този тип инфекция има дълъг инкубационен период, симптоматиката се проявява бавно, а след пълното оздравяване в организма остават патогени в латентно състояние, способни да се реактивират и един видимо здрав човек да се окаже активен вирусоносител и да заразява.

Симптоми на херпангина

Споменахме, че повишената температура е съществен признак за заболяване от херпангина. При това повишението се случва рязко, изведнъж. Много бързо общото състояние на заразения се влошава, той отказва да се храни, оплаква се от главоболие и прилошаване, измъчват го болки при преглъщане, дискомфорт в стомаха, диария. В една трета от случаите болестта е придружена с тъпи мускулни болки и/или пулсиращи болки в слепоочията. При болните деца на възраст под една година може да се появят гърчове.

Лигавиците на устната кухина и гърлото се зачервяват и отичат, стават болезнени, появява се характерният обрив. Споменатите мехурчета в зоната на обрива могат да са с размери 1-8 мм.

Херпангина без температура

Макар и в редки случаи, херпангина може да се кара и без проява на пълната симптоматика. Това е възможно при хора с по-стабилен имунитет или възрастни. Извън двата описани температурни пика температурата може да е близка до нормалната, с незначителни отклонения. Възможно е също болестта да започне не с рязко покачване на температурата, а със стомашно неразположение и диария, което насочва погрешно към друг проблем, например хранително отравяне. Все пак болките в гърлото и неизбежният специфичен обрив бързо показват за какво всъщност става дума.

Херпангина и кашлица

При описаното състояние на сливиците и зоната на гърлото като цяло появата на кашлица е неизбежно. Касае се за рефлекторно действие, с чиято помощ болният от херпангина се опитва да се освободи от ефектите на обрива и последвалите налепи. Именно при напъните за “откъртване”, за изкашляне част от мехурчетата се пукат и във въздуха попадат вируси – причинители на нови зарази.

За разлика от други заболявания с възпаление на гърлото в този случай не става дума за секрет, който може да се отхрачи или изкашля. Обяснихме, че “узрелите” плаки по гърлото при херпангина не са гноен налеп; те са част от възпалените тъкани и при разкъсването им по лигавицата се образуват болезнени язвички. В рамките на около седмица, при правилно лечение всички фази на поява и развитие на обрива преминават и започва оздравяването на засегнатите зони.

Херпангина и обрив

Обривът по гърлото и в устната кухина – небцето, е специфичният симптом за херпангина. Както и начинът, по който се развива въпросният обрив и започват оздравителните процеси. Специфичните мехурчета, които се появяват още в първата фаза на болестта, могат да са само няколко, но могат да са и над 20, до около 25.
Ключов момент е спукването ня част от мехурчетата при опити за кашляне: точно тогава болният от херпангина е най-опасен като източник на нова зараза. При тази хаза се активира и отделянето на слюнка, която се смесва с течността от спуканите мехурчета. След всеки пристъп на рефлекторна кашлица въздухът около болния се насища с вируси и никак не е трудно да се досетим какво става с хората, намиращи се в близост.

Паралелно с обрива се проявяват и други симптоми на херпангина като стомашно разстройство и диария. При най-малките деца подобно разстройство може да доведе до обезводняване и опасно обезсилване на организма. Присъщите на заболяването болки – мускулни, в стомашно-чревния тракт, в слепоочията – са свързани с въздействието на вирусите върху нервните влакна.

Обикновено заразата атакува и лимфните възли, като тези в областта на шията и главата са най-уязвими. Възпаляват се и стават болезнени и възлите под мишниците и в слабините.

Лечение с хомеопатия

Във връзка с лечението на херпангина специалистите обръщат внимание върху факта, че това е вирусно заболяване – следователно автоматичното прилагане на антибиотици би било грешка. Към тази група медикаменти се прибягва в случаите с вторична бактериална инфекция, явяваща се усложнение на основното заболяване.

Лечението е комплексно, като акцентът е върху почивката, прием на много течности, както и въздействието върху симптоматиката – противовъзпалителни от нестероиден тип, температуропонижаващи, обезболяващи. Хомеопатичните продукти могат да бъдат част от едно комплексно лечение, но стандартна схема няма – за всеки пациент се преценява индивидуално какъв хомеопатичен продукт може да се приложи, при това с отчитане на болестната фаза.

При деца и бебета

Херпангина е болест предимно на детската възраст, затова в разпознаването й най-вещи обикновено се оказват педиатрите. Заболяването не е за подценяване и понякога протича доста тежко, особено при мъниците под тригодишна възраст. Не са изключение случаите, в които освен типичното болно гърло децата развиват и серозен менингит, енцефалит, миалгия и миелит. Най-често повишена заболеваемост има през топлите месеци, от юни до септември.

Децата се заразяват по класическите пътища: въздушно-капков или контактен. Вирусите проникват в крехкия организъм през лигавиците, попадат в кръвта и лимфата и атакуват различни тъкани, включително мускулна – и сърдечния мускул! – и нерви. Активно размножаващите се вируси могат да причинят възпалителни процеси, но също и дистрофични и некротични. Степента на пораженията зависи от стабилността на имунната система и нейната съпротива срещу заразата.

Инкубационният период на заболяването не е по-дълъг от две седмици, а в рамките на два дни след проявата на първите симптоми се развива пълната картина на херпангина. Много често заболяването протича с усложнения заради отказ на децата да ядат и пият каквото и да било, защото дори преглъщането на слюнката причинява силна болка. При мъници с отслабен имунитет е възможно обривите да се появят неколкократно, което всеки път е свързано с нови скокове на температурата. При отслабен имунитет се развиват ентеровирусни усложнения от типа на менингит, енцефалит, миокардит, пиелонефрит. Инфекцията се проявява и чрез мехурчести обриви в различни зони на тялото.

Лечението е насочено към овладяване на симптоматиката и поддържане на водно-солевия баланс. Храната е течна или полутечна, с много вода и билков чай, с орални антисептици за гаргара. Прилагат се и билкови отвари от дъбова кора, евкалипт, градински чай, невен. Според преценката на лекуващия педиатър се приемат и лекарства от описаните по-горе групи, както и такива, стабилизиращи имунната система. При правилно лечение и липса на усложнения оздравяването трае малко повече от седмица.

За жалост има и случаи, при които се достига до летален изход след менингит и полиорганна недостатъчност. Ето защо мерките за профилактика имат смисъл – те са насочени към укрепване на имунитета, своевременно търсене на лекарска помощ при тревожни симптоми, както и ограничаване на контактите и изолиране на заразени деца и възрастни.

При възрастни

Счита се, че заболяването херпангина е болест на малките деца, но не е възможно от нея да се заразят и възрастни. Симптоматиката и в този случай съответства на профила на заболяването; точната диагноза може да се постави, като се отчетат двата температурни пика – през първия и третия ден, и специфичния обрив по гърлото и небцето.

Опасното в случая е това, че при здрав имунитет инфекцията може да протече в по-лека форма и впоследствие да се развият усложнения, например да има последици за сърдечния мускул или да се проявят ревматични симптоми. Много важно е при херпангина болният възрастен да не прибягва до самолечение и да спазва режим с повече почивки – т.е. да си остане вкъщи, да поема много течности,  охладени билкови запарки, витамини. Гърлото не бива да се загравя по никакъв начин, особено с компреси.

Лекарства, антибиотик за гърло. Как действат

Лечението при херпангина е симптоматично. Могат да се прилагат локални антибиотици, които ограничават възпалителния процес и предпазват от вторична бактериална инфекция. Използваните медикаменти целят успокояване на лигавиците, обезболяване, намаляване на отока. Вършат работа билковите отвари и разтвори за гаргара, например леко затоплен разтвор от сода бикарбонат, отвара от градински чай, двупроцентен разтвор на лидокаин. Добре действа и отвара от дъбова кора. По разбираеми причини гаргарата не е решение за лечението на малки деца. Има и множество готови лекарствени препарати, сред които лекуващия прави избор и препоръчва най-подходящото за конкретен случай.

Хексалгин

Метамизолов продукт в течна форма, който овладява болката и високата температура. Приема се дозирано – на капки, количеството на които е в зависимост от възрастта. Не се използва при алергия към метамизол и непоносимост към други обезболяващи, при болни от чернодробна порфирия, при бебета под тримесечна възраст.

Единичната доза може да варира от 2-4 капки за бебета, до 40 капки за възрастни и подрастващи над 15 години. Лимитът за денонощие също варира, от 12 капки за бебета – до 120 за възрастни. Капките се приемат с достатъчно течност; нормалното прилагане е 3-5 дни.

Бронховаксом

Този лекарствен продукт е прицелен към укрепване на имунната система чрез прием на лиофилизат от бактериални лизати. Този тип лечение активира защитните сили на организма, за да се предотвратяват или понасят по-леко повтарящи се инфекции на дихателните пътища.

Медикаментът има две форми – сашета с гранули, подходящи за деца от 12 месеца до 12 години, и капсули. При остри чревни инфекции, алергични реакции или проявени автоимунни заболявния продуктът не се прилага.

Цинабсин

Това е хомеопатичен продукт с четири съставки – цинабарис, ехинацея, хидрастис, калиум бихромикум. Укрепва защитните сили на организма и облекчава болезнени симптоми като болки в гърлото и главоболие, висока температура и оток на лигавиците.

Медикаментът се приема ударно при първите симптоми на болестта; възрастните вземат по една таблетка на всеки час, но не повече от 12 за денонощие. При деца приемът е таблетка на 1-2 часа, до 6-9 за денонощие в зависимост от възрастта. Може да се дава след двегодишна възраст. Поддържащата терапия след преминаване на острото състояние е до три таблетки дневно на три приема.

Еуфорбиум

Еуфорбиум е друг хомеопатичен продукт с осем активни съставки; действа под формата на разтвор или назален спрей. По-често се прилага при синузит и  ушни възпаления. При херпангина има смисъл да се прилага, ако са проявени усложнения в тези посоки. Действа противовъзпалително, намалява отока.

Капките еуфорбиум се дозират в зависимост от възрастта: при бебета и деца до две години 3х3 капки дневно; при 2 до 6 години – 3х5 капки; над тази възраст и възрастни – 3х10 капки. При остри състояния за възрастни може да се дават по 10 капки на всеки 15 минути неколкократно, след което до 6 пъти дневно по 10 капки.

Назалният спрей е препоръчителен при ринити.

Тонзилотрен

Комбинация от пет хомеопатични съставки, подходяща при заболявания на гърлото и сливиците – различни възпаления, както и след отстраняване на сливиците. Приемът успокоява възпалените зони и прилежащите лимфни възли, овладява температурни състояния, обезболява и ускорява оздравителните процеси.

Прилага се в съответстващи дози в зависимост от възрастта; подходящо след навършване на три години. В диапазона 1-3 години може да се дава само под лекарски контрол; не се препоръчва за бебета.

Изопринозин

Медикаментът има противовирусен и имуностимулиращ ефект. Използва се в две форми – таблетки и сироп. Приемът е препоръчван при вирусни инфекции на дихателните пътища, херпеси от различен тип – включително генитален, стоматит, морбили, заушка, варицела и рубеола, инфекциозна мононуклеоза и др. Не може да се използва при алергични реакции и подагра.

Обикновено приемът е 3х2 таблетки дневно; възможно е завишение, но не повече от 4х2 таблетки за 24 часа. Формата се прилага и при деца над едногодишна възраст в доза до 1 таблетка на 10 кг тегло дневно, но не повече от обща дневна доза от 4 г. Определеното от лекар количество за деня се разпределя за 3-4 равни приема.

При лечението с този медикамент са възможни отклонения във функциите на стомашно-чревния тракт, черния дроб, нервната система. При симптоми, които се свързват с приема на лекарствения продукт, трябва да се направи медицинска консултация.

Ангин хил

Ангин хил е хомеопатичен лекарствен продукт, специално ориентиран към болести на сливиците. Таблетките се държат в устата до разтварянето им; дозата за възрастните е три пъти дневно по една таблетка. Ако е налице остро състояние, в рамките на два часа може да се взема таблетка на всеки 15 минути. При деца над три години лечението е по същата схема, а при по-малки се назначава индивидуално от лекар.

Алое вера и алое фърст

Приемът на форми от алое вера – капсули, сок, желе, подпомага стабилизирането на имунната система и индиректно въздейства за преодоляване на последиците от херпангина. Спрей-вариантът алое фърст е обогатена версия – към екстракта от алое са добавени активни биокомпоненти от 11 билки. Това са лайка, джинджифил, евкалипт, пасифлора, пореч, мащерка, бял равнец, невен, глухарче, сандалово дърво. Механизмът на въздействие – чрез впръскване, дава възможност за пълноценно третиране при проблеми на устната кухина и гърлото, включително при херпангина. Терапията стабилизира имунния отговор на инфекцията, ограничава възпалението и неутрализира болката.

Бисептол

Популярен медикамент, прилаган при остри и хронични инфекции на отделителната и дихателната система, токсоплазмоза, менингит и кожни инфекции. Предлаган под формата на таблетки от 120 и 480 мг, сироп, ампули за бавна капкова инфузия. Приемът се назначава от лекар, който определя доза и продължителност на лечението в зависимост от възрастта и спецификата на диагнозата. Действа антибактериално; ограничава възпалението и отока, неутрализира състоянието при повишена температура.

Тантум верде

Продуктът е препоръчителен при възпаления на лигавиците на устата и гърлото. Популярни са таблетките за смучене с бензидаминов хидрохлорид, обичайната доза е 3х1 таблетка дневно за 7 дни. Освен таблетки добра работа върши спрей-формата, тантум верде спрей и спрей форте.  Има точен режим на впръскванията, който зависи от възрастта и състоянието на потребителите.

Течната форма на тантум верде е предназначена за гаргара; има противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект.

Усложнения

Болестта херпангина не е особено опасна сама за себе си, но понякога дава доста тежки усложнения.

Тъй като заболяването засяга нервната система, впоследствие пациентът може да развие серозен менингит. Тази болест  е особено опасна за малките деца, при които диагнозата не винаги се поставя навреме и в този случай са възможни нарушения на нервната регулация на мускулните регулации по главата и лицето. В най-тежките случаи е възможно да настъпи смърт.

Ето още някои възможни усложнения от херпангина:

• Синдром на Керниг – засягат се нервни коренчета и мозъчни обвивки, както и черепния ликвор с промени в налягането и промени в състава;
• Миокардит – възпалителните процеси в сърдечния мускул може да протекат незабелязано, но след време да имат тежки последици за сърцето;
• Поражения на черния дроб;
• Некроза на мускулна тъкан; наблюдава се много рядко при тежко протичане на херпангината.

Тези усложнения или по-скоро вероятността да се развият трябва да са причина за сериозно отношение към самата болест. Просто е задължително да се изпълняват лекарските препоръки и по този начин да се предотвратят възможни негативни последици. Преболедуването обикновено създава имунитет.

Профилактика

Няма специфична профилактика за предпазване от херпангина, но при налично заболяване разпространението на заразата може да се ограничи. Това изисква болният вкъщи да е изолиран, да му е осигурена индивидуална посуда и възможности за лична хигиена без контакти с близките.

В работен план хората, които са развили херпангина, следва да си останат вкъщи. Онези от тях, които работят с много хора – например преподаватели или работници в детски заведения, кухни и пр., да бъдат изолирани до оздравяването и най-малко за две седмици след това.

Източници:

http://www.knigamedika.ru/infekcionnye/kozhasliz/bolyachki-vo-rtu-gerpangina.html

http://www.krasotaimedicina.ru/diseases/children/herpangina

http://www.herpes911.ru/virus-gerpesa/93-gerpangina.html

Първоначално публикувано на:01.07.2016 @ 15:14