Аритмия: Най-добрите лекарства. Симптоми и лечение

♠ Симптоми и лечение на аритмия на сърцето ♠ Търсим кое е най-доброто лекарство ♠ Причини за мерцателна (мъждукаща) аритмия ♠ Видове ♠ Брадикардия ♠ Тахикардия

Още в текста: ♠ Диагностика

♠ Атриовентрикуларна блокада ♠ Внезапна сърдечна смърт ♠ Камерна фибрилация ♠ Купиране ♠ Синдром на слабия синусов възел ♠ Екстрасистоли ♠ Симптоми на аритмията ♠ Възникване ♠ Профилактика ♠ Усложнения ♠ Лечение на аритмиите ♠ Нарушен ритъм

С аритмия на сърцето се означава нарушаването на сърдечния ритъм. То се определя от промяна в честотата, регулярността и последователността на съкращаването и разпускането на мускула. В резултат се нарушават базисните функции на сърцето: автоматизма, възбудимостта и проводимостта.

Причини за аритмия

Аритмия се появява при органично поражение на сърдечния мускул като порок, инфаркт на миокарда и т.н., при разстройване на вегетативната нервна система, разбалансиране на съотношението вода-сол в организма, при интоксикация. Тя се установява и при без съмнение здрави хора, когато са налице силно изразена преумора, при простуда, след пиенето на високоалкохолни напитки.

Много разстройства в ритъма на сърцето не са разпознаваеми за пациентите и не водят до някакви последствия (синусова тахикардия, предсърдни екстрасистоли), и често свидетелстват за някаква извънсърдечна патология (примерно извънредна активност на щитовидната жлеза).

Най-опасна се счита камерната тахикардия, която изключително често става основен причинител на внезапна сърдечна смърт (в 83% от болните). Също толкова изразено застрашаващи живота могат да бъдат видовете брадикардия, особено атриовентрикуларната блокада, съпроводена с внезапно изгубване на съзнание, което е за кратко време. По статистически данни те причиняват внезапна сърдечна смърт в около 17% от случаите.

Нормален ритъм на сърцето

Нормалният ритъм се осигурява от проводящата система на сърцето. Това е механизъм с последователно действие.

Обединение от високоспециализирани клетки, способни да създават и провеждат по определени влакна електрически импулси, на свой ред предизвиква възбуждане и съкращаване на мускула на сърцето (миокарда).

Въпреки че всички елементи на проводящата система са способни да генерират електрически импулси, главната „електроцентрала“ е синусовият възел, намиращ се във връхната част на дясното предсърдие. Той задава необходимата честота на работата на сърцето. Тя е 60-80 удара в минута в положение на покой, при физическо натоварване – повече от това, в състояние на сън – по-малко.

Аритмии на сърцето

Устройство на сърцето

Импулсите, които са се зародили в синусовия възел, се разпространяват във всички посоки като слънчеви лъчи. Част от тях предизвикват възбуждане и съкращаване на предсърдието, а друга част – по специален път на проводящата система се отправят към атриовентрикуларния възел (по-често наричан АВ-възел), който е следващата „електроцентрала“.

В АВ-възела движението на импулса се забавя (предсърдията трябва да успеят да се съкратят и да придвижат кръвта в камерите). След това импулсите се разпространяват към снопчето на Хис. Снопчето се разделя на два дяла. Дясната част с помощта на влакна на Пуркиние провеждат импулсите към дясната камера, а лявата част – съответно към лявата камера, предизвиквайки тяхното възбуждане и съкращаване. Ето това е механизмът, по който се осигурява ритмичната работа на сърцето.

В начина на работа на проводящата система на сърцето възникват два типа проблеми:

  1. Нарушаване на генерирането на импулсите в едната от „електроцентралите“.
  2. Нарушаване на провеждането на импулсите в един от участъците на описаната система.

И в двата случая функциите на основния „ръководител“ на ритъма се поемат от следващата по веригата „електроцентрала“. Само че честотата на съкращенията намалява. По този начин проводящата система на сърцето има многостепенна защита от внезапно преустановяване на сърдечната дейност. Но нарушения в нейната работа са възможни. Именно те водят към появата на аритмия.

Видове аритмия

Нарушението на ритъма на сърцето – аритмията, се проявява по три принципни начина:

  1. Ритъмът се забавя – при наличие на под 60 удара в минута. Нарича се брадикардия (bradi – рядък).
  2. Ритъмът се учестява – това е при наличие на над 100 удара в минута. Нарича се тахикардия (tahi – чест).
  3. Разстройване на ритъма на сърдечните съкращения.

Съществуват десетки видове аритмия. Тук ще ви представим механизма на действие на най-типичните и разпространени патологии:

1. Брадикардия

(забавена сърдечна дейност). Основните й разновидности са синдром на болния синусов възел и атриовентрикуларна блокада ( АВ-блокада).

Синдром на болния синусов възел. Той се обуславя от нарушение в генерирането на импулса в синусовия възел или на провеждането на импулса на изхода на синусовия възем при контакт с тъканта на предсърдието. Тази патология може да е устойчива или паузите в работата на сърцето да възникват периодично, обусловени от така наречения синоатриален блок (блокада).

Синусовата брадикардия може да се наблюдава у здрави, добре тренирани хора или да бъде признак за развиването на патологично състояние като хипотиреоза (снижена функция на щитовидната жлеза), повишаване на вътречерепното налягане, някои инфекциозни заболявания (коремен тиф), обща астения при продължително гладуване.

Атриовентрикуларната блокада представлява нарушение на „пропускателната способност на АВ-възела. При АВ-блокада от първа степен провеждането на импулси през АВ-възела се забавя, при втора степен – към камерите се разпространяват едва един от два или един от три импулса, които идват от синусовия възел, при трета степен (пълна напречна блокада) – провеждането през АВ-възела е напълно блокирано.

При това положение сърцето не спира, тъй като в механизма се включва снопчето на Хис или основната проводяща система на сърцето, но това се съпровожда с редки удари на сърцето, примерно 20-40 броя в минута.

2. Тахикардия (учестена сърдечна дейност)
Аритмии на сърцето, най-доброто лекарство за аритмия

Тахикардия. Пулс над 120 удара в минута е опасен.

Основните му разновидности са суправентрикуларна (надкамерна) тахикардия, камерна фибрилация (мерцателна аритмия) и камерна тахикардия. Според мястото на възникване на „огнището“, тахикардиите се делят на надкамерна (при неговата локализация в предсърдията или областта на АВ-възела), и камерна. В зависимост от продължителността, тя се дели на пароксизмална (под формата на пристъпи)и постоянна. Още по темата ТУК: Подробно за симптома тахикардия. Колко точно опасен е той?

Пароксизмална тахикардия – внезапно рязко учестяване на сърдечния ритъм, което продължава от броени секунди до няколко денонощия. То прекъсва също така внезапно, без странично вмешателство, както е и започнало.

Постоянната тахикардия – продължително (над 6 месеца) учестяване на сърдечния ритъм, устойчиво към лекарствена и електротерапия (електрическа кардиоверсия).

Суправентрикуларна (надкамерна) тахикардия. За този вид е характерно учестяване на ритъма до 140-180 удара в минута, обусловени от индивидуалните особености на строежа на АВ-възела или патологична (повишена) активност на едно от звената на проводящата система на сърцето на нивото на предсърдията.

Към този вид заболяване се отнася синдромът на Волф-Паркинсон-Уайт (синдром WPW), който е обусловен от наличието на вроден допълнителен път на провеждане. При тази патология импулсите от предсърдието чрез АВ-възела се разпространяват към камерата, но мигновено след тяхното възбуждане – по допълнителния път, се връщат към предсърдието, предизвикват повторно възбуждане и отново – чрез АВ-възела се провеждат в камерата.

Движението на импулса се случва да протече и в обратна посока (надолу към камерите – по допълнителния път, нагоре към предсърдието чрез АВ-възела). Подобна циркулация на импулса може да продължава безконечно и да се съпровожда от висока честота на сърдечните съкращения (над 200 удара в минута).

Камерна фибрилация (мерцателна, мъждукаща аритмия) – най-разпространената форма на предкамерна аритмия, която се характеризира с хаотични съкращения на отделните мускулни влакна на пресърдието с честота 400-600 удара в минута. Тук е важно да отбележим, че АВ-възела в сърцето изпълнява не само функция на „електроцентрала“ и „проводник“, но и роля на филтър на честотата на провежданите към камерите импулси (в норма е провеждането на до 140-200 импулса в минута).

Аритмии на сърцето

Камерно трептене – пулс от 250 удара в минута изисква незабавно лечение заради опасност от кардиогенен шок и внезапна сърдечна смърт.

Затова при фибрилация на предсърдията само част от тези импулси достигат до тях и съкращението им се случва прекалено хаотично, напомняйки трептене, откъдето идва и името мерцателна аритмия (нередовно сърцебиене). Синусовият възел при това губи своята функция да управлява ритъма.

Камерна тахикардия – тежко нарушение на ритъма, проявяващо се в съкращаване на камерите с честота от около 150-200 удара в минута. При това „огнището“ на възбуждане се намира непосредствено в някоя от камерите. В млада възраст тази аритмия обикновено е обусловена от структурни изменения на дясната камера, а при възрастни хора по-често се наблюдава след прекаран инфаркт на миокарда.

Опасността от този вид нарушение на ритъма идва от високата вероятност то да премине във фибрилация (трептене) на камерите, което без спешна медицинска намеса може да предизвика внезапна смърт на болния. Тежкият характер на тези видове разстройване на ритъма е обусловена от отсъствието на пълноценно съкращаване на камерите на сърцетои като следствие – отсъствие на адекватно кръвоснабдяване на жизненоважни органи, преди всичко на главния мозък.

3. Екстрасистоли.

Аритмии на сърцетоИли по-общо казано: Нерегулярен сърдечен ритъм. Екстрасистолите са преждевременно съкращаване на мускула на сърцето. Всички структурни звена на проводящата система са в състояние да генерират електрически импулси. Обикновено основната „електроцентрала“ е синусовият възел, защото той генерира импулси с най-голяма честота. Обаче под влияние на различни фактори (атеросклероза, интоксикация и др.) е възможно да се появи патологична (повишена) активност на едно звено от структурата на проводящата система на сърцето, която води до извънредно сърцебиене, след което може да последва компенсаторна пауза.

Ето един от най-застъпените видове аритмия. Аритмии на сърцетоСпоред мястото, на което тя възниква, екстрасистолите се делят на надкамерни (суправентрикуларни) и камерни. Единичните екстрасистоли (до 5 в минута) не са опасни за живота, докато учестените, групираните по двойки и по повече на брой камерни екстрасистоли са неблагоприятен признак.

Атриовентрикуларна блокада

Какво е атриовентрикуларна блокада

Това е нарушение на „пропускателната способност“ на АВ-възела, който свързва предсърдията и камерите.

Отличават се три степени на блокада:

Първа степен: провеждането на импулси през АВ-възела се забавя.

Втора степен: към камерите се предава един от всеки два или три импулса, които пристигат от синусовия възел.

Аритмии на сърцето

схема 2

Трета степен – пълната напречна блокада. При нея предаването на импулса от предсърдията към камерите напълно се прекратява. Както отбелязахме, има механизъм да не се допусни пълно спиране на сърцето, защото има „дублираща“ система, която подсигурява работата да продължи. Тя се основава на снопчето на Хис (сх.2), но то няма способността да поддържа нормалния ритъм на подаване на импулси и те се разреждат във времето, спадайки примерно на 20-40 броя в минута.

Клинични прояви на атриовентрикуларната блокада

При този вид нарушаване на проводимостта на сърцето обичайно се проявяват следните симптоми: обща слабост, световъртеж, задух, бързо настъпване на умора. При силно изразено изменение се добавят още моментно причерняване пред очите и състояния, близки до изгубване на съзнание. В тези крайни случаи пациентът изпитва нужда да се хване за някаква опора, за да предотврати падане.

ВНИМАНИЕ! Крайните прояви на брадикардия представляват кратковременни пристъпи на загуба на съзнание. Това е моментна загуба на връзка със съзнанието. След като се опомни, пациентът вижда, че е паднал, но не си спомня как е станало. Въпреки името си, състоянието не настъпва напълно внезапно. Има един предупредителен знак, който е прилив на горещина в главата. За брадикардията не е характерно да се загуби съзнание за повече от десетина минути.

Как се диагностицира атриовентрикуларна блокада

За първична диагностика може да послужи наличието на клинични симптоми на брадикардия. Следващият етап е да се регистрира това с електрокардиограма. Често възниква необходимостта от провеждането на постоянен мониторинг в амбулаторни условия, което се нарича „холтеров“. Той се използва и при обичайния ежедневен режим на пациента. Напълно е възможно по време на денонощния мониторинг да не се регистрира аритмия. Тогава се преминава към прилагането на специален тест.

Методи за лекуване на атриовентрикуларна блокада

Единственият възможен метод на лечение на изразена брадикардия е имплантирането на постоянен електрокардиостимулатор. Този уред възстановява нормалната честота на сърдечните съкращения. При това обемът кръв, постъпващ в органите, се нормализира, и симптомите на брадикардия изчезват.

Основните показания за имплантиране на постоянен стимулатор при атриовентрикуларна блокада са: 1) наличие на клинични проявления на брадикардия (задух, умора, световъртеж); 2) паузи в работата на сърцето с продължителност над 3 секунди.

Внезапна сърдечна смърт

Аритмии на сърцето

Внезапната сърдечна смърт дава предупредителен сигнал

Какво е внезапна сърдечна смърт?

Под внезапна сърдечна смърт се разбира настъпването на естествена смърт вследствие на сърдечна патология, която е предшествана от внезапно загубване на съзнание в течение на час след възникването на остра симптоматика. Често се установява предшестващо заболяване на сърцето, но времето и начина на настъпване на смъртта са неочаквани.

Сърдечно-съдовите заболявания са безапелационната водеща причина за летален изход в съвременния свят. След инфаркт на миокарда внезапната сърдечна смърт се явява втората по разпространение причина за сърдечно-съдова смърт. Примерно 83% от внезапната смърт е свързана с исхемична болест на сърцето, недиагностицирана до момента на настъпването на леталния изход.

Фактори на риска на внезапната сърдечна смърт

Добре известните фактори на риска са: камерна тахикардия, инфаркт на миокарда, заболявания на коронарните съдове, случаи на внезапна сърдечна смърт или на внезапна необяснима смърт в семейството, намаляване на функциите на лявата камера, хипертрофична кардиомиопатия, сърдечна недостатъчност, синдром на Бругада, синдром на удължения QT-интервал и други. Още по темата ТУК: Какво е сърдечна недостатъчност и как да я лекуваме?

При 75-80% от пациентите с внезапен сърдечно-съдов колапс чрез ЕКГ се установява фибрилация на камерите и камерна тахикардия. В същото време се отбелязва, че брадиаритмиите имат незначителен принос в настъпването на внезапна сърдечна смърт. Приблизително в 5-10% от случаите тя настъпва без да е установена коронарна болест на сърцето или застойна сърдечна недостатъчност.

Честотата на внезапната сърдечна смърт, отбелязана в западните страни, варира от 0.36 до 1.28 души годишно, на всеки хиляда жители.

Методи за профилактика на внезапната сърдечна смърт

Лечението на страдащите от камерни аритмии се насочва към профилактика или купиране на аритмията.
Профилактиката срещу възникване на аритмия се извършва с амиодарон и други антиаритмични препарати Клас III.

Обаче ако камерната тахикардия или фибрилация на камерите са се развили в периода на прием на антиаритмици, лекарството няма силата да купира аритмията. Само имплантируемия кардиовертер-дефибрилатор или използването на външен преносим дефибрилатор от лекар-реаниматолог може да купира тахикардия, която застрашава живота.

Аритмии на сърцето

Устройство на имплантируем кардиовертер-дефибрилатор

Вариантите на лечение в днешно време включват:
  1. Терапия с антиаритмични препарати Клас III;
  2. Радиочестотна аблация на проводящите пътища на сърцето;
  3. Поставяне на имплантируеми кардиовертер-дефибрилатори.

Единственият метод за лечение, който е способен да предотврати внезапна сърдечна смърт при животозастрашаваща аритмия, е терапията с помощта на имплантируем кардиовертер-дефибрилатор. Установено е, че той на 99% прекратява животозастрашаващата аритмия и с тази си ефективност е определен като най-доброто средство за предотвратяване на внезапна сърдечна смърт.

Имплантируемия кардиовертер-дефибрилатор намалява общата смъртност (по всички причини) на 31% сред болните, прекарали инфаркт на миокарда и с фракция на изтласкване на сърцето < 30%. Освен това у пациентите се повишава качеството на живот, функционалният статус и физическите възможности.

ВНИМАНИЕ! Ако във ваше присъствие даден човек внезапно загуби съзнание, като при това отсъства самостоятелно дишане и не се усеща пулсация на магистралната артерия (на шията), незабавно пристъпете към реанимационни действия. Те са следните:

Аритмии на сърцето

Почистването на устната кухина може да се направи с подрични средства

Сложете пациента да легне по правилен начин, за да се отвори проходимостта на дихателните пътища. Затова той трябва да бъде положен на равна повърхност с максимално отметната назад глава. За да са проходими дихателните пътища, е необходимо от устната кухина да се извадят всички зъбни протези и други чужди тела. В случай на повръщане обърнете главата на болния настрани, като изчистите устната кухина и глътката напълно от съдържанието. За да си помогнете, направете си тампон от подръчни средства – парче плат, носна кърпа, салфетка.

Проверете дали е налично самостоятелно дишане.

Ако няма самостоятелно дишане, започнете изкуствена вентилация на белите дробове. Болният трябва да леши в описаната по-горе поза с рязко отметната назад глава. Позата може да се подсигури с подплънка под плещите – възглавници, сгъната на няколко ката дреха, одеяло или някакви подръчни материали. Главата може да се държи и с ръце. Оказващият помощ прави дълбоки вдишвания, отваря уста и бързо прилепяйки се към устата на болния, плътно притискайки устните си, прави дълбоко издишане, все едно че надува белите дробове и ги разширява.

За да не излиза въздухът, носът на пациента се притиска добре с пръсти. След това оказващият помощ се отдръпва настрани, отново прави дълбоко вдишане и отново – дълбоко издишане в устата на болния. През това време гръдната клетка на пациента спада – протича пасивно издишане.

Аритмии на сърцето

Последователно на изкуственото дишане

След това оказващият помощ отново вдъхва въздух в дробовете на болния. За да се запази чисто, лицето на болния може да се покрива с кърпа в момента на вдъхването на въздух.

Ако отсъства пулс в сънната артерия, изкуствената вентилация на белите дробове непременно се съчетава с провеждането на непряко стимулиране на сърцето. То се извършва по следния начин: разположете ръце една над друга, така че да ги опрете в областта на китката към гърдите на пациента. Точното място е на средната линия, на два пръста над мечовидния израстък. Без да сгъвате ръцете и използвайки собствената тежест на тялото, плавно притискайте гръдния кош към гръбначния стълб, така че той да се придвижи не повече от 4-5 см.

При този вид изместване се получава компресия (натиск) на гръдния кош. Масажът се провежда ритмично. Продължителността на натиска е еднаква с интервала между поредните компресии.

Аритмии на сърцето

Изкуствено дишане със сърдечен масаж

Честотата на натисканията е добре да бъде 80 на брой на минута. В моментите на отпускане оставяйте ръцете върху гърдите на болния. Ако правите реанимацията сами, използвайте следната схема: направете 15 натиска върху гръдния кош, после два пъти поред вдишвания. След това извършете отново непряк масаж в съчетание с изкуствена вентилация на белите дробове.

Не забравяйте постоянно да контролирате ефективността на реанимационния процес. Реанимацията е ефективна, ако у болния порозовява кожата и лигавиците, зениците се свият и започне да реагира на светлина, възобновява се или се подобрява спонтанното дишане, появява се пулс в сънната артерия.

Продължете да извършвате реанимационните действия до идването на медицински екип за бърза помощ.

Мъждукаща аритмия

Подробно за камерната фибрилация (мерцателна аритмия)

Какво е камерна фибрилация?

Камерна фибрилация (мерцателна аритмия) е най-разпространената форма на надкамерна аритмия, при която предсърдията се съкращават хаотично с честота от 400-600 вминута без координация с камерите на сърцето. Ролята на филтър на честотата на проведените към камерите импулси се изпълнява от АВ-възела.

Обикновено атриовентрикуларния възел е способен да проведе до 140-200 импулса в минута. Затова при този вид заболяване само част от импулсите достигат до камерите, при което тяхното съкращение възниква нередовно, напомняйки трептене, откъдето идва и името мерцателна (от руски). Синусовият възел при това губи твоята функция да управлява ритъма.

Аритмии на сърцето, брадикардия, екстрасистоли

Камерно мъждене – външен признак е загуба на съзнание

Повечето хора с мерцателна аритмия (особено ако продължителността на фибрилациите на предсърдията надвишават 48 часа) са под повишен риск от образуването на тромби, които по силата на своята подвижност могат да подпомогнат развитието на инсулт. Преходъта от пароксизмална форма на заболяването (на пристъпи) към постоянна форма може да подпомогне развиването и прогресирането на хронична сърдечна недостатъчност.

По какъв начин пациентът усеща камерна фибрилация?

Появлението й е съпроводено с рязко учестяване на сърдечните съкращения, което може да се придружава с внезапно сърцебиене, прекъсвания в работата на сърцето, обща слабост, недостиг на въздух, задух, чувство на страх, болки в гърдите.

Понякога тези пристъпи преминават бързо, за няколко секунди или минута, без приема на лекарства или други медицински действия. Обаче много често сърцебиенето не отминава от само себе си, може да продължи прекалено дълго – часове, денонощия, и трябва да се потърси медицинска помощ.

Фактори на риска при камерна фибрилация
  1. Възрастта. С напредване на възрастта могат да настъпят елекрически и структурни изменения в предсърдията, които способстват за развитието на фибрилация. Органическите заболявания на сърцето, в това число порок на сърцето, прекарани операции с откриване на сърцето увеличават риска от развитие на това заболяване.
  2. Други хронични заболявания. Тук се касае за заболявания на щитовидната жлеза, артериална хипертония и друга патология, които могат да способстват за развитие на камерна фибрилация.
  3. Алкохол. Той е най-известният „стартер“ за пристъпи.
Методи за диагностика при камерна фибрилация

Аритмии на сърцето, екстрасистоли, брадикардия, тахикардияЕлектрокардиограма. Предпочита се постоянно наблюдение по време на обичайната ежедневна активност пациента (Холтеров мониторинг).

Запис на пристъпите на камерна фибрилация в онлайн режим (в реално време). Това е разновидност на Холтеровия мониторинг. Извършва се чрез портативно устройство, което позволява да се предаде по телефона сигнал в момента на появата на пристъпа.

Ехокардиография – ултразвуково изследване, което позволява да се определи размерът на сърдечната кухина, нейната съкратителна способност, състоянието на клапаните на сърцето.

Методи за лечение на камерна фибрилация

Лечението се конкретизира след като се отчете вида на камерната фибрилация – дали тя има пароксизмален (на пристъпи) или постоянен характер. Ако у пациента се е развил устойчив пристъп на камерна фибрилация, то е необходимо да се опита купиране, особено ако това му е първата поява на аритмия в живота.

За тази цел се използват медикаментозни и електрически методи за възстановяване на ритъма. Тактиката се определя от продължителността, изразеността на клиничните прояви на аритмията, органическата патология на сърцето, която е предполагаема причина за аритмия.

Ако у пациента се е развила постоянна форма на камерна фибрилация, тоест всички опити за купиране на аритмията са се оказали безрезултатни и удържането на нормалния синусов ритъм е безперспективно, тогава е необходим постоянен прием на препарати за контрол на честотата на сърдечните съкращения и профилактика на инсулта.

Методи за купиране (прекратяване)

Един от най-ефективните препарати за прекратяване на пристъпите на камерна фибрилация, който се прилага в България, е Хинидин. Той възстановява нормалния (синусов) ритъм при предсърдно трептене, представлява лечение на пристъпите, което предотвратява рецидиви, използва се при предсърдни и нодални екстрасистоли, при пароксизмална надкамерна и нодална тахикардия. Също се използват Кордарон (вътрешно през устата и интравенозно) и други медикаменти.

Изборът и предписването на всички видове лекарства се извършва от лекар и е абсолютно забранено самолечението. При това лекарят назначава медикамента под контрола на електрокардиограма и според нивото на артериалното кръвно налягане. Още ТУК: Видове кръвно и как да лекуваме кръвното, когато е високо?

Аритмии на сърцето

Начин на движение на импулсите при камерно мъждене

Използването на Дигоксин и Верапамил за купиране на мерцателна аритмия е по-малко ефективно, но намалява честотата на сърдечния ритъм. Те подобряват самочувствието на болните, намаляват усещането за задух, общата слабост, сърцебиенето.

Най-ефективният начин за купиране на камерна фибрилация се явява електрическата кардиоверсия (с успешност от около 90%). Тя обаче се провежда под кратковременна обща наркоза и затова към нея се прибягва в случаи, когато състоянието на болния на фона на аритмията прогресивно се влошава и когато няма ефект или не се очаква ефект от лекарствената терапия – например при наличие на аритмия от дълго време.

ВНИМАНИЕ! Ако у пациента се е развил устойчив пристъп на камерна фибрилация, незабавно извикайте специализирана помощ, тъй като аритмията е желателно да се купира в близките 48 часа (!). След този срок рязко възниква опасност от вътресърдечно формиране на тромби и свързаните с тях усложнения – инсулт. Затова ако мерцателната аритмия продължи повече от две денонощия, непременно трябва да се приема медикамент за разреждане на кръвта.

Лекарства, които са разработени с тази цел, са например варфарин, фенпрокумон, хепарин, клопидогрел, прасугрел, тикагрелор, ривароксабан, но изборът отново принадлежи на медицинско лице. По принцип тези медикаменти се приемат около 3-4 седмици и само след това се провежда опит за купиране на камерните фибрилации. При успешен изход, приемът на лекарства за намаляване на съсирването се продължава още 4 седмици, а при запазване на аритмията то се приема постоянно.

След успешно възстановяване на синусовия ритъм, обикновено се назначават антиаритмици за профилактика на повторни пристъпи на камерни фибрилации (Соталекс, Кордарон).

Лечение при постоянна форма на камерна фибрилация-
Аритмии на сърцето

Мерцателна аритмия – наличие на хаотични сигнали

Постоянна форма на камерна фибрилация се обявява, когато всички опити за купиране на аритмията са се оказали безуспешни. При тази ситуация е от значителна важност да се изпълнят две задачи:

  1. Да се постави под контрол честотата на сърдечните съкращения (примерно при покой – 70-80 броя в минута) и
  2. Профилактика на формирането на тромби.

Първата от посочените цели може да се изпълни с постоянен прием на Дигоксин, адреноблокатори (Егилок, Атенолол, Конкор), антагонисти на калция (Верапамил, Дилтиазем) или техни комбинации. Другото решение е да се обезпечи постоянен прием на Варфарин под контрол на състоянието на коагулацията на кръвта (протромбиновия индекс/ време).

Съществуват ли методи за радикално отстраняване на камерната фибрилация?

Единственият метод за радикалното отстраняване на камерна фибрилация e радиочестотната изолация на белодробните вени. Тази катетърна операция е наистина сложна и се прилага в специализирани заведения. Нейната ефективност се оценява на 50-70%.

Освен това при чести пароксизми на камерната фибрилация и постоянна форма на камерна фибрилация се провежда радиочестотна аблация на АВ-възела, която създава изкуствена пълна напречна блокада (АВ-блокада III степен) и се имплантира постоянен електрокардиостимулатор. Всъщност мерцателната (мъждукаща) аритмия остава, но човекът не я усеща.

Аритмии на сърцето

схема 1

Слабост на синусовия възел

Какво предизвиква синдром на слабия синусов възел?

Синдромът на слабия синусов възел се обуславя от разстройване в генерирането на импулса в синусовия възел (сх.1) – главната „електроцентрала“ на сърцето, или нарушения в провеждането на възбуждането в камерите. При това се наблюдава рядък ритъм или пауза в работата на сърцето.

Бележка. Синусова брадикардия се установява и при здрави хора в отлично физическо състояние. Тогава тя показва, че има друг вид заболявания като намаляване на функцията на щитовидната жлеза, инфекциозно заболяване, повишено вътречерепно налягане и общо отслабване след продължително гладуване.

Симптоми на синдрома на слабия синусов възел

При този вид нарушение в ритъма на сърцето обичайно безпокоят следните проявления: обща слабост, световъртеж, задух, бърза умора. При изразена брадикардия се проявяват: притъмняване пред очите, състояния, близки до загуба на съзнание. Крайните проявления са кратковременни пристъпи на загуба на съзнание, когато човек се намира на пода, когато се свести. Може да се предшества от чувство на горещина в главата. Продължителната загуба на съзнание не е характерна за брадикардията.

Методи за диагностициране на синдрома на слабия синусов възел
Аритмии на сърцето

Електрокардиограма

За първична диагностика служи наличието на клинични проявления на брадикардия. Следващ етап е елекрокардиограмата. Често възниква необходимост от провеждането на денонощна електрокардиограма – Холтеров мониторинг, при обичаен режим на активност на пациента.

Не е рядкост при провеждането на Холтеровия мониторинг да не се попадне на аритмия. Тогава се провежда специално изследване, което позволява да се провокира появата на паузи в работата на сърцето. Към тях се отнасят: стимулация на сърцето чрез трансезофагеалната електрокардиостимулация и тилт – тест.

Методи за лечение на синдрома на болния синусов възел

Имплантирането на постоянен електрокардиостимулатор е единственият метод на лечение на изразена брадикардия. Този уред възстановява нормалната честота на сърдечните съкращения, а кръвоснабдяването на всички органи се подобрява и нормализира. В добавка симптомите на брадикардия се премахват.

Основните показания за имплантиране на постоянен електрокардиостимулатор са:
  1. Наличие на клинични проявления на брадикардия (задух, световъртеж, умора);
  2. Честота на сърдечните съкращения над 40 удара в минута в състояние на бодърстване;
  3. Паузи (спиране на синусовия възел) за повече от 3 секунди.

Подробно за екстрасистолите

Екстрасистоли са преждевременно съкращаване на сърцето. Да припомним, че всички звена по веригата на проводящата система на сърцето са в състояние да генерират електрически импулси. Обикновено основната „електроцентрала“ е синусовият възел, където се създават импулсите с най-голяма честота.

Обаче под влияние на различни активатори (атеросклероза, интоксикация и други) може да се появи патологична (повишена) активност на някое звено от структурата на проводящата система на сърцето, което да доведе до извънредно сърцебиене, след което може да последва компенсаторна пауза. Ето това е просто казано най-честият вид аритмия.

Лечение на екстрасистоли

Лечението на пациентите с екстрасистоли като начало е в посока терапия на базисното заболяване или състояние, довело до неговата поява и развитие (лечение на инфаркт на миокарда, корекция на водно-солевия обмен и др.). В много случаи екстрасистолите може да бъдат отстранени с преминаване към по-умерен, ненатоварващ начин на живот.

На болните с подобно изменение се препоръчва да ограничат или напълно прекратят приемането на напитки, които съдържат кофеин, да пушат, да приемат алкохол и да изпадат в стресови ситуации. Лечение с медикаменти не се прилага при случайно проявление, когато няма клинични симптоми.

Обаче ако екстрасистолите, преди всичко камерните, са много чести (над 50 броя в час), имат групов характер, а също така се понасят от болния тежко, е необходимо да се вземат специални антиаритмични препарати (Атенолол, Соталекс, Кордарон и други).

ВНИМАНИЕ! Продължителният прием на някои медикаменти е опасен за пациентите, прекарали инфаркт на миокарда.

Отделно честата камерна екстрасистолия може да се отстрани по метода на радиочестотната аблация на проводящите пътища на сърцето.

Симптоми на аритмията

Има ясни различия между симптомите на брадикардиите (разреден ритъм) и тахикардиите (учестен ритъм).

Какви симптоми съпровождат брадикардията? При разреден ритъм на сърцето се наблюдават обща слабост, световъртеж, задух, умора, причерняване, бързо отпадане, състояние, близко до загубване на съзнание.

ВНИМАНИЕ! Крайните проявления на брадикардията са кратки моменти на загуба на съзнание, които продължават секунди до минута, след което пациентът не знае какво е станало. Продължителната загуба над 5 минути не е характерна и насочва към друга диагноза.

Аритмии на сърцето

Видове тахикардия според мястото на възникване на проблема

Какви симптоми съпровождат тахикардията? При учестен ритъм на сърцето се наблюдават следните белези: усещане за учестено сърцебиене, задух, обща слабост, бързо настъпване на умора и отпадналост.

ВНИМАНИЕ! Някои видове тахикардии (камерната тахикардия, камерната фибрилация) могат да доведат до клинична смърт и трябва незабавна реанимация (дефибрилации).

Възникване на аритмия
Възникването на аритмии в сърцето се провокира от някои основни фактори:
  1. ендокринни нарушения: повишение на нивото на хормони от щитовидната жлеза в кръвта (тиреотоксикоза) и надбъбречната жлеза (адреналин), спад в нивото на кръвната захар.
  2. Нарушение на водно-солевия обмен (промяна в нивото на калия, натрия, калция, магнезия в кръвта).
  3. Нарушение на киселинно-алкалния баланс (изменение на нивото на кислорода и въглеродния двуокис в кръвта).
  4. Интоксикации (алкохол, тютюнопушене, наркотици, странични ефекти от лекарства).
  5. Атеросклероза (проявява се в съкращаването на кръвоносните съдове, което води до нарушение в кръвоснабдяването на органите и сърцето).
  6. Порок на сърцето.
  7. Сърдечна недостатъчност
В стройната работа на проводящата система на сърцето могат да възникнат следните проблеми:
  1. Нарушаване на генерирането на импулса в едно от звената на проводящата система – прекалена патологична активност –екстрасистоли, някои видове надкамерни или камерни тахикардии.
  2. Нарушение или особености при провеждането на импулса от един в друг участък от проводящата система на сърцето: атриовентрикуларна блокада, трептене на предсърдията.

Профилактика на аритмията

От всичко най-често аритмията е симптом или усложнение на основното заболяване, тъй като първичната профилактика се явява адекватно и съвременно лечение на тези, които имат остри и хронични заболявания.

Вторична профилактика (когато е установен конкретен вид аритмия). Такава не се провежда при брадикардия. При тахикардиите се прилагат редица антиаритмични препарати като:

  1. Адреноблокатори (Егилок, Атенолол, Конкор);
  2. Антагонисти на калция (Дилтиазем, Верапамил);
  3. Кордарон;
  4. Соталекс и други.

ВНИМАНИЕ! Лекарствата, които притежават антиаритмично действие категорично са забранени за приемане без да са били назначени от лекар. Причината е, че при неправилна употреба могат да възникнат опасни състояния, застрашаващи живота, в това число влошаване на заболяването или появата на нов вид аритмия.

Усложнения при аритмия

Някои нарушения в сърдечния ритъм като камерна фибрилация, трептене на предсърдията, камерна тахикардия, могат да се съпровождат от остра сърдечна недостатъчност (рязък спад в артериалното налягане, оток на белите дробове), хронична сърдечна недостатъчност (обща слабост, бързо настъпване на умора, задух, отичане на долните крайници), други аритмии (пълна АВ-блокада, камерна фибрилация) могут да доведат до спиране на сърцето и състояние на клинична смърт.

Аритмиите най-често са усложнение на някакво заболяване. Обаче, проявявайки се, те са способни рязко да усложнат неговата клинична картина. Не всички аритмии са еднакво опасни и значими по отношение на прогнозата на заболяването и живота на пациента:

Незначителни за протичането и прогнозата на заболяването Значими за протичането и прогнозата на заболяването Опасни за живота
Синусова тахикардия Пароксизмална надкамерна (суправентрикуларна) тахикардия Пароксизмална камерна тахикардия
Синусова брадикардия АВ-блокада II степен Камерна фибрилация
АВ-блокада I степен Камерни екстрасистоли (чести, групирани по двойки) Трептения на камерите
Блокада на крачетата на снопчето на Хис Камерна фибрилация с честота на сърдечните съкращения повече от 110 в минута Пълна АВ-блокада
Единични екстрасистоли
Камерна фибрилация с честота на сърдечните съкращения по-малко от 110 в минута

Опасността за живота е свързана на пърно място с риска от внезапна сърдечна смърт в резултат от спиране на сърцето.

Диагностика на аритмиите

Първична диагностика. За това служи проявата на първите клинични признаци, които са характерни за нарушаването на ритъма на сърцето.

Електрокардиограма. Тя се прави на следващия етап, обаче чрез нея аритмията може да бъде уловена, само в случай че носи постоянен или устойчив характер. Тъй като много аритмии имат т временен (пароксизмален) характер, често възниква необходимост от провеждането на денонощна регистрация на електрокардиограмата – Холтеров мониторинг. При това в тялото на пациента се поставят датчици, които са съединени с компактен прибор с размерите на фотоапарат. Той постоянно регистрира електрокардиограмата в нормален режим на живот и активност на пациента.

Специални изследвания. Напълно е възможно докато се прави денонощен мониторинг отново да не бъде уловена аритмия. Тогава се провежда специално изследване, което позволява да се провокира проява на симптомите и да се определи какъв е нейният механизъм. Към тях се отнасят трансезофагеалната електрокардиостимулация, тилт – тест и вътресърдно – инвазивно, електрофизиологично изследване.

При появата на чести – ритмични и неритмични, съкращения на сърцето, прескачания в работата му и кратковременни моменти на притъмняване пред очите, се обърнете към лекар. С категоричност се забранява да се спестява установяването на аритмията чрез електрограма, за да се види какъв е нейният механизъм. А това е задължително, преди да се назначи лечение, тъй като трябва да се установи с точност какво ще се лекува.

Лечение на аритмиите

1. Лечение на брадикардия.
Аритмии на сърцето

Имплантируем кардиовертер-дефибрилатор

Имплантиране на постоянен електрокардиостимулатор е единственият метод на лечение на изразена брадикардия, съпроводена с известни клинични проявления. Основните показания за имплантиране на такъв уред при синдрома на болния синусов възел се явяват паузи (спиране на синусовия възел) за повече от 3 секунди – атриовентрикулярна блокада от II и III степен, която се съпровожда с клинични проявления на брадикардия като задух, световъртеж, умора, специално при болни с хронична сърдечна недостатъчност.

Наличие на клинични проявления на брадикардия (задух, световъртеж, умора); синдром на болния синусов възел с клинично проявление на брадикардия, преди всичко при пациенти с честота на сърдечните съкращения повече от 40 удара в минута в състояние на бодърстване.

2. На камерна фибрилация.

Камерната фибрилация може да носи пароксизмален (пристъпообразен) и постоянен характер. Ако си имаме работа с пристъпи, то е нужно да се опитаме да купираме, особено ако това е първо проявление на аритмия. Ако има постоянна форма на камерна фибрилация, е необходим постоянен прием на лекарства, с които се контролират сърдечните съкращения и профилактика на инсулта.

Какви методи се използват за купиране – прекратяване на камерната фибрилация?

Най-ефективните препарати за прекратяване на пристъпите на камерна фибрилация се явяват препарати като Хинидин и Кордарон. Използването им обаче е възможно само по назначение на лекар под контрола на електрокардиограма и на нивото на артериалното налягане.

Най-ефективният метод за купиране на камерна фибрилация се явява електрическата кардиоверсия (около 90%). Обаче заради необходимостта тя да се провежда под кратковременна обща наркоза, то към нея се прибягва само при влошаване на състоянието на болния в прогресивен порядък, и когато няма положителен ефект или не се очаква такъв от прилаганото лекарствено лечение.

ВНИМАНИЕ! Ако имате пристъп на камерна фибрилация, незабавно потърсете медицинска помощ, тъй като трябва да се купира в близките 48 часа. След този срок нараства опасността от образуването на тромби в сърцето и свързаните с тях усложнения като инсулсти. Затова ако мерцателната аритмия продължи повече от две денонощия, непременно се приема Варфарин за разреждане на кръвта.

След успешно възстановяване на синусовия ритъм, обикновено се назначават антиаритмици за профилактика на повторни пристъпи на камерни фибрилации (Соталекс, Кордарон).

Лечение при постоянна форма на камерна фибрилация. Ако всички направени опити да се прекрати аритмията не са постигнали успех, тогава се преминава към друг начин на лечение. Най-напред трябва да се сложат под контрол съкращенията на сърцето, като се постигнат около 80 удара в минута в състояние на почивка.

След това е необходимо да се профилактира образуването на съсиреци. Контролът се установява с постоянен прием на Дигоксин, адреноблокатори (Егилок, Атенолол, Конкор), антагонисти на калция (Верапамил, Дилтиазем) или техни комбинации. Образуването на съсиреци се предотратява с постоянно приемане на Варфарин.

Радикални методи за отстраняване
Аритмии на сърцето

Катетърна аблация на сърце

Единственият метод за радикалното отстраняване на камерна фибрилация е радиочестотна изолация на белодробните вени. Тя постига успех на около 50-70% от пациентите. При чести пристъпи или постоянна форма на камерна фибрилация се прилага радиочестотна аблация на АВ-възела за създаване на изкуствена пълна напречна блокада и се постравя постоянен електрокардиостимулатор. Всъщност мерцателната аритмия остава, но човекът не я усеща.

3. Лечение на екстрасистоли

Лечението на пациентите с екстрасистоли първо се насочва към терапия на основното заболяване, което ги е предизвикало (лечение на инфаркт на миокарда, корекция на водно-солевия обмен и др.). Изисква се ограничаване на утежняващите фактори като пушене, пиене, прием на лекарства със странични ефекти, подлагане на стрес.

Ако екстрасистолията, преди всичко камерната, е много честа (над 50 екстрасистоли в час), има групов характер, а също така се понася от болния тежко, се вземат специални антиаритмични препарати (Атенолол, Соталекс, Кордарон и други).

ВНИМАНИЕ! Продължителния прием на някои медикаменти е опасен за пациентите, прекарали инфаркт на миокарда.

4. Лечение на суправентрикуларна тахикардия

При появата на учестено сърцебиене на първо място се използват специфични проби:

Аритмии на сърцето

Проба на Валсалва

  • Проба на Валсалва. Техниката е измислена още през 17-ти век от болонски лекар и е именувана на него. Състои се в опит да се издиша срещу запушените дихателни пътища, което се прави с неголяма сила. Обикновено се затваря устата и се запушва носа, като действието прилича на надуване на балон.
  • Проба на Ашнер – упражнение на вътрешен натиск върху закритите очни ябълки в продължение на 4-10 секунди, изпълнява се в легнало положение.

Тези прийоми могат да намалят проявлението на тахикардията, а в някои случаи дори да я прекъснат.

ВНИМАНИЕ! Посочените по-горе проби са опасни за възрастни пациенти с изразена сърдечна недостатъчност или недостатъчност на мозъчното кръвообращение.

Ако тахикардията продължава, се използват лекарствени препарати за кратко, но не бързо действие като Верапамил. Успешното прекратяване на тахикардията не гарантира отсъствието на пристъпи в бъдеще. По-скоро обратното – проявата свидетелства за това, че в сърцето съществуват условия или конкретни причини за тоявата й, но недостига само повод – стартер.

Ако пристъпите на тахикардии са много редки, леко се понасят и бързо се прекратяват, необходимостта от постоянно профилактично приемане на лекарства няма. При чести, устойчиви пристъпи на тахикардия е необходим постоянен прием на антиаритмични препарати.

Радикалното лечение на всички видове суправентрикуларна тахикардия се явява радиочестотната аблация на проводящите пътища на сърцето, в хода на която с помощта на катетър се осъществява изолирано повреждане на „огнището“ на аритмията или патологично съединение (дополнителен път при синдрома WPW). Ефективността на този метод надхвърля 90%.

5. На камерни тахикардии

В момента на проявлението на тази опасна за живота тахикардия е необходимо в спешен порядък да се потърси медицинска помощ, а в случай че камерната тахикардия е довела до клинична смърт, да се проведат самостоятелно реанимационни действия.

Понататъшното лечение на камерната тахикардия се определя от патологията, която е обусловила появата на тази страшна аритмия и от особеностите на самата тахикардия – локализация, устойчивост, регулярно съкращаване и друго.

Проявлението на камерната тахикардия в детска възраст често е свързана с вродени – наследствени, заболявания – синдрома на Бругада. В този случай се имплантира кардиовертер-дефибрилатор, който изключително интелигентно усеща – установява проявата на застрашаваща живота аритмия и незабавно подава мощен електрически разряд за нейното потушаване.

В зряла вързаст появата на на камерна аритмия често е свързано с така наречената аритмогенна дисплазия (структурно изменение) на дясната камера. Тогава се провежда радиочестотна аблация – изгаряне на огнището на аритмията.

Ако в основата на проявата на камерната тахикардия (или камерна фибрилация) стои кардиомиопатия (структурно изменение на лявата камера) или исхечимна болест на сърцето (прекаран по-рано инфракт на миокарда) се имплантира кардиовертер-дефибрилатор.

Профилактичното медикаментозно лечение на камерната тахикардия, в това число у хора с имплантиран кардиовертер-дефибрилатор, се провежда с антиаритмични препарати (Атенолол, Соталекс, Кордарон и други).

ВНИМАНИЕ! Назначението на редица медикаменти е противопоказано за пациенти с инфаркт на миокарда, тъй като те могат да провокират появата или задълбочаване на аритмията. Задължгително всички лекарства се изписват от кардиолог, който си помага с електрокардиограма.

Още топ материали, свързани с темата:
Аритмия: Най-добрите лекарства. Симптоми и лечение
5 (100%) 1 vote

Enjoyed this post? Share it!

 

2 коментара по “Аритмия: Най-добрите лекарства. Симптоми и лечение

  1. Ролята на бетаблокерите. Когато приемам предписаня ми Небилет /по 1/2сутрин и вечер/ пулса ми спада около 50-55. При моя промяна само сутрин по 1/4 стойностите ми са около 60 – 73. Има теза, че Небилета може да доведе до увреждане на сърцето. Вярно ли е?
    Предварително благодаря за мнението Ви.

    • Всяко лекарство за аритмия може да увреди сърцето, ако не се използва правилно. Специално небилет е едно от най-добрите лекарства за тези случаи, но за да сте сигурни, че ще ви свърши чудесна работа, трябва да вярвате на лекаря си, защото той е единственият, който може да каже дали ще ви навреди или не, ако е достатъчно компетентен. Ако нямате нужната вяра на личния ви лекар, потърсете някой голям професор или специалист по сърдечните болести. Един частен прием у нас струва 50-60 лева, но може да ви спести наистина ужасни главоболия. Помислете си само колко би струвал подобен преглед при някое величие на науката в Лондон, да речем!

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *