Симптоми и признаци на левкемия
Симптоми и признаци на левкемия при деца. Кръвни показатели.

Левкемия. Симптоми, признаци и кръвни показатели. При деца и възрастни

Подробни симптоми и признаци на левкемия: остра (акутна) или хронична. Лечение със стволови клетки, химиотерапия, радиотерапия и лъчева терапия. Билки

Съдържание на публикацията: Какво е левкемия; Видове левкемия; Причини; Симптоми; Остра лимфобластна левкемия; Остра миелобластна левкемия; Хронична миелоцитна левкемия; Хронична лимфоцитна левкемия; Диагностика; Лечение; Химиотерапия; Радиотерапия (лъчева терапия); Стволови клетки; Прогноза; Билки и народни средства

Левкемия е общо название на група онкологични заболявания, характерни с безконтролно разрастване на тъкани и различна етиология. Може да се срещнат и названия като левкоза, лимфосарком, рак на кръвта. Болестта левкемия, чиито симптоми са в зависимост от конкретната й форма на проявление, протича при постепенно заместване на нормалните клетки с левкозни. На фона на тази трансформация се развиват различни сериозни усложнения от рода на кръвоизливи, анемия и др.

В здравия организъм клетките се делят, съзряват, изпълняват функциите си и престават да съществуват съгласно програмата, която им е заложена. След загиването на клетките настъпва разрушаването им, а на тяхно място се появяват нови, млади клетки. При раковите заболявания тази програма за делене, живот и функции на клетките се нарушава и растежът и размножаването им протичат извън рамките на какъвто и да било контрол. Левкемия – по същество това е рак, при който са поразени клетките на костния мозък. В здравия организъм това са началните източници за клетките на кръвта – белите кръвни клетки левкоцити, червените – еритроцити, както и на тромбоцитите, определящи способността на кръвта да се съсирва.

Какво се случва при левкемия

Хората, които развиват рак на кръвта, се сблъскват с нарушения на процесите в костния мозък. Заради тях кръвта се насища с прекомерно количество левкоцити – бели кръвни клетки, които на практика са лишени от възможността да изпълнят специфичните си функции. Раковите клетки – за разлика от здравите, не загиват когато е нормалното време, а продължават да циркулират из кръвта и с това затрудняват здравите клетки да си вършат работата. Така раковите клетки се разпространяват по целия организъм, като попадат в лимфните възли или в някои органи. Подобно нашествие на ракови клетки причинява нарастване на засегнатия орган или лимфен възел, понякога свързано и с появата на болка.

Левкемия или левкоза – това са синоними; разбирайте, че става дума за рак на кръвта. На практика това са коректни названия за актуалния болестен процес. “Рак на кръвта” не е най-точното определение, то е по-скоро нещо като народно, популярно от медицинска гледна точка. В пациентските среди именно това название има най-широка популярност. От гледна точка на науката пък най-правилно би било да се говори за хемобластоза: накратко – група злокачествени заболявания, засягащи кръвотворните клетки. Раковото образувание представлява активно разрастваща се тъкан, слабо контролирана от организма. Образуванието не е резултат от натрупване на неметаболизирани клетки или последица от възпаление.

Хемобластозите, чиито ракови клетки поразяват костния мозък, се разпознават именно като вече назованите левкози или лимфоми. Левкозите се отличават от лимфомите по това, че първо в единия случай имаме системно поражение – левкоза, а в другия то не е налице – лимфома. Терминалният стадий на лимфомите е свързан с появата на метастази, които засягат и костния мозък. При левкозите става дума за първично поражение на костния мозък, докато при лимфомите то е вторично, резултат от метастазиране. Отчитайки факта, че левкозите са свързани преди всичко с наличието на ракови клетки в кръвта, за назоваването на левкозите е прието да се прилага терминът левкемия.

А сега да обобщим: под рак на кръвта разбираме новообразувание, което се развива на основата на клетка от костния мозък. Става дума за неконтролирано и постоянно деление на въпросната клетка в рамките на някакъв времеви интервал, от няколко седмици до няколко месеца. Едновременно с протичането на този процес се случва и друг – а именно изтласкване и потискане на нормалните кръвни клетки, които не са в състояние да се размгожават и функционират по обичайния си начин. Симптомите на рака на кръвта, следвайки този анализ, би трябвало да са свързани с недостиг в организма на един или друг вид нормални и работещи клетки. Тумор в собствения смисъл на думата при рак на кръвта не съществува, т.е. няма как да се види или опипа, тъй като се касае не за обичайната тъкан, а за постоянно движеща се по съдовата система кръв.

Видове левкемия

В зависимост от агресивността, от скоростта, с която протича заболяването, различаваме остра и хронична форма на левкемия.

  • Остра левкемия – в кръвта има значително количество незрели ракови клетки, които не изпълняват функциите си; симптоматиката се проявява скоростно и болестта прогресира бързо;
  • Хронична левкемия – наличните ракови клетки изпълняват определени функции на кръвни клетки, затова симптоматиката на болестта дълго време не се проявява. Обикновено заболяването се открива случайно, например при профилактичен преглед или при кръвно изследване по някакъв повод. В този случай болестта се развива бавно, но все пак прогресия има заради постоянното увеличаване на количеството ракови клетки в кръвта.

Болестта левкемия има своя специфика: тя се изразява в това, че острата форма на левкемия никога не може да премине в хронична, както и хроничната няма тенденции към обостряне. Определенията “остра” и “хронична” левкемия имат смисъл само за удобство при назоваването на заболяването и характеризирането на начина, по който то протича.

В зависимост от конкретния тип левкоцити, въвлечени в патологичния процес, можем да различим следните видове левкемия:

  • Хронична лимфоцитарна левкемия (хронична лимфолевкоза, лимфоцитарна хронична левкоза) – форма на рак на кръвта, свързан с нарушено делене на лимфоцитите в костния мозък и дефекти при съзряването им.
  • Хронична миелоцитарна левкемия (хронична миелолевкоза, миелоцитарна хронична левкоза) – рак на кръвта, при който е нарушено деленето на клетките в костния мозък и съзряването им, като въпросните клетки се реализират като по-млади форми на еритроцити, левкоцити и тромбоцити.
  • Остра лимфобластна левкемия, или остра лимфолевкоза, лимфобластна остра левкоза: в този случай отново се касае за нарушения при деленете и съзряването на лимфоцити в костния мозък.
  • Остра миелобластна левкемия, или остра миелолевкоза, миелобластна остра левкоза – ракът на кръвта е съпроводен от нарушено делене на клетките на костния мозък, които се проявяват като незрели, млади форми на еритроцити, левкоцити и тромбоцити.
Демир бозан за безсъние

Изхождайки от типа клетки, засегнати от патологичния процес, както и от степента на нарушения при съзряването им, може да се говори за следните типове рак на кръвта:

  • Левкоза без съпътстващо съзряване на клетки;
  • Левкоза, при която съзряването на клетки не протича в пълен обем;
  • Левкоза промиелобластна;
  • Миеломонобластна левкоза;
  • Монобластна левкоза;
  • Еритролевкоза;
  • Левкоза мегакариобластна.

Причини за левкемия

левкемия, признаци. При деца
Температура, кръвоизливи и болка – това са симптомите на левкемия може би

Каква точно е причината за болестта левкемия, не може да се твърди напълно сигурно. Могат обаче да се формулират доста категорично условията, при които рискът от заболяване е много висок. Това са:

Радиоактивно въздействие – отбелязва се, че хората, които са били подложени на такова интензивно облъчване, в по-голяма степен рискуват да развият остра миелобластна левкоза, остра лимфобластна левкоза или хронична миелоцитарна левкоза.

Пушенето;

Продължителният контакт с широко използваните в химическата промишленост бензени, чието въздействие повишава опасността от развитие на левкози от определен тип. Бензени впрочем има в бензина и в цигарения дим.

Синдром на Даун и други заболявания с хромозомни нарушения.

Химиотерапията, прилагана заради други ракови форми, също може да провокира в бъдеще левкемия.

Наследствеността не играе роля в този случай. Изключително рядко в практиката има случаи, когато от левкемия се разболяват последователно няколко човека от една фамилия. Ако подобно нещо все пак се случи, обикновено се касае за хронична лимфоцитарна левкоза.

И още нещо: ако при някои хора са налице всички изброени условия, това все още не означава, че те ще развият левкемия. Много хора, при които изброените въздействия са налице, никога не развиват рак на кръвта.

Общи симптоми на левкемията

левкемия, симптоми
Симптомите на левкемия са обстойно проучени

Симптомите и начинът, по който те ще се проявят, са в зависимост от разпространението на проявената левкемия, от формата й, дори от броя на развитите ракови клетки в организма. Хроничната левкоза в ранен стадий например се проявява чрез неголям брой ракови клетки, затова доста време заболяването може да остане скрито. При остра левкоза – обратно – наличието на своеобразен взрив на поява на злокачествени клетки привлича вниманието по силно тревожен начин.

Ето кои са основните симптоми, характеризиращи развитието на остра или хронична левкоза: увеличени лимфни възли – предимно онези, които са разположени под мишниците или по шията; при левкемия като правило увеличените лимфни възли не са болезнени; слабост и видимо изразено бързо уморяване; податливост на инфекциозни заболявания – херпес, бронхит, пневмония; повишена температура без обичайно съпътстващите я фактори; изпотяване нощем; увеличение на черния дроб или далака, което е съпроводено обикновено с усещане за тежест в лявото или дясното подребрие; нарушено кръвосъсирване, което се  проявява чрез кръвоизливи от носа, поява на червени точки по тялото, кървене от венците.

Струпването на ракови клетки в някои области на организма се проявява по специфичен начин – чрез объркано съзнание, задух, главоболие, гадене и повръщане, нарушена координация на движенията, замъглено зрение, конвулсии, отоци в слабините или горните крайници, болки и оток в скротума.

Остра (акутна) лимфобластна левкемия

Този тип левкемия най-често се наблюдава при деца и обикновено симптоматиката се проявява във възрастовия диапазон 3-7 години. Признаците на заболяването са сравнително лесни за разпознаване, но за неспециалистите биха могли да означават друго заболяване. Ето как се проявява този тип левкемия в толкова млада възраст:

  • Интоксикация – проявява се в слабост, състояния с треска, може да настъпи загуба на тегло; първоначално състоянието може да е провокирано от инфекция – вирусна, бактериална, гъбична.
  • Хиперпластичен синдром – започва увеличение на лимфните възли. Черният дроб и далакът увеличават обема си, възможно е това да причинява болки в корема; костният мозък започва да се разраства, усещат се бжолки в ставите;
  • Анемичен синдром – проявява се в бледост, слабост, тахикардия. Венците започват да кървят;
  • Увеличение на тестисите – наблюдава се при 30% от болните момчета, които развиват първична лимфобластна левкемия; образуват се тъканни уплътнения;
  • Кръвоизливи в ретината, оток на зрителния нерв; при офталмоскопия в очното дъно могат да се открият левкемични плаки;
  • Дихателни нарушения – свързани са с нарастването на лимфните възли в гръдния кош; дихателна недостатъчност. В по-редки случаи се разкриват бъбречни поражения.

Остра (акутна) миелобластна левкемия или миелоидна

Този тип левкемия може да се развие във всяка възраст, но най-често се диагностицира при хора над 55 години. Симптомите на острата миелобластна левкемия се проявяват последователно, постепенно. Най-рано се появява слабост и бързо изчерпване на силите, като този признак може да предхожда останалите с няколко месеца. Миелобластната левкемия развива типичните признаци на заболяването като анемичен и токсичен синдром, слабост, виене на свят, липса на апетит, треска при отсъствие на вирусни инфекции. По-специфично е почти пълното отсъствие на промяна в лимфните възли – липсва характерното нарастване и болка. Ако все пак такава промяна настъпи, лимфните възли започват да се свързват в специфични конгломерати, бучки в областта на шията и над ключицата.

Костно-ставната система също реагира на злокачествения процес с болки в долните крайници, както и с болки покрай гръбначния стълб, промяна на подохдаката и движенията. Рентгенограмата установява в такива случаи различни костни изменения, остеопороза и пр. Следва обяснимото нарастване на далака и черния дроб. Проявяват се и други типични симптоми като повишена заболеваемост от инфекциозни болести, поява на подкожни синини без травма, кръвоизливи – от носа, венците, генитални; необяснимо отслабване, болки в костите и ставите.

Хронична миелоцитна левкемия

Заболяването е най-често срещано при хора на възраст 30-50 години, повече при мъже; много рядко и в детска възраст. Заболяването се диагностицира, след като пациентите системно се оплакват от постоянна умора и намалена работоспособност. Има случаи, при които болестта прогресира години след като е била диагностицирана – от порядъка дори на десет години. При този вариант на болестта настъпва увеличение на левкоцитите в кръвта за сметка на промиелоцити и миелоцити. Пациентите са слаби и получават задух както в покой, така и при натоварвания.

Дайте мнение и Вие тук!

И тук се наблюдава увеличение на далака и черния дроб, усещане за тежест в областта на лявото подребрие, гадене и повръщане, повишена температура. Кръвта се сгъстява и се проявяват нарушения, свързани с кръвоснабдяването – следствие на подобни състояния са световъртеж и силно главоболие, нарушена координация и ориентация. Тежко състояние настъпва при инфаркт на далака. Прогресиращото заболяване причинява болки в костите и ставите, податливост към инфекциозните заболявания, загуба на килограми.

Хронична лимфоцитна левкемия

Тази форма може да остане скрита, без прояви дълго време, години. Развитието й обаче алармира чрез увеличени лимфни възли – безпричинно или при инфекциозно заболяване от рода на бронхит или ангина. Започват болки в лявото подребрие заради увеличения далак. Заради отслабения имунитет пациентът често боледува от различни инфекции. Откриват му цистит, херпес, пиелонефрит, бронхит, белодробно възпаление, херпес зостер.

Проявяват се различни автоимунни заболявания. Поради автоимунните процеси настъпва разрушаване на тромбоцитите  и еритроцитите; зачестяват кръвоизливи от носа и венците, развива се жълтеница. Лимфните възли съхраняват вида и плътността си, но заради честите инфекции могат и да нараснат. Изменения настъпват предимно в зоната на шията и под мишниците. Когато инфекциите се овладеят, възлите възстановяват вида и размера си.

При напреднал стадий това обратно развитие липсва, изменението следва посока отгоре-надолу, засягат се лимфни възли в корема и слабините. На този етап отчетливо се проявяват и общите симптоми на левкемия – слабост, лесно изчерпване на силите и умора, интензивно потене. В ранните етапи на болестта не се проявяват тромбоцитопения и анемия.

Диагностика

левкемия, кръвни показатели
При левкемия липсва класическото новообразувания под формата на тумор

Диагностицирането на левкемия може да стане по анализ на кръвни показатели. Става дума за общ анализ, който е в състояние да даде предварителна представа за характера на заболяването. Потвърждаването на диагнозата става чрез данните, получени в резултат на нови изследвания – изследва се костният мозък, след като се вземат проби чрез пункции. Самата пункция изисква пробождане на тазова или на гръдната кост със специална игла; взетият по този начин материал се подлага на микроскопски анализ.

След това цитологът може да определи за какъв точно тип заболяване става дума – конкретен вид на онкологията, степен на агресивност, мащаб на пораженията. В по-сложните случаи се прилага и биохимично диагностициране, имунохистохимия, при която се изследват различните протеини на раковите клетки, както и техните количеств, и по този начин се достига до стопроцентово изясняване на характеристиката на болестта.

Точният тип на онкологичното заболяване трябва да бъде определен прецизно – това е важно. Човешкият организъм разполага във всеки момент с множество клетки, които постоянно се развиват и нарастват. По тази логика допускаме, че и видовете злокачествени клетки в кръвта също могат да са на различен етап от развитието си. Колкото по-съвършена е диагностиката на подобен тип клетки, толкова по-точно може да се определи видът и степента им на зрелост, а това определя по-точно и характера на терапията, която ще е най-ефективна при определени условия.

Лечение

Как се лекува левкемия? Изборът на терапевтичен подход зависи от много фактори: какъв тип е, в какъв стадий е диагностицирана, възраст на пациента, общо здравословно състояние, наличие или отсъствие на съпътстващи заболявания.

Острата левкемия изисква незабавен старт на лечението, за да се блокира ускореното размножаване на левкозни клетки. Има реални възможности за постигане на ремисия – подобреното състояние се определя именно като ремисия, а не оздравяване, тъй като е възможно заболяването да се появи отново.

Хроничната левкемия изключително рядко постига фаза на ремисия, макар прилаганите терапии да позволяват контрол върху хода на болестта. По правило лечението на хронична левкемия започва след проявата на съответната симптоматика, само хроничната миелоидна левкоза може да се атакува веднага след потвърждаването на диагнозата.

Основните видове лечение на левкемия са следните:

Химиотерапия – чрез венозни вливания на специални медикаменти се цели унищожаването на злокачествените клетки (подробно за лечение чрез химиотерапия прочетете ТУК!);

Радиотерапия или лъчева терапия – прилагат се специфично насочвани лъчения със същата цел, т.е. разрушаване на раковите клетки; паралелно с този процес започва умаляване на нарасналите поради онкологичния процес органи – черен дроб и далак; смаляват се и подутите лимфни възли; лъчетерапията може да се реализира и като подготвителен етап преди трансплантация на стволови клетки;

Трансплантация на стволови клетки. Целта на тази процедура е да възстанови продукцията на здрави клетки и да подобри състоянието на имунната система. Комбинирането й с химио- или лъчетерапия  като предшестващ етап има за цел да унищожи максимално количество ракови клетки, да разруши и част от клетките на костния мозък, както и да отслаби в известна степен имунната система. Последното е свързано с хипотезата, че при силна имунна система трансплантираните здрави клетки могат да бъдат отхвърлени.

Прогноза на заболяването

Всеки тип рак на кръвта или левкемия има собствена обща прогноза, която се конкретизира в зависимост от индивидуалните данни на пациента.

Острата лимфобластна левкемия зависи като перспектива от стойностите на левкоцитите в кръвта при откриването на болестта, както и от правилността и оперативността на терапията и възрастта на пациента. Децата-пациенти на възраст 2-10 години често постигат продължителна ремисия. Това не е истинско оздравяване, но все пак се постига нормално качество на живота. Добре е да се отбележи, че колкото по-високи са стойностите на левкоцитите при диагностицирането на болестта, толкова по-малка е вероятността за такъв тип оздравяване.

При остра миелолевкоза прогнозата зависи от вида на клетките, които участват в патологичните процеси; зависи също от възрастта на пациента и от адекватността на приложената терапия. Стандартните съвременни схеми на терапия определят за 35% от случаите преживяване на пет и повече години, ако се касае за пациент до 60-годишна възраст. При по-възрастните процентът е само 10.

При хронична миелолевкоза прогнозата зависи от стадия, в рамките на който е започнало лечението (естествено – колкото по-рано, толкова по-добре). Хроничната миелолевкоза се развива по-бавно от острата, но три до пет години след поставянето на диагнозата при 85% от пациентите започва влошаване. То се изразява в специфична криза, свързана с появата на голямо количество незрели клетки в кръвта и костния мозък. При ранна диагностика и своевременна, точна терапия преживяването е 5-6 години след диагностицирането. Има случаи, при които този срок достига до 10 и повече години.

При хроничната лимфолевкоза  има пациенти, които загиват в първите 2-3 години след диагностицирането от различни усложнения. Има и противоположни истории, при които болестта дава десет и повече години живот, преди да настъпи терминалният стадий. Независимо от спецификите при различните разновидности левкемия, общ е съветът за търсене на специализирана консултация при проява на описаните симптоми.

Народна медицина при левкемия – рецепти

Макар народната медицина да не е в състояние директно да обещае излекуване от левкемия, редица билки и храни могат да постигнат укрепване на имунната система и успешно участие в комплексната терапия на злокачественото заболяване. Ето няколко работещи рецепти за укрепване на организма при това заболяване:

  1. Като общоукрепващо средство си направете настойка или отвара от плодове и листа на боровинки. Необходими са 5-6 лъжици листа и плодчета боровинки, които заливаме с вряла вода и оставяме да къкрят един час. След това прецеждаме и изпиваме лековитата отвара в рамките на деня. Това се прави в продължение на 2-3 месеца, следва пауза и нов лечебен цикъл. Едновременно с това може да се приема и настойка от семена на мордовник (топчестоглав челядник). За една доза е достатъчна една трета супена лъжица от билковия продукт; заливаме с чаша вряла вода и оставяме да кисне, докато изстине. Прецеждаме и изпиваме за един ден, настойката разделена за 5-6 приема.
  2. Една трета супена лъжица брезови пъпки и една лъжица брезови листа се кипват в половин литър вода. Пие се по половин чаена чаша три пъти дневно.
  3. Печената тиква помага при анемия и проблеми с образуването на червени кръвни клетки. Хапвайте 4-5 пъти дневно по 100-150 грама.
  4. Нелоши резултати дава отварата от плодове и листа от ягоди. Супена лъжица листа и плодове заливаме с чаша вряла вода; пие се три пъти дневно по половин чаша.
  5. Вземайте 4-5 пъти дневно по една чаена лъжичка настойка от медуница или меча пита, и мащерка.
  6. Ефективна билка при лечението на левкемия е зъбарчето. Стимулира кръвотворния процес; пие се по 1/3 чаша три пъти дневно. Попитайте опитен терапевт за приготвянето на настойка от това растение!
  7. Отвара или настойка от кедрови ядки – приготвя се от необелени ядки. Взема се по една чаена лъжичка четири пъти дневно.
  8. Върховете от стебла на елда в момента на цъфтеж се накълцват, да се получи една супена лъжица. Масата се залива с две чаши вряла вода и се оставя да кисне половин час. Изпива се по половин чаша 3-4 пъти на ден.
  9. Залейте натрошено ленено семе с вряла вода – да се запари. Взема се от запарената маса по една супена лъжица 2-3 пъти на ден.
  10. Един сантиметър от пръчица прополис се дъвче като дъвка продължително време. След като стане на каша се поглъща. Това се прави 3-5 пъти дневно (по ayzdorov.ru).
  11. Споменатата по-горе билка медуница да се добавя през цялата пролет към свежи салати; това е отлична профилактика срещу левкемия и заболявания на кръвоносните съдове.
  12. Супена лъжица жълт кантарион се залива с чаша вряла вода; след два часа се прецежда; след всяко хранене се изпива по половин чаша от настойката.
  13. Супена лъжица жълт кантарион се залива с чаша вряла вода и се оставя да ври пет минути. След половин час се прецежда и се пие по четвърт чаша три пъти дневно.
  14. Шепа листа с цвят от диви ягоди се залива в термос с литър вряла вода и се оставя за 2-3 часа. Прецежда се и се пие топло или студено, без ограничения в количеството – ако няма странични ефекти.
  15. Малко количество живачен хлорид – от главата на кибритена клечка – се разтваря в три литра дестилирана вода. Пие се от разтвора по една чаена лъжичка един час преди хранене в продължение на две седмици. През втората седмица се взема по една супена лъжица разтвор три пъти дневно. Рецептата не е подходяща за потребители с бъбречни проблеми.

Левкемия и  трансплантация на стволови клетки

Трансплантацията на стволови клетки е вариант за лечение на левкемия и други болестни състояния на кръвта с неблагоприятна прогноза. Този тип лечение се счита надеждно, ако злокачествените клетки в костния мозък са не повече от 20%.

От стволовите клетки могат да се развият основните кръвни компоненти – левкоцити, еритроцити и тромбоцити. Стволови клетки могат да се получават както от здравия костен мозък, така и от пъпната връв.

Възможна е трансплантация на собствени стволови клетки, които са били обработени и съхранявани при специални условия в банка за стволови клетки. Това е тип автогенен метод, при който стволовите клетки се съхраняват за всеки случай още от рождението на едно дете. Могат да се вземат и от вече болен човек в период на пълна ремисия. Макар рискът от рецидив на заболяването да е сериозен, това положение се компенсира от отсъствието на ефекта на отхвърляне.

Т.н. алогенна трансплантация разчита на стволови клетки от близък родственик или от човек извън семейството, чиито кръвни показатели имат висок процент съвпадения с тези на пациента. Правят се проби първо с най-близките роднини: братя и сестри, родители, сетне по-далечни. В този случай вземането на материала и трансплантирането му се извършва в рамките на едно денонощие. Възстановителният период е няколко месеца; важно е в този период болният да е под контрол и при необходимост да получава адекватните медицински грижи. Рискови моменти са вероятността от отхвърляне, както и повишената опасност от инфекции.

Източници:

Първоначално публикувано на:06.04.2016 @ 17:46

За Марта Савова

marta-savovaМарта Савова е дългогодишен журналист с насоченост в областта на здравната и социалната тематика, политиката, културата и финансите.За контакт: martasavova@yandex.ru.За информацията си използва главно своите контакти в медицинските среди, сред които има професори и национални консултанти, а също и материали на webmd.com, kp.ru и други авторитетни източници.

Прочети още

Химиотерапия - Онкология - Рак на белия дроб - Рак на гърдата - Левкемия - Рак на черния дроб

Химиотерапия: Как се прави. Продължителност. Бяла, червена и др видове

Химиотерапия в онкологията, видове и странични ефекти. Химиотерапия при рак на белия и черния дроб, …

5 Мнения

  1. iskam da popitam 4e 4eta mnogo i razli4ni komentari –moqta priqtelka boleduva ot ostra levkimiq hodi na le4enie v germaniq sumata beshe ogromna za le4enieto –dokolkoto znam nikoi ot rodatai maika bashta dqdo baba ne sa stradali ot bolesta ??? dali shte se predade na sledvashtite pokoleniq –primerno sled 3-4 pokoleniq i taka 4eta sqkva informaciq i nesnam

    • има ли въаможност да ми кажеш някакви координати,къде в германия се лекувахте,интересувам се ,моята приятелка също е болна и много съм притенсен

  2. Rabota v onkologiata v Avstria.Zavarshih tyahno medizinsko uchiliste.Iskam da vi kaja da ne SE lajete ,che lechenieto tuk e po – dobro.Igrata s rakovite zabolyavania e ein ogromen biznes.Sastite medikamenti,koito SE polzvat tuk GI ima i v BG.Lichno sam proverila.I zenata im e s minimalni razliki sastata.Ogromna chast ot rakovite zabolyavania sa rezultat ot nashia nach in na jivot.Otnosno lekarite v Avstria i Germania(jivyah dalgo i v Germania),naglegah SE na nekadarnizi,koito samo lamtyat za pari.Ako tarsite dobar lekar v tezi dve strani,tarsete go sted chujdenzite.

    • Браво! Аз също имам наблюдения върху немската здравна система , макар и не за сложни заболявания като левкемията. Елена много точно е описала нещата, само дето е пропуснала да спомене за дискриминацията на чужденците в Германия.

  3. дададада

    Браво, Елена! Най-после някой да каже истината!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *