Диагноза сифилис: Какво след това?

Как да действаме, ако са ни открили сифилис, царицата на всички венерически болести. Основни начини за лечение. Симптоми при различните стадии и диагностика. Снимки

Сифилис – това е тежко венерическо заболяване, което уврежда кожата, вътрешните органи: сърдечно-съдовата система, стомаха, черния дроб; освен това лигавиците, костите и ставите, нервната система.

сифилис

Кожата и лигавиците най-бързо реагират на заразата от сифилис

Ако не се лекува или лечението не е било достатъчно надеждно, тази болест може да се развива с години. При това болният човек може да си въобрази, че е излекуван, защото коварното страдание има остри и тихи, скрити периоди. Когато е в активна форма, кошмарният сифилис атакува кожата, лигавиците и вътрешните органи. При скритата форма липсват клинични симптоми.

Какво следва, когато е поставена диагноза – сифилис?

Следва лечение, което не бива да е самодейно и изобщо да не разчита на народната медицина. Лечението на сифилис е работа на лекаря, при това лекуващият трябва да е специалист по кожно-венерологични болести. Самолечението или зле подбраните медикаменти могат само да усложнят нещата и да се стигне до сериозни увреждания на здравето.

Преди откриването на пеницилина тази болест е била смятана за страшна, а заразените – за обречени. Благодарение на пеницилина ефективността на лечението е почти стопроцентова. Болестта всъщност не е по-малко опасна и заразна, но заразеният има шансове да оздравее. На практика самата болест сифилис при тези условия не водидо смърт.

До 40-те години на миналия век болните от сифилис са били лекувани с какво ли не: живак, живачен хлорид, арсеник, бисмут. Такова лечение само по себе си би могло да е смъртоносно! Още по-преди пък неродната медицина е атакувала венерическата болест с билки, заклинания и молитви. Имало и такъв убийствен метод като мускулно инжектиране на чужд протеин – в случая преварено мляко. След инжекцията телесната температура на нещастния сифилитик рязко скачала до над 40 градуса; твърди се дори, че стигала до 42. При такава терапия е по-логично да очакваме клетникът да се отърве от всяка земна мъка заедно със срамната си болест. Имало е и други извънредно неприятни и рисковани процедури, които всъщност не винаги давали желания резултат.

Спасителният пеницилин!

След появата на пеницилина лечението на сифилис се извършвало по сериозна програма, предвиждаща осем инжекции дневно в продължение на три месеца. След кратък отдих модулът се повтарял.

При днешните възможности на медицината лечението на сифилис не следва стандартни схеми: всеки случай се решава индивидуално. От лекаря се изисква да вземе решение, отчитайки множество фактори, показатели усложняващи моменти. Това е необходимо, за да се избере най-ефективен метод за лечението на сифилис. Съществуват, разбира се, общоприети модели, които са основа за изработването на индивидуалния терапевтичен план. Използват се специални антибактериални препарати от няколко групи и поколения. Разчита се и на съдействието на самия пациент, който трябва стриктно да спазва препоръчания режим, да се съобразява с терапевтичните модули и паузите между тях – само потози начин може да се постигне максимална ефективност.

сифилис

Болният от сифилис преживява остри фази и латентни интервали

Лекарят венеролог отчита фазата на сифилис у даден пациент, усложненията от болестта, съпътстващи заболявания на други органи и системи, склонността към алергии, телесната маса, биодостъпност и усвояемост на лекарствата и т.н. Едва когато е наясно с цялата тази информация той подбира медикаментите и дозите, допълнителни средства като имуномодулатори, ферменти, витамини, физиотерапия.

Лицата, които са имали случаен интимен контакт с болен от сифилис или с човек, за когото се предполага подобно нещо, трябва да предприемат профилактична терапия срещу сифилис. След такава терапия или след лечение на болестта се правят многократни серологични изследвания. Кръвните тестове трябва да докажат убедително, че пациентът е вън от опасност, напълно излекуван.

Ако обаче в рамките на една година резултатите от тях продължават да са положителни, пациентът се квалифицира като серорезистентен и се назначава повторно лечение на сифилис.

Съвременните терапии на сифилис разчитат основно на няколко типа лекарства: на първо място – антибиотици, на второ – медикаменти с бисмут, и на трето – специфични лекарства против сифилис със съдържание на йод.

Най-често прилаганият медикамент за лечение на сифилис в момента е бензилпеницилинът, както и негови аналози. Лечението е амбулаторно – под лекарски контрол, като се изпълнява комплексна терапия по индивидуален план. По време на лечението се спазват строго две категорични забрани: без секс и без алкохол. След като лечнието приключи, се правят контролни изследвания след три и шест месеца, както и след година. Провежда се и обще медицинска експертиза при невропатолог, оториноларинголог и офталмолог.

Коварният сифилис може да бъде излекуван, но за пълно отстраняване на въздействията и симптомите му е трудно да се говори. Проявите на болестта могат да останат скрити години наред. Ако обаче специалното лечение е било ефективно и в продължение на пет години няма нови прояви, пациентът може да се счита за излекуван. При превантивно лечение на сифилис за успех може да се говори, ако липсва симптоматика в продължение на половин година. След лечение на вторичен сифилис болният трябва да се наблюдава три години, а при лечение на късен, напреднал сифилис диспансеризацията е за пет години.

Що за болест е това?

След като видяхме, че сифилис се лекува въпреки мрачната си слава и че лечението не е проста работа – да видим що за болест е това. Малко грамотност не е излишна преди всичко за да знаем с какво си имаме работа и как всъщност да не ни се наложи това.

Наясно сме, че става дума за полово предавана болест; определят я като социално значима, тъй като рискът от инфекция е сериозен, а неправилното лечение води до усложнения до степен на инвалидизация. Заразата може да причини безплодие у двата пола, а болните от сифилис бременни предават заразата на плода в 70% от случаите. В последния случай заболяването може да стане причина за спонтанни аборти или за появата на бебе с вроден сифилис.

Науката класифицира случаите на сифилис по няколко признака:

  • Според произхода – вроден или придобит;
  • Според стадиите на заболяването – първичен, вторичен, третичен;
  • Според времето на възникване – ранен и късен.

Има много обстоятелства, които правят разпознаването на болестта и лечението й трудно. Едно от тях е скритото й протичане в началния етап след заразяването. Другото е свързано с неудобството да идеш на лекар с предположението, че си пипнал сифилис. Тези и други обстоятелства правят изключително важна диагностиката на болестта.

Диагностика на коварния сифилис

сифилис

Има и категорични признаци на сифилис

Диагнозата на такова сериозно заболяване в никакъв случай не бива да се поставя по интернет – самодейно, още повече да се предприема самолечение. Аматьорската диагноза може да отхвърли страховете от сифилис – а заразата да е налице, и обратно. Специфичният обрив и други видими изменения по тялото могат да са същите както при други заболявания – тази особеност понякога заблуждава дори и лекарите, затова и често наричат сифилиса „велик имитатор“. Ето защо лекарите диагностицират сифилис по няколко начина: преглед, диференциране на симптоми и лабораторни изследвания.

  • Преглед от лекар-венеролог. Специалистът снема анамнеза, като разпитва пациента за контакти, здравословни смущения и пр. Оглежда тялото на пациента, като обръща внимание на кожни образувания, състояние на половите органи и лимфните възли.
  • Откриване на трепонема или нейна ДНК в специфичните петна и язви по тялото – в първичното огнище, т.н. твърд шанкър, в гнойни пъпки и ранички. Този етап разчита на микробиологичните анализи.
  • Провеждане на специфични серологични тестове от типа на класическия Васерман; точни изследвания за антитела, за различни реакции на имунната система и пр.
  • Инструментално изследване – чрез него се откриват огнища на инфекцията в различни точки от тялото с помощта на ултразвукова апаратура, компютърна томография, магнитен резонанс, рентгенови снимки и пр.

Няколко думи за виновника – бледата спирохета

Виновник, т.е. преносител на болестта сифилис е спирохетата Treponema pallidum (бледа трепонема). Веднъж проникнал в човешкото тяло, микроскопичният агресор се размножава изключително бързо и причинява маса поражения на вътрешните органи. Най-уязвими са лигавиците и затова заразата най-лесно се предава по полов път. Но също така и при тесни битови контакти и използване на обща посуда и прибори за лична хигиена. Бледата спирохета не формира устойчив имунитет; това означава, че един излекуван човек може повторно да се зарази. Това може да се случи при подновени контакти със същия партньор, който не се е лекувал, или с нов носител на заразата.

Трепонемата живее във влажна среда; не понася изсушаване и висока температура и при изваряване на дрехи или прибори загива моментално. Достатъчни са й 15 минути при 55 градуса, за да бъде унищожена. Ниските температури и влажната среда я съхраняват жива; оцелява замразена при минус 78 градуса до една година. В заразена влажна посуда оцелява няколко часа. Дори след смъртта си един сифилитик може да заразява околните в продължение на четири денонощия.

Как се предава заразата

Сифилисът се предава чрез полов контакт – вагинален, анален или орален. Други пътища на заразата са кръвопреливането, общи спринцовки при наркоманите, ползване на общи четки за зъби или самобръсначки – всичко това е заразяване по кръвен път. Възможно е също заразяването да стане чрез кърпи и посуда – ако болният има язви и разпадащи се обриви по кожата; чрез майчиното мляко – и това дава придобит сифилис при децата; вътреутробно – заразяване на плода в майчината утроба; познати са и случаи на заразяване със слюнка. Последният пример засяга по-скоро лекарите стоматолози, ако те не работят с предпазни ръкавици.

  • Ако една двойка е общувала интимно, без да спазва правилата за безопасен секс, могат да се приложат някои защитни мерки срещу евентуално заразяване със сифилис. Не по-късно от два часа след контакта трябва внимателно да се измият със сапун половите органи и вътрешната страна на бедрата. След това се прави вътрешна промивка с антисептик от типа на хлорхексидин. Този метод обаче е успешен едва в 70% от случаите. Освен това той не може да се прилага многократно, а понякога не е възможно да бъде приложен изобщо поради външни обстоятелства.
сифилис

Болестта причинява истинска разруха на плътта

Най-добрият познат вариант при контакт с ненадежден партньор е използването на презерватив – но дори след него антисептичната промивка е добро решение. Случайният полов контакт изисква максимално ранна консултация с лекар-венеролог и проверка за други полово предавани болести. За да се изключи сифилис обаче, от събитието с възможно заразяване трябва да минат няколко седмици – по-рано просто няма смисъл. Всички видими пъпки, ранички и язви в това време вече стават заразни с отделяните секрети.

Ако по кожата на здравия човек има някакви микрорани и драскотини – докосването до тялото на сифилитик води до сигурна зараза. От първия до последния ден на болестта кръвта на заразения човек е опасна. Заразата се предава както при хемотрансфузия или кръвопреливане – така и при травмиране на кожата и лигавиците с медицински инстрменти (при зъболекаря), с инструментариум в салони за козметика, маникюр или педикюр, ако върху тях е попаднала кръв от сифилитик и те не са били дезинфекцирани надлежно.

Как се развива болестта

След като попадне в организма, бледата спирохета плъзва чрез кръвта и лимфата буквално по цялото тяло. Заразеният изобщо не подозира какво се случва с тялото му, защото инкубационният период може да продължи над сто дни! Средната му продължителност е от 20 до 40 дни, т.е. около три седмици – до месец и половина. Макар да не се чувства болен по никакъв начин, носителят на трепонеми вече може да зарази други хора, но само чрез кръвта.

Кои фактори удължават инкубационния период? Ето най-важните сред тях:

  • Напреднала възраст;
  • Други заболявания, при които температурата се повишава;
  • Прием на медикаменти от рода на антибиотици и кортикостероиди заради друга диагноза.

По време на инкубационния период човекът със сифилис няма никакви отклонения от здравето в тази посока; няма и външно изразени признаци от рода на кожни изменения. Дори е възможно кръвните тестове да не открият наличието на трепонеми в кръвта.

Разбира се, продължителността на тези последни безгрижни дни преди диагнозата може чувствително да се съкрати, ако в организма изведнъж нахлуят голямо количество патогени.

Колкото по-рано започне лечението – толкова по-добре, това е ясно. Заболяването се лекува успешно и това е важно, защото според световната статистика всяка година нови 12 милиона човека се заразяват от болестта. И това са само регистрираните – представете си колко още се опитват да се справят сами или не знаят как да постъпят!

  • Най-често от сифилис се заразяват млади хора, водещи активен полов живот, водеща възрастова група е тази на 15-40-годишните. В диапазона 20-30 години има истински пик, като жените са по-податливи поради спецификата на анатомията си: и най-малките протривания и ранички по лигавиците в интимната зона се превръщат в широко отворена врата за заразата. Доста от потърпевшите принадлежат и към рисковите групи на хомосексуалистите; в някои големи градове на Европа и САЩ в тези групи заболеваемостта е дори по-висока в сравнение с тази при жените.

Първи признаци на болестта – първичен сифилис

сифилис

Диагнозата може да бъде потвърдена недвусмислено

Ако някой има притеснения след случаен контакт със съмнителен човек или обстоятелствата в интимния му живот го изпълват с безпокойство – появата на една малка, особена раничка някъде по тялото, както и увеличените лимфни възли, ще го накарат да се разтревожи много силно. Тревогите са оправдани, защото тъкмо тези са първите видими признаци за сифилис в класическия му вариант. Освен това е възможно да се проявят и симптоми като главоболие, общо неразположение, молки в костите и мускулите, висока температура, при кръвен анализ – повишени левкоцити и понижен хемоглобин, анемия.

Малко повече за симптоматиката:

Твърд шанкър. Това е специфифична раничка с гладка повърхност, добре очертана кръжла форма с повдигнато ръбче. Диаметърът й е около един сантиметър, на цвят е синкаво-червена; може да боли, но може и да не е болезнена. При палпация в основата й се опипва плътен инфилтрат – тъкмо по тази причина е наречена твърд шанкър. При мъжете такава раничка най-често се появява по главичката на пениса или зоната около нея, а при жените – по срамните устни или на маточната шийка. Характерната азва може да се намира също върху лигавицата на дебелото черво или около ануса, по корема или бедрата. При медици, които са заразени от пациенти, е възможно емблематичната раничка да възникне на езика, устните, по пръстите на ръцете.

Шанкърът по-често е единичен, но също и множествен и локацията му показва мястото, откъдето заразата е проникнала в организма. Седмица след появата му започва подуването на лимфни възли. Понякога болният забелязва първо това и едва по-късно открива раната. Ако заразяването е станало при орален секс, към симптоматиката се прибавят признаци, напомнящи ангина или хроничен тонзилит. Това би заблудило лекуващия, който няма да е в състояние да препоръча адекватно лечение.
Друга заблуда е описвана при анален шанкър, когато раничката напомня за фистула или сцепване в тази деликатна зона.

  • Ако не започне съответстващо на диагнозата лечение, до месец и половина раничката оздравява сама и мястото, където е била, се изчиства от смущаващия инфилтрат. Ако обаче тя е била възпалена или с увеличени размери, остава тъмно, пигментирано петно или белег под формата на овален ръб, тъмно кафяв или чер.

Появата на описваната раничка обикновено притеснява заразения и той се насочва към лечение. Но ако тя се е появила на маточната шийка, няма как да се види. Ако пък човекът е решил да се справи сам, той намира разни мехлеми и започва собствена терапия. Когато раничката изчезне е убеден, че е излекуван – а всъщност заболяването преминава във вторичен стадий.

Атипичен шанкър: това са различни кожни образувания – проява на сифилис, които обаче могат да заблудят и лекарите с причините за появяването си. За какво става дума?

Индуративен оток: голямо по размери уплътнение с бледорозов или червеникав цвят, което се появява по устните, срамните устни, крайните части на мъжкия полов орган. Оточното образувание е разположено извън границите на оформено ерозио или язвичка и ако не се лекува – остава активно месеци наред.

Панарициум: шанкърът е разположен под нокътя и причинява възпаление, различно от обикновения панарициум. При банална инфекция мястото е оточно в основата на нокътната плочка, но заздравява сравнително бързо – докато при зараза от сифилис целият пръст се подува и зачервява и при докосване боли. Често засегнатият нокът се отлепва от ложето си и пада, а наранената зона дълго време не може да заздравее.

Амигдалит: засегнатата сливица е отекла, зачервена и плътна, преглъщането е болезнено и мъчително. Както и при обикновената ангина в този случай е налице висока температура, общо неразположение и слабост. Може да има и главоболие – боли в тилната зона. При тази форма сигнал за сифилит е фактът, че такава деформация претърпява само едната сливица, а съответстващото на ангина лечение не дава резултат.

Смесен шанкър: комбинирани прояви на описани дотук симптоми. Различните симптоми се дължат на паралелно проникване на заразата в уязвимия организъм през няколко точки. Формите на мекия шанкър се развиват по-бързо и се появяват първо те, последвани до няколко дни и от твърдия вариант. При смесен шанкър тестовете за диагностика от типа на Васерман могат да дадат резултат с 3-4 месеца закъснение. По това време вече се проявяват и симптоми на вторичен сифилис.

Какво се случва с лимфните възли?

Лимфните възли, както вече бе казано, започват да нарастват, като водещи са онези най-близко разположени до точката на заразяване. Първичният сифилис най-често се открива при увеличени лимфни възли в интимната зона. Тази деформация остава скрита, ако шанкърът е върху шийката на матката или дебелото черво – тогава реагират лимфни възли в малкия таз. Ако пък раничката е разположена в устната кухина, подуват се лимфни възли под челюстта, по шията или на врата. Раничка по пръстите кара лимфните възли в лакътната сгъвка да реагират.

Един от характерните признаци на сифилис при мъжете е появата на наниз от овални уплътнения в основата на члена – своеобразен лимфен шнур, по същество сифилитичен лимфаденит.

Друг вариант е т.н. бубон – локален лимфаденит, възпаление на лимфен възел в близост до твърдия шанкър. Такова уплътнение може да се появи в слабините при раничка по гениталиите, на шията – при шанкър по сливиците, под мишницата – при шанкър в зърното на млечната жлеза.

Регионален лимфангит: безболезнено уплътнение под формата на лента под кожата, което свързва твърдия шанкър и увеличения лимфен възел. Уплътнението има дебелина от порядъка на един до пет милиметра.

Полиаденит: увеличение на всички лимфни възли, което настъпва към края на първичния период от развитието на сифилиса. След този момент може да се говори вече за вторичен сифилис.

Какви усложнения дава първичният сифилис

Най-често описваните усложнения при първичен сифилис са свързани с инфекции в зоната на твърдия шанкър, както и с дебалансиране на имунната система. Развиват се възпалителни процеси на влагалището и вулвата, инфекции по главичката на пениса и препуциума, стесняване на препуциума – фимоза и парафимоза, гангрена в зоната на шанкъра с тенденция за охвърляне на орган или част от него.

Вторичен сифилис: симптоми и усложнения

Вторичният сифилис може да започне да се развива около три месеца след заразяването и процесът да продължи до пет години. Характерни за него са специфичните обриви, които се появяват многократно – изчезват сами след около месец, без да оставят следи по кожата. Човекът с вторичен сифилис не вдига температура, не го мъчат парене или сърбеж.

Всъщност основен симптом на вторичния сифилис са именно въпросните обриви или кожни сифилиди. Има вариативност в появата и визията им, но общото са доброкачественият характер, способността да изчезват безследно и без лечение – като че ли единственото им предназначение е да известят втория етап на болестта. Кожните сифилиди са няколко типа:

  • Сифилитична розеола – обривите са локализирани като бледо розово петно с неправилна форма, най-често в странични зони на тялото;
  • Популозна форма – обривите са под формата на папули или пъпки; могат да се появят на практика във всяка зона на тялото. Цветът им се доближава до матово червен; изчезват след месец-два и е възможно да се появят отново. При всяка следваща поява са с все по-голям размер, понякога папулите се сливат и образуват неприятни петна. Това е най-често срещаният вид кожни сифилиди. Понякога се появяват едновременно с розеолите; в един и същ момент по кожата на човещ с такъв обрив могат да се видят паралелно различни етапи от развитието на обрива.
  • Милиарен тип сифилиди – бледо розови обриви, плътни, с форма на конус, с най-дълъг период на развитие и оставящи като последица петниста пигментация.
  • Себореен тип – обривът е покрит с люспи и мазни корички около възпалени мастни жлези: по кожата на челото, гънките между устата и носа. Ако такива папули са разположени по ръба на скалпа, се наричат “короната на Венера”.
  • Пустулозни сифилиди: развиват се върху лезии с гнойни процеси, трансформират се в язви и след затварянето си оставят белези. Този форма е сигнал за тежко протичане на болестта, обикновено се развива при разколебана имунна система – у туберкулозно болни, при малария, авитаминоза, при наркомани и алкохолици. Паралелно с това често са налице главоболие, висока температура, болки в мускулите – този тип сифилиди трудно се поддават на лечение.
  • Пигментна форма – с поява на бели петна по шията, т.н. “огърлица на Венера”.

Сифилиди по лигавиците: касае се за ангини и фарингити, като обривите могат да засегнат гласовите връзки, сливиците, гърлото, устната кухина, мекото небце. Обривите могат да са единични образувания или множество, което се разраства и слива, по което се появяват ерозии и т.н.

Косопад – оплешивяването може да е тип алопеция, като оголените петна се разполагат по скалпа, брадата, мустаците и веждите. Може и да е дифузно оплешивяване – тогава космите падат обилно по целия скалп. Лечението спира този процес и след 2-3 месеца по нищо не личи, че го е имало.

Усложненията от този втори етап или вторичен сифилис се свеждат до едно, а то е достатъчно сериозно: преход към третичен сифилис с увреждания на нервната система.

Третичен сифилис

Може би след година, а може и десетина години след вторичния период, сифилисът навлиза в трети или третичен: освен кожата и лигавиците трепонимите поразяват централната нервна система и вътрешните органи.

Кожните сифилиди на третичния сифилис имат своя специфика. Някои от тях имат вид на кафеникави пъпки – плътни и безболезнени, ткоито могат да оформят цели гирлянди. След време те изчезват, но оставят белези. При третичния сифилис активно се развиват гумозни образувания или гуми – това са образувания с големината на орех или гълъбово яйце, които са разположени под кожата. Нараствайки, те могат да пробият повърхността, да се разранят и от тъканта започва да изтича кръвенист секрет, подобен по консистенция на гума арабика. Без адекватно лечение гумите могат да съществуват по няколко години. Излекуваните зарастват, като образуват белези.

Сифилиди по лигавиците – на първо място това са разнообразни гуми, които се появяват по лигавиците и започват да се развиват в дълбочина, разлагайки меки тъкани, хрущяли и кости. Промените са необратими и причиняват уродство. Някои от най-разпространените са:

  • Гума на носа – разрушава костта и хрущяла, като буквално ликвидира носа или твърдото небце; това води до мъчителни преживявания – болният се дави с храната си при ядене, тъй като поетите количества проникват в зоната на дишането.
  • Гума на мекото небце – в тази зона се образува уплътнение, тебцето става тъмно червено, неподвижво. Развивайки се, тази гума прави пробиви в рехавата тъкан и там се образуват незарастващи рани.
  • Гума на езика – проявите там са две, гумозен или склеротичен глосит. В първия случай езикът се разранява, във втория се втвърдява и губи подвижността си, а впоследствие се атрофира. Това причинява затруднения при говорене, хранене.
  • Гума на гърлото – затруднява се преглъщането, усещането е тягостно и провокира депресии.

Според здравната статистика случаите на третичен сифилис в днешно време не са много на общия фон, но са с достатъчно тежки симптоми и усложнения. Усложненият третичен сифилис предполага поява на гуми по вътрешните органи – черния дроб, стомаха, аортата. Развива се недостатъчност на съответстващата органна дейност и внезапна смърт.

Особено тежък е т.н. невросифилис, който се характеризира с паралич, прояви на слабоумие и парези.

Сифилис при жените и при мъжете – специфики

Разлики в протичането на болестта при двата пола има само в първичния период, когато твърдиат шанкар се появява по половите органи. Шанкър в уретера е първият признак на сифилис при заразен мъж; наблюдава се отделяне на кървав секрет от пикочния канал, уплътняване на пениса и увеличаване на лимфни възли в слабините. Развитието на гангренозен шанкър на половия член е на практика вид самоампутация на периферни негови части.

При жените е възможна появата на шанкър на маточната шийка. Този симптом е буквално невидим и може да се открие единствено при профилактичен преглед от гинеколог.

Какво е атипичен сифилис

Атипичен или скрит сифилис е форма, която остава незабелязана от болния. Болният може обаче да заразява други хора; болестта му може да се открие само чрез специализирани анализи.

В днешно време случаите на атипичен сифилис се оказват необичайно много и това си има обяснение. Лечебните практики използват доста интензивно различни антибиотици; при симптомите на сифилис, които са твърде сходни с тези на ангина, вирусни инфекции, стоматит или пък на полово предавани зарази като хламидиози, трихомоназза и гонорея, лекарите изписват антибиотици или самите пациенти си ги “назначават”. Приемът им замазва картината и сифилисът преминава директно в скритата си форма; остава неразпознат.

Съществува и т.н. трансфузионен сифилис – при него заболяването се дължи на преливане на заразена кръв. Първичният период с образуване на шанкър е прескочен; два-два и половина месеца след процедурата директно се развива вторичен сифилис.

Заличен сифилис: няма проява н симптомите, типични за вторичния сифилис, болестта протича незабелязано и се проявява рязко и бурно под формата на невросифилис или менингит.

Злокачествен сифилис – протича много бурно, зоната на твърдия шанкър развива гангрена, хемоглобинът пада, стига се до пълно изтощение.

Вроденият сифилис

Една жена, заразена със сифилис, може да да предаде болестта на децата и чрез тях – на внуците си. Бебетата, родени от болна майка, развиват ранен сифилис – изразява се в деформации на черепа, неспокойно поведение и постоянен плач, изтощение, землист цвят на кожата.

Късният сифилис се проявява във втората година след раждането или чак към 15-20-та. Характерна за него е т.н. триада на Хътчинсън – патологии при оформането на зъбите и израстване на зъби с “изядени” върхове, глухота и кератит,който при усложнения причинява слепота.

В крайна сметка – има ли спасение?!

Вече стана дума как се лекува сифилис; ако имате подозрения, че сте се заразили, търсете дерматолог, по възможност с добра практика в описваната деликатна материя. Ако диагнозата ви се потвърди – пригответе се за продължително лечение. То може да е няколко месеца при първичен сифилис, или няколко години – при вторичен. За да е успешно и да го приключите с по-малко поражения, проявете постоянство и дисциплина; спазвайте всички напътствия и препоръки на лекуващия, забравете за интимния живот.

Семейството на човека със сифилис също трябва да контактува с лекаря венеролог: препоръчват се профилактични програми и се обясняват правилата на строга хигиена в дома. Колкото и трудно да изглежда, на болния трябва да се осигури известна изолация вкъщи: да ползва само собствени прибори и предмети за обслужване и хигиена, прибори за хранене, да избягва физическите контакти с членове на семейството. По специален начин да се дезинфекцират повърхности, дръжки на врати и пр. места, докосвани от болния.

Помага ли народната медицина? Специалистите биха изпаднали в ярост ако някой започне да ги уверява, че с билки и мехлеми също се лекува сифилис. Нищо подобно, може единствено да се замъгли симптоматиката и лечението да се насочи в погрешна посока. Трябва да сме убедени, че изчезналите симптоми след пиене на отвари и мазане с домашни мехлеми не означават излекуване, а само преминаване на болестта в следващата фаза. Дали си излекуван – показват единствено точните лабораторни изследвания.

Сифилис и бременност: как се съчетават

Бременност може да се планира едва след като заразената със сифилис жена бъде окончателно излекувана. Дори когато нейното здраве е потвърдено по надлежния ред, непосредствено преди опитите за зачеване се препоръчва профилактичен модул за предотвратяване на възможни изненади. Идеята е да се предотврати рискова бременност, която може да завърши със спонтанен аборт или раждане на дете със здравословни проблеми.

Бременни жени, които са преболедували или в момента са болни от сифилис, представляват специална група и протичането на тяхната бременност следва да се проследява отблизо и докрай.

Източници:

http://www.webmd.com/sexual-conditions/guide/syphilis

http://www.cdc.gov/std/syphilis/stdfact-syphilis-detailed.htm

http://zdravotvet.ru/simptomy-priznaki-sifilisa-u-zhenshhin-i-muzhchin-kak-lechit-sifilis/

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Диагноза сифилис: Какво след това?
5 (100%) 2 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Диагноза сифилис: Какво след това?

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *