Терапии чрез клизма – как точно се прави

Как се прави клизма за прочистване на дебелото черво. Начини и тънкости. Какво е уредът иригатор и как се използва + приготвяне на разтвор. Цена. Видео

Какво е клизма и кога се налага да изтърпим подобна нелицеприятна процедура?

Тази тема нерядко е обект на хумор, коментира се с известно неудобство, но всъщност прилагането й в много случаи може да има дори животоспасяващо въздействие.

Вижте интересни описания на точното изпълнение на клизма ТУК!

Ние, неизкушените в точното медицинско познание, само си въобразяваме че знаем какво точно е клизма. Накратко – то е особен вид промивка с терапевтична цел; в тялото се въвежда вода или някакъв разтвор през задния отвор на чревния тракт и се прочиства дебелото черво. Клизма се прави чрез специално конструирани системи с накрайници, позволяващи безопасното навлизане в тракта и извършването на процедурата по определен ред.

Медицината познава няколко типа клизма, докато масата пациенти е убедена, че “това” се налага само при запек. Възможно е обаче дифренциране на процедурата по няколко признака:

• Според предназначението – обичайната клизма наистина е тази с очистителен ефект; може обаче чрез клизма в организма да се въведе лекарство, което да предстои в дебелото черво известно време и тогава говорим за лечебна клизма. Чрез клизма в организма могат да се въведат и компоненти, предизвикващи наркотично или алкохолно опиянение; тя може да е част от ритуален комплекс за очистване на организма; чрез клизма може да се търси и еротичен ефект.

Съдържание:

• Как се прави клизма за прочистване на дебелото черво?
• Начини и тънкости
• Съвети за изпълнение на клизма при възрастни и при деца
• Какво е уредът иригатор и как се използва + приготвяне на разтвор. Цена
• Според обема – говори се за микро клизма, при която обемът на въведения разтвор е до 100 мл. Следва очистителната клизма, която в случая е със среден обем – въвежда се не повече от 2 л течност. Съществува и специален вид – сифонна клизма, при която общ обем от около 20 л се влива на порции от по един-два литра през точни интервали от време.
• Според състава – ясно е, че става дума за естеството на използвания разтвор. В домашни условия най-често се практикува обикновената очистителна сапунена клизма. Но се правят също промивки на дебелото черво с добавки от медикаменти, глицерин, маслени, кислородни.
• Според температурата – разтворът може да е с температура по-ниска от стайната, горещ – до 45 градуса, с температура близка до телесната.

Тази богата класификация, представена в специализирани руски сайтове, приключва с коментар за историческото значение на видовете клизма. На практика повечето от тях в днешно време не се практикуват и са останали единствено в учебниците по история на медицинските практики. Дори с лека закачка се отбелязва, че в годините е имало дори увлечение по тютюнева и по хранителна клизма!

Как се прави клизма за прочистване на дебелото черво?

Т.н. очистителна клизма всъщност е най-често практикуваната; може да се прави самостоятелно и в домашни условия, както и да е част от грижите за лежащо болни в хоспитал.

За нея е необходима проста система за клизма – т.н. иригатор, включващ маркуч, съд за наливане на разтвора и накрайник. При необходимост от микроклизма се използва еластичен балон с подвижен накрайник. Устройството на уреда е достатъчно просто, за да си въобрази някой, че може и сам да си го направи – не е невъзможно и вероятно при извънредни обстоятелства и това се случва. Все пак ако ви се налага да правите клизма вкъщи, купете си иригатор или балонче от аптеката.

Следващото, което е хубаво да се знае предварително, е правилното приготвяне на разтвора. При обикновената очистителна клизма в случай на запек се приготвя сапунена вода, а при очистителни процедури като част от комплекс с гладуване във водата може да се добавят билкови отвари с противовъзпалителен ефект, сода бикарбонат или слаб разтвор от калиев хиперманганат. Водата се преварява и се оставя да изстине до температурата на тялото. Обемът й не бива да превишава два литра за една процедура.

Има няколко задължителни условия за ефективното изпълнение на клизма: съдът с течността да е по-високо от разположението на тялото; накрайникът да е дезинфекциран и намазан с мазнина, крем или вазелин; накрайникът да не навлиза в дебелото черво повече от 7 см; след наливането и изваждането на накрайника течността да се задържи в тялото около 5-10 минути.

Начини и тънкости

Има начини да се оползотворят по-пълноценно очакваните ефекти от една очистителна клизма. Медиците съветват да се изпълняват няколко прости трика, за да има наистина максимална полза от процедурата. И така:

• Първи начин – след въвеждането на течността да се направи едновременно усилие за задържането й и стягане, “гълтане” на корема;
• Втори начин – сбед вливането на течността да се легне по гръб близо до стената, след което изпънатите крака и таз да се изправят в “свещ”. Петите опират стената, а положението се фиксира с помощта на ръцете. След това едната ръка започва да глади корема от слабините нагоре и се опитваме да отпуснем максимално коремните мускули. Цялото изпълнение се препоръчва за 10 минути.
• Трети начин – той може да е продължение на втория – просто лягате на дясната си страна; така течността прониква в най-трудно достъпните зони на червата, където и натрупването на токсини е най-сериозно. При хипертония етюдът със “свещ” не се препоръчва, изпълнява се директно лягането на дясна страна.

Прилагането на клизма в домашни условия според някои специалисти не бива да се практикува много често, тъй като прави тракта ленив, а и винаги има някакъв риск от инфекции. Има и поддръжници на обратното мнение – за клизмата се говори като за част от грижите за поддържане на здраво тяло, тя има множество лечебни ефекти.

Все пак има някои тънкости при изпълнението на тази процедура, за които трябва да сме наясно отрано и да знаем как да действаме. Вижте за какво става дума:

• Затруднено придвижване на течността в дебелото черво – тогава процедурата се прекратява и се изчаква по-благоприятен момент. Често се случва при първите опити за решаване на здравословни проблеми чрез клизма; касае се за стягане от страх и напрежение, но може и да е по-сериозно натрупване на втвърдени екскременти.
• Болезнени усещания при старта на процедурата – причината най-често е прекалено хладната течност, затова температурата й внимателно се проверява преди вливането. Не е изключено по пътя на течността да има някаква преграда, или задържан екскремент, или образувание, за което пациентът не знае. При някои пък се случва влятата течност да се задържи и впоследствие да се освобождава по малко. За да не изпадаме в неприятни ситуации, трябва предварително да си осигурим поне един час престой вкъщи след клизмата.

На някого процедура като коментираната клизма може да изглежда елементарна, но правилното й прилагане си е истинска наука! Важно е да се изпълняват някои условия, които са съобразени с причината изобщо да правим клизма. Така е например с температурата на водата. Ако правим клизма заради лениви черва, водата трябва да е с 1-2 градуса по-ниска от стайната температура, 18-20 градуса, не повече. При запек поради чревен спазъм обаче ползваме топла вода – около 38 до 40 градуса.

Ако течността за клизма не постъпва в дебелото черво поради втвърдена маса екскременти, опитваме ньяколко варианта. Може да повдигнем съда с наливания разтвор по-високо, да се опитаме да въведем накрайника малко по-дълбоко; може и обратно – да изведем малко накрайника и да наливаме течността на порции с паузи, като имитираме удари, дробене на масата. Често препятствието е на чисто психична основа, поради страх или неудобство. По тази причина преди клизма е необходимо на пациента да се обясни безопасността и ползата, и главното – че няма нищо срамно и не боли.

Странното е, че някакви затруднения се получават при активно спортуващи: при тази група пациенти проблемът идва от прекалено разработената мускулатура, която инстинктивно прегражда пътя на накрайника и буквално затваря пътя на разтвора. Проблемът се преодолява с по-дълъг накрайник – но максимумът все пак не трябва да е над 15 см.

Съвети за изпълнение на клизма при възрастни и при деца

Ето някои прости правила за безопасно и резултатно изпълнение на клизма при възрастни:

След като разтворът е бил приготвен и изсипан в иригатора, кранчето на устройството се отваря, за да излезе евентуално задържаният вътре въздух; затваряме веднага щом се получи постоянна струйка. Течността се приготвя с температура и състав, съобразени с проблема – вижте по-горе. В домашни условия най-често се практикува двулитрова клизма с хладка вода при запек. При запек с болезнени спазми е по-добре да се използва “балон” с по-малко течност, препоръчително със затоплено олио в обем около 100-150 мл. Не забравяйте да намажете накрайника с крем или вазелин преди въвеждането в дебелото черво!

Необходимо е да си осигурите условия за хигиенично изпълнение на процедурата: трябва да сте в легнало положение, по гръб, с приповдигнати крака. Ако при вливането на течността почувствате болка, задръжте процеса – спрете водата с кранчето на системата и изчакайте няколко минути. След като клизмата е изпълнена, изчакайте колкото е възможно, преди да освободите тракта от течността и задържаните екскременти. Ако запекът е бил сериозен и по-продължителен, може да се наложи повторение на процедурата.

Как се прави клизма на дете – преобладаващо е мнението на специалистите, че това трябва да се предприема в много редки случаи и по възможност под медицински надзор. Прави се при устойчив запек, при токсикози и възпалителни процеси. Опасността при малки деца е в това, че клизмата унищожава полезната чревна микрофлора, а възстановяването й от крехкия организъм след дисбактериоза е по-трудно, отколкото при възрастни.

Прилагат се значително по-малки обеми чрез гумено балонче тип “круша” и малки накрайници.

Какво е уредът иригатор и как се използва + приготвяне на разтвор. Цена

Иригатор е приспособлението за изпълнение на клизма: състои се от съд, в който се налива разтворът, шлангове, накрайници. Има различни системи и уредът очевидно през годините е претърпял конструктивна еволюция – ако в началото е бил например нещо като емайлирано канче с гумен маркуч и кранче за спиране и пускане на разтвора, впоследствие материалите са били замествани постепенно с по-нови и съвършени, с възможности за еднократна употреба или дезинфекция и т.н. При всички промени системата за клизма съхранява няколко специфични черти: съдът трябва да е удобен за окачване нависоко, за да се използва налягането на водния стълб; трябва да има възможност водната струя да се контролира, респ. спира и пуска при необходимост.

При екстрени обстоятелства видимо е възможно да се стъкми и нещо с подръчни средства, но медиците не го препоръчват и съветът е да си купите иригатор от аптеката, особено ако се налага да изпълнявате процедурата многократно. Иригатор за промивки може да се намери за 10-15 лв – касае се за система с обем от два литра, кранче, обикновено с два или повече накрайника, шланговете са от метър и половина до два. Съдът за разтвора е от еластичен материал, удобен за почистване и прибиране в сгънат вид. Иригатори се продават и в магазините за санитарни материали и дрогериите. По-подходящи за микроклизми са гумените балони, те са за препоръчване и при деца. Там обаче трябва повече да се внимава да не се вкарва в тракта и въздух.

Приготвянето на разтвора е важен елемент от правилното изпълнение на процедурата. Понякога е достатъчна хладката преварена вода, но при потребност могат да се добавят различни допълнителни съставки – например супена лъжица пресен сок от червено цвекло или оцет на литър вода, или щипка сода бикарбонат, щипка лимонова киселина, сол до достигане на определена консултация. При възпалителни процеси добър вариант са клизмите с билки – например запарка от лайка. Правят се и клизми с кафе – за премахване на токсични налепи от чревните стени; този тип процедури стимулират функциите и на черния дроб. Комплексното лечение на някои хронични заболявания може да включва и терапевтични клизми с добавени специфични медикаменти, но това си е цяла отделна тема.

За очистителната клизма се препоръчва и най-благоприятното време, което е сутрин между 5 и 7 часа или вечер в 20-21 (zdrave.org). Специалистите обръщат внимание и върху условията, при които се прави клизма – трябва да очаквате някои неприятни странични ефекти, затова изберете за процедурата лесно за почистване място. По принцип това е банята, но при здравословни проблеми може да се изпълни и на леглото – като се приготвят предпазни постелки от рода на мушами и чаршафи за еднократна употреба.

Каквото и да си мислим за тази процедура, най-разумното е да я приемем като една от операциите за решаване на някакъв здравословен проблем. В един момент той може да ни изглежда незначителен или неудобен, но никога не можем да сме сигурни в крайния резултат. При всички случаи е по-добре да знаем как да си помогнем.
https://youtu.be/iOPa9pePrQk

Първоначално публикувано на:05.02.2016 @ 13:12