Епилепсия: Лечение, лекарства, първа помощ и диагноза

Подробно за най-важните симптоми и средства (изпробвани) за лечение на епилепсия. Причини и възникване. Изследвания и прогноза. Кетонна (кетогенна) диета и първа помощ.

Съдържание на статията: ♣ Симптоми; ♣ Средства за лечение; ♣ Причини; ♣ Диагностика; ♣ Кетонна диета; ♣ Лекарства; ♣ Клонарекс – ползи и странични ефекти; ♣ Първа помощ при епилепсия; ♣ Фоточувствителна епилепсия.

Какво е епилепсия и защо се появява тази болест?

Според определението – епилепсия е психоневрологично заболяване, за жалост доста разпространено.

Характерно за него е латентното му “носене” в организма с остри прояви или пристъпи през различни отрязъци от време.

Причина за припадъците от епилепсия е спонтанното активиране на различни участъци в главния мозък; някои анализатори сравняват пристъпите с неконтролирани електрически разреждания. При активирането на споменатите огнища настъпва цялостно разстройство – за кратко време – на основните функции на организма: двигателни, ментални, вегетативни, на чувствителността.

Стряскащото в медицинските статистики е това, че всеки 12-ти човек може да изпита и е изпитвал някакви микропризнаци на епилепсия, независимо в кой климатичен пояс живее и каква е степента на икономическото развитие в страната му. Така че генерален извод за външните причини, които пораждат проявите на епилепсия, трудно може да се направи.

Повечето хора вярват, че болестта епилепсия е неизлечима и я възприемат по-скоро като някакъв вид Божие наказание. Съвременната медицина не може да се похвали с пълно излекуване в тази посока, но проблемът трайно се контролира при 63% от пациентите, а при 18% епилептичните припадъци чувствително се разреждат. Основната терапия е продължителен, редовен прием на специфични медикаменти, и здравословен ритъм на живот.

Най-важните симптоми

Основен сигнал за това, че се касае за епилепсия, е тежкият припадък. Проявите на болестта обаче нямат стандартен облик – те зависят от множество фактори, на първо място от разположението на активираните мозъчни зони. Възможно е да се проявят няколко признака, свързани с двигателни, психически, вегетативни реакции; възможни са и различни комбинации на тези признаци.

епилепсия

Епилепсия се лекува с хапчета или операция

Общата представа за епилептичен пристъп е сковано, конвулсивно треперене на крайниците – първоначално на китките на ръцете и ходилата, като процесът може да обхване и целите крайници, половината тяло и да се достигне до припадък. Всъщност начинът, по който протичат пристъпите, зависи от вида на проявяваната епилепсия. Приета е следната класификация със съответната симптоматика:

  • Джаксънови припадъци – при тях патологичната мозъчна активност е локализирана в едно огнище, засягащо двигателните функции, и не обхваща съседни зони. Проявява се само при определени мускулни групи – най-често се схваща и е обхваната от конвулсии ръка или при по-лека форма се чувства мравучкане и блокиране на движенията. Засегнатият човек не губи съзнание, но не си дава сметка какво точно става, с него не може да се контактува или той отказва да приеме каквато и да било помощ. В рамките на няколко минути състоянието му се нормализира.
  • Големи епилептични пристъпи, припадъци – те преминават през няколко фази: Предвестници – няколко часа преди пристъпа болният е нервен, усеща нарастващо напрежение. Това е свързано с възбудата в главния мозък, която обхваща нови и нови зони;
    Конвулсии -. Всички мускули се напрягат, главата се изпъва назад, болният пада, удря глава в пода, тялото му е извито в дъга. Дишането е блокирано, лицето посинява. Тази фаза е половин до една минута.
    Клонични гърчове – всички мускули се съкращават ритмично; увеличава се отделянето на слюнка – това е наблюдаваната пяна от устата. Тази фаза може да продължи около пет минути, след което започва възстановяване, лицето възвръща нормалния си тен.
    Ступор – в активните мозъчни огница настъпва блокиране, мускулите се отпускат, възможно е неконтролирано отделяне на урина и изпражнения. Настъпва загуба на съзнание, която може да продължи до половин час.
    Сън – продължителен, след който е възможно в продължение на 2-3 дни да се чувства главоболие, слабост, двигателни нарушения.
  • Малки пристъпи – те могат да се изразят в поредица от мускулни потрепвания и конвулсии, рязко отслабване на мускулния тонус – тогава е възможно човекът без никаква причина да падне; в други случаи обратно – настъпва напрягане на мускулите и тогава човекът буквално замръзва в определена поза. Болният може за няколко секунди да е вън от ситуацията, но като цяло съзнанието е съхранено; след такъв случай не остава спомен за преживяното. Такива малки пристъпи обикновено се случват с деца от предучилищната възраст.
  • Епилептичен статус – при серия от припадъци, които следват един след друг. В паузите между тях болният човек остава в безсъзнание и с понижен тонус на мускулите; пулсът може да е учестен или много слаб, зениците силно разширени или болезнено свити. В такава ситуация мозъкът изпитва кислороден глад и започва оток, състоянието е животозастрашаващо. При липса на адекватна помощ може да настъпи смърт.

Средства (изпробвани) за лечение на епилепсия

епилепсия

Необходима е точна диагноза

Няма съмнение, че епилепсия – това е тежка диагноза и животът с подобно заболяване не е лесна работа. Но съвременната медицина е в състояние да помогне така, че заболяването да е под контрол. При някои пациенти своевременната реакция създава условия, при които припадъците се разреждат чувствително или дори не се повтарят изобщо. Стабилна ремисия мотан да постигнат до 80% от пациентите.

За лечението на епилепсия съществуват консервативни – медикаментозни, и хирургични методи. Прилагането на някой от тях е в зависимост от вида на пристъпите, възрастта, общото здравословно състояние.

Предпочитаният и масово прилаган метод е консервативният, успешен в около 90% от случаите.
Подходът при лечението на епилепсия изисква точна диагноза, установяване на причината и механизма на пристъпите, предотвратяване на припадък или ако той се случи – бързи мурки за овладяването и неутрализирането на възможни негативни ефекти.

1.Медикаментозно лечение – то е успешно, ако пациентът е съдействащ, т.е. изпълнява точно инструкциите на лекуващия и приема лекарствата си редовно, по график и в предписаните дози. Не бива да се прекъсва вече започнало лечение или да се зменят самоволно някои от медикаментите с други. Ако някое от лекарствата липсва в даден момент, негов аналог трябва да определи лекуващият, както и възможните корекции в дозировката. Лечението не се прекратява без лекарско одобрение дори когатопациентът дълго време се чувства здрав и вярва, че е излекуван.

При медикаментозното лечение е много важна отговорността на специалиста – той трябва да подбере адекватния медикамент в оптималната дозировка. По принцип се започва с минимални дози и следва увеличение до настъпването на стабилна ремисия. Практикува се одобряване на минималната ефективна доза. Прилагат се медикаменти от лекарствените групи карбоксамиди, валпроати, фенитоини, фенобарбитал. Фенитоините и фенобарбиталът се считат вчерашен ден на терапиите при епилепсия, тъй като имат доста странични ефекти и провокират ефекта на привикването. Най-широко прилагани в момента са валпроатите, които са със забавено действие и могат в някои случаи да се приемат само веднъж на ден. Като най-актуални лекарства при епилепсия днес се сочет тиагабин и ламотрижин.

За да се получи стабилна ремисия е важно медикаментозната схема да бъде правилно подбрана. Ако болестта е “хваната” в ранна фаза и веднага е назначено адекватно медикаментозно лечение, още след първия терапевтичен курс 60% от пациентите могат да се спасят от пристъпите завинаги. В останалите случаи епилепсията се лекува за траен резултат в продължение на две до пет години. При определянето на терапевтичната схема трябва също да се отчете дали не е налице някакво поражение на главния мозък, например аневризма или тумор.

Изясняват се и факторите, които могат да провокират епилептичен пристъп. Такива фактори могат да са недоспиване, алкохол, преумора – физическа и психическа, прегряване. Част от терапевтичната програма е и нагласата за първа помощ, за адекватни мерки при пристъп или при епилептичен статус.

  • Как се овладява епилептичен статус
    Ако един пациент с епилепсия е в състояние на т.н. статус – пристъпът продължава часове или дори денонощия, се правят венозни инжекции и вливания. Започва се с препарати от сибазоновата група, например диазепам – въвежда се 10 мг на 20 мл глюкозен разтвор. Ако пациентът не реагира, след 15 минути инжекцията се повтаря.

Тази терапия все пак може да се окаже неефективна и тогава се прилагат фенитоин или натриев тиопентал. В по-тежки случаи може да се прибегне и до инхалации със смес от кислород и азот 1:2, но това е невъзможно при колапс или кома.

Медикаменти при парциална епилепсия

Обикновено в такива случаи се въздейства с вече споменатите валпроати – това са медикаменти, които потискат специфичен ензим в организма. Въпросният ензим действа разрушително на гама-аминомаслената киселина в нервните клетки. Когато пациентът приеме валпроат, стойностите на киселината се повишават и това поставя под контрол възбудните процеси в клетките на мозъка. Такива медикаменти са например депакин хроно и конвулекс. Прилагането на депакин хроно изисква стриктно наблюдение за дейността на черния дроб и панкреаса, както и на кръвните показатели; лекарството се използва също за превантивно и поддържащо лечение на биполярни разстройства. Конвулекс е продукт с антиконвулсивен ефект; приложим е и при манийни състояния. Не е подходящ за деца под двегодишна възраст и деца с умствено изоставане или мозъчни увреждания.

Друга група са медикаментите карбамазепини. Типичен представител на групата е карбамазепинът: това е лекарствен продукт с приложение при епилепсия, афективни разстройства, алкохолна абстиненция, невралгиите на множествената склероза, диабетна невропатия, безвкусен диабет. Препоръчително е карбамазепинът да се прилага като монотерапия. Други лекарствени средства от този тип са тимонил, финлепсин, тегретол.

Прилагането на фенобарбитал има антиконвулсивен ефект; продуктът е със спазмолитично действие. успокоява гладката мускулатура и подпомага отпускането й при спазъм. При продължителна употреба има ефект на привикване, а сред страничните действия могат да се посочат потиснатост, объркване, увеличаване на апетита, жажда и пр. Прилагането е противопоказано при анемия, задух, чернодробни заболявания.

Обикновено за контрол върху парциална епилепсия се препоръчват медикаменти от групите валпроати и карбамазепини, барбитуратите обикновено се избягват заради по-тежките странични ефекти. Терапевтичните дози варират: при валпроатите от 1000 до 2500 мг, а карбамазепините от 600 до 1200. Дневната доза се разпределя според указанията на лекаря до три приема за 24 часа.

Медикаменти в зависимост от състоянието

Изборът на един или друг медикамент, монотерапия или комплексно лечение, зависи от състоянието на конкретния пациент. Болестта може да има различни прояви, а при специфичната здравна характеристика на всеки пациент необходимостта от индивидуална схема на терапия е логична. Все пак индивидуалните случаи могат да се сведат до няколко основни варианта:

  • Препарати с продължително въздействие – приемат се веднъж, понякога два пъти в денонощието. Такива са финлепсин ретард, тегретол, депакин хроно.
  • При генерализирани припадъци – препоръчват се и карбамазепин, и валпроат. Ако се касае за случай на идиопатична генерализирана епилехсия, трябва да се приема само валпроат.
  • Ако по време на епилептичен пристъп пациентът губи съзнание (абсанс), подходящият медикамент е етосуксимид. Определян е като ефективен при малки припадъци, в комбинация с други лекарства.

Нови лекарствени средства – естествено, тенденцията е да се търсят ефективни и с по-малко негативни странични ефекти Сред тях е популярният напоследък тиагабин; препоръчват го все по-често. Тиагабинът е производно на мастните киселини. Под въздействието му химията на мозъка осигурява достатъчни нива на веществата, които потискат проявата на припадъци. Медикаментът е противопоказан при бременност и кърмене, както и при чернодробни заболявания.

Ако в продължение на пет години пациент с епилепсия не е получавал припадъци, това се счита за причина медикаментозното лечение да се прекрати. Това става по схема – плавно, с намаляване на лекарствените дози  и в крайна сметка със спирането им.

За  терапията с клонарекс

Спомняте ли си напреженията около спирането на медикамента ривотрил? Това е лекарство с няколко приложения, основното сред които срещу епилепсия. Състоянията на търсене, дефицит, снабдяване от съседни държави и пр. отминаха и сега за епилепсия се препоръчва „дубльорът“ клонарекс.

Клонарекс е продукт с активна съставка клоназепам – от групата на бензодиазепините (подробно за лекарствения продукт клонарекс четете ТУК!). Приемът на лекарството под лекарски контрол предполага намаляване на броя и интензивността на припадъците. Лекарството развива зависимост; не може да се спира самоволно или да се коригират дозировки без лекарско знание. Не е подходящ вариант за лечение при заболявания на белия и черния дроб, миастения гравис и алкохолна зависимост.

  • Други медикаменти, прилагани у нас за лечение на епилепсия са неуротоп, габапентин, ламиктал, леветирацетам, окскарбазепин, тавалептин, габитрил, топамакс,  конвулсофин, пирацетам, пирамем, ацетазоламид, клобазам, фризиум, вигабатрин, сабрил. Част от лекарствата са познати на заинтересованите потребители, но не се разпространяват от аптечни мрежи, донасят се лично от чужбина.

2.Хирургично лечение

епилепсия

Причините не винаги са ясни

При проявата на симптоматична епилепсия, причинена от аневризма или тумор, лечението е хирургично. Това са много сложни интервенции, при които се прилагат специфични упойки и съзнанието на пациента се поддържа будно, за да се контролира оперативният ход и да се проверяват постоянно реакциите на пациента – речеви, зрителни и т.н.

Има болестни състояния – например заради вродени аномалии, при които хирургичната намеса изолира или отстранява проблемни зони, като се старае да съхрани функциите на мозъка. Касае се например за премахване на бадемовидното тяло, за резекция на мазолестото тяло – с изолиране на връзката между мозъчните полукълба, и пр.

Сред пациенти с епилепсия и техни близки постоянно се обменя информация за успешно лечение и връщане на един или друг пациент към по-нормален ритъм на живот. Немалко хора са убедени, че успешно лечение на епилепсия може да се проведе не само в големите и трудно достъпни европейски медицински центрове, но и у нас.

Често подобна възможност се коментира в директна връзка с работата на Центъра за функционална неврохирургия в Университетска болница “Свети Иван Рилски” в София. Неизбежно тук се споменава името на д-р Красимир Минкин. Д-р Минкин е специализирал  функционална неврохирургия и хирургия на епилепсията във Франция; има специализации в престижни медицински институти и изследователски центрове зад граница. Създател е у нас на мултидисциплинарен екип от хирурзи, невролози, неврорадиолози   и  невропсихолози.

Екипът работи с пациенти, чието заболяване не се повлиява от медикаментите и е необходимо друг тип лечение с животоспасяващ характер. Д-р Минкин и колегия практикуват авангардни методи като дълбока мозъчна стимулация и въвеждане на мозъчни импланти.

Причини и възникване

Няма една единствена причина за проявата на епилепсия; доста се коментират условията, при които може да възникне един пристъп и как той да бъде предотвратен. Все пак Световната здравна организация е диференцирала следните възможни причини за появата на епилепсия:

  • Наследствена или идиопатична – това са случаите, когато мозъкът не е увреден, но е налице специфична реакция на невроните. Предава се по генетичен път, често се проявява през няколко поколения. Формата е непостоянна; няма непосредствена видима причина за отключването на пристъпи.
  • Симптоматична – може да се установи причината за патологичните пулсации. Понякога това са последици от травми, интоксикации, тумор, киста, отклонения в развитието. Тази форма е непредсказуема: един пристъп може да бъде провокиран от незначителна причина, например от инжекция или обидна дума.
  • Криптогенна – точната причина не може да се установи, заболяването протича нетипично.
    Трудно могат да се формулират стандартни условия, които да избягваме като предпазна мярка срещу епилептичните пристъпи. Случват се например припадъци при току що родени деца – но това не означава, че в бъдеще детето неременно ще развие епилепсия. Заболяването може да се отключи при всякакви условия и във всякаква възраст, но най-често това става в детството и юношеството.

В 75% от случаите болните от епилепсия са деца и млади хора на възраст до 20 години. В следващата възрастова група епилепсията обикновено е последица от травма или инсулт. Рискова група е тази на хората на възраст над 60 години.

Изследвания и прогноза

епилепсия

Д-р Красимир Минкин е избрал да лекува пациенти с епилепсия в София, вместо да прави кариера в Париж

Снемайки анамнеза, един лекар може с висок процент на точност да определи диагноза епилепсия за пациент, който е дошъл при него с характерните за болестта оплаквания. Освен информацията за здравето и притесненията на пациента от преживян пристъп, лекуващият може да научи и подробности от фамилната история на здравето и заболяванията.

Всъщност високата точност още не означава, че такава диагноза се поставя лесно. След като е научил от пациента си всичко необходимо, лекарят изготвя нещо като дневник – в него ще се проследява в бъдеще как живее пациентът и развива ли се заболяването му. Следващата стъпка е да се направи електроенцефалография. Други прилагани диагностични методи са компютърната томография и магнитно-резонансната томография.

Кетонна (кетогенна) диета и първа помощ

При епилепсия е възможно често да се изпитват променливи настроения, халюцинации, прояви на агресия, панически атаки, бълнуване и пр. За стабилизиране на здравословното състояние е необходимо комплексно лечение, в което специфичната диета играе особена роля. Става дума за т.н. кетонна диета.

Начинът на хранене допринася както за общо укрепване, така и за контрол върху описаните състояния и отклонения и предотвратяване на припадъците. Кетонната диета предвижда доста строги ограничения и по тази причина прилагането й се нуждае от консултация със специалист. Приложима е все пак при деца, но трябва да са навършили поне една година.

Ето и схемата на кетонната диета: През първите три дни се гладува – не се приема никаква храна, само вода, но не минерална или газирана. Този етап изисква намалена физическа активност – може дори да се наложи да си останете в леглото. През следващите три дни постепенно се захранвате, като приемате много течности и малки порции храна. Планирайте си 4-5 хранения, като изчислите пропорциите между приеманите компоненти по следния начин: на 4 части мазнини – по една част протеини и въглехидрати. Буквално трябва да забравите нещата като цвекло, картофи, моркови, пшеничен хляб, макарони.

Изпълнението на диетата при деца под 12-годишна възраст има някои специфики, заради които трябва да се контролира от лекар. Така например на децата се препоръчват маслени коктейли на основата на мляко.
Кетонната диета помага, но при някои пациенти тя е неприложима – така например не е подходяща за болести на бъбреците, заболявания на ендокринната и сърдечно-съдовата система, отклонения в мастната обмяна състоянието на кръвоносните съдове.

Първа помощ при епилепсия

Може ли предварително да се разбере, че някой ще получи епилептичен припадък?  Ако сте с човек, за когото се знае, че има такъв проблем, вие  сами ще предположите това. Човекът е с разширени зеници; той е или неестествено сънлив, или прекалено оживен и весел; възможно е да е прекалено тревожен; да проявява необяснима раздразнителност и да не реагира на реалните външни дразнители.

Ако подозирате, че приближава пристъп на ваш близък, можете да направите известна предварителна подготовка. Започнете с прибирането и разчистването на потенциално опасни вещи и предмети – с остри ъгли или електрически уреди. Разберете деликатно – ако не знаете – дали човекът е имал и по-рано припадъци. Накарайте го да махне нещата, които стягат шията и гръдния кош – шал, вратовръзка, разкопчейте ризата. Огледайте се дали наблизо има възглавница или нещо, което да използвате вместо нея – за подлагане под главата. Отворете прозорците, за да осигурите максимален приток на чист въздух.

Ако наистина станете свидетел на епилептичен припадък, не изпадайте в паника, не викайте за помощ и не тичайте насам-натам, просто се постарайте да се успокоите и да сте в състояние да помагате. На първо време се погрижете да облекчите дишането, като развържете и разкопчеете всичко, което стяга врата, гръдния кош, кръста. Повдигнете внимателно главата и подложете възглавница или сгъната дреха; обърнете главата настрана – без да натискате. Не се опитвайте да удържите конвулсиите, като натискате крайниците. Ако припадналият е стиснал челюсти, не се опитвайте да ги разтворите – няма да ви се получи.

Не се опитвайте да давате вода или някакво хапче. Ако устата не е плътно затворена, пъхнете внимателно между зъбите сгъната на няколко пласта материя, чиста носна кърпа например – това ще предпази от прехапване на езика. Проверявайте пулса, за да информирате за промените му медицинския екип, който  чакате. Възможно е припадналият да спре да диша за няколко секунди – не се мъчете да му правите изкуствено дишане, както сте видели по телевизията.

Не е желателно човекът с припадък от епилепсия да бъде местен. Но ако припадъкът му се е случил на неудобно място – във вода или насред оживена улица, трябва да се хване внимателно под мишниците и да се извлече оттам.

Какво се прави, когато пристъпът отмине? Човекът не бива да се оставя сам; някой трябва да постои край него и да го убеди да не става веднага. Ако инцидентът е станал на улицата и наоколо са се събрали любопитни състрадателни очевидци, помолете ги да си вървят, заради спокойствието на болния. Остатъчните конвулсии могат да продължат още около 15 минути; ако след това припадналият пожелае да стане и да се прибере, някой трябва да го придружи и да му помогне да се движи.

Не бива да се опитвате да давате на болния едно или друго лекарство, което имате под ръка. Хората с тази диагноза обикновено са наясно какво трябва да вземат и ще го направят веднага щом това е възможно.

Не предлагайте на клетника кафе или “нещо вкусно”, което съдържа сол, това може да причини нов пристъп. Най-доброто, което може да се направи, е на човека да се осигурят условия за отдих и дори сън, както и да се информира лекарят му.

Някои пристъпи могат всъщност да бъдат много тежки, продължителни и с твърде тревожни симптоми, затова своевременното повикване на спешна помощ е напълно в реда на нещата.

Кога е задължително да се звъни на 112? Ако пристъпът продължава повече от три минути. Ако припадналият е дете, бременна жена или стар човек. Ако при падането си човекът се е наранил. Ако дишането е видимо затруднено или спира. Ако конвулсиите са спрели, а припадналият продължава да е в безсъзнание. Ако пристъпът се е случил, докато човекът е бил във водата, и тя е попаднала в белите му дробове. Ако пристъпът се случва за първи път.

Ако липсват тези характеристики на припадъка, нещата могат да останат под контрол и без лекарска помощ. Смият епилептик е наясно какво трябва да прави, когато дойде на себе си.

Епилепсия и терапия с омега-3

Епилепсията, както и други заболявания, е активно изучавана и до момента – в търсене на успешни терапии. С проучванията са ангажирани много изследователи – така се доказва, че актуалният вълшебник омега-3 оказва положително въздействие и при лечението на епилепсия. Всекидневният прием на омега-3, дори в малки количества, почти чудодейно намалява честотата на припадъците. Изчислено е, че съкращаването е с цели 33%!

В Калифорнийския университет е било проведено изследване с участието на 24 доброволци епилептици. При всички тях заболяването било във фаза, когато престава да реагира на препаратите против припадъци. Същността на изследването се изразявала в приема на ненаситената мастна киселина омега-3 в неголеми дози. Избрана била сравнително популярна форма – рибеното масло. След приключването на изследването, което продължило десет седмици, учените били удивени от постигнатия резултат. Оказало се, че припадъците намаляват с 36 процента именно при терапия с малки дози омега-3. Двама от пациентите дори нямали нито един остър пристъп на болестта. Наблюденията показали също, че когато омега-3 е в малки дози, артериалното налягане намалява, а при високи дози се увеличава.

Същевременно новият режим не се отразил нито на силата на пристъпите, нито на липидните характеристики на доброволците. Изводът на калифорнийския екип е, че малките дози омега-3 помагат да се понижи възбудимостта на мозъчните клетки и това потиска пристъпите.

За да постъпва в организма полезната омега-3, при това именно в малки дози, е необходимо да се яде редовно риба – скумрия, пъстърва, сьомга, риба тон, изобщо т.н. мазни риби. Може да се приема омега-3 и под формата на хранителна добавка. Освен редуцирането на епилептичните припадъци, пациентите ще имат шанса да регулират артериалното си налягане, да подобрят сърдечната си дейност и да се предпазят от инфаркт.

Що е фоточувствителна епилепсия?

За фоточувствителна епилепсия се говори, когато ярки светлинни сигнали, изригвания и възпламенявания предизвикват епилептичен припадък. Нарича се още рефлекторна епилепсия; такъв тип прояви са характерни за не повече от 5% от епилептиците. Най-често такива прояви има във възрастовия диапазон 9-15 години. Тогава именно мозъкът е особено чувствителен към визуалните стимулации. Провокатори могат да бъдат продължителното гледане на телевизия, компютърните игри, светлините в дискотеките. Момичетата са по-податливи на този тип припадъци. След 25-годишна възраст епизодите с епилептични припадъци от такъв вид намаляват.

Спазването на някои правила намалява риска от такива епизоди;  спазването им не е трудно и могат да се изградят здравословни навици. Първо – не бива да се позволява на децата от рискови групи да прекарват твърде много време пред компютъра или пред телевизора. Да се насърчава движението, спортът – заниманията да са балансирани. По време на работа с електронна техника да се установи разстояние от 55 см от екрана. Да се работи в осветена стая, но върху екрана да не падат отражения от други светлинни източници. Преумората или работата с такава техника в превъзбудено състояние увеличава риска от припадък.

Основна причина за тези състояния е нарушената проводимост на електрическите импулси в мозъка. Възможно е също да се развие дисбаланс на невромедиаторите, или да има съчетаване на всички фактори. Съществена роля при рефлекторната епилепсия играе наследственият фактор. Рискът от припадъци се увеличава при преумора, стрес, интоксикации.

Поставянето на точна диагноза е важно с оглед съхраняване здравето и нормалното развитие на детето. Правят се точки изследвания – включително енцефалограма, препоръчва се прием на медикаменти и трябва да се спазва определен здравословен режим. Идеята е общо укрепване на здравето и отстраняване на провокиращите външни фактори.

Лечение на епилепсия с народни средства

Макар официалната медицина да е скептична към вариантите за лечение на епилепсия с народни средства, изстрадалите пора с такава диагноза не спират да търсят алтернатива на хапчетата и скалпела. Ето някои от тях, към които има подчертан интерес:

Лечение с каменно масло. Каменното масло или т.н. бракшун често се смесва със смолистия продукт мумийо. За някои хора това е подвеждаща информация; наричат го още бяло мумийо или планинска смола. Добива се от пещерите в Сибир, Монголия и Китай. Нарича се още хрна на безсмъртните и е ценено заради силното си противовъзпалително действие; чисти организма от токсини и съдейства за възстановяване на чернодробните функции и укрепване на имунната система. Съдържа 70 полезни компонента и има спазмолитичен ефект.

При епилепсия каменното масло се използва по следния начин: три грама каменно масло се разтварят в два литра вода и от течността се пие три пъти на ден по една чаша. Това се прави преди хранене; лечебният модул е един месец. Допустимо е такъв модул да се изпълнява веднъж в годината.

Лечение на епилепсия с билков прах. Вземат се равни части сухи билки божур, водна леща и женско биле. Смилат се на прах с кафемелачка или се счукват в хаванче. От сместа за един прием се взема половин чаена лъжичка. Сместа се добавя към обичайните противоепилептични таблетки на пациента. Билковата смес се взема по три пъти дневно в продължение на две седмици, след което се прави едноседмична пауза и следват нови две седмици с билката. Правят се три серии по две седмици, за да бъде завършен целият терапевтичен курс.

Лечение с Марин корен (вид божур, т.н. наклонен божур). Народната медицина го прилага при терапии на епилепсия, неврастения и паралич. От цвета на растението – само листенцата, се прави спиртна настойка. Три супени лъжици цвят киснат в половин литър водка един месец. Течността се прецежда и от нея се пие по чаена лъжичка 2-3 пъти на ден.

Бърза мярка за спиране на епилептичен пристъп. Когато пристъпът от епилепсия започне и болният се свлече на земята, трябва веднага да се притисне лявата му ръка към пода и да се настъпи малкият пръст. Пристъпът се прекратява почти веднага.

Народни лечители твърдят, че благовонните смоли за миро също помагат при епилепсия. В стаята на болния човек се оставя късче такава смола за месец и половина, а вечер преди сън съдчето с тази смола се раздвижва, за да се усети и вдъфне ароматът по-интензивно. Този метод е препоръчван и за лечение на всякакви неврози.

Какво мислите за възможностите на народната медицина – възможно ли е да се справи с това тежко заболяване по описаните начини? Знаете ли други рецепти за подобряване здравето на епилептиците?

Източници:

http://www.ayzdorov.ru/lechenie_epilepsiya_nar.php

http://www.ayzdorov.ru/lechenie_epilepsiya_pervaya_pomosh.php

http://nerv.hvatit-bolet.ru/fotosensitivnaja-jepilepsija.html

Още топ материали, свързани с темата:
Епилепсия: Лечение, лекарства, първа помощ и диагноза
3.86 (77.14%) 7 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

3 коментара по “Епилепсия: Лечение, лекарства, първа помощ и диагноза

  1. Епилепсията е абсолютно лечимо заболяване и то в България. Това , което трябва да се знае е , че по време на самото лечение се изисква абсолютен покой на мозъка- без никакви физически натоварвания ,пътеки за бягане , рехабилитаций и всевъзможни тъпотий!!! Оставете мозъка да почива по време на лечението на професор Димитров! Всички хапчета са само временно вкарване в ремисия на заболяването , тоест пиенето на хапчета не лекува ,а от частти подтиска болестта. Всеки , който страда от това заболяване съм готова да дам координати на професор Димитров , стига да иска да се лекува и да не тича по пътеки ! Пишете ми на vsv2303@abv.bg

    • Здравейте страдам от джаксонова епилепсоя пих карбамазимин скриха го сега минах на Неуротоп не се чуствам много добре с него незнам към вас дали трябва да се обърна ако някой има Ксрбамазипин или Тегретол и не го пие моля да ми го изпрати аз ще си го платя

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *