Оказва се, че свръхактивният пикочен мехур съвсем не е рядко срещано състояние. От него страдат 19% от населението над 40-годишна възраст, посочва проф. Славов.
И отбелязва, че това нарежда свръхактивния пикочен мехур на едно от първите места по социална значимост, пред заболявания като белодробната астма и диабета.
Той се открива и при мъжете, и при жените,но се развива по-често при дамите.
Възможно е да се появи и в по-млада възраст – между 30 и 40 г.
А с напредването на годините честотата му се увеличава и при двата пола, разказва за проблема пред вестник „Всичко за семейството“ проф. д-р Чавдар Славов, дмн, който е завършил медицина във ВМИ-София, а по-късно и магистратура по здравен мениджмънт в УНСС.
Причините за развитие на свръхактивен пикочен мехур са невро-функционални.
Пикочният мехур е кух орган и поради това на пръв поглед изглежда прост, но всъщност е много сложен орган откъм своята рефлекторна дейност, казва професорът.
Мехурът има две основни функции: едната е да съхрани урината, която постъпва от бъбреците, а другата е да я изхвърли навън.
Всичко това е свързано с различен механизъм на действие на мускула, който свива мехура, за да се изпразни, и на другия мускул, който пречи на изпускането на урина та.
Нарушение в мускариновите рецептори на мехура води до смущение в нервната проводимост, в “командите”, които получават мускулите – още преди да се е напълнил мехурът, идват сигнали за изпразването му. затова човек ходи толкова често до тоалетната.