Диагностиката на слабочуващите е много фина задача. Преди време силата на слуха се проверяваше с шепот от далечно разстояние, но с течение на времето се появиха новидиагностични методи.
Много повече информация за степента и тежестта на заболяването лекарите получават, като използват аудиометрията.
Слухът се изследва с помощта на специални наушници, в които се подават звукови сигнали с различна интензивност и честота. Има още една, по-напреднала диагностична процедура. Тя позволява за броени минути да се определят дори и най-незначителните изменения в ухото.
Слабо изразена степен на тежко чуване – 1-ва степен на средна загуба на слуха по отношение на речевите честоти съставляват от 20 до 40 дцб. Обикновено с такава степен на понижен слух хората не разбират достатъчно добре нисък или отдалечен говор.
Умерена степен на тежко чуване – 2-ра степен на средна загуба на слуха по отношение на речевите честоти от 41 до 55 дЦб. При тази степен на понижен слух се наблюдава само удовлетворително, т.е. непълно разбиране на говора от близко разстояние.
Изразена степен на тежко чуване – 3-та степен на средна загуба на слуха по отношение на речевите честоти съставлява от 56 до 70 децибела. Болният не може да чуеразговорната реч.
Тежка степен на чуване – 4-та степен – средна загуба на слуха по отношение на речевите честоти от 71 до 90 децибела. Болният не чуваразговорната реч.
Глухота. Загубата на слуха е повече от 90 децибела. В това състояние болният може да чува само гръмки високи звуци. И слухът съответно не е подходящо средство за общуване.