Възли на щитовидната жлеза – често липсват симптоми

Видове възли на щитовидната жлеза. Кистозни. Размери. Лечение с ехотерапия.

Трудността при откриването на възлите на щитовидната жлеза се състои в това, че не във всички случаи са налице симптоми за тяхното съществуване.

Ако възлите на щитовидната жлеза са по-големи и притискат шията, може да се появи промяна на гласа, трудности при преглъщане, т.н. „буца в гърлото”, кашлица.

Щитовидната жлеза е неголям хормонален орган, с тежина до 35 грама, намиращ се в основата на шията, от който зависи преди всичко обмяната на веществата, състоянието на нервната система, правилният топлообмен в човешкото тяло.

Жлезата се състои от два дяла, които приличат на крила на пеперуда, разделени от тънък участък, наречен истмус.

Тя преработва йода, който приема от храната, като произвежда основно хормоните тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3).

Тези хормони са отговорни за бързината на преработката на мазнините и въглехидратите в организма, продукцията на белтъци и топлообмена на тялото.Освен генетично предразположение, нарушение в нормалната робота на щитовидната жлеза могат да предизвикат инфекции, недостиг на йод в организма и други външни фактори.

Често по щитовидната жлеза могат да се локализират неголеми подутини или пък да се установи разрастване на тъканта. Това състояние е различно от т.нар. гуша, при която е налице цялостно уголемяване на жлезата. Структурата на възела обичайно е по-плътна от останалата чест на жлезата.

Обикновено възлите, които се срещат при много хора, са доброкачествени.

Необходимо е обаче това да бъде установено от лекар. Възлите могат да са кистозни, когато са изпълнени с непрозрачна, кръвениста течност или пък да съдържат щитовидна тъкан.

Размерите им са неголеми, до няколко сантиметра. При установяване наличието на възли на щитовидната жлеза, е необходимо да се извърши щателно изследване, тъй като те показват, че е налице проблем с жлезата. Макар и само 5% от възлите на щитовидната жлеза да са злокачествени, наличието им никога не бива да се подценява.

Ако активността на възела се повиши, тогава възникват сърцебиене, нервност, може да се стигне до видимо намаляване на теглото, треперене на крайниците, чести диарии. Това е така наречената повишена функция на щитовидната жлеза – хипертиреоидизъм. В други случаи жлезата не е активна и възлите причиняват хипотиреоидизъм, който се характеризира със забавена дейност на сърцето, наддаване на тегло, депресия, запек и отпадналост.

Възлите на щитовидната жлеза се срещат предимно при жените.

При мъжете те се наблюдават в много редки случаи, под 1%. С нарастване възрастта на жените, се увеличава и процентът на наличие на по-големи възли, който се движи от 4% до 9%. Възли с такава големина могат да бъдат установени при палпиране. По- малките възли обикновено се установяват при изследване с ултразвук, ядрено- магнитен резонанс или компютърна томография.

Лечението на възлите на щитовидната жлеза зависи от вида им. Когато възлите се окажат доброкачествени, те се наблюдават, като се следи за евентуална промяна на тяхната структура и големина. Основните изследвания на такива възли в последно време се правят с тънкоиглена биопсия. По-старите методи за изследване на възлите на щитовидната жлеза са се основавали на радиофармацевтични методи и според това, дали натрупват или не йод, възлите са определяни като топли (по-вероятно доброкачествени) и студени (по-често злокачествени).

Лекар може да назначи йодни препарати, които да въздействат за намаляване размера на възлите.

Препоръчва се също и специална диета, включваща продукти, богати на йод, като фурми, йодирана сол, някои видове водорасли.

Когато възлите са доста големи и притискат шията, независимо, че са доброкачествени, обикновено се практикува оперативно лечение. Напоследък се прилага нов метод – ехотерапия, при който се използва фокусиран високо интензивен ултразвук. При това не се налага обща упойка, възстановяването е много бързо, не остават белези.

При карциномни възли лечението е хирургично и в болшинството от случаите то е успешно. Според вида на тумора се прилага лечение с радиоактивен йод и синтетични щитовидни хормони, ако се налага заместване или допълване на функцията на щитовидната жлеза.