От лимфогрануломатоза боледуват повече мъже. Заболяването е злокачествено разрастване на лимфната тъкан, предизвикано от неизяснени фактори.
Засягат се главно Т-лимфоцитите, които са отговорни за клетъчния имунитет.
Увредените Т-лимфоцити се възприемат като чужди от останалите здрави Т-клетки и настъпва процес на взаимно унищожаване между увредените и здравите Т-лимфоцити.
КАК СЕ РАЗВИВА ЗАБОЛЯВАНЕТО?
Отначало се засяга една група лимфни възли (шийните отляво).
Оттам заболяването се разпространява по лимфен път, а после и по кръвен път. По този начин увредените Т-лимфоцити достигат до черния дроб и далака. Увеличават се почти всички лимфни възли, които са твърдоеластични и неболезнени, несраснали с околната тъкан.
БОЛНИТЕ СЕ ОПЛАКВАТ ОТ:
• бърза умора;
• отпадналост;
• нощни изпотявания;
• загуба на апетит;
• сърбеж по кожата.
Развива се анемия. Постепенно настъпва изтощение, телесната температура трайно е повишена.
ЧЕСТО В ХОДА НА БОЛЕСТТА СЕ ПОЯВЯВАТ УСЛОЖНЕНИЯ:
- белодробна туберкулоза;
- пневмония;
- сепсис;
- неврити;
- нагноявания.
В началния стадий на болестта се провежда радиолечение, което е строго локализирано. В по-късните периоди се прилагат цитостатици – самостоятелно или в комбинация. Поддържащо лечение се провежда с винбластин. По показание се извършва спленектомия.
Лечението с цитостатици нерядко е съпроводено с тежки усложнения:
- токсично увреждане на костния мозък;
- понижаване на клетъчния и хуморалния имунитет;
- пневмония, туберкулоза или сепсис.
Прогнозата е сериозна, а при настъпили усложнения – неблагоприятна. Но при настъпване на по-продължителни ремисии средната преживяемост на болните значително се удължава – до и над 14 години.