Булимията е заболяване на нервната система

Истинската булимия засяга в еднаква степен и мъже, и жени, и то през втората половина от живота, докато мнимата засяга най-вече млади момичета.Многото знания пораждат тъга, а малкото – заблуди. Пример за такава заблуда е една измислена, мнима болест. Информации за нея “обикалят” “диетичните” страници и интернет сайтове, като по този начин пречат на желаещите да отслабват правилно.Ако попитате познат лекар за булимията, той вероятно ще ви разкаже, че терминът, преведен от гръцки, означава “вълчи глад”. Това състояние се съпровожда с периодични пристъпи на преяждане. Като отделно заболяване, само по себе си, булимията не се среща. Тя може да бъде само симптом на заболяване на нервната система. Когато например тумор увреди центровете на мозъка, които отговарят за апетита и чувството за насищане. Среща се и при психически заболявания като олигофрения и шизофрения. Това състояние е изключително рядко, лекар може да изкара двадесет години практика и да не срещне пациент, страдащ от булимия. И веднага възниква въпросът: защо тогава непрекъснато се натъкваме на този термин? И на въпроси на млади жени: “Аз имам булимия. Какво да правя?”Обяснението е просто. Под булимия лекарите разбират едно, а хората, далеч от медицината – съвсем друго. Това е нещо, което много се различава от истинското преяждане. Предизвикано от грубо, болезнено нарушение регулацията на хранене и чувството за насищане. От гледна точка на медицината, многобройните случаи на това състояние не значат булимия. А от какво страдат тогава тези болни, ако не е булимия?ПРЕЯЖДАНЕТО ПРИ МНИМАТА БУЛИМИЯ НЕ Е ПРОЯВА НА БОЛЕСТ, А ЗАЩИТНА РЕАКЦИЯЩе се опитаме да обясним по какво битовата, лъжлива, мнима булимия се различава от истинската.ПЪРВА РАЗЛИКАТова, за което говорим, се среща само при хора, така или иначе загрижени за своето тегло и стремящи се да отслабнат. В случая обаче не е важно дали въпросният човек има наднормени килограми или не. Важното е, че той не се харесва в този си вид и иска да отслабне. Спазва строги диети, отказва да се храни вечер и така нататък. ВТОРА РАЗЛИКАТя се заключва в това, че при “нашите” болни липсва основният симптом на истинската булимия. А именно, неподдаващ се на никакъв контрол процес да се консумира храна. Тези хора, които ние виждаме сред нас и които страдат от “булимия”, не тъпчат всичко в устата си. Те си сядат на масата, ползват лъжица и вилица, като нас. Естествено, при тях няма никакво увреждане на центровете, отговарящи за апетита, никакъв тумор на мозъка и прочие.ТРЕТА РАЗЛИКАПреяждането при мнимата булимия не е болезнено, т.е. не е проява на болест, а защитна реакция. Просто организмът, изтерзан от диети и гладуване, се е разбунтувал и отново, и отново иска храна.ЧЕТВЪРТА РАЗЛИКАИстинската булимия засяга и мъжете, и жените в равна степен. Често това се случва през втората половина от живота на човек. А мнимата булимия основно засяга млади хора, най-вече девойки.ХРАНИТЕЛНИЯТ ИНСТИНКТ МОЖЕ ДА СЕ КОНТРОЛИРАА сега да проследим действията и разсъжденията, които карат човек да мисли, че страда от “булимия”. И ще отбележим, че тези действия и разсъждения са типични признаци на мнимото заболяване.• Теглото ми се покачва, трябва нещо да направя. Не е важно колко тежи човек, в чиято глава е заседнала мисълта: “Аз съм болен от булимия”. Важното е, че той е намерил у себе си излишни килограми и е решил да спазва диета. Най-често тези хора си избират така наречените бързи диети, изобилстващи от забрани. След 18 часа не трябва да ядете, в никакъв случай не яжте хляб, никога не се докосвайте до сладко и така нататък. На пръв поглед нищо толкова страшно, човек се отказва от тези вкусотии за известно време. Та нали храненето отчасти се контролира от съзнанието, в по-голяма степен то се ръководи от хранителния инстинкт, подсъзнателното чувство, на което човек много трудно може да се противопостави. Храненето е наша жизнена потребност. Ако животното престане да яде, ще умре. През вековете еволюция е изработен инстинкт, подбуждащ животното(човека) отново и отново да търси храна, като проявява в това търсене чудеса от изобретателност. Ако заставите себе си да дишате по-често или по-рядко, няма да се получи, няма да можете. Опитайте да задържите дишането за по-дълго време. Ще издържите известно време, но в един момент дихателният инстинкт ще се намеси и ще ви застави да си поемете дъх. Същото е и с приемането на храна. До определена степен храненето може да се регулира. Но само докато организмът приема това състояние. При по-продължително и строго въздържане от храна, рано или късно ще започне да ви мъчи глад, който ще стане непоносим и ще ви застави да похапнете. Няма значение, че имате натрупани мазнини в запас. Това е аргумент само от гледна точка на разума. Инстинктът обаче не се подчинява на разума. От негова гледна точка, ако веднъж се е появила потребност от храна, значи трябва да ядете и това е. Затова, за всеки случай ви препоръчваме да запомните следното: инстинктът – бил той хранителен, сексуален или какъвто и да е друг, може да се контролира само в рамките, в които той го позволява.• След срива привличането от яденето още повече се засилва. Да, засилва се и това също е проява на инстинкта. Човек яде отново и не може да се засити. И най-много го привлича това, от което по принуда се е отказал. И всеки опит за противопоставяне прави състоянието непоносимо. Именно в този момент се заражда мисълта, че нещо с него се е случило. Апетитът го е превърнал в животно. А дали това не е булимия? Мисълта плаши човека, кара го още по-упорито да се опитва да се сдържа. Но тези опити още повече разпалват хранителния инстинкт. Страхът от преяждане предизвиква преяждане, преяждането засилва страха и кръгът се затваря.

Оценете статията

Лекар.БГ препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар