Като название и понятие страхова невроза е въведена в психиатрията от Фройд за означаване на едно състояние,
което протича с панически страх, придружен с тахикардия и други вегетативни прояви, като изпотяване, зачервяване, треперене на крайниците, световъртеж.
Според тогавашните схващания на Фройд това състояние се дължи на застойна сексуална възбуда. Т.е. когато половият инстинкт не намери своето адекватно задоволяване, именно тогава в организма настъпва едно напрежение, една възбуда, която води до необясним за болния страх.
Това разбиране за същността на страховата невроза отдавна е загубило актуалността си
дори за привържениците на психоанализата, но названието е останало да съществува в психиатрията за подобни неочаквани, изненадващи състояния на страхов афект.
Общо взето, тези състояния се наблюдават сравнително рядко в сравнение с фобиите и натрапливостите. Но все пак те съществуват и са заплаха за този, който ги има.
В диагностично отношение те не представляват голяма трудност за лекаря, защото диагнозата е изречена от самия пациент. По отношение на купирането на отделната криза проблеми също не съществуват, тъй като и с лекарска, и без лекарска намеса паническото състояние на страх обикновено изчезва след няколко минути.
Макар обикновено да не виждат конкретен повод за настъпването на страховото състояние, в действителност то е крайната последица на продължително или краткотрайно акумулирала се възбуда и напрежение у даден индивид.
Липсата на конкретен повод дава основание още на Фройд да говори за страхова истерия, тъй като въображението на истеричните може да предизвика истеричен пристъп без конкретен външен повод. Пристъпите настъпват неочаквано, и то най-често, когато болният е сам или ситуацията предизвиква лек страх, например тъмнина, или пък след преживени наскоро тревоги, вълнения, конфликти.
По принцип лечението на страховите състояния е сложно и трудно, но не и невъзможно. Като се има предвид колко е все още неясна патогенезата на тези състояния, колко много фактори на личността и на околната среда си взаимодействат при появата на страховите състояния, става ясно откъде идва трудността при лечението им.
Докато изгледите за лечебно повлияване са по -благоприятни при шизофренията и депресията, най-трудно страховите състояния се повлияват при фобиите и натрапливостите и страхово-хипохондричната невроза.
Класическите начини за лечение на страховата невроза са медикаментозното лечение и психотерапията, която съдържа няколко основни елемента: психологичен подход, поведенческа психотерапия, упражнения за релаксация и самоутвърждаващ тренинг.
За жалост, при всичките се изисква намесата на лекар.
Едно със сигурност е ясно: от страхова невроза не се умира. Така че се опитайте малко поне да се успокоите и да мислите за по-хубави неща.
Ще ви предложим и една билкова рецепта:
Смесват се 4 части от изтравниче, 3 части дяволска уста, 1 част валериана. 4 супени лъжици от сместа се запарва в един литър вряла вода. Приемат се по 4-5 глътки на всеки час през целия ден. Това лекарство помага също при безсъние и разстроени нерви.
Още за лечение на страхова невроза с билки четете ТУК